Алисия

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Мери възседна коня си и погледна сънено Алисия. Очите й бяха подути, чувстваше се разбита и изтощена. Неволно се запита дали Алисия знае значението на думи като студ и изтощение. Вчера бяха яздили цял ден, докато стражите им започнаха да мърморят, че са много уморени и не могат повече. Когато се прибраха в къщи, Алисия отиде при Джудит и двете останаха будни до полунощ, за да говорят за управлението на имотите си.

Мери се протегна, прозя се и се усмихна. Стивън й беше писал, че живее в постоянно напрежение, за да не изостава от жена си, и тя започваше да го разбира. Дали Алисия знаеше, че Стивън й се възхищава? Писмата му бяха пълни с похвали за новия му народ, за начина им на живот и особено за смелата му и красива съпруга.

Мери пришпори коня си, за да настигне снаха си. Шотландката вече стоеше пред колибата на един крепостен.

Към обед спряха под едно възвишение, за да си починат. Мъжете се изтегнаха в тревата и се нахвърлиха върху хляба и сиренето.

Мери и Алисия се изкачиха на хълмчето, за да разгледат околността.

— Какво беше това? — попита внезапно Алисия и Мери я погледна изненадано. Тя също се вслуша, но откри само въздишките на вятъра и гласовете на придружителите им.

— Ето го пак! — Алисия погледна през рамо. Раб дотича при нея и я бутна с муцуната си. — Да, момчето ми — прошепна тя и скочи. — Някой е ранен — обясни кратко тя и се втурна надолу по склона.

Мъжете ги погледнаха равнодушно и отново се заеха с яденето. Мери се затича след Алисия. Скоро се озоваха пред езерце със замръзнали брегове. По средата се носеха тънки ледени блокове. Алисия напрегна очите си. Раб залая и тя го потупа одобрително по главата.

— Там! — извика тя и продължи да тича. Мери не видя нищо, но събра тежките си поли и последва снаха си. Когато стигнаха до самия бряг, тя забеляза главата и раменете на едно дете. Ледената вода го бе сковала и то не знаеше как да се измъкне.

Сърцето на Мери се сви от остра болка. Тя полетя напред като стрела и сама не забеляза как надмина Алисия. Втурна се като вихър в ледената вода и сграбчи детето за рамото. То се стресна и я погледна с огромни уплашени очи. Имаха само няколко минути, за да го спасят от замръзване.

— Кракът му е заклещен! — извика задавено Мери. — Хвърли ми ножа си!

Разумът на Алисия работеше трескаво. Ако хвърлеше ножа си на Мери и тя не го хванеше, детето щеше да бъде загубено. Имаше само една възможност.

— Раб! — извика Алисия и кучето разбра по гласа й колко важно е това за господарката му. — Тичай при мъжете и ги доведи на помощ! Бързо, Раб!

Кучето се втурна като стрела, но не към охраната им, а в съвсем друга посока.

— Проклятие! — изруга ядно Алисия, но вече беше много късно да го повика обратно.

Тя извади ножа си и навлезе в ледената вода. Дъното на езерцето беше обрасло с водни растения, които се увиваха около глезените й и я спъваха на всяка крачка. Мери беше посиняла от студ, но продължаваше да държи здраво детето, чието лице бавно посивяваше.

Алисия коленичи до зълва си. Студената вода се плискаше в гърдите й и тя имаше чувството, че всеки момент ще я повали на дъното. Опипа краката на момчето и намери закривения корен, който беше заклещил глезена му.

— Освободих го! — извика след малко тя и с ужас забеляза, че лицето на Мери също е започнало да посивява. Коленичи бързо и вдигна детето над водата. — Можеш ли да ме следваш? — извика през рамо тя и бързо изнесе детето на брега. Когато понечи да го остави в тревата, за да се върне за Мери, някой го грабна от ръцете й. Тя вдигна стреснато глава и погледна право в сериозните очи на Рейн.

— Как… — започна смаяно Алисия.

