Частен клуб

12

Членовете на Изпълнителния съвет и Хари Мюлер мълчаха.

— Първо трябва да установим сроковете за Проект Зелено. Малките бомби — Бейн Мадокс махна към изправения куфар — се нуждаят от периодична поддръжка, за да се гарантира максималната проектирана мощ на детонацията. Тя е много сложна и е свързана с плутониевото ядро. Добрата новина е, че разполагам с ядрен физик, който се е занимавал с това. Името на господина е Михаил — руснак, дошъл да работи в Америка. Свързах се с него и очаквам утре да пристигне тук. Ако не стане нещо непредвидено, до утре вечер устройствата ще са готови.

— Този Михаил знае ли нещо за Проект Зелено? — обади се Скот Ландсдейл. — Или за Горски пожар?

— Разбира се, че не. Смята, че устройствата ще бъдат заложени в градове в Близкия изток. Това му се вижда смислено и не му е нужно да знае повече.

— И къде е той в момента?

— Живее на Източния бряг и работи за един американски университет. Това е всичко, което е достатъчно вие да знаете. Разбира, че това е спешно. — Мадокс се усмихна. — За петдесет хиляди долара на визита ще дойде колкото се може по-бързо.

— И му имаш доверие? — попита Ландсдейл.

— Ни най-малко. Предложих му обаче един милион, ако и когато бомбите се взривят. Естествено, размерът на сумата зависи от броя и мощта на експлозиите. Общо взето Михаил има сериозна подбуда.

— А как ще реагира, когато бомбите гръмнат в американски градове вместо в Близкия изток? — попита Ландсдейл.

— Нямам представа. А и какво значение има?

— Какво ще стане с Михаил след детонациите?

— Задаваш много въпроси, Скот — отбеляза Мадокс.

— Просто съм много чувствителен на тема сигурност. Имам неприятното чувство, че Михаил може да прекали с водките и да изтърси пред някого, че работи почасово за Къстър Хил Клуб и че поддържа атомните им устройства.

— Нямам намерение да допусна подобно нещо.

— Това означава ли, че го държиш под око?

— Не се безпокой за това.

Хари Мюлер слушаше как изисканите господа обсъждат убийството на свидетел. Щом щяха да видят сметката на Михаил, който знаеше само част от всичко това, то самият той нямаше особени шансове — всъщност още отначало знаеше, че те така или иначе са нулеви.

— Ясно е, че трябваше да забързаме нещата заради неканената поява на детектив Мюлер, но не виждам причина да не можем да задействаме Проект Зелено през следващите два дни — каза Мадокс. — Всъщност, господа, ние бяхме принудени и нямаме друг избор, освен да продължим напред.

— Бейн — обади се Пол Дън, съветникът на президента, — мисля, че трябва да скрием тези бомби до по-добър момент…

— Моментът, Пол, е сега. Смятам — по неотдавнашна информация, — че в правителството има хора, които започват да надушват нещо, и се налага да се задействаме, преди да ни дойдат на гости. Бомбите трябва да бъдат по местата си за един или два дни, а вие трябва да се върнете във Вашингтон и да бъдете до президента, така че когато ние започнем Проект Зелено, той да даде началото на Горски пожар. — Мадокс се обърна към Пол Дън. — Каква е програмата на президента за понеделник и вторник?

Дън хвърли поглед към листа пред себе си.

— В понеделник сутринта — Деня на Колумб — ще бъде в Белия дом, след това ще лети до Диърборн, Мичиган. Към три и половина ще кацне на международното летище в Оукланд. Както знаете, до Изборния ден остават по-малко от три седмици, така че президентът ще произнесе реч в подкрепа на Дик Постъмъс за губернатор на Мичиган. След това пътува с автомобил до „Риц-Карлтън“ в Диърборн, където ще говори на вечеря в подкрепа на местния кандидат за конгресмен Тадеъс Макотър. След това отпътува с Еър Форс 1 и би трябвало да се върне във военновъздушната база Райт-Патерсън към десет вечерта. Оттам продължава с хеликоптер до Белия дом и каца на Южната ливада към десет и половина.

Мадокс се замисли.

— Понеделник, Денят на Колумб… Възможно е ислямските терористи да решат да взривят бомбите си в американски градове точно на този ден.

— Бейн, поради ред причини, един празник не е подходящо време да се… да се прави това — каза Пол Дън. — Първо, нито аз, нито Ед ще сме с президента, докато пътува. Скот също няма да е в Белия дом.

Дън погледна Ландсдейл за потвърждение.

— В понеделник съм на фирмен пикник и софтбол — каза агентът от ЦРУ.

Мадокс се разсмя.

— Е, тогава ще се наложи да отложим ядрената атака срещу Америка. — И се обърна към Едуард Улфър. — Може би ни трябва информация от СИПЕ, която да ни помогне да вземем решение.

Улфър кимна.

— Може би всички знаете по нещо за СИПЕ — Съвместния извънреден план за евакуация. По време на Студената война той изискваше президентът и подбрана група военни и политически лидери да бъдат отведени колкото се може по-бързо, с хеликоптер или друг транспорт, до Райт-Патерсън или Националното летище, в зависимост от това кое е по-наблизо. Там винаги има готов за излитане реактивен самолет Е–4В. Самолетът се нарича Национален извънреден въздушен команден пункт — НИВКОП, известен с кодовото име Наколенник или Самолетът на Съдния ден. Улфър огледа присъстващите и продължи:

— Разбира се, президентът си носи ядреното куфарче и може да нанесе ответен удар от летящия команден пункт. Съществува обаче разработен след единайсети септември вариант на СИПЕ и Наколенник, който се прилага в случай, че атаката срещу Америка не е от междуконтинентални балистични ракети. Ако се установи, че нападението е дело на терористи, се приема, че не разполагаме с предупреждението от десет или петнадесет минути, което ни дават летящите междуконтинентални ракети, и че всеки миг във Вашингтон може да се взриви скрита атомна бомба. Затова реакцията е различна — президентът трябва колкото се може по-бързо да се качи на хеликоптер на морската пехота на поляната в Белия дом и да бъде отведен на сигурно място — далеч от Вашингтон, който, разбира се, е потенциална мишена на терористите.

— Е, ние знаем, че той не е от градовете в списъка ни поради очевидни причини, свързвани с оцеляването на нацията. — Мадокс се усмихна. — Да не говорим, че вие, господа, ще сте там в часа нула. Може да приличате на герои, останали на своя пост по време на паниката и объркването след ядрените взривове. Вие тримата — Ед, Пол и Скот — ще трябва да повлияете на събитията.

— Всъщност вече го направихме, като настояхме за този вариант на СИПЕ — каза Улфър и обясни: — Хеликоптерът на морската пехота не е така добре оборудван като Еър Форс 1 или Самолета на Съдния ден и не може да се справи с големи обеми информация или някои видове кодирани съобщения, така че времето между атаката и ответния удар ще е до голяма степен пропиляно от евакуационните процедури и е по-малко вероятно президентът да получи съобщения или неподходящи съвети, които да го накарат да попречи на задействането на Горски пожар. Времето, прекарано от него в хеликоптера, винаги е период на недотам идеално командване, контрол и комуникации.

