Човек на почит

13.

През благоуханната пролет на 1960 година господин Густини се оттегли от „Уолстрийт“ и замина във вилата си в Рим да се радва на живота. По същото време се оттегли и Бефино — вече на тридесет и една години и богат. Той не демонстрираше парите си. Живееше в лукс, но не такъв, какъвто би могъл да си позволи.

Вече притежаваше красив дом на брега на океана в Стейтън Айлънд и беше съсед на Бен. Имението беше нещо като малък чифлик и струваше около половин милион долара. Изградено бе цялото с висока два метра и половина ограда, защото той обичаше уединението.

Близнаците вече бяха поотраснали. Дана обичаше да ги глези, но почти от самото им раждане ги учеха какво означава респект. Когато децата контактуваха с някой възрастен, ставаше съвсем очевидно, че именно уважението е първото, което може да се очаква от едно сицилианско дете.

Разгулният живот на дон Морано също бе започнал да се променя. Холивудският му стил на поведение си бе взел своето. Обаче приятелството му с Бефино стана по-близко и особено много му харесваше спокойният, уединен свят, който той бе изградил за семейството си. Обичаше да му ходи на гости просто за да поседят заедно на частния му плаж. И двамата бяха много потайни личности, които имаха доста поверителни неща за обсъждане. Седяха си, захапали пури, усмихваха се и гледаха вълните. Тайните на миналото им бяха заключени дълбоко в техните сърца. Омерта. Когато си помислеше за Бефино, донът скритичко се усмихваше.

Съпругата на Морано често шушукаше на Дана, че Емилио много обича Бефино и му има пълно доверие. Въпреки че жените не одобряваха делата на съпрузите си, те не знаеха нищо за тях, както обикновено става в италиански семейства като техните. Не им беше позволено да задават въпроси или да обсъждат работата на мъжете. Стигнеше ли се обаче до харчене на пари — нямаха затруднения.

Една събота следобед донът се обади по телефона и каза, че ще дойде с жена си и ще пренощуват там. Той се самопоканваше на гости за цяла нощ само когато трябва да обсъди нещо важно. Докато жените и децата бяха на плажа, Бефино и Морано играха карти край басейна. И тогава донът каза на Бефино какво е намислил.

— Имам нужда от теб за едно пътуване — промърмори той с пура между зъбите.

— Само се питах кога ще отвориш приказката — усмихна се Бепи. — Докъде?

— Лос Анджелис. Искам да представляваш моята фамилия.

— Защо аз? Защо не изпратиш Големия Пат Аниело или Роко Борели? Те са ти първи помощници.

— Защото искам именно ти да ме представляваш, а не Аниело или Борели. И защото ти си човекът, който искам да върши тази работа. Това ще ти бъде ангажимент за години напред.

— Добре, щом твоето желание е такова, ще се заема. Кога искаш да замина и какво трябва да правя?

— Отсега нататък един човек на име Алън Стоун от Лас Вегас ще ти бъде като равин. Вече е определен за твой постоянен съветник и ще те посрещне в Лос Анджелис.

— Равин за мой съветник? Никога не съм имал съветник. А още по-малко пък имам нужда от евреин. Нали ти си ми съветник? Името Алън Стоун ми звучи като еврейско.

— Точно така, евреин е. И какво от това?

— Не знам. Ти каза равин. За какво ми е? Не искам да имам вземане-даване с равин. Настръхвам, като видя такива. Когато бях ученик, евреите ме мразеха.

Морано се изсмя.

— Защо ли пък ще мразят такова приятно и невинно момче като теб? И все пак зад всеки богат и влиятелен италианец стои по един равин.

— Истински ли? Като онези с рунтавите шапки ли имаш предвид? — попита с усмивка Бепи.

Донът също се засмя, сещайки се за какъв равин си мисли Бепи.

— Не, просто използваме тази дума като термин. Равин означава „талисман“. Това е просто евреин, който има пипе. Ще ти носи късмет. Той е твой. Ще бъде на твое разположение винаги, когато ти потрябва. Той има готов отговор за всичко, а ако няма, ще го намери. Ето това разбираме под равин. Ще ти дава информация и ще прави каквото му кажеш.

— Нещо като добър дух. Хората получават луксозни подаръци. А аз? Аз получавам някакъв евреин — разсмя се Бепи. — Не мога да повярвам. Можеше да ми купиш един състезателен кон. Вместо това ми даваш израилтянин.

— Този човек ще ти хареса, повярвай ми — каза с усмивка Морано. — Изслушай ме, Бепи. От голямо значение е да ми имаш доверие. Това е ценен подарък. В отплата за неговата лоялност, приятелство и съвети ти ще му осигуряваш закрила. Освен това ще ти служи за фасада при едри сделки. Ще те представлява и пред други евреи.

— Още евреи ли? Звучи страхотно.

— Обаче в замяна ще трябва да го охраняваш от врагове.

— Speta46, на всичкото отгоре и ще трябва да го пазя? Прекрасно. Възхитен съм от подаръка. Ще държа тоя тип заключен в килера.

Въпреки сериозността на намеренията си Морано неволно се засмя след забележката на Бепи.

— Хайде вече да оставим шегите, Бефино — каза той. — Този евреин е собственик на хотел в Лас Вегас. Хотелът ще бъде като твой. — Очите на Бепи се отвориха широко. — Понякога човекът има проблеми със събирането на дължими пари от други фамилии и гангстери из страната. Ще ги събираш ти. За теб това е лесна работа. Знаеш как да се оправяш с гангстерите. Ако ти потрябвам, винаги съм на твое разположение. Половината от сумите, които събираш, ще остават за теб. Другата половина отива у Стоун. Разбра ли ме, Бефино? Искам да приемеш това приятелство. Въпреки че ти може би не мислиш така, аз съм убеден, че ти е нужен такъв човек. Аз също го имам, всички донове имат. Зад теб трябва да стои един евреин като този.

Бепи изпадна в недоумение.

— Аз не съм дон. Никога няма да бъда. Ако ми е необходим съвет, мога да се обърна към теб. Това не е ли достатъчно?

— Не, не е достатъчно. Аз остарявам. Необходимо е да подготвим официалното признаване на принадлежността ти към нашия свят — отговори му Морано. — Трябва да ти създадем позиции сега, докато имам достатъчно силно влияние сред хората ни.

Той смени темата и започна да обяснява на Бепи истинската причина за пътуването до Западния бряг: среща с братя Грималди в Лос Анджелис.

— Трябва да бъдеш много внимателен с братята. Ужасни хора са и което е още по-лошо, глупави. Винаги правят погрешния избор. Не се доверявай на никого от тях. Това са трима cafoni47 от Сицилия. Миналата година дадоха на Алън Стоун на заем два милиона долара за хотела му — голям, красив хотел на крайбрежната ивица, който се казва „Ел Банко“. Сега обаче отказват двата милиона плюс лихвата, за която се бяха споразумели първоначално. Искат част от хотела. Алън е готов с парите, но те ги отказват и откакто той се опитва да ги върне, без да им дава дял, му искат тридесет процента лихва. Така че ще се явиш като мой представител и ще преговаряш с тях. Решенията ще взимаш сам. Действай внимателно и се старай да не създаваш неприятности. Ако се опитат да те ликвидират, тогава прави каквото сметнеш за необходимо. Заминеш ли веднъж оттук, няма да държиш връзка с мен, докато не се уреди сделката и се върнеш. Не ми се обаждай по телефона даже да ме питаш как съм. Телефоните ми се подслушват, а и не е трудно да стане преплитане на разговорите, докато си приказваме, така че взимай решенията сам. Все пак опитай се да действаш деликатно. Преговаряй. Сега разбираш ли защо трябва ти да отидеш в Лос Анджелис и защо трябва ти да свършиш тази работа? Нужен ми е човек със стил и класа. Човек, който може да ги надхитри като добър търговец. Тези хора отдавна са ми врагове. Големия Пат е твърде възрастен, за да се справи с тези типове, вече мисли бавно и няма да му стигне търпението за преговори. Ще ги ликвидира. Познавам Пат. Те са много кофти хора, бездушни. С тях ужасно трудно можеш да се споразумееш. Внимавай, Бефино. Ще бъдеш на тяхна територия, а те не се съобразяват с ничий авторитет. Дори и с мен.

Бепи дръпна мълчаливо няколко пъти от пурата си. Дон Морано добави:

— Направи всичко по силите си да преговаряш, както вече казах. Това винаги е най-добрият начин.

Два дни по-късно Бепи пристигна в Лос Анджелис. С него бяха Але Хоп и Шантавия Майки. Стоун им беше запазил разкошен апартамент с две спални, всекидневна и две бани. Лимузина с шофьор ги взе от летището и щеше да остане на тяхно разположение до края на престоя им. За всичко това плащаше „Ел Банко Рисорт, Инкорпорейтед“.

Алън Стоун чакаше в хотелския апартамент за среща насаме с Бефино Менесиеро. Покрай ордьоврите, коктейлите и тривиалните приказки Бепи преценяваше новия си приятел евреин. Той беше със солиден тен, среден на ръст и с добре поддържани нокти. Късата му, къдрава и сива коса и веждите бяха изкусно сресани. На леко гърбавия му нос се крепяха слънчеви очила с масивна рамка и дебели стъкла. Имаше четвъртита брадичка и бели като перли зъби. Създаваше впечатление за привлекателен, зрял бизнесмен, който прави всичко възможно да изглежда млад. Носеше екстравагантни, но удобни дрехи и масивна златна верижка около врата. Пушеше голяма пура „Тиймо“ с цигаре, която като че ли беше повече за фасон, отколкото за удоволствие. Езикът му беше забавен и винаги говореше усмихнат. Бепи хареса това, което видя у Алън Стоун.

— Първото, което искам, е да разкарате шофьора — каза той.

— Това пък защо? — попита Стоун.

— Не искам около мен хора, които тази работа не засяга лично. Слез долу, Майк, и го освободи да си върви вкъщи.

Докато Бепи и Стоун разговаряха, Але Хоп често надничаше през вратата, но нито веднъж не влезе в стаята.

Когато Стоун си тръгна, Бепи извади книга от дипломатическото си куфарче и започна да чете. Опитваше се да обогати речника си с повече английски думи. По този начин се успокояваше преди битка. Произнасяше думите на съвсем тих глас:

— Гра-див-ност, про-дук-тив-ност, о-бек-тив-ност. Прав-до-по-доб-ност, прав-до-по-доб-ност… — думата сякаш не искаше да се отлепи от езика му.

— Какво четеш, Беп, пак ли китайски? — попита го Але, влизайки в стаята. Повдигна леко книгата, за да види корицата: „Как да говорим правилен английски“ от професор Уилям Шеруд. — Защо ти е да учиш английски? Ти вече го знаеш. Всеки ден го говориш.

— Да, но не достатъчно правилно, за да бъда в тон с тия мазни калифорнийци, Але. Тази книга ме учи на много повече от това, което знам. А също така ме успокоява, защото в момента съм много ядосан, че трябваше да направя това проклето, кофти пътуване до Калифорния и да слушам как някакъв си параноичен тип ми обяснява, че не е параноичен. Ah capeesh, Але?

— Si, io capeesh.

— Але, трябва много сериозно да размисля за този човек. Ще взема някакво решение за него. Той трябва да разбере, че ние не се шегуваме. Може да обърка моята любезност със собствената си слабост, а това е лошо за нашето приятелство. — Бепи върна погледа си върху книгата. — Тази книга е полезна, Але. Ще ми помогне да се науча как да говоря по-добре. Би трябвало и ти да я прочетеш.

— В никакъв случай. Нямам нужда да уча английски. И сега си го говоря добре.

— Ей, Але, колко е часът? — попита го Бепи. — Часовникът ми е на масата.

Але погледна часовника и отговори:

— Две минути преди девет без десет.

— Какво искаш да кажеш с това „две минути преди девет без десет“? Колко е, девет без дванайсет ли?

— Да, да, девет без дванайсет. Точно това казах.

— Май трябва да си намериш учебник как се познава часовникът — подхвърли Бепи.

— Хайде стига. Познавам часовника. Обърквам се само с тая, малката стрелкичка, която непрекъснато се върти — защити се Але.

Бепи се усмихна и се зачете в книгата. Але Хоп се върна почти веднага.

— Ей, Бепи. Да ти кажа ли нещо за тоя човек, за когото говореше преди малко? За Алън Стоун. Аз и Майк смятаме, че той е евреин.

Бепи се усмихна на верния си приятел.

— Але, животът ни вече започва да се променя. Отрицателният знак за нас вече става положителен. Всичко ще бъде наред, Але. Не се безпокой.

— Да, и аз така си мислех.

Той излезе и затвори вратата, за да остави Бефино насаме.

Алън Стоун уговори за следващия ден среща с братята Грималди в луксозен италиански ресторант в Бевърли Хилс, близо до „Родео Драйв“, посещаван често от различни по-дребни звезди и хора, свързани с киното.

Пит, който беше най-възрастният от тримата братя, хвана бика за рогата, като заговори пръв:

— Ще получим част от хотел „Ел Банко“. Това решихме ние, така че всъщност няма за какво да разговаряме. Летели сте от Бруклин дотук напразно.

— Господин Морано твърди друго — отвърна Бепи. — Полага ви се лихва върху вашите пари в размер, какъвто взимат всички фамилии. Не тридесет процента сложна лихва, капитализираща се всеки ден, както разбрах, че сте поискали. Бъдете реалисти. В бизнес като нашия кредитът е нещо важно. Заемите биха станали немислими, ако всеки започне да иска разплащане във вид на дял от собствеността и бизнеса вместо пари. Вашият лихвен процент в случая прилича на вендета срещу господин Стоун. Господин Морано иска да уредим проблема справедливо за всички засегнати.

— Ако господин Морано е искал тази сделка, защо не е заел на Стоун двата милиона в брой, които не са му стигали? — ухили се Пит. — Излиза, че е обърнал гръб на Стоун, нали?

— Не смятам, че господин Морано някога би обърнал гръб на Алън Стоун — отвърна спокойно Бепи. — Това е причината да съм тук.

— Така ли? — намеси се гръмогласно Сам, най-младият от братята. — А ти пък кой си, Бефино Менесиеро? Никога не сме чували за теб. Като какъв се явяваш? Ти си един господин никой. Не би трябвало да седим на масата с теб. Това е обида за брат ми Пит.

Бепи се усмихна и забърса устните си, тъй като келнерът донесе напитките и прекъсна разговора им.

Едно момиче с приятна външност дойде до масата и прегърна Сам. Представиха я като Кристи Макбрайд, танцьорка в някакво развлекателно заведение в града. Очите й фиксираха Бефино.

Бепи се усмихна на жената, после погледна непринудено Сам и пак върна погледа си към нея. Забеляза заговорничество върху лицата им. Кристи се взираше в Бепи чаровно, но и прекалено демонстративно. Тя беше едно високо, съблазнително същество — стройна, светлокестенява, с големи гърди, уравновесени от великолепен закръглен задник. Бедрата й изпъкваха под оскъдната поличка. „Да, има вид на родена само за секс“ — помисли си Бепи.

— Кристи, поседни малко при нас — покани я Сам.

Тя седна до Бефино, като го помоли да се отмести навътре в сепарето. От време на време съвсем небрежно се докосваше в него с различни части на тялото си. Той обаче не я погледна нито веднъж. Вместо това наблюдаваше как изражението на Пит се променя със замирането на разговора.

След малко Сам направи едва забележимо движение с длан и Кристи почти веднага се извини, че трябва да си тръгва.

— Господа — каза Бепи, когато тя си отиде, — нека опитаме да уредим въпроса по взаимно изгоден начин. Полага ви се пълно изплащане на главницата плюс справедлива лихва върху заема. Аз съм упълномощен да сключа с вас особено изгодно споразумение, нещо, което би трябвало да ви удовлетвори.

— Кой, по дяволите, те е упълномощил да се бъркаш в тази работа? — попита ядовито Джони Грималди, як великан с ъгловато лице. — За какво изобщо стоим на една маса с тоя тип? — добави той, обръщайки се към Пит.

— Казах ви, господа, че представлявам господин Морано и съм дошъл тук да приключим случая. Господин Стоун вече е част от групировката на Морано и ще бъде така, докато е жив.

Стоун преглътна, като чу „докато е жив“, и дръпна от пурата, за да прикрие нервността си, което само го направи да изглежда още по-нервен.

— Стоун включен в групировка от Ню Йорк? Кой, дявол да го вземе, го е включил? — попита Сам. — А какво ще кажеш, ако ние не желаем да работим с теб, Менесиеро? Какво ще кажеш, ако те изнесем от Лос Анджелис в чувал?

Масата утихна, след като Сам изпусна така лекомислено езика си.

Бепи с усилие потисна желанието си да се изплюе в лицето на Сам заради идиотското му изказване. Вместо това реши да смекчи тона на разговора.

— Добре де, защо трябва да ми говориш така, Сам? Мислех, че съм ви гост. Още дори не сме си изяли спагетите и вече ме изхвърляш от града в чувал. — Той изгледа тримата продължително и с отвращение. — Опитвам се да разговарям с вас за сериозни неща, господа, а вие ми отвръщате с чували. Хайде да бъдем по-делови, вместо да се държим като cafoni. Съгласни ли сте? Имай малко уважение, Сами. Аз не съм боец. Дошъл съм да преговарям. Ah capeesh? В Калифорния съм само за да помогна за постигане на делово споразумение, а не да ви предизвиквам на война. Бизнесът си е бизнес, войната — война, а аз съм бизнесмен. Не е необходимо да ме заплашвате. Аз съм никой. И никой няма дори да ме потърси, ако ме очистите. Така че, не е ли по-добре да си спестите чувала? Не сте длъжни да приемете предложението ми, но очаквам от вас поне да го изслушате. Очаквам да се отнасяте с мен малко по-любезно, докато съм в Лос Анджелис.

Полагаше всички усилия да ги убеди, че не е способен да им изкорми карантиите или да им избоде очите.

— Не ми викай Сами. Наричай ме Сам — изръмжа Сам.

Бепи вдигна изненадано поглед, понеже думите му прозвучаха познато.

— Успокой се, Сам — каза Пит. — Той е прав. Наш гост е и говорим за бизнес. Не е необходимо да се съгласяваме с нищо. Можем да го изслушаме.

Пит се наведе по-близо до братята си и прошепна:

— Той не е никой. Престанете вече да го плашите. Оставете го да се наслади на вечерята си и да приказва. После ще го изгоним обратно в Бруклин.

Братята кимнаха. Бепи чу думите на Пит и се усмихна кротко. Стоун ококори очи, удивен от примирението на Менесиеро.

— Хайде да си довършим вечерята. За работа ще говорим по-късно — предложи Пит.

Когато възобновиха преговорите, Бепи каза:

— Господин Стоун е готов да плати един милион над главницата по заема от два милиона. Ще получите общо три милиона в брой, което не е лоша сделка. Това означава петдесет процента лихва и е с двадесет процента повече от вашето условие за решаване на въпроса. Обаче номерът със сложната лихва отпада. Това е подигравка. Висока лихва — да. Терминът „капитализирана“ ще го оставим на банкерите. Така всички ще се разотидем доволни. Ще уредя незабавното изплащане в момента, в който приемете предложението ми. — Мъжете пушеха пури и отпиваха кафе, докато слушаха опита на Бепи да постигне мирно уреждане на сделката. — Според мен един милион печалба е най-почтеното решение за всички. Вие говорехте за тридесет процента — напомни им той. — Аз предлагам петдесет процента лихва само за срока на заема, без времето, през което сте отказвали да приемете плащането. Ако се съгласите, ще приключим случая още сега. Емилио Морано би искал да види проблема решен удовлетворително за двете страни заради доброто старо приятелство.

Джон хвърли салфетката си небрежно на масата.

— Още не мога да възприема положението, че вие от Ню Йорк се бъркате в тази работа. Моят отговор е не. Не бих се съгласил на споразумение даже за четири милиона. Как ти се струва, Бефино, или който и да си? И можеш да кажеш на Морано да си държи хората в Ню Йорк, а не да ги изпраща в Лос Анджелис. Тази сделка е между нас и Стоун. Ние дадохме парите, не той.

— Да, и аз не съм съгласен с предложението — обади се Сам в подкрепа на брат си.

Пит не каза нищо.

— Твърдите, че няма да приемете четири милиона? — отвърна им саркастично Бепи. — Добре тогава, какво ще кажете за пет? Ще ви дам пет милиона, за да приключим с това споразумение още сега. Днес ми е ден за харчене, господа. Ще се съгласите ли на пет милиона? Обаче трябва да обещаете никога да не стъпвате в „Ел Банко“. Отношенията между вас и Стоун са finito — Бепи губеше търпение.

Тримата Грималди размишляваха и кимаха с глави. Очевидно бе, че „пет милиона“ им прозвуча добре.

— Каква е причината да проявяваш такъв интерес към бързото приключване на случая? Скочи на пет милиона за две секунди — попита Пит. — Как така? Да не си мислите, че ще вземете хотела? Върви да кажеш на Морано да си стои в бруклинските игрални зали и да остави хотелите на нас. Ясно ли е? — Другите двама се изсмяха в подкрепа на отправеното от Пит послание към Морано. — Отговорът ми продължава да бъде не — завърши той и тръсна пепел в една чиния.

Бепи се усмихна.

— Вижте какво ще ви кажа, приятели. За да не си помислите, че се отнасям с неуважение към вас или че ви притискам да бързате, ще остана тук няколко дни. Помислете си и ще поговорим пак. Съгласни ли сте? Алън ще ви се обади утре в три часа. Защо да отговаряте прибързано? Аз съм сигурен, че вие искате да покажете реализъм и уважение към господин Морано. Той очаква това от вас в името на старото приятелство.

Тримата братя отново се изсмяха.

— Това ли очаква той? Ah respecto?

— Да, точно това — ah respecto! — отвърна Бепи. — Затова моля ви, помислете малко по-сериозно. Предлагаме пет милиона, за да приключим случая.

Същата нощ в хотелския апартамент Бепи гледаше телевизия. Але и Шантавия Майки хъркаха в стаята си като горили. В десет часа телефонът иззвъня. Беше Алън Стоун.

— Току-що вечерях в ресторанта на Чарли Уонг — каза му Алън.

— Как беше?

— Отвратително. Когато захапах яйчната кифличка, намерих вътре гнусна бележка.

— Бележка ли? От кого?

— На нея пишеше: „Бум, ти си мъртъв.“ Трябва да е от Сам. Сигурен съм. Какво ще кажеш за това? Тия побъркани ли са, или са откачили? — попита Стоун.

— Леле, те наистина са големи глупаци. Даже не могат да направят разлика между яйчена кифличка и баница с късмети — пошегува се Бепи.

— Да. Дамата, с която имах среща, също беше на мнение, че това е майтап, обаче аз изядох остатъка от вечерята си с буца на гърлото. Повдига ми се. Тези типове са много силни. Вече си позволяват даже да ми сервират храна по тяхна рецепта. Свършено е с мен. Мислех си да се самоубия — изпъшка той. — Как можа да им предложиш пет милиона? Нямам пет милиона долара, които да им дам. Май е най-добре още сега да се гръмна. Откъде ще ги събера? Пак трябва да търся назаем. Максимумът, който мога да събера, е три милиона и това ще ме постави в жестоко положение. Не мога да се съглася с такова споразумение, Бефино. Не смятам, че търсиш най-доброто за мен решение на проблема. Създаваме впечатление, че сме слаби. Ще се обеся на някой клон и ще напрани нещата лесни за всички. Утре ще си купя въже. За вас ще остане да се боричкате за завещанието ми. Знам едно голямо дърво с достатъчно здрав и дебел клон. Според мен това споразумение ще ми струва хотела… И може би живота ми. Стигнахме до сто и петдесет процента. Впрочем кой определя тази лихва? Кой има най-голям интерес от нея? Кажи ми. Ние преговаряме от позицията на слабия.

— Напротив — отговори Бени, опитвайки се да го успокои. — Аз съм тук, за да постигнем максимална полза за теб. Смятам, че това са хора на крайностите. Първо ме заплашиха, а после ме нахраниха. Нормално би трябвало да те прикоткат, да те нахранят, и след това да те убият. Тези типове действат противно на правилото. Карат те да почувстваш повдигане още преди да си ял. Трудно ще е да се споразумеем с тях. Те са нагли и ненаситни. Освен това са на собствена територия. Обаче и друг път съм се сблъсквал с подобни случаи, Алън. Затова си поиграх малко с тях и ето, че вече ти напъхаха бележка в кифличката, за да те сплашат и да клекнеш. Спомни си, че отказаха четири милиона, без някой да им ги е давал. Предложих им пет милиона, за да проверя вярно ли съм ги преценил. Днес се срещнах с тях за първи път. Не очаквай чудо още от първия разговор. Нарочно се правя на слаб. Ще ми помогне при окончателното решение и ще имам повече възможности за маневриране. Ще спечеля доверието им, защото изглеждам мекушав и изплашен. Никой не се съмнява в слабия. Наблюдавам внимателно ходовете им и въпреки че изглеждат в силна позиция, те са глупаци. Остави ме да действам както си знам, Алън. Убеден съм, че няма да получат нищо повече от една кръгла нула.

— Как я виждаш тази кръгла нула? — отвърна му Алън. — Тия типове ще ни надробят на мусака. Те са ненормални. Сещаш се за това, нали? Следващия път ще ми лиснат супата във физиономията.

— Да, знам. Виждам злокобните признаци. Вероятно няма да се разберем с тях, но можем да опитаме. Ясно ми е, че са мръсници.

— Мръсници ли? — възкликна гръмко Алън. — Миналата година избиха половината Лос Анджелис. Наясно ли си с кого си имаш работа, Бефино?

— Да, ясно ми е. Затова днес, на масата, реших да не им давам нищо. Утре ще си поговорим по-подробно. Не се безпокой. Мога да се справя с положението. Точно сега гледам по телевизията Питър Лор и ме разсейваш от най-интересното, Алън. Той забива нож в гърба на Силни Грийнстрийт и не искам да пропусна този момент. Ще се видим утре. Не се притеснявай, чу ли? Това е мой проблем, а не твой.

— Да се притеснявам ли? Вече се побърквам.

Бепи се изсмя.

— Я се успокой! Така само им помагаш да си изиграят козовете. Точно това им трябва.

— Ами постигнаха го — промърмори Алън. — Насреща си имат един изплашен евреин, който вече не може да погледне яйчени кифлички.

— Обади ми се сутринта. Ще закусим заедно.

Около час по-късно на вратата се почука. Бепи я открехна и насреща му се усмихна високата брюнетка от ресторанта.

— Добър вечер, Бефино — каза тя. — Може ли да вляза?

Беше изненадан, но откачи осигурителната верига на вратата.

— Да. Какво има?

— Хрумна ми, че ще е хубаво да дойда и да те завия.

— Как така? И откъде знаеш номера на стаята ми?

— Да речем, че просто харесвам къдрокосите мъже от Ню Йорк и по тази причина съм пуснала бакшиш на служителката от рецепцията.

Бепи знаеше, че апартаментът е резервиран за сметка на хотела на Алън, а не на негово име. Тя вече се беше издала. Сега Бепи знаеше със сигурност, че момичето е пионка на Грималди. Братята я бяха изпратили да приспи бдителността му, за в случай че решат да го нападнат. Той я огледа от главата до петите и му се прииска да я изхвърли през прозореца, обаче не биваше да създава проблеми.

— Ще ми налееш ли нещо за пиене? — попита тя.

— Обслужи се сама. Барчето е там.

Кристи отиде до барчето и си наля. След малко попита:

— Мога ли да ползвам банята ти, Бефино? Пишка ми се.

— Действай. Обаче не се мотай, защото се каня след малко да откъртя.

След десетина минути тя излезе само по гащички, сутиен и колан с жартиери. Изглеждаше невероятно съблазнителна върху високите си токчета, които придаваха на задника й още по-приятна закръгленост и го караха да изпъва гащичките. Гърдите й издуваха прекалено малкия сутиен, а зърната им прозираха през фината материя.

Тя се приближи бавно до Бефино като на конкурс за мис Америка, свали рязко тирантите му и заби нокти в бялата риза. Започна да диша възбудено в лицето му и го близна по устните като разгонена котка през любовния период. После го целуна страстно.

— Винаги ли, след като се изпишкаш, се държиш така? — прошепна й Бепи.

— Понякога — каза тя с широко отворени очи. Усмихна се и започна да се потрива о кадифения му панталон.

— Бас хващам, че искаш да се чукаш цяла нощ.

— Позна — въздъхна Кристи. — И целия ден утре. Много искам да те посмуча, Бефино — добави тя и бавно се спусна на колене.

Той я вдигна от пода и я отведе до дивана.

— Слушай, госпожичке, още не си дошла тук и вече започваш да ми духаш. Какво ти става бе?

Тя полегна на дивана и разтвори широко дългите си крака.

— Искам да се чукам с теб. Не го ли разбра? Хайде, миличък, поиграй си с мен — подкани го тя и отдръпна на една страна гащичките между краката си.

— Какво ще правиш, ще се опипваш ли? — попита грубо той.

— Да. Ти по такива гледки ли си падаш?

— Точно така, по това си падам. Погали я. Аз ей сега ще дойда. Подготви я добре, много добре.

Ясно му беше, че е изпратена от братята Грималди да го обработи и тя правеше доста силен опит, обаче той нямаше намерение да я остави в кревата си.

Бепи се спря и се обърна към нея. Тя му се усмихна и започна да се гали чувствено с пръсти, като ги облизваше от време на време между милувките. Колкото и да беше странно, тя наистина гореше от страст, не се преструваше. Желаеше го силно. Очите й се разшириха. Действително се наслаждаваше на соловото изпълнение и езикът й палуваше в сумрака, докато го чакаше да се върне.

Изведнъж тя бързо се изправи до седнало положение, изви гръб назад и с учестено дишане, застена от удоволствие. Преждевременно и неумишлено се бе довела до оргазъм.

Бепи се върна с Але и Майки и я завари притиснала сластно бедрата си едно в друго. Той им каза да я отведат в стаята си и да й се изреждат до следобеда на другия ден. Те едва не припаднаха.

— Господи, Исусе — каза Але. — Къде я намери?

— Прескочи през прозореца — отвърна му Бепи. — Искам да я чукате, докато откачи, и когато вече не може да ходи, да се обадите на Сам Грималди да дойде да си я прибере. Обаче здравата да я чукате, Але. Обработете я хубаво. Искам никога да не забрави този велик момент от живота си.

Както бе застанал, само по гигантските си бели боксьорски гащета на черни точки, Але приличаше на полуоблечена панда. Той се наведе и я грабна на ръце, опитвайки се да бъде нежен. Кристи продължаваше да тръпне в затихващи оргазмени конвулсии. Але Хоп се спря, погледна назад към Бепи и каза:

— Тая още е в екстаз.

Наблюдавайки жадно как тази пищна хубавица се разтапя в оргазъм пред очите му, Шантавия Майки си помисли, че е умрял и е попаднал в рая. Започна да се почесва нервно по главата, очаквайки нетърпеливо да се върнат в спалнята.

Все още отдадена на себе си, Кристи обърна поглед към Бефино и прошепна със задъхан, дрезгав глас:

— Ти си гаден негодник!

— Как каза, че ти е името, сладурче? — попита я Бепи.

Але Хоп повтори въпроса като ехо:

— Да бе, как й е името? Щом като ще я чукаме, бихме искали да знаем поне как се казва. Нали така, Майки?

— Когато работата опре до секс, имената са нещо важно — отвърна Майки, драпайки се по задника. — Гледай я само! Не може да изключи.

Тя се взираше в мъжете, слушайки разговора им, и отново изруга по Бефино:

— Мръсно копеле! Няма да отида с тия умствено недоразвити простаци. Чуй ги само. Те са тъпи.

— Признак на лошо възпитание е да говориш, докато изживяваш оргазъм — отвърна й Бепи. — Както сама каза, утре си свободна целия ден. Така че забавлявай се. Бъди любезна с моите приятели. Не ги наричай с грозни имена. Като ги опознаеш, ще видиш, че са свестни момчета.

Отведоха я. Никога нямаше да забрави Бефино Менесиеро от Ню Йорк, който се отказа от една красива и изгаряща от желание жена като нея. Той пък беше на мнение, че за това е била необходима огромна воля от негова страна.

На другата сутрин Бепи се срещна на закуска със Стоун. Разказа му за Кристи Макбрайд. И двамата се смяха, докато Бепи описваше изражението на лицето й, когато видя Але Хоп и Шантавия Майки, застанали смаяни по долни гащи с крещящ десен.

— Алън, доста мислих по твоя проблем снощи. Първоначално предложихме на тия мръсници три милиона, обаче те отвърнаха с отказ от четири. Ти си съгласен да платиш три, нали така?

