Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)

През различните етапи в историята на човечеството хората различно са оценявали стойността на труда и тази оценка е зависела не само от културното наследство на дадено общество, но и от степента на неговото развитие. Разбирането на самия процес на формиране на това понятие е от важно значение за съвременното му осмисляне. Както вече знаем, трудът не е само начин за създаване на богатство — така, както са мислели класическите икономисти. Трудът има и специфична цена в смисъл, че изразява самата същност на човешкото същество: ние сме онова, което произвеждаме. Нашата стойност за обществото се определя от цената (стойността) на нашите дейности, стойността на нашия труд. Но какво е „цена на труда“?

За да определим смисъла на това понятие ще трябва първо да дефинираме думата „труд“. Оказва се, че не всяка дейност на човека може да се дефинира като „труд“ — храненето, спането, писането са действия, поддържаща живота, но те в никакъв случай не са труд. Същото може да се каже и за някои действия като плуването или играта на футбол за развлечение, независимо че при тях се приемат някои рискове. И обратното — трудът на фермера, миньора или занаятчията обикновено се считат за труд — при това „професионален“ труд.

Тази концепция за труда, валидна към днешна дата, определя труда като действие, целящо производството на стоки или търсени услуги. От гледна точка на икономиката трудът се дефинира като сбор от човешки и интелектуални действия, имащи същата цел, а икономистите оценяват тези действия по количествените резултати — способността да се произвеждат повече стоки и услуги.

По-нататък ще обясним подробно защо според нас подобна дефиниция на понятието „труд“ и неговата оценка от чисто икономически аспект е вече неадекватна. За тази цел ще анализираме еволюцията на труда през вековете и как се е променяло виждането на хората за начина, по който трябва да се дефинира това понятие.

1.2.1. Трудът като факт и символ и неговото стойност за обществото

Независимо от това че на пръв поглед всички знаят какво е труд и че има широко възприето разбиране за това какво е и какво не може да бъде труд, все още ни липсва една общоприета дефиниция за този изключително важен аспект в живота на човека. Дефиницията за труд често зависи от гледната точка — нещо видно в опитите на различните учени да осмислят понятието. Един икономист ще погледне на нещата икономически, един философ ще дефинира понятието по съвсем различен начин. Независимо от това, всички са съгласни, че феноменът труд — за разлика от другите дейности — действително съществува и е съществувал и в миналото. Следователно сам по себе си трудът е факт. Погледнато в по-широк аспект и като начин да се приближим до точното дефиниране на понятието, трудът може да се опише като договореност между хората и околната им среда за постигане на основната цел — самосъхранението. Стойността на труда започва да се измерва, погледнато от тази гледна точка, чрез успешните действия на хората да съхранят живота си и да запазят човечеството. Такава дефиниция върши работа, но тя не описва нещата в цялост. Ще е необходимо да се проследи еволюцията на онова, което хората са възприемали като труд през вековете.

От гледна точка на митологията трудът е бил определян като една ограничена поредица архаични действия. Боговете научили човека как да се труди; Атина го научила да отглежда маслинови дървета, да опитомява животни и да ги впряга в каруци. Деметър прибрал първата реколта и заклал крава. Така именно боговете са онези, които са научили хората да практикуват най-древните дейности като лов и риболов, воденето на войни и др. Божественото начало е довело до разбирането, че като ритуал трудът трябва да се практикува по един и същи начин винаги. Понятието „труд“ променя съдържанието си с появата на християнството. Религията става не само монотеистична, но тя разделя човек от бога и го пренася в отвъдното. Този свят — за разлика от отвъдния — не е вече дом само на боговете, а става преходно място по пътя за рая. Въпреки това, трудът все още се свързва с Бог, понеже той е създателят на света — при това създател, демонстриращ свой метод и последователност. Той прави света за шест дни и иска човек да спазва неговия ритъм на работа — шест дни труд и един за почивка. Трудът, като физическо и умствено усилие, се разглежда като подчинение на божествената воля и дух.