— Което пък е идеално за нас — каза Мадокс и се обърна към Пол — А каква е програмата на президента за вторник?

— През целия ден ще бъде в Белия дом — отговори Дън. — В два следобед ще бъде домакин на конференция за собствениците от малцинствата. Останалата част от деня ще прекара в Овалния кабинет. Вечеря с приятели, подбрани сътрудници и първата дама. Скот трябва да остане да работи до късно в кабинета си в Западното крило, а Ед през целия ден да се намира възможно най-близо до министъра на отбраната. Джим трябва да е в Пентагона и да следи действията на Генералния щаб. Аз самият ще вечерям в Белия дом.

За известно време Бейн Мадокс като че ли потъна в мисли.

— Добре… — каза накрая. — Вторник изглежда идеален ден за задействането на Проект Зелено. Това ни дава удобен срок да свършим всичко необходимо. Първо, Михаил трябва да дойде тук и може да му е нужно малко време за профилактиката. Второ, трябва да се погрижа въздушният ми транспорт да е тук и да е готов за излитане. Трето, трябва да се погрижа за дизеловите генератори, захранващи нискочестотната антена. Освен това трябва да се провери СНЧ предавателят, което ще бъде моя грижа… и накрая е логистиката около двата полета до набелязаните градове.

Хари слушаше, но не бе напълно сигурен за какво точно става дума, макар останалите като че ли знаеха.

— Да кажем тогава вторник привечер — продължи Мадокс и се ухили. — Зная, че президентът си ляга рано, и не искам да го измъкват от леглото и да го товарят в хеликоптера по пижама. Да кажем, някъде по време на вечерята, когато Пол и първата дама са с него. Така евакуацията ще стане много по-лесна за всички. Точното време ще определя аз и ще го съобщя на Скот и Ед, които ще останат да работят до късно в кабинетите си. — Мадокс се обърна към генерал Хокинс. — А ти, Джим, ще се задържиш по-дълго в Пентагона.

Хокинс кимна.

— И тъй, господа, Новият свят ще започне съществуването си в вторник вечерта, или след три дни и около три часа от този момент — завърши Мадокс. — Всички вие ще поддържате връзка помежду си. Ти, Скот, ще успокоиш положението, като обявиш че имаш сигурни сведения от разузнаването, че подложените на атомна атака градове са единствените, които ще бъдат сполетени от такава участ. Ландсдейл кимна.

— Ще направя всичко по силите си, но в наши дни малко хора вярват в ЦРУ.

— Белият дом ти вярва за оръжията за масово поразяване в Ирак, Които, между другото, не вярвам да съществуват.

Ландсдейл се усмихна.

— Може да съществуват, а може и да не съществуват. Във всеки случай след Горски пожар въпросът няма да е от наболелите, което е добре дошло за всички.

Мадокс кимна и се обърна към Улфър.

— Как всъщност ще се задейства Горски пожар? Запознай ни с подробностите.

— След като бъде съобщено и потвърдено, че един или повече американски градове са били атакувани с оръжие за масово поразяване — което в случая ще бъде ядрено, — министърът на отбраната изпраща шифровано съобщение до Колорадо Спрингс, гласящо просто „Бушува горски пожар“, следвано от нивото на реакция — списък А или списъци А и Б. — Улфър огледа присъстващите. — Дори да бъде унищожен самият Вашингтон и да няма съобщение от министъра или президента, Горски пожар пак ще се задейства.

Никой не каза нищо и Улфър продължи:

— Протоколите и предпазните механизми са подобни на онези по времето на ГВУ и макар Горски пожар да не е толкова бърз отговор като ГВУ, той е един от онези редки случаи, при които здравият разум надделява. С други думи, веднага щом хората в Колорадо Спрингс разберат — от какъвто и да било надежден източник, — че американски град е бил подложен на атомно нападение, ще изпратят кодирано съобщение до ракетните силози, насочени към целите на Горски пожар, както и до военноморските бази в Норфолк и Пърл Харбър, които на свой ред ще се свържат с подводния флот. На подводниците и силозите ще бъде дадена заповед за предстартово броене. Горски пожар изисква тридесет минути обратно броене преди изстрелването. През това време хората в Колорадо Спрингс те очакват шифровано съобщение от президента, което може да промени или отмени изстрелването.

— Мислех, че президентът не може да отмени Горски пожар — каза Ландсдейл.

— Може, но само ако има неопровержими доказателства, че ядрената атака не е дело на ислямски терористи — отговори Улфър. — А той разполага само с тридесет минути, за да ги открие. А ако се намира в хеликоптера на морската пехота на път към убежището, вероятността да получи подобна информация става много по-малка. Както вече стана ясно, налице е силна презумпция за виновност спрямо ислямските терористи, особено след единайсети септември. В резултат на това атомните бомби несъмнено ще се окажат с отпечатъци от пръстите на Ал Кайда. При липса на други доказателства — например, че атаката е дело на Северна Корея или пък — още по-невероятно — на някоя местна група, която знае за плана за ответен удар — Улфър се усмихна, — Горски пожар ще се насочи срещу ислямския свят. В крайна сметка се получава, че първо стреляме и после питаме. Дори и да сме грешали за източника на атаката, пак ще се окаже, че сме постигнали една положителна цел.

— От думите на Пол оставам с впечатление, че президентът няма да се опита да отмени Горски пожар — каза Мадокс.

— Президентът бе запознат с Горски пожар непосредствено след единайсети септември, както и съвсем наскоро, една година след атаката — отговори Пол Дън. — Планът, изглежда, му допада. Още повече, че не е необходимо да прави нищо.

— Ако за тридесет минути в Колорадо Спрингс не получат нито дума от президента, мълчанието ще бъде изтълкувано като заповед за нападение. И тъй, някъде около час след ядрената атака срещу Америка ще сме приключили с унищожаването на виновниците — Каза Улфър.

— Надявам се да не е така — обади се Ландсдейл. — Защото виновниците сме ние.

Мадокс не схвана шегата.

— Не, Скот. Ислямските екстремисти са най-големите виновници за унищожаването на собствената си родина. Прекалено дълго се ебаваха с нас, а когато си играеш с огъня, се париш, нали така?

— Щом казваш — отвърна Ландсдейл. — По какъв начин бомбите ще бъдат закарани на съответните им места?

— Имам два самолета „Сайтейшън“. За съжаление не са тук, но се свързах с пилотите и те ще чакат на летище Адирондак. Утре, най-късно вдругиден, когато Михаил потвърди, че всичко е наред, пилотите и помощниците им ще превозят четирите куфара с два джипа до летището и ще ги натоварят на самолетите. — Мадокс хвърли поглед към черния куфар. — Малко са старомодни, както виждате, но ще ги преоблечем, така да се каже. След това пилотите ще отлетят до два различни града, ще вземат таксита до определени хотели и ще очакват по-нататъшни инструкции.

— Можем ли да имаме доверие на тези момчета? — попита Ландсдейл.

— И двамата са с мен от много време. Бивши военни. Абсолютно дисциплинирани.

— Ще им бъде ли казано кога да напуснат стаите?

— За съжаление, ще са в тях, когато куфарите се взривят — отвърна Мадокс. — Естествено, те не знаят какво има в тях, но са наясно, че съдържанието им е изключително ценно и не бива да се оставя без надзор.

