Четирите легендарни царства

Тайна история I

На ложата над наводнената от Второто изпитание арена заможните зрители все така пиеха шампанско и похапваха ордьоври.

Дочуваха се откъслечни реплики от разговорите им:

— … чух, че искала да се омъжи за него, за да се промъкне с хитрост в кръвната линия на Ротшилд…

— … обичам когато новаците в Белия дом си мислят, че имат истинска власт…

— … и тогава той каза: „Ами те са новобогаташи“. Насмалко да прихна. Състоянието на неговото семейство е едва от 1790-а. Той е новобогаташ, ако питате мен!

Някои от мъжете коментираха бойците:

— … Петият воин остана без дъх. Едва премина през първите две изпитанията те са най-лесните…

— … залагам на онзи от САС — Бригам. Йоланте ми каза, че е тренирал за това от година и е използвал макети на предишни лабиринти и арени…

— … ами американският морски пехотинец? Онзи, който отстрани Маджестик-12?

— … направи услуга на всички ни всъщност. Маджестик-12 излязоха от контрол. Забравиха на кого служат.

— … Дръжте под око двамата бойци монаси от Тибет, особено онзи Тензин. В официалната програма пише, че се готви за това тук от осемгодишен.

Във вагона със заложниците над арената, при своите хора, Джак седеше, облегнал гръб на стоманената стена. След като се поуспокои, започна да си припомня още подробности за случилото се преди да го пленят в Пайн Гап. Разказа на останалите за галактиката с формата на извит тетрагамадион, която лети към Земята.

— Добре, в коя част на света все пак се намираме? — попита Лили.

Джак отговори:

— Ако се съди по сомовете преди малко, някъде в Азия, но не мога да съм сигурен.

Рокси се притисна към крака му и той я погали.

Обади се Алби:

— Хадес? Подземен свят? Какво значи всичко това и защо сме тук?

— Това — чу се женски глас — са Големите игри на Хидра, а вие сте тук, за да представите моя царски род.

Джак се обърна към гласа, вече го бе познал.

Красива жена със съвършена порцеланова кожа, смарагдовозелени очи и великолепна кестенява коса застана пред отделението на вагона.

Стоеше с ръце зад гърба, облечена със сребриста, плътно прилепнала по тялото дълга рокля, която очертаваше тънката ѝ талия и стройните бедра. При няколко предишни срещи с Джак тази жена бе опитала да го убие, да го прелъсти и дори да му помогне.

Казваше се Йоланте Комптън-Джоунс, Пазител на Архива на древната линия европейски владетели, известна като Deus Rex.

До нея стоеше мъж — нисък, плешив, с очила и малко куфарче.

Йоланте кимна на близкия минотавър надзирател.

— Това е личният лекар на семейството ми. Пусни го да влезе.

Минотавърът отвори решетестата врата на клетката и пусна очилатия вътре.

— Здрасти — поздрави той с типичен британски акцент. — Аз съм Барнард. Доктор Харолд Барнард. А сега стой мирно и не мърдай, млади момко, за да прегледам драскотините.

Отвори куфарчето. Беше пълно с медицински материали — превръзки, хапчета, ампули, спринцовки, имаше дори портативни електроди за дефибрилация.

Йоланте остана отвън.

— Ех, Джак — каза тя. — Не беше нужно да се преобличаш за случая.

Докато Барнард се грижеше за раните му, Джак погледна тениската си с Хоумър Симпсън, после скъпата сребриста рокля на Йоланте, и каза:

— Застреляй ме, Йоланте.

Тя се обърна към Лили.

— Ах, Лили, толкова се радвам да те видя пак. Сигурна съм, че цялото преживяване ще е много стимулиращо за теб.

— Вие сте гадна кучка, госпожо — отвърна Лили.

Йоланте се усмихна със стиснати устни.

— Колко мило. Ето, Джак, донесох ти подарък.

И показа очукана пожарникарска каска. Беше от Ню Йорк, 17-и район.

Промуши я през вратата на клетката.

— Намерих я в самолета ти. Нима Джак Уест може да се сражава без фамозния си шлем?

Джак го взе.