Понятието „труд“ търпи нова промяна по времето на Лутер и Калвин. Според Лутер, трудът не е наказание и борба за физическо оцеляване, а се превръща в начин за морално себеутвърждаване. Калвин отива по-далеч, твърдейки, че трудът е основна житейска цел, водеща до спасението. Предприемчивостта, дисциплината и икономическия успех, резултат от упорит и честен труд, са качества, харесващи се на бога. Калвин издига в култ активния живот — „вита актива“ — за разлика от самозатварянето и мисловността — „вита контемплатива“. Предприемаческите дейности стават професия, а идеите на Калвин и до сега остават видима мотивация за работа. Есенцията на онова, което днес наричаме „капиталистически ориентирано общество“, се състои главно в тази протестантска трудова доктрина като източник на всички стойности.

1.2.2. Моралният аспект

Митологическият и Калвинисткият подход към работата съдържат определени морални аспекти, но сме длъжни да отбележим, че те са обвързани с някакво божествено начало и са наложени на хората отвън. Преди Кант връзката между божественото и моралното е била винаги доста близка. Именно Кант е първият, който разделя двата аспекта и чисто моралния аспект на труда вече може да се опише по следния начин.

Неизпълнението на морален дълг е вина, но човекът може да бъде виновен само на свобода. Така че необходимо условие за съществуването на морала е свободата. Основната формула тук е: можеш, следователно трябва. Кант детерминира моралния дълг като императив, наложен на човека от самия него и в резултат на свободата, а не на божественото присъствие. Ако бе иначе, човек не би се чувствал свободен. По този начин Кант разделя морала от бога и детерминира морала като израз на автономната човешка душевност.

Според тази доктрина, трудът губи сакралния си характер, по-рано влаган в неговата стойност. Той, трудът, е или естествен човешки стремеж към щастието, или задължение. Задължението да се грижи за себе си, за роднините си; да поема отговорността за изпълнението на определени договорености, базирани на труда. Стойността на труда се определя в зависимост от близостта му с моралните императиви. Императивите се формулират от обществото в условия на пълна свобода и могат — а и често го правят — да влязат в противоречие с онова, което е икономически изгодно. Днешните биотехнологии, експериментите с хора, търговията с наркотици може да носят икономическа изгода, но от морална гледна точка не са винаги (и при всички обстоятелства) приемливи за обществото.

Сблъсъкът между моралните и икономическите проблеми не трябва и не може да стане тема на настоящия доклад, но трябва да помним, че моралният аспект на труда и неговата стойност съществуват. Не е работа на икономистите да определят набора от морални ценности, които да детерминират какво представлява и как трябва да се практикува „моралният труд“. В състояние сме обаче да анализираме дадена система и да предложим база за упражняване на труда, която да е в съответствие с основните морални принципи на обществото.

1.2.3. Трудът през вековете

В зората на човечеството трудът се е състоял главно в ловуването и свързаните с него дейности: клане на животни, дране на кожи, подготовка на инструментите за извършване на тези дейности. Трудът е бил една непрекъсната борба за съществуване в една враждебна за човека среда, върху която той не е имал влияние. Нуждата от храна го е принудила да се труди и стойността на труда се е оценявала съответно.

Обемът и интензивността на този труд са варирали съобразно годишните сезони и климата. През пролетта са засявали различните култури, а реколтата се прибирала през лятото и есента. При добро време хората са работели на полето, а при лошо са стояли у дома. Дневното трудово натоварване е зависело твърде много от наличието на светлина.

Единственият изкуствен източник на светлина е бил огънят, който не можел да бъде използван навън, а вътре създавал редица проблеми и опасности. Така през лятото фермерите работели по-дълго, поради дългите дни, а зимата обемът на вложения от тях труд силно се свивал.

Производителността на труда зависела изцяло от опита. Инструментите били твърде прости, а нововъведенията трябвало да чакат дълго за да бъдат възприети в практиката. Промяната от предишната система на „двете ниви“ към по ефективната система на „трите ниви“ започнала през осми век и продължила цели пет века — някои части на Европа чак през 13 век се запознали и възприели новата система. Донякъде това се дължи на разпръснатостта на икономиката в географски план и на нейната децентрализация, тъй като нуждите са били задоволявани от самия колектив сам за себе си.

С появата на земеделието човек за първи път получил възможността да променя околната среда в своя полза и да гарантира съществуването си. Планираното земеделие променило начина му на живот и той станал заседнал. Скоро се научил да опитомява и животни, появили се и домашните видове, познати сега. От историческа и аналитична гледна точка, това е изключително важен момент, защото земеделската ера представлява един от трите антипода на обществената организация — другите два са Индустриалната революция и Обслужващата икономика.