— Майлс и аз тръгнахме насам, за да ви пресрещнем, когато кучето ти излезе насреща ни и започна да ни дърпа и бута като демон. — Докато говореше, той не спираше да действа. Подаде детето на един от мъжете си и загърна снаха си с дебелата наметка, която свали от раменете си.

— Как е Мери? — попита с тракащи зъби Алисия.

— Майлс се грижи за нея — отговори спокойно Рейн и я вдигна на коня си.

Двамата препуснаха в галоп към замъка на семейство Аскот. Рейн управляваше коня си с една ръка, а с другата непрекъснато разтриваше раменете и гърба на Алисия. Тя усети, че ще замръзне, сви се на кълбо и се сгуши на широките му гърди.

Щом влязоха в двора, Рейн я вдигна от седлото и я занесе в спалнята й. Остави я в средата на стаята, наведе се над раклата и извади тежка вълнена роба, обшита със злато.

— Облечи това — заповяда кратко той, обърна й гръб и разбърка огъня в камината.

Алисия се опита да се освободи от ризата си, но пръстите й трепереха толкова силно, че едва успя да се справи. Когато навлече тежката вълнена рокля, тя не усети нищо от топлината, която трябваше да се пренесе от плата върху тялото й.

Рейн се обърна отново към нея, видя посивялото й лице и я взе в мечешката си прегръдка. Седна в голямото кресло пред камината и я сложи в скута си. Грабна наметката на Стивън от облегалката на стола, уви краката й и я притисна до широките си гърди.

— Как е Мери? — прошепна изтощено тя. Трепереше с цялото си тяло.

— Майлс ще се погрижи за нея. Джудит вече й е приготвила гореща баня.

— А детето?

Рейн я погледна втренчено и очите му потъмняха.

— Знаеше ли, че е само дете на крепостни? — попита спокойно той.

— Какво значение има? — изфуча гневно Алисия и се отдръпна от него. — То е дете като всички други. Някой трябваше да му помогне.

Рейн се усмихна с разбиране и отново я притисна до гърдите си.

— Така си и мислех. Ти не правиш разлика между хората. Мери е същата. Само че вероятно ще си имаш ядове с Гевин. Той не би рискувал и косъм от главата на човек от семейството си, за да спаси живота на крепостен.

— Успях да убедя Стивън и вярвам, че ще успея да се справя и с Гевин — отговори твърдо тя.

Рейн избухна в смях и могъщото му тяло се разтресе.

— Добре казано! Забелязах, че си влязла под кожата на Стивън, и усещам, че ще омаеш и Гевин.

Алисия се усмихна замечтано.

Рейн, защо още не си се оженил?

— Типично женски въпрос — отбеляза засмяно той. — Сигурно никоя не ме иска.

Отговорът беше толкова абсурден, че Алисия го отмина с мълчание.

— Е, добре — поправи се Рейн. — Ще ти призная, че през последните осем месеца отказах на шест дами.

— Защо? — попита учудено Алисия. — Сигурно са били грозни? Дебели или тънки? Или изобщо не ги познаваше?

— Разбира се, че ги познавах — отговори спокойно той. — Не съм като братята си, които видяха съпругите си едва в деня на сватбата. Бащите ми правеха предложения и аз живях с всяка от жените по три дни.

— А след това им отказваше?

— Точно така.

Алисия въздъхна.

— Какво очакваш от жената? Вероятно поне една от предложените ти съпруги е била достатъчно красива и мила.

— Красива! — изпухтя недоволно Рейн. — Три от тях бяха истински красавици. Аз обаче искам повече от красива външност. Искам бъдещата ми жена да има ум в главата си, а не да мисли само за бродерии. — Очите му засвяткаха развеселено. — Искам жена, която рискува живота си и влиза без страх в замръзналото езеро, за да спаси живота на едно селско хлапе.

— Мисля, че всяка жена, която види изпаднало в беда дете, ще…

Рейн гледаше замислено в огъня.