Хари Мюлер седеше и слушаше. От доста време вече бе престанал да брои и да пресмята жертвите, но беше все по-наясно, че шансовете му да се измъкне жив оттук спадат към абсолютната нула.

Опъна веригата на краката си. Знаеше, че няма да успее да скъса, но пък ръцете му бяха свободни и като се имаше предвид, че присъстващите бяха невъоръжени, може би имаше някаква възможност да се измъкне. Погледна крадешком към вратата и закритите с пердета прозорци.

Мадокс обаче го забеляза и попита:

— Отегчаваме ли ви? Да не би да искате да се разходите?

— Майната ти — отвърна Хари.

— Бейн, този вече не ни е нужен, ако изобщо имаше смисъл да е тук — каза Пол Дън.

— Засега всъщност това е най-доброто място за господин Мюлер. Не искаме да се разприказва пред охраната и да ги разтревожи с безумните си брътвежи за атомни бомби, нали — отвърна Мадокс. Погледна Мюлер, после се обърна към другите. — Поръчах да донесат успокоителни. Господин Мюлер ще трябва да поспи до вторник.

Никой не каза нищо.

— Тоя мръсник ще ме убие! — викна Хари. — Не разбирате ли?

Скот Ландсдейл го потупа по рамото.

— Никой няма да ти направи нищо лошо.

Хари блъсна ръката му и изкрещя:

— Всичките до един сте шибани убийци.

— Е, не така, Хари, палите се абсолютно ненужно — намеси се Мадокс. — Може би се нуждаете от успокоителното още сега. Или предпочитате да си затворите устата и да чуете всичко докрай?

Хари не отговори и Мадокс се обърна към останалите.

— Както казвах, пилотите и вторите пилоти ще останат по местата си и по някое време във вторник, когато Пол ми каже, че президентът и първата дама вечерят в Белия дом, ще активирам СНЧ предавателя и ще изпратя трицифрения код, който ще задейства и четирите ядрени устройства. Преди да успее да приключи със салатата си, президентът ще е научил ужасните новини и часовникът Ще отброява времето до Горски пожар, докато държавният глава и първата дама летят с хеликоптера към безопасното място. Някой от вас да фигурира в списъка на евакуираните с него?

— Аз, но само ако се случи да съм наоколо — обади се Пол Дън.

— Е, едва ли може да си много далеч, щом ще вечеряте на една маса — отбеляза Мадокс.

Генерал Хокинс се прокашля и каза:

— Вече сме обсъждали разполагането на атомните бомби, но сега моментът е настъпил и бих искал да зная какво точно си намислил. Спомена за два града, а ние разполагаме с четири ядрени заряда.

— Както посочих, това са оръжия с понижена мощност и може би не толкова надеждни, колкото бихме желали — каза Бейн Мадокс. — Затова след консултация с Михаил реших да поставя по два куфара във всеки град. Така ако не се задейства едното устройство, ще можем да разчитаме на другото. А ако и двете се взривят с максимална мощност, ще си имаме по-хубава експлозия.

Огледа седящите около масата и продължи:

— И тъй, ако вземем например Сан Франциско като един от градовете, пилотът отсяда в хотела с единия куфар, а помощникът — в съседен хотел с другия. Така ще имаме два центъра на взрива, които ще се намират в рамките на областта на пълно разрушение, така че дори да се включи само едното устройство, то ще унищожи хотела с другото. Това е важно, за да не би оцелелият куфар — заедно с зашеметения пилот — да бъде намерен в някаква хотелска стая, която може да се проследи до… ами, до мен. С други думи, едната експлозия ще унищожи свидетелствата за вероятната неизбухнала бомба — и пилот — на другото място. Ако и двете устройства не се задействат, ще се обадя на пилотите с други инструкции.

— Колко надеждни са всъщност тези устройства? — попита генерал Хокинс.

— Михаил ме увери, че за всяко има деветдесет процента вероятност да се взриви — отвърна Мадокс. — Що се отнася до минималната мощност, нямаме начин да разберем до момента на взрива. Както казах, те са стари — реколта 1977 — и тъй като са миниатюрни, са много по-сложни в сравнение, да кажем, с една бойна глава с мощност един мегатон. Обаче според Михаил изработката е добра, а детонаторите и плутониевото ядро — в идеално състояние.

— Оръжията, и особено атомните, са една от областите, в които Съветите имаха наистина големи постижения — отбеляза генерал Хокинс.

— Така е — каза Мадокс. — Но, господа, дойде времето да вземем може би най-трудното решение. Кои два американски града ще трябва да бъдат пожертвани, за да може Америка и светът да се освободят от ислямския терор? Е, господа?

13

Бейн Мадокс натисна едно копче на пулта пред себе си и картата на ислямския свят се смени с карта на Съединените щати.

— Забравете, че сте американци — каза той. — Поставете се на мястото на ислямски терорист. Имате възможност да унищожите два американски града. Кои от тях ще са най-угодни на Аллах?

Запали цигара и загледа как димът се издига пред осветената карта на страната.

— Е, тогава ще започна аз. Ако съм ислямски терорист, моите цели ще са Ню Йорк и Вашингтон. Отново. Но аз не съм ислямски терорист и затова Вашингтон не фигурира в списъка ни. Ню Йорк също няма да бъде в него поради стоковите борси и огромното му значение за световната икономика, както и поради факта, че всички ние — в това число и господин Мюлер — имаме приятели и роднини в района на този град.

— Да не забравиш и собствения си апартамент на Парк Авеню, Бейн — обади се Ландсдейл.

— Скот, аз притежавам много имоти в много градове. Това не е достатъчно съображение. Единственото, което ще вземем предвид, са нашите близки в градовете, които са наша цел. Ако е нужно, може да се наложи да ги измъкнем от града под някакъв предлог. Но с този въпрос ще се занимаваме, когато опрем до него.

— Къде живее бившата ти жена? — поинтересува се Ландсдейл.

— В Палм Бийч — раздразнено отговори Мадокс. — Едва ли може да се нарече вероятна цел за атомна атака на ислямски терорист.

Ландсдейл се усмихна.

— Ако аз плащах такава издръжка, това щеше да ми е повече от Достатъчно.

— Добре, стига. Мисля, че трябва да изключим целия Източен бряг от списъка на потенциалните цели — каза Мадокс. — Ядрен експлозия където и да е по коридора Бостън — Балтимор ще доведе до сериозни последици за националната икономика — нещо, което трябва да избегнем. От друга страна, както вече казах, трябва да създадем илюзията, че става въпрос за ислямистка атака.

Хари Мюлер седеше и слушаше как петима души обсъждат кои два американски града да унищожат. Приличаха на бизнесмени обмислящи затварянето на завод на едно или друго място. Всичко бе толкова нереално, че дори той започна да забравя за какво всъщност става дума.

— Мисля, че трябва сериозно да разгледаме Детройт — каза Бейн Мадокс. — Градът така или иначе е мъртъв, има голямо мюсюлманско население и се намира на две крачки от Канада, която се превърна в същински пацифистки и социалистически трън в задника ни. Това може да се окаже добър сигнал за нашите канадски съюзници.

