Цар Аджиб погостувал няколко дена на десетте еднооки, докато намерил удобен случай да замине за родината си с един кораб, който минал край този остров. Еднооките му приятели го изпратили. Щом стигнал своята родина, везирите, близките и народът му устроили най-хубаво посрещане, радостни от завръщането му в царството. Когато роднините му го запитали за причината на продължителното му отсъствие, цар Аджиб им разказал всичко, което препатил по време на пътешествието. После заповядал на везирите да запишат този разказ за назидание на всеки, който, тласкан от любопитство, се бърка в неща, които не го засягат.
А на вратата на двореца написал мъдрото изречение: „Който се бърка в това, което не го засяга, намира това, което не желае“.
Цар Аджиб управлявал справедливо поданиците си и през целия си живот не забравил докъде го докарало любопитството му.