Алената чума

VI

Три седмици се мъчих в стана на Шофьора. Дали просто му омръзнах, или пък му се стори, че зле влияя на Веста, но така или иначе веднъж ми разказа, че преди година, като минавал през хълмовете на Контра Коста към пролива Каркинез, видял оттатък пролива дим. Това значеше, че там живеят хора, а той три седмици криеше от мене това безценно сведение. Незабавно тръгнах на път с конете и кучетата си и преминавайки Контра Коста, излязох на залива. Не видях на другия бряг никакъв дим, но в Коста открих малка лодка, на която натоварих животните си. От парче стар брезент направих платно и южният бриз понесе лодката през залива към развалините на Валехо. В покрайнините на града се натъкнах на следи от скорошен бивак. От многото черупки на ядливи мекотели разбрах защо тези хора са дошли на брега. Както се изясни по-късно, това беше племето Санта Роса. Аз потеглих след тях към долината Сонома през солените тресавища покрай железопътната линия. Там край разрушената тухларна в Глен Елен открих лагера им. Те бяха осемнадесет души. Сред тях имаше двама старци — единият беше банкерът Джонс, а другият — оттеглилият се от практика собственик на заложна къща Харисън. Последният беше взел за жена сестрата икономка на психиатричната клиника в град Напа. От цялото население на Напа и околните селища и ферми в тази многолюдна и плодородна навремето долина беше оцеляла само тя. Племето имаше трима по-млади мъже — фермерите Кардиф и Хейл, и Уейнтрайт — прост ратай. Всеки от тях си имаше жена. На Хейл, простоватия и необразован фермер, се беше паднала Айсидора — най-прекрасната жена след Веста, преживяла чумата. Тя се смяташе за една от най-знаменитите певици в света. Епидемията я заварила в Сан Франциско. Тя с часове ми разказваше за своите странствания и приключения, свършили, когато в горския резерват Мендосино я намерил Хейл и я взел със себе си. Не й оставало нищо друго, освен да му стане жена. Макар да бил необразован фермер, Хейл за щастие се оказал добър човек. Той притежаваше остро чувство за справедливост и необикновена честност. На Айсидора й беше несравнимо по-добре с него, отколкото на Веста с Шофьора.

Жените на Кардиф и Уейнтрайт бяха от простолюдието, яки, свикнали на труд — типът, най-добре приспособен към условията на първобитния живот, който трябваше да водят. Освен това в племето имаше двама ненормални от лудницата в Елдредж и пет-шест деца и бебета, родени след образуването на племето. И още Берта — много свястна жена — чуваш ли, Заешка устно, — каквото и да разправя баща ти за нея. Аз я взех за жена. Тя е майка на баща ти, Едвин, и на твоя, Хоу-Хоу. А дъщеря ни Вера се омъжи за бащата на Заешката устна, Съндоу, най-големият син на Веста Ван Уордън и Шофьора.

Така аз станах деветнадесетият член на племето Санта Роса. След мене към племето се присъединиха само двама пришълци. Единият беше Мангерсън, потомък на Магнати, който осем години беше скитал из горите на Северна Калифорния, преди да тръгне на юг и да ни срещне. На него му се наложи да чака дванадесет години, докато поотрасне дъщеря ми Мери, за да се ожени за нея. Другият се казваше Джонсън — той основа племето Юта. Беше дошъл при нас от Юта, страна, която се намира много далеч на изток, зад безкрайни пустини. Беше се добрал до Калифорния двадесет и седем години след епидемията. Той ни разказа, че в Юта оцелели само трима, той в това число, и тримата мъже. Много години ловували заедно, но накрая изпаднали в отчаяние, защото се страхували, че със смъртта им човешкият род на земята ще секне. Затова те се отправили на запад с надеждата да намерят в Калифорния жени. Само Джонсън беше успял да преодолее Великата пустиня, двамата му спътници бяха загинали по пътя. Когато ни срещна, беше вече на четиридесет и шест години. Той се ожени за четвъртата дъщеря на Айсидора и Хейл, а най-големият му син взе за жена леля ти, Заешка устно, третата дъщеря на Веста и Шофьора. Джонсън беше силен, волеви човек. Затова се отдели от Санта Роса и основа в Сан Хосе племето Юта. То беше съвсем малко — само девет души. Джонсън умря, но благодарение на някогашното му влияние и на здравото поколение племето Юта ще стане силно и ще изиграе водеща роля във възраждането на цивилизацията на земята.

