Цар Аджиб

13. В ноктите на птицата Рух

Като настъпило утрото, цар Аджиб не можал да се стърпи и попитал:

— Защо сте еднооки, о, приятели? И защо мацате лицата си с чернило?

Еднооките го посъветвали:

— За теб е по-добре да не се бъркаш в каквото не те засяга, за да не получиш, каквото не желаеш.

Но цар Аджиб не склонил и настоял на въпроса.

— Ако искаш, ние ще те изпратим на това място, където бяхме, за да видиш защо сме еднооки. Но за това ще заплатиш с цената на дясното си око и ще се върнеш едноок като нас. Съгласен ли си? — казали еднооките.

— Да — отвърнал цар Аджиб.

Тогава еднооките заклали един голям овен, одрали кожата му и я зашили около тялото на цар Аджиб. Подир това му казали:

— Ще дойде птицата Рух, ще те вземе и ще те занесе до двореца на чудесата. Щом стигне там, ти се изправи и смъкни овнешката кожа. Тогава птицата Рух ще се уплаши и ще избяга от теб.

След някое време птицата Рух дошла, взела го за овен и го пренесла до двореца на чудесата. Когато цар Аджиб станал и разкъсал овнешката кожа, птицата Рух избягала. Цар Аджиб се спрял пред двореца на чудесата и видял, че камъните там са златни, а вратите украсени с елмази.