Алисия

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Брайън Чатауърт се промъкваше предпазливо по стълбата, която водеше в подземието. Къщата на семейство Чатауърт беше построена върху стара крепост, завладяна и разрушена някога от дядото. Много хора твърдяха, че над къщата, построена върху жилището на врага, тежи проклятие.

Брайън си припомни думите на брат си, че в дома им броди призрак, и се усмихна. Роджър се чувстваше задължен да защитава брат си и сестра си, да ги предпазва от коварството на света. Когато бяха още деца, те наистина имаха нужда от защита. Ала след смъртта на Едмънд двете деца бяха станали възрастни и брат им нямаше право да крие нищо от тях. Някъде в подземието плачеше жена и Брайън беше решен да разбере какво става. Може би някоя от слугините в кухнята се бе влюбила в Роджър и плачеше, защото той не отговаряше на чувствата й. Брайън знаеше, че брат му е твърдо убеден в невежеството му относно онова, което ставаше между мъжете и жените. Според Роджър той, Брайън, беше само едно малко, уплашено момче.

Момъкът спря на площадката и се загледа напрегнато в мрака. Подземието беше тъмно, препълнено е бъчви с вино и сандъци сте солена риба. Когато се вслуша, Брайън долови тропането на зарове и веселия смях на двама пазачи. Скри се зад бъчвите и се промъкна безшумно към затвореното помещение в другия край на коридора.

Когато наближи вратата, плачът се усили. Мек, сърцераздирателен звук, който идваше от наранена душа. Сега Брайън разбра защо пазачите се бяха оттеглили в срещуположния край. Не можеха да издържат на жалния женски плач.

Брайън се надигна на пръсти и надникна в килията. В един ъгъл се бе свила дребна жена в монашеска одежда.

Момъкът изохка уплашено, после бързо грабна ключа, окачен на пирон до вратата. Отключи колкото можеше по-безшумно. Добре смазаните панти се отвориха без скърцане.

— Сестро! — прошепна с болка младият мъж и коленичи до жената. — Моля ви, не плачете. Как да ви помогна?

Мери вдигна подутите си от плач очи и го погледна страхливо.

— Отвържете ме, моля ни — Прошепна едва чуто тя. — Братята ми ще започнат война. Не искам да видя как хората се избиват заради мен.

Брайън я погледна смаяно.

— Братята ви? Коя сте вие? Какво сте сторили на Роджър, та ви държи затворена в подземието?

— Кой е Роджър? — попита тихо Мери. — Това ли е мъжът, който заповяда да ме отвлекат? Къде съм? Кой сте вие?

Брайън я погледна втренчено. Овалното й лице беше подуто, меките очи зачервени и пълни със страх. Тази жена приличаше на сестра му Фиона! Фиона беше чиста и сладка като ангел, а тази жена приличаше на мадона.

— Аз съм Брайън Чатауърт, а това е моят дом. Имотът е собственост на брат ми Роджър.

— Чатауърт? — повтори изненадано Мери и седна. — Някога моят брат обичаше една красива жена, която се омъжи за човек на име Чатауърт.

Брайън седна на пети и я погледна ужасено. Вече започваше да разбира връзката.

— Вие сте от семейство Аскот! — прошепна задавено той. — Знаех само за четиримата братя. Нямах представа, че имат сестра.

— Аз съм най-голямата от петте деца. Казвам се Мери Аскот.

Брайън мълчеше и размишляваше усилено.

— Кажете ми какво знаете. Братята ми никога не говорят пред мен за семейните проблеми. Защо ме доведоха тук? Защо ме държат в плен? Брат ви мрази семейството ми, но защо?

Брайън се почувства веднага привлечен към тази жена и отговори искрено:

— Моят брат също крие проблемите си от мен, защото смята, че е длъжен да ме защитава. Затова съм свикнал да подслушвам и по този начин да узнавам какво става в дома ми. Ще ви кажа всичко, каквото знам. Една млада жена на име Лилиан Валенс е била влюбена в най-големия ви брат. Името му е Гевин, нали?

Мери кимна.

— По причини, които са ми неизвестни, двамата не са се оженили. Лилиан стана съпруга на най-големия ми брат Едмънд, а Гевин се ожени…

— За Джудит Рейвдаун — помогна му Мери.

— Да, за Джудит. Една нощ брат ми бе убит. — Брайън млъкна смутено. Не искаше да й разказва за злобата на Едмънд, за ужаса, който цареше в семейството, за младото момиче, намерено с разрязани вени.

— И Лилиан овдовя — допълни тихо Мери.

