Четирите легендарни царства

Петото изпитание Бойна гонка

Половин час след като излезе от трапезарията, Джак седеше в едно бъги с пожарникарския си шлем на главата.

Колата беше LSV, машина за бързи нападения — пустинно бъги, използвано от много армии при тежки условия. Като кола не беше кой знае какво — черна рамка на четири колела, с две предни седалки и една задна, груб волан и окачен отзад двигател. Никакви прозорци, никакви врати, никакво излишно тегло — всичко беше леко и осигуряваше добра скорост.

С Джак бяха Скай Монстър и Е-147, тъй като за изпитанието бойците имаха право да вземат със себе си двама придружители. Първоначално Джак бе решил да вземе Алби, но поради някаква причина, когато се върна в клетката, младежът не беше там. Джак го видя да се връща малко след като тръгна с другите.

Сега Скай Монстър седеше зад волана — дясната му ръка беше превързана, — а Е беше отзад.

Колата им — заедно с пет други, съвсем същите, с другите петима бойци — бе в края на дълга покрита с прахоляк права отсечка — първата част от гигантската писта. Тъй като Зайтан и Варгас се бяха освободили от изпитанието, сега се състезаваха само шестима бойци.

Пистата беше много стара — древна арена за надбягвания с колесници, наричана циркус. Отстрани имаше каменни трибуни за зрителите. В момента тези трибуни бяха призрачно пусти.

Над тях се извисяваше тъмната планина-дворец на Хадес. Знатните гости наблюдаваха от терасата, която стърчеше от ската някъде високо горе. Доста по-долу, под терасата, беше влакът със заложниците, спрял на релсите си така, че заложниците да могат да виждат състезателната писта.

Преди да го качат на бъгито, позволиха на Джак да огледа пистата набързо.

Обикновено римските циркуси са овални по форма, но с две дълги прави отсечки, свързани в двата края със завои, но този тук беше модифициран.

Имаше три прави отсечки, разположени под формата на S с изправени краища, след което пистата влизаше в тунел, изкопан в стената на кратера. Всяка права отсечка обаче беше оборудвана с особени препятствия — широки квадратни ями, пълни с вода.

— Бойци! — извика Вахерон от подиум над пистата. — Добре дошли в Петото изпитание, прославеното състезание на хората птици! В далечното минало то се е провеждало с колесници. Днес използваме съвременни колесници, но самото състезание остава непроменено и пази старите традиции. Пистата се състои от три части — циркуса, Големия кръг и последната права през града на минотаврите Дис. Една-единствена златна сфера е поставена в кухина в другия край на пистата, в монумент, посветен на птиците, обичани от бога на войната Арес. Боецът, който донесе тази сфера до царската ложа, ще получи окончателната награда. Няма наказание за този, който излезе последен от изпитанието — всички, които минат през него, ще продължат в следващата фаза от изпитания. След края на това изпитание ще се проведе първата церемония за полагане на сферите. След това ще започне втората фаза. Късмет на всички. Палете двигателите!

Джак замръзна.

Не заради последните думи на Вахерон, а заради нещо друго, което бе казал преди малко.

… в монумент, посветен на птиците, обичани от бога на войната Арес.

— Птиците, обичани от Арес — каза той. — Стимфалийските птици.

Скай Монстър се намръщи.

— Какви ги говориш?

Джак замълча.

Нещата му се изясняваха.

Първо изпитание: напада го същество, маскирано като бик.

Второ изпитание: преследват го мъже, маскирани като лъвове във водна арена.

Трето изпитание: смъртоносни железни сфери със стърчащи шипове, напомнящи глиги на глиган.

Четвърто изпитание — в което шутът беше маскиран като елен.

И всичко това в чест на Хидра.

Джак си спомни гигантската статуя на Херакъл, който се бори с критския бик, в трапезарията.

— През цялото време е било пред очите ми…

Дори си спомни бюста в трапезарията на царя на Долния свят и надписа:

— Eurystheus… — промърмори Джак. — Кучи син!

— Имаш ли нещо против да обясниш прозрението си на хората с по-евтини места в залата? — попита Скай Монстър.

Джак се обърна към него.

— Скай Монстър, тези Големи игри не са просто някакви си игри. Това е поредица изпитания, премеждия, подвизи. Това са най-великите и славни подвизи в историята. Тези игри са дванайсетте подвига на Херакъл.

Джак започна да ги изброява на пръсти:

— Първият подвиг на Херакъл е победата над Немейския лъв — звяр, чиято кожа не може да бъде пробита от мечове и стрели. Тук имаме главорезите на Хадес, Хаос и Страх, с лъвски маски и модерно снаряжение.

Вторият подвиг на Херакъл е победата над Лернейската хидра. Това има връзка с победата над галактиката Хидра.

Третият подвиг на Херакъл е залавянето на Керинейския елен, в митовете кошута, което направих аз в последното изпитание, на вертикалния лабиринт. Четвъртият подвиг е залавянето на Еримантийския глиган — нали помниш железните топки от Третото изпитание?

Седмият подвиг е битката с Критския бик, което аз трябваше да направя в първото изпитание.

И единайсетият подвиг е откриването на златните ябълки на Хесперидите. Какво търсим при тези изпитания? Златни сфери. Дори Орландо в един момент ги нарече „ябълки“.

И кой възлага на Херакъл подвизите му? Прославен цар на име Евристей, който е представен с бюст в трапезарията на Хадес. На бюста пише Dis Pater, владетел на Долния свят.

Класическите историци често са се чудели как е възможно един дребен и страхлив цар като Евристей да заповядва на воин като Херакъл. Ето го отговора — Евристей е бил цар на Долния свят, а древната фигура, която познаваме като Херакъл, е участник в тези Игри.

Дванайсетте подвига на Херакъл отдавна се смятат за метафори. Защото са именно това. Те са ритуални изпитания, в които се използват животински мотиви като глигани, лъвове, бикове и птици.

Скай Монстър гледаше Джак втренчено.

— Всичко това е чудесно, Джак — каза той, — но как ще ни помогне?

— Хадес го каза сам — отговори Джак. — Само боец с класическо образование може да успее в тези игри. Мисля, че някои от останалите участници са го знаели, когато са дошли тук, но аз не го знаех. Все едно, Скай Монстър, току-що го научих.

В този момент, със силно дрънчене, в стената зад тях се отвориха няколко големи гаражни врати.

Джак се обърна и видя от тях да излизат осем много големи машини.

Шест от тези осем бяха гигантски черни камиони. Джак ги познаваше — бяха съвсем нови триосни щурмови камиони „Тайфун“.

Произведени в Русия от заводите „Камаз“, това бяха зверове, направени да издържат всевъзможни мини и оръжия, и общо взето почти всичко, което избухва. Бяха с по шест големи гуми, а в подобните на сандък каросерии се побираха по шестнайсет души.

Тези каросерии, забеляза Джак, бяха отворени от всички страни, така че се виждаше какво возят.

Това, което видя, не му хареса.

Във всеки камион бяха качени по дванайсет минотавъра с мечове.

— Започвам да разбирам какво ще е изпитанието — каза Скай Монстър. — Ние ще се състезаваме, а те ще ни гонят.

— Аха — съгласи се Джак и преглътна. — Хей, Е, някакъв шанс тези минотаври да ти предложат преференциално отношение?

Е-147 поклати глава.

— Тези минотаври от друг район на минотавърско царство, не като Е-147. Те от южен район. Тренирали дълго за това изпитание. За тях чест голяма да убие или елиминира боец. Няма за тях значение, че Е-147 тук с Джак.

Другите две машини бяха по-малки от тайфуните, но доста по-големи от бъгитата.

Бронетранспортьори „Спартан“: високопроходими машини със стоманена броня, любими на командосите.

Джак обърна внимание на още нещо — докато тайфуните бяха управлявани от минотаври, зад волана на спартаните седяха човеци — Страх и Хидра.

Погледна желязната рамка на бъгито. Макар че беше бързо и пъргаво, определено изглеждаше жалко пред големите машини зад тях.

В бъгито до тях бяха Плашилото, Майка и Астро. Те също гледаха тежките машини отзад.

— Защо ли си мисля, че шансовете са подредени против нас? — каза Плашилото.

— И още как — добави Майка. — Отдавна такава армия не е гонила задника ми.

Докато Джак оглеждаше единия спартан, на стъпенката на камиона скочи малката червена фигура на Мефистофел и прошепна нещо на шофьора, белия лъв Страх, след което посочи Джак.

— Мисля, че ни чака специално отношение — каза Джак на Скай Монстър. — Вече почвам да го мразя това дребно червено същество.

Някъде изсвири тръба и Мефистофел избяга от пистата, за да отиде при Вахерон на подиума над стартовата линия.

Разнесе се гласът на Вахерон:

— Бойци! Пригответе се за състезанието на живота си! Старт!

Вдигна високо ръце и шестте бъгита полетяха с рев напред.

Петото изпитание започна.

Последва хаос — пълна автомобилна бъркотия.

Шестте бъгита на бойците полетяха по първата права отсечка с феноменална скорост, като вдигаха облаци прахоляк на резките завои, с които избягваха препятствията по пистата.

