Цар Аджиб много се удивил на разказа на юношата. Присмял се в себе си на думите му, но все пак не му казал името си, за да не го изплаши.
Дните минавали, двамата живеели щастливо и доволно. Цар Аджиб разказвал на юношата най-хубави приказки, разправял му най-увлекателни разкази.
Като дошъл четиридесетият ден, юношата станал, изкъпал се и спал до вечерта. После отворил очи и поискал от цар Аджиб да му разреже диня. Цар Аджиб потърсил нож, но не намерил. Юношата му посочил къде има — ножът бил закачен над главата му. Цар Аджиб се запътил към него. Обаче щом взел ножа, кракът му се плъзнал и за нещастие той паднал върху юношата с нож в ръка. Ножът пронизал сърцето на юношата и начаса го убил.