— Точно така.

— Обаче сега те си мислят, че могат да получат пет милиона.

— Прав си — отвърна Алън. — Смятат, че пет милиона са им вързани в кърпа. Не биваше ние да споменаваме тази цифра. Сега тя им се е запечатала в мозъците.

Бепи мигновено долови намека в думичката „ние“ и отговори със същия учтив тон и ударение:

— Ние не сме споменавали пет. Аз ги предложих. Ще действам с тия хора така, както аз си знам, и ако доживеят деня, в който ще получат пет милиона от „Ел Банко“, ти ще имаш брада до ташаците като Рип Ван Уинкъл. Разбра ли ме, Алън?

Алън не отговори.

— Та както виждам нещата — продължи Бепи, — тези хора ще ни създадат големи неприятности. Няма да им угодиш, докато не им дадеш част от хотела си. Морано обаче каза, че за това и дума не може да става. А предложението за пет милиона беше майтап, ако не си загрял.

— Сполай ти, Господи — обади се Алън, опипвайки нервно златната верижка на врата си. — Най-после заемаме силова позиция. Братята са много усърдни в делата си. Може да са тъпи, но са упорити.

— Упорити ли? Единствената възможност за братята Грималди да продължават с упорството си е да ги ликвидирам и тримата. В гробовете си ще упорстват в мир. Тези хора са с повредени мозъци, Алън, и аз лично ще се погрижа най-после да мирясат. Вече взех решение. Ще ги премахна, за да почистя част от боклука на обществото. За хора като тях може да скърби единствено майка им.

— Надявах се да не се стигне чак дотам — промърмори Алън. — Какъвто съм късметлия, сигурно ще се наложи да се разправям с майка им. Вероятно ще се появи с черни обувки на високи токчета и ще поиска да прибере парите на синчетата си. Как мислиш да постигнеш всичко това без война?

— Няма да има война, Алън. Само погребение. Има разлика. Едно погребение винаги минава много по-лесно и по-тихо от война. Пред нас са три важни фигури от подземния свят на Лос Анджелис. Всичките трябва да си отидат едновременно, така че е нужно да измислим нещо специално. Нали разбираш, някакво голямо произшествие… Самолетна катастрофа или нещо такова.

Алън погледна Бепи в очите.

— Идеята ти е примерно да ги качим на малък самолет за някъде и после пилотът да скочи с парашут, оставяйки тримата братя да се гледат стъписано, така ли?

— Да, нещо такова. Обаче в малък самолет човек не може скришом да си сложи парашут. Планирането на маршрута и други подробности го правят много трудно изпълнимо. Трябва да бъде нещо по-просто, но убедително. Имаш ли познати каскадьори?

— Познавам един, който навремето беше каскадьор.

— С какво се занимава сега?

— С нищо. Всъщност би бил особено подходящ — безработен е. Той е комарджия и дължи на хотела поне петдесет хилядарки според последната ми информация. И съм убеден, че още не си е изплатил залозите.

— Точно той ми трябва — каза Бепи. — Намери ми го. Кажи му, че ще му платя петдесет хиляди и ще уредя сметките му в хотела ти. Това ще го заинтересува.

— Добре, утре ще му се обадя.

— Не, обади му се днес и разговаряй лично с него. Не го търси чрез други хора. Не искам никой да знае, че сме във връзка с него. Къде живее?

— Лас Вегас. Този глупак е непоправим комарджия. Влюбен е във Вегас. Говори се, че и като каскадьор е бил непоправим. Чувал съм, че неведнъж се е пребивал.

— Това е добре. Като че ли е роден да губи. Свържи се с него и му кажи, че ще отидем да го видим във Вегас. Уговори срещата за късно тази нощ. Извикай братя Грималди на среща по някое време днес.

Същия ден следобед Бепи бе седнал на една маса с лице срещу Пит Грималди.

— Как мислите? Какво решихте, момчета? — попита той.

— Можем ли да стигнем до споразумение или не?

— Да, ние се разбрахме да вземем петте милиона и да запазим мира — отговори Пит.

— Обаче това е окончателно. Пазарим се така: пет милиона или нищо — обади се Сам. — Цялата сума в брой.

— Смятах да ви платя с чек — каза Бепи на Сам.

— Ти луд ли си бе? — кресна Сам от другия край на масата. — Ние дадохме на тоя евреин пари в брой и искаме да ни ги върне в брой.

Бепи се усмихна. Точно това искаше да чуе.

— Добре, Алън. Плати им пет милиона в брой. Това е цената им за мира, а всички искаме мир. Тези хора ще си получат цената — повтори той. — Ще обясня на Морано, че това е най-доброто, което сме могли да направим за теб. До няколко дни трябва да отпътувам за Ню Йорк. Хайде тази вечер всички да отидем във Вегас. Ще се радвам, ако и тримата дойдете като наши гости да се посмеем и забавляваме и освен това да вземем парите ви. Аз не бих рискувал да пренасям такава сума. Вие можете да го направите. Утре към три часа ще се съберем всички в хотел „Ел Банко“ и ще ги преброим. Искам и тримата да присъствате при предаването на парите, за да няма след това приказки. Съгласни ли сте? Ще бъда свидетел, че парите са ви изплатени и ще докладвам на Морано за приключването на сделката. Обаче помнете, че това ще бъде последният път, когато стъпвате в хотела!

Братята се съгласиха да отидат в Лас Вегас и да пренесат парите.

— Освен това, Сам — подхвърли Бепи, — не забравяй да се отбиеш в хотела ми да си вземеш любовницата. Приятелите ми я чукат от толкова време, че малката сигурно не може да ходи. Вероятно краката й вече са се изкривили.

— Каква любовница? — попита Сам, правейки се на ударен.

Когато по-късно Бепи се върна в апартамента си, с голяма изненада установи, че Кристи е още там. Беше облечена и чакаше. Двамата с Але Хоп гледаха телевизия. Бепи я огледа. Жадното за секс момиче от предната вечер се бе превърнало в жалка марионетка. Изглеждаше съвсем покорна и бледа. Очевидно беше, че пазачите й са я изтощили напълно.

— Ония мръсници не си ли я потърсиха? — попита Бепи.

— Не. Никой не се е обаждал за нея — отговори Але.

— Дадохте ли й да яде?

— Да. Нахранихме я, чукахме я и я изкъпахме. Цялата е напудрена и готова да им я изпратим обратно — промърмори изтощено той. — Сега мога ли да поспя? Скапах се от тая работа.

— Да, върви да спиш. Ще те събудя по-късно. В шест часа заминаваме за Вегас.

— Може ли вече да си тръгвам? — попита тихо Кристи.

Бепи я погледна право в очите и на лицето му грейна мълчалива подигравателна усмивка, с която целеше да я доунищожи.

— Какво си зяпнал, Бефино? — кресна тя неочаквано и го прониза със свиреп поглед. — Всичко това снощи можеше да бъде само твое. Обаче не! Ти го даде на ония гадни катили. А сега ме зяпаш с похотлив поглед! Искам да си отида вкъщи. Разбра ли? — изхлипа тя. — Просто ме пусни да си отида.

— Съжалявам, ако мислиш, че те гледам похотливо, защото аз не те желая, скъпа. Само ми стана тъжно за теб. Този поглед беше от съжаление. В действителност дори не бих се изпикал върху теб. Ти си долна проститутка, шпионираща за една още по-гадна тайфа от катили, тъпа курва, която се чука с катили наляво и надясно. Лягаш с всичките — от Ню Йорк до Лос Анджелис. Гордееш ли се със себе си? Само някой да си свали шапката и започваш да мастурбираш. Не е нужно много, за да се възбудиш, а? Отприщи се с едно пишкане — напомни й той. — После веднага си напъха ръката в оная работа, и то публично. Това не те ли притеснява?

— Не, не ме притеснява. Достатъчно е Сам Грималди да каже една дума и започвам да я галя. Искаш ли да я подготвя, за да я оближеш сочна? Или може би се страхуваш, че ще се нацапаш и ще си опропастиш скъпия костюм? — попита тя с презрителна подигравка.

— Ти си едно много красиво момиче, но си прекалено нахална. А също и много лоша шпионка. За твое сведение на Сам не му е стигнал умът да вземе предохранителни мерки, за да не пострадаш. Той е абсолютен чвор, от който не става нищо. Снощи си мислех, че съм дал на приятелите си да чукат нещо от класа — готини баджаци, дълги крака, големи цици и хубава физиономия. Обаче ти току-що обезцени подаръка ми. Ти си само една евтина курва и най-вероятно те ще се окажат с лош късмет и ще опрат до услугите на някоя ветеринарна поликлиника, за да се отърват от непознат вид трипер.

Кристи скочи на крака и отметна назад дългата си лъскава коса.

— Ветеринарна болница ли? — попита тя със задавен глас.

— Казах поликлиника.

— Искаш ли да мастурбирам пред теб или не? Знам, че това ти хареса, перверзник такъв! Ти си извратен. Защо не го признаеш? Познавам хора като теб. Личи ти по жадния поглед — отвърна на удара тя. — Избрал си идеален момент за въздържание. С каква цел го правиш, в религиозна секта ли ще влизаш, или днес ще приемаш първо причастие?

— Изчезвай моментално оттук, малка мъстийо — отвърна й той гневно. — Бъди благодарна, че още дишаш. Трябва да призная, че си красива дори когато си ядосана. Видът ти е изкушаващ, но душата ти е на долен помияр. Мога да те гледам, сладурче, и като мъж да се възхищавам, че си такова готино парче, обаче, слава Богу, не те желая.

— Не ме желаеш? Тогава нещо не ти е в ред — разпали се тя. — Всички мъже ме желаят. Погледни ме! — Тя вдигна полата си и показа голия си задник. — Виж ми котенцето и кажи, че не ме желаеш. Знаеш, че много ме искаш. Освен ако нещо не си сбъркан. Ти си помиярът, не аз. — Тя изведнъж се разсмя и го посочи с пръст.

— Ти си обратен, ето това е. Ти си гаден педал. Господинът с раирания костюм е педераст. Ето защо не ме искаш. Гледай само като кажа на Сам. Твоите хора трябваше да ти свършат работата…

Бепи я удари с отворена длан — оглушителен шамар, който насълзи очите й. Той погледна лицето й и червената следа от шамара.

— Отпечатъкът от ръката ми много ти отива. Дръж се прилично. Днес вече каза достатъчно. А сега се върни при Грималди и наговори същите бълвочи на ония умопомрачени копелета.

Гордостта й се изпари. Тя отмести с ръка косата от лицето си и му се усмихна, за първи път искрено. Бепи й отвори вратата и също се усмихна. Изглежда, бе възхитена от неговата сила и пренебрежението му към еротичните й атаки. Протегна ръка, хвана нежно дланта му и прошепна:

— Всичко това можеше да се превърне в много мил спомен и за двама ни. Съжалявам, господин Менесиеро. Идеята не беше моя.

Той я погледна със съчувствие.

— Знам и те разбирам. Бъди спокойна, нещата ще си дойдат на мястото. Желая ти всичко добро… Кристи.

По-късно същата нощ вече в Лас Вегас Бепи се срещна с каскадьора, който се нае да свърши работата. Той беше дебел и отпуснат, но твърдеше, че е в състояние да се справи. Каскадьорът поиска пет хиляди долара в аванс и Бепи се съгласи да му ги даде на сутринта, преди да се заеме със задачата, а остатъкът щеше да получи след приключването й.

Разговаряха в продължение на няколко часа, докато уточнят плана. Каскадьорът трябваше да качи в колата си братята Грималди за летището и да хвърли автомобила от една скала по пътя, като изскочи точно преди да полети.

— Колата пада на дъното на пропастта, а братята се превръщат в три ангелчета. Простичко. Това е елементарен план — каза Бепи. — Толкова е елементарен, че трябва да успее. Когато дойде, полицията ще си помисли, че е станало произшествие. Алън, аз и ти ще ги следваме с нашата кола. Каскадьорът ще се спусне долу да изнесе касата с петте милиона, а ние ще го изчакаме. Погрижи се касата да може да издържи падането и евентуален пожар, без да се пръсне.

— Бъди спокоен. Ще бъде здрава като банков сейф — отвърна Алън.

— Планът е малко старомоден, но е единственият начин да ликвидираме тримата едновременно и е по-добър, отколкото да се разкарваме насам-натам с пищови. Опитай се да ги напиеш, преди да тръгнат — добави Бепи.

— Понякога старите методи са най-добри. Един скок в скалиста урва винаги е убедителен — съгласи се Алън.

— Не искам да се получи като в блудкавите филми — каза Бепи и погледна в очите първо каскадьора, а после и Алън. — Там всичките пари се разхвърчават и филмът свършва.

— Бъди спокоен, Бефино. Аз ще се погрижа — отвърна Алън. — Вярвай ми. Ще трябва да омета всичките си спестявания, за да събера такава сума. Касата ще бъде възможно най-доброто, което се продава… Все пак, когато братята видят големината и теглото на касата, може би ще решат да пътуват с кола до Лос Анджелис, вместо да летят.

— Да, прав си. Това е възможно. Трябва да бъдем подготвени за всичко. Може да имат на разположение свой собствен шофьор. Затова нека да предвидим и непредвидимото. Сигурен съм, че няма да си тръгнат с пет милиона под мишницата без предварителен план. Освен ако наистина са тъпаци.

— Не биха регистрирали касата на летището като багаж. Затова може би ще поискат ние да ги закараме обратно до Лос Анджелис. В такъв случай ще разполагаме с повече време да се разправим с тези гадове — предположи Алън. — Това би било чудесно, обаче с пет милиона в ръцете, те вече сигурно са си уредили златна лимузина. Нямат нужда от нас.

— Ако стане така, ще следваме колата им отдалече. Когато спрат за пиш-пауза, можем да ги нападнем и да им вземем касата. Ще ги атакуваме с всичко, което имаме, и след това ще офейкаме по най-бързия начин. Voi capite?48 — попита Бепи и намигна на Алън.

— Si, si, senor49 — отвърна Алън, понеже не знаеше как да го каже на италиански.

— Добре, стига за днес. Скапан съм. Трябва да си починем, за да ни се избистрят главите.

Алън не спираше да говори и да се притеснява.

— Не забравяй, че пет милиона са огромна сума. Тези типове са силни. Може да са наели цяла армия във Вегас, която да ги ескортира на връщане. Не мислиш ли, че е вероятно?

— Може да е така, но може и да не е. Скоро ще разберем. Такова нещо трудно се предвижда. Ще почакаме и ще видим. Ако се наложи да изоставим този план, аз имам наум нещо друго — отвърна Бепи.

— Да допуснем, че се откажат от помощта ни, вземат парите и напуснат града със собствен ескорт. Какво ще правим тогава? Тази работа може да се превърне във фиаско.

— Не ти ли идва на ума, че съм им закачил опашки? — каза грубо Бепи. — Известно ми е за всеки, с когото разговарят в този хотел. Ако усетя, че хората им са пристигнали, решението ми ще бъде да ги спипаме в стаите им и да ги изнесем в куфари, тихо и елегантно. Нали ти се намират три големи сандъка, Алън? Приготви ги. Слушай, ако трябва, ще ги пречукам даже и в твоя креват. Гледай чаршафите ти да бъдат чисти. Единствената причина да са още живи е, че искам да го направя хитро и изпипано, а това изисква солидна подготовка. Иначе е нужен само един автомат. Хайде, нека забравим за малко тази работа.

По-късно същата вечер, когато останаха сами с Бепи, Алън попита:

— Ами какво ще правим с каскадьора?

Той погледна над внушителните си очила и зачака отговора му.

— Може ли да хвърчи? — попита Бепи. — Когато изнесе касата, ние ще я вземем и Але Хоп ще го хвърли обратно в гроба му. Ако не може да хвърчи, дупе да му е яко.

— Да, може ли да хвърчи? Звучи успокояващо — измърмори Алън, без да се разсмее. — Аз изрично му казах да използва първия неработещ открит рудник. Намира се точно зад един остър десен завой.

— Нашата цел изисква абсолютно безлюдно място, за да не види никой — каза му Бепи.

— Бъди спокоен. Познавам почти всички рудници в района. Купувал съм акции, за да избягна данъците. Този е само на четиринадесет мили от Вегас. Абсолютна пустош. Има само една въпросителна: мислиш ли, че няма да се усетят, пътувайки четиринадесет мили в грешна посока? Летището е само на три мили.

— Може би няма, ако каскадьорът кара бързо и бръщолеви непрекъснато. Може да не разберат колко път са изминали. Какво ще направят? Ще го застрелят ли? Вероятно ще бъдат заети с планове какво да правят с парите. Трябва да се получи. Нямаме избор. Защо не се повозиш дотам заедно с него и Але Хоп да разузнаете района? Провери урвата, за да се убедиш, че щатските власти не са затрупали шибаната дупка. Съгласен ли си? Искам да паднат поне от стотина метра. Направете една суха тренировка преди акцията. Каскадьорът трябва добре да познава района. Нека оттренира движенията си. Трябва да бъде абсолютно точен. Обаче не отивайте там с лимузина. В пустинята лимузините привличат погледа.

На другия ден към три часа братята Грималди неочаквано казаха на Алън Стоун, че много спешно трябва да напуснат Лас Вегас. Искали парите на следващия ден, не по-късно, и щели да откарат касата на летището, откъдето щели да я занесат в Лос Анджелис със самолет. Имали резервация за два часа следобед и поискаха да бъдат закарани на летището в един.

— Нужен ни е само транспорт до летището — каза Сам.

Алън отговори, че ще им предостави лимузината си.

На сутринта преброиха заедно парите и скоро братята бяха готови да отпътуват. В последния момент те направиха своя ход. Сам бил размислил и отказа да ползва лимузината на Алън. Вместо това настоя да вземат такси до летището.

— Не е необходимо, приятели — каза той, докато се ръкуваше с Бепи и Алън. — Отбивайте се да се виждаме, когато сте в Лос Анджелис.

— Как така ще взимате такси? Алън ви е приготвил лимузината си. Не се притеснявайте, използвайте я до летището. Пътувайте приятно. Колата ви чака отпред — настоя Бепи. Знаеше, че при това положение те никога няма да се съгласят да вземат лимузината, затова продължаваше да им я натрапва. Така ги караше да се чувстват сигурни и доволни, че взимат такси. Вече бяха убедени, че са го надхитрили.

— Не, не се притеснявайте. Ще се оправим — настоя Сам. — С такси ще правим по-малко впечатление.

„Гледай го какъв е кретен — помисли си Бепи. — През цялото време си вярва, че е с една крачка пред мен, а? Тия наистина са тъпаци.“ Беше предвидил този ход и затова бе подготвил едно крадено такси.

Алън се втурна към кабинета си услужливо и заяви:

— Аз ще се обадя за такси.

Той се свърза с каскадьора и му съобщи да вземе таксито вместо лимузината и да паркира пред хотела.

— Ще бъдат долу след минута. Направи така, че да се качат в твоето такси. Бъди нащрек. — После промърмори на себе си: — Щом като предпочитат такситата, ще им дадем такси.

Братята взеха касата и тръгнаха към входа на хотела като бягащи нелегално от казармата войници. Бързаха и припряно се качиха в чакащото такси.

— За летището — казаха те на шофьора.

Каскадьорът се престори, че съобщава за курса си на диспечера. В действителност говореше с Бепи в потеглящата зад тях кола.

— Пред коя авиокомпания — попита той.

— ТУА. Тръгвай, защото бързаме — отвърна му Сам.

Радиотелефонът бе инсталиран от Шантавия Майки в невзрачния седан, за да го ползват Бепи, Алън и момчетата.

— Жълто такси дванайсет — каза каскадьорът. — Трима пътници за терминала на ТУА във Вегас, потеглям от хотел „Ел Банко“ в тринайсет и пет, край.

Следвайки указанията, каскадьорът остави радиостанцията включена, за да може Бепи да чува разговора на братя Грималди. Остана малко изненадан, когато чу отговор от Шантавия Майки, който му нареди да се отбие до търговския център „Мади Крийк“, след като закара пътниците си.

— Там чакат трима индийци, които преди малко са спечелили джакпота. Може да закачиш добър бакшиш.

Каскадьорът потисна усмивката си.

Тримата братя започнаха да се отпускат, когато каскадьорът подкара бързо към пропастта. Разговаряха много разпалено и не забелязваха, че летището е вече на три мили зад гърба им.

— Видяхте ли им физиономиите, когато им казах да забравят за лимузината, понеже ще вземем такси? На оня скапаняк, Бефино, мустакът му увисна до брадата. Ами евреинът? Едва не се насра. Мислят ни за глупаци. И аз съм гледал филми. Затварят преградното стъкло на лимузината и пускат газ на хората в задното помещение. Не се съмнявам, че това ни бяха приготвили. — Сам се засмя на собствените си думи.

— Поръчал съм четирима души да ни посрещнат в Лос Анджелис — каза Джо на братята си. — Ако тези боклуци се опитат да ни скроят номер, ще го направят в Лос Анджелис, а не във Вегас. Затова нашите момчета ще чакат на летището. Трябва по най-бързия начин да приберем касата. Онези баламурници не знаят, че ни чака частен самолет. Мислят си, че ще мъкнем този сандък с редовен пътнически полет.

— Бефино ме попита с коя авиокомпания ще пътуваме — каза Пит, смеейки се. — Ама че кретен! Отговорих му с „Аляска“ и той ми повярва!

Бепи се усмихна, докато ги слушаше: „Тъпаците са наели самолет, а забравиха да наемат предварително кола.“

— Ама как се изплашиха тия типове. Сърцето на оня, Бефино, му падна в петите — изсмя се отново Сам. — Добре го стреснахме с приказката за чувала. Отщя му се да яде, даже не можа да чука Кристи. Никой, ако е с всичкия си, не би отказал на най-скъпата проститутка в Бевърли Хилс! Видяхте ли колко бързо предложи петте милиона?

— Да бе. Изобщо не му беше до парите. Толкова беше изплашен, че с радост пожертва мангизите на евреина, само и само да постигне някакво споразумение — каза Пит. — И Морано изпраща такъв човек да урежда сделка като тази. Сигурно вече изкуфява от старост. Късметлия е, че не пречукахме това хлапе. Имах чувството, че Алън ще си глътне пурата, когато чу пет милиона. Изобщо не им мина през ума, че може да се навием на четири.

— Още не мога да възприема, че загубеният Бефино даже не е чукал курвата — възкликна Сам. — Направо е жалък. Кучката казва, че бил непреклонен и й отказал категорично. Уважавала го за това. Аз пък казвам, че сме го шашнали и не е могъл да го вдигне.

— Според мен той е жалък педал — обади се Джон. — Държеше се като такъв. Господин Морано това, господин Морано онова… Направо си е педал. Сигурен съм. Никой не би отказал на Кристи.

Сред смеха и шегите Пит вдигна изненадано поглед.

— Ей, не трябваше ли вече да сме пристигнали? Онзи път отзад не беше ли за летището?

— Ще заобиколя откъм задната страна. За да избегнем задръстването заради ремонта на пътя — каза шофьорът.

— Не знаеш ли, че шофьорите в Невада са същите като ония в Ню Йорк? — обади се Сам. — Прецакват те с брояча. Винаги минават по най-дългия маршрут. Не се притеснявай, можем да си го позволим. — Той потупа с длан касата.

— Налага се да влезем откъм задната страна на летището. Днес асфалтират отпред, затова съм принуден да заобиколя — обясни шофьорът. — Ще изключа апарата, ако искате. Съобщиха по радиото, че пътят ще бъде затворен.

Таксито започна да се изкачва по едно възвишение.

— Приятелче, ти вървиш нагоре. Летището е ей там, долу — сопна се Пит.

Почти бяха стигнали. Оставаше още съвсем мъничко. Шофьорът надникна в огледалото и видя, че очите им шарят във всички посоки.

Таксито наближи пропастта и каскадьорът подкара право към нея с деветдесет километра в час, точно както бяха репетирали. С лявата ръка отвори рязко вратата в последната секунда и се катурна тромаво върху песъчливия терен, изтъркулвайки се шест метра до самия ръб на скалата. Беше преценил грешно скоростта и разстоянието и увисна на ръба с главата напред, но успя да предотврати падането.

Алън и Бепи наблюдаваха неспокойно от тяхната кола.

— Ама че тъпак! — изкрещя Алън. — За малко и той самият да полети! Гледай само каква идиотщина. Едва не хвръкна заедно с тях. Можеше да го изгубим, преди да е извадил касата. Тоя скапаняк изобщо не може да скача.

Лицето на Бепи беше ледено. Той не отговори на Алън. Слушаше братята Грималди, които още се чуваха от високоговорителя.

— Ей, къде изчезна тоя шофьор? — кресна Сам. — Ох, Господи! Какво става, по дяволите? Мамка му на Бефинооо…

Бепи се усмихна и каза:

— Ако можех само да им видя физиономиите, щях да бъда безкрайно щастлив.

Таксито излетя от ръба на пропастта, сгромоляса се върху скалите в основата на канарата и лумна в пламъци.

— Измъкни касата! — кресна Алън на каскадьора, тичайки към бездната. Погледна горящите останки и размаха ръце, а златната верижка на врата му се люлееше неистово. — Измъкни проклетата каса, защото ще се стопи!

Беше изпаднал в нервна криза.

Каскадьорът бързо се спусна надолу по урвата. Подхлъзваше се на отронени камъни и измина повечето от разстоянието по задник. Таксито продължаваше да гори.

— Не мога да я взема! Много е горещо! — Гласът му кънтеше в скалистата урва, а той гледаше нагоре към четиримата мъже.

— Извади проклетата каса! — крещеше истерично Алън и гласът му също ехтеше в скалите. — Измъкни касата, майка му стара!

Обладан от ужас, виждайки касата заглавена между топящите се пружини на седалките и мъртвите братя, които сякаш се опитваха да я грабнат дори в смъртта си, каскадьорът протегна ръка и се опита да хване нажежената дръжка. Отскочи назад от болка още щом пръстите му се долепиха до горещия метал. С огромно усилие и страдание той успя да помести малко касата, но му пречеше овъгленият труп на Пит Грималди, който сякаш се бе вкопчил в нея.

Виждайки тялото, чиято коса още димеше, а плътта цвърчеше, той изкрещя от ужас и размаха обгорените си ръце към мъжете горе.

— Много е гореща! Не мога да я измъкна. Изгорих си ръцете!

— Извади касата! — продължаваше да крещи Алън. — Не ми дрънкай глупости! Побързай, докато не се е стопила!

Каскадьорът се озърна, взе един дебел клон и се върна при останките от колата. Избута навътре в таксито тлеещия скелет на Пит, успя да освободи касата и да я изтегли настрани. Свали си колана, завърза го за дръжката и задърпа нагоре по склона на скалата.

Когато стигна до горе, Шантавия Майки му помогна да изтегли касата. Але Хоп стисна изгорената му ръка и сърдечно го поздрави за добре свършената работа.

Каскадьорът, изтощен до крайност и запъхтян, даде да се разбере, че силното ръкостискане му причинява болка. Когато опита да се отскубне, Але стисна по-здраво. После го грабна и го хвърли обратно в стръмната урва.

Още сутринта Алън бе дал на каскадьора плик с пет хиляди долара в брой, върху който пишеше „Благодаря“ и стоеше подписът на Пит Грималди. Така щеше да изглежда, че каскадьорът е бил в делови отношения с опечените братя Грималди.

— Много ми е странно как тези глупаци се вързаха на стария трик с подмяна на колите и скок от скалата — каза Бепи, докато пътуваха обратно към хотела. — Всеки ден по телевизията показват по нещо такова. Обаче още върши работа. Продължава да върши невероятно добра работа.

Всичко бе минало гладко. Братята Грималди излетяха за Лос Анджелис от високата сто и двадесет метра канара. Алън си получи парите обратно и всичко беше наред. Той беше щастлив, но нервите му бяха разнебитени, затова прекара остатъка от деня в мансардния си апартамент.

Два дни по-късно групата се завърна в Ню Йорк. Дон Морано попита Бефино:

— Какво се случи там? Защо беше нужно да убиваш четирима души, за да решиш въпроса? Аз те помолих да преговаряш. Ти на това преговори ли му казваш? Да пречукаш четирима души компромис ли е?

— Опитах се да постигна споразумение — обясни Бепи. — Опитах много настойчиво, но те се държаха глупашки, като cafoni. По едно време заплашиха, че ще ме напъхат в чувал. Ти каза да преговарям и аз го направих. Опитах да постигна компромис, но беше невъзможно. Оказаха се много неразбрани хора. Те взеха решението вместо мен. Това бяха разбойници. Искаха пет милиона долара или хотела в замяна на два милиона. Тези хора бяха луди и — ти се оказа прав — тъпи като галоши. От самото начало на разговорите ни те нямаха капка респект към мен или фамилията Морано и ми го заявиха право в очите — каза сериозно Бепи и след това се усмихна. — Как да преговаря човек? Тези боклуци нямаха капка уважение. Изпратиха ти послание. Да си стоиш в бруклинските билярдни зали и да не се бъркаш в хотелиерския бизнес. Затова на път за Лос Анджелис им се случи ужасна катастрофа. Чете ли вестниците? Даже са откраднали такси. Не е ли това голяма глупост от тяхна страна?

— Да, четохме вестниците и се притеснихме от турнето ви в Холивуд. Помислихме, че снимате филм там — каза дон Емилио и стисна рамото на Бепи. — Никога не са били разумни хора. Знам го. Просто се надявах, че проблемът може да бъде разрешен по-безболезнено. — Той предъвка пурата си и отпи от чистото кафе, мънкайки си нещо под носа. — Sta beni. Сега разбираш защо изпратих теб, Бефино. Жалко е, но тези хора никога не са имали ah rispecto, дори и в Шака, в родината ни. Спомням си, че когато беше момче, Пит ми открадна колелото. Винаги е бил pazzo, дори и тогава. Morte е uno topo. Умря един плъх.

Бепи се усмихна леко, но в действителност му идваше да прихне заради историята с велосипеда. След толкова години Морано си спомня, че Пит му е откраднал колелото! Гледай какво е запомнил! Обаче знаеше, че донът е доволен от решението му да преустанови всякакви преговори с фамилията Грималди.

— Алън Стоун попита колко дължи за услугата. Казах му да се обърне към теб за отговор. Сметнах, че може би ще искаш ти да определиш цената, защото сега той е с три милиона печалба.

Дон Морано отново изпусна кълбо дим от пурата си и погледна Бефино — приятелят му, който нито веднъж не забрави значението на rispetto.

14.

Няколко седмици по-късно, вече у дома при семейството си, една сутрин Бепи се събуди рано и отиде в кухнята да изпие чаша портокалов сок. Там завари близнаците да ядат от една голяма купа. Бяха вече на осем години и пълнички.

— Какво ядете, деца?

— Pasta lendica — отговориха децата.

— В седем и половина сутринта? Ядете студена pasta lendica, при това от една и съща piatto50.

Близнаците се ухилиха.

— Остана от снощи и я сънувахме. Обаче, тате, вчера Патси ми изяде моцарелата. Нищичко не ми остави — обясни Рене на баща си.

Опитвайки да сдържи смеха си, Бепи се върна на горния етаж и каза:

— Хей, Дана, стани да си видиш децата. Долу в кухнята са. Започват да приличат на брат ми Марио, закусват със студена pasta lendica. Сънуват pasta lendica вместо корнфлейкс или шунка с яйца. И да отидеш да купиш една кутия моцарела. Току-що получих оплакване от дъщеря ти.

Същия ден Бепи се срещна с хората си, за да обсъдят планове за бъдеща делова дейност. Але Хоп и Шантавия Майки се хвалеха пред Маймуната, Джоуи Ди и Малкия Паули в големи подробности за пътуването си до Западното крайбрежие и за сексапилната красавица, която бяха чукали в продължение на цели шестнадесет часа.

— Ега ти, какви дълги крака имаше, като пипала на гигантска сепия! — каза Але. — Увиваше ги два пъти около мен. Беше същинска стръвница. Прав ли съм, Майки?

Майки се ухили и очите му блеснаха.

— Да бе, беше като огромен калмар. Можете ли да си представите, че ни ги смучеше едновременно и на двамата и ни бъркаше с всичките пръсти в задниците. Още не мога да повярвам, че това наистина се случи. Але е прав, тя беше като октопод.

Бепи ги послуша и после каза:

— Момчета, свършихте ли с приказките за октоподи? Предполагам, че сте били като две танцуващи маргаритки, когато пръстите й са били в задниците ви. За лизане на мацки ще си говорим по-късно, става ли?

— Кой е споменавал нещо за лизане на мацки? — сопна се Але. — Ние не сме я лизали. Тя ни облизваше. Така ли беше, Майки?

