Блез Уиндъм

Епилог

„Гринуич“

19 май, 1536 година

Блез стоеше в личната стая на краля и гледаше към Темза. Вчера беше дъждовно и много ветровито, но днес слънцето грееше ярко от ясното небе. По спокойното течение на реката плуваше кралският флот. „Като че ли нищо не се е променило“ — помисли Блез. А всъщност всичко беше различно.

Не бе влизала в тази стая, пък и в „Гринуич“, от девет години. А колко неща се бяха случили оттогава! Скъсал с римския папа, кралят най-после се бе освободил от Катерина Арагонска. Беше се оженил за Ана Болейн и още същата година тя му бе родила единственото им живо дете — принцеса Елизабет. Кралят вече беше на четиридесет и пет години, а все още нямаше законен син. Трагедията не беше само за Хал, но и за Англия.

Гринуич. Беше я извикал пак. Пратеникът му дойде като нежелан глас от миналото преди една седмица. Този път тя и Антъни не се караха. Той знаеше, че тя трябва да отиде, но този път тръгна с нея. Блез поиска от него да я придружи, защото така бяха свикнали един с друг през тези години, че не можеха лесно да се разделят. Оставиха децата си на грижите на лейди Доро и дойдоха в Гринуич. Сега беше на тридесет години и имаше дъщеря на тринадесет. В Хал имаше някаква тъга и около устата му се бяха появили бръчки, каквито нямаше преди. Беше му се поклонила дълбоко при срещата тази сутрин, а той я беше прегърнал и я беше държал една дълга минута до себе си.

— Колко синове имаш сега, Блез Уиндам? — попита я той.

— Четири, милорд. Филип е на девет години, Джил на шест, Ричард на четири, а Едуард само на една. Той се роди миналия април.

— Съпругът ти е щастлив с теб и семейството си — каза кралят и тя долови тъга в гласа му.

— О, Хал, толкова съжалявам за теб! — промълви тя.

— Недей! — яростно отвърна Хенри. — Ти ме беше предупредила! Всички ме предупреждаваха за Ана, но аз не послушах никого, заслепен от страстта си към нея. Бог да ми е на помощ!

— Тя те обича — каза Блез. — Аз го забелязах още преди девет години. Тя се боеше да не те загуби.

— Любов? — изръмжа кралят. — Тази кучка не знае какво е обич. Знае само какво е похот! Но не и любов! Ако ме обичаше, щеше ли да ми изневерява с приятелите, или да допусне кръвосмешение с брат си? Не, Блез. Ана не ме обича.

На него му се искаше тя да му възрази, но Блез, която и за миг не бе повярвала в приписваните на кралица Ана грехове, предпочете да замълчи. Ана не бе успяла да изпълни най-важното си задължение — да даде на краля син — и сега щеше да пострада заради това. Слуховете говореха, че кралят си е избрал друго цвете от средите на висшата английска аристокрация, за да го вземе за жена.

— Няма да споря с теб, Хал — каза му тя. — Само ми кажи защо ме повика.

— Ти и Уил сте единствените ми истински приятели, Блез — каза кралят.

— Казах му, че Марго е също негова приятелка — намеси се Уил Самърс, който също беше тук. Той раздруса малката кафява маймунка, която се бе сгушила в прегръдката му. Уил не беше се променил. Той все още беше слаб и строен и със странно младежко лице, напомнящо на животинчето в ръцете му.

— Марго, доколкото си спомням — усмихна се Блез, — хапе.

— И винаги предпочита кралските пръсти — промърмори кралят.

През отворения прозорец се чу далечен оръдеен гръм. Блез и Уил се прекръстиха, но лицето на краля остана спокойно, без да покаже какво си е помислил.

— Значи свърши — каза Хенри. — Вещицата е мъртва — той погледна Блез. — Накарах те да изминеш този дълъг път само за да държиш ръката ми в този час, когато имам нужда. Така, както би го направила за някое от децата си. Благодаря ти.

— Сир, аз съм твоята най-вярна и лоялна поданица — отвърна му тихо Блез.

Кралят й се усмихна.

— Да, Блез Уиндам, мое малко селско момиче, такава си. Е, добре, сега си свободна да си идеш. При съпруга си, който се разхожда толкова нетърпеливо в моята приемна. В любимия ти Ривърс Едж, който може би и аз ще посетя някога.

— А къде ще идеш ти сега, Хал? — попита го тя.

— При Джейн — каза той просто. — Сега не е като миналия път, нали? Катерина е мъртва от пет месеца вече, а днес и Ана. Аз съм свободен да се оженя за моята нежна Джейн. Сигурно Господ ще се зарадва на този съюз и ние ще имаме син.

— О, Хал, колко се моля за това! — каза му Блез. — Джейн Сеймур е добра и мила дама. Ти ще бъдеш щастлив с нея, знам! Господ наистина ще те благослови със син за Англия.

Блез му се поклони ниско и с усмивка се оттегли от личната му стая в приемната, където съпругът я чакаше с нетърпение.

Блез и Антъни изтичаха от двореца през зелените ливади на „Гринуич“ към лодката, която ги чакаше в реката. Вървяха, хванати за ръце, смееха се и разговаряха щастливо, съвсем безразлични към това, че кралят ги гледа от прозореца си.

„Три жени съм обичал през живота си — помисли Хенри Тюдор. — Двете вече са мъртви. Третата Блез я нарича нежната Джейн и тя наистина е такава. Мисля, че ще мога също да я обикна. — Той гледаше как Антъни помага на Блез да стъпи в лодката. Гледаше как графът също влезе в лодката и се отдалечиха от кралския кей. — Да — помисли отново кралят. — Три жени съм обичал през живота си. Две от тях са мъртви… Сбогом, мое малко селско момиче. Сбогом!“