— Да. Знам също, че е направила опит да си възвърне Гевин. Станала някаква злополука и тя се попарила с врящо масло. Едната й буза е страшно обезобразена. Понякога просто не мога да я гледам.

— Смятате ли, че има връзка между тази… злополука и залавянето ми? Къде е сега Лилиан?

— Тя живее тук, при нас. Преди няколко месеца Роджър се е бил с брат ви за една жена.

— Вероятно със Стивън. Алисия… — Тя потърка челото си. — О, Брайън, трябва да направим нещо! Не искам да се стига да открита война между семействата.

Брайън я погледна засегнато. Защо беше казала „ние“? Нима смяташе, че той ще застане на нейна страна? Роджър му беше брат! Ала преди да успее да каже нещо, Мери попита кротко:

— Защо куцате?

Брайън се стресна до смърт. Никой в къщата не смееше да му зададе този въпрос.

— Кракът ми беше улучен от конско копито — отговори рязко той. Мери го погледна, сякаш очакваше още, и Брайън се върна в миналото, макар че не обичаше да си го припомня. — Фиона беше само на пет години — заговори той и в очите му имаше безкрайна тъга. — Още тогава приличаше на ангел. Един от резбарите украси църквата ни с личицето й. Аз бях на осем. Играехме си в пясъка на арената, където организираха турнирите. Брат ни Едмънд беше вече мъж. — Брайън помълча малко. — Вече не помня как стана всичко. По-късно узнах, че Едмънд е бил пиян. Препускал като бесен по арената и не забелязал нито мен, нито Фиона.

Мери го гледаше с нежно съчувствие. Дишането й се ускори.

— Ако не беше Роджър, и двамата щяхме да загинем. Той беше четиринадесетгодишно момче, силно и здраво. Втурнал се пред краката на коня и измъкнал и мен, и Фиона. Само че лявото предно копито на коня закачило рамото му и ме изпуснал. — Брайън погледна настрана. — Кракът ми беше разтрошен до коляното. Имах късмет, че не го отрязаха, Фиона твърди, че съм оздравял само благодарение на грижите на Роджър.

— Вие го обичате много, нали?

— Да — отговори просто Брайън. — Той… той защитаваше и мен, и Фиона, докато бяхме малки. Когато сестра ми стана на шест години, реши да я изпрати в манастирско училище.

— Тя живее там и до днес, така ли?

Брайън се усмихна.

— Роджър казва, че търси мъж, който да й подхожда, но все още не е намирал. Как би могъл да открие мъж, достоен за един ангел? — Той се засмя весело. Фиона беше предложила на Роджър да я омъжи за дявола. Роджър намери забележката й неуместна и недостойна за добре възпитана млада дама. Острият език на Фиона беше в ярко противоречие с ангелската й външност.

— Не можем да позволим да избухне война — заговори решително Мери. — Вие ми дадохте доказателства, че брат ви е добър човек, достоен за обич. Сигурно е много сърдит на Стивън, но това може да се оправи. Снаха ви също не е добре настроена към семейството ни.

При тези думи Брайън едва не избухна в смях. В гнева на Лилиан имаше нещо безумно. Понякога трябваше да й дават приспивателно, защото блъскаше главата си в стената и проклинаше с грозни думи Гевин и Джудит.

— Не ми казахте нищо за себе си — проговори меко той. — Вече няколко дни сте в този затвор, а питате само за роднините си. Защо плачехте? Заради самата вас или от тревога за братята си?

Мери наведе глава към ръцете си.

— Аз съм слаба, страхлива твар. Опитах се да намеря сила в молитвата, но братята ми са ме учили да бъда реалистка. Когато открият, че съм отвлечена, и четиримата ще побеснеят от гняв. Стивън и Гевин ще действат студено и обмислено, но Рейн и Майлс ще се хвърлят в огъня с главата надолу.

— Как мислите, какво ще направят?

— Никой не е в състояние да предвиди. Рейн е една добродушна мечка, но не може да понася несправедливостта. А Майлс побеснява, когато го предизвикат. Тогава никой не смее да му се мярка пред очите.

— Наистина не бива да се стига до война — отсече Брайън и скочи на крака. — Ще отида при Роджър и ще поискам да ви освободи.

Мери стана и улови ръката му.

— Не е ли по-добре да го помолите? Ако настоявате, той ще се разсърди още повече.

Брайън я погледна с копнеж. Меко закръглено тяло, големи, изразителни очи. Тази жена му вдъхваше чувството, че е силен като мечка. Досега не беше поставял изисквания на Роджър. Но тя беше права. Как да спори с човек, когото обичаше толкова много?