— Добре де. Обаче извадете пръстите от задниците си и да поговорим малко делово. И впрочем, ако нещо ви прокапе, отидете при ветеринар, а не при човешки доктор. Според мен тя беше… — В този момент си спомни как Кристи се разбунтува срещу него. — Не, тя не беше лошо човече в крайна сметка. Макар и проститутка, имаше характер.

— Да, ама и какво котенце имаше! — каза Але. — Трябваше да го видиш, Беп. Съвсем като козинка. Приличаше на кожа от норка. Ти наистина пропусна нещо страхотно!

Бепи прекрати шегите, като каза:

— Радвам се, че ви е харесала, момчета.

След това ги уведоми, че ще започнат търговска дейност и в Мексико чрез една вносно-износна фирма, която той и Алън Стоун замисляли от известно време. Главната й квартира щяла да бъде в Мексико сити.

— Отдавна ми се върти тази идея. Споменах я пред Алън и той отсече: „Хайде да го направим.“ И така, взехме решението буквално за една нощ. Алън вече е разговарял с няколко големи магазина. Те проявяват интерес към разпространението на някои наши изделия.

— Какви изделия? Ние нямаме изделия — каза Але.

— Имаме. Като начало — керамика и мебели. Всичко се произвежда в Мексико! Вече се продават по западното крайбрежие. Ние ще залеем източното, Канада и Европа.

След това Бепи се обърна към Джоуи Ди и каза със смях:

— Понеже изглеждаш почти като мексиканец, ще се наложи да оглавиш канцеларията и складовото стопанство, а ние трябва да ти намерим нов апартамент.

— Защо аз? — попита изненадан Джоуи Ди. — Не приличам на мексиканец. Правиш си майтап с мен, нали? — Той погледна Бепи в очите и след това развълнувано повиши глас: — Защо не изпратиш Але Хоп? Той прилича на… — Обърна погледа си към Але Хоп и замлъкна.

— Трябва ни точно човек като теб, Джоуи — каза му Бепи, — така че ще заминеш заедно с мен и Майки. Затова гледай да свикнеш с тая мисъл.

— Защо все на мен се пада неблагодарната работа? — запротестира Джоуи Ди. — Сега буквално ме изпращате на заточение. Аз имам цял куп задължения. Обвързан съм в тази страна. Как мога да напусна Америка? Ще липсвам на много хора. Не мога да отида в Мексико. Не познавам никого там. С кого ще си говоря?

— На кого ще липсваш? — попита Бепи. — Само на майка си, на никой друг. Там ще живееш разкошно и ще чукаш мексиканки колкото си щеш. Всичко около теб ще е мацки! Нашата фирма ще ти наеме вила. Ще живееш като посланик, глупак такъв.

— Ама виж, Бепи, аз си имам гаджета и в Бруклин. Знаеш за какво говоря. Нужно ли е сега да ги изоставя? Поел съм ангажименти. Не можете да разберете, момчета — възропта Джоуи.

— Да бе — обади се Маймуната. — Има гаджета и още как. Чука жените на всички смахнати. Посещава ги в домовете им веднъж седмично, по график. Нали се сещаш, така както чука Норма два пъти в месеца, така и тази, и онази. Чука даже и Вира… Сещаш се коя е. Мъж й е оня, дето продава връзки за обувки в метрото.

— Вира е майсторка на духането — кресна Джоуи срещу Маймуната. — Прави страхотни свирки. Какво ти разбира главата от жени бе, шебек?

— Може да прави страхотни свирки, но също така е на около осемдесет и две години бе, помияр скапан. Направи ни услуга и замини за Мексико. Излагаш квартала ни. — Маймуната се разсмя.

— Коя Норма чука? — попита Бепи.

— Как коя Норма — жената на Червения — отвърна Маймуната. — Не е лоша. Малко е дебеличка, обаче е млада.

— Да. Преди няколко години Але ми каза, че трябва да я оправям поне един път в месеца, понеже Червения вече бил свършен като мъж. Затова си бил наредил да я обслужвам всеки месец.

Бепи погледна въпросително към Але, който също го погледна с азиатската си усмивка и оголени големи зъби.

— Да, Беп — обясни Але Хоп, — ти го каза в подземието на Господин Шишко. Предадох това на тоя чукундур, а той веднага изприпкал при нея.

Бепи съвсем бе забравил за тази незначителна забележка. Започна да се смее от сърце, а Але Хоп продължи:

— И така, когато Джоуи Ди отива там, той носи по една торба с продукти за нея и децата. Прави визитите си съвсем стриктно и деликатно. Той постъпва почтено. Джоуи е добър човек.

— Стриктно и деликатно ли? С тая найлонова пазарска чанта чука целия квартал — провикна се Маймуната. — Надарен е с въображение колкото един кит. Прибира си вкъщи празната торба, за да я използва при следващото посещение. Виждал съм го в метрото със сгънатата торба под мишницата. Съвсем сериозно казвам, че ни излага!

— Джоуи, каква беше реакцията на Норма? — попита Бепи, все още през смях.

— Казах й, че ти си наредил така, затова е най-добре да прави каквото трябва. И винаги се чука с мен, докато ми изтече и мозъкът. Тя се страхува, Беп. Жената е изплашена. Още щом вляза в къщата, започва да ми го целува. Правя го по няколко пъти месечно, колкото да си изпълнявам задължението.

Бепи почувства жестоки угризения заради Норма. Той рязко смени темата.

— В понеделник сутринта пътуваме за Мексико сити. Приготви се. Кажи на всичките си любовници, че заминаваш. Уреди си всичките ангажименти, защото в понеделник отлиташ. Разбра ли, Джоуи?

— Трябваше да купя оная сергия за вестници при „Медисън Скуеър Гардън“, дето се продаваше. Можех добре да преживявам и без да си губя гражданството — викна Джоуи. — След това къде ще ме пратите, в Китай ли?

— Приказва като гнусен негър — намеси се Але. — Вестници, как не! С нас постигна всичко. От какъв зор искаш да приличаш на гаден негър и да продаваш вестници? И да ти мръзнат топките зад проклетата сергия, а?

— Да бе, и ще отида в Мексико, та топките да ми се спарват в жегата и диарията. Това по-добре ли е? Няма спорт. Няма ги „Янките“. Само диария. Нищо друго.

Бепи погледна Джоуи и прошепна:

— Ти май съвсем не си наясно с нещата и прекалено много мислиш за спорт, а? А какво ти е отношението към траурните шествия? Ще ти допадне ли едно шествие с коне?

— Бъди спокоен, ще се приготвя — измънка Джоуи. — Ще бъда на разположение.

Същата нощ всички отидоха в клуба на италианските преселници да вечерят и да се позабавляват с хазарт. Бен дойде от Стейтън Айлънд. Даже Алън Стоун пристигна от Лас Вегас. Беше очарован от италианската кухня на клуба.

Але Хоп се включи в игра на зарове във вътрешната зала. Чуваха го как крещи и ругае на италиански. Гръмогласно обявяваше какви числа му се падат. Когато губеше, псуваше дявола, а когато му вървеше, възхваляваше светците.

— Седем, трябва ми седем… Ох, не, не епек! Загивам. Това са очите на дявола! Мразя ви!

Докато пиеха кафе, пушеха пури и разпускаха, Але Хоп влезе в салона за хранене усмихнат и броейки пари.

— Ей, пичове, току-що спечелих две хиляди и сто долара от ония баламурници оттатък.

— Не може да бъде, Але, ти си спечелил? — провикна се Маймуната. — Разкошно! Сега ще платиш сметката.

— Знаех, че мога да ги победя, сигурен бях.

Але се ухили триумфално.

— А как го разбра? — попита Бен.

— Четеше се в очите им. Бяха полуотворени. Това бяха изморени хора. Приличаха на мъже, които са прекалили с чекиите. Видях го в очите им. Слабостта им ги издаде.

Той се усмихна и наперено прекоси салона към мъжката тоалетна.

— Я го вижте тоя Але. Толкова му е гот, че цитира Шекспир — констатира Маймуната.

— Кого? — попита Бен.

Бепи, Джоуи Ди и Шантавия Майки заминаха за Мексико в понеделник, както беше по план. Стояха там два месеца, за да организират новото акционерно дружество, като Бепи прекара много време в полети от Мексико до Ню Йорк и обратно. Задвижването на новата фирма погълна много труд. Джоуи Ди разбуди задрямалия си талант да борави с цифри и стана впечатляващ бизнесмен. Освен това изненада всички, когато показа, че може да се справя отлично с мексиканците.

През граничния пункт при Ел Пасо започнаха да излизат камиони от Мексико. Към складовата им база в Ню Джърси всеки ден потегляха по двадесет камиона. От складовете стоката се транспортираше до четиристотин магазина, които Алън и Бепи бяха привлекли. Убедиха търговците на дребно да открият в магазините си специални сектори за „Мексикански ръчни занаяти“.

По това време мексиканците работеха вече по седем дни в седмицата, шестнадесет часа дневно, за да могат да изпълнят поръчките. За тях Джоуи Ди беше равен на американския посланик. Станал бе друг човек и управляваше „Интернешънъл Амекс Корпорейшън“ като нещо свое.

Бепи знаеше, че дон Емилио Морано продължава да сипе хвалби по адрес на Бефино Менесиеро-Шакитанеца пред другите фамилии и като че ли го гласеше за по-големи неща. Обаче Бепи се вълнуваше от бизнеса, а не от онова, което се говори за него в средите на мафията. Влязъл бе в нея заради парите, не заради славата и сега му се искаше да я напусне. Макар никога да не го бе споменавал, поръчковите убийства вече не представляваха интерес за него. Истински късмет беше, че полицията никога не го заподозря.

Той се срещна с едрите купувачи във връзка с новото начинание и изработи стратегия за реклама в списания и вестници с търговско-икономическа насоченост, излизащи в Съединените щати и Европа. Латиноамериканските стоки бяха станали популярни и евтините произведения на мексиканските занаятчии отговаряха на търсенето. Търгуващите на ниски цени универсални магазини бяха най-големите му клиенти. Бепи беше безкрайно щастлив и доволен от резултатите, които даваше новата дейност.

След това той обърна внимание на интересите си в Лас Вегас. Започна да прекарва повече време в компанията на Алън Стоун. Разбираше се отлично със своя равин. Свикна да се отнася с уважение към умствените заложби на евреите и към самия Стоун, така че станаха много близки. Дана не можеше да повярва, че Бепи има такова отношение към един евреин, но той даде ясно да се разбере, че Алън ще бъде третиран като близък роднина. Той допадна много на всички. Смятаха го за чудесен човек.

Бефино Менесиеро се бе прочул доста в Лос Анджелис и Лас Вегас след разбиването на фамилията Грималди. Новият бос в Лос Анджелис стана голям съюзник с фамилията на дон Емилио Морано, а името на Бефино се мълвеше по празнични приеми като на човек, когото си заслужава да познаваш.

Кристи Макбрайд, която внасяше немалък собствен принос в слуховете, след като видя колко бързо изчезнаха братята Грималди, говореше за него само с добри думи и хвалби пред търсещите развлечения богаташи. Твърдеше, че му е лична приятелка. А насаме потръпваше при мисълта за злополучната си сексуална авантюра с Бефино Менесиеро.

През февруари 1962 година пребиваваха заедно с Але Хоп и Бен в една вила в Пуерто Ваярта, собственост на известна кинозвезда и добър приятел на Алън. Отишли бяха на почивка, но Джоуи Ди им бе подготвил седем срещи в Мексико сити. Програмата им там беше крайно напрегната.

Вече правеха доставки директно за Европа, а не през Съединените щати. Експортните такси в Мексико бяха значително по-ниски за купувачи от Европа — фантастична възможност както за купувачите, така и за продавачите и това бе поводът за няколко от срещите. Последната беше с двама господа от Холандия, които се появиха в дирекцията на „Интернешънъл Амекс Корпорейшън“ усмихнати и важни като чуждестранни дипломати. Единият се представи като барон Дирк Ван Щайер от една амстердамска фирма; другият беше Жан Шавал от клоновете на същата фирма в Париж и Брюксел.

Бепи имаше чувството, че е виждал втория, но не спомена нищо за това. Стараеше се да не показва никакви признаци, че му е познат. Щом започнаха деловия разговор, той внимателно огледа мъжа. Трябваше да бъде сигурен.

След десетина минути уводни приказки и опипване на почвата Шавал изрази едно неочаквано желание.

— Господа, бих искал да разговарям насаме с най-висшите ръководители на „Интернешънъл Амекс“. — Гласът му звучеше познато в ушите на Бепи. — Възможно ли е останалите да излязат от стаята за малко? Желая да обсъдим нещо много поверително — каза Шавал и отблъсна с ръка дима около себе си.

Бепи не беше особено въодушевен, но му се искаше да чуе какво има да каже Шавал и затова кимна на Але, Бен и Джоуи Ди. Остана само Алън, който бълваше кълба дим от пурата си.

— Преди да излезеш, отвори прозореца, Джоуи — помоли Бепи.

След като димът се разсея, двамата европейци като че ли се почувстваха по-удобно и Шавал започна да говори бавно:

— Надявам се, долавяте, че докато толкова народ пушеше тук, атмосферата не беше особено приятна. Дано не съм обидил някого.

— Не, не сте. Работният ни ден е към края си и всички започнахме да се отпускаме прекалено рано. Хайде, кажете какво сте намислили. Слушаме ви — отвърна му Бепи.

— Господин Менесиеро, бяхте ми препоръчан от влиятелни хора в Ню Йорк като човек, който е способен да осъществи всякаква сделка.

Алън за малко не си глътна пурата. Още в този момент можеше да каже какво ще последва.

Бепи също знаеше какво предстои. Погледна с неприязън двамата мъже и попита:

— Кой в Ню Йорк ви упъти към мен?

— Нямам позволение да ви го разкрия — отвърна му Шавал.

— Живели ли сте някога близо до американска военна база във Франция? — попита го Бепи.

Шавал се вторачи в него, разпознавайки го, и на лицето му бавно се изписа страх. Спомни си военния съд.

— Що за разговор е това, Беп? — попита раздразнено Алън, но като видя погледа на Бепи, замълча като онемял.

— Искаш да ти прекарваме наркотиците ли? — попита с леден глас Бепи.

Шавал успя само да кимне утвърдително с глава.

— Ах, господин Кавал — продължи тихо Бепи. — Отново се върна в живота ми. Вероятността е едно към поне един милион, обаче пак се срещнахме. Първия път искаше да ме тикнеш във френски затвор, а сега ме обиждаш с предложение за трафик на наркотици. Ти май наистина си долен мръсник, а? Гледай само колко е малък светът, Алън. Единственият европеец, когото мразя, се явява тук, в Мексико, за да ме обиди повторно. Това трябва да е някакво предопределение.

Алън стана да затвори прозореца, понеже Бепи бе започнал да говори на висок тон.

Пребледнелият Шавал заяви нервно:

— Не знам какво да кажа. Не съм дошъл тук да ви обиждам, сър. Надявахме се да сключим сделка с вас. Просто не знам какво да кажа. Нали разбирате… мотивите ми?

— Какво не е в ред? — попита объркан Ван Щайер. — Какво има, Жан?

Доволен от объркването му, Бефино се усмихна на французина. Шавал разбра погрешно усмивката му и се почувства по-уверен. Започна да говори така, както във Франция — езикът му пърхаше от самодоволство.

— Това се случи много отдавна, господин Менесиеро. Убеден съм, че ме разбирате, нали? — Обърна се с усмивка към Алън, за да обясни: — Преди много години този човек нарани един френски младеж. Нямах друг избор, освен да кажа истината.

— Да, така е — прекъсна го Бепи. — Преди много време беше и аз наистина нараних един френски войник. Стана кръчмарско сбиване. Би могъл да пострада всеки. Всички бяхме пияни. — Спомените разпалиха емоциите на Бепи. — Обаче какво правиш ти бе, лайнар дребен? Продаваш наркотици. По колко младежи нараняваш годишно? Колко бе, гнусно дребно влечуго?

Той отиде до вратата, отвори я и попита Джоуи Ди:

— Имаш ли някъде въже?

— Не, но мога да ти дам малко кабел. — Той извади от един стенен гардероб двадесетина метра навит на колело тънък гумиран шнур.

— Добре. Това ще свърши работа.

Бепи го хвърли на Але Хоп, който се бе изтегнал върху дивана в приемната, и му каза на италиански:

— Завържи тоя дребен минетчия за глезените и го провеси през прозореца. Отвращавам се от това копеле с остро езиче. Той е долен мошеник, по-лош и от нас, а се прави на страшно примерен.

Шавал, който добре разбираше италиански, се втурна рязко към вратата. Але Хоп го спря в мечешката си прегръдка. Бен му завърза краката.

— Моля ви, недейте, сър! Моля ви, сър, не правете това! — крещеше Шавал и се опитваше да се хване за нещо.

Бен отвори прозореца, а Але Хоп го вдигна и го пусна навън като играчка „йо-йо“ с размотан канап, продължавайки да държи само шнура. Шавал пищеше и се люлееше, провесен от четиринадесетия етаж на сграда с офиси на фирми в Мексико сити.

Междувременно Ван Щайер бе изпаднал в нервна криза.

— Какво правите? Луди ли сте?

Бепи му каза да държи кабела, иначе ще бъде следващият. Още щом хвана шнура, Але и Бен го пуснаха.

— Полудяхте ли? — изкрещя той, борейки се с шнура. — Помогнете ми, моля ви! Не мога да го задържа сам!

Тежестта го теглеше все по-близко и по-близко до прозореца. Шнурът се плъзгаше в ръцете му и беше очевидно, че ще изпусне Шавал.

Алън погледна през прозореца и даде знак на всички да престанат.

— Хайде, изтеглете го. Стига му толкова. Прилича на мъртвец. Стомахът ми се обръща. Ама че лудост.

Ван Щайер рухна и шнурът се плъзна бързо по пода, размотавайки се като дълга змия. Шавал беше на път да се срещне със свети Петър.

Всички се вкопчиха във въжето, което се изнизваше през прозореца, и започнаха да теглят Шавал обратно. Не се отнасяха особено нежно с него — удряха главата му в стената, а лицето му се жулеше в тухлите и перваза на прозореца. Когато го изтеглиха, физиономията му беше охлузена и нарязана. Положиха го на пода и свалиха шнура от глезените му.

Джоуи Ди мълчаливо и много старателно нави шнура и отново го прибра в шкафа. Шавал бе посинял, но още дишаше.

След двадесетина минути цветът му значително се подобри, а дишането му стана нормално. Очевидно беше в шок от преживяното изпитание. Ако изобщо някога споменеше нещо за него, щеше да го направи тихичко и смирено. Видял бе Смъртта.

Бепи каза на Ван Щайер да го върне в Европа по най-бързия начин.

— Зарежете търговията с наркотици. Вие вредите на младежите по целия свят. Хлапаците в Европа и навсякъде другаде се побъркват от наркотиците и за това сте виновни вие. А сега напуснете офиса ни и повече никога не търсете връзка с хората ми заради наркотици, защото следващият път ще бъде край и за двама ви.

След като европейците излезнаха мълчаливо от представителството на фирмата, Алън попита:

— Нима направи всичко това с човека заради нещо, което се е случило преди много години?

— Разбира се, че не, Алън — отвърна откровено Бепи. — Направих го, защото мисля за моите малки близнаци. Питам се на какво ли ще попаднат, когато станат по-самостоятелни. Разпространителите на опиати рушат обществото ни. И точно такива жалки негодници във Франция и Холандия, за които се бихме и умирахме, сега продават наркотици на децата ни. Повярвай ми, Алън, един ден ще видиш колко здраво ще прецакат Америка. Страшно ни мразят тия завистливи мръсници. Дори не искат да признаят, че ги спасихме през войната. Виж, Алън, аз не съм варварин, макар да не се смятам и за религиозен. Аз съм бизнесмен. Един варварин щеше да пусне тоя негодник през прозореца. Аз го оставих жив и странното е, че не съм сигурен дали постъпих правилно. Някой ден страната ни ще поиска помощ от европейците и те ще ни откажат. Готов съм да се хвана на бас с теб, на каквото кажеш. Може би трябваше да го пусна. Ненавиждам пласьорите на наркотици. Те са измет. — После се усмихна на хората си. — Четири часът е. До гуша ми дойде от тия глупости. Хайде да отидем във вилата на Джоуи и да пийнем по нещо. Тази нощ сме канени на вечеря с кмета на Мексико сити. А утре заминаваме в океана.

— Чудесно — съгласи се Бен. — Влюбен съм в Пуерто Ваярта. В сравнение с него Стейтън Айлънд прилича на бунище. — След това се приближи до Бепи и прошепна: — Трябваше да пуснеш онова френско копеле през прозореца. Размекваш се, Беп. Ставаш мекушав. Хората, заради които няма да спиш спокойно, вече са двама — той и Червения.

— Не го закачай, Бен. Недей да го вбесяваш. И без това тази работа го вбеси достатъчно. Нека си бъде мекушав. По-добре да е мекушав — повиши глас Алън, размахвайки пурата си.

— Знам, че си прав, Бен. Трябваше да пусна тая гад да похвърчи — съгласи се Бепи и добави шеговито: — Бен Делпонте, ти напълно заслужаваш прозвището „Веселия гробар“. Доволен си само когато ти изпадне някой мъртвец, а?

Бен се ухили като кобра, когато Алън направи следния коментар:

— Голяма комбина сте вие двамата. Ти ги гътваш, а той ги погребва.

Към края на престоя им в Пуерто Ваярта Алън попита Бефино:

— Искаш ли да устроим едно гала празненство във вилата този уикенд? В четвъртък пристигат жената на Бен и твоята. Ще направим едно голямо празненство в тяхна чест.

— Какво искаш да кажеш с това „гала“? Какво означава „гала“, майка му стара? Като искаш да правиш купон, прави го. Не ми приказвай на еврейски. Нямаш проблеми. Направи един гала купон. Мини разходите за сметка на „Интернешънъл Амекс“. Бен, обади се на Джоуи. Кажи му да дойде със самолета за гала уикенда. Той си пада по гала приемите. Освен това, Алън, погрижи се всички евреи от Акапулко да присъстват на нашия гала купон. Съгласен ли си?

Натякването на Бефино накара Алън да се разсмее.

Дана и Пеги пристигнаха във вилата. Влюбиха се в Пуерто Ваярта. За тях там беше раят. Направиха една грандиозна екскурзия по магазините.

Същия следобед всички седяха край басейна и пиеха, препичаха се на слънцето и слушаха оркестър от трима мексиканци.

— Божичко, май си живееш чудесно, а, Беп? — попита Дана. — Кой е собственикът на тази къща? Прекрасна е.

— Взехме я под наем.

— Много хубаво. Наел си вила. Аз си стоя вкъщи, сред снеговете, и пера дрехи, а ти си тук, чуруликаш си като волна птичка и слушаш собствен оркестър.

— Понякога е хубаво, понякога е тежко. Ти виждаш само хубавите моменти, Дана — каза той, докато мажеше тялото си с лосион.

— Според мен виждам само част от хубавите моменти — отвърна тя и издърпа лосиона от ръката му.

— Слушай, Дана, много си остроумна. Мислиш си, че съм хванал Господ за шушляка, защото чуваш някаква си музика, обаче не си права. За да изплуваш над блатото, е нужен огромен труд. Вярвай ми, минах през истински кошмар и през цялото време бях буден.

Приемът в събота наистина беше гала — нещо, което всички щяха да помнят. Във вилата се събраха известни личности от Холивуд, Акапулко, Мексико сити и Пуерто Ваярта. Имението гъмжеше от гуляйджии. Всички се бяха натряскали. Напитки се лееха върху бучки лед и дори върху някои от развилнелите се едрогърди жени. Какви ли не лудории се вършеха. Дана се приближи до съпруга си.

— Доколкото си спомням, ти ми каза, че сте взели тази къща под наем.

— Какво значение има? Забавлявай се. Важно ли е чия е къщата?

— Да, важно е. В салона за карти има снимки на цял куп кинозвезди и на една от тях видях ухилената ти физиономия.

Бепи се усмихна.

— Бъди добричка, а?

Едно младо момиче — Шейла Даймънд — бе в толкова приповдигнато настроение, че започна да танцува и да се съблича пред голямата компания. Музиката бе разпалила кръвта й, а виното — главата. Беше нисичка, с кехлибареноруса коса и впечатляващо едри гърди. Танцуваше, въртеше дупето си из цялата вила и още преди да разберат какво става, тя беше гола като новородено, стъпила на високи токчета, със златна верижка на врата и часовник с каишка от велур. От това се състоеше костюмът й, докато изпълняваше невероятно еротичния си танц.

Алън я погледа как танцува и след това затърси Бепи в тълпата.

— Какво да правя с тази мацка? — попита той. — Еврейка от Бронкс е. От половин час танцува гола като пушка. Вече всява смут сред всички съпруги. Трябва да предприемем нещо.

— Къде е Дана? — попита Бефино и се озърна. — Интересно как още не ми е вдигнала патърдия заради това.

— В залата за карти е. Играят с Пеги на монетните автомати.

— Добре. В такъв случай ще прекарат там цяла нощ. Да отидем да си поговорим с мацето. Ще пуснем Джоуи да й направи предложение за роля във филм. Дори може да й подпише договор за една нощ. И бездруго мексиканките сигурно са му втръснали, ще го почерпим с една сладка еврейка, която си пада по еротичните танци.

— Хубава идея — засмя се Алън. — Ще я събера с него. Двама перковци ще си паснат идеално.

Бен се наведе към Бепи и прошепна:

— Това, че позволихме на жените си да дойдат тук, май е като да отидеш на банкет с шведска маса и да си носиш сандвич с шунка. Прав ли съм, Беп?

Приближавайки се зад него, Пеги чу подхвърлената забележка и отговори:

— Така ли? Моят брачен живот с теб е като да ядеш желиран сандвич вместо пържола.

В неделя следобед съпругите отлетяха за Ню Йорк, а мъжете заминаха в Лас Вегас по работа. Шейла се лепна за Джоуи Ди и отпътува в Мексико сити да живее в резиденцията му. Настани се там с датския си пес и две котки.

Когато четиримата мъже пристигнаха вечерта във Вегас, проблемите ги очакваха. Управителят на казиното докладва на Алън, че двама типове от Далас са натрупали кредит от половин милион долара и заминали, без да си изплатят задълженията. След изпратените им множество телеграми и безбройни телефонни разговори двамата мъже накрая предупредили, че са свързани с Пит Фалконе.

— Това, предполагам, означава, че не можем да си върнем дължимото — завърши управителят.

— Кой е този Фалконе? — обърна се Алън с въпрос към Бепи.

— Бос на фамилия в Далас. Ще проуча въпроса. Остави подробно изложение и фишовете в кабинета ми. Утре ще ги прегледам и ще реша какво да правим. Сега искам да поспя. Събуди ме за закуска.

— Добре, Беп. В твоя апартамент ли искаш да закусим или в моя?

— Нека да бъде в кафенето. Лека нощ, господа.

На сутринта Алън, Бефино, Бен и Але Хоп седяха около масата. Бен полагаше големи усилия да погълне едно варено яйце. Але Хоп си бе поръчал двойна купчинка палачинки, гарнирани с яйца и пържола, а за финал го чакаха млечен коктейл и банани с белтъчен крем. Другите двама закусваха само с кафе и препечени английски кифлички.

Але Хоп посочи с жест на сервитьорката да донесе още кифлички.

— Яде като че ли ще го пращат на електрическия стол — каза с усмивка Бепи. — Няма по-голямо удоволствие за него.

— Така, както поръчва, започвам да съжалявам, че съм собственик на хотела — оплака се Алън. — Коремът ме заболява, като си помисля как се издържа горила като него.

Всички прихнаха да се смеят, понеже знаеха, че Алън само се шегува. Той пръскаше парите като вода.

— Върви ти, Алън — отговори му Бепи. — Бен и аз заминаваме довечера за Далас. Оставяме Але на твоите грижи. Да го храниш добре.

— Да, знам. Петдесет кила сурово телешко дневно, нали така? Защо заминавате за Далас?

— Ами… Тази сутрин прегледах фишовете на Фалконе. Половин милион долара за инкасиране… От които ще получа половината, ако ги взема. Така ли е?

— Така е — съгласи се Алън.

— Е, имам доброто желание да заработя четвърт милион. Искаш ли да се занимая с това, или предпочиташ да предоставиш още една възможност на твоите инкасатори?

— Моите инкасатори действат по официален път. Вече цял месец опитват. Това нещо ми прилича на рекет. Оставям го на теб, Бепи.

— Чувал съм за този Фалконе. Той е главорез, който говори много омайващо, с приятен приспивен тон, но ще те убие, докато те храни, и през цялото време ще ти се усмихва. Знам за него от Морано. Той е каубой от италиански произход. Роден е в Далас, а майка му и баща му са от Италия. Обаче контролира територия от Тексас до Джорджия и е приближен на Санторо от Ню Орлиънс.

— А, значи е като ония италианци в Ню Орлиънс? Приличат на нас, но говорят различно — спомни си Бен.

— Да, нещо такова. Трябва да внимаваме с него. Опасен е. Ще се опита да ни пречука само за пример на другите. За да покаже, че никой не може да му се налага. Освен със Санторо той е в приятелски отношения и с групировката от Савана. Разполага със сила. Това ми е пределно ясно, но съм убеден, че можем да се справим, ако се доберем лично до него.

Същата нощ, вече в Далас, Бепи се обади на Фалконе от уличен телефон и след дълги увъртания от страна на секретарката му в крайна сметка успя да уговори среща за следващата нощ в „Мустанг клуб“ — един от каубойските барове на Фалконе. По време на телефонния разговор секретарката се опита да разбере откъде се обажда Бепи, но без резултат.

— Попита ме къде сме отседнали — каза Бепи на Бен. — Никога не бих казал на такъв човек в кой хотел сме отседнали. Веднага ще ни връхлети, ще легнем да спим и ще ни ликвидира. За да притежава толкова курви и публични домове, трябва да е истински каубой. Не бих си позволил рискове с него.

— Тогава как можеш да си вземеш парите от такъв човек? — попита Бен. — Този тип явно е бохем. Няма да е лесно.

— Може и да не ги взема… Обаче, ако не ги взема, той няма да живее достатъчно дълго, за да ги похарчи — зарече се заплашително Бепи. — Ще му дам една-единствена възможност, когато седнем на масата. Пропусне ли я, ще го убия за назидание на хората, които си мислят, че могат да завличат хотел „Ел Банко“. Не плати ли, ще го очистим още преди да е свършил месецът. Трябва да ги научим на уважение. Знаят, че хотелът е под моя протекция. След ликвидирането на Грималди това се разчу. Цялата мафия го знае. Затова в този случай ще действам незабавно.

— Любопитно ми беше защо се захвана с това нещо толкова бързо. Сигурен бях, че имаш някаква причина. Екзотично ли ще го направиш? — пошегува се в обичайния си стил Бен.

— Не, Бен. Ако се наложи да ликвидирам този човек, няма да го направя лично. И няма да го удостоя с честта да му организирам екзотично убийство. Ще си бъде само едно обикновено пречукване в мафиотски стил. В този случай искам да се вдигне шум. Може би разстрел с автомат, както някога в Чикаго. Обаче ще трябва по същото време да съм в Англия или някъде другаде, за да не може ФБР да докаже, че аз имам нещо общо. Много е важно да няма улики срещу мен. Все още се радваме на чисти досиета. Това е съществен фактор в живота ни. Така ли е, Бен?

— Да. Съгласен съм с теб. Но никога досега не съм се замислял сериозно по въпроса.

— Може би ще поръчаме на нашите наемници да се изпикаят върху ковчега на Фалконе или някаква друга щуротия, за да стане по-екзотично.

— Сигурен бях — изсмя се Бен. — Ти винаги държиш на екзотиката. Къде я научи тази дума „екзотично“? Обаче си прав, Бепи. Не можеш да ги оставиш да си влизат в хотела ти, да взимат кредит и да си мислят, че не са длъжни да го върнат. Ако пречукаме този мошеник, всички ще разберат, че не е минал гратис. Все пак не смяташ ли, че някой от хората му ще се опита да ни го върне?

— Не ми се вярва много, но това е риск, който трябва да приемем. В бандите от Юга вторият човек обикновено е нещо като проповедник южняк. Първата му работа ще е да грабне парите, а после и жените. Ще бъде прекалено зает с утвърждаването си на върха, за да се занимава с нас.

Следващата вечер в девет часа Бепи и Бен отидоха в бара, за да се срещнат с Фалконе, но него още го нямаше. Двама яки гавази ги настаниха на една маса.

— Напитките са за сметка на господин Фалконе — казаха им те.