— Вие с Мери сте изключение. И Джудит, разбира се. Знаеш ли, че когато един луд взе Гевин в плен, тя застана начело на хората му и ги поведе срещу замъка на врага? Рискува живота си, за да спаси съпруга си. — Той се усмихна с копнеж. — Ще почакам, докато си намеря жена като теб или Джудит.

Алисия помисли малко и отговори:

— Не мисля, че ти имаш нужда от жена като мен или Джудит. Гевин обича земята си и Джудит споделя любовта му. Двамата си подхождат. Шотландия е моята родина и Стивън може да живее с мен там, ако пожелае. А ти… имам чувството, че ти не се задържаш дълго на едно място. Трябва ти жена, която да живее свободно и необвързано като теб.

Рейн я зяпна смаяно, но бързо затвори устата си и се усмихна.

— Няма да те питам как си узнала всичко това. Вероятно ще ми отговориш, че си вещица. След като знаеш толкова много, ще ти задам един личен въпрос. — Погледна я право в очите и продължи: — Какво не е наред между Стивън и теб? Защо постоянно му се сърдиш?

Алисия го погледна колебливо. Знаеше, че братята са много близки, но не посмя да го излъже. Пое дълбоко въздух и каза истината:

— Стивън смята, че аз нямам гордост, нито чувство за чест. Вярва на другите, но не и на мен. В Шотландия беше убеден, че правя само грешки, и в някои случаи имаше право. Но постъпваше зле с мен. Той няма право да се отнася към мен така, сякаш не съм в състояние да направя нищо, както трябва.

Рейн кимна с разбиране. Гевин също имаше нужда от време, докато проумее, че Джудит е много повече от едно красиво тяло. Ала преди да успее да каже нещо, вратата се отвори с трясък й в стаята нахлу Стивън — изтощен до смърт, целият в кал и прах.

— Току-що ми казаха, че Алисия е скочила в заледеното езеро — изгърмя разярено той. — Къде се е скрила?

Още докато говореше, той откри Алисия в скута на Рейн, прекоси стаята с два скока и я издърпа от ръцете на брат си.

— Проклятие! — изрева той. — Не мога да те оставя и час сама! Защо постоянно си създаваш трудности?

— Пусни ме — проговори студено тя. Вдигна гордо глава и закрачи боса към вратата. Сложи ръка на бравата и продължи, без да си дава труд да се обърне: — Един ден ще проумееш, че не съм дете, нито глупачка, и не заслужавам да се отнасяш с мен като е малоумна. — Тя отвори вратата и излезе от стаята.

Стивън понечи да се втурне след нея, но гласът на Рейн го спря.

— Седни тук и я остави на мира — каза брат му и в гласа му прозвуча примирение.

Стивън погледна втренчено затворената врата, после зарови пръсти в мръсната си коса.

— Ранена ли е? Ще се оправи ли?

— Нищо й няма — отговори с усмивка Рейн. — Тя е силна и здрава. Нали сам ми я описа като жена, прекарала целия си живот на открито?

Стивън застана пред камината.

— Прав си — отговори задавено той.

— Какво ти е, за Бога? — попита учудено Рейн. — Къде остана онзи Стивън, когото познавах?

— Алисия е виновна за всичко — простена Стивън. — Тази жена ще ме убие. Докато бяхме в Шотландия, една нощ ми даде упойващо питие и поведе хората си към пасището, за да накаже крадците на говеда от съседния клан. Никой няма право да й пречи, разбираш ли?

— Наистина ли ти е дала упойка? — попита гневно Рейн. Алисия очевидно не беше помислила, че излага на опасност и себе си, и Стивън.

Брат му кимна мрачно.

— Един от хората и ме откри дълбоко заспал и се опита да ме събуди. Когато я намерихме, тя висеше на едно въже над пропастта край морския бряг.

— Велики Боже! — изохка Рейн.

— Не знаех дали да я напердаша, докато посинее, или да я затворя в подземието, за да я предпазя от безумствата й.