Той вдигна ръка и помилва лицето й.

— Ще ви освободя от този затвор, обещавам ви.

— Вярвам ви — отговори доверчиво Мери.

Брайън огледа намръщено тъмната килия.

— Това не е жилище за вас. Вие сте дама. Искам веднага да дойдете с мен.

О, не! — изохка Мери и отстъпи крачка назад. — Трябва да бъдем предпазливи. Не искам да гневя брат ви. Може би в гнева си ще каже неща, които не могат да се върнат. Почакайте до утре сутринта. Говорете с него, когато е отпочинал, в добро настроение.

— Защо се тревожите за брат ми, Мери? Нима наистина предпочитате да прекарате още една нощ в тази воняща дупка?

Мери се усмихна с ангелската си усмивка.

— Идете си в мир. Не бива да се тревожите за мен.

Брайън улови ръката й и я целуна почтително.

— Вие сте добра жена, Мери Аскот! — После се обърна и излезе от килията.

Роджър гледаше стъписано брат си.

— Искам веднага да я освободиш от онази мръсна килия — говореше спокойно Брайън.

Той бе последвал съвета на Мери и поиска сметка от брат си едва на следващата сутрин. И двамата не бяха спали добре. Под очите им имаше тъмни сенки.

— Брайън, моля те… — започна Роджър с мекия глас, който пазеше само за брат си и сестра си.

Брайън не се трогна от умолителния тон.

— Все още не знам причината, поради която я държиш в плен. Но както и да е — искам веднага да я освободиш.

Роджър обърна гръб на брат си. Не искаше момчето да види болката в очите му. Как да му обясни, че Стивън Аскот беше унищожил мъжката му гордост и достойнство? Досега беше губил, затова искаше да покаже на Аскотови, че може да отвръща на удара с удар.

— Няма да й сторя зло — прошепна умолително той. — Обещавам ти.

— Защо тогава я държиш в подземието? Пусни я веднага. Защо искаш да се стигне до война между семействата?

— Боя се, че вече е много късно.

— Какво искаш да кажеш?

Роджър се обърна отново към младия си брат.

— Рейн Аскот бил на път за Уелс с няколкостотин кралски войници, когато узнал, че съм отвлякъл Мери. Без да се съобразява със заповедите на краля, тръгнал веднага насам, за да ни нападне.

— Какво? Ще нападнат замъка? Ние не сме подготвени за обсада. Този мъж не знае ли, че не може да започне войната просто така? Има закони, които му забраняват да действа на своя глава.

— Кралят се срещнал е Рейн. Бил толкова сърдит, че пълководецът е използвал кралската войска за частни вражди, че го обявил извън закона. Сега Рейн е принуден да се крие в гората, за да не го затворят.

— Велики Боже! — прошепна изумено Брайън и се отпусна в един стол. — Но ние нямаме крепост като семейство Аскот. Ако я освободим…

Роджър погледна брат си с нещо като уважение.

— Не исках да те забърквам в този спор. По-добре е да напуснеш къщата ми. Ще се преместиш в някой от другите имоти и ще се държиш настрана. Скоро ще дойда и аз.

— Никога! — отговори решително Брайън. — Трябва да сложим край на този спор. Ще изпратим послание до краля и до семейство Аскот. А дотогава аз ще бдя лично над Мери. — Той се обърна и напусна стаята с гордо вдигната глава.

Роджър погледна смаяно след брат си. После го обзе луд гняв. Откачи от стената тежката бойна брадва и я размаха над главата си.

— Да вървят по дяволите всички Аскотови! — изруга ядно той. Те бяха лишили снаха му от красотата й, те бяха виновни за безумството й. А сега заплашваха да отнемат и брат му.

Вратата се отвори и в стаята влезе Лилиан. Роклята й беше от смарагдовозелен сатен. Лицето й беше скрито под воал от тънка коприна.

— Преди малко видях Брайън — съобщи с обиден глас тя. — Помагаше на онази Аскот да се качи по стълбата. Защо му позволи да я освободи от килията? По-добре да я беше хвърлил на кучетата!

— Брайън е узнал, че сме я затворили долу, и е решил да я вземе под свое покровителство.

— Покровителство! — изсъска вбесено Лилиан. — И с нея ли ще се отнесеш като с другата жена? Тя не е гост на дома ни! Защо позволяваш на Брайън да заповядва? Ти си господарят тук! Кой носи панталоните, ти или Брайън?

— Ти познаваш всяко същество в панталони — отговори горчиво Роджър. — Надали има мъж, който не е минал през леглото ти.