По-нататък индустриалното производство започва да детерминира богатството на нациите: колкото повече стоки произвежда нацията, толкова по-богата е тя. Ефективността на производството се измервала на база количество произведена стока за единица време. Качеството е било грижа на производствената система и способността й да стандартизира производството с основна цел продуктите да са взаимозаменяеми. Производственият процес бил разбит на малки части, а вероятността да бъде сглобен качествен готов продукт зависела от възможността да се произвеждат еднакви предмети с колкото може по-малки разлики.

Съотношението разходи-приходи в процеса на производството бил представян като сравнението между разходите (ex ante) спрямо продажната цена (ex post). По-голямата разлика давала и по-добро съотношение.

Производителите могли да избират между намаляване на разходите или увеличаване на цените. Намаляването на разходите можело да стане чрез натиск и върху работниците да работят повече и по-дълго (при еднакво заплащане), а машините почти да не спират.

По време на земеделската ера интензивността на трудовия процес зависела от природните условия. Скъсването на връзката труд — природа и въвеждането на производствени процеси, независещи от климатичните и други условия, променило начина по който хората се трудели. Изкуственото газово осветление заменило слънчевата светлина и хората вече се трудели под покрив. С това работното време се увеличило многократно. Работният ден за германските работници, например, нараснал от 10–12 часа около 1800 г. до 11–14 часа към 1820 г. и достигнал до 14–16 часа между 1830 и 1860 г.3 Това увеличение повлияло на труда и в други области — занаятчиите били изправени пред невиждана конкуренция и трябвало да увеличат и своето работно време.

Успоредно с продължителността нараснала и интензивността на трудовия процес. По-рано фермерите и занаятчиите имали собствен ритъм на работа, на сега работникът трябвало да бъде в такт с ритъма на машината. С усъвършенстване на техниката почивките на работниците драстично намалели.

Поради факта че богатството на обществото зависело от способността му да произвежда повече стоки, икономическата политика целяла насърчаване на индустриалното инвестиране, т.е. да се развива производството, за да се увеличава богатството. Крайната цел на тази производствена политика е била да се ангажира целия производствен потенциал и същевременно да се избегне инфлацията.

Индустриалната революция се е отразила и върху социалната политика. Работниците се организирали в профсъюзи, за да се противостоят на интересите на индустриалците и да упражнят достатъчен натиск за извоюването на редица социални придобивки. Така например, те постигнали правото на пенсия, която първоначално съответствала на средната продължителност на живота. Законодателството приело правила за обезщетяване на безработните, здравно осигуряване и осигуровки срещу нещастни случаи и т.н.

Влиянието на индустриалната революция върху обществото било изключително силно и довело да промяна в начина на живот и възприемането на труда като такъв. Днес ние сме на прага на нова, коренна промяна в нашата икономика — трансформирането на индустриалната в обслужваща икономика (икономика на услугите).

1.2.4. Технологическите и икономически реалности днес

Икономиката и съответно теорията за „икономикса“ се развиват в резултат на Индустриалната революция. Заетостта, т.е. производителният труд, вече не е задължителния приоритет за икономическо развитие. Неплатеният (немонетизиран) и саморазвиващ (немонетаризиращ) труд вече не са незначителни фактори за нашето съществуване и е твърде съмнително дали те някога са били — или е трябвало да бъдат — незначителен фактор.

Доскоро и по време на Индустриалната революция монетаризираният, или платен труд, най-вече в производството, е бил ключът и практически единственият фактор, определящ икономическото развитие. Дори и традиционното разделение на икономиката на три сектора в началото на индустриалната революция (земеделието, като предишното сърце на икономиката, манифактурното производство, като новият сегмент, и услугите, считани за независими и нямащи нищо общо с другите две) е показател за подчертаването на платения, производителен труд като център и пренебрегването на услугите като съответстващ продукт, вместо да бъдат гледани като група сама за себе си.

При Обслужващата икономика (the Service Economy), където нещата не зависят от чистото производство на стоки, а по-скоро от богатството на услугите, свързани с него, нуждата от друг подход става очевидна. Нека първо разгледаме статуквото на днешната ни икономика.

