Когато пиша роман, прекарвам безкрайни часове сам… в една стая… и пиша. Потапям се в истории, митове, сюжети, бъдещи сюжети, капани, лабиринти, обрати, бягства, герои и подробности от рода на тази откъде Джак се е сдобил с пожарникарския шлем (ако искате да узнаете, погледнете късия разказ „Джак Уест младши и Геройският шлем“, който е достъпен безплатно онлайн). Поради това, когато книгата е като „Четирите легендарни царства“, имам нужда от втори, дори трети чифт очи, които да прегледат черновата, за да съм сигурен, че не съм сгафил някъде.
С други думи, не става без помощ.
Искам да кажа едно голямо благодаря на издателя ми в „Пан Макмилън“, Кейт Питърсън, която все още първа получава работите ми и все още ми дава мъдри и конструктивни съвети.
На моя редактор Алекс Лойд, който ми помогна зад кулисите за „Турнирът“ и „Великата китайска зоологическа градина“, но за тази книга се качи в Голямата лига и прие титлата „редактор“.
Редактирането на мой роман не е обикновената редакторска работа — изисква събиране на илюстрации, схеми, бележки и да се изтърпят типичните за мен добавки в последната секунда или коментари за корицата. Благодаря, Алекс!
Трейси Чийтам за пореден път пое рекламата ми с типичния за нея ентусиазъм и елегантност, а Зоуи Калей ми помогна да се справя със социалните медии.
Корицата и илюстрациите са дело на талантливия Гавин Тиръл, великолепен графичен дизайнер и художник от Австралия (занимава се и с филми — така се запознахме).
Гавин направи фантастичната корица на „Великата китайска зоологическа градина“, но мисля, че в тази книга надмина себе си. Илюстрациите вътре направи по моите доста жалки начални скици, които, слава богу, ти, читателю, никога няма да видиш!
Както винаги семейството и приятелите помагат много — от приятелката ми Кейт до брат ми Стивън и родителите ми Рей и Денис Райли. И разбира се, моят малък рунтав другар в писането Дидо.
За тези, които познават писател — никога не подценявайте силата на вашите насърчения.