Цар Аджиб и приятелите му се натъжили много и цяла нощ не спали. На другия ден думите на капитана се потвърдили. Като видели невероятната скорост, с която корабът лети към планината, те разбрали, че несъмнено ще загинат.
Щом корабът доближил планината, магнитът изтеглил всички гвоздеи, дъските се разглобили, пътниците потънали.
Цар Аджиб зърнал наблизо едно дъска и се хванал за нея. След някое време морските вълни го изхвърлили в подножието на планината. За щастие цар Аджиб видял равен път, тръгнал по него и без да усети умора, стигнал върха на планината. Тогава разбрал, че се е спасил от смърт.