Без светлина

82.

В края на август морските ветрове, които обикновено освежават италианския бряг при Амалфи, отстъпват пред жегата на късното лято и стават слаби и апатични. Там има една вила, в светлобежов цвят, кацнала сред крайморските скали над Голфо ди Салерно, с изглед към остров Капри и Тиренско море в посока към Сардиния. Тази вила е същинско бижу, с тераса над самите скали, от която се вижда прекрасната гледка на яркосиньото Средиземно море, простиращо се чисто и съвършено чак до хоризонта на запад.

Панос Калатис се бе излегнал върху шезлонг. Лежеше по корем, със сгънати ръце под главата си. Беше с великолепен тен, а побеляващата му коса беше сресана елегантно от челото назад. На двайсет фута от него блещукаше басейнът, в който бяха плували с Джейл допреди малко.

Джейл, също гола, беше на колене, яхнала Калатис. Имаше тъмен загар, а дългата й мокра коса бе вдигната на тила и закрепена с фуркет. Беше напълнила шепа с масло и го втриваше с пръсти в гърба му. Ароматът на билковото масло, нагрято от слънцето по гърба му, изпълни ноздрите на Калатис с приятно благоухание, древно като самия бряг на Амалфи. Докато Джейл го масажираше и слънцето затопляше мускулите на гърба му, Калатис усещаше как двата бута на Джейл се полюляват върху неговите при движението й нагоре и надолу по гръбнака му с намазаните си ръце.

Калатис се отпусна, обхванат от въздушно усещане за витаене, леко възбуден от докосването на бедрата на Джейл отстрани.

Наблюдавайки собствената си сянка на облицованата с плочки тераса, Джейл се спря, вдигна ръце и измъкна дебелия фуркет от дългата си коса. Разтърси я, докато тя се пусна свободно почти до кръста й.

Хванала дебелия фуркет с лявата ръка, тя леко докосна с острието му едно точно определено място между втория и третия гръбначен прешлен на Калатис в основата на черепа му. Насочи фуркета малко косо нагоре и после с дясната си длан тя плесна по широката част на фуркета, забивайки стоманеното острие точно в гръбначния мозък. Тя остана седнала на бутовете му, докато краката му спряха да потръпват и той остана неподвижен.

83.

Грейвър стигна до другия край на басейна и започна да плува последната си дължина. Беше плувал почти четирийсет минути и когато най-сетне докосна със заключителния замах бордюра на басейна, сърцето му се блъскаше в гърдите като автомобилно бутало.

Той смъкна плувните очила и се хвана здраво за бордюра, с хриптене поемайки въздух. Макар че беше на края на силите си, тренировката му се отрази добре. Късното августовско слънце загряваше мократа му глава и пареше по мускулите на раменете му. Той изчака сърцето и дробовете му да възвърнат равновесието си, чувствайки по тялото си приятното движение на водата, която бавно се успокояваше след вълните, предизвикани от плуването му.

Докато поемаше тежкия следобеден въздух, той се взираше над нагорещената зелена морава с пръснати тук-таме палмички и за хиляден път мислите му се връщаха към неотдавнашните събития и техните последици.

Задължителното временно отстраняване от работа, докато траеше разследването, би трябвало да бъде за него една благодат, чудесна възможност да си отпочине, да се възстанови от изтощението и да мисли. Но не се получи така. Макар че отначало медиите се забавиха, докато свържат всички събития, те си наваксаха за изгубеното време след бедствието в Бейфийлд. Репортери от всички клонове на медиите изведнъж се оживиха и вече след седмица се съобщаваше непрекъснато за нови разкрития, което продължи през жарките юли и август.

Съкрушителната атака на медиите наложи прекратяване на работата в Отдела по криминално разузнаване, а сложността на случилото се през тези пет горещи юнски дни обещаваше продължително разследване.

