Черният ангел

14 декември 1452

На този ден в черквата „Света Богородица“ близо до пристанището делегати от много националности, водени от император Константин, гласуваха с мнозинство от двадесет и един срещу венецианците да се конфискуват корабите им в пристанището за защитата на града. Тревисано изказа протест от името на собствениците. На корабите се позволяваше да задържат товара си след като капитаните им се закълняха, целувайки кръста, че няма да се опитват да избягат. Като наем бе определена сумата от четиристотин безанта на месец. Безбожна цена, но Венеция умееше да извлича изгода от момента, а и защо ли давещият се трябваше да пресмята златото си.

Императорът бе преговарял с „лъжепатриарха“, с архиереите и игумените на манастири — за претопяване на църковните и манастирските скъпоценности и за изсичане на монети от тях. Ограбваше от монашеството като първи признак за осъществяването на съюза между двете църкви.

Земя и къщи се продават на безценица. Лихвите на краткосрочните заеми за няколко дена се покачиха с четиридесет на сто, а дългосрочни заеми не се дават. С един малък диамант купих килими и мебели за шест хиляди Дуката. Започнах да обзавеждам наетата от мен къща, която собственикът желае да ми продаде на нищожна цена, Но защо ли ми трябва да купувам къща? Този град има само няколко броени месеца бъдеще.

Очите ми не видяха много сън през последните две нощи. Познатото ми отпреди безсъние се е завърнало. Безпокойството ме тласка навън към улиците, но не излизам, понеже все чакам някой да ме потърси. Да чета ми е невъзможно. Чел съм достатъчно, за да проумея безполезността на всяко познание. Гръцкият ми слуга шпионира всяка моя крачка, но без да ме притеснява, и това е съвсем естествено. Как ли биха могли да имат доверие в човек, който е бил на служба при турците? Слугата ми е достоен за съжаление — стар и беден. Отнасям се благосклонно към факта, че си изкарва допълнително възнаграждение.