— И кое от двете направи?

Стивън се облегна на един стол. Сведе глава и в гласа му прозвуча необичайно за него смущение:

— Направих само онова, което става винаги след караниците ни. Любихме се.

Рейн избухна в смях и тежките му гърди се разтресоха.

— Изглежда, проблемът ти се състои в това, че тя мисли твърде много за себе си.

Стивън поклати загрижено глава.

— Точно обратното. Тя изобщо не мисли за себе си. Понякога дори ме засрамва с безкористността си. Когато става въпрос за клана й, рискува живота си, без да се замисля. Доброто на хората й е най-важното нещо в живота й.

— И това те тревожи?

— Разбира се! Защо трябва да напада чужди стада? Защо й трябваше да напише инициалите си върху рамото на най-ожесточения си противник? Знаеш ли колко пъти е спала под открито небе, увита в наметалото си? Защо не може да… да…

— Разбирам. Искаш да имаш трогателна малка съпруга, която гледа с обожание мъжа си и бродира ризите му, така ли? — попита спокойно Рейн.

Стивън се отпусна уморено на един стол.

— Не, не искам това. Мисля обаче, че съществува някакво средно положение между двете крайности.

— Наистина ли искаш да я промениш? — попита Рейн. — Какво толкова има в тази жена? Защо те е омагьосала от пръв поглед? Не ми казвай, че е била красотата й. Ти си бил в леглото с цял куп красиви жени, а се влюби именно в Алисия!

— Личи ли ми?

— Гевин, Майлс и аз го разбрахме веднага, но Алисия изглежда се съмнява. Не вярва, че я обичаш.

Стивън въздъхна с болка.

— Никога не съм срещал човек като нея, все едно мъж или жена. Тя е толкова силна, толкова благородна. В това отношение може да се мери с всеки мъж. Нямаш представа как се отнасят към нея хората от клана й. Шотландците не са като нас. Децата на крепостните тичат при нея, прегръщат я, а тя целува всички бебета. Познава по име всички свои хора, обръща се към тях съвсем свойски. Една вечер — бяхме женени само от месец — забелязах как Алисия уви в наметалото си хляб и сирене. Не ми обръщаше внимание, гледаше само Там. Той е нещо като заместник на баща й. Разбрах, че прави нещо, което Там не бива да знае. След вечеря я проследих тайно на сушата и видях как отнесе храната на едно момче, избягало от родителите си. Те бяха крепостни, забележи!

— Какво й каза? — попита строго Рейн.

Стивън поклати глава. Споменът за онази нощ беше жив в съзнанието му.

— Аз, големият мъдрец, й казах, че е по-добре да изпрати момчето обратно при родителите му, вместо да одобрява бягството му и да го снабдява с храна.

— И какво ти отговори Алисия? — попита развеселено Рейн.

— Каза, че за нея момчето е не по-малко важно от родителите му и че няма право да го предава само защото още не е достатъчно голямо. Каза още, че след няколко дни малкият ще се върне сам при родителите си и ще приеме наказанието, което му се полага.

Рейн изсвири одобрително през зъби.

— Май можеш да научиш още много неща от жена си, братко.

— Та аз само това правя! Тя преобърна целия ми живот. Когато отидох в Шотландия, бях само един високомерен англичанин, а днес не мога да понасям дори английското си облекло!

Алисия остави спалнята си на двамата братя и се запъти към покоите на Мери. Зълва й лежеше в леглото, завита до брадичката, а Джудит слагаше горещи тухли на чаршафа.

— Стига толкова, Джудит — проговори спокойно Мери. — Няма да умра. Само малко поизмръзнах, това е всичко. — Тя видя застаналата на вратата Алисия и се усмихна. — Ела тук и ми помогни да убедя Джудит, че приключението ни не беше смъртоносно.

Алисия влезе забързано в стаята и разгледа загрижено Мери. Кожата й беше още по-бледа отпреди, но на бузите й бяха избили червени петна.