Докладът на Грейвър за специалната следствена комисия беше дълъг и изключително подробен. Той успя да даде обяснения за почти всеки свой час. Описа целия лабиринт от взаимоотношения между участниците, без да щади своите подчинени или самия себе си, задето не са забелязали нищо нередно, въпреки съставената от него преди две години нова контраразузнавателна програма, целяща да предотврати точно такива нарушения. Съобщи имена, връзки, информация, за да даде възможност на комисията да използва цели компютърни програми от „Дейтапринт“, „Хорман Пластикс“ и „Гълфстрийм Нешънъл Банк енд Тръст“ и предаде копия от описанията на Дийн Бъртъл и Брук Шек, обясняващи тяхното участие. Всички тези подробности трябваше да бъдат събирани от него и помощниците му цели две седмици, преди администрацията да успее да реши да го отстрани временно и работата на комисията да започне. После той просто излезе от кабинета си и си отиде вкъщи.

Единственият проблем беше участието на Арнет Кепнър и нейните хора. Грейвър отказа да разкрие този източник, и също така постъпиха Кейси Нюман и Пола Сейл, за негово учудване и удовлетворение. Макар че те двамата също бяха отстранени за времето на разследването, тяхното мълчание представляваше изключителен вот на доверие. Разбира се, щеше да има начин да се реши този проблем. Винаги имаше такъв начин, особено при бюрокрации, разчитащи на тайни, за да осигурят собственото си оцеляване.

Това беше преди почти два месеца. Той плуваше по два пъти на ден. Пиеше повече вино, отколкото трябваше, но не много. Понапълня, но не повече, отколкото му беше необходимо. Неговите привърженици от отдела го осведомяваха за слуховете и когато можеха, за действителните факти. Очевидно Уестрейт веднага се бе завъртял и бе принесъл в жертва кариерата на Грейвър, за да умилостиви гнева на бюрократите заради срамния скандал в отдела. По всяка вероятност с кариерата на Грейвър беше свършено. Съдбата на Нюман и Пола беше по-неясна; тяхното бъдеще все още висеше на косъм.

Той не чу и дума от Арнет. Това се очакваше; така и трябваше. Някои неща се подразбираха в тази сложна ситуация. Със своята помощ тя доста бе надскочила обичайните правила на играта. Мълчанието й сега всъщност представляваше вид самозащита. Тя щеше да очаква същото и от Грейвър.

Но той бе реалист и винаги приемаше неизбежното; не бе необходимо да чака присъдата на специалната комисия, за да разбере, че в края на краищата ще бъде уволнен. Щеше да има късмет, ако му оставяха част от пенсията. Ала сега повечето време премисляше събитията от ония няколко дни. Времето минаваше, дните се нижеха едни и същи, а той повтаряше отново в паметта си грешките, разочарованията, лошия късмет.

Смъртта на толкова хора не го оставяше на мира.

Би било лесно да стовари вината за това върху други, върху Панос Калатис и Брод Страсър, върху безскрупулното им търгуване с фалшиви мечти и незаконни далавери, водещи до неописуеми богатства. Би било лесно за това да обвинява бизнесмени като Фийбър и Хорман, както и безименните „клиенти“, чиято алчност беше толкова ужасна и ненаситна, че заличаваше всякакви следи от елементарно благоприличие.

Ала той не можеше така лесно да прехвърли вината. Би могъл да избегне много от жертвите, ако стриктно се бе придържал към своите задължения да събира сведения. В някои дни точно това си казваше. В други дни си казваше нещо съвсем различно. В такива моменти, пресмятайки безброй пъти смъртните случаи, му се струваше, че всички ония жертви щяха така или иначе да загинат, независимо от неговите действия. Тяхната участ бе предопределена в една хазартна игра, замислена и приведена в действие от Калатис и Страсър. Тази игра вече бе изминала дълъг път и тъкмо приключваше, когато Грейвър се натъкна на нея в последните й часове. Въпреки всичките си самообвинения, нещата бяха извън неговия контрол през цялото време. Независимо какво би успял да направи, Калатис пак щеше да изчезне със сто милиона долара. Страсър пак би отлетял с трохите от двайсет и два милиона. И на двамата нямаше да им липсва наркобизнесът. Те просто щяха да се прехвърлят в нови сфери на дейност. Щяха да се заобиколят с нови дребни играчи и за нула време реката от фалшиви мечти щеше отново да потече, изпълнена до бреговете си с разбити надежди и плуващи човешки останки.