— Детройт може и да е напред в нашия списък, Бейн, но това едва ли би го издигнало в списъка на която и да било ислямска терористична група — отвърна Едуард Улфър.

— Зная, но пък е толкова изкусителна мишена…

— Мисли като терорист мюсюлманин — напомни му Ландсдейл. — Предлагам Маями заради голямото му еврейско население. Градът има известно икономическо значение като пристанище и туристическа дестинация, но ще можем да се справим и без него. Освен това ще можем да направим превантивен удар срещу някои от онези объркани избиратели, дето не знаят за кого да гласуват.

Някой се разсмя.

— В Маями има доста кубински имигранти, които са много силни поддръжници на… част от политиката на администрацията каза Пол Дън. — Ще са ни от полза, когато се заемем с кубинския проблем.

Всички занимаха.

— Дисни Уърлд — предложи генерал Хокинс. — Нямаше ли заплахи от страна на ислямистите срещу Дисни Уърлд?

Огледа смълчаната маса и продължи:

— Това е идеалната цел. Никаква индустрия, никаква важна икономика или военна стойност. Далеч от населени центрове…

Бейн Мадокс го загледа невярващо.

— Да не би да предлагаш да убием Мики Маус? Всички се разсмяха.

— Мини, Гуфи… кой още? Джим, това е… жестоко. Да не говорим за децата — добави той. — Ние не сме чудовища.

Хари Мюлер не бе много сигурен в това. И все пак тези типове не пасваха на криминалните профили на психопати, социопати или просто луди и агресивни хора. Започна да му просветва, че те са преди всичко нормални, образовани и преуспели мъже с добри професии, семейства, приятели и хора, които държат на тях. Най-близки съответствия можеше да намери в лицето на членовете на Ирландската републиканска армия, с които си бе имал вземане-даване. Предимно нормални, но изпълнени с омраза и отдадени изцяло на каузата си. Така нищо от онова, което стореха, нямаше да е лошо — също като за онзи разпитван от него тип от ИРА, който си беше поръчал за обяд сандвич с риба тон, защото било петък по време на Великия пост. Същият беше застрелял най-хладнокръвно двама полицаи в Белфаст. Подобни хора бяха по-плашещи от улични бандити.

— Чикаго е също жизненоважен за американската икономика и същевременно не е от особена важност за един ислямски терорист — говореше Бейн Мадокс. — Вижте, хайде да съкратим въртележката. Имаме трима чудесни кандидати — Лос Анджелис, Сан Франциско и Лас Вегас. Содом, Гомора и… кой още?

— Вавилон — притече му се на помощ Ландсдейл.

— Благодаря. Да се спрем най-напред върху Сан Франциско. Има известно икономическо значение, но то се засенчва от факта, че градът е загниващ цирей в задника на Америка. Левичарски развъдник на сексуални извратеняци, антиамерикански ценности, политическа критика, пораженство и пацифистко примирение.

— Защо не кажеш какво ти е истинското мнение за Сан Франциско попита Ландсдейл.

Мадокс не му обърна внимание.

— Може ли някой да каже защо не бива да включваме Сан Франциско в списъка?

— Аз мога — отвърна Едуард Улфър. — Първо, дъщеря ми живее там, макар че мога да я накарам още утре да долети тук под претекст, че някой от семейството се е разболял. Но освен това той е… ами, прекрасен град от архитектурна гледна точка. Смятам, че в новата Америка Сан Франциско може или да бъде поправен, или, ако това не стане, да бъде оставен като странност — като някаква социална лаборатория. Интересно ще е да се види как ще реагира на разрушаването на други два американски града, последвани от унищожаването на по-голямата част от ислямския свят.

— Не ме интересува тяхното поправяне или действия — каза Мадокс. — Интересува ме изпаряването им.

— Това е много егоистичен и пристрастен подход, Бейн — обади се Пол Дън. — Не става въпрос за твоето мнение за Сан Франциско, което не отговаря на първостепенните цели на ислямските екстремисти. Срещу този град не е имало никакви конкретни заплахи…

— Нужно ли е да има? — сряза го Мадокс. — Ако бях ислямски терорист, марксист или самият Осама бин Ладен, приятелският Сан Франциско ще е последното място на света, което бих тръгнал да заплашвам.

— Точно затова този град не бива да е мишена — каза Улфър.

Мадокс, раздразнен, че собствените му аргументи са се обърнали срещу него, стовари длан върху масата.

— Сан Франциско остава в краткия списък.

— Бейн, ти председателстваш ли това събиране, или се налагаш? — попита Ландсдейл.

Мадокс пое дълбоко дъх.

— Извинявам се за началническия тон. Това обаче не е правителствено съвещание, а среща на Изпълнителния съвет, на която трябва да се вземат бързи, трудни и окончателни решения. Вашият принос е важен, а действията ви във вторник ще са безценни за успеха на Горски пожар. Макар да ни е нужен консенсус, трябва ни също така посока и яснота. Както е казал Фридрих Ницше, „Най-характерната форма на човешката глупост е да забравиш какво се опитваш да направиш“.

— Благодаря — каза Ландсдейл. — Мисля, че знаем какво се опитваме да направим — да започнем едностранна ядрена война, като създадем илюзията, че сме нападнати. Едва ли ще е много трудно. Ако си спомняте, много хора в Пясъчната страна ни обвиниха, че сами сме атакували Световния търговски център и Пентагона, за да имаме повод да ги ударим. Схванаха концепцията, макар специално за този случай да грешаха. Този път ще се окажат прави. Трябва обаче да подберем подходящи цели, за да не може никой — поне за първите няколко часа — да повярва, че сме си го направили сами и затова не можем да им го връщаме. И тъй, нека да бъдем рационални и разумни по отношение на целите. — Той се усмихна. — Ницше сигурно би казал така.

Бейн Мадокс пренебрегна забележката му. — Другите два града са Лос Анджелис и Лас Вегас. Да се спрем първо на Ел Ей. Икономически е силен, но пък е толкова огромен, че не вярвам две атомни бомби с мощност по пет килотона да успеят да причинят повече поражения или хаос, колкото някое от периодичните земетресения и размирици. Затова бих желал да се спра преди всичко на района на Холивуд и Бевърли Хилс. Нужно ли е да излагам доводите си?

— Мисля, че в случая всички ще сме единодушни — каза генерал Хокинс.

Мадокс кимна.

Освен това имам предвид, че имаше много конкретни заплахи и публични заявления на ислямски фундаменталисти спрямо Холивуд. Като че ли го смятат този град за клоаката на моралното загниване. Това не е много либерално виждане и с известно смущение признавам, че го споделям.

Мадокс погледна бележките си на масата и продължи:

— Някой си Сюлейман Абу Гаит, официален говорител на Осама бин Ладен, е казал следното, цитирам: „Америка заедно с евреите, е лидерът в развращаването и покваряването на ценностите, били те морални, идеологически, политически или икономически. Тя разпръсква гнусотии и разпуснатост сред хората с евтините си медии“. Може нещо да се е изгубило в превода, но предполагам, че е имал предвид Холивуд.

Последва кратък смях.

Мадокс натисна няколко копчета на пулта и на екрана се появи карта на Лос Анджелис.