— Къде сме и как попаднахме тук, Йоланте?

— Знаеш ли, Джак, не можеш да си представиш колко разочарована бях, когато научих, че си се оженил за онази хубава ирландка… как ѝ беше името? Колко ли сърца са били разбити, когато стана известно, че петият най-велик воин вече не е на пазара!

— Къде сме и как попаднахме тук?

— В Индия сме, Джак — отговори Йоланте и изведнъж стана сериозна. — Точно къде в Индия не мога да ти кажа, но мястото е отдалечено, в един от многото почти безлюдни райони на страната. Това — посочи наоколо с ръка — е древният град на Хидра, Стари Хидрабад.

— И как се озовахме тук?

— О… наредих да ви отвлекат — отговори Йоланте невъзмутимо. — От Пайн Гап. Много трудно е да те намери човек, Джак Уест. Имах обаче мой човек в Пайн Гап, генерал Биърд, който ме информира, че ще излезеш от чудната си изолация, за да отидеш там на среща…

— Защо съм тук?

— Мислех си, че вече си разбрал. Както току-що казах, беше доведен, за да се състезаваш от името на царската ми фамилия в Големите игри на Хидра.

Млъкна и се вгледа в Джак съсредоточено. После попита:

— Не си чувал за Игрите? Никога?

— Никога.

— О, боже. При твоите приключения бях сигурна, че знаеш за тях. В такъв случай най-добре да започна отначало.

Йоланте обясни.

— Спомняш ли си някъде при пътешествията си из древните места на света, да си виждал релеф, изобразяващ четирима владетели, седнали един до друг на четири трона?

Джак се замисли. След миг си спомни — релеф на стена в древен подземен комплекс, на който бяха изобразени петима воини, застанали зад четирима седнали царе — поразително изображение.

— Да — отговори. — В Китай. В системата от капани под Вещерската планина, създадена от Лао Дзъ, за да защити философския камък. Четирима царе, седнали пред петима воини.

— Точно така. — Йоланте кимна. — Тези четирима царе представляват четирите вечни царства или четирите легендарни царства, както ги наричат понякога. Това са четирите фамилии в сянка, които управляват света — царствата на Земята, на Морето, на Небето и Долния свят.

— Четири царства в сянка, които владеят света? — попита Алби недоверчиво.

— Да — отговори Йоланте. — През писаната история са се появявали и са изчезвали империи, раждали са се нации и са загивали, водили са се войни, срутвали са се системи за управление. През цялото това време зад кулисите управляват четирите вечни царства. Според стара конвенция моето семейство, което може би познаваш под името Deus Rex, владее царството, наречено Земя.

Това беше нещо ново за Джак.

Доколкото знаеше от предишните си срещи с тях, Deus Rex бяха така наречените „богове-крале“ на Европа. Това беше избрана група кралски фамилии — сред които британската, датската, испанската, руската — чиито родословия стигаха до древността. Джак имаше съмнителната заслуга да убие предводителя им, руснак по прякор Месоядния, по време на знаменателен сблъсък под Великденския остров.

— Кой предвожда Deus Rex сега, след като Месоядния е мъртъв? — попита той. — Кралицата на Англия?

— Тя? Не, за бога! Наш монарх сега е херцогът на Авалон — отговори Йоланте. — Кралица Елизабет е доста далече в реда за наследник, макар че един от синовете ѝ е тук, за да проследи Игрите. Земното царство владее голямата част от света, земите, които исторически са били контролирани от европейските сили — Европа, Британия, Русия, Африка и Австралия.

— Почакай — прекъсна я Джак. — Казваш, че тези монархии владеят света заедно? Обаче когато търсех Седемте чудеса на Древния свят, твоето семейство се бореше срещу Америка, срещу свободните масони там.

— Да се мисли, че управляваме заедно, е донякъде прекалено — каза Йоланте. — Непрекъснато има разногласия в самите четири царства и помежду им, както се случи и тогава. Винаги е било така.

Йоланте прибра небрежно кичур коса зад ухото си.