Знаем още две племена — Лос Анджелитите и Кармелитите. Кармелитите произлизат от един мъж и една жена. Мъжът се казваше Лопес, кожата му беше мургава, защото беше потомък на древните мексиканци. Той бил каубой в едно животновъдно ранчо оттатък Кармел, а жена му — камериерка в голям хотел в Дел Монте. Седем години не знаехме нищо за съществуването на Лос Анджелитите. Там е хубав край, е, доста е горещо. Предполагам, че сегашното население на земята е около триста и петдесет четиристотин души, ако, разбира се, някъде не живеят и други, съвсем малки племена. Във всеки случай ние не знаем за тях. Откакто Джонсън дойде при нас от Юта, нямаме никакви сведения нито от изток, нито от другаде. Огромният свят, който помня от детството и младостта си, е изчезнал. Той престанала съществува. Аз съм последният свидетел на Алената смърт и само на мене са известни чудесата на този отдавна изчезнал свят. Хората, които бяха могъщи като богове и владееха земята, небесата и моретата, сега водят първобитен живот на бреговете на калифорнийските реки.

Раждат ни се много деца. Ето например сестра ти, Заешка устно, има вече четири. Хората стават все повече и отново се готвят да изкачат върховете на цивилизацията. Ще дойде време, когато на хората ще им стане тясно тук и ще започнат да се разселват и може да се очаква, че след неколкостотин поколения нашите далечни потомци постепенно ще се прехвърлят през Сиера Невада и с всяко ново поколение ще напредват по нашия велик континент на изток, заселвайки все нови и нови земи. Отново ще започнат великите преселения на арийските народи.

Но това ще става бавно, много бавно — твърде много трябва да се направи. Събитията ни отхвърлиха далеч назад. Ако беше останал жив поне един физик или химик! Но те загинаха, а ние изпозабравихме всичко, което знаехме. Вярно, Шофьора започна да обработва желязо. Той измайстори ковашко огнище, което ние използваме и досега. Но той беше мързелив и когато умря, отнесе със себе си в гроба всичко, което знаеше за металите и машините. А аз откъде можех да знам такива неща? Моята работа беше класическата философия, а не химията. Шофьора ни научи само на две неща — да варим огнено питие и да отглеждаме тютюн. И веднъж, пиян, той уби Веста. Сигурен съм, че е убил Веста в пристъп на пиянска жестокост, макар винаги да твърдеше, че е паднала в езерото и се е удавила.

Момчета, ще ви дам един съвет — пазете се от знахарите. Те се наричат доктори, като принизяват благородната някога професия. Всъщност те са знахари, шамани, които използват предразсъдъците и невежеството. Измамници и шарлатани, това са те. А ние сме паднали толкова ниско, че вярваме на измислиците им. Те стават все повече, както и ние, и ще се опитат да ни подчинят на волята си. Така че запомнете, те са измамници и шарлатани. Погледнете Кривогледия. Макар че е млад, той вече се нарича доктор. Продава билки против болести, обещава сполучлив лов и хубаво време срещу месо и кожи, изпраща на хората черна тояжка, която означава смърт, и прави хиляди други гадости. Той казва, че може всичко, а аз твърдя, че лъже. Аз, професор Джеймс Хауърд Смит, заявявам, че лъже. Казвал съм му го в очите. Защо още не ми е изпратил черната тояжка? Защото неговите заклинания не ми действат и той много добре го знае. А ти, Заешка устно, дотолкова си затънал в суеверие, че би умрял от страх, ако се събудиш през нощта и намериш край себе си такава пръчка. И ще умреш не заради особените свойства на черната тояжка, а защото си дивак, един невеж, първобитен дивак!

Знахарите трябва да бъдат унищожавани и да се откриват отново знанията, които хората са изгубили. Затова отново ви повтарям това, което винаги трябва да помните и да предадете на децата си. Трябва да им разкажете, че когато огънят нагрява водата, в нея се появява едно чудно нещо, което се нарича пара. Парата е по-силна от десетки хиляди хора и може да върши вместо тях цялата им работа. В блясъка на мълнията се таи също такъв силен слуга на човека, негов стар роб, който отново трябва да му служи.

Съвсем друго нещо е азбуката. С нейна помощ аз знам какво означават странните малки знаци, докато вие, момчета, познавате само примитивното пиктографично писмо. В сухата пещера на Телеграф Хил, в която се отбивам, когато племето ни слиза към морето, съм скрил много книги. В тях има велика мъдрост. Там е и ключът за азбуката, така че човек, който познава пиктографичното писмо, може да се научи да чете книги. Един ден хората пак ще могат да четат и ако пещерата оцелее, те ще научат, че някога е живял професор Джеймс Хауърд Смит, който е запазил за тях мъдростта на древните.

