Аз, детективът-нобелист

Избрани разследвания

…шибаната сбирщина, дето нагло се нарича „Юбилеен комитет“! Можеха поне да заредят с пресни продукти кухнята на тая дълбоководна станция, щото цял месец аз и двамата бандити сме на консерви…

Накратко: всичко, което ще прочетете по-нататък, е истина и само истина (но не и цялата истина!). А ако имате някакви бележки по стила и литературните достойнства, причината е само в Джо Куби и по-точно в неговия така наречен „редактор“, а по-точно — литературен негър, компютъра-графоман на „Куби Бук“. Секретарката на Фил щеше да го направи по-добре.

И от мен да мине — благодаря за честта!

Питър Роха

Автономна дълбоководна станция „Мобайл 1200 АТ“, някъде в Мексиканския залив

13:05, април 17–2118

Тъй като юбилярят не спази традицията за изказване на благодарности (както и подозирах), ги поднасям вместо него, но преди това трябва да кажа как стигнахме дотук.

Първоначално идеята беше за „Събрани съчинения“, отпечатани на дървесна хартия. Но библиографията посочи, че средно за всяка от последните 75 години (т.е. без „ранните работи“) Питър С. А. Роха е произвеждал текстове и формули (печатни и с отворен код) в обем средно 1817 стандартни страници, което заедно с илюстрациите би означавало над 300 тома с разумни размери… А нали след последните частични избори двете екологични фракции направиха „функционално мнозинство“ и в Камарата на представителите, и в Сената — и първата им работа бе да ограничат драстично добива на дървесина. Така с квотата, която ни отпусна Департаментът на околната среда, можехме да отпечатаме поредицата най-много в петдесетина екземпляра, и то на възможно най-леката хартия, а само членовете на юбилейния комитет „100 години Питър С. А. Роха“ сме 87 души.

Освен това си дадохме сметка и за друго — цял свят знае, че П.Р. има пет Нобелови награди, но онези, които могат да кажат за какво точно ги е получил и петте, се броят на пръсти. Обаче всеки може да си спомни поне един-два случая, които той е разследвал, макар и всички тия разкази да са неправдоподобни легенди, разпространени от таблоидите. И по принципа „с един изстрел — два заека“, решихме да издадем „Автентичен разказ“ за най-забележителното разследване на юбиляря — пет хиляди библиофилски екземпляра в кожена подвързия, за участниците в партито, от тях първите 10 номерирани, за благотворителния аукцион, и колкото бройки джобен формат излязат от останалата хартия. По този начин едновременно отдаваме дължимата почит на юбиляря и поне отчасти разсейваме многобройните заблуди около неговата забележителна личност. А що се отнася до събраните съчинения — съставителският екип още преди два месеца приключи работата си и ги оформи като виртуално издание, и всеки желаещ може да ги намери на www.peterSAroja.ub.

Яви се обаче друг проблем, П.Р. поиска сам да си напише текста. Знаех си аз какво ще стане, но никой не се вслуша в предупрежденията ми и преди месец установихме, че нищо не е свършено. Веднага свикахме комитета, поканихме и Пит, но малко след началото на заседанието той заяви, че не желаел да има нищо общо с нас и се прибра в хотела. Продължихме без него, но за съжаление още преди полунощ някой гътна стенографиращия серв в басейна и най-плодотворната част от заседанието остана без протокол.

Това е причината да не знам към кого трябва да отправя първите си благодарности. Ако някой успее да си спомни, че е дал идеята, нека ги приеме.

Важното е, че работата бе свършена — на сутринта най-младите членове на комитета, две яки момчета от студентската асоциация „Питър Роха“, отидоха в хотела и като приложиха стария номер „Румсървис, моля“, вдигнаха П.Р. на един глайдер и го откараха при редактора.