— Онези събития бяха дребна кавга между моя дом и Морското царство, което сега е в Америка и се съветва със свободните масони. Домовете винаги се стремят да доминират и поради това от време на време има конфликти. Моят дом — съветван през хилядолетията по най-добър начин от историците на Католическата църква и мъже от институции от рода на Кралското дружество — управлява от много дълго време.

— Морското царство е Америка? — попита Джак.

— Формално това е царство на Атлантика, Индийския и Тихия океан, което включва Северна и Южна Америка, но засега, да, на трона седи американец — отвърна Йоланте. — Небесното царство е в планините на Тибет, а Долният свят е тук, в Индия.

— В Тибет има древно царство? — попита Алби.

— А защо мислиш, че днешен Китай държи на Тибет толкова много? — отговори Йоланте. — Преди хиляда години е било обратното и династия със седалище в Тибет е управлявала изостаналите китайци. През столетията обаче нещата се променят и понякога управляваните стават управляващи.

Джак поклати глава.

— И на всичкото отгоре твърдиш, че наистина съществува място, наречено Ад?

Йоланте въздъхна.

— За човек, който е видял, колкото си видял ти, Джак… Бих помислила, че ще приемеш всичко това лесно. И моля те, не казах „ад“. В тази дума има всевъзможни неморални конотации. Наричай го Долен свят. В първоначалните митове Долният свят е просто мястото, където отиваш, след като умреш — защото в началото това са били погребалните катакомби. Мъртвите са били отнасяни там. Едва по-късно, благодарение на някои създаващи проблеми свещеници, на мястото се приписват атрибути като адски огън, мъки и вечно проклятие. Не — продължи тя, — много от най-дълговечните митове на човечеството наистина са се случили. Старите богове, старите легенди. Макар да са украсявани и променяни през хилядолетията, те са се случили. Тъкмо затова и са издържали проверката на времето. Вземи Зевс, прославения бог на боговете, повелителя на Олимп. Навремето той е бил владетел на Земното царство, при това много харизматичен. Доминирал е над тримата други владетели, които по онова време са били от една и съща фамилия. Брат му Хадес е владеел Долния свят, това царство в Индия, а другият брат…

— Посейдон… — обади се Джак.

— … е управлявал моретата. Проваленият бунт на титаните е въстание срещу четирите царства. Старата столица на Морското царство и нейното фамозно разрушаване в древността се е превърнала в мит — легендата за Атлантида. Дори имената на предните трима победители на същите тези Игри — Озирис, Гилгамеш и Херакъл — отекват в историята, макар първоначалната причина за славата им да е забравена. Днес гледаме на тях като на фиктивни богове или герои, но в действителност те са живели и са извършили велики дела. Толкова много неща в нашия свят произлизат от четирите царства — Звездната камара, баловете на дебютантките, идеята за noblesse oblige1… дори Олимпийските игри са започнали в Гърция като имитация на тези Игри.

— Момент — спря я Джак. — Звездната камера. В речта си в началото Хадес спомена, че Звездната камера се е отворила и затова се провеждат Игрите. Какво означава всичко това?

Йоланте се усмихна.

— Винаги съм харесвала това твое качество, Джак. Умееш да внимаваш. И да говориш по същество. В голямата схема на нещата Игрите са невероятно важни. Защото те са — съвсем буквално — шанс на човека да докаже, че си струва да продължава да съществува.

— Как така? — учуди се Джак.

— Във встъпителната си реч — отговори Йоланте — цар Хадес наистина спомена, че Звездната камера се е отворила. Това царство, този могъщ планински дворец, е много тайнствено място. Построен е от древна цивилизация, живяла на тази планета много преди да се появят хората — цивилизацията, построила шествърхата Машина, която ти възстанови, Джак. Макар че пред нас се представя като поразителна черна планина, тя е много повече от това. Защото върхът ѝ е необяснимо жив. Учените ни я анализираха. Кипи от особен вид енергия и съдържа множество необясними механизми — като този, който отвори Звездната камера — които действат според свой собствен звезден календар. Звездната камера е астрономически храм на върха на планината. Точно преди четирийсет дни, съвсем самоволно, този храм се отвори. Според древните текстове това се случва, когато галактика, известна като Хидра, се насочи директно към Млечния път и земята, което се случва веднъж на няколко хиляди години.