— Това е градският район, а ако се фокусираме върху Холивуд — той увеличи една част от картата — и намиращия се наблизо Бевърли Хилс, ще видим, че зоните на поражение на нашите две бомби едва ще се припокрият. Което би могло да ни върне към проблема какво да правим, ако едно от устройствата не се задейства. Все пак смятам, че си заслужава да рискуваме, като се има предвид колко голяма е наградата.

— Не знам защо ми се струва, че това по един или друг начин ще ни върне към проблема — каза Пол Дън. — Бейн, ще имаме един или два епицентъра, които могат да бъдат идентифицирани като хотели, а току-виж се случило ФБР да се сдобие с пълния списък на отседналите в тези хотели. Рано или късно имената на четиримата ти пилоти ще излязат наяве и разследването ще установи летателния им план и кацането на летищата на тези градове. Не мисля, че във ФБР — или ЦРУ — ще решат, че това е просто съвпадение.

Мадокс се замисли за миг, после погледна Хари Мюлер.

— Хари, какво ще кажеш?

— Ще кажа, че сте луди за връзване.

— Това го знаем. Трябва ми мнението на професионалист… Моля те.

Хари се поколеба.

— Ако аз работех по случая, щеше да ми трябва по-малко от седмица, за да събера две и две. Започваш от местопрестъплението хотелите, идентифицирани като центрове на взрива, — сдобиваш се със списъците на гостите в намиращия се някъде другаде сървър, после работиш върху тях по двайсет и четири часа на денонощие, окато нещата не започнат да се навързват.

— А ако пилотите ми се регистрират с фалшиви имена и кредитни карти, по друг начин ли ще стоят нещата?

— Да… но…

— Е, точно това е планът, Хари. Това е планът, Пол. Не съм чак толкова тъп.

Хари отвърна на предизвикателството.

— Случайно ли е, че имаш два самолета в поразените градове и че си изгубил четирима пилоти при атаките?

— Знаеш ли колко съвпадения имаше в Близнаците? — отвърна Мадокс. — Рискът, ако изобщо има такъв, да стигнат до нас при един милион други жертви, е незначителен и напълно приемлив. И знаеш ли какво? Ако от ФБР дойдат да почукат на вратата ми, то ще е сигурно за да ме поздравят.

Хари не мислеше така, но премълча. Мадокс продължи:

— И ако ФБР или някой от правителството стигне до заключението, че Къстър Хил Клуб има нещо общо с атаките срещу Америка, довели до задействането на Горски пожар, дали биха го оповестили пред целия свят? Какво ще кажат? „Извинявайте, малко се поиздънихме“? Последвано, естествено, от изразяване на съболезнования за смъртта на двеста милиона мюсюлмани и искрени извинения към оцелелите и обещание, че това няма да се случи отново?

Всички като че ли намериха доводите му за основателни.

— Да продължим — каза Мадокс. — Спрях се по-подробно върху Лос Анджелис и определих, че най-добрите хотели за пилота и втория пилот са „Бевърли Уилшайър“ в Бевърли Хилс и „Холивуд Рузвелт Хотел“. Ще им резервирам стаи с фалшива кредитна карта и ще поискам да са на последните етажи, откъдето има най-добър изглед и по едно щастливо съвпадение ще се намират на най-подходящата височина за взрив. Освен това, колкото по-високо се намират толкова по-малка е вероятността някои мотаещи се ентусиасти на ЕЯБ да засекат гама-лъчи или остатъчни неутрони. Нали така? — обърна се той към Хари.

— Да, не се безпокой за това, Бейн. Ентусиастите от ЕЯВ така или иначе са безполезни, ти го каза.

Ландсдейл се разсмя, но никой не последва примера му.

Мадокс като че ли понечи да изругае, но се сдържа.

— Ако изчисленията ми са верни и ако бомбите се взривят с пълната си мощност, зоните на поражение ще се припокрият. Площта на пълно и частично разрушение в Бевърли Хилс ще ни отърве от голям брой посредствени филмови звезди, незаслужено високоплатени директори на студиа и разни други лимузинени либерали. Как ви се струва това!

— Надявам се Деми Мур да не живее наблизо — отбеляза Ландсдейл.

— Ще ти намеря холивудска карта на звездите, Скот. И тъй, вторият район на унищожение, Холивуд, обхваща няколко снимачни студия, сред които „Парамаунт“, „Уорнър“ и студиото на телевизия Ей Би Си. Като екстра имаме и Гилдията на филмовите актьори. Е, известно време всички ще трябва да гледаме стари ДВД-та.

Появиха се няколко вежливи усмивки.

— Лос Анджелис е един от най-важните градове на страната, с общо население над петнадесет милиона души — каза Пол Дън. — Ако взривиш две ядрени устройства, за да унищожиш Холивуд и Бевърли Хилс, това ще предизвика хаос и паника. Милиони ще се опитат да избягат и резултатите ще са катастрофални.

— Пол, винаги гледаш на нещата песимистично — отвърна Мадокс. — Помисли за това като за разрешаване на проблема с незаконно пребиваващите чужденци. Всички знаят накъде е Мексико.

— Това е расистко — посочи Дън. Мадокс се смръщи подигравателно.

— Ужасно съжалявам. И разбирам загрижеността ти. Всъщност аз самият притежавам големи петролни хранилища и рафинерия в южната част на града. Въпреки това съм оптимист, че нещата ще се върнат до едно минаващо за нормално състояние за около година. По-важното е, че ислямистите наистина искат да унищожат Холивуд. Така че тази мишена остава в списъка.

Всички кимнаха.

— И накрая, но не на последно място, Лас Вегас. — Мадокс натисна няколко копчета и на екрана се появи нощен изглед от въздуха към Лас Вегас. — Лично за мен това е идеалната мишена. Натъпкана с наркотици бърлога на порока, морална пустош, обитавана от боклучави артисти, безбожни мъже, леки жени…

— Задръж — прекъсна го Ландсдейл. — Какво им е лошото на леките жени?

— Говоря от гледната точка на ислямист — отвърна Мадокс. — В града има само една индустрия и макар да е известно, че обичам да залагам, мога да намеря и някое друго място, ако искам да изгубя пари. Във всеки случай не виждам никаква основателна причина да не изравним със земята този бардак. Намира се далеч от други населени центрове и е на едно от първите места в списъка на ислямистите, така че спокойно може да заема същото място и в нашия.

Четиримата кимнаха.

Мадокс махна към изгледа на Лас Вегас — истински оазис от проблясващи светлини насред черната пустиня и черните хълмове.

— Всъщност от взривяването на Лас Вегас може да има икономическа изгода. Градът расте прекалено бързо и изразходва прекалено много електричество и скъпоценна вода.

Никой не каза нищо.

— Предлагам една от бомбите да се постави в някой висок хотел на главната улица — може би „Сизърс Палас“ — и друга в центъра на града. Така с казината ще бъде свършено, но предградията ще останат цели. А те са силно републикански. — Той се усмихна, натисна едно копче и екранът угасна. Лампите се включиха отново. — И тъй, разполагаме с три кандидата за две възможности. Ще гласуваме ли?

— Мисля, че ще ни е трудно да… да изберем градове, които да бъдат подложени на ядрено унищожение — каза Пол Дън. — Искам да кажа, избрахме три… но може би ще ни е по-лесно просто да теглим жребий за окончателните два.