Зад тях затрещя глутницата черни тайфуни. Двигателите ревяха, минотаврите скачаха от каросериите в малките бъгита и нападаха пасажерите им.

Минотаврите на двата спартана бяха въоръжени още по-добре — имаха гранатомети, с които стреляха по машините на бойците.

С две думи, пистата се превърна в движещо се бойно поле със скоростни коли, камиони, взривове и фучащи гранати.

Скай Монстър шофираше съсредоточено, а Джак се озърташе на всички страни и търсеше вражеските машини с очи…

— Монстър! Плътно вляво! Вляво! — извика, когато едно бъги сви към тях и опита да ги избута в пълната с вода яма отпред.

Оказа се машината на Грегъри Бригам, управлявана от самия него.

Бригам козирува на Джак и форсира двигателя.

След това малката им кола се разтресе жестоко, ударена отзад от един спартан, който продължи да ги следва на педя разстояние. Стрела от арбалет профуча край ухото на Джак — изстреля я Страх, след като подаде ръката си през прозореца.

— Да се махаме оттук, Монстър! — извика Джак.

Скай Монстър натисна педала до ламарината, заобиколи ямата отпред, после сви рязко, за да избегне следващата, като принуди спартана да поднесе.

Лили наблюдаваше всичко от ложата.

Виждаше се, че ямите с вода са разположени по начин, който да не позволява продължително движение по права линия. Поради това шестте малки бъгита на бойците непрекъснато трябваше да криволичат, гонени от шестте пълни с минотаври тайфуна и двата спартана на Страх и Хидра.

Видя с нарастващ гняв как единият от спартаните тормози малкото бъги на Джак.

Машината на Джак и Скай Монстър поднесе с голяма скорост в първия завой на циркуса, като вдигна облак прахоляк.

Прахолякът ги обгърна. Моторите ревяха. Стените на пистата загубиха очертанията си.

Намираха се по средата на трасето, сред групата бъгита, точно зад машината на Плашилото. Напред бяха морският тюлен Дешон Мънро, Джеф Едуардс от Делта и британецът Грегъри Бригам.

След малко обаче, когато наближиха края на втората права отсечка, Бригам рязко сви и засече машината на Едуардс, като я избута към пълната с вода яма в края на правата.

Колата на Едуардс полетя към ямата, но той беше умел шофьор и успя да спре преди да падне в нея…

… обаче се изпречи пред бъгито на Джак и Скай Монстър. Скай Монстър изви рязко волана и машината им се плъзна странично напред и се завъртя на 360 градуса. Маневрата беше фантастична, но им струваше безценно време и скорост, така че навлязоха в последната права отсечка с две вражески машини близо от двете им страни — спартанът на Страх вдясно и пълен с минотаври тайфун вляво.

Минотаврите започнаха да скачат от тайфуна и да се улавят за железата на бъгито.

Един, два, три…

Докато Скай Монстър шофираше, Джак и Е ги удряха и ритаха, за да ги избутат.

Бързо стана ясно, че ситуацията е безнадеждна — веднага щом успееха да избутат някой минотавър, на негово място идваха други двама.

Джак погледна Страх и белия му шлем — и му дойде идея.

Начин да се измъкнат от това. От всичко това…

— Скай Монстър! — извика с всички сили. — Каквото и да стане, не спирай! Давай напред!

— Какво ще правиш? — извика в отговор Скай Монстър.

— Ще използвам класическото си образование, за да се измъкнем!

И Джак скочи от бъгито на стъпенката на спартана, управляван от Страх, с едно светкавично движение сграбчи арбалета, фиксиран за ръката на Страх, стреля над кабината на бъгито… и улучи минотавъра, който управляваше тайфуна от другата страна, точно в окото под визьора!

След като минотавърът падна, тайфунът сви вляво, удари се в стената на пистата, поднесе, при което минотаврите изскочиха от каросерията, после се плъзна странично и спря напряко на пистата сред облак прахоляк.

Освободен от пресата на враговете, Скай Монстър отпраши напред с бъгито.

Джак остана прав на стъпенката на спартана, стиснал страничното огледало с една ръка. С другата се боричкаше със Страх.

Две неща впечатлиха Джак — първо, бронята на едрия воин с лъвски шлем беше адски здрава и второ, всички предимства бяха на негова страна. Нямаше как да спечели такава битка.

„Измисли нещо!“ — крещеше умът му.

Джак погледна напред и видя, че след лек завой надясно пистата влиза в тунел, прокопан в стената на кратера. Отпред зееше една последна яма, пълна почти догоре с вода.

Джак се обърна към Страх и каза:

— Искаш да танцуваш, задник? Добре тогава.

Пусна Страх, мушна ръка в кабината и завъртя рязко волана.

Голямата черна машина сви вляво и заедно с Джак полетя право към ямата.

Тълпата знатни гости затаи дъх, когато спартанът, с Джак, увиснал на стъпенката, падна в ямата.

— Направо брилянтно! — възкликна принц Джордж.

Лили гледаше с ужас как бронираната машина потъва в черната като мастило вода заедно с Джак и Страх, които не преставаха да се борят.

Джак и Страх се бореха ожесточено в потъващия спартан.

Страх опитваше да насочи арбалета, закрепен на другата му ръка, а Джак — застанал неудобно на стъпенката, наполовина в кабината, наполовина отвън — се мъчеше да му попречи.

Водата започна да се излива в кабината през прозореца, но Джак не можеше да пусне ръката на Страх. Да го направи би означавало смърт.

В този момент, със страховита бързина и плискане, спартанът потъна вертикално във водата, изцяло.

На пистата над ямата останалите бъгита и камиони се изнизаха през тунела, който водеше към следващата част от състезанието.

Зрителите обаче останаха с вперени в ямата погледи в очакване да видят кой ще се появи от водата — Страх или Джак.

Мина цяла минута.

Водната повърхност се успокои. Никой от двамата не се появяваше.

Лили започна да се отчайва.

— Хайде, татко…

Мина още минута.

Водната повърхност вече беше съвършено спокойна.

Лили губеше надежда. Никой не можеше да сдържи дъха си толкова дълго, дори Джак.

— Вижте! — извика принц Джордж. — Някой излиза!

Лили отново се изпълни с надежда, докато се взираше в повърхността, за да види кой е. В далечния край видя да се появява мъж и да се покатерва на ръба на ямата.

Не беше нужно да гледа лицето му.

Лъвската маска казваше достатъчно… както и очуканият пожарникарски шлем в дясната му ръка.

Очите ѝ се напълниха със сълзи.

Принц Джордж размаха юмрук.

— Мамка му! Да! Петият воин беше дотук!

Знатните зрители започнаха да викат и аплодират, защото на пустата писта далече под тях видяха познатата фигура на Страх — с лъвския му шлем, бялата броня, бойните ботуши — да се обръща към тях.

И тогава той свали шлема си. И всички млъкнаха стъписани.

Само Лили се усмихна през сълзи. Не беше Страх.

Беше Джак.

Битката в кабината на спартана между Джак и Страх беше колкото жестока, толкова и отчаяна.

Докато се бореха за арбалета, Страх натисна един бутон отстрани на шлема си.

Джак знаеше какво е това.

Помнеше Второто изпитание с водата, когато забеляза, че шлемът на Страх има дихателно устройство — тогава Страх бе задържал минотавъра под водата, докато го удави.

Сега Страх включи този дихател.

Когато го направи обаче, за момент откри слабото си място, класическа слабост: гола ивица кожа между шлема и гърлото. Джак си припомни как, според легендата, Херакъл убил Немейския лъв. След като стрелите му отскачали от непробиваемата кожа, Херакъл го прострелял в единственото уязвимо място — устата.

Това беше слабото място на Страх.

Джак реши, че Немейският лъв от легендата всъщност е бил воин като Страх, облечен с подобна броня.

Въодушевен от прозрението си, той изви ръката с арбалета, насочи я леко нагоре. После пусна стрелата в пролуката между шлема и гърлото на Страх, през откритата кожа там и нагоре към устата.

Стрелата се заби дълбоко в мозъка и воинът моментално се отпусна, мъртъв.

След това, докато потъваха, Джак грабна шлема на мъртвеца, сложи си го и захапа дихателя точно когато водата ги погълна изцяло.

Сега можеше да почака — да почака, докато враговете горе решат, че е умрял, и напуснат циркуса. През това време свали ризницата и ботушите на Страх и си ги сложи.

Това също беше научил от класическото си образование.

След като убива Немейския лъв, Херакъл разкъсва с ноктите си кожата и главата му. След това използва непробиваемата кожа като своя собствена броня при другите си подвизи.

Джак започваше да вижда символиката в Игрите. Не само трябваше да постигне каквото е постигнал Херакъл, но трябваше и да го направи по същите начини като него.

След като минаха няколко минути, реши, че е безопасно да се появи на повърхността, и изплува.

Застана на опустялата писта, с бойното снаряжение и ботушите на Страх върху джинсите и тениската си, с лъвския шлем на главата си.

На едната му ръка беше арбалетът на Страх, а в другата държеше гранатомет с две гранати.