— Самият ти видя тази галактика, Джак — добави тя след кратка пауза. — В Пайн Гап. За първи път в историята, благодарение на съоръжението SKA, хората успяха да видят Хидра.

— Изображенията, получени от SKA, са строго секретни — отбеляза Джак.

— Слушаш ли ме изобщо?! — възкликна Йоланте. — Четирите царства притежават всички големи правителства на земята. Нашите хора създадоха съоръжението SKA. Ние виждаме резултатите преди президентите. Трябва да се чувстваш облагодетелстван, че успя да видиш галактиката Хидра, Джак. Исак Нютон е предвидил съществуването ѝ с изчисления, но не е успял да я види, за негово огорчение. Както е написал, оптиката в неговото време просто не е била достатъчно добра. Изчисленията му обаче са коректни. Тя се приближава. И докато се носи в космоса към нас, разчиства пътя за нещо много по-важно, сигнал, който ще бъде изпратен от самия център на вселената, от цивилизацията, построила това място. Те ни търсят, Джак, питат дали сме още тук и дали си струва да съществуваме. Във всеки случай Игрите са древна церемония в чест на приближаващата Хидра. В поредица изпитания бойците трябва да придобият девет сфери от много рядък златен кварц. Тези златни сфери се поставят по местата им в двата храма на върха на планината, с две различни церемонии. С първата, наречена Малката церемония, в Звездната камера се полагат пет сфери. Едва когато те са по местата си, се отваря Големият храм. Останалите четири сфери се полагат в Големия храм с така наречената Висша церемония. Цялата тази планина, Джак, е всъщност една гигантска древна антена. Започва дълбоко под земята и се издига високо в небето. След като всичките девет сфери се сложат на местата си, антената изпраща до галактиката Хидра сигнал, с който я информира, че Земята все още е населена с хора, достатъчно напреднали — достатъчно достойни — да продължат да живеят. Хидра ще се отклони от траекторията си и животът на Земята ще продължи. Noblesse oblige, Джак. Дълг на родените във висшите кръгове е да се грижат за обикновените хора. Затова съществуват царските домове — те трябва да опазят древните традиции и благодарение на това всички да останат живи. Както казах, Големите игри са провеждани в още три случая, но сега е различно. Отдавна е предсказано, че Четвъртите големи игри ще предшестват огромен и ужасен катаклизъм. Залозите сега са по-сериозни, много по-сериозни от съдбата на планетата.

Йоланте го погледна изпитателно.

— В момента е достатъчно да знаеш само едно — думата на Хадес е закон. Не допускай грешки. Той носи огромно бреме. С короната му идва и свещеният дълг да бъде домакин на Игрите без страх и предпочитания. Ако бойците не придобият всички сфери, големият храм няма да изпрати сигнала до Хидра. Тогава Хидра ще връхлети върху нашата галактика и Земята ще бъде унищожена.

Джак мълчеше и гледаше Йоланте съсредоточено.

— Това не е всичко — каза след малко.

— Какво имаш предвид? — попита Йоланте.

— Защо просто не сложат деветте сфери на местата им, и толкова? Защо трябва да се устройват такива сложни игри?

— Както казах, планината е построена от цивилизация, която е била много по-напреднала от нашата. Планината е създадена заради Големите игри. Както Звездната камера се отвори в уреченото време, така и златните сфери изпълняват определена, предварително зададена функция. Всяка кварцова сфера пулсира с определена енергия, както и скъпоценните камъни, имплантирани във врата на всеки от бойците, защото са от някакъв незнаен минерал. След като всяка сфера бъде спечелена при съответното изпитание — когато от постамента я поеме боец с имплантиран скъпоценен камък — сферата някак знае, че е спечелена в съответствие с древния ритуал. Не можем да лъжем, Джак. Не можем да измамим древните.

— Добре, нека се изразя по друг начин, Йоланте — каза Джак. — Какво печелиш ти от всичко това? Царството ти? Не си ме отвлякла, за да участвам в това нещо, само заради някакъв благороден дълг да спасиш света. Познавам те. Ти не действаш по този начин.