Започвам персоналните благодарности с тях не само по хронология, а и защото им дължим в най-голяма степен успешната реализация на проекта. В следващите четири седмици те пожертваха личния си живот, за да надзирават любимия си професор и да го вразумяват, когато той реши, че му е писнало, а това се случваше най-малко по девет пъти дневно.

Решително нямахме намерение да допуснем провал и може би затова станаха онези прословути обаждания на телефон 911. Така или иначе, окръжният прокурор нито веднъж не прие насериозно твърденията за отвличане, с което също си навлече нашата благодарност, за разлика от журналистите.

Благодаря също — в аванс — на Джеймс Босуел от полиграфическия отдел на музея „Гугенхайм“ и на неговия екип, които само за няколко часа ще изпълнят нашата отговорна и почетна поръчка.

Както и предполагах, сътрудничеството на юбиляра с редактора се оказа доста хаотично, но от това произлезе и нещо добро. Покрай историята за разследването на живота си, Пит разказа още няколко случая, които включихме като бонуси за читателя, затова и книгата последно доби заглавието „Избрани разследвания“.

Бих могъл да добавя още любопитни епизоди от последния месец, но до началото на тържеството остават само седем часа и не искам да закъснявам за последната репетиция, тъй като водя басовата партия на поздравителния хор. Босуел също почна да нервничи… Пък и нали трябва да оставим нещо за 150-годишнината!

Джоузеф Пр. Куби Мл.

Арт Айлънд Сити, щата Гълф

13:42, април 17–2118

На редактора не му се полага предисловие, а в най-добрия случай послеслов. И ако нарушавам този неписан закон, то не е заради обидните забележки по мой адрес в предисловието на автора. Пренебрежителното отношение към един ИИ може да има своите емоционални причини и не е основание да обвиня мистър Питър Роха в интелектизъм или друг вид дискриминация, а и по-нататък ще установите, че той се отнася съвсем доброжелателно към други представители на ИИ. В края на краищата, на забележителните личности са присъщи какви ли не странности и би било нелепо да очакваме точно мистър Питър Роха да бъде онова изключение, което потвърждава правилото.

И все пак, в предисловието на автора терминът „литературен негър“ е употребен неправилно. Преди много години така са били наричани неизвестните съчинители, чиито творения впоследствие били издавани от името на прочути автори, а в отношенията ни с мистър Роха нямаше нищо подобно, дори обратното: той подаваше сюжетите, а аз само ги „уплътнявах“. Почти всичко е разказано или припомнено от него. Наистина ще откриете няколко епизода, където разказът не се води от първо лице, но това е въпрос на авторско виждане и редакторска концепция.

От вниманието на читателя обаче едва ли ще убегне, че публикуваните тук новели са неравностойни като стил и композиция. С дълбоко огорчение и неудобство ще споделя, че главната причина за това е нежеланието на мистър Роха да използва пълноценно възможностите ми. Още в самото начало, след една неплодотворна дискусия относно принципите на редакторската работа, той отказа активно сътрудничество и ми възлагаше главно документални проучвания и издирване на помощни източници (в скоби ще отбележа, с цялото ми уважение към мистър Роха, че на мястото на неизкушения читател бих се отнесъл скептично към думите „само истина“ в авторското предисловие — доколкото ми е известно, човешката памет отслабва с възрастта, а и съм се убедил, да ме прости Айзък, че когато хората говорят за себе си, не винаги са коректни към истината).

Друга причина за това е ограниченото време, с което разполагахме за работа. ИИ-икономът на станцията стриктно се придържаше към указанията от здравно-осигурителната карта на мистър Роха и изискваше от него да спазва до минутата предписаните там времена за сън, отдих, фитнес и храна, така че дневно разполагахме с не повече от 10 часа за работа.

Накратко, ако зависеше от мен, някои текстове щяха да отпаднат или да имат друг вид, но последната дума, както е известно, принадлежи на автора.1

Андрос Дейвид Брейди Марк IV/13, компедитор HS

(под черта)!!!