В края на миналия век 40% от трудоспособното население на Германия (типичен пример за ранно индустриализирана страна) е работило в основния земеделски сектор и около 35% — в индустриалния. Значението на първия сектор прогресивно намалява до днешните 5%, докато вторият сектор претърпява растеж, достигащ 45% през 1950 г. и официално непроменен и до сега. Третият, обслужващият сектор, е покривал една трета до началото на 50-те години, след което расте до днешните 50%!4

Промените в нашата икономика обаче не са обусловени от тази очевидна промяна и изместване на работещото население в посока на обслужването. По-важното е доминиращото положение на обслужването вътре в останалите два сектора, което и определя коренната промяна на икономиката в посока на обслужването. Вътрешно секторните услуги при индустрията са се увеличили от 15% на 30% между 1950 и 1990 г., в които са заети повече от половината работници в индустрията. Ако прибавим тези данни към традиционните оценки за работата в сферата на обслужването ще се установи че повече от 80% от работните места сега са в сферата на услугите. В напредналите страни сега се счита, че традиционната заетост в производителен (в смисъла на продукция, произведена от материалното производство) труд днес не е повече от 20%.

Услугите доминират във всички икономически производствени сектори, все по-зависещи от изследване и развитие, качествен контрол, поддръжка, финансиране, застрахователно дело, връзки с обществеността и търговия, клиентски услуги, рециклиране и т.н. с цел постигането на оптимални резултати. Стойността на даден продукт или услуга вече не се определя от производствените разходи, а от неговото представяне във времето. Отношението „продай и забрави“, характерно за периода на масово производство, изчезна. Разходите в производството сега се разпределят във времето — от момента на появата на нова идея, през изследванията и разработките, до превръщането на продукта в отпадък след неговото пълно използване.

Описаният процес насърчава увеличаването на непроизводителния труд (в смисъл: извън материалното производство), тъй като производителите на стоки и услуги се опитват да прехвърлят част от работата на клиента. Потреблението на стоки и услуги вече не е някаква напълно отделена от производството им функция. Тя е вече част от глобалната производствена система и особено на ниво дистрибуция, използване и накрая рециклиране и унищожение. Въвеждането на ресторанти за самообслужване, прехвърлянето на процеса на поръчване и изхвърляне на отпадъците върху клиента, вместо на келнера, както и подмяната на банковия чиновник с автоматична машина за броене на пари предполага познания от страна на клиента. А това са само два примера. Алвин Тофлър нарича този процес „трансформиране на клиента в проклиент (prosumer)“ (професионален клиент).

Ставаме свидетели на ново отношение към „самозадоволяването“ и „потреблението“, които бяха отхвърлени по време на Индустриалната революция. Именно понеже материалните продукти имат все по-малка цена на единица продукт, ако те не се използват както трябва, икономическата цена на неговата потребление и процесите на самозадоволяване и потребление, които продуктът насърчава, налагат реинтегрирането на тези дейности като продуктивни (като стойност) в икономически и социален план. Монетаризираната продукция е зависима, както никога преди, от немонетаризираното производство. Количеството „авто-“ или „самозадоволяване“ се увеличава по отношение на ползването на сложни продукти, услуги или системи. Резултатът е в това, че тези две форми на труд стават допълващи производителния труд в процеса на формирането на „performance value“ (стойност на утилизацията).

Тази стойност, която описва производителността на Обслужващата икономика, се измерва чрез функционирането на продукта, системата или услугата през даден период от време при минимални разходи за закупуване, поддръжка, оперативни разходи и разходи по отпадъците, застраховка срещу загуби и максимални полезни резултати. Съотношението „разходи — приходи“ вече не се получава от сравняването на производствените разходи с продажната цена. Разходите вече включват дизайна на продукта или системата, тяхното производство и дистрибуция, включително частичното или пълно рециклиране. Така ползата се измерва чрез работата на даден продукт през периода на неговата употреба.

Трябва да е разбере, че услугите сега абсорбират производствения процес така, както индустриализацията „попи“ земеделското производство преди 200 години. Пряк резултат от това е че или ще трябва да адаптираме текущите социални и икономически теории към новата ситуация, или ще създадем нова обща социална и икономическа теория, която по-ясно ще опише реалността и ще даде инструментите, с които да решим новите проблеми. Поради драматичността на промените едно просто „разширяване“ на сегашните идеи, описвани като „общоприето мнение“ няма да е достатъчно. Трябва да разберем как действа средата, в която живеем, за да можем да работим в нея.