Йоланте кимна замислено.

— Игрите са тест за достойнството на човечеството, да, но те имат и друга цел. Владетелят, който покровителства победилия боец, печели най-ценната награда.

— И тя е?

— Нещо, което не е нужно да знаеш в момента — отговори Йоланте. — Основната ти грижа е да останеш жив.

Джак не продължи да настоява. Имаше други въпроси, на които само Йоланте можеше да отговори.

— Минотаврите… Не са съвсем хора. Какви са?

— Те са субхуманна форма — отговори Йоланте. — Високоразвит примат, който не е достигнал нивото на homo sapiens. Наричай ги неандерталци, ако искаш. Антрополозите отдавна твърдят, че неандерталците не са били унищожени изцяло от homo sapiens. Те са се кръстосали с нас и са сред нас в градовете ни. Тези тук обаче са чисти неандерталци — плиткоумни зверове, които стават само за физически труд. И за жертви в битки. Цар Хадес разполага с хиляди такива. Под негово ръководство те поддържат това величествено място в ред.

— Значи са негови роби?

— Армия от роби, да.

— Още един въпрос — добави Джак. — Защо аз?

— О… този е лесен. Всеки боец тук се е готвил усилено за Игрите. Някои се готвят за тях през целия си разумен живот.

Тя кимна и посочи през три клетки вдясно.

— Другите бойци, които представляват Земното царство, са майор Бригам от специалните части САС на Нейно величество и двама бразилци, също командоси, но от специалните части на Бразилия. Майор Бригам се готви за това от години. Бразилците също. Бяха ни осигурени от нашите съветници от католическата църква. Макар че Бразилия е в Южна Америка и формално е част от Морското царство, там живее най-голямото католическо население на света и при нашите сериозни католически контакти успяхме да осигурим да се сражават за нас. Нашите бразилци са силно вярващи католици. Но са и много кръвожадни. Моят цар реши, че ще е много забавно да се състезава с Морския цар с бойци от неговата територия. Имат личен облог за всичко това…

— Пак питам. Защо аз? — прекъсна я Джак рязко.

Йоланте сви рамене.

— Четвъртият ни боец беше убит по време на тренировка и ни беше нужен способен боец, който да заеме мястото му. Кой би се справил по-добре от теб?

— И решихте да ме отвлечете, а семейството и приятелите ми да станат заложници, докато се състезавам в поредица смъртни схватки от ваше име?

— Какво значение има?

— Съгласен съм с Лили — каза Джак. — Ти си кучка.

— Ах-ах! — избумтя гърлен глас някъде отблизо. — Това е наистина грубо.

До Йоланте се появи мъж.

Владетелят Хадес.

Хадес застана пред клетката на Джак.

— Значи ти си Петият воин. — Огледа го. — Странно. Мислех, че ще си по-… внушителен.

Джак също огледа Хадес.

— Странно. Мислех си същото за теб, предвид че си владетел на Долния свят и така нататък.

Това беше лъжа.

Защото Хадес наистина беше олицетворение на внушителността.

Беше едър, широкоплещест, с пронизващи кафяви очи. В погледа му имаше нещо смущаващо и трябваше да мине известно време, докато Джак си даде сметка какво е то. Хадес изобщо не мигаше. Просто гледаше с нетрепващ, фиксиращ поглед.

Устните на Хадес се изкривиха в усмивка, но очите му си останаха смъртоносни.

Кимна към тениската на Джак.

— Трябва да призная, че харесвам съвременните анимационни филми. Особено ми допадна изображението на Сатаната в „Южен парк“. Изглеждаш доста неподготвен, пети воине.

— Не предвиждах нищо такова, когато излязох от дома си преди няколко дни.

— В такъв случай, надявам се да умееш да се учиш бързо.

— Харесва ли ти това? — попита Джак неочаквано. — Да гледаш как тези мъже се борят за живота си? Как умират за твое удоволствие?

Хадес наклони леко глава.

— Заблуждаваш се, пети воине. Не намирам никакво удоволствие във всичко това. Мой дълг е да съм домакин на Игрите и ме мотивира единствено дългът.

