Алисия

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Алисия доеше кравата на Кирсти, облегната на паянтовата стена на обора. Изведнъж чу шум, който я стресна толкова много, че изпусна кофата и разля млякото. Сто и петдесет фунтовото куче се метна на гърба й и едва не я размаза под тежестта си.

— Раб! — прошепна невярващо тя и прегърна верния си приятел.

— Раб! — засмя се през сълзи тя и целуна муцуната му. — Откъде се появи? А аз си мислех, че си мъртъв!

След минута прозвуча тихо изсвирване и Раб се скова в прегръдката й.

Алисия вдигна глава. Пред нея стоеше Стивън.

— Ще посрещнеш ли и мен като Раб? — попита спокойно той.

Алисия не каза нито дума. Изправи се и се хвърли в прегръдките му. Стивън също не говореше. Целуна я е жаждата, която се бе натрупала в сърцето му, вдигна я на ръце и я понесе към купата сено.

— Не можем да… — прошепна пресипнало Алисия. — Харбен може да влезе и…

Стивън захапа ушенцето й.

— Казах му, че смятат да прекарам остатъка от деня в оргия — засмя се той.

— Наистина ли му каза това?

— Разбира се. — Той свали ризата й и погледна смаяно закръгления корем. Вдигна глава към жена си и в очите му имаше въпрос. Алисия кимна и се усмихна. Радостният мъжки вик стресна кокошките, накацали по гредите на обора, и те се разбягаха ужасено.

— Ще си имаме дете! — Стивън се засмя невярващо. — Значи Харбен е имал право е ужасното си питие!

— Бебето беше вече на път, когато срещнахме Кирсти и Доналд — обясни щастливо Алисия.

Стивън притисна голото й тяло към своето и прошепна зарадвано:

— Значи и аз съм участвал в създаването му, не само горчивата отвара на Харбен…

След много, много време той я погледна сериозно и каза:

— Алисия, аз те обичам и най-голямото ми желание е ти също да ме обичаш.

— Разбира се, че те обичам, глупчо! Как мислиш, защо главата ми се замайва и стомахът ме присвива, когато си наблизо? А когато научих, че си бил в двора на крал Хенри и си молил за справедливо отношение към шотландците, едва не полудях от радост. Единствената причина, поради която тръгнах с Роджър Чатауърт, беше желанието ми да та докажа, че не съм такава егоистка, за каквато ме мислиш. Готова съм на всичко, за да запазя любовта ти.

— Не бих казал, че бягството с най-злия ми враг е особено добро доказателство — усмихна се Стивън и сложи ръка на корема й. Изведнъж я погледна уплашено. Коремът й потрепна и той усети бързо движение. — Какво беше това? — В гласа му имаше истински страх.

— Нещо ме ритна — отговори учудено Алисия. — Сигурно бебето е пожелало да се включи в разговора ни.

Стивън се отдръпна настрана и помилва почтително корема й.

— Знаеше ли за бебето, когато избяга от мен само защото онази малка мръсница беше седнала в скута ми?

— О, Стивън, не ми напомняй за онази нощ! Не аз те напуснах, а ти мен!

— Исках да ти докажа, че и аз струвам нещо. Затова отидох в двора на Хенри.

— А аз помислих, че вече не ме искаш! Да, вече знаех за бебето. Джудит ми отвори очите.

Стивън полегна до нея и отново помилва корема й.

— Радваш ли се, че ще си имаме дете? — попита тихо тя.

— Малко ме е страх. Нали знаеш, че Джудит загуби първото си бебе? Не искам и с теб да се случи същото.

Алисия се засмя самоуверено.

— Нищо няма да ми се случи. Нали ще бъдеш до мен, за да ме пазиш?

— Да те пазя? — погледна я изненадано той. — Та ти никога не ме слушаш, камо ли пък да направиш онова, което ти казвам! Упояваш ме, бягаш посред нощ от дома на семейството ми, вслушваш се в лъжите на Роджър Чатауърт…

Алисия сложи пръст на устните му.

— Аз те обичам, Стивън. Обичам те безкрайно много и се нуждая отчаяно от теб. Нуждая се от силата ти, от практичния ти ум, от лоялността ти, от умението ти да въдворяваш мир. Ти ще пазиш и мен, и клана ми от война с враговете. Ти ме накара да разбера, че не всички англичани са глупави, алчни, лъжливи…

Стивън затвори устата й с целувка.

— Не разваляй отново всичко — проговори развеселено той. — Аз също те обичам. Обикнах те в мига, когато те видях с клана ти. Тогава за първи път разбрах, че си много повече от красивото си тяло.

Очите на Алисия засвяткаха дяволито.

— Значи си ме обикнал едва в Шотландия?

Стивън избухна в смях и кимна.

— Знаеш ли, че утре сутринта ще се срещна с Макгрегър? — Тя вдигна лице към неговото и го целуна.

Стивън се дръпна като опарен.

— Проклятие! — изрева ядно той. — Пак ли започваш? Сигурно ще се срещнете на тайно място!

— Естествено. Не мога да предложа на целия си клан да ме придружи на срещата.

