Четирите легендарни царства

Седмо изпитание Безсмъртна битка II

Оставаха само четирима бойци.

Зайтан, син на Хадес.

Майор Грег Бригам от британските специални части, който бе останал без противник за Шестото изпитание.

Плашилото, морският пехотинец с белезите на очите.

И Джак.

Само Вахерон знаеше как ще бъдат разпределени за Седмото изпитание, а зрителите шушукаха възбудено и очакваха с нетърпение следващия кръг от смъртни двубои да започне.

В очакване на събитията всички се преместиха от южната страна на терасата на Обсерваторията до източната страна, която гледаше към втората от трите площадки за двубоите.

Единствено Хадес остана на мястото си. Придвижи го тронът, който се задвижи на деветдесет градуса от невидим механизъм.

Както и на първата сцена, на тази също имаше постамент със следващата златна сфера, обла дупка в средата и стълби от двете страни. Тук обаче имаше и още нещо — повдигната платформа, на която стояха три големи каменни статуи.

Статуите бяха на крави, една до друга, издялани от едно-единствено парче светъл камък. Изглеждаха ужасно стари.

— Крави — каза Лили. — Кравите на Герион. Друг от подвизите на Херакъл. Херкулес се бие с великана Герион, за да открадне кравите му.

Йоланте обясни:

— Всъщност Герион е името на боец, с когото Херакъл се е бил на същата тази сцена преди три хиляди години, в сянката на същите тези статуи. Герион бил едър мъж, прославен борец.

Чу се гласът на Вахерон:

— Господа и дами! Добре дошли на Седмото изпитание! Само четирима храбри бойци остават на терена. Доведете двамата съперници в първия двубой от Седмото изпитание!

Отново четирима минотаври изведоха Джак от килията.

След жестоките страдания, понесени при първия двубой, в килията му бе дошъл наконтеният доктор Барнард на Йоланте, за да го „закърпи“. Барнард намали отока му с торба лед и спря кървенето от раните му със стария боксьорски трик — стипца и вазелин.

След като Джак се пооправи, го изведоха по друг коридор и го избутаха през врата, която затръшнаха зад гърба му. Тук също имаше извити стъпала нагоре, към друга площадка.

Джак се изкачи по стъпалата и надникна над ръба.

Нямаше представа как са минали другите двубои, кой срещу кого се е бил и кой е победил, така че се питаше срещу кого ли ще се изправи след малко.

Когато се качи горе, на площадката от срещуположната стълба се появи противникът му.

Джак видя кой е и замръзна.

„Не и това…“

Беше Плашилото.

Джак Уест младши и Шейн Скофийлд застанаха един срещу друг на древната платформа.

И двамата изглеждаха така, сякаш са минали през ада, което не беше далече от истината.

Въпреки усилията на доктор Барнард лицето на Джак беше окървавено и насинено. Джинсите и тениската му — и бронята, която все още носеше върху тях — бяха мръсни и изпокъсани.

Лявата ръка на Плашилото висеше отпусната край тялото, рамото му беше опасано със стегнати превръзки заради раната от меча на Хаос. Панталоните и фланелката му също бяха окървавени и разкъсани.

Джак погледна Плашилото в очите.

Астро и Майка имаха право, когато се кълняха в Плашилото. Той беше единственият боец от всички наоколо, на когото можеше да се довери и на когото се възхищаваше.

Плашилото бе спасил живота му, като го бе поискал за награда, когато Хадес бе заповядал да взривят главата му.

Сега стояха един срещу друг и трябваше да започнат схватка, от която само единият можеше да излезе жив. Бой до смърт.

Джак извърна поглед.

Не виждаше изход от ситуацията.

— Проклятие! — изруга.

— Капитан Уест — каза Плашилото неочаквано. Погледна настрани. Хаос излизаше от Обсерваторията и след миг щеше да е на площадката. — Само тук можем да говорим свободно, затова ме слушай внимателно. Искам да ме убиеш. Не разбирам достатъчно от тези древни неща, а ти разбираш. Това е твоя област. С това се занимаваш. Ако ще спасиш света, като ме убиеш, значи трябва да го направиш.

Джак бе онемял.

— Не…

Плашилото го погледна право в очите… после погледна надолу, за да привлече вниманието му към нещо, което държеше в лявата си ръка.

Джак го видя… и се намръщи.

Вдигна очи към Плашилото, който кимна и каза:

— Знаеш какво трябва да направиш.

— Да — отвърна Джак.

— Ще се видим от другата страна, капитане — добави Плашилото.

В този момент Хаос излезе на сцената, въоръжен с меча си, а Вахерон извика:

— Първата схватка от Седмото изпитание ще бъде между капитан Джак Уест, представител на царството на Земята, и капитан Шейн Скофийлд, представител на царството на Морето!