— Ревнуваш ли? — усмихна се поласкано Лилиан. — Вече ми казаха, че снощи не си успял да направиш нищо с жената на Стивън. Защо не й изпратиш Брайън?

— Махни се оттук! — изрева ядно Роджър.

Алисия стоеше до прозореца и се взираше като замаяна в покрития със сняг вътрешен двор. Вече почти месец беше пленница на Роджър Чатауърт и не й разрешаваха да вижда никого, освен слугинята, която й носеше храната. Жената сменяше редовно спалното бельо, чистеше стаята, изпразваше нощното гърне, ала не продумваше. Когато Алисия започнеше да задава въпроси, жената я поглеждаше уплашено и се измъкваше на пръсти от стаята.

Младата жена не се отказваше от мисълта за бягство и непрестанно изпробваше нови възможности. Завърза няколко чаршафа един за друг и се спусна от прозореца. Долу вече я чакаха стражите и на следващия ден на прозореца сложиха решетки.

Друг път запали огън, за да отклони вниманието на стражите, но те успяха да го загасят много бързо. Направи си оръжие от дръжката на каната за вода и нападна пазачите си. След тази случка пред вратата й пазеха четирима мъже, а Роджър заплаши, че ще я държи цял ден вързана, ако не престане да му създава затруднения.

Тя го попита как е Мери. Знаеха ли братята Аскот, че двете жени са пленници на врага им?

Роджър я погледна мрачно и не отговори.

— О, Брайън, чудесни са! — проговори с усмивка Мери и пое меките кожени ръкавици от ръцете на момъка. — Ти непрекъснато ме глезиш.

Брайън я гледаше и очите му бяха пълни с любов. Двамата бяха прекарали цял месец заедно. Той беше разбрал, че вече не може да живее без Мери, затова не отиде повторно при Роджър, за да го помоли за освобождаването й. Мери беше дала съдържание на живота му. Досега той живееше в самота, защото Роджър постоянно участваше в рицарски турнири, а Фиона беше затворена в манастира си. Брайън се беше запознал с няколко жени, но те го караха да се чувства плах и тромав. Мери беше десет години по-голяма от него и също така чужда на света. Не се кискаше дяволито, не обичаше да танцува, не настояваше да се гонят в градината. Мери беше тиха и кротка и не изискваше нищо от него. Двамата прекарваха дните си в свирене на флейта или Брайън й разказваше истории, измислени от самия него. Много му се искаше да ги запише на хартия, но се страхуваше, че всички в къщи ще му се присмиват. Мери го слушаше внимателно, вдъхваше му сили и подхранваше защитническия му инстинкт. Чувството, че е длъжен да я защитава, не му позволи да й разкрие, че Алисия също е пленница на брат му.

— Доставя ми голямо удоволствие да те глезя — призна с усмивка той.

Мери се изчерви очарователно и сведе тежките си ресници.

— Ела и седни при мен. Узна ли нещо ново?

— Не, нищо — излъга Брайън. Знаеше, че Рейн продължава да е в немилост и живее някъде наблизо в кралската гора. Двамата бяха решили да не говорят за Роджър и Лилиан. Те бяха двама самотници, събрани от общата потребност за човешка топлота. Светът им се състоеше от това голямо, добре затоплено помещение на последния етаж, от лютнята и книгите със стихове. Това беше щастието и двамата се надяваха то да трае вечно.

Брайън се облегна назад в стола си, протегна ръце към камината и за хиляден път си помисли колко прекрасно би било Мери да остане завинаги до него. Не искаше тя да се върне при „другото“ си семейство.

Когато вечерта отиде при Роджър, той реши да говори направо.

— Какво искаш? — попита Роджър с разширени от ужас очи.

— Искам да се оженя за Мери Аскот!

— За Мери Аскот? — Роджър се олюля и се отпусна тежко в един стол. Собственият му брат искаше да се съюзи със семейството, което му отне честта! — Тази жена принадлежи на църквата. Не можеш да…

Брайън се усмихна с осъзнато превъзходство.

— Мери не е положила монашески обет. Ти само живее при монахините и носи одеждите им. Мери има добро сърце, не иска нищо от живота, освен да помага на бедните и слабите.

Лилиан, която също седеше на масата, избухна в пронизителен смях и привлече вниманието на мъжете.

— Е, Роджър, този път няма измъкване! Братлето ти иска да се ожени за голямата сестра на Аскотови! Я ми кажи, Брайън, на колко години е Мери? Мислиш ли, че е достатъчно възрастна, за да ти стане майка? Знам, че отдавна искаше майка и ето че си я намери!