— Всичко е наред — потвърди тя. — Искам да кажа обаче, че ти завиждам за самообладанието. — Тя намигна съзаклятнически на Джудит. — Аз съм толкова развълнувана, че не мога да седя на едно място. Представяш ли си, Джудит ми обеща нова рокля!

Джудит разбра веднага, че Алисия си търси предлог да я изведе от стаята, и я последва в коридора.

— Смяташ ли, че ще се възстанови? — попита загрижено тя и се облегна на стената.

— Уверена съм. Нужно й е абсолютно спокойствие. Разбрах, че вашата Мери не живее в този свят. Част от нея принадлежи на небето. Сигурно затова е толкова слаба.

— Права си — съгласи се Джудит. — А що се отнася до роклята…

— Това беше само предлог, за да те измъкна от стаята. Иначе Мери щеше да откаже да заспи.

Само час по-късно обаче Алисия стоеше в стаята на Джудит, облечена в нова рокля. Джудит не я остави на мира, докато не я изпробва.

— Прекрасна е — прошепна възхитено Алисия. — Не знам как да ти благодаря. Всички са толкова мили с мен, толкова…

Джудит се засмя и я целуна по бузата.

— А сега е време да се захващам за работа. Може би Стивън ще се радва да те види в новата рокля.

Роклята беше от коприна и имаше цвета на гората при залез слънце. Ръкавите бяха подплатени със светлозелена коприна, обточени с червена лисича кожа. На раменете бяха закрепени тежки, изплетени от златни конци шнурове, които отиваха към дълбокото четириъгълно деколте.

След като Джудит излезе, Алисия сложи на раменете си наметката, подплатена с лисичи кожи, и излезе навън. Без да обръща внимание на студа, тя се запъти право към оборите. Влезе и присви очи, за да свикне с полумрака.

— Алисия! — проговори чужд мъжки глас.

Тя се огледа и позна мъжа, който тази сутрин се беше скарал с васала на Стивън.

— Да? — попита кратко тя. — Какво има?

Очите на мъжа святкаха жадно.

— Английската рокля ти отива. — Погледна я втренчено, поклони се и продължи официално: — Чух, че вие шотландците сте майстори в стрелбата с лък. Може би ще се съгласите да ми дадете няколко урока, за да мога да стрелям по-добре. — При последните думи гласът му зазвуча развеселено.

Алисия не обърна внимание на подигравателния му тон. Може би просто искаше да си запази вратичка за отстъпление, ако тя му откажеше. Тя беше свикнала да обучава мъжете си в изкуството на стрелбата с лък и се зарадва, че един англичанин иска да научи нещо от шотландците.

— С удоволствие ще ти давам уроци — отговори тя.

Мъжът я погледна с блеснали очи, после изведнъж се обърна и се скри навътре в обора. Алисия се огледа и забеляза влизащия Стивън.

— Какво обеща на онзи мъж? — попита заплашително той. Алисия се опита да се изтръгне от яката му хватка.

— Никога ли няма да се научиш да ми говориш любезно? — попита високомерно тя.

Стивън сложи ръце на раменете й.

— По дяволите, Алисия! — прошепна задавено той. — Един ден ще ме умориш с лудостите си. Защо трябваше да скочиш в онова ледено езеро посред зима?

Тя го блъсна с все сила, но не можа да се освободи.

— На така зададен въпрос няма да отговоря!

Стивън вдигна брадичката й и впи устни в нейните. Зъбите му се забиха в устата й. Сякаш искаше от нея много повече от една целувка.

— Толкова ми липсваше — прошепна страстно той. — Непрестанно мислех за теб.

Сърцето й биеше като безумно. Имаше усещането, че се разтапя на гърдите му. Ала следващите му думи разрушиха магията.

— Онзи, с когото говореше, не беше ли от хората на Майлс?

Тя се отдръпна колкото можеше по-далеч.

— Пак ли заговори с езика на ревността?