— Прекарах много години, цялото си царуване, в подготовка за тази седмица — продължи той. — Колко господари на Долния свят са били домакини на Големите игри на Хидра? Само трима. Трима. През цялата история. Единствената ми цел е Игрите да отговарят на изискванията на древните. Царуването ми е уникално. Само аз от четиримата царе не мога да постъпвам според собствените си желания. Когато приех короната, се заклех свещеният ми дълг да бъде над всичко, включително над лоялността ми към родината ми, Франция. Наред с това трябва да съм над политиката на царските домове. Не мога да имам фаворити, дори и моите четирима представители в Игрите. Ако никой от бойците не се окаже достоен за изпитанията, значи и светът не е достоен и трябва да му бъде сложен край.

— Ами боецът от Тайван, който каза, че е бил отвлечен? — попита Джак. — Уби го без никакво колебание.

Хадес поклати тъжно глава.

— Светът се е променил толкова много през вековете. Империи са станали републики, принцовете и принцесите вече са светски звезди, а откакто се появи това нещо, наречено демокрация, обикновените хора започнаха да си мислят, че мнението им е от значение. Но не е.

Изражението на Хадес стана ледено.

— Тук няма да намериш демокрация. Това е истинско царство. Моето царство. Моето владение. Управлявам го с абсолютна власт и желязна дисциплина. Никой владетел не би могъл да търпи нахалството, което демонстрира онзи човек, дори и да са се отнесли зле с него. Да си владетел на Долния свят означава да можеш, ако се наложи, да осъдиш цялото население на тази планета на смърт. Това е задачата ми. Това е дългът ми. Трябва да виждам само в черно и бяло. Не и в сиво. Онзи боец отказа да се сражава и трябваше да умре. Решенията ми са окончателни. И бих могъл да взема най-окончателното решение в цялата човешка история.

Впери в Джак нетрепващ поглед. Джак не отмести своя, но не каза нищо.

— Но не заради това дойдох тук — добави Хадес и изведнъж се усмихна. — Дойдох заради нея.

Кимна към Лили, която се бе свила зад Джак.

Двама надзиратели отвориха желязната врата на клетката, но Джак застана пред тях.

— Ще вземеш дъщеря ми само през трупа ми.

Усмивката на Хадес се стопи.

— Внимавай с тона, пети воине. Не забравяй какво ти казах за нахалството. И, в интерес на истината, тя не ти е биологична дъщеря. Тя е дъщеря на Оракула на Сива. Кръвта ѝ е чиста. Всъщност толкова чиста, че мнозина биха дали всичко, за да я притежават, а други биха платили цели състояния, за да се оженят за нея.

Джак се намръщи. Чутото не му харесваше, ама никак.

Хадес протегна ръка на Лили.

— Ела, дете. Ела с мен в царската ложа. Човек с твоето положение, с твоето родословие, не може да стои тук с тези… обикновени хора.

Лили го изгледа ядосано.

— Предпочитам да остана с баща ми и с приятелите ми, а ти…

— Лили! — прекъсна я Джак рязко. — Не! Върви!

— Но, татко…

Джак я притегли до себе си и я погледна в очите.

— Ако умра в някое от изпитанията, всички в тази клетка също ще умрат. Ако излезеш от нея, ще се тревожа за един човек по-малко. Освен това може да стане както винаги казваше баба ти.

Лили наведе глава и кимна, защото го разбра. Баба ѝ, майката на Джак, беше необикновена жена, която винаги насърчаваше Лили, когато бяха заедно, да учи нови неща, да гледа необикновени театрални постановки или филми, но най-вече да внимава в училище.

„Кой знае, може пък да научиш нещо“ — така ѝ казваше.

Което искаше и Джак — да отиде с Хадес, защото може да научи още нещо за всичко това.

Лили се обърна към владетеля на Долния свят и каза:

— Добре. Ще дойда.

Целуна Джак по бузата и тръгна с Хадес, Йоланте, лекаря британец и охраната.

Миг след това мосю Вахерон, плешивият церемониалмайстор на Игрите, дойде, усмихна се злорадо и изсъска:

— Здравей, червей. За Третото изпитание можеш да вземеш едно оръжие. Освен това трябва да си избереш придружител и да го закопчаеш за себе си.