Захвърли лъвския шлем на земята и си сложи своя, пожарникарския.

Изгледа гневно царската ложа и извика:

— Хадес! Знам! За подвизите! Знам и какво да направя!

Знатните гости зашушукаха изненадано. Бойците не се осмеляваха да говорят по този начин на владетеля на Долната земя. Всички помнеха какво се бе случило с тайванския боец в началото на Игрите.

Вахерон, който вече се бе върнал в ложата, се обърна към Хадес и вдигна дистанционното в готовност.

— Да накажа ли това нахалство, господарю?

Хадес поклати глава.

— За бога, не! Това не е нахалство. Това е кураж.

И извика на Джак в отговор:

— Радвам се да чуя, че знаеш какво трябва да направиш, боецо! Удостои ни с честта да го направиш!

Долу на пистата Джак се огледа за кола или камион, които да използва.

Всички се бяха изнесли — освен един камион.

Удареният тайфун, който се бе завъртял по-рано и минотаврите от каросерията му се бяха разбягали.

Смачкан и покрит с прах, камионът беше на пистата на петдесетина метра от Джак.

Той се затича към машината, скочи зад волана и натисна бутона на стартера.

Нищо не се случи.

Опита пак, но от мотора чу само свистене.

Дори и от това разстояние Джак чу как зрителите му се смеят.

В този миг едно бъги изскочи с рев от тунела в стената на кратера и Джак вдигна оръжията си, готов да реагира.

А после разпозна шофьора на бъгито. Скай Монстър.

Едрият новозеландец изви малката машина странично и я закова до Джак. Е се усмихна глупаво от задната седалка.

— Искаш ли да те повозя? — попита Скай Монстър. — Стигнахме до някъде навътре в тунела, но си казах, че не е важно ние да завършим състезанието. Важно е да го завършиш ти.

Джак скочи в машината.

— Благодаря, приятел. Дай сега да нанесем малко щети.

Задните гуми на бъгито изхвърлиха облак прахоляк и малката кола се понесе към тунела и към следващата част от състезанието.

Във встъплението си към Петото изпитание Вахерон бе споменал нещо, наречено Големия кръг. Сега Джак видя защо е „голям“.

След напускането на циркуса минаха през къс тунел с каменни стени.

Беше правоъгълен, като тунел в мина, и в него можеха да се разминат само две коли. Стените, подът и таванът бяха изрязани в скалите.

След това изведнъж лявата стена просто изчезна — по-нататък тунелът имаше само три страни — под, таван и дясна стена.

Отляво се появи огромна пропаст.

Лявата страна не беше защитена от парапет или мантинела — пътят просто свършваше с остър ръб. Бездната долу като че ли нямаше дъно.

Огромното подземно пространство беше осветено с прожектори. И наистина беше огромно.

Джак видя, че подобният на корниз път минава по вътрешната стена на дълбока стръмна бездна. Беше нещо като много дълг завой — Големият кръг.

Видя петте коли на другите бойци, петте тайфуна и вторият спартан да обикалят по пътя и да се сражават помежду си, дребни на фона на колосалните мащаби наоколо.

Ако голямата окръжност на завоя се сравнеше с циферблат, Джак влезе там, където е пет часът. Видя далечен изход на противоположната страна на бездната, където е седем часът. Другите бойци бяха стигнали до един часа. За да се добере до изхода, Джак трябваше да се движи обратно на часовниковата стрелка около пропастта и да мине покрай средата, дванайсет часа.

А средата беше чисто и просто удивителна.

Огромна пирамида, висока поне шейсет метра, беше поместена в подобна на кутия ниша в стената на бездната.

Пред нея над пропастта висеше конструкция с размерите на сграда.

Приличаше на нюйоркски небостъргач, закрепен за стената на бездната, който обаче не се издигаше нагоре, а висеше надолу поне двайсет или трийсет етажа.

По стените на висящата постройка имаше десетки хоризонтални ниши, всяка колкото голям ковчег. Отвътре сградата беше куха и вътрешните стени също бяха покрити с ниши.

От най-ниската точка на обърнатия небостъргач, незначителен на вид в далечината, напред, над бездната, стърчеше тясна пътека. В края ѝ имаше площадка, на която беше поставена една златна сфера.

— Газ, Монстър! — извика Джак.

Плашилото беше доста по-напред от Джак и Скай Монстър — полагаше усилия да се измъкне от един пълен с минотаври тайфун, без да излети от пътя.

Без никакво предупреждение един от минотаврите се покатери на бронята на камиона и като вманиачен луд скочи на задницата на бъгито.

Майка обаче го сграбчи за рогата и го изхвърли в пропастта покрай пътя. Минотавърът полетя с писък.

Малко по-напред морският тюлен Дешон Мънро, който водеше групата бъгита, излезе на огромната площадка, на която бяха пирамидата и висящият небостъргач. Сви по горната му част, скочи бързо от бъгито и го остави на партньора си, също морски тюлен.

Самият Мънро започна да се спуска по подобни на стълба вдлъбнатини в предната стена на небостъргача. Бяха разположени във вертикална линия между множеството подобни на ковчег ниши и водеха към платформата със сферата.

Мънро беше толкова ангажиран със спускането си, че изобщо не погледна какво има в хоризонталните ниши.

След малко изтича по висящата пътека, грабна сферата и се върна до стената, за да се изкачи горе.

Когато стигна до върха на небостъргача, хукна към бъгито и партньора си…

… и точно в този момент една стрела от арбалет се заби в челото му, изстреляна от Грегъри Бригам, който приближаваше с бъгито си и стреляше с арбалет, взет от минотавър.

Мънро падна мъртъв, все още стиснал сферата в ръце.

Партньорът му се обърна, за да открие откъде е дошла стрелата, но за награда получи друга в лицето си — изстреляна от един от партньорите на Бригам. Лицето му се обля в кръв.

Бъгито на Бригам спря до трупа на Мънро. Британецът се наведе и грабна сферата.

Машината му потегли бързо, отдалечи се от пирамидата и обърнатия небостъргач и пое по другата страна на големия кръг.

Джак видя всичко това от своето бъги, далече назад.

Спомни си думите на Бригам по време на обяда, че ако спечели изпитанието, ще поиска за награда смъртта му, и каза:

— Монстър. Трябва да хванем този задник. Време е да разчистим пътя.

Бъгито на Джак полетя с убийствена скорост по първата половина на завоя и настигна първия тайфун.

Скай Монстър приближи до задницата му, Джак се изправи на седалката и сложи гранатомета на рамото си. Стреля.

Гранатата полетя и остави права димна следа. Удари задната ос на камиона и избухна. Задницата на тайфуна се вдигна над пътя, падна и поднесе. Една от гумите изпадна от ръба и цялата машина се преобърна в пропастта, задно с минотаврите в каросерията.

Публиката в царската ложа следеше случващото се на големи екрани.

Всички гледаха със затаен дъх.

Никой не забеляза как Лили се промъкна до Вахерон, който също гледаше екраните.

Никой не забеляза и когато тя бръкна в джоба на робата му и измъкна дистанционното управление.

Сега едновременно се развиваха две състезания.

Най-отпред имаше група бъгита, водена от Грегъри Бригам, който бързаше напред със сферата от другата страна на пропастта.

Веднага след него бяха Джеф Едуардс от Делта и Плашилото. Следваха ги спартанът на Хидра и два тайфуна, пълни с минотаври.

Втората група бъгита едва сега минаваше покрай пирамидата и обърнатия небостъргач.

В тази група беше боецът Рензин Депон, тибетски принц, брат на мъртвия Тензин — следвани от още два тайфуна, и — най-накрая — Джак, Скай Монстър и Е-147. Докато летяха към площадката с пирамидата, Джак огледа последния тайфун.

В отворената каросерия стояха два минотавъра и стреляха по бъгитата напред с дългоцевни снайперски карабини.

— Точно това ми трябва — каза Джак и презареди гранатомета. Вдигна го и стреля по тайфуна.

Гранатата удари задната дясна гума и камионът поднесе към стената, удари се в нея и се преобърна на пътя, обвит в дим и изваден от строя. Минотаврите излетяха от каросерията.

Скай Монстър спря бъгито до преобърнатия камион. Джак и Е-147 скочиха навън и грабнаха двете карабини, изпуснати при сътресението. Двамата замаяни минотаври се спуснаха към тях, но Джак ги неутрализира с приклада на новопридобитото си оръжие.

След като с Е-147 отново скочиха в бъгито и Скай Монстър го подкара с мръсна газ, Джак погледна назад, към величествения висящ небостъргач.

Видя множеството подобни на рафтове ниши по външните стени и другите, издълбани по стените на кухата сърцевина.

Присви очи.

Във всяка от нишите имаше нещо.

В правоъгълните кухини бяха поставени подобни на ковчези саркофази. Като че ли бяха отлети от искрящо сребро, а на стените им имаше странни релефи, изобразяващи мъже с птичи глави с дълги клюнове, които напомняха характерния клюн на ибиса.