Станалите закимаха. Мадокс откъсна три листчета от бележника пред себе си, написа имената на градовете, вдигна листчетата така, че да ги виждат всички, и каза:

— За да не си помислите, че съм написал Сан Франциско два пъти.

Ухили се, сгъна листчетата на четири, пъхна ги в празната си чаша от кафе и я плъзна по масата.

— Хари, ти си Бог. Избери Содом и Гомора.

— Върви по дяволите.

— Тогава да го направим по другия начин — избери града, който няма да бъде унищожен. Бог ще направлява ръката ти.

— Да го духаш.

Търпението на Ландсдейл явно се изчерпи. Той взе чашата, измъкна две листчета, запали ги със запалката си и хвърли горящата хартия в пепелника.

— Това са изгубилите Националната ядрена лотария — каза и извади последното сгънато листче. — Градът, който ще избегне унищожението, е…

— Не гледай — намеси се Мадокс. — Прибери го в джоба си и ни кажи после. Не искам никой да се разсейва по време на заседанието.

Ландсдейл прибра листчето с името на спасения град и се обърна към Хари.

— Е, значи няма да научиш, докато не се свърши.

Хари изобщо не мислеше, че някога ще научи.

14

Хари Мюлер слушаше как петимата обсъждат последните детайли на Проект Зелено и Горски пожар. Някъде дълбоко в сърцето си знаеше, че 122 взривени из Пясъчната страна атомни бомби може и да не са чак толкова лошо нещо. Онова, което не му даваше мира, бяха четирите бомби в Америка; явно те тормозеха и Улфър, Хокинс, Дън и Ландсдейл. Само че те успяваха да се справят с проблема си. Чу как Мадокс казва:

— Ако можех да избирам времето, бих ударил Ел Ей по време на наградите на Академията.

Генерал Хокинс се върна към по-веселата тема за Горски пожар. Гласът му бе изпълнен едва ли не с копнеж.

— Може и да е съвпадение, но горе-долу по време на наградите на академията огромният Асуански язовир е най-пълен.

— Е, благодарение на господин Мюлер се лишихме от лукса да подбираме момента — каза Бейн Мадокс и погледна към Хари. — Макар че звездите, луната и планетите няма да бъдат подредени по най-добрия начин във вторник, според мен появяването на господин Мюлер тук е знак от Бог, че трябва да си свършваме работата или да ставаме от гърнето. Не е нужно нещата да са идеално подредени, за да се изстрелят сто ракети. Самите бомби създават свой собствен съвършен свят. Те са трансцендентални. Божествени.

— Бейн, преди да станеш богат и силен, някой използвал ли е думата луд в едно и също изречение с името ти? — попита Скот Ландсдейл.

Мадокс си наля чаша вода, без да откъсва поглед от него, после каза:

— Понякога се отнасям покрай темата Горски пожар. Искам да кажа, че в историята на човечеството рядко се случва някой така тежък проблем да има просто решение. Още по-рядко е съдбата да поставя решението в умовете и ръцете на неколцина добри мъже. Това ме възбужда.

Никой, дори Скот Ландсдейл, не каза нищо.

— Остават още няколко оперативни подробности — продължи Мадокс. — Първо, всички трябва да напуснете района утре. Останалите членове на клуба ще си тръгнат в понеделник, както е планирано. Уредих да докарат свещеник за утре сутринта…

— С радост бих присъствал на службата — каза Хари.

— Ще се успиш — каза Мадокс и след кратка пауза продължи: — а едва ли е нужно да споменавам, че никой не бива да обсъжда дневния ред на това закрито събрание на Съвета с никого. Трябва да се държите естествено и да изглеждате нормално. Всъщност никой от нас не знае кои точно градове са избрани, така че това би трябвало да ви помогне.

Мълчание.

— Ако смятате, че няма да се справите, можете да кажете, че сме говорили за предстоящата война в Ирак, която е наистина повод за тревоги — предложи Мадокс. — И, моля ви, внимавайте с алкохола. Ясно?

Всички кимнаха.

— Що се касае до комуникациите, всички разполагаме с неподдаващи се на проследяване мобилни телефони. Ще използваме само тях. Освен това, както знаете, разполагам със собствена клетка със заглушител. Обаждайте се обаче само ако и когато е нужно да се свържете с мен. Повечето от онова, което ми е нужно да зная за Проект Зелено, ще мога да видя по новинарските канали. — Мадокс за момент се замисли. — Някъде привечер всички радиостанции и телевизии в Америка — с изключение на онези в двата града — ще се превърнат в новинарски канали.

Никой не се обади и Мадокс продължи:

— Около час по-късно очаквам да чуя за американския ядрен отговор на ядрената атака срещу Америка. Прав ли съм, Пол? Ед?

— Да — отвърна Ед Улфър. — Горски пожар ще бъде обявен на нацията и света. Няма причина да се пази в тайна, тъй като не е възможно да се скрие такова масирано изстрелване на ракети. Сто двадесет и две се все пак. Вечерта президентът ще направи обръщение към нацията от своето скривалище и ще разкрие съществуването на Горски пожар. Да се надяваме, че това ще има успокоявай ефект върху страната. Ако не друго, ще се отрази добре на националния морал.

— Е, ще е добре за моя морал — каза Мадокс. — След единайсет септември всички се потиснаха, когато не отговорихме веднага. Този път обаче американците няма да могат да обвинят правителството в прекалена предпазливост.

— Но пък ще се нахвърлят върху нас с обвиненията, че сме прекалили — отвърна генерал Хокинс.

— Този път, Джим, светът и медиите ще гледат мълчаливо и със страхопочитание — каза Мадокс. — Няма да чуеш нито едно писукане. Нито едно шибано писукане.

Всички кимнаха. Хари също.

— Ще е интересна нощ — каза Мадокс. — Аз ще остана тук, за да изпратя СНЧ сигнала, който ще взриви устройствата.

Отиде до куфара и постави длани върху черната кожа.

— Аз, господа, ще натисна ядрения бутон, който ще унищожи два американски града с четири ядрени устройства. И след като го направя, ще помоля Бог за прошка. Вие ще трябва да се погрижите в отговор да бъде задействан Горски пожар.

— Колко време след вторник ще останеш тук, Бейн? — попита генерал Хокинс.

— Не зная — отвърна Мадокс, докато се връщаше на мястото си. — Защо?

— Ами, след взривяването на бомбите ще настъпи голяма паника. Хората ще решат, че щом врагът има четири бомби, сигурно има и още. Ще започнат да евакуират градовете, което ще доведе до хаос. Семействата ни и приятелите ни са изложени на риск… а аз не мога и няма да се обаждам на познатите си из цяла Америка и да им казвам да се успокоят и да си седят вкъщи. Можем само да се надяваме, че ответният удар — заличаването на исляма — ще успокои хората. Но дотогава…

— Какво искаш да кажеш?

— Ами… след като часът на практика е настъпил… мисля, че… всъщност чудя се как ще стане всичко.

— Зная, че всичко стана прекалено внезапно, Джим, но това е от Щата, за които трябваше да се зачудиш след единайсети септември, когато започнахме да замисляме Проект Зелено.