На сцената един каубой, съпровождан от оркестъра си, пееше чудесна уестърн балада за студената вода.

— Дали ще дойде скоро? — попита Бепи.

— Ще дойде, но по-късно. Искате ли да го чакате, или ще си тръгнете? Ваша си работа — каза грубо единият от гавазите.

Бепи подуши, че Фалконе им крои номер, като ги оставя да пият за сметка на заведението, да ги хване алкохолът и така да разговаря с отпуснати и несъсредоточени хора.

— Смяташ ли, че ще предприеме нещо тук? — попита Бен.

— Не. Барът е негов. Това е първата ни среща. Ще иска да чуе какво имаме да му кажем. Ако то не му хареса, ще се постарае да ни прилъже с мацки. След това, в ранните часове на утрото, ще опита да ни очисти.

— Наистина ли мислиш така?

— Ами точно това бих направил аз, ако бях на негово място. Така че съм длъжен да го имам предвид.

Накрая, към полунощ, Бепи отиде в тоалетната да се облекчи с наслада от урината, която дълго време задържаше за Фалконе. Бен го последва почти веднага.

— Бепи, мисля, че той вече е тук. Някакви типове току-що влязоха с две готини гаджета. Когато единият заговори, гавазите заприпкаха насам-натам, така че сигурно е Фалконе. — Тук Бен започна да се смее и говори едновременно: — Това чучело е облечено като каубой. Не мога да повярвам на очите си. Като каубой от филмите.

— Носи ли си револверите? Хайде да се срещнем с този тип.

Той тръгна пред Бен към масата на Фалконе, където се представиха и ръкуваха. Фалконе им посочи свободни столове с провлечен говор:

— Седнете, момчета, и пийнете нещо. Извинявайте, че закъснях. Забавиха ме тези млади юнички.

Двете жени имаха големи гърди и бяха облечени като тексаски каубои, с полуразкопчани ризи, които привличаха всички погледи.

— Чу ли му гласа? — прошепна Бен на Бепи. Наложи се да извърне поглед, за да не се разсмее. Бепи го ритна под масата, но Бен не престана: — Гледай какви цици. Големи са като дини и ме побъркват.

Бепи попита Фалконе дали не може да се раздели с кукличките за малко.

— Предстои ни разговор за сериозни неща.

Фалконе нямаше желание да освобождава момичетата и отвърна:

— Можете да говорите пред тях. Те са с мен.

— Шегувате ли се? Трябва да обсъдим делови въпрос. Разкарайте ги за малко.

— Не — отвърна студено Фалконе. — Не се шегувам.

— Е, за първи път ми се случва да сядам на преговори в присъствието на момичета, но явно човек се учи, докато е жив. Добре, дон Фалконе, щом като искате да си уреждате делата пред женска компания, не възразявам. Завлекли сте един хотел във Вегас с половин милион. — Внимаваше да не споменава имена. — Знаете за какво става въпрос, понеже сте го одобрили. Вашите хора казват, че това е било ваша идея. Понеже във Вегас знаят, че сте от онзи тип каубои, които по-скоро биха умрели, отколкото да върнат парите, собствениците на хотела са решили да ви ликвидират. Вече са предложили договор за главата ви, който влиза в сила точно в шест часа сутринта във вторник. Договорът беше приет от шестима освирепели негри — гладни за пари кръвопийци, които чакат с нетърпение да се спусне карираното стартово флагче. Ако първите шестима главорези не успеят, ще ви погнат още шест и ако и те се провалят, ще дойдат други шест. Поръчката си остава валидна, докато не умрете, което, като се има предвид стилът ви на обличане, няма да отнеме много време. Не може да се каже, че не се набивате в очи. Но така или иначе вие ще бъдете обект на преследване от шест сутринта във вторник, докато умрете. Ако искате да живеете, Фалконе, постарайте се парите да бъдат върнати до понеделник на обед. Това означава, че разполагате с остатъка от седмицата да занесете сумата във Вегас. На мен ми платиха двадесет хиляди само да ви го съобщя. Моята задача е просто да предам едно важно послание, така че, сигурен съм, можете да си представите какво значение има за тях вашето бъдеще… А то може да се окаже съвсем кратко. Изпълнителите на поръчката ще получат много повече от двадесет бона. Впрочем причината договорът да не влезе в сила още една седмица е, че имате приятел… няма да споменавам името му… който поиска да ви се даде възможност да си уредите сметките, преди поръчката да стане валидна. Вашият приятел никак не желае да ви види мъртъв. Казва, че винаги го уреждате с приятни жени, когато е в Далас. Затова, когато разбрах, че сте италианец като нас, реших, че е по-добре да взема двадесет бона и евентуално да ви спася живота. Обаче това ще бъде последният ми контакт с вас. Пия за ваше здраве, дон Фалконе. — Бепи вдигна чашата си.

Фалконе се опитваше да не изглежда разтревожен пред жените. Засмя се и каза:

— Май съм на границата между тъжния понеделник и черния вторник, а, момичета? — В действителност стомахът му се обръщаше и всички на масата го разбраха. — Ама че реч му дръпна, синко — добави той, опитвайки да демонстрира хладнокръвие. — Кой ти я написа?

Бепи стана и тръгна да излиза, без да каже нито дума. Бен последва примера му.

— Хей, не сте ли отседнали в „Манор Ин“? — провикна се Фалконе подире им. — Проверих във всичките четири, които имаме в Далас, но не ви открих в никой от тях.

— Защо? Може би сте искали да ни устроите един от прочутите си вечерни банкети?

— Не, не. Исках тези две хубавици да стоплят креватите ви тази вечер, момчета. — Той посочи към седящите на масата жени. — Знаеш ли, Бефино, струва ми се, че един от моите приятели на юг ми е споменавал за теб. Ще проверя що за птица си. Разбра ли ме? Ще науча всичко за теб. Големият каубой на небето ме пази… Това известно ли ви е, приятелчета?

— Разпитайте за мен. Така ще разберете колко сериозна е тази среща, господин Фалконе. Послушайте съвета ми — каза спокойно Бепи. — Има други хотели, от които можете да крадете. Просто този път сте избрали неподходящ. А и предайте поздравите ми на Големия каубой, защото съвсем скоро ще го видите, ако решите да не изплатите дълга си. Лека нощ, приятелю. Чао.

Бен и Бепи излязоха, качиха се във взетата под наем кола и изчезнаха в многолюдния център на града.

— Ега ти, жестока реч му дръпна наистина! — каза Бен и се ухили на Бепи. — Шестима освирепели негри били приели поръчката? Ами номерът, че имал приятел, който се опитва да му спаси живота? Как ти хрумна тая история? Това трябва да го чуя.

— Добре, Бен, ще ти дам още един безплатен урок. Ясно ми беше, че не мога да го изплаша на негов терен. На него наистина не му е много известно името Бефино Менесиеро. Сигурно никога не е чувал за мен и може да си мисли, че не съм никой. Затова ще поразпита кой съм. Така ли е?

— Така е.

— Реших да заложа на това, че кръвта му не е толкова червена и гореща, колкото на италианците в Ню Йорк. Следователно трябваше да измисля лъжа, на която един лъскав каубой ще повярва. Той много добре знае, че е откраднал петстотинте хиляди. Сега трябва да реши дали си струва за такава сума да ти пратят шестима главорези — истината не му е известна — с мокра поръчка. Много е гадно да знаеш за такава поръчка, особено когато обектът й си ти. Всичките чернилки ще му изглеждат еднакви. Всеки път, когато види някой от тях да мие пода, да почиства тоалетна чиния или да кара такси, ще си мисли: „Този ли е моят екзекутор?“ Тази лъжа ще изтормози Фалконе до смърт. Ще бъде принуден да се взира във всеки, който минава покрай него. Затова му дадох няколко дни за размисъл. И колкото повече мисли, толкова по-трудно ще му бъде да се отърве от чувството за преследване. До понеделник на обед парите ще бъдат там, готов съм да се обзаложа. Не може да си позволи предизвикателство срещу нашия блъф. Той е човек с измислена фасада, затова му пробутах измислена история. Понякога просто трябва да играеш според обстоятелствата. Ако знаеше, че зад цялата работа стоим ние, никога нямаше да напуснем Далас. Щеше да ни ликвидира, повярвай ми. Щеше като Джеси Джеймс да ни очисти на място, без да му мигне окото. Що се отнася до въдицата с приятеля му — ами сигурно урежда доста свои приятели с мадами, когато идват в Далас. Така че едно такова нещо би трябвало да звучи съвсем уместно в посланието, което му предадох. Може и по този въпрос да помисли известно време. Сам ще стигне до решението, ще видиш. Самичък ще си внушава смъртен страх. Ще размишлява и размишлява. Накрая ще стигне до заключението, че животът му е по-скъп от парите.

— В хотела ли се връщаме?

— Разбира се, че не. Ти майтапиш ли се? Не подценявай тоя каубой. След още няколко чашки ще бъде готов да ни ликвидира, нищо че пак би платил на Вегас, за да си изчисти сметката. Ще отидем до Форт Уърт, ще изоставим колата и ще излетим възможно най-рано. Ега ти, какво накипрено копеле! С тоя мустак и с тая дълга къдрава коса повече прилича на Бъфало Бил, отколкото на италианец.

— Да бе. Ти каза, че кръвта му не е червена. Ако не е червена, тогава каква е на цвят?

— На кичозен селяндур като Фалконе ли? Сигурно лилав — отвърна Бепи и се усмихна.

— А аз си мислех, че имам дарба за професионален убиец — заключи Бен. — Ти си недостижим, Бефино. Разбра му даже и кръвната група — лилава. Е, това си го бива. Обаче ще ти кажа едно нещо: не те бива по оная част. Аз бих му направил услугата да изклатя двете сладурчета. Видя ли какви цици имаха?

— Щеше да ти е за последен път, Бен. Фалконе щеше да ни убие, както сме на калъп. Този тип е мръсник. Не се оставяй да те заблуди лъскавият костюм. Бени, обичам те, приятел си ми, обаче си побъркан. Та нали той точно затова ги доведе: да ни задържи по-дълго и да реши какво да прави с нас. Знаеш ли, Бен, никога не съм те виждал да стреляш даже и с тапешник. Все още не си убил никого собственоръчно в мое присъствие. Веднъж ми направи атомна бомба, която не свърши работа, но това е всичко. Наистина си абсолютно ненормален. Сега пък ти се приискало да чукаш каубойки. По-голяма шега не си казвал през цялото ни пътуване. Да ти се чука при такива условия. Не мога да те възприема. Винаги искаш да правиш това, което не трябва. Съвсем ли си побъркан или какво?

— Да, съвсем побъркан съм. И съм очистил много хора по поръчка. Морано е доволен от мен — защити се Бен, даде газ на едно кръстовище и се насочи на запад към Форт Уърт.

— О, Морано е доволен от теб? Само че аз не съм доволен от теб, Бени. Ти си слабохарактерен. Омекваш. Аз ще върша мократа работа. Не се притеснявай, ще се грижа за теб. — Бепи се засмя, за да подразни Бен.

— Знаеш ли за какво си мисля, Беп?

— Сега пък какво?

— Той каза, че ще провери кой си. Представи си, че попита дон Санторо дали е чувал за теб. Санторо ще му разкаже една приказка, която ще го накара да се насере в гащите.

— Да, Санторо ще му каже да внимава много, защото някоя проститутка може да го напикае, преди да го очистят.

— Хайде, като се върнем във Вегас, да си вземем две високи, дългокраки мацки от шоу-програмата. Наистина се настроих да чукам. Обаче няма да имат дини като ония двете. Разкошни бяха.

— Знам, че бяха сладки, но и смъртоносни. Повярвай ми, Бен. Я чуй, в ориенталското шоу има две нови гаджета, които можем да прилапаме. Хубавички и стройни са. Алън ми ги представи и са навити. Личи им по очите. Може да ги вкарам в кревата и двете едновременно.

— Ами аз?

— Върви на майната си.

Когато се завърнаха във Вегас, Бепи спа до късно и бе събуден от телефонистката на хотела, за да отиде на закуска-обед. Докато беше под душа, в апартамента влезнаха Алън и Бен. Алън се провикна:

— Аз съм. Не се стряскай.

Със сапун по лицето и тялото, Бепи надникна през вратата.

— Здрасти, Алън. Какво има?

— Извиках ти, за да не се тревожиш — отвърна Алън с усмивка. — Имам добри новини за теб. Не искахме да те будим, затова изчакахме досега.

— Стига си дрънкал на еврейски. Да не съм се тревожел. Е, вече се разтревожих.

— Можеш да си вземеш твоя четвърт милион веднага щом се приготвиш. Фалконе ни изпрати един куфар с пари и вече върнахме фишовете му на приносителя. Явно здравата си го стреснал.

— Нищо не знаеш! Много точно съм преценил Фалконе. Само му разказах за лека нощ една кошмарна приказка, та да си изсере и мозъка от страх. Във всеки случай, дрънкаше като кръгъл глупак. „Големият каубой на небето“ и какви ли не още идиотщини — каза Бепи, когато излезе от кабината и застана на рампата за подсушаване с топъл въздух.

Бен се изсмя.

— Сигурно е разпитал Санторо за теб. Ей, Беп, да отменя ли поръчката на шестимата негри?

— Да, освободи ги.

— Какви негри? — попита Алън.

— Да отиваме да ядем. Вече минава дванайсет. Умирам от глад — каза нетърпеливо Бен.

Докато се хранеха, до масата им се приближи застарял комедиен артист, който искаше да разговаря със Стоун. Алън го поздрави, наричайки го Паскуале. Бепи го погледна по-внимателно и си го спомни от пребиваването си в Маями Бийч преди много години. Изчака да види дали Пат Дзупели ще го познае след толкова време.

Пат помоли Алън да му даде възможност да играе в основния салон, а той му каза да се обърне към режисьора на развлекателните програми Сид Финблум.

— Срещал съм се със Сид осем пъти през последните две години — обясни Пат. — Отговаря ми, че ще се обади, но така и не го прави. Положението е много зле. Търся работа, господин Стоун. Ако мога да играя във Вегас, това ще подейства на кариерата ми като съживителна инжекция.

— Чуй ме, Пат, в момента обядвам със съдружниците си. Днес не бия инжекции. Моля те, поговори със Сид Финблум — каза Алън, опитвайки да го пропъди. — Нали за това му плащам.

— Разберете ме, господин Стоун. Крайно ми е неприятно да прекъсвам обеда ви, но съм убеден, че Сид мрази италианците. Никога не ме изслушва и винаги се държи студено с мен, все едно че съм никой. А аз имам добър сценарий. Комарджиите по цялото източно крайбрежие, италианците и евреите в Ню Йорк се прехласват по изпълненията ми.

Бен се приведе към Бепи.

— Знаеш ли кой е този? Това е Паскуале Велики от Бруклин. Страхотен е! Пат е голям артист. Тия проклети евреи винаги са му тровили живота — прошепна той.

— Това са глупости, Пат — отхвърли Алън забележката на Дзупели. — Сид е израснал сред италианци. Роден е в чисто италиански квартал във Филаделфия и обича италианците. Моля те, Пат, прекъсваш ни обеда.

Бепи реши, че е дошъл моментът да се намеси.

— Хич не са глупости, Алън. Познавам много евреи, които ненавиждат италианците.

За Алън беше изненада да чуе, че Бепи се намесва в деловите му разговори.

— Навремето имах един началник, който се казваше Бърни Мелвин — добави Бепи. — Мразеше ме, понеже съм италианец.

Алън започна да се смее. Мислеше, че Бепи се шегува.

Пат постепенно си спомни, че това е младежът, с когото се бе запознал във Флорида преди доста години. Оттогава не бяха се виждали. Чудесно бе, че се срещат отново, особено в момент, в който Бепи се чувстваше в състояние да помогне на Пат.

— Какво точно искаш да правиш? — попита го Бепи.

— Бих желал да играя в основния салон заедно с големите звезди. Мога да излизам и да подгрявам публиката около час, а след това да започва същинската програма — отвърна Пат. — Мога да се справя. В този град ме обичат!

— Иска му се да играе заедно със супер звезди, които идват направо от Маями Бийч — изсумтя саркастично Алън. Погледна към тавана и завъртя между пръстите си незапалена пура.

— Повярвайте ми — продължи Пат, виждайки, че Алън ще се инати. — Мога да се справя.

— Знам, че можеш — потвърди Бепи. — Ти си голям комик. Аз съм съгласен.

— Браво — промърмори Бен.

— Разреши му договор за шест месеца с възможност за подновяване — обърна се Бепи към Алън. — Ако шоуто на Пат ни харесва, можем да го преподписваме на всеки шест месеца. Кажи на Сид да изготви един договор днес. Пат, напиши размера на хонорара си сам. Сигурен съм, че господин Стоун ще го одобри.

Изражението на Алън се измени от обикновена изненада до пълно изумление. Все още незапалената пура трепереше между нервните му пръсти.

Пат не можеше да повярва на ушите си.

— Благодаря ти, Бефино. Благодаря.

— Недей да ми благодариш, Пат. Изпълненията ти са фантастични. Ти си първокласен и не позволявай на никого да ти казва обратното, дори и на… особено на евреин. Ти си Паскуале Велики и си италианец. А мястото ти е във Вегас. — Бепи погледна остро Алън и се усмихна. — Мястото ти е в големия салон, а не в сутерена.

Пат отново им благодари покорно и се отдалечи. Бепи пак се обърна към Алън:

— Кажи на Сид Финблум, че искам да разговарям с него. Само ако помириша, че тоя евреин има нещо против италианците, ще го натиря обратно във Филаделфия или което и да е родното му място. Може би ще се научи да ги обича, когато отново заживее с тях, защото ще отиде да работи в италианска хлебопекарна и по цяла нощ ще меси тесто. Можеш да му предадеш, че аз съм казал това.

Алън разбра, че Бепи е вбесен от Сид, и затова се съгласи хладно:

— Както кажеш.

— И се погрижи всичките големи звезди да научат кой е Пат Дзупели. Съветвам ги да се отнасят с уважение към него — добави Бепи.

Тук Алън му отвърна с навъсен и мразовит тон:

— Имаме друг, по-сериозен проблем от Пат Дзупели.

— Какъв е той? — попита напушено Бепи.

Алън се усмихна над рамките на очилата си:

— Саздърмата ни замръзна благодарение на твоя Дзупели — каза той и всички прихнаха да се смеят. Алън се засмя и закашля едновременно.

Сервитьорката веднага притича.

— Добре ли сте, господин Стоун?

— Донеси ни поръчката наново. Това изстина — каза Алън и продължи сериозно, обръщайки се към Бепи: — Днес трябва да се срещнем на вечеря с онези араби. Имаш ли възражения? Тези хора имат голямо значение за хотела. Тежки валяци са. Миналата седмица ти говорих за тях, спомняш ли си?

— Какво искат арабите?

— Изобщо нямам представа. Въшливи са с пари. Играят на зарове и залагат по цели пачки на хвърляне. Тази вечер искат да разговарят с мен. Държа и ти да присъстваш. Може да е интересно.

Вечерта арабите споменаха, че търсят информация как да се снабдят със сто автомобила, произведени в Америка. Правителството на Съединените щати бе забранило всякакви доставки на автомобили, предназначени за правителства на други държави. Арабите искали колите, но никой не бил в състояние да им помогне.

— Какво можем да направим за тях? — обърна се Алън с въпрос към Бепи. — Как можем да измъкнем тайно сто коли за хората?

— Първо ще проверим какви са ограниченията коли да напускат Съединените щати. Ако има пролука, ще я намерим и те ще си получат колите легално. Но колко ще платите за тях? — попита Бепи.

— Няма никакво значение. Тук, във Вегас, имаме достатъчно долари, господин Менесиеро, а колите са ни много необходими.

Алън погледна Бепи многозначително над рамките на очилата си. Този отговор хареса на Бепи.

— Добре, по един или друг начин вие ще имате колите. До няколко седмици ще ви уведомя.

— Аллах да ви пази, господин Менесиеро.

— Благодаря ви. Ще имам нужда от него.

На другия ден Алън и Бепи смучеха сурови стриди до специализирания бар за миди в казиното.

— Знаеш ли, Алън, когато онези араби ми казаха „Аллах да ви пази“, изпитах особено чувство. Като малък в Бей Ридж гледах един филм за някакъв шейх и там винаги си пожелаваха „Аллах да те пази“. После отпрашваха в пустинята, яхнали красивите си бели коне. Това ме впечатли много силно в детството ми. А сега един арабин действително ми го пожела. За човек от Бруклин това никак не е малко!

Бен и Але Хоп влезнаха в салона и се приближиха усмихнати.

— Аха, заловихме ви да си хапвате мидички без нас — каза Але Хоп.

— Хайде, сядайте — отвърна Бепи на верните си приятели. — Пийнете нещо и хапнете с нас. Мидите ги бива.

Але Хоп подкани Бен:

— Кажи на Бепи за езерото Тахо.

Бен кимна и се усмихна:

— Ейб Ротмън ни покани на гости в хотела му на езерото Тахо. На негова издръжка.

— Миличка — каза Алън, спирайки сервитьорката, — донеси ни едно плато с „Морски перли“. От най-големите, за сто и петдесет долара.

— Виждате ли? — извиси глас Бен. — Не може да не спомене цената. „От най-големите, за сто и петдесет долара.“ Евреинът си е евреин. Винаги така постъпва. Вече не мога да ям „Морски перли“. Развали ми апетита.

— Тогава умирай от глад, загубеняк такъв — отвърна му Алън. — Платото от сто и петдесет долара е за трима. За Але, Беп и мен. Теб никой не те е предвиждал от самото начало. Сметнато е по петдесет долара на човек.

— Донеси ми и четири дузини стриди — добави Але. — Умирам за сурови стриди.

— Ха така, Але. Напоследък чукаш толкова, че имаш нужда от тях — подкачи го Бепи с потупване по рамото. — Заминете спокойно за Тахо. Аз ще остана тук поне още две седмици. Когато се върнете, всички заедно ще отпратим за Бруклин. Отидете и се забавлявайте. Ейб Ротмън ще ви посрещне добре.

15.

Пат Дзупели, който по силата на новия си договор работеше за хотела, излезе на сцената един час преди Джери Лейни. Последният беше много известен певец в стила кънтри-енд-уестърн. Задачата на Пат беше да подгрее публиката. На премиерата си той се справи великолепно. Накара всички да се пръснат от смях.

Алън настоя да гледат премиерата и макар че Бепи не се интересуваше от Джери Лейни, отиде да прави компания на Алън и да види първото представяне на Пат.

Бяха седнали в сепарето на Алън, в централния сектор на първия балкон. В сепарето от дясната им страна бяха гостите на Джери Лейни, а от лявата — тези на Пат. Според разбиранията на Алън, Джери получаваше повече пари, отколкото струва като певец, но пък се радваше на огромен успех във всеки бар или хотел, в които е работил, така че Алън бе доволен от препълнения салон. Джери беше човек с прекомерно самочувствие и ако искаше да каже нещо обидно, казваше го, без значение дали е на сцената или не. Току-що бе подписал договор да снима филм и тази вечер дрънкаше без всякакви задръжки.

В сепарето на Джери седеше жена му Това — огненокоса красавица от Швеция. Заедно с нея бяха Феликс и Елки Пауснер — германски филмов магнат от Хамбург и неговата много привлекателна съпруга.

Публиката аплодираше като луда след всяка песен. Изключение правеха само Алън и Бефино, които никога не ръкопляскаха на артистите. Общоприета фирмена политика във Вегас е собствениците да не аплодират. Те само седят и си пушат пурите.

— Какво ви става на вас двамата ей там — провикна се певецът от сцената. — Депресирани ли сте, какво ли?

Публиката се засмя на репликата му. Певецът не знаеше, че се обръща към основния акционер и собственик на хотела и към виден човек от Нюйоркския синдикат. Макар че бе пял в много хотели във Вегас и знаеше отлично, че централните сепарета обикновено са резервирани за важни личности, Джери Лейни не се държеше с подобаващо уважение. Продължи да ги дразни. Част от публиката протягаше вратове или пък се навеждаше от местата си, за да види за кого говори Джери. Въпреки това Бепи и Алън не реагираха. Отпиваха от чашите и пушеха мълчаливо.

Малко по-късно след един виц и туш на оркестъра Джери каза:

— Аха, знам какво ви е на вас двамата, дето сте се усамотили там. Скапани сте от къщна работа. Съчувствам ви, момчета.

Тук вече Бепи беше готов да кипне, а Алън побесня.

— Гледай какъв кретен! Гледай само какъв тъп кретен! — прошепна Алън, стиснал пура „Тиймо“ между зъбите си. — Предизвиква съдбата си.

— Не те ли познава? — попита Бепи.

— Не. Той има отношения със службата на Финблум. Аз не се занимавам с увеселителните програми. Тези хора са прекалено темпераментни за мен. Обаче би трябвало да знае кой седи в това сепаре.

— Искам да се срещна с този боклук след представлението, когато си отиде публиката. Доведи ми го в моя кабинет. Не му разрешавай да се преоблече. Доведи ми го разгорещен и потен, дори ако трябва да го влачиш тоя жалък копелдак. Искам да се срещна с него тази нощ, докато все още е с такова самочувствие. Гледай го как си люлее дупето на сцената. Когато приключа с него, ще бъде съвсем друг човек. Здравата ще му препарирам задника на тоя дребен капут.

— Добре, ще се погрижа за това — отвърна Алън и се усмихна. Вдигна телефона и се обади на Финблум в дома му. — Сид, ела веднага в голямата зала. Направо в моето сепаре. Считам, че вече си тук.

След по-малко от две песни Сид влетя, нахлузил обувки на бос крак. Седна и си поръча питие. Когато видя, че никой не го заговаря, се досети, че е станало нещо крайно лошо. Реши предпазливо да мълчи.

Оттатък, в сепарето на Джери Лейни, Пат Дзупели се мъчеше небрежно да замаже нещата, споменавайки имената на Алън и Бефино пред съпругата на Джери. Пат говореше, а Това поглъщаше като баракуда думите му. Постоянно хвърляше погледи към Бефино, който седеше точно срещу нея. Бепи прочете по устните й да казва:

— Голям хубавец е. Италианец ли е?

— Дали е италианец? — попита Пат. — А кралят на Англия англичанин ли е? Разбира се, че е италианец. Той е много влиятелен човек.

— От мафията ли е? — попита наивно тя и очите й се отвориха широко.

— Не, от бойскаутите е — отвърна саркастично Пат. — Вижте, Това, този човек е в състояние да ви спусне в тоалетната заедно с водата от казанчето и разсилният ще се закълне, че никога не ви е виждал да минавате покрай него. Тук не е Швеция. Той е сицилианец от Бруклин, а това означава, че съпругът ви беше Джери Лейни — певец в Лас Вегас.

— Какво искате да кажете с това „беше“? — попита жлъчно тя.

— Искам да кажа, Това — отвърна Пат, наподобявайки тона й, — че този човек е от голям калибър, а вашият съпруг му усуква топките пред две хиляди души. Тази вечер Джери Лейни наистина е откачил. По-добре е, вместо да пее златните си записи, да изпее заупокойна молитва за себе си. Нямаше никаква причина да се заяжда публично с тези хора… Особено с тези.

Жените обаче се смееха и не приемаха Пат сериозно.

— Бас държа, че са му големи — каза Елки на съпруга си и Това. — Не го ли намираш за хубавец, Това? Падам си по мустака му. Толкова е черен и секси. Феликс, не е зле да си пуснеш един рижав мустак. Обичам мустаците — завърши тя и докосна горната му устна.

— Да, може да си пусна мустак — измънка Феликс в отговор на закачката й.

— Добре изглежда, наистина — съгласи се Това, оглеждайки внимателно Бефино. — Напомня ми за един италианец, с когото ходех навремето в Швеция. И той имаше такъв гъст, черен и секси мустак. Само като го погледнех, и се възбуждах.

Пат местеше поглед ту към Това, ту към Елки.

— Е, отнасяйте се внимателно с този италианец, Това, защото Джери може да стигне дотам, да пее, „Боже, пази Америка“ по приютите за бездомни кучета из страната — предупреди я Пат.

— Бихте ли ме представили на този Бефино? Искам да се запозная с него — помоли Това.

— Разбира се, на вашите услуги — отвърна Пат и й подаде ръка.

Тя стана и тръгна заедно с него към сепарето на Алън. От страна на Пат това бе много хитър ход — да види Лейни, че жена му вече е в сепарето на мъжете, които обиждаше.

Тялото на Това беше безупречно. Гърдите й, с форма на две големи круши, заплашваха да пръснат прилепналата плътно по тялото й розова рокля. Личеше си, че е без сутиен. Задникът й беше заоблен и стегнат и караше роклята да се поклаща предизвикателно в ритъм с крачката й. Рижата коса на Това увенчаваше лице с изящни черти.

Двамата мъже направиха място на Това и Пат, а Джери, наблюдавайки ги от сцената, започна да пее леко фалшиво. Пат представи Това и погледът й веднага се застопори върху Бефино. Без да губи нито миг време, тя се усмихна и каза:

— Преди години имах един любовник, който изглеждаше досущ като вас, господин Менесиеро. И също беше италианец. Казваше се Тони.

Бепи беше прекалено ядосан, за да се зарадва от флирта на тази красива жена, но се опита да бъде любезен. Погледна я в големите, искрящи очи, усмихна се и отвърна:

— Много странно. Когато бях юноша, имах връзка с една жена, която изглеждаше точно като вас. Казваше се Марджи.

— О, значи имали сте връзка с нея? — попита язвително Това. — А имаше ли за какво, господин Менесиеро?

— Да, в интерес на истината, имаше — отвърна невъзмутимо Бепи. — А с вас ще има ли, госпожо Лейни?

Очите й проблеснаха при прямия му въпрос, поколеба се за миг и каза:

— Може би.

Усмихна се, помоли да я извинят и се върна на масата си.

— Тя е още хлапе. Не е на повече от двадесет и една години — осведоми ги Финблум, проговаряйки за пръв път. — Джери се запозна с нея на Френската ривиера. Всички вестници писаха за това. Много е жалко, че се е събрала с човек като Джери Лейни. Той е истински задник. Миналата година беше взел на работа едно четиринадесетгодишно черно момиче. Хванаха го, както й лижеше оная работа в гримьорната, но собственикът на бара потули нещата. Джери е човек на настроенията — веднъж е на бяло, веднъж на черно. Според мен това влечуго даже си пада по мъже от време на време. Пълно куку е.

— Допускам, че си пада и по черни мъже — изсмя се Алън.

— Ако е така, ще трябва да освободя Големия Нейтън. Той щеше да го придружава като охрана до кабинета ти по-късно тази нощ. Бях решил да се възползвам от застраховката на хотела, в случай че бъде заведено съдебно дело. Полицата на хотела осигурява артистите срещу щети до десет милиона.

— След тази нощ вече няма да си пада по мъже, били те черни или бели — каза Бепи категорично. — Искам Нейтън да му отпори даже и сливиците. Гледай го само как си върти задника. Повдига ми се от него.

Погледът на Сид клюмна.

— Много жалко, че Але Хоп вече замина за Тахо. Можеше да го използваш, заедно с Нейтън, да го сцепят — пошегува се Алън. — Половината щеше да е за теб, а другата половина — за мен.

— Не ща никаква половина — каза Бепи.

— Не щеш ли? — възкликна Алън и извърна глава към Това в съседното сепаре. — А какво ще кажеш за онази половинка?

Бепи я огледа в продължение на секунда-две.

Когато програмата завърши и посетителите започнаха да се разотиват, Бепи излезе през кухнята и отиде в кабинета си. Алън изпрати Нейтън зад кулисите да доведе Джери. След петнадесетина минути убеждаване Джери тръгна умълчан. Първоначално отказваше и отричаше да има някаква представа чие е сепарето. Унизен, той опита да се извини пътьом на Големия Нейтън.

— Я стига! Не се извинявай на мене, гъзарче. Задръж си приказките за пред човека. Щото, както чувам, яко си я закършил.

Когато Големия Нейтън и Джери стигнаха до кабинета на Бепи, Алън и Сид им отвориха вратата. Това ги следваше на няколко крачки разстояние, но Алън й затвори вратата под носа и й каза да стои отвън.

Бепи видя, че вратата се затръшва пред Това, и каза:

— Тя също е част от компанията. Пусни и нея.

— Сигурен ли си, че искаш да види това? — попита Алън.

— Да, сигурен съм. Пусни я.

Това влезе в кабинета и й предложиха да седне до Сид. Бепи застана с лице към Джери.

— За какво беше всичко това тази вечер, Джери? Имате ли някакво обяснение за непочтителните си подмятания към господин Стоун и мен?