„Наполовина човек, наполовина ибис — помисли Джак. — Човек птица. Също и приетото изобразяване на древния египетски бог на мъдростта Тот.“

Знаеше всичко за Тот.

Словото на Тот беше древен език, който можеха да разчитат само оракулите на Сива като Лили. Този език беше в центъра на приключенията му през последните двайсет години — от златния пирамидион на върха на Голямата пирамида в Гиза до местата на Шестте свещени камъка и пророчеството за Петимата велики воини.

Може би най-важен от всичко беше фактът, че според древните египтяни самият Тот бил тайнствен посетител, донесъл им дълбоко познание и мъдрост.

„Всичко се завърта в пълен кръг“, помисли си Джак.

Вгледа се в ковчезите в правоъгълните ниши.

Бяха стотици. А какво се криеше вътре?

Нямаше време да мисли за това. Трябваше да спре Бригам, преди да е спечелил състезанието и да го е осъдил на смърт. Реши, че ако оцелее след тези игри, винаги ще може да се върне и да огледа. Обърна се към другата страна на пропастта и видя бъгито на Бригам да напредва по отсрещната страна на окръжността, доста по-напред от всички останали машини. Британският майор скоро щеше да стигне арката в края на Големия кръг — изхода.

— Е! — извика. — Накъде води онзи тунел?

— В град на минотаври — отговори Е-147. — Град на минотаври последна част на състезание.

— Скай Монстър! — извика Джак. — Ако този британски задник спечели изпитанието, всички ще умрем. Трябва да го забавим. Спри.

Скай Монстър спря бъгито в началото на обратния завой.

Джак насочи снайперската карабина и опря цевта на рамката на колата.

През оптичния мерник видя отдалечаващото се бъги на Бригам.

След секунди щеше да стигне до арката и да изчезне.

Джак затвори едното си око, прицели се и натисна спусъка.

Бам!

От скалата зад машината на Бригам изскочиха искри. Не улучи.

Джак зареди нов патрон. Отново се прицели. И точно когато Бригам влизаше в арката, стреля.

Бъгито на британеца навлезе в арката… и в този момент куршумът спука задната му гума… леката машина поднесе бясно, задницата ѝ се блъсна в колоната на арката, бъгито се завъртя и спря напряко на пътя.

Джак тупна Скай Монстър по гърба.

— Това ще го задържи поне за малко! Давай! Давай! Давай!

Скай Монстър подкара бъгито. Пътят и тук беше тесен и пропастта отляво беше съвсем близо.

Пред тях бяха колата на Рензин Депон и един тайфун. Плашилото, Едуардс и Хидра, заедно с другите два тайфуна, бяха по-напред и всеки момент щяха да стигнат до арката.

— Стой зад камиона! — извика Джак.

Скай Монстър приближи бъгито до задната броня на тайфуна.

Трите минотавъра в каросерията бяха ангажирани с преследването напред и не видяха как Джак пропълзя на предния капак на бъгито и как скочи и се улови за каросерията на камиона им.

Пропълзя по левия борд, увиснал високо над пропастта край пътя.

Прехвърли се горе, изненада два от минотаврите и ги избута в пропастта.

Третият, стъписан, държеше гранатомет. Преди да успее да реагира, Джак грабна оръжието за цевта и с него избута от каросерията и този минотавър. След това се промъкна напред, зад шофьорската кабина, и стреля с гранатомета през предното стъкло.

Гранатата разби предното стъкло, прелетя ниско над бъгито на Рензин, удари тайфуна пред него и взриви задницата му на парчета.

Камионът сви наляво и полетя в пропастта и към небитието.

Джак се спусна отстрани в кабината на камиона, при силно изплашения минотавър. С един ритник го изхвърли през вратата — и изведнъж се оказа зад волана на щурмови камион.

Спря, за да могат Скай Монстър и Е да се качат.

— Това си е друго нещо — каза Скай Монстър, седна зад волана и подкара.

Големият камион се понесе по пътя.

Някъде напред Плашилото преживяваше своя собствена драма.

Изстрелът на Джак по машината на Бригам не само го забави.

С него бе започнала верижна реакция, която засегна почти всички участници в колоната.

Когато задната гума на Бригам се спука, колата му поднесе през арката и се завъртя със задницата напред.

Бъгито непосредствено след него — на боеца от Делта, Едуардс — зави, за да избегне неочакваното препятствие, обаче закачи колелата на спрялото бъги, преобърна се и спря на покрив.

Последва колата на Плашилото.

Той също мина през арката, като едва избегна бъгитата на Бригам и Едуардс, след което продължи по тунела.

Погледна назад и видя, че Бригам излиза от колата си със златната сфера в едната ръка, като остави двамата си партньори вътре — миг преди мощният спартан на Хидра да връхлети спрелите бъгита и да ги смачка заедно с хората вътре!

След още секунда един тайфун удари останките от бъгито на Бригам, поднесе, профуча покрай стъписания Грегъри Бригам и се блъсна в стената на тунела.

Докато машините се блъскаха в прохода, Плашилото се огледа.

Във висока пещера напред се простираше град от съборетини. Приличаше на гигантско гето, плетеница неугледни бараки и навеси с различни размери и форми, направени от ръждив метал и нагъната ламарина.

„Градът на минотаврите“, даде си сметка Плашилото.

Напомняше му за предградията на Йоханесбург или бежанските лагери в Кения. Град за тези, които високопоставените смятат за недостойни, мизерна клоака за злощастните труженици от Ада.

Хиляди минотаври седяха по покриви и балкони — на всяко по-високо място — и очакваха с нетърпение състезателите да излязат от Големия кръг.

Не носеха шлемове, забеляза Плашилото, така че неандерталските им лица се виждаха ясно. Беше забравил, че това всъщност са хора — един вид — с човешки лица, с приятели, дори с моменти на радост. Това състезание, както изглежда, определено беше забележителен момент от иначе трудния им живот.

Пътят, по който трябваше да минат Плашилото и другите, минаваше над града, повдигнат на естакада, която се виеше между по-високите сгради.

В края на естакадата се виждаше гигантски портал с дебели стени и висока средновековна арка в средата. От другата страна на арката се виждаше основата на планината-дворец на Хадес.

От тунела излязоха още коли — бъгито на Рензин Депон и… един камион тайфун.

Бригам стоеше на пътя и се оглеждаше. Опитваше да реши какво да предприеме, без да го убият.

Тайфунът профуча покрай него, опасно близо, и очите на Плашилото се разшириха изненадано, когато от прозореца на камиона се показа един мъж и ловко грабна сферата от ръцете на Бригам.

Беше Уест!

— Казах ти, че е упорит кучи син — подхвърли Майка.

След това обаче Плашилото преживя още по-голяма изненада. Тайфунът ненадейно спря до колата му.

— Плашило! — извика Джак. — Дръж!

И подхвърли златната сфера на Плашилото, който я улови като футболна топка. Погледна Джак с удивление.

— Какви ги вършиш?

— Нямаме много време, така че — бързо. Хадес смята да убие всички заложници след това изпитание. От кратера може да се излезе през града на минотаврите — има нещо като тунел за снабдяване, който води към рампа. Мисля, че това е единственият шанс да измъкнем приятелите и заложниците си. Ако искаш хората ти да останат живи, прати ги в моя камион веднага. От теб искам да отидеш и да спечелиш предизвикателството и игрите, докато аз освободя заложниците.

— Ще те убият — възрази Плашилото. — Веднага щом те видят да бягаш, ще взривят заряда в тила ти.

— Надявам се тази възможност да е отстранена, поне временно — отвърна Джак. — В момента просто искам да освободя заложниците.

Плашилото се обърна към Майка и Астро и каза:

— Вървете. Вървете с него.

Майка понечи да възрази:

— Виж, чакай малко…

— Не — прекъсна я Плашилото. — Той е прав. Ако оттук нататък трябва да продължа сам, не искам да гледам как ви екзекутират. Предпочитам да имате шанс да се спасите. Вървете с него и му помогнете.

Майка се намръщи, но скочи от бъгито и заедно с Астро се качиха на тайфуна на Джак.

— Дано си прав, Ловецо — каза тя на Джак. — Сега накъде?

Джак се втренчи напред и стисна зъби.

— Връщаме се на планината на Хадес. Ще изпратим твоя човек до целта, после ще измъкнем заложниците.

Две машини се понесоха нагоре по естакадата над града на минотаврите — бъгито на Плашилото и откраднатият тайфун на Джак.

Малко след тях бързаха машините на преследвачите и бъгито на объркания Рензин Депон. След като бъгитата им бяха разбити и смачкани, Бригам и Едуардс бяха отпаднали от състезанието.

Пътят беше издигнат на десетина метра над земята, така че минаваше съвсем малко над покривите на бараките на града. Неандерталското население се бе качило по тези покриви и окуражаваше състезателите.

Сред зрителите беше и царят на минотаврите, който наблюдаваше случващото се замислено.

От пасажерската седалка на тайфуна Джак се вгледа напред. В самото сърце на града естакадата се разклоняваше — едното разклонение завиваше наляво, към кратера и планината-дворец на Хадес, другото продължаваше надясно, в западна посока.