А Хадес каза:

— Нека двубоят започне. До смърт.

Плашилото се хвърли към Джак и заби здравото си рамо в корема му.

Това трябваше да се очаква. Морският пехотинец беше зле — лявата му ръка беше почти напълно неизползваема — и единственият начин да спечели беше бързата победа.

Блъсна Джак в подиума, на който бяха статуите на трите крави.

Джак изпъшка. Дори и ранен, Плашилото беше силен.

Тогава Джак видя метален отблясък и инстинктивно приклекна, а мечът на Хаос прелетя над главата му и удари една от статуите, при което изскочиха искри.

Джак изтласка Плашилото настрана и изрита Хаос в корема, с което го накара да се свие на две.

Плашилото замахна към Джак със здравата си ръка, но този път Джак избегна удара, а Плашилото остана за миг с протегната ръка, при което Джак мина зад гърба му и притисна гърлото му с ръка.

Публиката ахна.

Лили наблюдаваше напрегнато.

И тогава видя нещо да се движи над и зад Джак — нещо се появи от статуите на трите крави, нещо дребно и червено.

— О, не! — изпъшка тя.

Мефистофел се спусна крадешком от статуята. Движеше се като маймуна, приближаваше Джак съвсем безшумно. Държеше дръжката на кистена си със зъби.

Джак не го забеляза — беше твърде зает да удържа Плашилото, който се гърчеше и бореше, и да следи какво прави Хаос, който в момента се изправяше.

Изправи се и пристъпи към Джак и Плашилото. Спря за момент.

Беше само за частица от секундата, но Джак го забеляза. Хаос беше видял нещо зад гърба му.

Джак се хвърли надясно… заедно с Плашилото… и в този момент двете топки на оръжието на Мефистофел долетяха отгоре и се удариха една в друга там, където допреди миг беше главата на Джак!

Дребният шут скочи от постамента и се ухили с ужасните си зъби. Завъртя топките все по-бързо, готов да удари отново, когато…

Джак пусна Плашилото и се спусна към Хаос, който замахна срещу него с меча.

Боят сега беше абсолютно откачен — Джак срещу Плашилото, срещу Хаос, срещу Мефистофел. Джак беше в центъра на всичко.

Направи салто настрани, за да избегне удара на Хаос, точно когато Мефистофел замахна с кистена и той мина над Джак. Движещите се с невероятна бързина метални топки удариха Хаос в гърдите.

Хаос изрева от болка и се сви, останал без дъх, а Мефистофел отвори ужасено уста. Беше ударил не когото трябва.

Отново тръгна към Джак, но получи страничен ритник от друга посока… от Плашилото, който лежеше на земята! Добре премереният ритник изпрати шута към средата на сцената и той пропадна през облата дупка в средата с писък.

— Така ти се пада, изрод дребен — изръмжа Плашилото.

Освободен от убийците на Хадес, Джак отново се спусна към Плашилото. Морският пехотинец се изправяше с огромно усилие, когато Джак се хвърли върху него и отново стисна врата му с мускулестата си ръка.

— Съжалявам — прошепна в ухото му. — Ужасно съжалявам.

Плашилото продължи да се мята и бори отчаяно, но постепенно започна да губи сили и накрая се отпусна в ръцете на Джак.

Очите му се затвориха.

Джак не отпускаше хватката си.

Плашилото загуби съзнание. Главата му увисна. Джак все така не отпускаше хватката си. Плашилото спря да диша. Джак не отпускаше хватката си.

И тогава, докато аристократичната публика следеше случващото се потънала в мълчание, се разнесе пронизителното пищене на монитора. Сърцето на Плашилото бе спряло.

Джак Уест младши бе убил Шейн Скофийлд.

Лили гледаше замръзнала как Джак избута тялото на Плашилото от себе си и го остави да падне на площадката.

Забеляза измъченото му изражение. Да убие човек за него не беше лесно, да убие точно този морски пехотинец явно беше тежа травма.

Двама минотаври се качиха на сцената и повлякоха тялото на Плашилото за краката.

Джак стана и ги проследи с поглед.

„Боже! Какво направих?“ — мислеше си.

На метър и нещо от него Хаос се надигна уморено на едно коляно, после се изправи.

Джак погледна надолу през дупката в средата на площадката, за да види какво е станало с Мефистофел…

Това, което видя, го ужаси.

Дребният червен шут висеше на метър под ръба на гладката стена и се хилеше доволно.

Стискаше малкото пневматично устройство за катерене, което беше използвал и при Четвъртото изпитание, стенния лабиринт, и висеше на него на съвсем гладката стена.

Хаос спусна кистена в дупката и измъкна шута на площадката.

Мефистофел се изсмя презрително на Джак.