— Просто се шегувах без определена цел — отговори Джери. — Не знаех кои сте. Съжалявам за глупавите си забележки. Извинете ме. — Трепереше ужасно. — Моля ви и двамата да приемете извиненията ми.

Тонът в гласа му, докато се извиняваше, хареса на Бепи. Той реши, че човекът е искрен, и това прогони гнева му. В действителност нямаше желание за физическа разправа с някакъв си певец, но искаше да направи нещо необичайно с него, така че никога да не забрави тази нощ.

— Смени му ризата, плувнал е в пот — нареди той на Големия Нейтън. — Обаче не го бий. Просто не искам да настине. Приемам извинението му.

Всички наблюдаваха смълчани. Това гледаше с отчаяние, но в същото време начинът, по който Бепи си играеше с нейния съпруг и лъскава естрадна звезда, й бе забавен. Големия Нейтън грабна Джери и буквално го изръси от ризата, съдирайки я от тялото му. Джери остана полугол, а по тялото му нямаше нито косъм. Стоеше прав, унижен, и се мъчеше да сдържи сълзите си. Нейтън хвърли на пода като парцал струващата двеста долара разпрана риза.

— Следващия път, когато пееш пред мен, ме остави да се наслаждавам на изпълненията — каза Бепи. — Не ми играй по нервите. Засега приемам извинението ти. Дръж се възпитано. Разбрахме ли се, Джери?

Прекалено изплашен, за да проговори, Джери кимна в знак на съгласие. Тръгна към гримьорната си, покрит със сакото на Сид. Съпругата му остана.

Осъзнала колко глупаво бе постъпил мъжът й, Това мълчаливо се взираше в Бепи. Беше я заинтригувал. Никога не бе изпитвала по-голям интерес към някого. Привличаха я силата и увереността му. Разбираше, че е диктатор, но същевременно и великодушен. Не бе сторил нищо лошо на Джери. Освен това италианците с тъмен тен й харесваха.

Алън я придружи учтиво до вратата и тя си тръгна с едва забележима усмивка, убедена, че е намерила приятел.

— Ти постъпи благородно, мой човек. Това ми харесва — каза Алън. — Да, това много ми харесва. Не използва сила. Хайде да отидем и да пийнем по едно. Аз черпя.

На другия ден някъде около два и половина Бепи влезе в асансьора откъм басейна и срещна Това, облечена в екип за тенис.

— Здравейте. Как сте? — каза тя.

— Чудесно. Радвам се да видя, че се забавлявате.

— Да, поиграх тенис и ми беше доста приятно. Сега съм готова за ваната и едно питие.

— Точно това се каня да направя и аз — каза Бепи. — Да си взема едно хубаво мартини и да се отпусна във водовъртежа на моята вана.

— Водовъртеж ли? Вие имате вана с движеща се вода?

— Да, имам в апартамента. Вашата не е ли такава?

— Не. Бих искала да видя вашия водовъртеж. Може ли да ми го покажете, господин Менесиеро? Много ми е любопитно да видя какво имате.

— Доста сте любопитна, като се има предвид, че сте омъжена дама.

— Въпреки това продължавам да съм любопитна — отвърна тя и се усмихна невъзмутимо.

— Да видите какво имам ли?

— Точно така. Да видя какво имате.

— В такъв случай наричайте ме Бефино. Съгласна ли си, Това?

— Харесва ми това име. Бефино. Звучи съвсем по италиански — каза тя и мушна ръката си под неговата.

Бепи я заведе до фоайето пред апартамента си и отвори голямата двукрила врата, през която се влизаше в просторен, боядисан в бяло и златисто хол. Докато тя се въртеше в кръг, оглеждайки елегантното обзавеждане, и възклицаваше „колко прелестно“ е всичко, Бепи влезе направо в банята. Отвъртя крановете, за да напълни ваната, и сипа малко шампоан. След това отиде при барчето да приготви по нещо за пиене. Тя тръгна към банята.

— Е, това е „водовъртежът“. Харесва ли ти?

— Очарована съм! Два пъти по-голям е от нашия вкъщи. В тази вана могат да се поберат шестима души. Фантастична е.

— Обичам във ваната ми да сме само двама. Шестима не ми е по вкуса.

Той се усмихна, гледайки я в очите, и й подаде една чаша.

— Прав си, шестима са твърде много. Не е приятно… Пренаселено е. Опитвала съм в Швеция. Знаеш ли, Бефино, с теб се чувствам съвсем комфортно. Имаш си стил, който ми харесва. Все едно че съм те срещала и преди.

— Може би в отвъдното. — Бепи се разсмя. — Обаче се радвам, че се чувстваш така, защото чувството е взаимно. Ти определено имаш неповторима фигура, Това. Улавям се, че се възхищавам от теб.

— О, моята фигура ли? Какво има в моята фигура?

— Ами, както казах, за мен тя е неповторима и привлекателна.

— Хайде, кажи ми нещо повече. Обичам да слушам приятни неща за тялото си. Какво разбираш под „привлекателна“?

— Никога не съм разговарял по този начин с жена, но днес ти ме караш да разсъждавам различно. Ами тялото ти е сочно и някак си с порочно предизвикателни форми. Имаш голям бюст, тънко кръстче и си закръглена отзад… В теб наистина има всичко, като в поема.

— Направо уникално — усмихна се тя. — Аз във вид на поема.

— Знаеш ли, Това, ти изкарваш на бял свят нещо от мен, което, изглежда, дори и аз не познавам. Не съм си помислял за стихотворение от времето, когато бях на девет години и трябваше да рецитирам пред класа.

— Това е много мило.

— Е, казах ти мнението си за твоето тяло. Красиво е и ти като цяло си красива. Не се случва много често да срещнеш някого и веднага да ти допадне. И не се случва често човек като мен да започне толкова бързо да прави комплименти на една жена — обясни Бепи. — Обикновено съм малко по-различен.

— Знам. Не е лесно да срещнеш човека, но още щом те видях снощи, знаех, че искам да бъда с теб. Затова, моля те да приемеш и моите комплименти. И ти ли се почувства по същия начин? — попита тя и се приближи до него, докосвайки съвсем леко с гърди предницата на ризата му.

— Не, Това. Снощи бях прекалено ядосан. Но днес е съвсем различно. Когато те видях в асансьора, всяка молекула в мен щеше да се пръсне. Усетих как започва да не ме свърта на едно място… Именно тогава аз…

Това присви устни, навлажни ги и го целуна. След малко му заговори тихо:

— Тези молекули май са заразни, защото в момента ги усещам как набъбват и се разнасят из тялото ми. Наистина започва да не те свърта на едно място, прав си. Чувствам се много особено в ръцете ти.

Тя го целуна по бузата и плъзна нежните си устни отстрани по шията му.

— Искаш да кажеш молекулите, които се движат в неповторимото ти тяло ли? Ти имаш неповторимо тяло.

— Ох, да, забравих — в моето неповторимо тяло.

Тя започна да преглъща много съблазнително и да гали езика му със своя.

— Бефино, прегърни ме, притискай ме. Много ми е хубаво, а мина толкова кратко време. Това е странно. Едва се запознах с теб. Възможно ли е аз… Миличък — шепнеше тя с хриплив глас, — струва ми се, че вече се отпускам по течението.

Започна да трепери в ръцете му. Устните й се разтвориха по-широко и леко се изкривиха, което той изтълкува като кулминация.

— Не е ли време да се къпеш, мили? — попита тя, опитвайки се да нормализира дишането си и да се успокои.

Бепи отиде в банята и небрежно пусна дрехите си на пода. Тя наблюдаваше всяко негово движение и Бепи знаеше, че погледът й го следи, докато се потапяше във въртящата се топла вода. Тази гледка допадна на Това. Лицето й беше като огледало на мислите й.

— Може ли и аз? — попита тя.

— Разбира се, че може.

Бепи я погледна и опита да си даде спокоен и любезен вид, но изгаряше от похот и възбуда и беше много притеснен. Желаеше я толкова силно, че предвкусваше допира с нея.

Тя се съблече за секунди. Гърдите й наистина бяха големи и с форма на круши, а бедрата и прасците й представляваха едно великолепно допълнение към заобления й задник. Бепи бе възхитен от гледката на това, което се приближаваше към него. Свикнал бе с красиви жени, но тази беше нещо изключително. Почувства, че и Това се измъчва като него. Искаше му се да потъне в забравата на сексуалната наслада и да не мисли за угризения спрямо съпруга на Това, Джери, или пък за греха, който вече ставаше осезаем. Мисли за Дана и близнаците непрекъснато връхлитаха в съзнанието му и той имаше нужда да избяга от действителността, пък било то и само за няколко часа.

Това влезе във ваната и незабавно се плъзна по тъмния слънчев загар на бедрата му, намествайки се между тях. Започна да го целува жадно, обгърна врата му с лявата ръка, а с дясната заопипва под водата.

— Ти ми направи предложение, на което не мога да устоя, скъпи — прошепна тя.

Бе забелязала надареността му, когато се събличаше, и имаше ясно предчувствие какво й предстои. Плъзна дланите си нетърпеливо надолу по стегнатия му корем и простена от удоволствие.

— О, Господи, колко е голям!

Тя изведнъж полудя от страст. Целуваше го енергично, трескаво, като обезумяла от желание за любов жена. Започна да ближе устните му и да шепне тихо на шведски. Въртяха се в топлата вода, целуваха се и изучаваха взаимно телата си, сякаш за първи път се срещат с другия пол.

Имаше нещо очарователно в начина, по който сапунисваше тялото му и галеше набъбналия му орган. Сякаш за нея той имаше притегателната сила на култов предмет. Създаваше впечатление, че иска да го скрие с алчни, егоистични движения. Продължи да плъзга длани и пръсти нагоре по задните му части, сякаш искаше да заграби всичко, което можеше да й предложи. Тялото му бе на границата на оргазма, но той го потисна, за да запази силите си за нея. Тестисите му започнаха болезнено да набъбват, но той продължаваше да задържа еякулацията. Тя заскимтя. Беше любвеобилна като малко животинче.

Измъчван от усилващата се болка, причинена от задържането на еякулацията, Бепи се изправи. Членът му стърчеше нагоре, издут едва ли не до пръсване. Натисна един бутон и душът започна да го плакне с топла вода.

— Какво правиш? Къде отиваш? — попита Това.

— Искам да те обладая. Хайде да излезем от ваната. Толкова те желая, че вече ме боли адски.

Тя не можеше да откъсне красивите си очи от него. Надигна се бавно и се погали между бедрата, а в очите й се четеше възхищение от стоящия пред нея мъж. Бепи прекрачи ваната и стъпи върху една скара, натисна друг бутон и струя топъл въздух започна да суши цялото му тяло.

Това се изплакна набързо и припряно стъпи на скарата до Бепи, за да се изсушат едновременно под въздушната струя. Беше усещане, което и двамата нямаше никога да забравят.

— И аз те желая — прошепна тя.

Бепи я притисна до себе си и я целуна страстно. Беше толкова очарована и възбудена, че не можеше да чака да бъде обладана. Целувайки го, прокара устни по тъмния загар на косматите му гърди, коленичи бавно и лакомо се опита да го погълне. Смучеше и ближеше с растящо настървение. Спря се на болезнено набъбналите тестиси и прокара пръсти нагоре по гънката между полукълбата на задника му. Беше същинска неукротима нимфа.

„Каква фантастична любовница!“ — помисли си Бепи. Много жени бе имал през живота си, обаче Това беше ненадмината. И двамата бяха изсъхнали, но тя продължаваше да стои на колене и не спираше да го смуче. Беше прелестна и със страстта си караше дъхът му да спре, но най-неочаквано зъбите й стиснаха пениса му. Сякаш го порязаха бръсначи. В болката си той направи отчаян опит да еякулира и да се освободи от напрежението в тестисите. Обаче зъбите й допълнително отложиха оргазма му.

Преди да го е наранила, Бепи се измъкна от устата й и се отдалечи от нея по посока на високото легло. Тя го последва и легна плътно до него.

— Люби ме, скъпи. Аз също те желая — каза тя умоляващо, галейки го с върховете на пръстите си.

Бепи погледна пениса си и забеляза тъмното зачервяване, причинено от нейния глад. С надеждата, че ще успее да довърши започнатото и да облекчи болката в слабините си, той легна върху нея и я целуна страстно. Проследи я с поглед как вдига краката си, претворявайки в реалност един мъжки блян. С тласък, за който знаеше, че тя очаква, Бепи проникна в нея с голямото си копие. Първо чу тихичък стон и след това почувства горещия й, галещ дъх върху рамото си. На лицето й се изписа задоволство, когато той продължи да натиска навътре — толкова дълбоко, колкото никога през живота не бе й се случвало.

— О, мили! Бъди груб с мен, скъпи, направи го като звяр — изстена тя. — Бъди звяр.

Бепи започна да прави силни тласъци, за да й даде възможност да почувства онова, за което копнееше, но в същото време я докосваше нежно и гальовно. Целуваше страстно гърдите й.

— По-силно, натискай по-силно. Много ми е хубаво така. На върха съм — шепнеше тя. — Аз съм… О, Бефино! Моля те, докосни ме по… Гали ме ето тук. Много обичам така, мили. — Тя постави ръката му на задника си. Започна да го дращи. — Гали ме, мили, пипай ме там.

„Ново чудо на света — помисли си Бепи и се засмя тихичко, само в гърлото си. — Обаче прелестно, невероятно прелестно.“

Тя се разтваряше широко, опитвайки да поеме колкото може повече от него. Желаеше проникване на максимална дълбочина. Бепи я приповдигна с ръце и тласна дълбоко в тялото й, което я накара да изстене. Той спусна надолу дясната си ръка и започна да милва с пръсти сексапилните полукълба на задника й. Когато почувства докосването му, тя изхлипа силно от удоволствие и го целуна в екстаз. Стоновете й преминаха във викове, които отекваха в големия апартамент.

Изведнъж изражението й се промени, показвайки началото на неудържимия оргазъм, който до този момент набираше мощ в тялото й. Бепи също беше готов да облекчи тестисите си — невероятно набъбнали и втвърдени от продължителното изчакване.

— Свършвам, мили — простена тя. — Ох… О, Бефино, полудявам! Прекрасно е.

Явно Това обичаше да говори, докато прави любов. Вече съвсем не бе в състояние да се владее, а той тласкаше все по-силно и бързо, като натискаше колкото е възможно по-дълбоко. Макар че беше въздребничка жена, тя без затруднение поемаше всяка частица от него.

Притиснаха се силно, а тя заби нокти в напрегнатите мускули на гърба му. Бепи изля цялата си страст в тялото й. Болката премина заедно с грандиозния оргазъм. Никога не бе изживявал подобен взрив.

Лежаха укротени един до друг в тихия апартамент, докато потънаха в сън. Когато се събудиха, Бепи стана от леглото и отиде да приготви напитки.

Легнала на една страна, все още забила лице във възглавницата, Това попита:

— Нормално ли е да е толкова хубаво? Беше прекрасно, миличък.

Тя се обърна нагоре и после се надигна, за да поеме предложената й чаша.

— Да, ти беше фантастична, Това. На мен също ми беше много хубаво. По едно време малко се притесних, но после всичко си дойде на мястото.

— Да — усмихна се тя, както отпиваше от виното с лед. — Подхождаме си.

През следващите десет дни те се любеха при всяка попаднала им възможност. Това преследваше Бепи из целия хотел и се преструваше, че се сблъсква с него случайно. Пишеше му бележки от рода на „Искам да те любя веднага! Веднага! Веднага!“ върху салфетки и му ги предаваше незабелязано. Бепи ги четеше и се смееше, но тя започваше да се привързва емоционално. Държеше се като ученичка, влюбила се през ваканцията.

Бепи я любеше с наслада. Тя беше много приятна жена и превъзходна любовница, но връзката им продължаваше вече доста време и той започваше да се чувства отегчен и изтощен от прекалено многото секс.

На Джери Лейни му оставаха още четири представления в хотела, след което трябваше да започне снимки за филм в Испания. Това ставаше нервна. Не й се искаше хубавата лудория с Бефино да свърши.

— Дали ще те видя някога пак, миличък? — питаше често тя.

— Разбира се. Ще ти се обадя в Испания. Ще хвана самолета и ще дойда да те видя там.

И тя му вярваше.

Един ден Това повика Елки при себе си в апартамента и сподели с нея тайната си. И двете бяха шведки и еднакво красиви, но Елки като че ли беше малко по-силна и по-уверена, може би защото бе с няколко години по-възрастна и по-опитна. Това й обясни, че е луда по Бефино, че е объркана и има нужда да си поговори с някого.

— Той знае ли за чувствата ти? — попита Елки.

— Не вярвам. Казвам му, че го обичам, но никога не отвръща, щом стане дума за любов. Чука ме, та свят ми се завива, обаче не говори почти нищо — обясни Това. — Не мога да се наситя на този мъж. Каза, че ще се видим в Испания, и дано не ме лъже.

Елки се усмихна.

— Италианците са много странни хора. Обикновено вкъщи си имат жена, която да им готви, а хойкат и чукат жените на всички останали. Не го ли знаеш? Италианските мъже са известни с това. Славят се като големи любовници. Ако искаш да задържиш такъв мъж, трябва да го побъркаш от удоволствие. Трябва да му дадеш нещо, което нито една жена не е способна да му предложи.

— Какво например? — попита Това. — Чукаме се така, както никой не би могъл да си мечтае. Аз имам нужда от голям мъж, който да ме изпълва докрай, и той ми пасва идеално. — Елки ококори очи. — Дребен мъж като Джери изобщо не ме задоволява. Мисля, че Бефино ме обича. Винаги е готов за мен. Винаги му става… даже и в асансьора.

— Така ли мислиш? — засмя се Елки. — На италианците винаги им става, но това не значи нищо. Те живеят заради самата любов. Раждат се с щръкнали пишки. Ако му дадеш две красиви жени едновременно, ще спечелиш играта. Ще бъде твой завинаги. Тогава ще те обича истински и ще изпълва тялото ти с безкрайна наслада. Направи това и ще бъде готов за теб винаги, когато го пожелаеш. Ето къде е тайната — две жени едновременно. Няма да му спадне даже и в ковчега — завърши подхилвайки се Елки.

— Две жени ли? — усмихна се Това. — Какво ти е хрумнало, Елки?

Елки погледна дълбоко в очите на Това и каза тихо:

— Предложи му нас двете едновременно.

— Какво? И ти ли го искаш, Елки? И ти ли искаш да правиш любов с него?

— Не, не, Това, скъпа. Не заради мен, а заради теб. Не се натискам да правя любов с него. Аз не давам даже и на Феликс да ме обладава. Така си запазвам тялото стегнато. Според мен любовникът ти е чудесен, но си е твой. Аз ще бъда само допълнение към интригата. Бих могла да обслужвам теб, Това. На него ще му хареса. По-точно казано — ще бъде очарован. Организирай една тройка, скъпа. Не знаеш ли, че мъжете обичат такива неща? Пристрастяват се към тях. Тогава той ще бъде само твой.

Това размишляваше над казаното от Елки. „Да обслужва мен? Какво иска да каже? Тройка ли?“ Тя отиде до бара и започна нервно да разбърква питиета. Погледна назад през рамото си и попита дали Елки иска нейното с лед.

— Да. Направи моето двойно, миличка — отвърна Елки.

Докато отпиваха от силните напитки, погледите им се срещнаха. Усмивката на Това трепна. Беше объркана, неуверена в себе си и несигурна в истинските намерения на приятелката си. Елки й се усмихна, но усмивката й беше различна.

— Имай ми доверие. Разчитай на мен, мила — прошепна нежно Елки и небрежно, уж непреднамерено, се пресегна и прокара длани по бедрата на Това, непокрити от съвсем късите й панталонки. — Имаш невероятно гладка кожа, скъпа — продължи да шепне тя, милвайки я. — И великолепен тен.

Елки застана съвсем близо до нея. Прекалено стресната, за да се отдръпне, Това седеше като вкаменена. Лицето на Елки беше на сантиметри от нейното и дъхът й нежно я галеше по бузата, докато шепнеше в ухото й. После Елки я целуна по крайчеца на устните нежно, без похотливост.

— Знаеш, че те обичам и бих ти дала единствено най-добрия съвет. Затова повика мен, нали?

Това се изплаши още повече от силния трепет, който излъчваше Елки. Не се помръднаха в продължение на няколко секунди. Тогава Елки я целуна съвсем откровено по устните. На Това й стана приятно от този допир, въпреки че беше неестествен за нея. Никога не я бе целувала жена, но не се отдръпна.

Елки долови положителната реакция и предприе нов ход — този път по-страстна целувка, с участието на езика, настояваща за отговор от страна на Това. Целувката беше нежна, омайна и гореща. Това откликна на предложението за любов и започна да се приближава телом и духом към Елки за следващата целувка.

Очите на Елки грейнаха, когато Това й отвърна със страст. Целунаха се нежно, а езикът на Това върна сластната игра на Елки. Ръцете им се милваха нежно. Елки каза с плътен, възбуден глас:

— Свали си панталонките, скъпа. Ще те накарам да изживееш нещо фантастично!

Това се изправи, а Елки започна да разкопчава късите й панталонки.

Внезапно вратата на съседната стая се отвори и Джери Лейни влезе с бодра стъпка, тананикайки си като волно птиче. Жените бързо се разделиха и тръгнаха към различни краища на стаята.

— Здравейте, момичета. Днес май ми върви — получавам две дами на цена за една, нали? Две красиви и съблазнителни дами едновременно в моето легло. Как ви се струва, момичета? Изглежда добре.

— Изглежда като Scheissen51 — отговори му Това, употребявайки немската дума, за да не я разбере. — Не можеш да се справиш само с мен, а искаш да опиташ с двете. Какво ти става днес? Сърдечна криза ли искаш да получиш? Да не си сложил витамин Е в овесената си каша тази сутрин? От един месец изобщо не си ме докосвал.

Елки се изсмя на начина, по който Това изля яда си върху Джери.

— Е, аз и без това имах намерение да подремна — каза бързо Джери. — Само се пошегувах. Вие, шведките, отдавате прекалено голямо значение на секса.

— Ще те заведа долу в казиното — предложи Това на Елки. — Да оставим Джери да си почине преди концерта.

Докато слизаха надолу, тя каза:

— Винаги си е вкъщи в най-неподходящия момент. Но може би си права, Елки. Никога не ми е хрумвало за такъв тристранен подход към Бефино. Звучи доста възбуждащо. Хайде да опитаме утре следобед. В два часа имам среща с него в апартамента му. Ще дойдеш в два и половина, а аз ще отворя вратата. Изчакай търпеливо, докато дойда, защото вероятно ще бъдем във ваната. Ще изляза да те посрещна, а ти се направи на зарадвана. Само ни погледай известно време как си играем, а по-късно попитай може ли да се включиш. Сигурна съм, че Бефино ще хареса идеята. Той е мъж със силна сексуалност и обича еротичните дами.

— Радвам се, че съзнаваш това — каза с усмивка Елки. — Ще бъда в апартамента му точно в два и половина. Да си нося ли херметическия часовник, скъпа?

Същата вечер на масата Алън попита Бепи:

— Хей, коцкарче, още ли шибаш Това? Или вече е свършено с нея, пирате?

— Вече е почти свършено с пирата — отговори Бепи. — Останали са му сили само за около половин сеанс и после го пиши бегал. Направо ме изцеди. След няколко дни заминава за Испания и тогава ще мога да се върна към нормален полов живот. Тази жена ми идва прекалено много. Чак не мога да повярвам, като я гледам колко е дребна, каква голяма чанта има. Започвам да развивам комплекс. Казва ми, че ми е огромен, но в нея се чувствам дребен, а тя като че ли няма насита. Все едно че го пъхаш във вулкан — голям, горещ и с много изригвания. Всеки ден ме намира и си го изпросва. Жал ми е за детето, обаче според мен тя се досеща, че вече ме изморява. Започвам да усещам болки в гърдите. Дано да са само газове.

— Не предполагах, че ще я чукаш толкова време — каза Алън. — Никога не си се задържал, с което и да е момиче повече от ден-два.

— Да, но от тази наистина е трудно да се откажеш. Всеки ден измисля нов номер. Знае най-сладките начини за правене на секс и ми ги прилага. Всеки път е някаква изненада. Алън, бедна ти е фантазията какво нещо е тази жена. Ето така оставам в очакване на следващата изненада и после на следващата. Вече се поддържам само със сурови яйца и миди.

— Разбрах. Чух, че момчето от бара за морски деликатеси иска да напуска, обаче го е страх от Але Хоп. Надявам се, че няма да останете да гледате и по-старите ни програми, които поставяме отново. Барът за морски деликатеси в моя хотел е на загуба, а даже и от пилетата започвам да не изкарвам нищо. Опитай с яйчени гевреци, те също помагат. — Алън се изсмя на собствената си шега. — Не ти ли харесва? Добре де, забрави го. Вече започваш да приличаш на зомби. Даже и от майтап не разбираш. Разкажи ми някои неща, които прави, Беп. Иска ми се да науча някой по-оригинален номер.

— Ох, какво да ти разправям? Знае милион номера и всичките й харесват. Не мога да й насмогна. Помниш ли, че ти разправях за първия ден, когато се срещнахме, и как щяха да ми се пръснат ташаците. После, докато ми го смучеше, болката от зъбите й ме възпря за пореден път и шишарките ми направо отекоха. По-късно хем се празнех, хем в същото време ме болеше. Това само по себе си е едно преживяване, Алън. Не можеш да си представиш усещането.

— Сигурно е нещо като да раждаш близнаци и да достигнеш до оргазъм — изсмя се Алън.

— Да, да, нещо такова — каза Бепи и се присъедини към смеха му.

На другия ден в два часа Бепи посрещна Това в апартамента си. Беше навила косата си на плитки — нова ексцентричност: големи гърди, невероятно тяло и за капак плитки като на малко момиченце. Беше гола под тясната рокля от жарсе. Роклята беше толкова плътно прилепнала до тялото, че през нея се виждаха трапчинките на задника й. Обаче изглеждаше и се държеше като малка ученичка. Мина му през ума, че това е налудничава работа, без да е сигурен дали му харесва или не. Но след малко реши, че в крайна сметка му харесва. Никой мъж не би обърнал гръб на такова нещо.

— Харесвам ли ти, скъпи? — попита тя и се сгуши в него.

„Пак успя. Тази жена е родена да прави секс — помисли си Бепи. — Знае милион хитрости. Този път ще ме побърква малкото момиченце с плитките.“

Това започна да се съблича, без да говори. Издърпа роклята през главата си, излагайки на показ цялото си тяло. Стоеше права и се усмихваше, сякаш му готви нова изненада. След малко започна непринудено да милва собственото си тяло.

— Какво има, Това? — попита Бепи.

— Как така „какво има“? Доколкото виждам, има те теб. Подготвям се да си поиграем, скъпи.

Усмихвайки се, тя пъхна ръка под халата му и го докосна по слабините.

— Смееш се така, сякаш си с вибратор в задника. Какво има, Това? — попита пак той.

Бавно и с еротични движения тя се мушна в топлата вана. С поглед на красива кукла, тя го повика с жест.

— Ела във ваната, мили. Дай ми да посмуча грамадния ти бонбон. Застани прав във водата. Искам да те виждам в огледалата.

Бепи пусна халата си на мокета и тръгна към ваната.

— Обаче по-леко със зъбите този път, миличка. Използвай повече езика. Става ли?

— Да, скъпи. Ще внимавам.

Тя засмука пениса му. Съчетанието от лицето й, плитките и неговия орган не беше много приятна гледка. Почти му се прииска да се извърне.

Това спря за момент и погледна часовника си.

— Мили, приятелката ми може да намине за малко да се видим. Иска да се запознае с теб, преди да заминем за Испания. Казах й, че няма проблеми.

— Добре де, щом като ще идва, ние какво правим във ваната?

— О, не се притеснявай. Тя е много сладка. С удоволствие ще ни погледа как се любим.

— Сигурно се шегуваш! — възропта Бепи на висок глас. — Що за история ще излезе цялата тази работа… цирк ли, какво ли? Отивам да се обличам.

— Не, Бепи. Тя е най-близката ми приятелка. Абсолютно за първи път се срещаме така. Луда съм по теб, миличък, и се стремя всяка секунда секс с мен да ти доставя наслада. Нека приятелката ми да ни гледа. Тя иска така. Аз също. Това ще бъде най-романтичното ти преживяване с мен. То е моят подарък за теб.

— Сигурно се шегуваш — повтори той. — Проклет да съм, ако не получавам най-странните подаръци.

Докато Бепи я гледаше вторачено, звънецът на вратата издрънча. Това омота една хавлия около тялото си и изтича да отвори на Елки. Все още прав, Бепи се пресегна за хавлия, но след това промени решението си и седна дълбоко във ваната.

Докато чакаше да види какво е съчинила Това, той си мънкаше под носа:

— Първо ми подаряват евреин, а сега тя ми дава… Божичко, близначка! Леле, каква мацка! Двойничка на Това.

— Ето това е най-близката ми приятелка Елки. — Това пусна хавлията си на пода и отново се мушна във ваната, притискайки се до Бепи, за да декларира правото си на собственост.

Елки седна на тапицираната с кадифе пейка, като се държеше изискано и приятно — съвсем като гостенка.

Това се нахвърли да милва и целува Бепи. Преструвайки се, че уж не го прави нарочно, тя започна да демонстрира пред Елки голямото му дарование. На Бепи не му оставаше друго, освен да се радва на вниманието, което му обръщат. Елки го наблюдаваше с неприкрит интерес и беше очевидно, че се възбужда много бързо. Цветът й се менеше буквално пред очите им.

Това беше представление и той играеше главната роля. „Поредната еротична изненада — мислеше си Бепи. — Само че тази сцена е финалът.“ Включи се в играта им и започна да отвръща на ласките на Това. Целуваше я и опипваше тялото й под бълбукащата вода.

На Това като че ли й беше приятно, че има публика. Знаейки, че Елки ги наблюдава, тя се възбуди по-бързо. След малко се изправи във ваната, демонстрирайки тялото си, а после бавно и изкушаващо се надупи, за да предизвика Елки. Очите на Елки едва не изскочиха от орбитите си. Страстта зачерви красивата й кукленска физиономия и тя заприлича на зле изгоряла от слънцето. Сега Бепи наблюдаваше и двете жени. Елки вече като че ли мина през един таен оргазъм, както си седеше на пейката, и красивата й усмивка започна да се връща. В дълбокото деколте на бялата й рокля се криеха остри и твърди гърди.

— Може ли и аз да вляза? — попита тя и стана.

Поела изцяло инициативата в свои ръце, Това отвърна:

— Да, може.

Тази размяна на реплики развесели Бепи. Напомни му за една игра от детството му в Бруклин — „Царю, честит ти имен ден.“

Елки бързо си свали роклята само с едно подръпване на коланчето около талията. Съвсем гола, но стъпила на високи токчета, тя изглеждаше екстравагантно — още една представителка на шведската класика, само че без плитки. Пристъпи бавно и тържествено към ваната и застана така, че другите двама да могат добре да я разгледат в изцяло огледалните стени и таван на банята. Завъртя се като манекен, за да я видят от всякакъв ъгъл. Дъхът на Това и Бепи секна, когато тя си свали обувките и се мушна във ваната.

Двете жени започнаха да целуват Бепи, опипваха го, и си го деляха с любяща нежност, целуваха и галеха черните косми на гърдите му. След около двадесет минути бурна игра във водата и размяна на милувки между тримата на Бепи му стана време да излезе. Той се изплакна и отиде при сешоара, като продължи да гледа двете хубавици, които сега си опипваха взаимно гърдите и се галеха една-друга под водата, целуваха се и се ближеха. По лицата им личеше какво набира сила в техните тела.

За Бепи това беше незабравима гледка. Той стъпи на скарата, завъртя копчето на вентилатора на средно положение и застана съвсем гол, като римски гладиатор. Никога през живота си не бе чувствал члена си толкова надут, а същото важеше и за тестисите.

Какво повече би могъл да иска един мъж? Две красиви и възбудени жени, които се целуват и прегръщат — това беше най-екзотичната сцена, в която е участвал. В този момент, както наблюдаваше играта на двете жени, той започна да усеща редуващи се пристъпи на ненавист, страх, параноя, безпокойство и силно желание за секс. Прекалено набъбналите му тестиси отново го заболяха от невъзможността да се облекчат. Имаше чувството, че ако се изпразни, ще умре от насладата, която ще изживее. Въпреки това мислите му все отлитаха към Бруклин. В ушите му звънтеше глас, който му казваше да заживее порядъчно, че неговите изневери граничат с глупостта, че трябва да се сеща за съпругата и децата си.