Що се отнася до двете тъмни личности, съвсем малко беше споменато за тях сред новините. Имената им се появиха само на два пъти, и то между другото, във връзка със слухове. Грейвър научи, че двама души от Държавния департамент са дошли в града за няколко дни и след това Калатис и Страсър съвсем се загубиха от общата картина, засенчени от истории как Арт Тислър продавал криминални сведения срещу секс. Извратеният секс и нечестните ченгета представляваха по-пикантни истории и съвсем избутаха от заглавията темата за обикновената алчност.

— Експресна поща — рече Лара, излизайки от задната врата на къщата. Беше по бански костюм и носеше кърпа и голям плик.

Грейвър излезе от басейна, отърси се от водата и отиде до градинските столове. Взе кърпата си и докато се бършеше, се любуваше на Лара, която вървеше към него през тревата. Тя му подаде плика, като го шляпна с него игриво по корема. После тя метна кърпата си на един стол и се гмурна в басейна.

Грейвър погледна адреса на подателя. Беше от Хюстън. Отвори плика и измъкна три цветни снимки и ръчно написана бележка:

Грейвър погледна първата снимка. Беше направена докато фотографиращият е стоял над голото тяло на Калатис. Той лежеше по корем върху плажен шезлонг, главата му беше обърната настрани, а ръцете му бяха пъхнати под нея. Беше като заспал. Парче сребрист метал, дълго около два инча, лежеше хоризонтално върху врата му отзад.

Втората снимка показваше металната игла, издърпана наполовина от врата на Калатис. Доказателство, че е била забита докрай.

Третата снимка представляваше клиничен едър план на раната, а иглата все още беше вътре.

Грейвър пъхна снимките обратно в плика и си спомни безобидната фигура на Страсър, застанал на пистата, приличащ на преуморен търговски пътник.

— Какво беше това? — попита Лара. Тя стоеше във водата до бордюра на басейна, където той беше преди малко, отмятайки мократа си коса от лицето.

— Просто нещо във връзка с разследването — каза Грейвър. — Някои хора още се мъчат да оправят бъркотията.

Той погледна бележката. „Тя беше добър и предан служител“. Миналото време на глагола беше показателно.

Може би наистина самият сатана бе излязъл от черния хеликоптер онази нощ в Бейфийлд. Грешката на Грейвър се състоеше в това, че той изобщо не съумя да разсъждава в достатъчно черни краски, за да разбере истински нещата, с които се бе сблъскал. Арнет му бе загатнала за това. Вместо да мисли за реални данни, килограми или долари, вместо да мисли за битове информация или натрупани разузнавателни сведения, той навярно трябваше да разсъждава не толкова конкретно. Трябваше да погледне на своята работа по-задълбочено, приемайки я като борба между абстракции.

Цялата му кариера бе посветена на хвърлянето на светлина върху тайни, озаряването на мрака посредством познание, макар и тайно познание. Сега си мислеше, че наистина е имал правилна цел през всичките тия години, но е използвал погрешен похват за нейното постигане. И навярно дори е търсил отговорите не където е трябвало. Може би не е трябвало да се занимава тъкмо с хвърлянето на светлина върху човешките деяния, защото, в края на краищата, когато светлината пристигне, същността на мрака се променя; той вече не е мрак. Изглежда той бе пристигнал твърде късно в поредицата от събития. Вместо това навярно е трябвало да се опита да разбере характера на самия мрак и какво точно се случва, когато желанията на хората се създават и формират без светлина.