— Не, Алисия, изслушай ме! Искам само да те предупредя. Англичаните не са като твоите шотландци. Не можеш да разговаряш с тях, сякаш са ти братя. В Англия благородните дами много обичат да мамят съпрузите си със собствените им васали.

Очите на Алисия се разшириха.

— Ти пак ли ме подозираш? Или направо ме обвиняваш, че имам намерение да спя с някого от васалите ви? — изфуча сърдито тя.

— Не, разбира се, че не. Но…

— Нали точно това очакваше от мен, докато бяхме в къщата на сър Хю!

— Хю Ласко е джентълмен! — отговори ядосано Стивън.

Алисия се отдръпна още по-назад и го погледна с искрящи от гняв очи.

— Така значи! — изсъска тя. — Признаваш ми поне правото да правя разлика между мъжете, които споделят леглото ми! — Тя се обърна рязко и се запъти към изхода.

Стивън улови ръката й.

— Не те подозирам в изневяра, Алисия, нито те обвинявам. Само се опитвам да ти обясня, че между Англия и Шотландия има голяма разлика.

— Аха! А аз съм твърде глупава, за да открия тази разлика, нали? Ти си способен да се учиш, а аз не съм, така ли?

Изведнъж пред очите й причерня. Не беше свикнала да й се вие свят и се уплаши. Припомни си колко много болести върлуваха в Англия и излезе бързо навън. Облегна се на стената И пое дълбоко дъх. Джудит, която вървеше към оборите с голяма кошница в ръка, се втурна уплашено към снаха си.

— Алисия! — извика стреснато тя и остави кошницата си. — Не ти ли е добре? — Сложи ръка на челото й и я погледна загрижено. — Ела, седни тук. — Тя придърпа една празна бъчвичка. — Дишай дълбоко и замайването ще мине.

— Какво ще мине? — попита рязко Алисия.

— Замайването ти. Искаш ли малко пресен хляб? Кошницата ми е пълна.

— О, не! — отговори Алисия и се потърси от погнуса. — Само при мисълта за ядене ми става лошо.

— Ето виждаш ли! — засмя се Джудит. — Първото ми предположение се оказа правилно. Ще имаш дете! — Тя помилва с гордост корема си. — Ще ги родим почти по едно и също време.

— Ти? Ти също ли ще имаш дете?

Джудит отговори със замечтана усмивка:

— Да, аз също ще имам дете. Може би знаеш, че загубих първото си бебе. Родих преждевременно, затова съм особено предпазлива с второто. На никого не съм казала, разбира се, с изключение на Гевин.

— Разбирам — промълви Алисия и погледна към обора, където Стивън вероятно беше зает с коня си. — И кога ще го родиш?

— След около седем месеца — отговори с щастлива усмивка Джудит.

Алисия не можеше да повярва. Ще имам бебе, каза си тя, малко сладко момченце като сина на Кирсти! Без да съзнава какво прави, тя стана и се запъти към отворената порта. Мислеше за Там и колко горд щеше да бъде той. Усмихна се замечтано, като си представи как Стивън ще възприеме новината. Сигурно щеше да се развика, да я прегърне, да я хвърли във въздуха и да се засмее щастливо. А после щяха да се скарат дали детето ще бъде Аскот или Макарън. За нея нямаше съмнение, че синът й трябва да бъде Макарън.

Тя изобщо не забеляза как излезе през отворената порта. Мъжете, които стояха на пост по стените, не я спряха. Никой не я повика да се върне.

А може би щеше да роди дъщеря. Тогава кланът Макарън щеше да има последователно две жени за свои господарки. Тя щеше да научи дъщеря си на всичко, което трябваше да знае един лерд…

— Милейди — проговори дълбок мъжки глас някъде отстрани. Алисия продължаваше да се движи като в транс и не чу гласа.

Нямаше представа колко време е вървяла, нито къде се намира. Стражите на портата я бяха изгубили от поглед.

— Милейди! — повтори настойчиво гласът. — Не ви ли е добре?