Излизайки от ваната, момичетата го стреснаха, като отъркаха телата си в неговото. Той протегна ръце и ги придърпа плътно до себе си. Реши да забрави Бруклин за още малко. Елки обезумя от възбуда и опита да го яхне в изправено положение. Докато тримата палуваха с гореща страст, изсъхнаха напълно. Преместиха се на широкото легло.

Елки вдигна крака, разкривайки истинската си цел.

— Набоди ме на голямото си копие, Бефино. Чукай първо мен. Полага ми се. Нали не възразяваш, скъпа? — попита тя, поглеждайки към Това. — Ти си го имала много пъти.

Това си спомни за обещанието на Елки да присъства само за да я допълва, но отстъпи пред хипнотичното й влияние.

Бепи погледна разкрачената на леглото и копнееща за него Елки и реши да я обладае. Надвеси се отгоре й, но когато опита да проникне в нея, установи, че е много тясна за него. Приличащата на дете Това беше твърде голяма, а Елки — съвсем малка. Толкова беше тясна, че Бепи усещаше влагалището й като стегнат ластик около члена си.

Елки започна да се моли на Това:

— Целуни ме, Това. Целуни ме. Той ме измъчва. Боли ме, мила. — Тя се задъхваше от сладката болка.

Това се търкулна по-близо да целуне Елки и я помилва като малко дете. Елки започна да се овлажнява и бързо се намокри обилно. Бепи движеше таза си с намалена сила, за да не я боли, и тя пламна точно както ставаше с Това вече цяла седмица. Елки и Това се целуваха с дива страст. Скоро Елки прие целия член на Бепи в себе си и взе цялата инициатива в свои ръце.

— Никога през живота ми не съм чукана така — шепнеше Елки. — Никога. О, Това, той е направо фантастичен. Страхотно е, Бефино. Моля те, не спирай.

Обаче се наложи да спре. Нуждаеше се от малко почивка. Възбудата бе изцедила силите му и трябваше да се възстанови. Започваше да омеква и тя го усети.

Щом легнаха по гръб да си починат, двете жени моментално се нахвърлиха лакомо върху него. Допряха красивите си лица в главата на члена му и започнаха да го обсипват с целувки. Целуваха се и една друга между продължителните, разкошни близвания по тестисите. Виждаше как езиците им се срещат.

Това бе краят. Повече не можеше да издържа. Започна да изригва. Изпразни се толкова мощно и обилно, че се почувства като вулкан. Вълна след вълна горещата лава бълбукаше от тялото му и той губеше сили. В див екстаз, двете поглъщаха всичко без задръжки. Той стенеше от удоволствие и потъваше в пълно изтощение. Жизнените сили на Бефино Менесиеро бяха изсмукани до капка. Болезненото чувство в тестисите изчезна. „Какво мъчително облекчение — помисли си той. — Защо получавам такива болки? Такива сладки болки? Ето това са жените. Карат ме да полудявам.“

Докато заспиваше, двете жени продължиха да се любят. По-късно се събуди от шепота и стоновете на Това, която бе подложена на приятни мъчения от търсещ да проникне навсякъде език. Лежеше по гръб, с две възглавници под задничето, а Елки беше между краката й. Жените бяха потънали в пълна забрава. Елки доставяше удоволствие на Това и го правеше безпогрешно. Това приличаше на изпаднала в транс, в продължителен оргазъм, който не даваше признаци да свърши някога.

Все още замаян, Бепи погледа известно време мълчаливо и стигна до заключението, че никой мъж не е способен да задоволи една жена така добре, както може да го стори друга жена. „Толкова са внимателни. И се прекланят пред оргазма на другата.“

За да почувства по-добре езика на Елки, Това повдигна таза си от възглавниците и започна да се гърчи в страстни конвулсии. Елки учести движенията на главата си, за да й помогне с дълги трепкащи милувки на езика. Стоновете на Това ставаха все по-силни.

Телефонът иззвъня и стресна Бепи. Той бързо вдигна слушалката и странен глас му съобщи:

— Тук, долу, има един педал, който търси жена си. Искате ли да му я върнете или не?

— Кой се обажда? — попита Бепи, все още замаян от унеса, в който бе изпаднал.

— Охраната на хотела, коцкар такъв — отговори му Алън и избухна в смях. — Разкарай я веднага. Онзи е в кафенето и вече наднича даже под масите.

— Добре, добре — изсмя се Бепи и затвори телефона.

Той остави жените да изконсумират чувственото си удоволствие и след това им каза за Джери.

Те се облякоха, пооправиха лицата си, за да прикрият изтощения си от сексуалното приключение вид, и целунаха Бепи за довиждане.

— Е, какви са новините? — обърна се Алън с въпрос към Бепи същата вечер, докато се хранеха. — Как върви половият ти живот?

— Вече започвам да страдам от клаустрофобия в собствената си вана — отговори му Бепи. — Край, Алън. Стигнах до пределите на секса. Няма какво повече да търся от него. Тя започна да клонира нови мръсници, които изглеждат досущ като нея. Аз се опитвам да я разкарам, а тя ми води дубликат. Не мога да се справя само с едната, а вече трябва да чукам две.

— Кой ще бъде следващият, Джери Лейни ли? — попита Алън през смях.

— Допускам, че май точно това предстои, обаче аз съм дотук — finito. Майната им на шведските номера.

— Като си починеш две седмици, ще започнеш пак да ги търсиш тези две хубавици. Сигурен съм, че няма толкова лесно да ги оставиш да си отидат. Може би ще отскочим до Испания да ги видим, докато снимат филма, а, Беп? Прав ли съм, или греша? — попита Алън, наподобявайки Але Хоп.

— Струва ми се, че грешиш, приятелю. Идва ред на жена ми, а тя ме подлага на строги проверки — изследва ми кръвната картина и пулса! Какво ли не измисля. Във всеки случай аз им се наситих. Имам чувството, че тези момичета още само разгряват. Кроят си големи планове за мен. Чух Това да казва на Елки, че много би искала да се получи истинско удоволствие за трима. Шведките държат много на секса. Следващия път ще пристигнат с разните му играчки и вибратори. Човек може да се пристрасти към тези щуротии.

— Престани! Стига си приказвал! — нададе вик Алън. — Подлудяваш ме. Страшно си падам по такива мръсници. Това ми е слабостта.

— Алън, ти ме изненадваш. Не знаех, че имаш слабост към жените.

— Става въпрос за играчките, те ме разпалват! — отвърна пискливо Алън. — Играчките!

На следващата сутрин Алън, Бепи, Але Хоп и Бен закусваха заедно. Бен им разказа небивалици за езерото Тахо. После Алън отново попита за Това.

— Не мога да повярвам на онази история, която ми разказа снощи, Беп. Тя е направо голяма работа, истинска нимфоманка. Прав ли съм, или греша?

— Хей, не използвайте моя стил, господин Стоун — прекъсна го Але. — Той е запазена марка.

— Запазена марка ли? — попита усмихнат Алън. — Вече имаш запазена марка? Само да не започнеш да раздаваш визитни картички, Але. Запазена марка, добре, но визитните картички ще ми е трудно да понеса.

Все още не можейки да схване казаното, Але Хоп попита:

— Какви визитни картички? Нямам визитни картички.

— Коя е тази нимфоманка? — попита Бен. — Тази сутрин пустият му Алън ни шашна всичките.

Шумната им гълчава, след като Бепи им разказа за съпругата на Джери Лейни, бе прекъсната от повикване за господин Менесиеро. Обаждаше се телефонистката на хотела, която приемаше и пресяваше всичките обаждания за него.

— Търси ви Дана, господин Менесиеро.

— Добре, свържи я.

— Погледнете — прошепна Бен към останалите. — Забелязвате ли как лицето му изгуби тена си. Залагам сто долара срещу една бухтичка, че се обажда жена му. Ясен ми е като бял ден. Вижте го само. Вече му призлява.

— Здравей, скъпа, какво има? — каза Бепи. — Всичко наред ли е? Как са децата?

— Всичко е наред и децата са добре. Пращат ти целувки. Кога ще се върнеш вкъщи?

— Другата седмица — отвърна той.

— Защо толкова много? Страшно дълго те нямаше този път.

— Имам работа, която трябва да върша.

— Прекалено много остана във Вегас. Пеги ми се обади тази сутрин и каза: „Хайде да изненадаме момчетата. Дай да отскочим до Вегас.“ Обаче аз не бях сигурна дали е редно да го направим.

— Дана, откажи се. Вече нямам нужда от изненади до края на живота си — каза той и погледна към Бен. — Кажи го от мое име и на жената на Бен, разбра ли ме? Кажи й също да се запише в някой фитнес-клуб и да свали малко килограми. Заведи я в Бруклин и изненадайте майка ти. На нея една изненада ще й дойде добре. Изпечи един кекс и бъди добричка, Дана. Другата седмица приключвам с работата и ще се прибера вкъщи.

Бепи затвори телефона и погледна Бен.

— Твоята жена искала да изненада момчетата и да отскочи до Вегас, да ни види как чукаме. Как ти се струва? Представяш ли си, ако те беше заварила на калъп някоя вечер с твоята балеринка?

— Тогава Бени щеше да се превърне в кротък евангелист или ескейпист52, или пацифист, или, още по-лошо, ционист — каза Алън, възползвайки се от възможността да захапе Бен. — Малкото дебилче щеше да стане голям дебил.

— Дано само не стана лигав плужек като теб, Алън — отвърна Бен и всички се разсмяха.

— Представям си точно картинката как ситния Бени слиза от оная двуметрова кучка, дето чука напоследък, и жена му го хваща. Страхотно рисувано филмче щеше да стане, а, Бепи? Прав ли съм, или греша? — обади се Але Хоп.

— Прав си, Але. Истинско рисувано филмче щеше да стане, ако жена му беше видяла как дребното му задниче се смъква от оная великанка, защото той така или иначе си е малък анимационен герой.

— Наистина прилича — потвърди Алън.

— Днес се заяждате с неподходящ човек, момчета. И тримата.

По-късно същия месец, вече завърнал се в Бруклин, Бепи се свърза с адвоката си, за да проучи наредбите за износ на автомобили в Близкия изток. Още щом разбра пред какво са изправени, рано една сутрин той се обади по телефона на Бен.

— Здрасти, Бени.

— Не ме наричай така.

— Да бе, знам. Слушай, Бен, защо ниските хора винаги страдат от комплекси — не ме наричай така, не ме наричай иначе? Няма да станеш по-висок, ако те наричам Бен, Бени.

— Майка му стара! Да не би да ми се обаждаш в осем сутринта, за да ми кажеш, че съм нисък? Много си остроумен, приятелю.

— Ела да се срещнем за закуска в гръцкия ресторант след един час. Трябва да поговорим. Става ли?

— Не ям в гръцки ресторанти. Не мога да понасям гадните гърци, особено сутрин!

— Стига глупости, Бен. Къде искаш да закусиш тогава? — попита Бепи, ставайки малко раздразнителен.

— Какво ще кажеш за кафенето на Бек стрийт?

— Добре, на Бек стрийт. След един час.

Докато закусваха, Бепи каза на Бен, че му трябва търговец на коли, който продава големи нови автомобили.

— Да, сетих се. За Алън Стоун и неговите араби.

— Имам нужда от търговец на големи коли и банкер, който ще се съгласи да му даде заем — обясни Бепи. — Трябва да изкопча сто коли от тях. Първо трябва да намерим банкера. В случая той е ключовата фигура. Познаваш ли някого, когото можем да изцедим?

— Да, в Бронкс. Свестен е, но не знам колко лесно ще пусне. Малко е pazzo. Обича да отвръща на стрелбата.

— Няма значение. Дава ли заеми на търговски агенции?

— Това му е сферата на дейност. Обича да отпуска кредити на търговци на коли. Като допълнителна гаранция по заемите взима плащанията за колите. Вече държи да контролира всички гаранции, понеже веднъж банката изгоря с един милион.

— Добре, обади му се още сега. Ей там, на стената, има телефон. Уговори среща за обяд.

— Връщам се след малко.

След няколко минути Бен се върна.

— Всичко е наред. Ще ни чака в кабинета си в дванайсет.

— Как се казва този човек? — попита Бепи, докато пътуваха към Бронкс.

— Дебелия Арти — отвърна Бен.

— Какво е това „Дебелия Арти“? Човекът е банкер. Как е истинското му име?

— А, казва се Арти Ардженто. Живее в Уестчестър и е президент на банката. Преди години погребах баджанака му. Хубаво погребение му направихме.

— Това да не е било някоя от периодичните ти акции, осигуряващи добра година за баща ти?

Бен се пръсна от смях.

Пристигнаха в банката точно на часа, но Арти имаше заседание. Докато чакаха пред кабинета на банкера, вратата рязко се отвори. Мъж в тъмносин костюм излезе и се отдалечи забързано. В бързината, той не дръпна вратата достатъчно силно и тя бавно се отвори на около пет сантиметра. През процепа виждаха седнал на стол мъж и друг, дебелак, надвесен над него, който го бъхтеше здраво и крещеше нецензурни думи.

— Какво става там, дявол да го вземе? — попита Бепи.

— А, сигурно нищо. Може би просто си прибира вземанията.

— Как така нищо? Та вътре убиват някого! Виждам, че удрят човек. Погледни хубаво, Бен. Това банка ли е или не?

— Казах ти, че Арти е малко pazzo. Той е много шантаво копеле. Ако вземеш заем от него и не го изплатиш навреме, те кани на обяд в кабинета си. Докара ли те тук, нарежда на шофьора си да те държи и те бие, докато се насереш. Тежи сто и седемдесет кила. Съвсем скоро ще го видиш. Той е необикновен банкер.

Арти Ардженто, известен още като „Банката“, беше нисък и дебел, с тъмнокестенява коса. Херувимските му бузи бяха розови, а облата му брадичка висеше спокойно между масивните рамене и ръце, които приличаха на телешки плешки. Юмруците му, овални като свински задник, бяха изподрани от домакинстване на „обеди за уреждане на вземания“. Когато ходеше, тялото му се накланяше, сякаш замахва за удар. Често по време на разговора сграбчваше човека за ризата — може би беше просто навик или пък подготовка за по-сполучлив удар. Усещайки се внезапно, той започваше да изтупва отпечатъците от пръстите си. Използваше брутален език, но с такъв тон, че дори папата не би възразил да го слуша. Беше имигрант от Италия, неаполитанец, с банкерско образование. Артуро Гарибалди Ардженто беше нещо средно между грубиян и сладкогласен херувим.

— Как са го избрали за президент на банката, по дяволите?

— Сигурно е набил яко борда на директорите. Не знам със сигурност, но май е президент вече осма година. Има голямо влияние сред нюйоркските политици. Полезно е да познаваш този човек, повярвай ми — каза Бен.

— Дано да е така. Надявам се да ни съдейства. Тези коли ми трябват. Поел съм ангажимент.

Вратата се отвори широко и двама души полуизнесоха, полуизвлякоха някакъв мъж от кабинета. Единият държеше хавлия на главата му, която се напояваше с кръв. Замъкнаха го по коридора до изхода и го оставиха в една кола.

Бен и Бепи ги изгледаха смаяни и след това влязоха в кабинета.

Бен го прегърна и го целуна по двете бузи. След това се усмихна и потърка шкембето му.

— Добре изглеждаш, Банка. Това е съдружникът ми, Бефино Менесиеро. От Бруклин е.

Арти се ръкува с Бепи.

— Какво е станало с този човек? Закъснял е с плащането ли? — попита ухилен Бен.

— Нали знаеш, Бен. Винаги се опитвам да направя добро, старая се да бъда деликатен човек, но тези негодници злоупотребяват с това. Не си струва да бъдеш деликатен. Държиш ли се любезно, започват да те прекарват още по-яко. Когато им трябват пари, са готини, усмихват се като долни курви. После, след като получат каквото искат — нищо. Затова първо им чупя тъпите глави. След това краката, а после и ръцете. Писна ми да ме баламосват. Ще направя инвалиди всички, които закъсняват с плащанията. Това е новото ми правило. Всички ще получат по една инвалидна количка за Коледа. Да престанат да къркат. И тогава ще си платят, ще видиш. Хайде стига, майната му. Време е за обед. Хайде да сложим нещо за хапване. Гладен съм.

Той седна и отвори едната вратичка на бюрото си. Отвътре излезе студена мъгла. Там имаше хладилник. Арти извади около килограм шунка, салам и швейцарско сирене, увити в непромокаема хартия. Другите двама мъже се върнаха. Арти ги представи и им разпореди да приготвят обеда. Единият от хората му наряза голям самун италиански хляб, а другият режеше домат на филийки.

— Не режи домата много тънко. Ah capeesh? — кресна Арти. Докато разстилаше покривка за маса върху бюрото, той погледна Бен. — Винаги опропастява доматите. Мисли се за майстор на сабята. Реже ги тънко като вестник, негодникът му. Кой обича доматите на тънки резенчета? Аз ги харесвам сочни и дебели.

Човекът, който режеше домата, се усмихна, сякаш му бе приятно, че говорят за него. Бен се засмя.

— Нали ти казах, че е шантав, а, Беп?

Бепи се усмихна и кимна. Не можеше да повярва какво вижда в тази банка.

След обеда пристъпиха към деловата част. Разговора водеше Бен. Той обясни на банкера от какво има нужда Бепи и че колите му трябват непременно до три седмици.

— Невъзможно е да се намерят сто коли за три седмици — отговори банкерът. — Кредитната комисия изобщо няма да заседава до следващия месец. Докато дойде време заемът да бъде одобрен, ако бъде одобрен… — Той продължи да изтъква причините, заради които това не може да стане.

— Ние не искаме заем. Забравете за комисията и процедурите — прекъсна го Бепи грубо. — Ние искаме само сделката за колите. Искаме сто нови големи автомобила да бъдат доставени на пристанището в Бруклин — всичките платени — на името на Але Ополито. Искам вашата банка да обработи сделката, да плати с акредитив всички мита и транспорта от наше име, както и да използвате връзките си за намирането на колите. Вие имате връзки, защото финансирате търговските посредници. Така че трябва само да ги изцедите. Помолете ги за услуга.

Дебелият банкер гледаше право пред себе си, а Бепи продължи:

— Помолете ги за услуга, накарайте ги да осигурят производство. Колите заминават за Саудитска Арабия. Разбира се, акредитивът изобщо няма да се изпълнява. Той е само фасада за пред митницата, която да ги убеди, че сделката е редовна, а не фиктивна. Колите ще бъдат разтоварени на името на Але Ополито. По-късно той или ще ги прехвърли на арабите, или ще им ги даде под наем. Разбирате ли какво искам? — Арти продължаваше да мълчи. — Вратичката в закона е, че няма ограничение върху броя на колите, които един американец може да притежава в чужбина. Не могат да откажат износа на автомобилите. А акредитивът ще остане като неосребрен чек.

— Много добре разбирам. Цялата работа ми звучи чудесно. Обаче защо моята банка трябва да направи всичко това за вас? Не ви познаваме, никога не сме работили с вас. Естествено, познаваме Бени, обаче вие говорите за износ на сто автомобила, акредитиви и още куп формалности. Искате да използвам връзките си. Преди няколко години направих услуга на един тип. Дадохме му милион долара да открие агенция за продажба на коли. Той разпродаде цялото обезпечаващо имущество и допълнителните гаранции и пусна кепенците. Не държахме под контрол обезпечаващото имущество на този мошеник и той обяви фалит. Прибра всичките пари под формата на персонални заплати за себе си и семейството му. Сега притежава три и половина милиона, а фирмата му е фалирала. И какво мислите? С пръст не можем да го пипнем. Малко оставаше да заплатя с мястото си в банката. Членовете на борда на директорите си говореха сами цели шест месеца. Естествено, заведохме дело срещу него, за да можем да впишем законно загубата в счетоводните книги. Знаете ли какво постигнахме? Донесоха ни писмо от улицата, с което ни казваха, че е свързан с мафията и е по-добре да не го закачаме. Вижте, бих искал да ви помогна, но не мога да се ангажирам с губещи сделки. Нервите ми не издържат. Започнах да бия клиентите на банката и какви ли не още гадости върша. Съжалявам, Бен, не мога да ви помогна. Ако по някакво стечение на обстоятелствата акредитивът бъде предявен в Лондон или Хонконг, или някъде другаде, ние ще трябва да извършим плащането. Цялата отговорност пада върху моята банка. Защо не ме помолите за нещо по-лесно, например да откриете заведение за коледни увеселения или нещо такова, а? Подобни неща могат да унищожат и мен, и банката.

Когато завърши, в стаята настана тишина.

— Какво ще кажете, ако ви направя услуга? — попита най-после Бепи.

— Каква услуга ще ми направите?

— Да предположим, че ви инкасирам онзи милион долара от човека с връзките?

— Как ще ги инкасирате? Ние опитахме всичко. Не можете да го докоснете, повярвайте ми. Той има приятели.

Докато говореше, Арти наблюдаваше внимателно Бепи. Постепенно той превключи предавките и намали оборотите.

— Ако приберете милиона, сам вие ще получите двадесет и пет процента и ще обработя сделката ви безплатно. Ще бъде гратис и ще уредя до една седмица сто коли да са готови за отплаване от пристанището. Ще дам кредитна линия даже на баба ви. Как ви звучи? Обаче, кажете ми как ще се справите с човек с връзки? Това е голяма беля. Тези типове могат да направят живота ви черен. Те са като семейство… Нали разбирате, мафиози. Ah capeesh?

Бен се изкикоти, но Бепи отговори съвсем сериозно:

— Ще му скъсам връзките. Това как ви звучи?

— Ами… Ако имате връз… Добре, тогава се споразумяхме. Ако приберете милиона, ще говорим сериозно.

— Добре — съгласи се Бепи. — По всички въпроси около колите ще контактувате директно с мен или с Бени. Дори ще ви изпратя запис за милион и половина долара от моите арабски клиенти още щом осигурите колите. Внесете ги в сметка на името на Але Ополито. От нея ще се теглят пари само ако аз или Бен ви се обадим. Не ни проваляйте. Ще вършим всичко по телефона — никакво отмятане. Що се отнася до акредитива — бъдете спокоен. Той е само формалност, да покажем на митничарите онова, което искат да видят. Не е от съществено значение.

— Да, но ние гарантираме сумата — отвърна Арти. — Искам да е ясно, че ще подпиша акредитив само ако приберете нашия милион.

— Ясно е — отговориха едновременно Бен и Бепи.

Бепи продължи да обяснява:

— Точно след една седмица, считано от днес, колите трябва да се товарят на пристанището. Погрижете се също така да застраховате цялата доставка. Не ми се иска корабът да потъне и ние да останем само с документите в ръце. Казвате, че вашият човек притежава лично три и половина милиона долара, а? До пет дни невърнатите ви милион и половина ще бъдат у мен. Сега ми кажете името и адреса на човека, който не иска да си плаща. Искам да знам къде се храни, пие и всичко, което ви е известно за него. Евреин ли е, италианец или какъв?

— Италианец е и бърбори бързо като кречетало. Може да ви продаде и Бруклинския мост. Прилича на евреин, но не е. Италианец си е и е хитър като хлебарка. Има физиономия, която те кара да го съжалиш, така че внимавайте, когато опитате да вземете парите. Върти очи и те гледа като жална хрътка. Толкова го бива, че даже може да опита да вземе назаем от вас.

Бепи се усмихна.

— Казва се Джек Орио — продължи Арти. — Ето ви досието, което му направих. От него ще научите всичко, което знам. Обаче много го бива в приказките, не забравяйте.

Мъжете си стиснаха ръцете и сделката бе сключена. Отиваха към паркинга, когато Бен каза:

— Ей сега ще се върна, Беп. Почакай ме в колата.

Той се върна в кабинета на Арти. След пет минути излезе, качи се в колата и потегли.

— Какво ти хрумна, та се върна в банката? — попита го Бепи.

— Трябваше да поговоря насаме с него. Обясних му нещата точно и ясно. Сега знае кой е Бефино Менесиеро. Не искам да ти провали сделката. Понякога го хваща мързелът и не гледа на нещата достатъчно сериозно. По цял месец не се обажда. Затова му дадох да разбере с кого си има работа. Така е по-честно спрямо него. Обясних, че нямам ковчег с такъв размер, и му казах, че съвсем не се шегувам. Сега вече е наясно. Щастлив е, че ще работи с теб.

— Направо съм смаян как този банкер биеше човека.

Сменяйки темата, Бен попита:

— Как смяташ да осъществим контакт с Джек Орио?

— Ще пратим Але и Майки да спят на прага му и когато влязат напълно в дирите му, ще се обадят. Тогава ще отидем с теб и Але Хоп да му продупчим разтропания език.

— Нещо като перфориране на карнетка ли имаш предвид?

— Да, нещо такова. Онзи тип бърбори бързо като кречетало, нали? Можел да ти продаде Бруклинския мост, за да припечели. Затова ще действам бързо с перфоратора по езика му. Але ще му държи главата като в менгеме. Няма да успее да помръдне…

В Лас Вегас Алън Стоун продължаваше да устройва пиршества на шейховете. Бепи му се обади по телефона да задейства арабите да внесат милион и половина щатски долара в „Ню Вегас Бенк“ и да ги преведат на Але Ополито в „Пийпълз Нордърн Пойнт Къмюнити Бенк“ в Бронкс, Ню Йорк.

— Това трябва да се направи веднага, защото колите ще се товарят след около седмица и всички плащания трябва да бъдат изчистени преди изнасянето им от Съединените щати — обясни той. — Кажи на арабите, че сто големи понтиаци, бюици и олдсмобили ще пристигнат в Саудитска Арабия до три-четири седмици. От тези пари ще бъде направена и застраховка за арабите, ако корабът потъне. Погрижили сме се за всичко. Намерих вратичката, която ни е необходима, за да изнесем автомобилите, както и хората, които ще свършат работата. Дотук всичко е наред, затова предай на клиентите си, че сделката е изпълнена.

Бепи, Бен и Але чакаха два часа Джек Орио да излезе от къщата си.

— Дано този тип все още да има в наличност милион долара — каза Бен.

— Има ги — отвърна Бепи. — Прочетох тази папка внимателно. Какви капиталовложения има само! Какво финансово извлечение! Направо няма да повярвате: влогове под попечителство, взаимни фондове, какво ли не. Просто трябва да ликвидира мъничко заради нас.

Най-после Джек излезе и се качи в колата си. Докато подгряваше мотора, те се приближиха до нея и се качиха вътре при него. Але мигновено цапардоса Джек веднъж отстрани по главата с лапата си. От другата страна Бен опря пистолет в ребрата му и му заповяда да се премести в средата.

Бен застана зад волана и потегли толкова бързо, че Джек не разбра какво става. Бепи и Майки подкараха след тях. Зашеметен, Джек се държеше за главата. Беше изплашен, а лицето му — бледозелено.

Бен закара колата в дъното на един склад за вторични суровини, спря, издърпа ударника на пистолета и го опря в главата на Джек. Той започна да се моли за живота си.

— Моля те, приятелче. Имам три деца. Не ме убивай. Ще направя каквото кажеш. Всичко. Може би сте сбъркали човека — повтаряше той, докато Бепи се качваше в колата.

— Джек Орио, има платена поръчка за ликвидирането ти — кресна му грубо Бепи. — Чух, че си бил човек с влиятелни приятели. Е, къде са ти приятелите сега? Защо не са тук да ти спасят живота? След като ти пръснем мозъка, ще те пресоваме в тази кола. Как ти се струва? Мръсник с жални очи, ще те изстискаме като репичка.

— Моля ви, момчета, защо мен? — погледна го озадачено Джек. — Приятели ли? Кой има влиятелни приятели? Аз съм финансов съветник и работя в моя собствена фирма. Защо ще има поръчка за ликвидирането ми? Никога не съм направил нищо лошо на никого. Само помагам на хората да печелят пари. Може би сте ме сбъркали?

— Познаваш ли Дебелия Арти? — попита го Бепи. — Прецакал си банката му.

Очите на Джек се изцъклиха от страх.

— Ох, господи, моля ви, не ме убивайте. Банката на Арти ще си получи парите, кълна се. Съжалявам. Стана недоразумение. Моля ви. Съжалявам. Не ме убивайте. Ще върна парите. Толкова бях зает, че не ми остана време да се погрижа за банката на Арти. Сега разполагам с предостатъчно време. Моля ви, дайте ми възможност да си върна дълга. Съгласни ли сте, момчета? Не ме убивайте.

— Хайде, давай да приключваме — каза нетърпеливо Бен, с цел да изплаши Джек още повече. — Да пречукаме тоя помияр.

— Какъв смисъл има да ме убивате, при положение че мога да върна дълга за един ден? — Джек вече плачеше и говореше едновременно. — Имам пари да платя. Защо да ме убивате? Ще отнемете един живот без никаква причина.

Унилото му лице и гладкия му говор някак си не се връзваха, но думите „Имам пари да платя“ бяха точно това, което Бепи искаше да чуе.

— Добре, Джек. Ние получихме петдесет хилядарки, за да те очистим. Ако върнеш милиона, който дължиш, плюс лихвата, аз ще се откажа от поръчката. За първи път се случва да си помислим за отказване на поръчка, и то само защото имаш три деца. Обаче ако Арти не си получи парите до три-нула-нула утре следобед, ще убием и теб, и децата ти, ясно ли е?

— Напълно. Каква е ползата от парите, ако не можеш да живееш и да ги харчиш?

— Абе сега приказваш — каза с усмивка Бепи. — Обаче, за да видиш, че тая работа не е майтап, ще ти перфорираме билетчето.

Але го сграбчи и започна да стиска главата му, като го обърна назад към Бепи. Съвсем скоро Джек изплези език. Бепи взе един перфоратор за хартия и бързо го продупчи. Джек изпищя и застена, а кръвта му шурна.

— Сещаш ли се, господин Орио? Вече, когато заговориш бързо, ще подсвиркваш. Не мога да понасям хора, които говорят бързо, затова им слагам свирка за спирачка. Днес използвах перфоратор. Утре ще донеса гилотина за рязане на хартия и ще ти клъцна провисналите клепачи. Ако утре парите не бъдат в банката, ще убием теб и децата ти. Жена ти ще пощадим. — Бепи посочи Але Хоп. — Виждаш ли го? Стига ли ти въображението да си представиш как мъжага като него чука жена ти? Виж го добре — кресна Бепи.

Джек погледна грубото, ухилено лице на Але Хоп, а Бепи продължи:

— Като я почука известно време, ще й клъцнем езика и тя с радост ще подпише чек за милион долара от наследството ти. Разбра ли, Джеки?

По ризата и костюма на Джек се стичаше кръв. Зъбите му бяха станали червени.

— Да, разбирам. Благодаря ви — изфъфли той през кръвта, която пълнеше устата му. — Ще си получат парите. Ясно ми е какво ще стане. Ще си получат парите, обещавам ви.

Откараха го обратно до дома му и го оставиха да смуче езика си и да плаче в колата. Когато си тръгнаха, Бен попита:

— Дупчил ли си някога билети, или ти беше за първи път?

Вглъбен в мислите си, Бепи не счете за необходимо да отговаря на въпроса му и изобщо не му обърна внимание. Але схвана положението, но Бен, с магарешката си упоритост, продължи да приказва:

— Знаете ли, преди години имахме обичай след работа да се отбиваме някъде и да похапваме. Сега не сядаме дори на езици или миди. Имам чувството, че Бепи е заболял от язва. Вече не му е приятно да яде.

На другия ден Дебелия Арти остана като гръмнат, когато от „Пайъниър Нешънъл Бенк“ в Куинс му се обадиха и казаха, че в трезора им има един милион и двеста и десет хиляди долара от влоговете на господин Орио, които ще бъдат прехвърлени в банката му с бронирана кола. Президентът Ардженто беше потресен и развълнуван. Не можеше да повярва, че всичко е станало толкова бързо. Телефонира на членовете на борда и им каза:

— Сметките на Джек Орио, недостижимите от правосъдието сметки, са изплатени. Справихме се с него. Парите пътуват насам с бронирана кола.

Записът за милион и половина долара от Лас Вегас, който трябваше да покрие покупката на колите, както и акредитивът за Але Ополито, също бяха пристигнали чрез „Уестърн Юниън“ и вече бяха в банката.

„Дявол да го вземе! — помисли си банкерът. — Май не е зле да се обадя на търговците на едро и да осигуря цялата бройка коли, готови за транспортиране. Този човек е сериозен. Не си губи времето.“

От този ден нататък банката в Бронкс щеше да изпълнява всяко желание на Бефино Менесиеро. Даже и баба му получи акредитив. Дебелия Арти държеше на думата си. Приятелството с банкера щеше да бъде дълготрайно и стабилно. Автомобилите бяха доставени в Саудитска Арабия. Арабите бяха повече от щастливи, че сделката мина толкова гладко, а Бепи и Алън спечелиха шестстотин тридесет и осем хиляди долара.