— Да, зная. Но сега си мисля как ти стоиш тук в Божията страна, докато ние четиримата сме във Вашингтон, нашите приятели а семейства са пръснати по цялата страна, а тя е потънала в хаос. Къде ще е твоето семейство?

— Там, където си е. Изобщо няма да им се обаждам. А и децата ми така или иначе няма да отговорят.

— Това е твоето решение. Аз обаче мисля, че трябва да се върнеш възможно най-скоро в Ню Йорк, след като започне всичко.

— Защо?

— За да споделиш изживяното, Бейн — отвърна Хокинс.

— Добре… Ще направя всичко възможно да се добера до Ню Йорк колкото се може по-бързо. Трябва обаче да унищожа СНЧ предавателя — просто за всеки случай, ако случайно се появи някой с разрешително за обиск. Това е моята работа. Вашата, господа, е да останете във Вашингтон или в съответните скривалища и да повлияете на събитията. Ясно ли е?

Хари седеше и ги гледаше. Реалността сякаш бе започнала да се губи. Отново се сети за радикалните групи, срещу които бе работил толкова години. Винаги дрънкаха глупости, защото повечето от тях дълбоко в себе си не искаха да рискуват живота си и да заложат бомба, да застрелят ченге, да оберат банка или да отвлекат някого. От време на време — когато се командваха от някой като Бейн Мадокс — някои от глупостите се превръщаха в дела. И в половината от тези случаи някой от групата снасяше плана на ченгетата или го изпяваше впоследствие.

Огледа всички присъстващи. Може би сега, след като времето бе дошло, някой от тези типове щеше да се освести преди вторник. Президентският съветник Дън изглеждаше малко несигурен и може би щеше да се откаже. Генералът също бе малко неуверен, но Хари познаваше този тип хора — генералът щеше да продължи, а накрая може би щеше да си пръсне мозъка. Улфър, типът от министерството на отбраната, беше предан на програмата и нищо нямаше да накара да отстъпи.

Оставаше и Ландсдейл. Хари си спомни за Тед Наш, личната Немезида от ЦРУ за Кори, покойник. Веднъж Кори бе казал за Наш следното: „Най-доброто, което можеш да кажеш за служител на ЦРУ, че лъже всички поравно“. Ако Ландсдейл седеше тук и се съгласяваше с всичко, Хари щеше го да заподозре в двойна игра. Той обаче доста се бе опънал на Мадокс, така че вероятно бе лоялен ако не към Мадокс, то към програмата. Хари реши, че Мадокс разбира това, но явно има доверие на Ландсдейл — иначе той изобщо нямаше да е тук. Всъщност Хари усещаше, че Ландсдейл е на практика по-силен поддръжник на Мадокс от останалите.

И накрая — самият Мадокс. Човек, който си имаше всичко, но нещо го подтикваше да рискува и да го заложи. Не ставаше въпрос за петрол, пари или власт. А по-скоро за омраза, както винаги при такива типове. Като с Осама бин Ладен, като с Хитлер, Сталин и всички, които Хари бе разпитвал и арестувал, откакто бе започнал да се бори с терористи. Имаше също и мъничко лудост, която водеше до тази омраза. Или пък беше обратното?

Мадокс го погледна, сякаш бе усетил, че си мисли нещо лошо за него, и попита:

— Имаш ли да кажеш нещо друго освен „майната ти“?

— Да. Като служител на федерална правозащитна агенция трябва да напомня на всички ви, че заговорът за извършване на убийство е престъпление…

Мадокс го прекъсна.

— Тук става дума за война, детектив Мюлер, а не за убийство. Генералите понякога жертват войници и дори цивилни, за да могат Други войници да оцелеят и да продължат да се бият.

— Ти си идиот бе!

Мадокс махна пренебрежително с ръка и отново се обърна към членовете на Съвета.

— Господа, на единадесети септември две хиляди и първа година Деветнадесет ислямски похитители, които нямаха основателни причини да ни причиняват зло и не бяха от калибъра на вас, седящите Коло тази маса, успяха да осъществят своя план. Нито един от тях не дезертира и не издаде останалите. Всички доброволно посрещнаха смъртта си. Не искам никой от нас да жертва живота си. Искам просто като патриотични американци да направим на нашите врагове онова, което те направиха на нас. Щом те могат да го направят значи ние трябва да го направим.

Някои от присъстващите кимнаха.

— Бих искал всеки от вас още сега да каже своето да или не на Проект Зелено. — Мадокс се обърна към заместник-министъра на отбраната. — Ед?

Ед Улфър се изправи.

— Господа, това, което предстои да направим, изисква смелост и решителност, каквито тук не липсват. И вярвам, че всеки от нас знае в сърцето си, че онова, което прави, е необходимо и правилно. — Замълча, след което продължи: — Сега не е време да мислим за себе си и за персоналните рискове, които поемаме. Сега е време да поемем риск за родината си по начина, по който всеки ден го правят нашите мъже и жени в униформа. И тъй, аз гласувам за прилагането на Проект Зелено.

Генерал Хокинс също стана.

— Като военен съм положил клетва да спазвам и защитавам конституцията. Освен това съм се заклел да се подчинявам на своя главнокомандващ. Приемам тези клетви сериозно и след много размисъл реших, че мога, бидейки в здрав разум, да подкрепя Проект Зелено.

Пол Дън се изправи и рече:

— Иска ми се да не бяхме оставени с толкова малко време за изпипване на подробностите, но се налага да изиграем ръката, която ни е раздадена. Гласувам „за“.

Скот Ландсдейл — не стана — каза:

— Имам чувството, че това е единствената възможност, която ще ни се отвори. Хари Мюлер не е бил изпратен тук да се радва на птичките. Най-добрата защита от интереса на властите към дейността ни — и вероятно от обвиненията в заговор — е да действаме първи. Ако не използваме бомбите, ще ги изгубим. Гласувам „за“

Бейн Мадокс стана и мълчаливо впери поглед в отсрещната стена. След това огледа присъстващите и заяви:

— Благодаря ви за вашата смелост и лоялност. Всички вие сте истински воини на служба на цивилизацията.

— Добрите воини не избиват цивилни — каза Хари. — Ти убиваше цивилни във Виетнам? Затова ли ти дадоха Сребърната звезда?

Мадокс го изгледа — за първи път ядосано.

— Затваряй си устата. Няма да говориш, докато не те питат. Ясно ли е?

— Само за последно — майната ти.

Бейн Мадокс се направи, че не го е чул.

— Господа, ние сме малобройната армия, която може и ще сложи край на разпространението на ислямския фундаментализъм и терор — каза той. — Ние сме просто най-късните и може би последните в дългия списък добри християнски мъже и жени, защитавали вярата и западната цивилизация от исляма. Моля, седнете.

Натисна няколко копчета и на екрана се появи карта на Европа и Близкия изток.

— Испанците и французите — преди да изгубят кураж — са се борили с мюсюлманите на запад. Кръстоносците са пренесли войната в сърцето на исляма. Християните на Балканите са се борили с турците половин хилядолетие.