И подхвърли небрежно нещо през решетката. То се удари в гърдите на Джак и издрънча на пода.

Стоманени белезници.

След петнайсет минути Джак и Скай Монстър влязоха в тясно оградено с решетки преддверие, не по-голямо от телефонна кабина, закопчани един за друг с белезниците. Пред тях имаше стоманена врата.

От двете им страни имаше също такива клетки, в които бяха другите бойци, закопчани с белезници за придружителите си, също с лице към метални врати.

В полутъмното пространство Джак се чувстваше като състезателен кон, който очаква заедно с другите коне портата към пистата да се отвори.

Напрегната тишина.

Сега Джак беше с пожарникарската каска, закопчана здраво под брадичката му — и все така с тениската със Симпсън, разбира се.

Беше бос. Останалата на крака му кубинка не вършеше работа, а кецовете на Алби бяха твърде малки и не му ставаха. Скай Монстър също имаше нужда от обувки и не можеше да му даде своите. Тъй като пилотът нямаше оръжие, Джак му бе дал ножа на минотавъра.

Някъде вън, зад вратата, се разнесе тръбен звук, последван от приглушено думкане на барабани.

„Сигурно така са се чувствали римските гладиатори — помисли си Джак. — В очакване на схватката, без да знаят какво ги очаква от другата страна на вратата.“

Нервите му бяха изпънати. Сърцето му биеше до пръсване и туптенето отекваше в главата му. Виждаше как по челото на Скай Монстър избиват капчици пот. Новозеландецът изглеждаше повече от стъписан. Не беше свикнал да е на земята, в центъра на действието. Обикновено оставаше във въздуха, на самолета си, и кръжеше в очакване на възможност да осигури измъкване. Извършваше геройствата си от пилотската седалка, поради което не се налагаше да е с нормално тегло или в добра физическа форма — и наистина не беше.

Джак огледа другите двама, закопчани заедно в клетката отдясно.

По-възрастният беше нисък жилав мъж с тъмна кожа, приличаше на непалец. На главата си носеше черна кърпа и — по-важното за Джак — в ръката си стискаше къс меч с извито острие.

Джак познаваше този вид мечове.

Беше кукри или кукури — традиционното оръжие на гурките, легендарните непалски воини, служили с чест в непалската, британската и индийската армия в продължение на столетия. Поради произхода им, от Хималаите, бяха много издръжливи и бяха известни с това си качество. Бяха известни и с жестокостта си в битка.

„За бога, тук има гурка“, помисли си Джак отчаяно.

Мосю Вахерон мина зад клетките и извика:

— Червеи! Предстои Третото изпитание! На върха на кулата има златна сфера. Боецът, който успее да вземе сферата, ще излезе от арената по специален трап, който след това ще бъде прибран. Очакват го слава и почести. Останалите боклуци ще трябва да минат по Пътя на страхливците. Не се бавете. Главите на последните двама ще бъдат взривени, а екипите им — ликвидирани.

Вахерон се обърна, за да се отдалечи.

— Почакай! — извика Джак. — Ами придружителите? — Посочи Скай Монстър, закопчан за лявата му китка.

Вахерон го изгледа презрително, сякаш беше нечувано към него да се обръща боец. Вторачи се в него за момент и изглеждаше, че няма намерение да отговори.

Все пак отговори.

— Придружителите ви имат по-малка стойност и от вас, червеи. Те са тук, за да са ваше бреме. За мен, за цар Хадес и за всички други няма никакво значение дали ще оцелеят след изпитанието, или не. Adieu.

И си тръгна.

Скай Монстър задиша учестено.

— Ей, Монстър… — Джак доближи лицето си до неговото. — Всичко е наред. Ще бъда до теб, с теб. Зад тази врата няма нищо, което да не можем да преодолеем заедно. Ясно?

Скай Монстър кимна бързо.

— Добре, благодаря ти, Джак. Благодаря.

Предната врата на клетката се отвори рязко…

… и Джак видя огромното пространство от другата страна и изпъшка:

— По дяволите…