Имаше и едно хитро вещество, което хората неизбежно ще открият отново. То се нарича барут. С негова помощ ние убивахме сигурно и от разстояние. В земята има някои вещества, те се смесват в определено съотношение и тогава се получава барут. Забравил съм кои са тези вещества, а може и никога да не съм знаел. И много съжалявам за това. Ако знаех, щях да го направя и да убия Кривогледия, за да спася хората от суеверията му.

— Като порасна, ще дам на Кривогледия всички кози, месо и кожи, които имам, за да ме научи как да стана доктор! — заяви Хоу-Хоу. — И тогава всички ще ме уважават и ще ме слушат. Хората ще ми се кланят.

Старецът тъжно кимна с глава и промърмори:

— Странно е да чуваш остатъците от сложните форми на арийската реч от устата на един мърляв малък дивак, облечен в животински кожи! Светът се преобърна и причината за всичко това е чумата.

— Аз пък няма да те слушам! — гордо заяви Заешката устна на бъдещия знахар. — Ако ти платя да изпратиш някому черната тояжка, а той не умре, ще те убия. Запомни това, Хоу-Хоу!

— А аз ще направя така, че дядо да си спомни веществата, от които се прави барутът — тихо каза Едвин. — И тогава ще подчиня всички ви. Ти, Заешка устно, ще се сражаваш за мене и ще ми носиш месо, а ти, Хоу-Хоу, ще изпращаш по моя заповед черната тояжка, за да се страхуват от мене. Ако Заешката устна се опита да ме убие, ще му светя маслото със същия този барут. Не, дядо не е такъв глупак, както си мислите, и аз ще слушам разказите му и някога ще стана най-главен от вас!

Старецът тъжно поклати глава.

— Отново ще открият барута. Това е неизбежно — историята се повтаря. Хората ще се плодят и ще воюват. С помощта на барута ще започнат да убиват милиони себеподобни и само по този начин, от огъня и кръвта, някога, в далечното бъдеще, ще възникне нова цивилизация. Но какъв е смисълът? Както загина предишната, така ще загине и бъдещата. Ще са необходими може би петстотин хиляди години, за да се възвиси, но така или иначе, тя ще загине. Всичко загива и си отива. Няма да изчезнат само космическата сила и материята. Те вечно се движат, взаимодействат си и създават три непреходни типа — на свещеника, войника и властника. Устами младенца глаголит истина веков. Едни ще се сражават, други ще се молят, трети ще управляват, а останалите — множеството — ще се трудят до изнемога и ще страдат, и върху окървавените им трупове отново и отново ще издигат това необикновено, чудно красиво здание, което се нарича цивилизована държава. То ще расте независимо от всичко. Даже ако не се запазят скритите в пещерата книги, все едно хората отново ще открият старите истини и ще започнат да се кланят на старата лъжа и да учат на това децата си. Какъв е смисълът?…

Заешката устна скочи на крака, бързо огледа пасящите кози и погледна към залязващото слънце.

— Старецът от ден на ден става все по-бъбрив — каза той на Едвин. — Да си вървим в бивака.

Хоу-Хоу и Заешката устна повикаха кучетата, събраха козите накуп и ги подкараха по горската пътека, а Едвин остана със стареца и му помагаше да върви. Когато стигнаха до железопътния насип, Едвин спря и погледна назад. Заешката устна и Хоу-Хоу продължиха напред с козите и кучетата. Едвин гледаше дивите коне, които слизаха от хълмовете към пясъчния бряг. Табунът беше малък, от двайсетина глави — жребчета, млади коне и отрасли кобили, а до самата вода в пяната на прибоя стоеше великолепен жребец. Извил шия, той въртеше блестящите си диви очи и душеше соления мирис на морето.

— Какво има? — попита дядото.

— Коне — отговори момчето. — За първи път ги виждам на брега. В планините са се навъдили планинските лъвове и конете идват тук.

Слънцето се спускаше към хоризонта, забулен от безредна камара облаци и червените му лъчи се разтваряха като ветрило в небето. А от бялата пяна на разбиващите се о брега вълни пропълзяваха върху черните камъни морските лъвове. Те играеха, биеха се, любеха се и пееха своята песен, както преди хиляди векове.

— Да вървим, дядо — повика го Едвин.

И те закрачиха покрай релсите, към гората, да настигнат стадото — облечени в кожи старец и момче.