Цар Аджиб

15. Възмездие за любопитството

Цар Аджиб отворил първата стая и видял градина, подобна на която цял живот не бил виждал. На втория ден отворил втората стая. В нея намерил невидени дотогава по вид и краска пойни птички. Цар Аджиб прекарал деня щастлив от вълшебните им песни. На третия ден видял златно съкровище, на четвъртия — купища бисери, на петия — несметни съкровища от корали и скъпоценни камъни: рубини, сапфири, хиацинти1, смарагди. И така, докато дошъл четиридесетият ден. Останала само последната стая, в която робините го предупреждавали да не влиза.

Цар Аджиб се спрял пред нея и дълго се колебал. Любопитството му го подтиквало да влезе в тази стая. Не се задоволил с всичките чудеса и редки съкровища, които видял в двореца на чудесата. Забравил съвета на робините, напътствието на еднооките. Като влязъл в стаята, намерил красив кон, готов за езда. Любопитството го накарало да поязди коня. Още щом се качил на него, конят литнал в простора. Този кон бил зъл дух. Той летял така някое време, после се спуснал на земята и хвърлил цар Аджиб по гръб. След това го ударил с опашката си в дясното око и го оставил едноок. Като се свестил, цар Аджиб се намерил в двореца на острова между еднооките си приятели. Те го утешили, приели го и казали:

— И теб любопитството подтикна като нас, и ти получи същото възмездие. Това е наказание за всеки, който се бърка в това, което не го засяга!