Алисия вдигна очи и видя до себе си непознат конник.

— Добре съм — отговори с отнесена усмивка тя. — Дори много добре.

Не можеше да престане да мисли за детето. Мораг щеше да обезумее от радост, че в Ларенстън отново ще има бебе и тя ще може да го отгледа. В този момент тя усети устните на мъжа зад ухото си и наглото докосване я събуди от мечтанията.

— Какво си позволявате! — изфуча сърдито тя и отскочи настрана. Никой мъж освен Стивън не се беше осмелявал да я докосне без нейното изрично разрешение. Огледа се бързо и едва сега забеляза, че се е отдалечила твърде много от замъка.

Ричард разтълкува погрешно погледа й.

— Няма от какво да се страхувате — успокои я весело той. — Сами сме. Лорд Гевин се върна от Шотландия само преди час и всички са заети. Имаме време.

Алисия се отдръпна назад. Мислите се надпреварваха в главата й. Предупреждението на Стивън отекна в главата й като вик. Към него се прибави и грижата за нероденото бебе. Ами ако нещо станеше с него?

— Не бива да се страхувате от мен — повтори с нагла усмивка Ричард. — Ще ви доставя удоволствие, ще видите.

Алисия се изправи в целия си ръст и го погледна надменно.

— Аз съм Алисия Макарън и вие нямате право да ме докосвате с мръсните си ръце. Върнете се незабавно в замъка!

— Макарън! — Ричард избухна в смях. — Мъжете разказват, че сте независима жена. Но не им повярвах, че сте превърнали дори мъжа си в послушна кукла!

— Обиждате ме! А сега се махнете и ме оставете сама!

Усмивката замръзна на лицето на мъжа.

— Да не мислите, че съм готов да ви оставя, след като флиртувахте е мен така безсрамно? Избрахте ме за свой придружител тази сутрин. Обзалагам се, че много сте се ядосали, когато не можахме да останем нито минута сами.

Той помилва разпуснатата й коса и малкият му пръст докосна гърдата й. Алисия го погледна с разширени от гняв очи.

— Това ли си помислихте? Че искам да остана сама с вас? — Тя се огледа. Дано Раб беше наблизо!

— О, аз съм предпазлив човек и заключих кучето ви в хамбара — засмя се самодоволно Ричард. — Престанете да се правите на невинна. Знаете, че ме желаете също толкова силно, колкото аз вас.

Той я прегърна, сграбчи я за косата и впи устни в нейните.

Алисия извика задавено и заби коляно в слабините му. Ричард изстена от болка и я пусна.

Тя се обърна и хукна да бяга. Беше отвикнала от тежките английски одежди и скоро краката й се заплетоха в копринените поли. Полетя напред и падна на земята. В следващия момент усети как ръката му помилва крака й. Тя го ритна и се сви на кълбо, но Ричард я притисна към земята и раздра полата й, за да разкрие стройните голи крака.

— Я да видим дали ще успея да разпаля малко огъня ви! — изрече задъхано той и притисна уста в тила й.

Само след секунди мъжът извика задавено и я пусна. Огромна маса от сива козина и остри зъби се стовари върху гърба му. Алисия се претърколи настрана и се опита да се покрие със скъсаната пола. Мъжът се овладя бързо, скочи на крака и вдигна отчаяно ръце, за да се предпази от острите кучешки зъби.

Една силна ръка я вдигна от замръзналата земя. Майлс я привлече към себе си, бутна я зад гърба си и извади меча си.

— Върни кучето — заповяда спокойно той.

— Ела тук, Раб! — извика с треперещ глас Алисия.

Макар и неохотно, кучето пусна Ричард и застана до господарката си. Мъжът се оглеждаше като замаян. От рамото и от бедрото му се стичаше кръв. Дрехите му висяха на парцали.

— Това проклето животно ме нападна без причина! — развика се ядно той. — Лейди Алисия падна и аз се втурнах да й помогна, а то ме захапа!