— Тик-так, тик-так, ще спра часовника ти пак.

Джак стоеше с наведена глава.

Всичко това беше прекалено.

Да убие Варгас беше едно, но да убие Плашилото беше нещо съвсем друго. Свестен човек, който искаше същото, което искаше и Джак. Доброто да победи.

Самото му присъствие до Джак в тези кошмарни преживявания му даваше сили, надежда. С него не се чувстваше съвсем сам на Игрите, сред всичките тези аристократични боклуци и вманиачени убийци.

Сега Плашилото го нямаше — беше го убил самият той — и се налагаше да преживее последните изпитания сам.

„Трябва да съм силен — каза си. — Това още не е свършило.“

Изтощен физически и психически, а и емоционално, на ръба на полудяването, Джак Уест излезе от сцената на боя с усилие, придружен от четиримата минотаври, и се върна в килията си.

Вторият двубой от Седмото изпитание се оказа не по-малко драматичен от първия.

В него щяха да участват Зайтан, вторият син на Хадес, срещу рижия майор от САС Грегъри Бригам, който убедително бе спечелил две от предишните изпитания.

— И така, бием се за шанса — заговори Зайтан спокойно на Бригам, когато двамата се изправиха един срещу друг — да победим в Големите игри и за възможността да убием Петия воин.

— С удоволствие ще направя и двете — изсумтя Бригам.

— Пожелавам ти да се представиш зле — отвърна Зайтан.

Схватката започна и двамата се впуснаха в светкавично състезание по бойни изкуства, обаче точно в момента, в който майорът от САС като че ли взе превес, Хаос се намеси и застана срещу него.

Притиснат от нападението на Хаос, Бригам отстъпи и опря гръб в постамента с кравите…

… откъдето се появи Мефистофел, както и при предишния двубой, и размаха кистена си.

Бригам чу свистенето твърде късно. Все пак успя да дръпне главата си настрани. Движението му спести смъртта, но не и ужасна контузия. Една от металните топки на оръжието удари рамото му и хрущенето на строшената ключица се чу чак на терасата за зрителите.

Зайтан видя предимството си и се възползва.

Скочи срещу Бригам и му нанесе пет жестоки удара с юмруци. Рукна кръв — повече кръв, отколкото подобни удари биха пуснали нормално, заради двете керамични остриета, скрити под кожата на пръстите му.

Бригам почти успя да се изправи, целият в кръв, но Зайтан го пресрещна с ритник, който го просна по гръб.

Ала Бригам не беше мъртъв.

Лежеше на площадката жалък и неподвижен — в устата му бълбукаше кървава пяна, дясното му рамо беше усукано под странен ъгъл, лявата му ръка беше изпъната настрани.

Хаос отстъпи назад. Мефистофел се покатери отново на постамента при статуите, но остави кистена си.

Аристократичните гости — щастливо усмихнати — наблюдаваха със страхопочитание как Зайтан заобиколи преспокойно Бригам, как взе кистена и опита тежестта му.

След това се обърна рязко и удари с двете топки лявата китка и дланта на Бригам.

Ръката стана на пихтия. Бригам изрева, кръвта в устата му забълбука. Когато Зайтан вдигна отново кистена, отдолу останаха само премазани пръсти и разкъсана плът.

— Няма да ти е лесно да победиш Петия воин, Бригам — прошепна Зайтан на майора, — ако си без ръце.

Фрас. Премаза и дясната длан на Бригам.

— Или без колене…

Фрас. Фрас.

Два бързи удара раздробиха коленете на Бригам. Той започна да вие и да се бори за въздух. Краката му се извиха под ужасни ъгли.

Зайтан се поклони на публиката и се усмихна жестоко, садистично.

Беше ликвидирал Грегъри Бригам. Майорът от британските САС лежеше зад него окървавен и безпомощен, човешка развалина.

Зайтан се наведе над окървавеното лице на Бригам така, че да го чува само той.

— Ти не си достоен, майоре — каза му. — И понеже не си достоен, сега ще получа всичко, което желаеше за себе си, когато дойде тук — Игрите, главата на Петия воин… и твоя живот.

И след тези думи Зайтан небрежно изрита тялото на Бригам през отвора в средата.

Бригам полетя надолу в тъмнината. След малко мониторът на сърдечната му дейност започна да пищи пронизително.

Аристократичните гости изригнаха в аплодисменти, а Зайтан, все така усмихнат, им се поклони пак.

Седмото изпитание бе приключило.

Отново механизмът, който придържаше сферата, се освободи и Зайтан я взе, за да я постави на мястото ѝ на трона на баща си.

Сега от започналите игрите бойци бяха останали само двама и те щяха да продължат към Осмото изпитание — Зайтан, синът на Хадес, и Джак Уест младши.