Когато наближиха разклона, малко преди да поемат по пътя към двореца, Джак погледна на запад. Пътят изчезваше в съвременен на вид тунел, пробит в стената на пещерата.

— Е? Към западната рампа ли води този път?

— Да — отговори Е-147. — Рампа за снабдяване.

Джак се обърна към Майка на задната седалка:

— След като измъкнем заложниците отиваме там.

Свиха по лявото разклонение, по пътя към двореца, и пред очите им се появи величествена гледка — шосето беше абсолютно право и стигаше до огромната планина-дворец на Хадес.

Разбира се, Джак си даваше сметка, че пътят е направен така, та от ложата да могат да наблюдават последните метри от състезанието, но прогони мисълта.

Естакадата минаваше над града на минотаврите, после влизаше в главния кратер през портата и стигаше до огромната стълба, която се изкачваше към ложата на зрителите, където чакаха Хадес и аристократичните му гости.

— По-бързо, Монстър! — извика Джак.

Двете машини се понесоха по финалната права на пистата, далече пред преследвачите.

Профучаха през портата и излязоха в откритото пространство на главния кратер. Миг след това минаха през голямата площадка за автомобили в подножието на широката стълба, която водеше нагоре по склона.

— Бягай! — извика Джак на Плашилото, когато двете машини извиха едновременно и спряха в подножието на стълбата.

Плашилото кимна и хукна нагоре по стъпалата, стиснал златната сфера в едната си ръка.

Хадес, който следеше случващото се от царската ложа, се намръщи.

Видя как Плашилото тича нагоре по широката стълба със сферата. Това можеше да се очаква.

Петият воин обаче, Уест, не бързаше да тръгне нагоре. Бавеше се в кабината на камиона, което беше странно.

— Мосю Вахерон? — попита Хадес. — Какво прави Петият воин?

Вахерон погледна надолу към Джак и също се намръщи.

От клетката във влака на заложниците гледаше и Алби.

— Какво правиш, Джак? — прошепна едва чуто.

В подножието на стълбата Джак изчакваше Плашилото да стигне до определена височина.

— Хайде, Плашило, бързай! — викна, все едно Плашилото можеше да го чуе.

Защото стълбата минаваше над релсите, на които бяха вагоните със заложниците, и не можеше да направи каквото бе намислил преди Плашилото да ги отмине.

Около Джак започнаха да се появяват коли — бъгито на останалия боец, после смачканите и ожулени камиони на Хидра и минотаврите.

Миг след това Плашилото подмина вагоните със заложниците и Джак се задейства.

Скочи от кабината на тайфуна с гранатомета на рамо, готов за стрелба, и се прицели нагоре, към склона на планината…

… и стреля.

Очите на Хадес се разшириха. Устата на Вахерон, застанал до него, увисна от ужас.

Вахерон бръкна в джоба си, за да извади смъртоносното дистанционно управление, но джобът му се оказа празен.

— Какво, по дя…? — успя да изпъшка.

Гранатата излетя от оръжието на Джак и се понесе нагоре, оставяйки следа от дим.

Не беше насочена към зрителската ложа, както се опасяваха Хадес и Вахерон, а към железопътните релси точно под първия вагон със заложници.

Улучи целта и се взриви.

От хълбока на планината изригнаха отломки и камъни…

… релсите под колелата на първия вагон изведнъж изчезнаха. На тяхно място се появи кухина.

И малкият влак започна да се изнизва в нея.

Когато влакът със заложниците потегли бавно напред, Алби видя бъдещето — и то не беше добро.

— Боже! — изпъшка той.

Придърпа двете кучета с едната си ръка и се улови за желязната решетка на клетката с другата.

Очакваше ги доста опасно спускане.

Влакът със заложниците потегли по единствения възможен път — надолу по склона.

Първият вагон хлътна в дупката и изпадна от релсите… после повлече целия влак със заложниците!

Четирите вагона се изнизаха от релсите и започнаха да се тресат надолу по склона, по диагонал. Колелата минаваха през дупки и отскачаха от камъни, вдигаха ужасяващ шум — нещо средно между изтерзана ламарина и хрущене на смлени камъни.

Алби и кучетата се мятаха като парцалени кукли.

Тежките вагони с клетките се засилиха надолу по склона и изминаха така поне сто метра, докато не се блъснаха в стълбището, по което се бе качил Плашилото.

При удара парче от стълбата се откърти и влакът продължи надолу почти вертикално, по ниската част на височината, право надолу. По пътя си изкърти няколко стърчащи скали, които превърна в прах, после връхлетя върху площадката в подножието на стълбата. Заора в равния бетон толкова силно, че изрови бразди, и накрая спря сред огромен облак прах.

Всичко приличаше на кадри от филм за природно бедствие — смачканият влак, легнал на една страна, огромният облак прахоляк.

— Мамка му! — изпъшка Майка и се обърна към Джак. — Мисля, че с тебе ще се разбираме добре.

— Вземи вашия човек — каза Джак и тръгна към клетката на Алби. — Аз ще взема моя.

— Ами другите заложници? — попита Майка.

Джак направи гримаса.

— Не можем да спасим всички. Освен това те са знаели в какво се забъркват, когато са дошли тук. Нашите не знаеха. Бързай! Трябва да се махнем оттук!

Алби се изтъркаля непохватно по гръб в преобърнатия влак. Придържаше кучетата, за да ги предпази. И тримата бяха покрити с прах. Рокси изскимтя и го близна по лицето.

При падането на влака желязната решетеста врата на вагона им се бе отворила. Зад нея не се виждаше нищо.

Облакът прах беше покрил всичко като непрогледна мъгла.

Изведнъж от мъглата изскочи фигура, застана над него и го вдигна.

Беше Джак.

— Хайде, хлапе. Време е да се чупим.

Другите реагираха по различни начини:

От зрителската ложа в подножието на стълбите се виждаше само огромният облак прах, който закриваше цялата долна част на стълбите и камионите на площадката.

Никой не виждаше нищо.

Лили следеше случващото се от ъгъла на ложата. Докато вниманието на всички беше привлечено от разрухата долу, тя незабелязано извади батериите от дистанционното на Вахерон и пусна устройството през парапета.

Аристократите мърмореха приглушено, едни стъписани, други развълнувани. Мнозина поглеждаха боязливо към Хадес.

На свой ред Хадес просто гледаше невъзмутимо надолу към облака прахоляк.

— Мосю Вахерон, предполагам, можеш да дадеш отговор на това? — каза той.

Вахерон говореше забързано по радиостанция. Кимна на царя.

— Да, господарю. Разбира се. Извинявам се. Много жалко. Не мога да си представя какво е решил да направи.

Хадес не откъсваше очи от облака прах.

— Знам какво прави. Опитва да спаси приятелите си.

Джак качи Алби и двете кучета в каросерията на тайфуна, а Майка и Астро се върнаха с четвъртия морски пехотинец, Томахавката.

Джак се качи в кабината.

— Скай Монстър, газ! Да се махаме оттук!

Скай Монстър настъпи педала и тайфунът полетя. Насочи се назад, към града на минотаврите, далеч от планината-дворец.

Объркан от облака прах и гласа на Вахерон, който крещеше в слушалките на шлема му, Хидра също потегли със спартана си, но Джак вече имаше сто метра преднина.

Пред погледите на стъписаните неандерталци по покривите тайфунът на Джак се върна по издигнатия път над града на минотаврите — и продължи в неочаквана посока. Стигна до разклона, зави наляво и се насочи на запад.

Влезе в тунела в края на естакадата и продължи напред в тъмнина, само на светлината на фаровете.

Този тунел не приличаше на украсените церемониални пътища за Петото изпитание.

Беше прост, практичен, само бетон и грубо изсечени скали.

Тунел за снабдяване.

На няколкостотин метра зад фучащия камион на Джак се виждаха фаровете на осем машини — най-отпред беше спартанът на Хидра, следван от седем нови бъгита, управлявани от въоръжени минотаври, които бяха повикани по спешност заради случилото се.

Глутница преследвачи.

След като измина около половин километър в тунела, тайфунът на Джак излезе на широко осветено място.

Видяха десет контейнеровоза, паркирани с каросериите към четири огромни индустриални гаражни врати.

През пролуките на вратите се процеждаше слънце. Ниско, залязващо слънце.

Западно слънце.

— Западната рампа — изсумтя Джак. — Стигнахме.

При неочакваната поява на тайфуна минотаврите около камионите вдигнаха глави.

Бяха въоръжени с автомати АК-47 и бяха предупредени по радиото за приближаването на бегълците. Охраняваха гаражните врати. Обаче изглеждаха някак странно — стискаха оръжията, сякаш това беше нещо непривично за тях.

„Това не са сражаващи се минотаври — даде си сметка Джак. — Това са работници. Група за товарене и разтоварване.“

Подаде се над вратата на тайфуна и вдигна гранатомета на рамото си.

— Не намалявай! — извика на Скай Монстър.

Минотаврите откриха огън…

… и Джак изстреля гранатата.

Димната следа мина между минотаврите, гранатата удари най-лявата гаражна врата и тя се взриви.