Брайън разбра за първи път в живота си какво означава да си бесен от гняв. Брат му Роджър го беше предпазвал от коварството на света, но сега беше достатъчно голям и можеше да се пази сам. Скочи и се нахвърли с юмруци срещу Лилиан.

Роджър се притече на помощ на снаха си и стисна здраво слабата ръка на Брайън.

— Не е необходимо да я биеш — рече спокойно той.

Брайън погледна брат си право в очите. За първи път разбра, че Роджър не може да бъде пример за подражание.

— Значи й позволяваш да ми говори такива неща? — попита спокойно той.

Роджър смръщи чело. Погледът на Брайън не му харесваше. В очите на малкото му братче имаше студ, сякаш двамата бяха чужди хора, а не най-близки роднини.

— Съзнавам, че Лилиан беше несправедлива. Струва ми се обаче, че ти не си обмислил сериозно тази важна стъпка. Имаш нужда от жена, но…

Брайън се изтръгна от ръката му.

— Искаш да кажеш, че съм твърде глупав, за да знам какво ми трябва, така ли?

Лилиан се тресеше от смях.

— Отговори му, Роджър! Нима ще допуснеш брат ти да се ожени за жена от семейство Аскот? Цяла Англия ще ти се смее! Знаеш ли какво ще говорят хората? Ще твърдят, че членовете на семейство Чатауърт вземат само оглозганите кокалчета, които Аскотови благоволяват да им подхвърлят от богатата си трапеза. Аз не можах да имам Гевин, ти не спечели Алисия, а сега изпращаш сакатия си брат, за да се ожени за девствената им сестра!

— Дръж си устата! — изрева Роджър.

— Истината боли — отговори подигравателно Лилиан.

Роджър изскърца със зъби.

— Брат ми няма да се ожени за жена от семейство Аскот.

Брайън се изправи в целия си ръст, макар че едва стигаше до рамото на брат си.

— Ще се оженя за Мери — заяви решително той. Лилиан се изсмя пискливо.

— Трябваше да му дадеш другата. Тя умее да буди мъжкото желание и той щеше да задоволи похотта си с нея, без да помисли за женитба.

— За какво говориш, вещице? — изфуча разярено Брайън. — Коя е другата жена?

Очите на Лилиан, скрити под тънкото було, засвяткаха от дива ярост.

— И ти смееш да ме наричаш вещица! Някога бях толкова красива, че дори не бих погледнала сакат слабак като теб!

Роджър направи крачка към нея и я погледна заплашително.

— Още една дума, и ще обезобразя и другата ти буза! Изчезвай оттук!

— Попитай го за Алисия! — предложи подигравателно Лилиан и избяга от стаята с грозен смях.

Роджър се обърна отново към брат си и потръпна от студенината в очите му.

— Ти беше обещал да освободиш тази жена още преди седмици — заговори рязко Брайън. — Колко още лъжи си ми наговорил?

— Стига толкова, Брайън — прекъсна го Роджър с мекия тон, който пазеше единствено за брат си и сестра си.

— Аз не съм дете — отвърна ледено момъкът — и не искам да се отнасяш с мен като с някой слабоумен. Мери продължава да бъде твоя пленница, другата жена също е тук. Нищо чудно, че Аскотови искат да ни нападнат. Никога не съм се съмнявал в правотата ти. Бях много щастлив с Мери и престанах да мисля за себе си. Всъщност, винаги съм бил твърде зает със собствените си проблеми и не съм мислил самостоятелно…

— Брайън, моля те…

— Не! — извика малкият брат. — Този път ще ме послушаш. Утре сутринта ще отведа Мери и Алисия при семейството им.

Роджър усети как косите на тила му настръхнаха.

— Няма да го направиш. Те са мои пленници.

— И защо ги доведе тук? — изсъска ядно Брайън. — Защо нападна Стивън Аскот в гръб? Защо беше победен?

Роджър политна, сякаш беше получил шамар в лицето.

— Брайън, как смееш да ми говориш така? След като направих толкова много за теб!

— Съжалявам. Омръзна ми всеки ден да ти благодаря, че си спасил живота ми. Изслужих времето си на малък, послушен брат. Сега съм възрастен човек и вземам решенията си самостоятелно.

— Брайън! — прошепна задавено Роджър. — Никога не съм искал благодарността ти. Вие с Фиона сте моят живот. Нямам никого другиго на този свят. Никога не съм искал друго, освен обичта ви.