— Имаме да разпределяме шестстотин тридесет и осем хиляди долара от сделката с колите. Как би искал да се разпоредим с тях, Алън? Още са в сметката ни в банката — каза Бепи на Алън, който бе дошъл в Ню Йорк по работа и да вечеря в дома на Бепи.

— Каквото кажеш, Бепи. За мен няма значение. Ти свърши цялата работа.

— Какви ги дрънкаш? Ако не беше намерил клиентите, нямаше да има и сделка. Ние сме съдружници, едно към едно. Да не страдаш от старческо слабоумие?

Алън се усмихна.

— Знаеш ли, готин си, като се има предвид, че си жабар.

— Готин ли съм? Ние сме съдружници, не е ли така?

Дана сервираше вечерята и слушаше, но не се обаждаше, докато двамата мъже обсъждаха неща, свързани с работата им. Децата разговаряха помежду си. Те също бяха научени никога да не прекъсват деловите разговори на баща си.

Разбраха се да внесат четиристотин и петдесет хиляди във фирмена сметка в Швейцария, с която и двамата ще могат да разполагат.

— Сигурен съм, че Арти ще ни направи трансфера. С швейцарска сметка парите ще бъдат на сигурно място. Бен ще получи седемдесет и пет хиляди. Седемдесет и пет хиляди ще получи и Але Хоп, а останалите тридесет и осем хиляди ще си разделим двамата за джобни пари. Става ли, Алън?

— Нямам възражения.

— За джобни пари ли чух? — попита Дана, улавяйки момента да се включи.

— Бъди спокойна, ще напълним и твоя джоб. Никога не бихме пренебрегнали такава добра домакиня като теб, Дана — отвърна Алън. Погледна над рамките на очилата си и прошепна на Бепи: — Дай им… — Посочи с пръст към Дана и децата. — Дай им няколко хиляди от нашите джобни пари. Нека и те да се зарадват. — След това, вече с нормален глас, попита: — Парите за Бен и Але Хоп достатъчни ли са?

— Да, това им стига — обясни Бепи. — С тях не сме съдружници. Тази сделка беше твоя, Алън. Каквото и да получат от такива неща, те са доволни. Осигурени са добре, повярвай ми. Ще вземат по седемдесет и пет хиляди и бъди сигурен, това е повече, отколкото са очаквали. Обаче ще им дам още, заради едно инкасо в полза на банката. Добра сума прибрах, а само продупчих езика на един мухльо. Ще им платя допълнително от тези пари.

— Добре, Беп. Както кажеш. Стига всички да са доволни.

На другия ден Бепи имаше уговорен обяд с Арти — този път в ресторант, а не на бюрото му. Арти го уведоми, че трябва да си получи обещания четвърт милион за прибраното от Джек Орио.

— Какво да правим с лихвата от двеста и десет хиляди? — попита Арти. — Банката не очакваше да вземе лихва. Тя не фигурираше в първоначалната ни уговорка с теб. Държим я в трезора и още не съм я въвел в счетоводните книги на банката. Исках да се посъветвам с теб, Бефино. — Арти беше разсъдлив. — Искаш ли да вземеш лихвата плюс двеста и петдесетте хиляди? Както пожелаеш. Не искам да постъпя неправилно.

— Ти си умен човек, Арти. Знаеш да уважаваш — констатира Бепи. — Добре, ще направим следното: приготви моя четвърт милион за получаване утре в десет часа, на едри банкноти, най-малко по сто. Приготви и лихвата, също в едри банкноти. Когато дойда утре, ще ти кажа къде и какво ще правим с двеста и десетте хиляди. Искам първо да си поговоря с Бен.

— Добре, няма проблеми от моя страна. Парите и сега са в едри банкноти.

Бепи искаше да покаже на Арти, че Бен също се ползва с уважение и това решение трябва да бъде съгласувано с него.

— Другите пари, от сметката на Ополито, ще заминат в швейцарска банка следващата седмица — добави той. — Ще поговорим за това по-късно.

В десет часа на другия ден Бепи, Але и Бен отидоха да изтеглят двеста и петдесетте хиляди. Взеха и лихвата от двеста и десет хиляди. Бен каза на Арти, че ще се срещнат с него дома му около девет вечерта.

— Ще наминем за по кафе — подхвърли той.

Същата вечер в девет часа Бен и Бепи се отбиха в къщата на Арти. Бен обичаше да обира овациите и затова той направи жеста — удари шестдесет хиляди на масата. Каза на Арти, че като дял от лихвата получава шестдесет бона в аванс за пенсионната си осигуровка. Арти не можеше да повярва. Според него това беше направо подарък. Банката нямаше претенции за тези пари. Изобщо не се бе надявал, че Бепи ще дели лихвата с него. Очаквал бе, че ще се разбира трудно с този човек.

Бен и Бепи си разделиха сто хиляди, а по-рано същия ден Але получи петдесет хиляди, половината от които трябваше да даде на Маймуната. Всичко беше от прибрания дълг към банката. Получиха добро възнаграждение за усърдието си. Това бе важно за благополучието в тяхната малка фамилия.

16.

Късно през нощта потърсиха Бепи от Мексико Сити.

— Тук продължават да работят с пълна пара — каза Джоуи Ди. — Тези мексиканци забогатяват. Купуват си нови коли, къщи… Да знаеш, Бепи, „Интернешънъл Амекс“ промени този град. Наистина дадохме рамо на икономиката им. Преди да дойдем, направо бяха умрели.

— Чудесно — отговори Бепи. — Ние помагаме на тях, те на нас. Прекрасно. Добре ли се разбираш с тях, а, Джоуи? Имаме нужда от стока.

— Ей, Бепи, Кони Айлънд още ли си е там? Как вървят сандвичите?

— Сандвичите продължават да се харчат. Кони си е същият, само дето къщите на пуерториканците много напират към нашия плаж до петнайсети кей. Чувам от децата, че вече стават много сбивания на плажа. Как е Шейла Даймънд?

— Замина за Флорида да види баба си. Старицата е болна. Ще стои там един месец.

Джоуи замълча за малко и после попита:

— Как е Норма?

— Норма ли? — изненада се Бепи. — На кой му идва на акъла да се среща с Норма? Не съм я виждал от години.

— Чувствам се кофти заради нея. — Гласът на Джоуи звучеше задавено. — Грижи се за децата и всичко останало. Мислиш ли, че е добре?

— За какво говориш, Джоуи, дявол да го вземе? Норма ли? Та кой се е сещал за нея? За последен път я видях преди пет години.

Бепи беше сигурен, че Джоуи е в депресия, щом пита за Кони Айлънд и Норма.

— Стегни се, Бепи, забрави ли, когато й се обади и й каза да извика Червения, защото в училището са те обсадили петдесет чернилки и ти трябва помощ?

— Откъде знаеш за това? С теб не се познавахме, докато бях ученик.

— Тя ми разказа, Беп. Каза ми, че докато си бил малък, все си се забърквал в неприятности.

— Знаеш ли, Джоуи, предчувствах, че ще ми развалиш нощта. Още в самото начало на разговора, в мига, в който започна да дрънкаш, без да кажеш кой си и без едно „здрасти“, разбрах, че мозъкът ти се е вкиснал.

— Телефонистката ме представи. Чух я.

— Ще ти се обадя другата седмица. Лека нощ, Джоуи — каза Бепи, без да го чака да довърши, и му затвори телефона.

Започна да си мие зъбите, но още мислеше за Джоуи Ди и Норма. „Ама че слабохарактерно копеле! В Мексико има всичко, което може да си пожелае, а се е сетил за Норма.“ Докато плакнеше устата си, Норма продължаваше да не излиза от съзнанието му. „Дявол да го вземе! Утре ще се отбия да видя дали е добре.“

Загаси лампите в хола и си легна. Два часа по-късно още не беше заспал. Лежеше в кревата и размишляваше дали Джоуи Ди е с всичкия си. „Сабу може да е мръднал. Не звучеше съвсем нормално.“

Дана се събуди и възропта уморено:

— Много се въртиш, Бепи. Пречиш ми да спя. Какво ти е?

— Искаш ли да се любим? — прошепна той.

— Не. Изморена съм. Занасяш ли се? Спи ми се. Три часът е.

„Дявол да го вземе! Ама че нощ ще бъде тази!“ Завъртя се още веднъж.

На другия ден на връщане в Бруклин Бепи се отклони от пътя. Отби се в апартамента на Норма и почука на вратата. Отвори едно от децата и го заведе в кухнята. Там, до масата, седеше Норма. Видът й го потресе: сигурно беше напълняла с петдесет килограма, с навита на ролки коса и облечена в парцалив халат за баня. Имаше тъмни кръгове под очите и лицето й беше с болнав бледожълт цвят.

Навремето беше стройно, привлекателно и добре облечено момиче. Бепи си спомни как Норма обичаше да минава гордо покрай игралната зала и наперено да демонстрира фигурата си. Тя беше момичето на Червения, а очакванията той да преуспее в бизнеса бяха три към пет в негова полза. На всички в квартала беше ясно, че Червения е роден за победител. Обаче заразната болест, наречена алчност, е в състояние да погуби живота не само на една личност. Тя може да съсипе и живота на хора, които обичаш. И алчността на Червения бе погубила Норма.

Сега тя беше дебела, парцалива жена. Седеше, ядеше портокал и плюеше семките на масата. Изглежда, изобщо не бе разбрала, че е дошъл.

— Хей, Норма. Добре ли си? — попита тихичко той.

Като че ли изобщо не го чуваше. Не направи и опит да му отговори.

— Норма. Аз съм — Бефино. Как си?

Той сложи нежно ръка на рамото й. Докосването я върна съвсем малко към действителността. Очите й бавно се завъртяха към лицето му.

— Молех се — каза тя. — Обичам молитвите.

Гласът й прозвуча много странно. В един момент се усмихна.

— О, Бефино, това си ти! Дошъл си да ме видиш след толкова години. Много мило.

Успокоен, че е успяла да го познае, той отново се осмели да попита:

— Норма, как си? Всичко наред ли е?

Докато чакаше отговора й, той огледа кухнята и стомахът му се обърна. Шкафът на мивката и масата бяха затрупани с мръсни съдове. Нещо тъмнокафяво, приличащо на сдъвкана от крава палка за барабан, стърчеше от плесенясала каша, която не бе в състояние да разпознае. Повечето от вратите на бюфета бяха отворени и той забеляза, че е почти празен, ако не се смятат пълзящите на воля хлебарки.

— Тъкмо се молех на Бог, Бепи. Не съм чула, че си влязъл. Тъкмо… — повтори тя. Неочаквано вдигна рязко глава, изправи се на стола и размаза остатъка от портокала върху масата. — Дявол да го вземе! Изглеждам ли ти добре? Та аз съм развалина! Мъртва съм. Погледни ме! Сега съм дебела и грозна. Едно време бях хубавица, нали, Бепи?

Тя го погледна. Тъмните кръгове под очите й го стреснаха.

— Животът ми много се промени. Вече никой не иска да говори с мен на улицата. Само ме одумват. Изгубих пътя си, Бепи. Загубена съм…

По бузата й рукнаха сълзи и се смесиха с портокаловия сок, който капеше от брадичката й.

— Къде е мъжът ти? Къде е Червения? — попита Бепи, подавайки й изгладена бяла носна кърпичка.

— Благодаря ти — измънка тя, бършейки брадичката и бузите си. — Червения ме напусна преди пет години. Избяга с някакво момиче от Ню Джърси. Остави ме с децата и без пукната пара. Ям овесена каша три пъти дневно. Станах дебела като слон.

Докато я слушаше, Бепи потърси чисто място да седне. Накрая забърса някакъв стол с един пешкир и седна до Норма.

— Знаеш ли, че сега правя минети, за да изкарам някой долар, колкото да си платя наема? — проплака тя. — Един мръсник снощи ми донесе портокал, вместо да ми плати. Мръсни, гадни мъже! — Думите й засядаха между риданията. — Животът ми е съсипан, Бепи. По-добре да бях умряла. Живея в ад. Какво съм направила, за да го заслужа? Кажи ми, Бепи, с какво сгреших? Бях добро момиче. Бях добро момиче — повтори тя и вдигна очи към него. — Само заради децата се държа още. Обаче на какъв живот могат да разчитат те?

— Слушай, Норма — каза той с пресипнал глас. — Едно време ти ми направи услуга. Задължен съм ти.

— Да, изпратих Червения да ти помогне, нали, Беп? Спасих ти живота.

Бепи й се усмихна нежно.

— Точно затова съм тук. Искам да ти помогна, Норма. Никога не забравям добрите си приятели… както и лошите. Собственик съм на един хубав жилищен блок, само на шест пресечки оттук. Съвсем близо до кино „Ендикот“. Помниш ли „Ендикот“, където ходехме да се опипваме като малки? Това е апартамент с три стаи, който току-що се освободи. Утре ще ти уредя пренасянето оттук в празния апартамент. Недей да взимаш много от този боклук. Остави излишното. Ще ти обзаведа цялото жилище. Ще купя само нови неща за теб и децата, нови мебели — легла, дюшеци, телевизор, всичко. Не се притеснявай. Вземи децата си и им купи нови дрехи. Избери и за себе си гардероб, който ти подхожда. Бъди чиста и не пускай ония свине в къщата си. Ще плащам за всичко.

В този момент се чу тропане по вратата. Звукът накара Бепи да се обърне — чукаше мъжка ръка. Норма продължи да седи и не каза нищо.

Отново се почука. Бепи отиде до вратата и я отвори.

— Норма тук ли е? — каза плахо едър, плещест мъжага със спортно сако.

— Кой сте вие — попита Бепи.

— Аз съм Боби Грийн от Лонг Айлънд. Отбивам се тук от време на време. Шофьор на камион съм.

— Изчезвай веднага оттук, тъпак такъв — кресна Бепи и затръшна вратата.

Върна се при Норма, бръкна в джоба си и извади пачка банкноти. Отброи към две хиляди долара и ги сложи пред нея.

— Повече никога няма да плащаш наем, затова не е необходимо да разчиташ на мъже като него. Ще ти давам по сто и петдесет долара седмично до края на живота ти. Разбра ли, Норма? Ти си италианка. Няма да правиш минет на когото и да било! Ти си от добро семейство. Ah capeesh? — попита той, повишавайки глас.

Бепи се чувстваше крайно неловко; сърцето му щеше да се пръсне от жал. Опитваше с цялото си старание да се отнася към нея с уважение. Продължи да й говори с усмивка.

— Ти си италианка. Освен това имаш приятели — повтори той. — Разбираш ли?

Норма го погледна в очите.

— Бепи, наистина ли говориш сериозно? За мен ли ще направиш всичко това?

— Защо не? — каза той с буца на гърлото. — Заедно отраснахме, ти ми спаси живота, така ли беше? Задължен съм ти. Утре ще донесат в новия ти апартамент месо и продукти. Моите хора ще бъдат там точно в седем часа. Ще обзаведат всички стаи с нови мебели, разбираш ли? — Той побутна към нея двете хиляди долара на масата. — Не се тревожи, Норма, всичко ще се оправи. Зарежи всичките боклуци тук. Ако имаш нужда от нещо, обади ми се. Ето ти телефонния ми номер. Ако се навъртат мъже и ти досаждат, само ми кажи. Аз ще се погрижа за тях. Ето ти адреса и номера на апартамента. Твой е завинаги. И не ти поставям никакви условия. Обаче ако се появи Червения, обади ми се. Искам да си поприказвам с тоя негодник.

— Бефино, Бог да те поживи! Ще се моля за теб. Всеки ден ще се моля.

Поглаждайки я с длан по главата, Бепи каза тъжно:

— Благодаря, Норма. Имам нужда от това.

Бепи отиде на среща с Маймуната и Малкия Паули. Те го чакаха в снекбара на „Уолстрийт“.

— Как вървят нещата? — попита той.

— Търговията е добре — отвърна Паули. — Всички други са на загуба, а ние печелим за тяхна сметка. Прегледа ли счетоводните книги и бележките, които ти оставих?

— Да, видях ги. Търговията върви успешно. Паули, през следващите шест месеца оставяй парите в дома на тъща ми. Ще променим организацията за известно време. Разбрахме ли се?

— Да, както кажеш, Беп. Нещо не е в ред ли?

— Не. Просто направи каквото ти казвам. Кажи на тъщата да ми ги събира в някой шкаф или където намери за добре. Ходи там два пъти в седмицата, за да не си препълваш джобовете. Достатъчно ли припечелваш, Паули?

— Да. Не се оплаквам. Защо питаш, Бепи? Да не би нещо да не е в ред?

— Виж, Паули, ако имаш нужда от повече, взимай си. Обаче винаги ми казвай. Не ме карай да те сънувам в кошмари. Ah capeesh?

— Това е последното нещо, което искам да направиш, Беп.

— Добре, Паули. Ами ти, Маймун? Достатъчно ли изкарваш?

— Да, Бепи. Защо си се загрижил толкова? Знаеш, че печелим добри пари с теб. Никога не сме се оплаквали, така ли е? Але Хоп ми даде вчера двайсет и пет хиляди. Това пък защо беше? Каза ми, че било заради работата в Бронкс. Аз нямах нищо общо с това.

— Знаеш ли, Маймун, не ти се бях отблагодарил за онези рунтави шапки за Бефино Равина преди години. Сега ти благодаря и ти давам двайсет и пет хиляди долара за свършената работа тогава. Ти си ми верен приятел, Маймун. Никога няма да те забравя.

— Ти ми плати за равинската история. Не помниш ли?

— Да, обаче това ти е премията. Забравих да ти дам премията. Помниш ли колко бедни бяхме някога? Е, вече не сме бедни. Сега ни уважават! Ще му дойде времето, Маймун, и ще ти подаря две заведения за рождения ден или за сватбата. Ще си разделя заведенията с теб. Когато дойде това време, ти ще бъдеш напълно осигурен. Така няма да се притеснявам за теб. Защо не вземеш да се ожениш, та да защъкат няколко малки маймунчета около нас?

Малкия Паули слушаше внимателно. Бепи се обърна към него и продължи:

— Задължен съм на Маймуната за много неща, които е направил. Аз не забравям доброто. Не забравям и лошото. Днес ви разпитвам за тези неща, за да съм сигурен, че сте добре, и да знаете, че това е важно за мен. Задължен съм на Маймуната за неговата безспорна лоялност. Дойде този момент в живота ми, в който мога поне да опитам да изразя отношението си към вас. Ти направи много през изминалите години. Бъди спокоен, Паули, някой ден и теб ще направя съдружник в бизнеса ни със залаганията. Само се пази чист. За да не сънувам. Бива ли?

— Знам какво стана преди години с Червения — отвърна Паули. — Алчността му размъти мозъка. Достатъчно съм умен да не правя такива глупости.

— Bene. Има едно нещо, което искам да стане още днес. Държа на него. Нали си спомняте онези битници, които наеха апартамент в новия блок? Оня, дето купих в старата махала.

— Да. До „Ендикот“. Та какво за тях?

— Кажете на тия мърльовци, че договорът им се прекратява днес. Искам да се изнесат до четири часа. Направо ги изхвърлете! Ако е необходимо, ги напердашете, обаче искам до четири да са се изнесли. Всичко, което е тяхно, също да бъде изхвърлено от апартамента. Ако трябва, наемете им камион и ги изкарайте от квартала. Голяма грешка направихме с тях. След това наемете хора да измият навсякъде. Искам жилището да светне от чистота, защото съм поръчал изцяло ново обзавеждане. Господин Сапуто, търговецът на мебели, ще обзаведе целия апартамент тази нощ — нови килими и всичко. Ще изпрати камионите си на мига, в който вие му се обадите, и ще работи цяла нощ. Разбрахме ли се, Паули?

— Кой ще се мести в него? — попита Маймуната.

— Норма, жената на Червения. Много е закъсала. Оставил я е без пукната пара. А отчасти и ние имаме вина той да се махне от града. Така че сме й задължени. Тя ще се премести утре. Затова подгответе апартамента тази вечер и приемайте всички доставки поне до полунощ. Утре ще пристигнат хранителните продукти. Трябва да свършите много работа за кратко време, момчета, затова е най-добре още сега да се обадите на фирма за почистване на жилища и да поръчате една бригада. По-късно ще се отбия да видя как вървят нещата.

— Кой ще ръководи залаганията днес? — попита Паули.

— Нека Подутата Глава приема залозите. Вече цяла година работи за нас, ще се справи — отговори Бепи.

— Голяма работа си, Беп. Ще правиш всичко това за Норма? — попита Маймуната.

— Трябва да се грижим за хората си, Маймун. Не можем да обърнем гръб на старите си приятели. Подлагала се е на унижения от перверзни мъже, за да нахрани децата си. Джоуи Ди, който й помагаше от време на време, го няма и тя живее като животно. Навремето ми направи услуга и аз съм й длъжник. Не забравям толкова лесно. Ще намина да я видя утре следобед, след като се настани. Постарайте се да влезе в спретнато и чисто жилище. Ще ви видя там довечера. В случай, че ви потрябвам — ще вечерям у тъщата.

— Разбира се, Бепи. Ще се справим, не се притеснявай.

Някъде около десет часа Бепи отиде да види какво става с апартамента. Трима души миеха навсякъде. Той влезе и започна да проверява. В банята завари чернокожа жена на малко повече от двадесет години, наведена да чисти ваната.

Звукът от отварянето на аптечката я накара да подскочи.

— Ох, изплашихте ме, господине.

— Не се притеснявайте от мен. Само наглеждам нещата.

Тя беше хубаво момиче с лъщящо от пот лице. Усмихна се и погледна внимателно Бепи, почти право в очите. След няколко секунди попита:

— Хей, господине, не ви ли познавам?

Бепи се засмя, като си мислеше, че тя просто се опитва да покаже дружелюбност, и поклати глава.

— Не, съмнявам се.

След това излезе от малката баня.

— Струва ми се, че ви познавам, господине — каза тя, следвайки го.

Бепи се обърна и я погледна внимателно, с весела искрица в очите.

— Какво ви кара да мислите, че се познаваме?

— Запомнила съм хубавото ви лице, господине — усмихна се тя.

— О, така ли? Откъде?

— Покойният ми дядо се казваше Джеси.

Лицето на Бепи се издължи, а устата му остана отворена в продължение на няколко секунди. Тя беше мъничката внучка на Джеси, пораснала и преобразена в тъмнокожа красавица със сочни гърди. Направо не можеше да повярва! Беше го запомнила от онази нощ. Почти бе забравил за нея, обаче малкото момиченце бе запомнило лицето му, въпреки че стълбището беше доста тъмно.

Той поклати глава, измънка нещо и бавно се отдалечи, все едно че се е припознала, но тя извика подир него:

— Хей, приятелю! Дядо беше прав. Ти си ангел.

Бепи не можа да сдържи усмивката си: „Човек никога не знае кой или какво го чака зад завоя.“

Бефино и Алън бяха в Лас Вегас и една вечер имаха работна среща с главния закупчик на сувенири и подаръци на голямата верига универсални магазини „Джей Пи Джей Корв Инкорпорейтид“. Опитваха се да го убедят да разпространява техните мексикански изделия. Компанията, четвърта по големина в своята област, притежаваше четири хиляди магазина в Съединените щати и Канада. Тази сделка беше от особено значение за проспериращата „Интернешънъл Амекс“ и можеше да я издигне във висините.

Бепи директно помоли Вайсман, закупчика, да включи в асортимента си и техните изделия. Вайсман демонстрираше неохота и неподатливост, като твърдеше, че засега си има достатъчно доставчици и моментът не е подходящ да се предлагат нови латиноамерикански стоки в магазини като техните.

— Готов съм да ви предложа изгодна сделка, която ще ви осигури старините, господин Вайсман.

— Целият съм в слух, господин Менесиеро.

— Нашата компания, „Интернешънъл Амекс“, съвсем наскоро излезе на фондовия пазар. Акциите ни вървят по три долара бройката. Ако се съгласите да продавате целия асортимент на нашите изделия, цената им ще се вдигне на тринадесет само при вестта за договора. По-късно ще подпишем с вас нов договор за пет години и акциите отново ще се повишат, може би на двадесет или тридесет долара. Ако разпространявате нашите произведения, ще ви дам десет хиляди акции по три долара. На вас няма да ви струват нищо. Дадете ли съгласието си, ще извърша прехвърлянето още тази седмица. Това ще ми струва тридесет хиляди. Обаче след година ще можете да вземете за тях триста хиляди долара.

Вайсман посрещна предложението на Бепи с усмивка:

— Ще бъда откровен до болка с вас, господин Менесиеро. Първо на първо, с триста хиляди долара не бих могъл да се оттегля в пенсия. И второ — при моето положение не си струва дори да се замислям над предложението ви.

Алън започна да се усмихва. Ясно му беше, че Бепи нарочно бе започнал пазарлъка с Вайсман от ниско.

— А с колко бихте се пенсионирали? — попита Бепи.

— Бих могъл да се оттегля със сто хиляди акции по три долара и да се моля на Господ да поскъпнат поне до двадесет за бройка. Ако стигнат до двадесет, тогава мога да звънна на шефа си и да му тегля една майна.

— Излиза, че ви трябват два милиона, за да се пенсионирате — каза сухо Бепи.

— Ами ако ще правя подобна каскада, по-добре да е за много пари, защото няма да имам право на втори опит.

— Не разбирам какво имате предвид под каскада. Това е напълно легитимна сделка с премия за извънредните ви усилия, изразена в ценни книжа — каза Бепи, преструвайки се на обиден. — Искате да се изръся с триста хиляди, вместо с тридесет. Това са много пари — намръщи се той.

— Не ви карам да се изръсвате с нищо — отвърна Вайсман. — Не искам абсолютно нищо от вас. Просто ви казах колко ми трябва, за да се пенсионирам. Хайде да си говорим направо — стоката ви е боклук, а аз не мога да си позволя да сложа боклук редом със стоките в „Джей Пи Джей Корв“. Нашите магазини наблягат на качеството. Всичко ще рефлектира върху мен. Мога ли да искам такова нещо?

Бепи се усмихна любезно на Вайсман, но в действителност бе готов да го разкъса със зъби. Алън забеляза, че на Бепи му е неприятно да наричат стоката му боклук. Затова се намеси:

— Нека всички да обмислим нещата. Ще се срещнем и ще разговаряме отново след няколко седмици. Струва ми се, че е необходимо едно прекъсване. — Опитваше се да даде знак на Бепи да се откаже засега. — Нека първо да се консултираме с нашите експерт-счетоводители, Бефино.

Искаше да разговаря насаме с Бепи и да уточнят подхода си към Вайсман. Този човек държеше ключа, а имаше голям опит в работата с доставчици и не можеше да бъде купен евтино. Трябваше да измислят нещо ново.

— Виж, Бефино — каза Алън, след като Вайсман си отиде, — трябва да бъдеш по-мек, когато преговаряш с евреин. Знам го, понеже съм евреин. Много е лесно да ни отблъснеш. Трябва да ни прикоткаш. Този човек е хитър. Преструва се на света вода ненапита. Не го притеснявай. По този начин никога няма да го спечелиш.

Бепи го изслуша, но не отговори.

На другия ден потърсиха Бепи по телефона от Ню Йорк: дон Емилио пристигал в Лас Вегас същия ден в два следобед. Бепи беше изненадан. Донът никога не напускаше Ню Йорк. „Много странно ми се вижда“ — помисли си Бепи.

Според предположението на Алън той може би искаше да се позабавлява, обаче неговите забавления се състояха само от юфка, полята с бял сос от миди, и гостуванията в дома на Бефино в Стейтън Айлънд.

Донът се зарадва, че го чакат на летището. Приближи се към тях с усмивка на уста, но не и в очите, които непрекъснато се озъртаха наоколо. Видът му бе притеснен и неестествен. Двамата му телохранители оглеждаха щателно всеки, който се приближи.

Дон Емилио наближаваше седемдесетте, но все още изглеждаше стегнат и изправен. Бепи долови, че нещо не е в ред.

В хотела, докато отпочиваха в апартамента на дон Емилио, Бепи си поговори с Големия Бобър и Левчо, надявайки се да долови някакъв ориентир за събитията. Обаче те не изтърваха нищо. Двамата не се отделяха от Морано дори и в апартамента му, което беше необичайно и накара Бепи да се притесни. Като че ли го пазеха от абсолютно всеки. Морано тръгна към тоалетната и погледът на Големия Бобър го последва през целия хол.

— Какво е станало? — попита забързано Бепи.

— Нищо не е станало. Защо трябва да стане нещо? — отвърна му саркастично Големия Бобър.

Бепи го огледа от горе до долу. Големия Бобър се държеше нагло, забравил бе почтителното си отношение. Знаеше колко близки са Бепи и дон Емилио. Защо беше този сарказъм? И защо към него — силен, лоялен и близък приятел от години.

На връщане от банята дон Емилио чу разговора и каза на Бепи:

— Всичко е наред. Жена ми ми каза, че близнаците карат ваканцията в Лас Вегас. Хрумна ми, че мога да дойда да ги видя. Реших да ги изненадам. Разбра ли, Бефино? Това е причината да дойда тук. Не се тревожи.

— Ако това е причината, чудесно. Тогава хайде да се забавляваме — каза Бепи и огледа със съмнение Големия Бобър. — Децата ще се зарадват, като разберат, че си дошъл да ги видиш.

Оказаха специални почести на дона. Цялата група посети няколко от най-нашумелите концертни програми и се храни в най-добрите ресторанти, които предлагаше хотелът. Цигуларите, които стояха до масата им през цялата вечер, караха всички посетители да обръщат глави. Хората минаваха край масата на Алън Стоун — кой нарочно, кой случайно — и оглеждаха гостите му.

Всеки път, когато донът изразеше възхищението си от някоя танцьорка, близнаците го подкачаха:

— Не лъжеш ли, че си дошъл да видиш само нас?

Зарадван от вниманието им, той отвръщаше на закачката:

— Разбира се, че само за да видя вас двамата. За дамите съм прекалено стар. Впрочем утре си заминавам. Имам нужда от почивка. Този динамичен живот е много изморителен за мен.

Преди да тръгне за летището, той каза на Бефино насаме:

— Умен си, Бефино. Надушваш неприятност и си прав. Ела да се видим в Ню Йорк, когато се върнеш. Ще ти разкажа една историйка.

— Защо не сега?

— Не, няма да си разваляме удоволствието. Дните, които прекарахме заедно тук, бяха неповторими и чудесни. Не искам да ги опропастявам с неприятни неща. Беше ми хубаво с теб, Алън и децата. Това бе един чудесен момент в живота ми, за което ти благодаря. И си пази дъщерята. Става голяма красавица. Видях как я заглеждат младежите.

— Ще я пазя — отговори Бепи. — Ще се видим в Ню Йорк след два дни.

— Чудесно — усмихна се Морано. — Ще се срещнем в Бруклин. — След това, малко колебливо, добави шепнешком: — Нали ти казах, че имаш нужда от човек като Алън Стоун. Май вече харесваш евреите, а? — той смушка Бепи в ребрата.

— Алън е голяма работа. — Бепи се засмя. — Винаги си прав, господин Морано. Ще се видим след два дни.

Прегърнаха се и дон Емилио замина.

— След като си толкова близък с него, защо продължаваш да го наричаш господин Морано, а не Емилио — попита Алън — и защо мислиш, че нещо не е в ред? На мен ми се видя съвсем добре.

— Аз познавам този човек, Алън. По-добре от Големия Бобър, Левчо и всички останали. През последните години наистина го опознах добре. Повярвай ми, този човек ми е близък. Ако иска да ми каже нещо, той идва у дома. Разговаряме, ядем, гледа телевизия с нас и по-късно ми казва новините. Седи на плажа и съзерцава океана, говорим си и пушим пури. Такъв е стилът му: лошите неща — след вечерята и удоволствията. Сега направи същото. Каза, че има лоши новини чак когато реши да си тръгне. Понякога толкова се отпуска пред мен, че дори забравя, че е дон Емилио Морано — босът на босовете. Ние сме като истинско семейство. Обича ни. Старае се да не го показва, но ние знаем, че ни обича. Той има неприятности, знам го със сигурност. Затова дойде във Вегас, за да бъде близо до нас. В известен смисъл това е признак на човешка слабост у хората. Започнат ли да виждат, че смъртта наближава, искат да бъдат заедно със силните, които обичат. Той доказа любовта си към моята фамилия, Алън — това е неговият начин да я засвидетелства. Има си своите хора, цяла армия — главатари, войници, — обаче предпочита да разговаря с мен. Аз съм истинската сила на фамилията му. Той има само една дъщеря, която се омъжи за мижавия си съпруг. Живеят в Бостън и са нещо като учители по поезия или природолюбители. — Бепи поклати глава и погледна Алън право в очите. — Наричам го господин Морано още от времето, когато бях на петнадесет години. Тук става въпрос за уважение. Не мога да го избия от себе си. Хайде да обядваме в деликатесния. Ядат ми се рибици с еврейска франзела.

