Дания също претендирала за сюзеренни права над Норвегия, но последната се смятала за независима. — Б. а.
Двата гарвана, които са кацнали на рамото на Один. — Б. пр.
Рагнар Лодброк — един от най-известните герои от викингските легенди. — Б. пр.
При викингите празникът Юл съответствува на нашата Коледа, това е първоначалното название на езически празник, предхождащ християнския с 12 дни. — Б. пр.
Берсерките били хора, които изпадали в берсеркски пристъп по време на бой, т. е. могли да минават през огън, били неуязвими за оръжие и придобивали нечовешка сила; Това състояние било близко до лудост. — Б. пр.
Днешна Латвия и Литва. — Б. а.
Сунд — географско название на пролив в Скандинавия. — Б. пр.
Пролив между Балтийско и Северно море. — Б. пр.
Най-северната точка на полуостров Ютланд, днес нос Гренен. — Б. пр.
Староскандинавски морски бог. — Б. пр.
Полуостров в Северозападна Европа, по-голямата му част е в Дания, а южната във ФРГ. — Б. пр.
Карл Велики (ок. 742–814) — франкски крал, виден представител на династията на Каролингите, първи император на Светената Римска империя, голям правник и покровител на църквата. — Б. пр.
Крал Едгар (957–975) — при него се укрепва административната уредба на държавата, процъфтяват строителството, културата. — Б. пр.
Профилирана греда, която минава по горния край на корабния борд. — Б. пр.
В скандинавския фолклор свръхестествени същества, гиганти, които живеят в пещери. — Б. пр.
По звучене йути (юти) и йуди (евреин) на староскандинавски са много близки. — Б. пр.
Област в Северозападна Испания, в миналото отделно кралство. — Б. пр.
Гибралтарския пролив. — Б. а.
Област в Югоизточна Швеция. — Б. пр.
Титла на немски князе, която е по-висока от граф или маркиз. — Б. пр.
В скандинавската митология Валхол е голямата зала, в която върховният бог Один приема душите на падналите герои и пирува с тях. — Б. пр.
В скандинавската митология бог на войната и син на Один. — Б. пр.
Хора от езерата (ирл.). — Б. а.
Норвежци или датчани. — Б. а.
Общо название на митичните скандинавски богове. — Б. пр.
Историческа планинска област източно от р. Йордан. — Б. пр.
Саул — първият цар на Израел (Ст. з.). — Б. пр.
Еврейски пророк от IX в. пр. н. е, преследван за това, че отрича Ахав и Йозавел. — Б. пр.
Св. Григорий (540–604) — папа, силно повлиял средновековната църква. — Б. пр.
Апулир — област в Югоизточна Италия, на Адриатическо море. — Б. пр.
Името, с които викингите наричали Константинопол. — Б. пр.
Добър поет и силен воин, за който се предполага, че е умрял в Америка. — Б. пр.
Гадаренските свине (Лука 8:26–39), които скачат в морето, обладани от демони. — Б. пр.
Митично гущероподобно чудовище. — Б. пр.
Етелред II (978–1016). син на Едгар. — Б. пр.
Абат и мисионер, роден през 540 г. в Италия. Един от най-влиятелните монаси — мисионери, разпространявали християнството в Европа. — Б. пр.
Дух, който възсяда гърдите на човек по време на сън и го измъчва с кошмари. — Б. пр.
Нещо като предизвикателство да си счупиш врата. Игра, която се играела само от пияни мъже на някое празненство. Единият (по-слабият) сядал на земята, а по-силният заставал на колене и лакти. Тъкмо той рискувал да си счупи врата. По-слабият сядал с вдигнати до брадата колене и с разкрачени крака, обгръщал бедрата си с ръце и ги сключвал под коленете. След това силният вкарвал главата си между неговите колене върху дланите му и опитвал да се изправи, а този отдолу, обгръщайки врата на противника си, стискал с всичка сила коленете и сключените си ръце. — Б. а.
Остров н Балтийско море, сега част от Дания. — Б. пр.
Асирийски военачалник, убит от библейската героиня Иудит от Апокрифа. — Б. пр.
Първо и второ послание на апостол Павел до Тесалонийците. — Б. пр.
Книга от Новия завет, послание на апостол Павел до Галатинците. — Б. пр.
Черна магия от гръцкото „мактикос“, което значи пророчество. — Б. пр.
Смятане с арабски числа, малко практикувана по това време наука. — Б. а.
Публий Папиний Стаций — 45? — 96 г., римски поет. — Б. пр.
Данаил — фигура от Стария завет, младеж, който служел в двора на Навуходоносор и комуто бог пратил апокалиптични видения, а когато го хвърлили в бърлогата на лъвовете, бог го защитил. — Б. пр.
Староскандинавска мярка за тежест и стойност. — Б. пр.
Кнут Велики — датски крал (1014–1035). Налага властта си над Англия (1016), Норвегия (1028) н част от Швеция и създава голяма държава, която след неговата смърт се разпада. — Б. пр.
Върховно божество в древноеврейската религия. — Б. пр.
Втори цар на евреите (1000–962 пр. н. е.), който обединил Израел като царство. — Б. пр.
Балагард, т. е. южният бряг на Финландия, — Б. а.
В скандинавската митология Локе е духът на злото и нещастието; той става причина за смъртта на Балдур — бога на светлината, мира и мъдростта, син на Один и Фриг. — Б. пр.
Каспийско море. — Б. пр.
Драконът, който пазел голямо златно съкровище. — Б, пр. каза Токе с благоговение, а Орм не продума, макар че обикновено, когато приятелят му съчинеше някой стих, имаше навик да му отговаря с нещо не по-лошо.