Брайън въздъхна и гневът му отлетя.

— Знам, братко. Ти беше добър с нас, но сега е време да заживея свой живот. Искам да се оженя за Мери и съм решен да го направя. — Той се обърна към вратата. — Утре сутринта ще отведа двете жени в замъка на Аскот.

Брайън излезе от стаята и Роджър се отпусна тежко в един стол. Беше участвал в много турнири, в много битки, но никога не беше усещат това безкрайно, мъчително изтощение. Спорът с Брайън отне всичките му сили. Беше видял със собствените си очи как малкият му брат се промени. Сляпото обожание се превърна в съмнение, дори в ярост.

Той се загледа с невиждащи очи в шарките на килима. Брайън и Фиона бяха единствените същества на този свят, които бе дарил с любовта си. Тримата заедно имаха достатъчно сили да се бранят от злобата и коварството на Едмънд. Защото се обичаха, защото разчитаха един на друг. Въпреки ангелската си външност, Фиона имаше силен характер и често дръзваше да се опълчи срещу големия брат дори когато беше сама. Брайън обожаваше по-големия си брат и търсеше при него сигурност и уют. Роджър се беше вживял в тази роля и не можеше да се откаже от нея. Той живееше от обожанието на Брайън, а днес, само след един разговор, трябваше да види как това топло чувство изчезва. Нежният, кротък Брайън се бе превърнал в агресивен, изискващ, нахален мъж!

И всичко това заради една Аскот!

Роджър не помнеше кога започна да пие. Имаше достатъчно вино в избата и той опразваше бутилките една след друга. Не съзнаваше какво прави, мислеше само за едно: Аскотови отново го ограбиха, лишиха го от любовта и възхищението на Брайън!

Колкото повече пиеше, толкова по-потискаща ставаше мисълта, че Аскотови му бяха отнели всичко скъпо на този свят. Обезобразената красота на Лилиан беше също позор за него — все пак тя беше роднина. Джудит и Гевин си бяха поиграли жестоко е бедната му снаха. А Стивън му бе нанесъл смъртна обида. Подигравателните думи на благородниците отекваха безмилостно в ушите му: „Чух, че сте поискали ръката на онази красива шотландска наследница. Струваше ли си обаче да нападате Стивън в гръб, за да я спечелите?“

Синът на крал Хенри се бе оженил наскоро за принцеса и кралят забрани на Роджър да участва в свитата на сина му под предлог, че държанието му е било в противоречие с рицарските правила.

Роджър удари чашата си в облегалката на креслото и стъклото се строши в ръцете му.

— В ада да идат дано! — изруга с надебелял език той. Брайън беше решен да пожертва братската си лоялност и любов заради благоволението на една Аскот. Роджър си припомни как Алисия му се присмя, как потъпка мъжката му гордост, и гневът му избухна с нова сила. Откъде беше научила този мръсен номер? А Мери беше замаяла главата на Брайън с разкритието си, че не е положила монашески обет. Глупавото му братче беше повярвало, че голямата есетра на Аскотови е невинна и годна за съпруга. Тази мръсница беше толкова нагла, че измами едно двадесетгодишно момче! Дали се надяваше да си върне свободата? Или беше хвърлила око на семейното им богатство? Аскотови имаха навик да се женят за богаташи.

Роджър стана и едва се задържа на краката си. Той беше настойник на Брайън и беше длъжен да докаже на този малък глупак, че всички жени са мръсници. Лилиан беше мръсница, Алисия не й отстъпваше по нищо. И Мери беше като тях. Никога не беше срещал добра, мила, кротка жена, каквато заслужаваше Брайън.

Роджър излезе е несигурни стъпки от стаята си и изкачи стълбата. Нямаше представа къде отива. Когато стигна до стаята, в която беше затворена Алисия, пред очите му се появи образът на красива гола жена с гарвановочерни коси и дълбоки сини очи. Тялото й обещаваше безумни наслади. Той сложи ръка на резето и в този миг си припомни енергичната брадичка, студенината в погледа. Не беше достатъчно пиян, за да се изложи отново на подигравките й. Никога нямаше да се напие дотам, че да я изнасили!

Той изкачи още една стълба и се запъти към покоите на Брайън. За всичко беше виновна уличницата, която се бе облякла като монахиня и бе прелъстила малкия му брат. Утре сутринта Брайън щеше да я отведе в дома на братята й. Щеше да се ожени за една Аскот и да обърне гръб на родния си брат. Като че ли семейство Аскот не беше достатъчно голямо! Защо трябваше да му вземат и Брайън?