Стивън затвори очи, за да се овладее.

— Няма да се срещаш сама с този мъж. Забранявам ти.

Алисия го изгледа невярващо.

— Какво? Ти ми забраняваш? Как смееш! Забрави ли, че аз съм господарката на клана Макарън? Аз наистина те обичам, но това не ти дава право да се месиш в задълженията ми като глава на клана!

— Няма ли най-после да млъкнеш? — изфуча разярено той. — Още ли продължаваш да мислиш, че съм твой враг? Опитай се поне да ме изслушаш. Кой знае за срещата?

— Харбен. Той я уреди. Не казахме дори на Неста, за да не будим напразни надежди.

— Напразни надежди! — повтори гневно Стивън. — Това ли е всичко, за което мислиш? За благото и страданията на другите!

— Казваш го така, сякаш върша зло!

— В твоя случай е точно така. Ти си прекалено безкористна, Алисия. Забравяш себе си и на няколко пъти едва не пострада сериозно. Трябва най-после да проумееш, че си длъжна да мислиш и за себе си.

— Нали го правя! Искам мир за клана си.

Стивън я гледаше е безкрайна любов.

— Много добре. Тогава ще ме изслушаш. Съгласила си се да се срещнеш с Макгрегър на тайно място, вероятно в мъглата преди разсъмване. За срещата знаете само ти и Харбен. Ами ако Макгрегър е решил да сложи край на дълголетната вражда между клановете, като убие господарката на Макарън?

— Това е обида! — изсъска ядно Алисия. — Ние имаме примирие. Макгрегър никога не би постъпил така подло.

— Не си ли спомняш, че само преди шест месеца този човек беше твой смъртен враг? — попита укорно Стивън и поклати глава. — Няма да отидеш сама на срещата. Аз ще те придружа.

— Не можеш! — избухна Алисия. — Той ми изпрати послание, в което настоява да отида сама.

— И без това няма да си сама, а с детето в утробата си. Какво значение има, че ще дойде още един?

— Стивън… — прошепна умолително Алисия.

— Не! — изрева ядно той. — Този път ще се подчиниш на волята ми. Разбрахме ли се?

Алисия въздъхна примирено и кимна с глава. Нямаше смисъл да го разубеждава. А и дълбоко в себе си изпитваше радост, че няма да бъде сама.

Мястото, където трябваше да се състои срещата, беше точно както го бе описал Стивън — усамотено, заобиколено със стръмни скали, забулено от гъсти мъгли.

Стивън слезе от коня си и веднага усети в тила си острието на меч.

— Кой си ти? — попита дълбокият глас на Макгрегър зад гърба му.

— Дойдох, за да пазя жена си — отговори спокойно Стивън. — Тя може да е господарка на клана Макарън, но аз не й позволявам да се среща сама с чужди мъже.

Макгрегър се обърна и изгледа смаяно високата, стройна и чудно красива жена, която успокояваше с шепот грамадното куче, готово да се хвърли срещу него. После се засмя весело и прибра меча си в ножницата.

— Не мога да ти се сърдя, момко. Вероятно си имал предвид съвсем друг вид защита.

Стивън се обърна и погледна Макгрегър право в очите.

— Ще я защитавам във всяко отношение — отговори твърдо той. Макгрегър отново се изсмя.

— Елате тук и седнете. Тъкмо размишлявах как бихме могли да постигнем мир между двата клана. Тъкмо обмислях една възможност… — Той погледна с възхищение Алисия, която се разположи удобно на гладката скала. — Отдавна нямам съпруга. Ако знаех каква жена е господарката на Макарън, щях да поискам ръката й.

Стивън застана зад жена си и сложи ръце на раменете й с жест на собственик.

— Тя е вече омъжена и аз съм готов да се бия с всеки, който посмее да…

— Стига толкова! — прекъсна го решително Алисия и блъсна ръцете му. — Изпъчили сте се като два разгонени елена, които се готвят да се ударят с рогата си. Стивън, ако не се държиш прилично, ще те изпратя при Харбен!

Макгрегър избухна в луд смях.

— Чуйте ме и вие, Лаклан! Искам веднага да разберете, че господарката на клана Макарън е много повече от едно красиво тяло. Ако не желаете да преговаряте сериозно, по-добре ми изпратете някого от вождовете си!

Този път се изсмя Стивън.

Лаклан Макгрегър вдигна високо едната си вежда.

— Май не си много за завиждане, момко — промърмори е усмивка той.

— Тя си има и добри страни, които компенсират лошите — отговори равнодушно Стивън.

Алисия не го слушаше.

— Дейви — прошепна с болка тя.

Стивън я погледна втренчено и започна да разбира.

— Той се опита да ни убие — възрази тихо той, но погледът й го накара да замълчи. Тогава той разбра какво е искала да каже жена му: кръвта вода не става.

Той се обърна отново към Макгрегър:

— Съпругата ми има по-голям брат, мисля, че има двадесет години. Момчето е лудо от ревност. Вместо да остане при клана, чийто господар е сестра му, е предпочел да се скрие някъде в планините. Преди известно време се опита да ни убие.