Замълча за малко, после продължи:

— Може би сте чували за полския крал Ян Собески. През седемнадесети век, когато мюсюлманските орди били на път да нахлуят в сърцето на християнска Европа, този мъж, без да е молен от никого, вдигнал армията си от Полша и се сражавал срещу турците пред портите на Виена.

Мадокс огледа присъстващите, за да се увери, че го слушат.

— Никой не ни е молил да спасяваме западната цивилизация, но ние виждаме опасността и ще направим онова, което трябва да се направи. Вярвам, че Светият Дух направлява помислите и делата ни така, както Бог е направлявал крал Ян, който не е можел да спечели нищо, а е можел да изгуби всичко, като се е притекъл на помощ на християнските си братя при Виена. Защото, господа, крал Ян е знаел, че ако не спре турците при Виена, цяла Европа е щяла да коленичи пред исляма. И не забравяйте, че никой друг не оказал помощ на обсадения град. Всяка европейска страна предпочела да зарови главата си в пясъка и да се моли да не е следващата. Да ви звучи познато? Но Светият Дух, господа, влязъл в ума и сърцето на крал Ян и му казал какво трябва да направи. Казал му кое е правилно и нужно. Казал му, че победата над исляма ще е угодна на Бог. И въоръжен със Светия Дух, макар да имал много по-малобройна и слаба войска, полският крал Ян разбил турците и спасил християнска Европа. Този човек нито поискал, нито получил благодарности или награди за онова, което сторил.

— Не се е уредил поне с един петролен кладенец? — попита Ландсдейл.

Бейн Мадокс не му обърна внимание и продължи:

— Ние, господа, сме като крал Ян. Ние сме всичко, което стои между западната цивилизация и врага пред портите. Бог ни е довел до това място и време с определена цел. Като жертваме два американски града — които, подобно на Содом и Гомора, така или иначе не струват много, — ние можем да попречим на врага да унищожи други американски градове по свой избор и в удобен за него момент. Така ние спасяваме Вашингтон, Ню Йорк, Сиатъл, Чикаго, Атланта, Далас… Палм Бийч… Искам всички вие да разберете и да повярвате в това, през нощта да спите спокойно и да не бъдете разтревожени в сърцата, умовете и душите си. — Погледът му отново се спря върху всеки поотделно. — Ако самият Исус Христос бе тук, навярно щеше да каже — плюйте си на ръцете, момчета, и да се захващаме.

Четиримата мъже се спогледаха, но никой не коментира речта на Мадокс или въображаемите думи на Исус Христос.

Бейн Мадокс отпи глътка вода. Хари започваше да подозира, в чашата му всъщност има чиста водка.

— Добре, казах каквото имах за казване. А сега ви моля да склоните глави в мълчалива молитва и да помолите Бог за сила, напътствие и може би малко опрощение в случай, че Той има някакъв проблеми с това. Ти също, Хари. Моли се с нас.

Бейн Мадокс сведе глава. Останалите последваха примера му.

Хари Мюлер се помоли някой от тези типове да дойде на себе си, да си изпусне нервите или евентуално да получи по-добро божествено послание от това на Мадокс.

— Амин — каза Мадокс, след което продължи: — Коктейлите започват в пет в гостната. Облеклото е неофициално. Ако някой се интересува, в игралната зала ще има покер. Разполагаме с нова мишена за стрелички с лицето на Хюсеин. Вечерята е в седем и половина. Бъдете така добри да се появите със сако и вратовръзка. На излизане хвърлете бележките си в камината. Закривам заседанието на Изпълнителния съвет. Благодаря за вниманието.

Четиримата събраха нещата си и мълчаливо излязоха. Бейн Мадокс и Хари Мюлер се гледаха над масата.

— Сега сме само двамата, Хари — каза Мадокс.

Хари Мюлер прецени ситуацията. Ако успееше да се справи с Мадокс, прозорецът щеше да е най-добрият му начин за спасяване. Но ако успееше пък да разговаря с двете горили отвън и да им каже какво се гласи, може би щеше да е още по-добре, отколкото да се мъчи да бяга.

— За какво си се размислил? — попита Мадокс.

— Мисля, че този план ми харесва.

— Не ме поднасяй. Всъщност как се справих?

— Добре.

— Само добре?

— Изгубих нишката покрай историята с крал Ян. — Прецени, че ще успее да се справи с Мадокс за три секунди, макар да беше окован.

— Тревожи ме, че не го разбираш — каза Мадокс. — Нима искаш шибаната война срещу тероризма да продължи, докато внуците ти се пенсионират?

— Виж какво, мой човек, трябва да си понесем ударите, за да ударим в отговор. Те няма да ни атакуват с атомна бомба, затова не трябва ние да го правим. Губи ти се смисълът на Горски пожар.

— Не, напротив. Смисълът му е в това, че работи прекалено добре.

— Да, точно това е шибаният смисъл.

— Това е като онази приказка, Хари — ако планината не отиде при Мохамед, Мохамед ще трябва да отиде при планината. Нали?

— Както кажеш.

Сграбчи тежкия метален пепелник, който бе използвал Ландсдейл, метна го към Мадокс и скочи, докато той се навеждаше, за да избегне удара.

Взе трите метра за по-малко от две секунди, но Мадокс вече се бе изправил и отстъпваше заднешком към стената. Хари се движеше с цялата скорост, която му позволяваха белезниците, но Мадокс бе по-бърз и измъкна изпод сакото си пистолет.

Хари се хвърли към него и Мадокс стреля. Хари спря, объркан, че не е усетил куршума — изстрел все пак имаше.

Бейн Мадокс отстъпи още назад и двамата впериха погледи един в друг. Хари направи крачка напред, но краката му изведнъж натежаха и стаята започна да се върти около него.

— Успокой се — каза Мадокс.

Хари усети как краката му се подгъват и рухна на колене. Нещо стърчеше от гърдите му. Той посегна да го пипне.

— Стреличка с приспивателно — обясни Мадокс. — Използваме ги за мечките. Нямаме право да ги убиваме извън ловния сезон.

Хари измъкна стреличката и видя кръвта по иглата.

— Освен това нямам право да убивам федерален агент, така че се налага да умреш по някакъв друг начин. Може би при инцидент по време на лов.

Вратата се отвори.

— Всичко наред ли е, господин Мадокс? — попита мъжът от охраната.

— Да, Карл. Отведете господин Мюлер до стаята му.

Появи се друг охранител и двамата с Карл пристъпиха към Хари.

Хари успя да си поеме дъх и да каже:

— Ядрен… — Знаеше, че трябва да стои неподвижен, за да не позволи на транквилизатора в кръвта му да подейства по-бързо. — Искат да… взривят… куфара…

Охранителите го вдигнаха и почти го повлякоха към вратата.

— Всъщност ми харесваш — каза Бейн Мадокс. — Стиска ти. А и ми направи страхотна услуга. Така че нямам нищо против теб.

Хари почти не го чу, но все пак прошепна:

— Да ти го начукам…

— Едва ли ще се получи. Дръжте го упоен — обърна се Мадокс към Карл. — По-късно ще се занимавам с него.

Те излязоха и Бейн Мадокс затвори вратата. Фасовете по скъпия килим го дразнеха и той клекна и ги събра.

После отиде до черния куфар, прокара длан по блестящата гладка кожа и прошепна:

— Моля те, Господи, нека да стане.