Чиста кръв

Поети в стихове, за Омира достойни

за твойта слава трябва да разкажат.

Пред блясъка на твойта шпага даже

смелчага бяга от полето бойно.

Остенде, Маастрихт, Антверпен, Бреда̀

геройските ти подвизи видяха,

където без умора и уплаха

Короната спаси от зла беда.

Че турци, еретици, англичани

от тебе плахо просеха пощада,

от страх пред яростта ти обладани

видяха знамената си как падат.

Строшени копия и стари рани

за тебе са единствена награда.

Вий вдъхновено проповед четете

но сте далеч от всякаква набожност,

че все ви мъчат нужди неотложни —

под фуста някоя да се заврете.

Ако за благослов ръка прострете,

видели някоя набожна дама,

се питате дали пък няма,

унесена в молитвата пред Бога,

към вас да не погледне много строго,

признаете ли свойта страст голяма.

Пред краля ни ако се озовете

и той от вас поиска ли услуга —

конци объркани да разплетете

ще тръгнете — същински вол пред плуга.

С упорство волско стъпвате в следата,

затуй и сан висок ви отредиха,

сеньор Салданя, явно прецениха,

не с волски труд заслужил е отплата —

с чин, почести, но и на бик с рогата

усърдието ваше надариха.

Криле размахала, се вдига на възбог;

да, всичко може младостта честита

и каменния зид дори прелита

не я възпират страх и укор строг.

Възнася се нагоре в небесата,

но слънцето неволно наближила,

надолу рухва тя със страшна сила —

поглъща я безмилостно вълната.

На благородното сърце приляга

към висините да е устремено

и винаги от смелост да пламти.

Поука тук добавяме веднага:

освен със смелост, знаем, несъмнено

и с предпазливост мъдрият блести.