Майлс направи крачка напред. Очите му бяха твърди като стомана.

— Как си посмял да докоснеш жената на един Аскот! — проговори с равен глас той.

— Тя дойде при мен! — изкрещя мъжът. — Искаше да я…

Това бяха последните му думи. Мечът на Майлс го прониза право в сърцето. Без да поглежда мъртвия, който беше от личната му охрана, най-младият брат се обърна към снаха си и й подаде ръка. Очевидно беше разбрал какво изпитва тя — безпомощност и унижение. Помилва бузата й и меко я привлече към себе си.

— Всичко свърши — проговори утешително той. — Никой друг няма да посмее да се държи непочтително с вас.

Изведнъж Алисия се разтрепери с цялото си тяло и Майлс я притисна силно към гърдите си.

— Той искаше да каже, че съм го окуражила — изхълца задавено тя.

— Не се тревожете — усмихна се Майлс. — Нали ви наблюдавах през цялото време. Той не искаше да разбере, че вие сте шотландка и имате друго отношение към хората.

Алисия го погледна смутено.

— И Стивън ми каза същото. Предупреди ме да внимавам как говоря с мъжете. Опита се да ми обясни, че англичаните няма да разберат шотландската ми непринуденост.

Майлс приглади косата й назад.

— Между английската лейди и васалите на съпруга й има известно разстояние, което не съществува във вашата култура. А сега ще се върнем в замъка. Убеден съм, че и други са забелязали как тръгнах след кучето ви.

Алисия погледна мъртвия мъж и поклати невярващо глава.

— Той е затворил Раб, а аз дори не съм забелязала. Мислех само за… — Тя млъкна и сведе глава. Нямаше право да каже на Майлс за бебето. Стивън трябваше да научи пръв.

— Чух го да лае и побързах да го освободя. Като излезе навън, той залая като луд и притисна муцуна към земята. Очевидно разбираше, че сте в опасност — обясни Майлс и погледна с възхищение огромното куче.

Алисия коленичи и потърка лице в коравата козина на верния си другар. След минута се чу конски тропот и двамата се обърнаха стреснато. Гевин и Стивън препускаха в галоп към тях. Стивън скочи от седлото още преди конят му да е спрял.

— Какво става тук? — попита рязко той.

— Този мъж се опита да насили Алисия — отговори спокойно Майлс.

Стивън погледна жена си с блеснали от гняв очи. Попипа одрасканата й буза, огледа внимателно разкъсаната пола.

— Нали ти казах — проговори през здраво стиснати зъби той. — Предупредих те, но ти не пожела да ме послушаш.

— Стига, Стивън — намеси се Гевин и сложи ръка на рамото му. — Сега не е време да се караш на Алисия.

— Не било време! — избухна Стивън и погледът му потъмня още повече. — Няма и час, откакто ми наговори какви ли не страшни неща. Изкара ме най-големия грешник на света. Да не би да си открила безупречния мъж? Ти ли го окуражи да те нападне?

Преди някой да успее да каже нещо, той се обърна и се, метна на коня си. Алисия, Майлс и Гевин гледаха безпомощно след него, докато се загуби в гората.

— Брат ни заслужава да го нашибат с камшик за тези думи — промърмори Майлс и в гласа му се смесваха сериозност и подигравка.

— Не говори глупости! — скара му се Гевин и се обърна към Алисия. — Той е развълнуван и объркан. Трябва да му простиш това избухване.

— Той ревнува — отговори беззвучно Алисия. — И тази безпричинна ревност го подлудява. — Тя се чувстваше слаба и победена. Стивън не се интересуваше от нея. Единствената му грижа беше не тя, а засегнатата му мъжка гордост.

Гевин я прегърна, сякаш искаше да я защити.

— Хайде да се приберем в къщи. Джудит ще ни приготви някое от чудодейните си питиета, за да се почувстваме по-добре.

Алисия кимна и се остави в ръцете му. Беше й все едно какво ще стане с нея.