Роджър отвори вратата на стаята, в която спеше Мери. Лунната светлина влизаше безпрепятствено през отворения прозорец. На масичката до леглото имаше запалена свещ.

— Кой е? — пошепна уплашено Мери и се надигна.

— Още един Чатауърт — отговори с надебелял език Роджър. — Един от пазачите ти. — Той се изправи до леглото и я огледа изпитателно. Дългата й коса беше сплетена на плитка. Очите й бяха разширени от ужас.

— Лорд Роджър, аз…

— Какво аз? — изфуча разярено той. — Няма ли да ме приемете в леглото си? Аз също съм Чатауърт, значи не съм по-лош от брат си. И аз мога да те освободя, не само Брайън. Ела да видим какво толкова има в теб, та си замаяла главата на брат ми!

Роджър дръпна завивката от ръцете й, очаквайки да види голото й тяло. Но Мери беше по риза и това го раздразни още повече. Повечето уличници лягаха голи, а тази се правеше на невинна. Мери се сви на кълбо и изпищя уплашено, когато мъжът се нахвърли като звяр отгоре й.

Изнасилването не му достави удоволствие. Трябваше да я набие, за да може да разтвори краката й и да проникне в утробата й. След като задоволи животинската си похот, той блъсна настрана опозореното й тяло, обърна се по гръб и захърка шумно.

Мери не смееше да се помръдне. Чувстваше се нечиста, разбита, обезчестена. Представи си лицата на братята си и потръпна. Как щеше да застане сега пред тях, след като Роджър многократно я беше нарекъл курва? Брайън никога вече нямаше да я погледне, да й заговори…

Тя стана, без да обръща внимание на болките и кръвта по краката си. Облече простата ленена риза, ушита от добродушните сестри в манастира, огледа с невиждащи очи стаята и се запъти към прозореца. Студеният нощен вятър охлади пламналото й лице. Тя вдигна очи към небето в безмълвна молитва. Знаеше, че Бог няма да й прости самоубийството, но нямаше друг изход. Не можеше да си прости, че бе допуснала да поругаят тялото й.

— Сбогом, мили братя — пошепнаха безкръвните й устни. — Сбогом, мили Брайън!

Тя се прекръсти, сложи ръце на гърдите си и скочи. Тялото й се разби на каменните плочи.

Животните в господарския дом усетиха преди хората, че нещо не е наред. Кучетата се разлаяха, конете затропаха неспокойно в обора.

Брайън, който също не можеше да спи, наметна един халат и излезе навън. Едно момче от обора мина забързано покрай него и той го улови за рамото.

— Какво се е случило?

— Една жена се е хвърлила от горния етаж! — извика уплашено момчето. — Трябва да намеря лорд Роджър.

Сърцето на Брайън спря да бие. Моля ти се, Господи, нека това не е Мери, нека е другата пленница! — помоли се отчаяно той. Нека е Алисия, жената, която не познавам! Ала още преди да довърши безмълвната си молитва, той вече знаеше коя е мъртвата.

Външно спокоен, той се запъти към другия край на къщата. Знаеше къде е прозорецът на Мери. Проби си път през струпалите се слуги и застана пред трупа.

— Изнасилили са я — прошепна през сълзи една жена. — Вижте колко много кръв…

— Като че ли лорд Едмънд е оживял. А аз бях започнал да вярвам, че братята му са свестни хора…

— Махайте се оттук! — изкрещя гневно Брайън. Никой нямаше право да гледа обезобразеното тяло на любимата му. — Не ме ли чухте? Изчезвайте оттук!

Слугите не бяха свикнали да получават заповеди от малкия брат. Този път обаче усетиха авторитета, който се криеше зад думите му. Изпокриха се в тъмните ъгли и загледаха с любопитство младия господар и жената, която никога не бяха виждали.

Брайън се наведе и покри коленете на Мери с ризата. После изправи главата й, паднала под неестествен ъгъл. Искаше да я занесе сам в къщи, но след няколко безрезултатни опита разбра, че не е достатъчно силен, и се отказа. Телесната му слабост подхрани още повече лудия гняв, който бушуваше в сърцето му. Хората твърдяха, че Мери е била изнасилена от Роджър, но Брайън не им вярваше. Някой от пазачите е бил! — повтаряше си упорито той.

Влезе в къщата и изкачи като в транс стълбите към стаята на Мери. Стражите не искаха да го пуснат да влезе, но той ги отстрани с властен жест. Мъжете протегнаха ръце да го спрат, но като видяха лицето му, се отстраниха безмълвно. Брайън блъсна вратата и влезе в стаята на пленницата.