Макгрегър смръщи чело и го погледна замислено. След малко кимна с глава.

— Разбирам как се чувства момчето. На негово място и аз бих постъпил така.

— Разбираш го! — избухна Алисия. — Аз съм глава на клана, а това означава, че съм и негова господарка. Трябваше да приеме решението на баща ни. На негово място аз изобщо нямаше да се противя.

— Разбира се — усмихна се Лаклан. — Но вие сте жена. — Той й обърна гръб, за да не слуша протестите й.

При думите на Макгрегър Стивън се усмихна зарадвано. Беше си намерил съюзник.

— Аз имам дъщеря — продължи Лаклан. — Шестнадесетгодишна. Красива, мила и добра. Бърза и гъвкава. — Той се обърна отново към Алисия: — Може би ще успеем да уредим сватбата.

— Какво друго можете да ми предложите освен скъпоценната си дъщеря? — попита делово Алисия.

Лаклан трепна, но не възрази. След малко отговори:

— Той няма да стане глава на клана ми, но ще бъде един от вождовете ми. Това е повече, отколкото има сега. Като зет на господаря брат ти ще има особени привилегии.

— Момчето е с гореща кръв — напомни му Стивън. — Затова и Джейми Макарън не го е избрал за глава на клана си.

— Ти не го познаваш — възрази сърдито Алисия. — Откъде знаеш що за човек е?

— Имам уши — отговори кратко Стивън и отказа повече обяснения.

— Аз ще се справя с него — заяви самоуверено Лаклан. Дори да умра преждевременно като Джейми и момчето ще бъде под строг надзор. Ще го държа постоянно близо до и ще го науча да се държи като истински вожд. Предпочитам да имам за зет буен млад мъж, отколкото кротка овчица. — Той се усмихна на Алисия. — Всъщност, това важи и за мъжете, и за жените.

— Аз мога да гарантирам за темперамента на Макарън — намеси се през смях Стивън.

— Вярвам ви — отговори сериозно Макгрегър. — Ако Дейви прилича поне малко на сестра си, сигурно ще направи дъщеря ми щастлива.

— Какво ще каже кланът ви, когато приемете в семейството си един Макарън? — попита също така сериозно Стивън.

— Никой няма да посмее да възрази, но Дейви ще види звезди посред бял ден. Да се надяваме, че ще се справи.

Алисия се изправи като свещ.

— Моят брат е по-добър от всеки Макгрегър.

Лаклан се засмя сърдечно и протегна ръка на Стивън.

— Сделката ще стане. — Той помълча малко и се обърна към Алисия: — А сега, скъпа моя, искам да получа обезщетение за буквата А, която винаги ще нося на рамото си за спомен от вас. — Той я грабна в прегръдката си и я целуна страстно по устата.

Алисия погледна бързо към съпруга си, уплашена от очаквания изблик на ревност, но Стивън ги наблюдаваше с видимо одобрение. Макгрегър се сбогува сърдечно, метна се на коня си и се отдалечи в мъглата. Стивън прегърна Алисия и двамата стояха дълго неподвижни, без да говорят. Накрая Алисия се обърна към мъжа си и очите й засвяткаха дяволито.

— Искам винаги да помниш, че аз съм господарката на клана Макарън!

Стивън се усмихна лениво.

— Смятам да променя това.

— Какво искаш да кажеш?

— Нима не съм ти казал, че помолих краля да промени името ми?

Алисия го изгледа слисано.

— Вече се казвам Стивън Макарън. Харесвам ли ти повече така?

Алисия го прегърна и покри лицето му с целувки.

— Обичам те, обичам те! Ти си Макарън! Това ще докаже на клана ми, че може да ти има доверие.

Стивън се засмя и я притисна до гърдите си.

— Те не се съмняват в мен. Само ти ме подозираш. — Той я прегърна още по-силно. — Алисия, ние с теб не сме врагове. От днес нататък ще гледаш на мен само като на свой съюзник.

— Ти си Стивън Макарън… — прошепна почтително тя.

Стивън помилва косата й.

— Всичко ще бъде добре. Ще намеря Дейви и…

— Ти ще го намериш! — изфуча сърдито Алисия. — Той е мой брат.

— Когато се срещнахте за последен път, той се опита да те убие!

Алисия махна пренебрежително е ръка.

— Тогава беше сърдит. Семейството ми е много избухливо. Когато научи за плана ми, гневът му ще отлети. Предстоящата женитба с наследницата на Макгрегър ще му замае главата.

— Твоят план! А аз си мислех, че решението беше общо.

— Може би си прав. Въпреки това Дейви ще послуша мен, а не теб.

Стивън понечи да каже нещо, но размисли и я целуна.

— Нека продължим този спор по-късно. Усещам, че нещо става между нас.

Алисия го погледна невинно.

— Бебето отново се обажда, нали?

Стивън я улови за косата и отметна главата й назад.

— Кажи ми, как се чувстваш, когато целуваш Макарън?

— Аз съм Макарън! — отговори сърдито тя. — Аз…

Но не можа да каже нищо повече, защото ръката на Стивън се плъзна към коляното й…