Когато димът се разсея, във вратата имаше голяма дупка, през която нахлуваше оранжева слънчева светлина.

Скай Монстър насочи тайфуна към пробитата врата, минотаврите се разбягаха, той мина покрай тях и миг след това през дупката — и излязоха вън, на дневна светлина.

Пред очите на Джак се откри поразителна гледка.

Бяха на широк равен пясъчен бряг, който се спускаше плавно към водата на мъртвешки спокойното Арабско море.

Залязващото слънце беше ниско над хоризонта и се отразяваше във вълничките на повърхността. Джак прецени, че остава може би около половин час дневна светлина.

Откъм сушата имаше стръмен скат от пясъчник, висок може би сто метра, който не позволяваше на това място да се слезе от пустинята до морето. Бяха излезли през бетонна структура, вградена в стръмния пясъчник.

Цареше мъртвешка тишина. Никакви птици. Никакво жужене на насекоми. Никаква шумотевица от човешка дейност.

Царството на Хадес, намиращо се някъде на западния бряг на Индия, явно беше много далече от света.

Джак бързо огледа широката пясъчна ивица.

Би била фантастична, ако по протежението ѝ не бяха захвърлени да ръждясват множество гигантски товарни кораби и контейнеровози.

На вид бяха ужасни и призрачни. Ръждясали и оголени от всичко ценно, приличаха на изпосталели скелети на някога величествени презокеански чудовища.

Джак беше чел за подобни места. Това беше корабно гробище. Извадени от употреба товарни кораби се докарваха тук, за да бъдат свалени от тях — от случайни работници — всички подлежащи на повторна употреба части.

Подобна работа е ужасно опасна — изпаренията от остатъчно гориво често задушават работниците, пожарите са нещо обикновено, арсеникът, използван за сваляне на боя и ръжда, трови работниците, понякога цели секции от корабите се срутват отгоре им и ги убиват.

Ръждясващите корпуси се простираха на север и юг от мястото, на което бяха излезли на брега.

Джак видя поне двайсет гигантски кораба, но явно имаше много повече. Най-близкият се издигаше над камиона им, висок колкото двайсететажна сграда, но тъй като брегът продължаваше в дълга извивка, корабът изглеждаше като че ли се смалява и краят му не се виждаше в маранята.

— Накъде сега? — попита Майка.

— На север — отговори Джак. — Ако това наистина е Индия, на юг няма да намерим нищо. Там има само океан. На север има възможности. Не са добри, но все пак са възможности — Пакистан, Афганистан, граници.

Вдясно от тях имаше асфалтиран път, който се изкачваше към пустинята над почти отвесния бряг.

— По този път ли да карам? — попита Скай Монстър.

Джак прехапа устна и се замисли.

— Не. Ако повикат подкрепления, вероятно ще дойдат по него. Дай на север, покрай морето.

— Ясно. — Скай Монстър подкара камиона по пясъка в северна посока…

… миг преди преследвачите, предвождани от спартана на Хидра, да се появят през разбитата врата и да открият огън с всичките си оръжия.

Куршумите зачаткаха по корпуса на разпадащия се кораб. Тайфунът се носеше до него, под огромните стоманени подпори, които го поддържаха изправен на сушата.

Майка, Астро, Томахавката и Алби грабнаха каквито оръжия намериха в камиона и отвърнаха на огъня на преследвачите.

— Много са! — извика Майка на Джак.

— Работя по въпроса! — извика Джак в отговор и вдигна гранатомета. Прицели се и стреля — но не по преследващите ги машини, а по подпорите, поддържащи кораба изправен.

Гранатата попадна в целта и нагоре изригна фонтан пясък, при което три от подпорите бяха отнесени. Разнесе се силно скърцане на метал…

… и огромният кораб започна да се накланя!

Плътната сянка на бавно падащото туловище обгърна кабината на тайфуна.

— По-бързо, Монстър!

— Кракът ми е до ламарината! — извика Скай Монстър.

— Тогава пробий пода!

Със силно скърцане огромният кораб се наклони и започна да пада към тях и преследвачите. Хидра видя какво се случва и дръпна спартана си настрана от падащия кораб. Повечето от останалите направиха същото, без три от бъгитата с минотаври, които продължиха напред в опит да се измъкнат, преди корабът да ги смаже.

Тайфунът на Джак поднесе зад кърмата миг преди корабът да падне.

Звукът беше оглушителен, страховит. Буууум!

Бъгито, което следваше Джак най-отпред, не успя да се измъкне. Корабът се стовари отгоре му и го изпрати в небитието.

Скай Монстър продължи бясно по запълнения с ръждясали кораби бряг.

Заобиколиха следващия кораб, после, през подобна на тунел дупка, минаха през друг.

Преследвачите бяха съвсем близо зад тях — стреляха, налитаха, наближаваха.

И тогава иззад скалата се появи боядисан в черно щурмови хеликоптер и засипа брега с порой 30-милиметрови снаряди.

Скай Монстър мина плътно зад корубата на следващия кораб, за да избегне огъня, а Джак успя да огледа хеликоптера.

Беше „Камов Ка-52, Алигатор“, може би най-добрият щурмови хеликоптер, правен някога от руснаците — невероятно маневрен благодарение на двата коаксиални ротора, въртящи се в противоположни посоки.

Тази машина беше последна дума на техниката и беше предназначена само за едно — да носи огнева мощ. Имаше две странични 30-милиметрови оръдия, дванайсет противотанкови ракети „Вихър-М“ и две смъртоносни ракетни пускови установки. Седалките на двамата пилоти, разположени една до друга, можеха да катапултират — нещо, което е рядкост при хеликоптерите.

Някъде в дълбините на ума си Джак отбеляза, че този Ка-52 е съвсем нов. Използваха го само руските военни. Зачуди се дали аристократичните руски роднини на Йоланте не въртят бизнес с военни хеликоптери и не са подарили няколко бройки на Хадес?

Алигаторът прелетя над тях. От пусковите установки излетяха две ракети.

— Насам! — извика Джак на Скай Монстър. — Влез в онзи кораб!

Скай Монстър зави рязко и тайфунът влетя в търбуха на следващия контейнеровоз.

Големият камион издрънча по ръждясалия метален под на трюма. След това продължи напред по продължение на корпуса, предназначен да побира стотици контейнери. Слънчеви лъчи, проникващи през дупките в метала, осветяваха скелета на големия контейнеровоз — сложна система от греди и колони.

Двете ракети изреваха зад препускащия камион и поради множеството възможни мишени във вътрешността на кораба се заблудиха и удариха две греди на тавана доста зад истинската цел.

— Ловецо! — извика Майка. — Този хеликоптер започва да прекалява!

— Знам, знам! — извика Джак.

Беше права. Камионът им беше сериозна машина, но в сравнение с алигатора беше лека категория. Беше само въпрос на време да ги улучат.

Джак трябваше да направи нещо.

В този момент спартанът на Хидра влезе в кораба и се понесе след тях.

— Скай Монстър! Стой вътре в кораба, в трюма! Обикаляй, докато не ти дам знак да излезеш.

— Какъв знак?

— Ще разбереш, когато го видиш. Алби, ела тук!

Алби се появи на вратата между каросерията и кабината.

— Добре, слушайте сега — каза Джак. — Каквото и да се случи с мен, всички вие трябва да се махнете от това място. Алби, ти знаеш повече за древния свят от всички тук. Оставям те за шеф. Намери радиостанция или телефон. Свържи се със Зоуи, Стреч и Мечо Пух. Но не и с властите. Не знаем кой е компрометиран. Обади се на някой, на когото имаме пълно доверие, и доведи помощ, за да измъкнете Лили.

— Ами ти? — попита Алби.

— Каквото и да стане оттук нататък, аз съм труп — каза Джак. — При първа възможност ще взривят бомбата в тила ми. Най-доброто, което мога да направя сега, е да ви изведа оттук. Ясно ли е?

— Да. — Алби кимна тъжно.

— Майка? — продължи Джак. — Съгласна ли си?

— От носа си съм вадила буболечки, дето са по-големи от това хлапе, но щом казваш, че има ум, значи няма проблем да е шеф — отговори Майка.

Джак се надигна, но Алби го улови за ръката и го спря.

— Джак. Благодаря. Благодаря за всичко.

Джак се усмихна криво.

— Няма за какво. Сега е време да свърша някои неща. Скай Монстър, намали малко, та оня задник Хидра да се приближи до нас.

— Да се приближи?

— Да. — Джак стана от седалката и отиде отзад, в каросерията на тайфуна.

Видя, че спартанът на Хидра е точно зад тях.

Без да се колебае, Джак скочи от каросерията на тайфуна на предницата на спартана, направи две крачи и за ужас на Хидра се качи на кабината.

Отвори люка и скочи вътре. Изрита волана, така че предпазната възглавница да се издуе право в лицето на Хидра!

Хидра за миг се стъписа и Джак се възползва от това и го изрита от кабината. После седна зад волана. Скай Монстър продължи да обикаля трюма, а през това време Джак се изкачи по спиралната рампа към палубата.