Роджър лежеше в леглото на Мери и хъркаше оглушително. Брайън застана пред леглото и го погледна втренчено. Леден студ скова душата му. Не беше способен да мисли. Само чувствата, които бушуваха в гърдите му, се сляха в могъщ поток и заглушиха гласа на разума.

С мъртвешко спокойствие той се обърна и взе от масата каната със студена вода. После я изля върху главата на Роджър.

Роджър простена и отвори очи.

— Брайън — проговори сънено той и направи опит да се усмихне, — тъкмо те сънувах.

— Стани! — изрече с мъртвешки глас Брайън.

Роджър скочи от леглото, вече напълно събуден. Беше опитен воин и съумяваше да се владее, когато усетеше опасността.

— Какво се е случило? Да не би Фиона… — Той млъкна, огледа стаята и понижи глас: — Къде е отишла онази Аскот?

Лицето на Брайън беше като бяла маска.

— Лежи мъртва на плочите под прозореца.

В очите на Роджър блесна ужас.

— Исках да ти докажа що за жена е тя. Исках да разбереш…

Дълбокият глас на Брайън прекъсна обясненията му.

— Къде си скрил жената на Стивън Аскот?

— Брайън, трябва да ме изслушаш! — прошепна умолително Роджър.

— Да те изслушам? — изфуча момъкът, който започваше да губи самообладание. — А ти чу ли виковете на Мери? Тя беше плаха, кротка жена и съм сигурен, че е пищяла от ужас и болка. Наслади ли се на насилието?

— Брайън…

— Млъкни! Днес каза последните си думи. Ще намеря другата жена, която държиш в плен, и ще напуснем тази къща. — Очите му се присвиха в тесни цепки. — Ако те видя още веднъж, ще те убия!

Роджър падна на леглото като улучен от тежък юмрук. Очите му се замъглиха от болка. Видя как брат му излезе от стаята и отвори уста да извика, но само изхърка задавено. Видя окървавения чаршаф и се опита да си представи жената, която лежеше мъртва на плочките в двора. Какво беше сторил?

Брайън предполагаше къде е скрита Алисия. Сигурно я бяха затворили в стаята, където Едмънд държеше жените си. Стражите не се опитаха да го спрат. Вече всички знаеха за трагедията, разиграла се тази нощ.

Когато Брайън влезе в стаята й, Алисия беше будна и дори облечена. Тя погледна втренчено младия мъж с вкаменено от мъка лице и веднага разбра, че е станало нещо страшно.

— Какво има? — попита с равен глас тя.

— Аз съм Брайън Чатауърт — обясни тихо той. — Ще ви отведа при семейството ви. Готова ли сте да ме последвате?

— Сестрата на съпруга ми също е пленница тук. Не мога да тръгна без нея.

Брайън изскърца със зъби.

— Моят брат изнасили Мери и тя се самоуби.

Гласът му беше безизразен, сякаш случилото се не го засягаше, но Алисия веднага усети, че този млад мъж е разтърсен до дън душа. Мери, помисли с болка тя, милата, сладка, вярна Мери!

— Не бива да я оставяме тук. По-добре е да отнеса тялото й в Аскот Касъл.

— Не се тревожете за Мери. Аз ще направя всичко, каквото трябва.

Начинът, по който младият мъж каза „Мери“, отвори очите на Алисия.

— Готова съм — промълви тихо тя и тръгна пред него.

Когато излязоха на двора, Брайън се обърна отново към нея:

— Ще ви дам охрана. Мъжете ще ви следват дотам, където желаете да отидете. Или желаете аз лично да ви придружа до замъка на Аскот?

Алисия нямаше нужда от много време, за да вземе решение. Трябваше да сключи мир с клана Макгрегър, преди да види отново Стивън. Трябваше да му докаже, че е достойна за любовта му.

— Трябва да се върна в Шотландия. Нямам нужда от английска охрана. Най-добре е да пътувам сама.

Брайън не възрази. Собствената му болка и омраза владееха всичките му мисли. Кимна й кратко и посочи към оборите.

— Ще имате кон и всичко, от което се нуждаете за пътуването. — Обърна се да си върви, но Алисия улови ръката му.

— Нали ще се погрижите за тялото на Мери?

— Отговарям за това с живота си — рече той и в гласа му имаше смъртоносна решителност. — После ще отмъстя за убийството й.

Алисия смръщи чело. Мери нямаше да хареса тези приказки за отмъщение. Може би тя щеше да почете по-добре паметта на Мери със спасяването на много хора, макар и шотландци.