Докато се случваше всичко това, двамата пилоти на хеликоптера летяха покрай контейнеровоза и опитваха да открият тайфуна вътре.

Щом го видяха през пролука в корпуса, увиснаха пред нея и зачакаха да се появи отново, за да стрелят.

Пилотът стискаше контролния лост, с пръст на спусъка, готов за стрелба, в очакване тайфунът да се появи…

Появи се.

Пилотът натисна спусъка.

От страничното оръдие изскочи пламък.

Но само за миг.

Защото точно в този момент от палубата горе излетя огромен спартан и се стовари върху двойния ротор на хеликоптера.

Джак бе изкарал машината на палубата.

Сега обаче не беше в нея. Засили я към ръба и в последната секунда изскочи. Спартанът излетя и падна върху алигатора.

Осемтонният бронетранспортьор падна върху хеликоптера.

За миг счупи двойния ротор и купчината метал се разби край борда на контейнеровоза сред огромен огнен взрив.

Майка видя какво става навън и викна:

— Мамка му! Това смахнато копеле свали хеликоптера!

— Мисля, че това беше сигналът — каза Скай Монстър.

— Абсолютно — съгласи се Майка. — Това е най-добрият шанс да се чупим оттук. Давай!

Скай Монстър погледна тъжно останките от спартана — нямаше как да знае дали Джак е бил вътре, или не — и направи каквото му казаха.

Като бе жертвал себе си, за да отстрани двете най-сериозни заплахи — хеликоптера и спартана — Джак им бе дал шанс да се измъкнат и те трябваше да се възползват от него.

Алби потупа Скай Монстър по рамото и каза:

— Карай на север. На север, възможно най-бързо.

Скай Монстър подкара в северна посока покрай корабното гробище, покрай ръждясващите корпуси, под извисяващите се носове и кърми.

Четирите управлявани от минотаври бъгита ги преследваха още известно време, после, изглежда, получиха нареждане да прекратят преследването, защото изведнъж всички завиха обратно и подкараха към гаражните врати, през които царството на Хадес се снабдяваше с провизии.

Майка, застанала на задната врата, ги проследи с поглед.

— Какво мислиш? — попита Астро, който застана до нея.

— Не мисля, че просто ще ни оставят да се махнем, но ако искат да ни дадат преднина, трябва да се възползваме максимално — каза тя.

Тайфунът продължи на север, огрян от лъчите на залязващото слънце.

Самият Джак, който не разполагаше с превозно средство, остана на палубата на изоставения кораб, загледан в залеза.

Чакаше да дойдат.

Не чака дълго.

След двайсетина минути минотаврите на останалите четири бъгита се върнаха, водени от Хидра — бронята му беше издраскана и смачкана от падането със спартана — и заобиколиха Джак на палубата.

Той не оказа съпротива, когато му сложиха белезниците и го натикаха в едно от бъгитата.

След това подкараха към товарната рампа, назад към Долния свят, където без съмнение го очакваше наказание.

Четирите бъгита спряха в подножието на планината-дворец на Хадес. Преди всичко изглеждаше внушително и елегантно, а сега, заради разрушението, предизвикано от Джак Уест младши, планината беше ужасно осакатена, грозна.

Релсите, на които беше влакът със заложниците, стърчаха изкривени от взрива на гранатата. Надолу се бяха посипали отломки и пръст като грозен сипей.

Древното и красиво сега беше опорочено и деформирано.

Аристократичните гости стояха смълчани, изпълнени с ужас, и наблюдаваха как Хидра свали Джак от машината до голямата стълба.

Разбира се, стълбата сега изглеждаше различно.

Някъде по средата на височината ѝ беше изкъртена от удара на влака със заложниците.

Хадес, Вахерон и Лили стояха в горния ѝ край, над прекъснатите релси, на които доскоро беше влакът със заложниците.

Хадес изгледа гневно Джак.

Вахерон също го гледаше изпълнен с гняв. Вените на слепоочията му пулсираха.

Останалите бойци стояха леко встрани и следяха случващото се изпод вежди. Хидра поведе Джак нагоре по стълбите към Хадес, Вахерон и Лили.

Хадес кимна на церемониалмайстора и Вахерон заговори:

— Господа и дами, позволете ми да изкажа своите най-искрени извинения. Никога тези игри не са виждали подобен възмутителен акт, подобна мерзост. Бойците не бягат от Игрите. Бойците не правят опити да освободят заложниците. Този боец най-безобразно опита да направи и двете и опозори и себе си, и нашия цар, нашия домакин.

Вахерон извади нещо иззад гърба си и сърцето на Джак се сви.

Беше друго дистанционно. Устройство, което можеше да детонира експлозива в тила му.

— Мислеше, че нямам резервно? — Вахерон размаха дистанционното пред него. — Имаш късмет, че ми го донесоха след като беше задържан. Сега обаче всички ще се насладят на смъртта ти.

Вахерон вдигна устройството.

— За това безобразие може да има само едно наказание. Смърт. Незабавна смърт.

Насочи дистанционното, а Джак затвори очи в очакване на края…

— Чакайте! — разнесе се глас. — Още не!

От групата бойци напред пристъпи един и вдигна поглед към Хадес и Вахерон.

Джак отвори очи и погледна боеца изненадано. Беше Плашилото.

Плашилото вдигна нагоре златната сфера и каза:

— Аз спечелих Петото изпитание и още не съм получил наградата си. Настоявам да я получа сега. Искам да пощадите живота на капитан Уест.

Вахерон онемя.

Зрителите гледаха смаяни. Лицето на Лили засия.

Хадес обаче не издаваше никакви емоции. Не личеше какво мисли. Изгледа Плашилото продължително, с укор.

Плашилото отвърна на погледа му, без да трепне.

— Наградата ми може да бъде всичко, което е по силите ти, нали? И можеш да спасиш живота му с най-проста команда.

Всички погледи се насочиха към господаря на Долния свят.

Хадес продължаваше да гледа Плашилото.

Джак беше като поразен от гръм. Дори и той не бе очаквал това. Плашилото обаче не беше глупав — беше хванал Хадес натясно, като бе поставил на изпитание властта му и авторитета му в собственото му царство.

Най-накрая Хадес проговори.

— Боецо — каза той, — никога в историята на Игрите не се е случвало боец да поиска пощада за друг боец. Сигурен ли си, че това е твоето желание? Този мъж може да те убие при следващо изпитание.

— Да, това е моето желание — отговори Плашилото.

Хадес сви рамене.

— Наградите за победителите в изпитанията са древни. Аз не мога да ги определям или да отказвам да ги предоставя, ако са във възможностите ми. Ще получиш наградата си, боецо. Животът на Петия воин е пощаден и той ще продължи участието си в Игрите.

Всички зашушукаха възбудено.

Лили се усмихна с облекчение. Джак си пое дъх.

Кимна с благодарност на Плашилото, който също му кимна. Вахерон се намръщи.

— Мосю Вахерон, подготви малкия храм за Първата церемония — каза Хадес. — След като приключим с нея, ще преминем към втората и последна фаза на Игрите.

Докато Джак летеше по правите участъци на пистата от Петото изпитание, един стар ван, взет под наем, летеше по улиците на Пакистан с необикновена скорост.

Беше необикновена за Карачи — най-големият град на Пакистан, разпрострял се широко метрополис с население от двайсет и пет милиона души — където хората не шофират бързо. Обикновено трафикът е кошмарен, но днес всичко беше нормално. Защото днес на Националния стадион се играеше важен крикет двубой между националния отбор на Пакистан и специално подбран световен отбор — и като че ли целият град се бе стекъл да гледа. Улиците бяха относително пусти, така че Мей и Мечо Пух се движеха доста добре.

Шофираше Мей, а Пух разглеждаше големия град. Стреч не беше с тях.

— Карачи — отбеляза Мечо Пух. — Каква дупка само…

— Най-висок процент убийства на света — отбеляза Мей. — Военизирани вождове, квартални вождове, престъпни вождове, бандитски вождове. Това е гнездо на пепелянки. Терористи от Афганистан и всевъзможни етнически престъпни банди, които се мразят помежду си. Карачи е родно място на „целевото убийство“ — премахване на неудобни цели без съд и присъда и извън бойното поле — маскирани убийци просто спират с мотор до колата ти и те разстрелват.

— Кой е този, с когото ще се срещнем?

— Съни Малик. Контрабандист на антики. Според телефонното проследяване е продал някакъв артефакт на Антони Десакс преди два месеца. Искам да знам какъв.

— И мислиш, че е достатъчно ерудиран, за да е наясно какво е продал? — попита Мечо Пух.

— Не всички авторитети по даден въпрос са в университетите, Захир — каза Мей, докато шофираше. — Съни е научил каквото е научил по най-трудния начин — на черния пазар. Един търговец на кървави антики знае повече от професорите в Йейл, повярвай ми.

— Можем ли да му имаме доверие?

— Нито за миг — отвърна Мей. — Освен че е контрабандист на антики, Съни Малик е и местен гангстер, който няма да се поколебае да ни застреля. След като научим каквото искаме, трябва да сме готови да бягаме.

Ванът спря пред къща със зидана ограда на около километър и половина от националния стадион. Къщата беше чиста и поддържана — остров на чистотата сред океан от мръсотия и прах. Ревът на тълпата от стадиона се чуваше дори и тук.

Мечо Пух и Мей слязоха.

След кратък разговор с двама въоръжени гардове — след което те позвъниха в къщата и претърсиха двамата за оръжия — ги въведоха вътре.

Мей и Мечо Пух влязоха в просторна стая с мраморен под, в която седяха четирима пакистанци, впили очи в огромен телевизор. Разбира се, гледаха крикета. Бяха Съни Малик и тримата му синове.

Съни седеше в голямо кресло. Обърна се, за да види посетителите.

Беше невероятно дебел човек на около шейсет, с издут корем, рошав сив мустак и множество брадички. Беше с крещяща хавайска риза, разкопчана на шията, и целият буквално блестеше от злато — три дебели верижки на шията, четири гривни на ръцете, безвкусни слънчеви очила от ерата на Елвис Пресли.

Издуха лениво дима от цигарата си и заговори:

— Госпожа Мейбъл Уест. Майка на Джак Уест младши, бивша съпруга на покойния Джак Уест старши, по прякор Вълка. За мен е чест най-после да се срещнем. Обичах да чета статиите ти в историческите списания, преди да изчезнеш след развода си. Трябва да кажа, че се радвах, когато отново започна да пишеш, след преждевременната смърт на Вълка. Винаги е удоволствие да срещна човек, който се интересува от древния свят като мен. — Усмихна се коварно. — Какво те води в скромния ми дом в този хубав ден?

— Трябва ми информация — каза Мей и вдигна пачка стодоларови банкноти, които бе осигурил Пух. — Готова съм да платя за нея.

След пет минути Мей и Мечо Пух влязоха със Съни в кабинет до стаята с телевизора и се вгледаха в компютърен екран. Показваше снимка на красива древна плоча с клиновидно писмо.

— Ето това продадох на Десакс — обясни Съни. — Глинена плочка, открита в Мосул преди година. 14-и век преди Христа. Това е деветата плочка от епоса на Гилгамеш.

— Деветата плочка? — попита Мей и погледна Мечо Пух. — Епосът на Гилгамеш е една от най-старите и велики поеми в историята. Гилгамеш е герой, който напомня за Херакъл — велик цар и воин, който извършва трудни подвизи. Епосът на Гилгамеш се състои от дванайсет плочки. Деветата описва пътешествието му до Долния свят, който е на края на Земята.

Погледът ѝ се плъзна по клиновидното писмо.

— И я е купил Антони Десакс? — попита Мечо Пух.

— Не. Синът му, Дион. Каза, че била подарък за баща му, по специален повод. Харесвам Антони Десакс. През годините е купувал стойностни неща от мен. Дискретно, разбира се. Дион не ми харесва особено. Той е наперен арогантен глезльо.

Мей вдигна очи от плочката.

— Да, деветата плочка е, наистина. Макар че тук има допълнителни редове, които не съм виждала досега. Като че ли са упътване. — Преведе: — „Гилгамеш започна пътешествието си от северния град Хидра и продължи към южния му близнак до три четиринайсети от пътя, когато стигна до тунел, охраняван от двама космати човеци, през който се влизаше в царството на господаря на Долния свят…“

Мей млъкна.

— Три четвърти от пътя…

Погледна Съни и премигна. Опитваше да скрие вълнението си.

— Тази плоча е намерена в Мосул, казваш? Ислямска държава?

— Те са най-добрите крадци на изкуство след нацистите — отвърна Съни с усмивка.

След това махна безвкусните си тъмни очила и впери в нея кървясалите си очи. Беше доловил вълнението ѝ.

— Госпожо Уест, нищо на този свят не ме разстройва повече от това да продам вещ за по-малко от пазарната ѝ цена. Дион Десакс ми плати 600 000 долара за тази плоча, а сега имам чувството, че е трябвало да поискам повече. Много повече.

— Не, не… — Мей млъкна за момент. — Не е нещо, което да я направи по-ценна за теб…

— Но я прави много ценна за теб — каза Съни. — Хората си мислят, че търгувам с антики, оръжия и наркотици, но не е така. Аз търгувам със стойност. Търгувам с всичко, което хората искат.

— Трябва да тръгваме… — каза Мей.

— Само след като ми кажеш за какво е всичко това — спря я Съни. — Или ще е по-добре да се обадя на Антони Десакс и да му кажа, че Мейбъл Уест току-що се е появила и е станала пепелява на цвят, когато е прочела плочката, която продадох на сина му? Момчета!

Тримата здравеняци, които гледаха крикет, скочиха и извадиха пистолети.

Влязоха в кабинета…

… точно когато Мечо Пух откъсна медната халка, която придържаше дългата му брада, и я хвърли в краката им.

Малкото количество пластичен експлозив, което държеше вътре, изтрещя като зашеметяваща граната и подкоси краката на Съни и синовете му.

Мечо Пух дръпна Мей за ръка и двамата хукнаха през вратата.

Изскочиха навън, качиха се на вана и подкараха миг преди хората на Съни да излязат на улицата с извадени пистолети.

Появи се и самият Съни.

— Убийте арабина! Доведете ми жената!

Здравеняците скочиха на моторите, оставени отпред, и подкараха след вана.

Мечо Пух сви рязко по главната улица, преследван от три мотоциклета. Благодарение на крикета нямаше сериозен трафик, така че можеха да се движат доста бързо между малкото превозни средства.

Той погледна в страничното огледало и видя един от мотористите да насочва автомат АК-47. Оръжието изтрещя и страничното огледало на вана се пръсна на парчета.

— Тези са убийци! — извика Мей.

Първият мотоциклетист ускори през трафика и се изравни с раздрънкания стар ван, после насочи оръжието си миг преди да падне от мотора, повален от изстрел, който никой не чу. Все едно го дръпна невидимо въже. В един миг беше там, в следващия го нямаше. Моторът му, останал без ездач, продължи още двайсетина метра и се хлъзна странично по улицата.

— Следващия път го остави наистина до последната секунда! — извика недоволно Мечо Пух.

— Съжалявам, на линията на мерника ми имаше камион — разнесе се гласът на Стреч в ухото му.

Стреч бе кацнал на един покрив до огромна реклама на „Пепси“ — идеална позиция, от която имаше видимост по цялото протежение на съвършено правата улица. През оптичния мерник на карабината си виждаше приближаващия ван на Мей и Мечо Пух, преследван от убийците между по-бавно движещите се превозни средства.

В този момент другите двама преследвачи застанаха от двете страни на вана и започнаха да стрелят.

— Поемам този от ваше дясно! — извика Стреч. — Вие се справете с онзи отляво.

Мечо Пух завъртя рязко волана наляво и изблъска въоръжения моторист към камиона в съседната лента. Миг след това мотористът и моторът попаднаха под колелата и изчезнаха от огледалото.

В същия момент убиецът вдясно на вана получи куршум в сърцето и падна назад.

След като се освободиха от преследвачите, Мечо Пух зави наляво и подкара през лабиринт от тесни улички.

Съни Малик откри вана два часа след това, зарязан до сграда с огромна реклама на „Пепси“ на покрива.

На пода отзад видя кални следи от планински мотори — Мей и арабинът бяха подготвени. Ако в момента се отдалечаваха на мотоциклети в дебрите на Карачи, хората на Съни никога нямаше да ги открият.

Присви очи към изоставения ван и се замисли.

В самолета на Мечо Пух, паркиран на частно летище западно от Карачи, Мей, Мечо Пух и Стреч се взираха в екрана на един лаптоп.

— Бенджамин, покажи Индия и Пакистан в Гугъл Земя, ако обичаш — каза Мей.

Стреч го направи.

— Сега маркирай двата града на име Хайдарабад, в Индия и Пакистан, и прокарай линия между тях.

След няколко щраквания с мишката картата изглеждаше така:

— Добре. Започваме от северния град. Намери точка, която е на три четиринайсети от разстоянието между двата града — добави Мей и погледна Мечо Пух. — Ако тази инструкция е свършила работа на Гилгамеш, може да свърши работа и на нас.

След още няколко щраквания с мишката на правата линия се появи точка.

Точката между двата града с име Хайдарабад се намираше в Северозападна Индия, там, където пустинята Тар опираше в Арабско море.

— Ако това е вярно, Долният свят се намира в провинция Гуджарат, Индия — каза Мей. — Близо до брега на Арабско море. Това наистина е усамотено място, далече от всичко…

— Но и подозрително близо до няколко от мините на нашия богат приятел Антони Десакс, които притежава, и четирийсет километра брегова ивица с корабно гробище — добави Стреч. — Една днешна мина би била чудесно прикритие за древно подземно царство.

— Смяташ, че Десакс е днешният Хадес? — попита Пух.

Мей отговори:

— Той има богатството, контактите и кръвната линия. Кръвта му е синя. Би бил идеален кандидат.

Чукна с пръст компютърния екран и добави:

— Захир, Бенджамин. След като не разполагаме с някакви сериозни алтернативи, мисля, че трябва да се доберем до това място.