— Рибици с еврейска франзела ли? — попита Алън. — Рибици се ядат с ръжен хляб, не с франзела. Абе вие, жабарите, не знаете ли как да се храните?

— Да. Знаем, че рибиците са вкусни с еврейска франзела. Може би трябва да патентоваме идеята и да я шитнем обратно на евреите.

— Рибици с еврейска франзела, уф! Един евреин научава по нещо ново всеки ден — ухили се Алън.

— Научава го само умният евреин, Алън. Някои не искат да се учат от италианците — Бепи му намигна — и си остават глупави.

По-късно, дъвчейки маринована краставичка, Алън сподели:

— Един мой приятел от Сан Франциско има много сериозен проблем и иска да разговаря с нас. Можем ли да отскочим да го видим днес? Много настоява. Казах му, че ще поговоря с теб.

— Къде е той?

— Тук е, във Вегас. Притежава основния пакет акции от хотел „Дунав“ на изходната магистрала. Да уговоря ли среща?

— Добре. По което и да е време днес. Докато не съм заминал за Ню Йорк. Мислите ми все се въртят около Морано. Това ти е ясно, нали? — Алън кимна. — Тогава, най-добре е да уговориш срещата с този човек за днес. Как се казва той?

— Шаги53 Голдберг.

— Шаги Голдберг ли? Що за име е това?

— По-хубаво ли щеше да ти бъде, ако майка му го бе нарекла Бефино Голдберг? — изхили се Алън.

— Абе, Алън, дядо ми имаше едно куче, което се казваше Шаги. Леле, каква рунтава гадинка беше.

— О, нима? А този Шаги, на дядо ти, имаше ли четиридесет милиона банана като моя Шаги?

— Ето затова ви обичам вас, чифутчетата — винаги говорите в порядъка на милиони. Искаш ли още сега да отскочим дотам? — попита Бепи и обърса устните си със салфетка. — Защо да караме човек с четиридесет милиона да чака?

— Дадено. Ще му кажа, че идваме. А, да ми напомниш — трябва да купя няколко ризи. Като свършим, ще се отбием в „Моуз Шърт Шоп“.

В хотел „Дунав“, докато се изкачваха към мансардния апартамент със стъкления асансьор, Алън посочи на Бепи:

— Погледнати оттук, Лас Вегас и планините отзад наистина са голяма работа.

— Да, действително е великолепно — отвърна Бепи, зяпнал през стъклото като малко дете, което за първи път отива в зоологическата градина. — Изобщо не може да се сравнява с Бруклин. Гледай само какви пурпурни планини! Невероятно!

Алън излезе от асансьора и нахълта в апартамента, все едно че е негов.

Шаги Голдберг, още по пижама, обядваше: шест сурово разбъркани яйца, смесени с накълцана целина и суров лук. Пиеше всичко това от една купичка.

— Как можеш да ядеш сурови яйца и целина? — попита го Алън.

— Снощи чуках една нова танцьорка, Алън, обаче на момето много му хареса на еврейски чеп. Скапан съм, Алън. Изцеди ми и костния мозък. Днес съм като зомби. Я ми виж очите. Приличат на дупки от пикня в снега. Яйцата и целината ми действат здравословно. Не че са ми любимото ядене, повярвай — отговори с изкривена физиономия Шаги.

— Защо не изсипете тази гадост в тиган и да си направите фритата? Сигурно ще е по-добре от тази помия — каза Бепи, докато палеше пурата си.

— Какво е това „фритата“? Звучи ми като нещо опасно — попита Шаги.

— Означава омлет и ще го погълнете много по-лесно от този бълвоч.

Шаги се усмихна на непознатия, който му даваше категоричен и нетърсен съвет.

— Някаква си фритата да се поглъща по-лесно от това? — попита той и изпи сместа на една дълга, задавена глътка.

При тази гледка стомасите на Алън и Бепи се преобърнаха. Шаги Голдберг беше едър, отпуснат мъж с невчесана коса, пожълтели зъби и големи очила с рогови рамки. Същински кит с рошава коса. Той избърса брадичката си с памучна салфетка, покри елегантно с нея празната купа и запали пура.

Дръпвайки няколко пъти от нея, той най-после се ръкува и се представи официално на Бефино Менесиеро. След кратък разговор започна да разказва историята си.

— Жена ми е алкохоличка. И понеже пие прекалено много, тя стана жертва на светските лешояди. — Замълча за малко. — Техният свят е жесток и мръсен и мястото й не е в него. Може да има всичко, което душата й пожелае, но алкохолът я превръща в друг човек. Скита се из гетата и си говори с хора от улицата, които непрекъснато пият. — Поколеба се пак. — Жена ми и аз вече не спим заедно. Чукам момичетата от балета, а тя може да прави каквото пожелае — при положение, че не се стига до неприятни за мен последици. Нали ме разбирате, момчета? Такива са ни отношенията. Тя прави каквото иска, аз също. Обаче жена ми се запозна с един тип. Два уикенда спа с него, поне за тях знам със сигурност. После една неделя през нощта се прибра вкъщи пребита. Попитах я какво се е случило, а тя ми отговори, че е паднала. Жена ми не е долна свиня. Надявам се да разберете това. Тя е хубава и елегантна дама с проблем. Поддържа се и възрастта не й личи. Разбирате ме, нали? Има здрав вид и още я бива за в кревата. Не може така да я пребият. Та преди седмица забелязах, че не носи пръстена си с деветкаратовия диамант. Нали знаете колко струва един пръстен с девет карата диамант? Попитах я: „Чарлийн, скъпа, къде ти е диамантеният пръстен?“, а тя ми отговаря: „Прибрах го в сейфа.“ Проверих в сейфа, обаче там го нямаше. На другия ден пак я попитах и тя ми каза: „Все ще се покаже отнякъде, не се притеснявай. Няма къде да отиде.“ Е как да повярвам, че девет карата диамант ще се покаже? По-скоро баща ми ще си покаже задника от гроба, отколкото отнякъде да се покаже девет карата диамант. Накрая, една вечер, мой близък приятел ми каза, че видял жена ми в един бар в Сан Матео с някакъв тип. Онзи я избутал и после й ударил два юмрука в лицето. Доста пострадала според приятеля ми, обаче хванала онзи за ръка и стояла до него като сритано кутре. Това също ме засегна, разбирате ли — да чуя, че някой си непознат я бъхти. Тя е майка на детето ми. Трябва да е била пияна или откачила, за да търпи такова нещо.

Алън и Бепи слушаха, без да кажат нищо. Шаги въздъхна дълбоко.

— Никога няма да отгатнете какво следва, защото и аз самият не мога да го повярвам — каза той и удари по плота на близкото барче. — Онзи катил бил schwartzer54! — Гласът му стана писклив. — Мръсен негър, можете ли да си представите? Можете ли да повярвате, че моята Чарлийн ще направи нещо такова? Онзи бил гнусна маймуна, а жена ми тръгнала с него! — изкрещя Шаги.

— Schwartzer ли? — попита смаян Алън. — Защо не вземеш да й натрошиш краката и после да й отрежеш едната цица? Нека ходи с бронзов бюст. Тогава ще разбере къде й е мястото.

— Не съм жесток човек. Знаеш го, Алън. Мразя жестокостта с цялата си душа, обаче сега научавам, че този мръсен негър обядвал заедно с жена ми и дъщеря ми и се държал доста свободно с дъщерята. Вече — изкрещя с цялата сила на дробовете си Шаги — станах жесток. Вече съм най-жестокият евреин на света. Толкова адски жесток съм, че се мразя, защото се страхувам от онова, което мога да направя. Ще го унищожа, ще го…

Бепи се усмихна на изиграната от Шаги сцена и попита:

— Какво искате да направим? Жена ви си е намерила черен любовник. Вината не е негова. Дайте да погледнем реално на нещата. Човекът прави каквото правят всички мъже.

— Не желая да си помислите, че се отнасям с неуважение към вас, господин Менесиеро, но бих искал черните му топки да бъдат отрязани и предадени на жена ми. Само така ще разбере за какво става въпрос. Може би дори ще спре да пие, като види гадните му топки в кутийката си за бижута. Може да се отдаде на религия или ще започне да помага на бедните деца в Израел. Може да се научи да бродира или да спортува. — Шаги вдигна поглед към тавана. — Тази жена ме постави в унизително положение — изкрещя той. — Тя наруши правилата на играта и нарани душата ми. Прекрачи границата и аз съм длъжен да взема строги мерки. Вече съм обзет от жестока ярост. Това искам да направите — каза той и пое дълбоко дъх.

Бепи побърза да възпре Шаги от по-нататъшни словоизлияния и повика всички на терасата, за да дообсъдят договора.

— Никога не говорете в стая, че поръчвате нечия смърт, винаги навън. Сега можете да доизкажете желанието си, Шаги — каза той.

Едрият рошав мъж погледна високо нагоре от покрива на хотела си. С развята от вятъра копринена пижама, той каза колебливо и нервно:

— Искам този schwartzer да умре. Възможно ли е?

— Ако вече сте взели решението за себе си, мога да ви вляза в положението. Убийството се очертава като екзотично. Ще ви струва двеста хиляди. Знаете, че тези неща струват скъпо.

— Не ме интересува цената — отвърна той тихо. — Един обзет от ярост мъж никога не се интересува от цената. Двеста хиляди са изгодна сделка и искам да знаете, господин Менесиеро, че съм ви много благодарен.

— Добре. Алън ще вземе всичката информация, която имате за този тип. До две-три седмици ще се отървете от вашия човек — обеща Бепи, надвиквайки се с вятъра. — Първо трябва да си свършим работата в Ню Йорк. Довиждане.

— Беше ми приятно да се запозная с вас — отвърна с облекчение Шаги. — Благодаря ви, че дойдохте.

След кратко отбиване в магазина за ризи и галантерия те се върнаха в хотела. Часът беше четири следобед. Още с влизането в апартамента на Бепи забелязаха, че някой е разливал на барчето. Навсякъде бяха разпръснати чаши, лед, бутилки и лимонови резенчета, сякаш се бе състояло малко увеселение.

— Сигурно Але Хоп е ударил няколко коктейла — предположи Бепи. — Откакто Морано беше тук, почти не сме се виждали с него. Сигурно му е скучно и е започнал да пие прекалено много.

— То май вече си е време. Ще пийнем ли по едно? — попита Алън.

— Чакай първо да надникнем в стаята му — отвърна Бепи.

В апартамента имаше пет спални. Когато надникнаха през вратата на Але, видяха, че светлината на късното следобедно слънце е затулена от спуснатите пердета. В полумрака се чуваше трепетно пъшкане и мляскане на езици по разгорещена плът. Виждаха се два силуета с неясни очертания. Алън и Бепи останаха да гледат в пълно мълчание. Призрачните фигури продължиха представлението, без да подозират за правостоящата публика.

Але седеше в леглото, чисто гол и с притворени очи. Приличаше на шишкав Буда. Между дебелите му бедра се бе наместила гола жена, която го ближеше и смучеше. Толкова се бе разгорещила, че дишаше тежко, скимтеше и лижеше едновременно. Ухилен, Але я галеше по гърба.

Накрая жената не се сдържа. Изправи се и го накара да легне по гръб. След това седна на огромния му пенис и започна да се гърчи, опитвайки всичко възможно да поеме грамадния орган на Але.

При всеки тласък тя изскимтяваше: „О, страхотен мъж. Ти си възхитителен! Ох, Бог да ти прости.“ Тези бръщолевения продължиха известно време. После изведнъж членът на Але се заби в нея толкова дълбоко, че даже Алън и Бепи чуха, видяха и почувстваха набождането. Жената подскочи нагоре, възпряна внезапно от шокиращото усещане, че такъв огромен член е влязъл докрай в тялото й. Гърчеше се в оргазъм и крещеше:

— Ох, господи! Толкова ми е хубаво! Ох, невероятно! Това е оргазъм!

След като се наслади докрай и престана да трепери, тя легна доволно върху него. Започна да се смее тихо, а след това, вече накрая, се засмя високо, много силно, без да подозира, че е на Бродуей с нюйоркска публика.

— Милото ми момче, моля те, люби ме! Още веднъж и още веднъж — шушнеше тя.

— Хайде да се повеселим — прошепна Алън на Бепи.

Той започна да ръкопляска, а Бепи избухна в смях и също заръкопляска. Алън крещеше:

— Браво, браво!

Жената стреснато се смъкна от тялото на Але и падна тежко от леглото, върху дебелия килим на пода. Объркана, тя остана да лежи там, опитвайки се да запази самообладание.

Але Хоп стана от кревата и се поклони.

Бепи възприе това като намек и излезе, макар че не можеше да спре смеха си. Алън го последва, затваряйки шумно вратата, за да ги увери, че вече са сами.

— Вярваш ли на очите си? — нададе вой Алън. — Тази жена сигурно е някоя нимфоманка. Видя ли какво изпълнение направи? Къде я е набарал, да го вземат мътните?

След около час Але Хоп и дамата му излязоха от стаята. Тя изглеждаше като добродетелна, преуморена лелка. Облечена бе в закопчана до яката черна пелерина и боне. Имаше лунички на лицето и беше доста над петдесетте. Кимна с глава и излезе от апартамента, стъпвайки така, сякаш ще й падне задникът.

— Как можа да я намериш пък тая? — попита Алън.

— Подаде ми една брошура на улицата. Рекох й, че трябва някой здраво да я изчука, за да забрави тия тъпи брошури. Тя ми каза, че Господ няма да ме хареса, ако чуе как богохулствам. Вървя подире ми до хотела и все ме наричаше грешник. Накрая й викам: „Добре де, ела да ми прочетеш тая полезна брошурка горе.“ В началото се дърпаше. Затова й викам: „Искаш ли да ми прочетеш брошурата или не?“ Казах й го направо. Тя се нави по въпроса с четенето и тръгна след мен. През цялото време, докато се качвахме с асансьора, ми викаше грешник, ама като влезна тук, забрави, че щеше да ми чете, и си поръча двоен бърбън. Докато приготвях питиетата, все ме опипваше по задника. Накрая си извадих чепа и стана к’вото стана! Тая откачи. Разтопи се като карамел на жар. Не можеше да се удържи. Повтаряше ми, че съм грешник, и ми смучеше чепа. Тая жена е едно от чудесата на света. Вие к’во ше кажете? Прав ли съм, или греша? Кой е грешникът — аз или тя?

— Але — каза Алън, продължавайки веселбата, — замислял ли си се някога да постъпиш в някой цирк? Самият ти си едно от чудесата на света.

— Откъде ти хрумна пък за цирк?

— Але, ти си произведение на изкуството, не си обикновен. Искам да покажа чепа и топките ти на света. Луди пари ще направим. Ти не си нормален, ти си игра на природата.

— Кой е игра на природата? Оная кучка е игра на природата, не аз. Не я ли видя? На това ли викаш нормално? Не видя ли каква смешна шапка носи? Слушай, Алън, имам чувството, че се опитваш да ме правиш на зрелостен.

Продължавайки да се усмихва, Алън се наклони към Але Хоп и му отвърна със сериозен тон:

— Казва се зрелище, а не зрелостен.

— Да де, нали точно за това става въпрос, за зрението.

Алън се ухили във физиономията на Але Хоп и прошепна:

— Дай ми една визитна картичка, Але.

— Нямам визитни картички. Слушай, Алън, ти си един откачен евреин. Ясно ли ти е?

— Добре, добре. Не се нервирай толкова. Само те бъзикам — каза Алън и потупа Але Хоп по гърба. — Всичко е на майтап.

На другия ден Бепи пристигна в Ню Йорк. Обади се на домашния телефон на Морано.

— Току-що пристигам. Всичко наред ли е?

— Да, всичко е наред.

— Кога можем да се срещнем? — попита Бепи.

— Да се уговорим за довечера в осем, в ресторанта на Ломбарди в Лонг Айлънд.

Когато седнаха да вечерят, Морано старателно си отдели една аншоа и две черни маслини от ордьовъра в средата на масата, сякаш се пазеше да не преяде. Сдъвка съвсем бавно малката солена рибка и каза с тих глас:

— Имам проблем. Надушвам нещо, но не знам точно какво. Tu capeesh?

— Si, io capeesh.

— Преди две седмици бе ликвидиран Франки Аргилиа. Три куршума в гърдите. Франки бе от моите хора.

— Не знаех, че Аргилиа е с теб — реагира изненадано Бепи. — Чувал съм за него, но никога не съм го виждал. Казват, че този Франки бил много опасен.

— Да, опасен беше и много лоялен. Затова е мъртъв. Предпочете смъртта пред измяната. Миг преди да умре, прошепнал на един случаен човек, който го намерил: „Кажи на Морано, че се готвят да го убият.“ После продължил да фъфли, докато издъхнал. Съобщението ми предаде същият човек.

Морано отпи от виното и се взря напрегнато в очите на Бепи. Той остави вилицата си и зачака.

— Така както аз виждам нещата, това сигурно е работа на един от петимата босове, който се е опитал да вербува Франки да ме убие. Като са видели в очите му, че не иска да го направи, са го ликвидирали. Само босовете знаеха, че Франки работи за мен. Никой друг, разбираш ли? Знаеха, че се срещам тайно с него. Известно им беше, че ако иска да говори с мен, може да дойде сам — също както и ти, Бефино.

Пресягайки се за филийка хляб, Бепи попита:

— А защо биха желали смъртта ти? Винаги си бил в добри отношения с другите босове.

— Да, но нещата се изменят. Запомни го от мен: нещата се променят, хората се променят. Възприемат доброто отношение като слабост, а това е опасно. Като децата са. Ако не се съгласяваш винаги с тях, изключват те от играта. Цялата работа е в интересите. Сигурен съм, че само един от босовете се опитва да ме ликвидира, защото не би могъл да повери на друг плановете си за вендета. Ще се страхува другите да не дойдат при мен и да ми кажат. Ако беше заговор между всичките, досега да ме нямаше. Така че трябва да е само един. Обаче кой? Ето това е въпросът за милиони долари: кой от тях? Бъди предпазлив, Бефино. Може да дойдат при теб. Трябва им човек, който е готов да ме продаде. Търсят. Още щом ти кажат какво искат, те ще очакват отговора от очите ти. Не забравяй това. Ако очите ти те издадат, ще те убият на място. Те чакат отговора от очите, не от устата. Трябва да ме ударят чрез вътрешен човек, защото не искат открита война. Не могат да си я позволят. Знаят, че ще загубят.

— Може би ще дойдат при мен — отвърна Бепи. — За нас ще бъде чудесно, ако направят тази грешка.

Времето минаваше бавно, а Морано неуспешно се опитваше да се наслаждава на вечерята.

— Да поръчам ли още нещо? — попита Бепи.

— Не, нахраних се.

— Аз също. — Той остави салфетката на масата и поиска сметката.

Вечерята и срещата приключиха. Бепи прегърна приятеля си и му прошепна:

— Стискай палци да дойдат при мен, а? Ще ги пратя на небето по най-изискания начин.

Дон Емилио се усмихна на репликата му и повтори:

— Не забравяй очите. Не допускай да стане като с Франки.

На другия ден Бепи заведе Дана и сестра й на пазар по Пето авеню в Манхатън. След няколко часа отидоха в снекбар номер четири, за да се видят с Маймуната, Але Хоп, Малкия Паули, Бен и Оги. Докато мъжете си говореха за работа, Дана и сестра й огледаха кухненската част. Очакваха пристигането на Джоуи Ди от Мексико. Щеше да доведе в Ню Йорк и еврейската си принцеса Шейла Даймънд. Всички бяха слушали за голия й танц и искаха да я видят. Дори Джина беше любопитна да види това смело момиче.

В три часа спря една кола. Шантавия Майки отвори вратата на ресторанта и вътре влезе Джоуи Ди, окичен с диамантени пръстени и разкошно кожено палто. Приятелката му беше облечена в палто от норки. И двамата имаха приятен загар.

— Какъв помияр беше, а сега прилича на барон — провикна се Маймуната. — Добре дошъл! Я го вижте! Май си живее доста добре, а? Сабу е стигнал далече, а, приятели? Няма вече Вира, няма найлонови торбички за пазаруване.

Джоуи се усмихваше, ръкуваше се и прегръщаше всеки. Шейла се показваше като на ревю и се набиваше в очите на всички мъже, разтваряйки небрежно палтото от норки, за да демонстрира едрите си гърди и прелъстителни бедра.

— Значи това са момчетата от опасния квартал на Ню Йорк? — каза Шейла и се усмихна на всички. — Радвам се да се запозная с вас. Толкова съм слушала за вас, момчета!

— Ние също много сме слушали за вас — обади се Маймуната.

— Така ли? — попита тя и се приближи към него, но оглеждаше цялата група.

— Чух, че Джоуи живее във вила — подхвърли Малкия Паули, втренчил поглед в Шейла.

Тя огледа Паули от горе до долу.

— Точно така е. Даже има легло персон и половина — отговори тя, седна и кръстоса краката си така, че да му покаже всичките си съблазнителни принадлежности.

— Ти също можеш да имаш вила, ако поискаш, Паули — намеси се Бепи и го погледна строго. — Харесай си някоя в Спениш Харлем55 и фирмата ще ти я купи. Съгласен ли си?

Паули разбра намека и извърна втренчения си поглед от Шейла.

— Да — прошепна Шейла на Паули. — Намери някоя там. Страшно си падам по латиноамериканските вили. — После извърна глава в характерния си закачлив стил.

— Колко ви е приятно на всичките! — отекна гласът на Дана в цялата стая. Тя и Джина бяха застанали на вратата.

Тъкмо щеше да направи някакъв коментар за разголения крак на Шейла и Бепи рязко я прекъсна:

— Защо не отидете да разгледате витрините, Дана? Вземи Джина със себе си. Разходете се по улицата няколко минути. Ей сега ще ви настигна. След малко имаме среща с Дебелия Арти на коктейл и вечеря.

Инатът в Дана не искаше да се предаде толкова лесно. Тя продължи да упорства, но на тих глас, който само Бепи можеше да чуе:

— Коя е тази? Това ли е еврейката, която се събличаше в Мексико?

— Знаеш коя е, затова не прави циркове. Ясно ли е? — отговори й Бепи. — Не се притеснявай от това момиче, то е с Джоуи.

— Аз да се притеснявам от нея!

— Да, ти! — погледна я свирепо той. — Изведи сестра си на разходка и виж дали още ти харесва онази кристална ваза, която купи и продължава да стои в колата.

Дана познаваше характера на Бепи, затова предпочете да се откаже, докато все още имаше някакъв аванс. Подкани с жест Джина и двете излезнаха наперено от ресторанта.

Когато приключи с работата си, Бепи помоли да го извинят, че ще отсъства от честването на завръщането и отиде при Дана и Джина навън.

— Тази еврейка ще създава неприятности — подхвана отново Дана, докато пътуваха с колата към ресторанта.

Бепи не пожела да й отговори.

Когато пристигнаха, Бепи се извини за закъснението. Дебелия Арти и жена му вече опитваха от вносните сирена, щафети салам и вина от Италия. След сделката с колите Арти и Бепи бяха станали големи приятели и често вечеряха в различни ресторанти из Ню Йорк. Както обикновено, началото на вечерта премина в ядене и разговори за италианската кухня и за пари — най-вече за пари. Любимата тема на Арти. Освен това не пропусна да изтъкне пред Бепи, че държи изобилие от политици в джоба си. Разтваряйки сакото си и слагайки ръка на сърцето си, Алън заяви:

— Банката има изключително добри връзки в Ню Йорк и Джърси. Ако някога ти потрябват, те са на твое разположение.

— Това е приятна информация — отвърна Бепи. — Слушай, в скоро време се очертава една сделка и очакваме акциите на „Интернешънъл Амекс“ да се покачат на двайсет или трийсет долара за бройка. Не е зле да вземеш сериозен дял от акциите ни. От тази сделка ще спечелим много.

— Сделката уредена ли е вече?

— Не, но скоро ще бъде. Спокойно можеш да си купиш акциите още сега или до края на този месец. До една година ще се превърнат в състояние.

— Добре — съгласи се банкерът. — Утре ще купя десет хиляди, може би двадесет хиляди акции.

— Купи колкото искаш. Ще ти донесат печалба.

Бепи, президентът на фирмата, притежаваше половин милион дяла за себе си, както и акции под попечителство за близнаците и Дана.

Джина беше цялата в слух.

— Абе, зетко, как така не си ми казал да си купя акции?

— Защото вярваш на циганките, ето защо.

— Що за зет си ти? — нацупи се тя.

— О, сега съм ти зет? Преди години бях само хулиганче и боклук, недостоен за сестра ти. Сега най-неочаквано взех, че ти станах зет.

Тя се разсмя. Имаше прекрасна усмивка и голямо чувство за хумор, но беше наивна като малко пиленце по Великден.

— Бъди спокойна — каза й Бепи. — Тази сутрин купих пет хиляди акции на твое име като подарък. Ако искаш още, купи си ги сама. Обади се на някой брокер. Обаче тези акции, които купихме днес, са ти подарък от Дана за новото жилище.

Дана се ухили до уши. Обичаше сестра си и й беше приятно, че Бепи се отнася толкова добре към семейството й. Джина стана рязко и каза:

— Трябва да те целуна за това! Благодаря ти, Бефино.

— Знаеш ли, че си имала много съблазнителни устни? — констатира той с усмивка.

Няколко седмици по-късно Бепи се срещна с Алън Стоун и Вайсман — закупчика на „Джей Пи Джей Корв“. Макар че обясняваше старателно изцяло новия си план на Вайсман, като че ли не успяваше да постигне положителна ответна реакция у него. Закупчикът само седеше, отпиваше от чашата и си гледаше часовника.

Алън забеляза това и каза:

— Мисля, че трябва да обмислите много сериозно това, което се опитва да ви каже господин Менесиеро.

Вайсман му се усмихна хладно, но отказа да поеме ангажимент. Чувстваше се заплашен от присъствието на сътрудниците на Бепи. Това никак не му харесваше, не бе свикнал така. Накрая, полушепнешком и с ехидна усмивка, каза на Алън без заобикалки:

— Да ме сплашите ли се опитвате, господа?

Шокиран от прямия и откровен въпрос, Алън му отговори:

— Чак сега ли го разбрахте? Слабоумен ли сте, или какво? Тези хора не са дошли да си губят времето. Не е зле вече да погледнете сериозно на въпроса. Иначе инатът ви ще се обърне срещу вас.

Това подейства на Вайсман. В погледа му пролича притеснение.

— Господин Вайсман, какво е мнението ви за тази сделка? — попита Бепи. — Бих искал да започнем да работим сериозно.

— Отново ще бъда болезнено откровен с вас, господин Менесиеро — отговори Вайсман, взирайки се в очите на Бепи. — Както казах, нужни са ми сто хиляди акции. Това е цената. Като ще говорим за сериозен бизнес, трябва да говорим и за сериозни пари.

Алън предчувстваше неприятности и нервно пуфкаше кълба дим от пурата си.

— Този човек не помръдва — каза Бепи на висок глас към Алън. След това се обърна към Вайсман: — Ще ви покажа, че съм арабия. Предложих ви десет хиляди акции. Увеличавам ги на петдесет хиляди. Бих казал, че това е сериозна оферта.

— Съжалявам, не мога да го направя — отвърна твърдо Вайсман. — Искам сто хиляди. Това е моята цена.

— Господин Вайсман, не мога да ви предложа повече от петдесет хиляди. Невъзможно е. Но конкретно в този случай ще наруша правилата си. Утре ще ви прехвърля петдесет хиляди акции. След това, ако вие купите двадесет хиляди на пазарна цена, аз ще ви купя още двадесет хиляди и към тях ще добавя подарък от петдесет хиляди долара. Това ще ви осигури вашите сто хиляди акции. Трябва и вие да дадете малко. Аргументът ми за това предложение е, че искам да бъдете ангажиран, и то с част от вашите собствени пари. Чувствам, че така сделката ни ще бъде по-сигурна. Разбирате ли логиката ми?

— Трябва да обмисля подобна инвестиция — каза Вайсман, все още колебаейки се.

— И пак трябва да мислите! Какво още има да обмисляте на такова предложение?

Колебанието на Вайсман вбеси Бепи. Той искаше да постигне споразумението още тази нощ.

— Ще бъда болезнено откровен с вас, господин Вайсман — продължи той. — Докато вие си седите тук и размишлявате, аз държа в плен скапания ви булдог. И ако кажете не на тази сделка, ще му отсечем тъпата глава.

Вайсман се усмихна, все едно че Бепи се бе пошегувал. След това усмивката изведнъж замръзна на лицето му.

— Откъде знаете, че имам булдог?

— Няма значение откъде знаем. Важното е, че го взехме. Не забравяйте това, докато мислите толкова бавно.

— Но той е в Ню Джърси… при баща ми.

— Така си мислите вие. Днес кучето ви се повози на лимузина. Можете да ми вярвате. Малко оставаше да вземем и баща ви.

Очите на Вайсман трескаво огледаха стаята, спирайки се на всеки от седящите мълчаливо и чакащи мъже. Осъзнавайки, че си има работа с много сериозни хора, той започна да заеква:

— Н-не можете да направите това! Баща ми е на осемдесет години. Това куче е всичко, което има.

— Това куче беше всичко, което има — каза Бепи категорично. — Нали ви казах. Въпросът беше дали баща ви или кучето. И двамата искаха да дойдат с нас. Първо ще накълцаме скапания помияр, а после може да направим същото и с баща ви.

— Господин Менесиеро, аз живея с баща си… Само тримата сме. Купих му кучето преди пет години. То е всичко, което имаме. Не съм женен, нямам деца. Баща ми е стар и болен.

— Точно затова не е зле да станете сериозен — каза Бепи, докато взимаше една запалка и я щракаше, за да запали пурата си. — Вижте, господин Вайсман, ние знаем всичко това. Знаем, че имате само кучето. Знаем даже от кой магазин сте го купили — „Глезеното пале“ в Стейтън Айлънд. Знаем и в кое гробище в Нюарк ще отиде. Нужно ли е да бъда толкова болезнено откровен, или ще се споразумеем?

— Трябва да си получа кучето! — кресна панически Вайсман. — Върнете ми кучето! Държа да си получа кучето или ще отида в прокуратурата. Покажете ми кучето! — продължаваше да настоява истерично той.

— Але, донеси помияра — нареди Бепи.

Але стана мудно и излезе от стаята. Върна се, гушнал в прегръдката си булдога, и го погали.

— Mommaluca!56 — кресна Бепи и продължи на италиански: — Стига си галил тоя проклет пес. Би трябвало да създадем впечатление, че ще го убием, а ти го прегръщаш.

Объркан, Але внимателно го пусна на пода. Всички, с изключение на Вайсман, се засмяха на нежните и несръчни движения на Але, който грейна в усмивка.

— Да не мислиш, че ще направя нещо лошо на това куче? — прошепна той на Алън. — Погледни го колко е хубаво. Виж му физиономията и как е изплезило език.

Алън обърна очи.

— Знам, Але, обаче стига вече си приказвал за това куче.

Когато Вайсман видя кучето си, скочи от стола, прегърна го и проплака:

— Ще участвам. Ще участвам, бройте ме и мен. Всички ще се пенсионираме заедно. Прави сте. Хайде да подпишем сделката. — Не спираше да целува кучето. — Дарен — изхленчи той, — добре ли си?

— О, така ли му е името? — каза Але. — Нахраних Дарен със сурово телешко. Хареса му. Цяло кило излапа.

Шест седмици по-късно „Джей Пи Джей Корв“ напълни всичките си магазини с изделията на „Интернешънъл Амекс“. Продажбите вървяха добре. Акциите на „Интернешънъл Амекс“ започнаха да се покачват благодарение на подшушнатата информация, че се водят преговори за подписване на петгодишен договор. Господин Вайсман извличаше изгода както от едната, така и от другата страна на сделката. Директори и високопоставени служители на фирмата го хвалеха, че е доставил такава продаваема стока. Говореха, че ще го повишат в ранг на вицепрезидент.

Бепи бе на вечеря с ръководители на „Джей Пи Джей Корв“, включително президента и вицепрезидента. Той предпазливо, но уж случайно и небрежно им намекна да си купят акции на „Интернешънъл Амекс“.

— Скоро ни предстои една изключителна сделка в Мексико и Канада, която ще повиши акциите на фирмата ни.

Те налапаха стръвта като акули.

Беше си направил сметката, че ако изкупят акциите, ще покровителстват фирмата му на всички фронтове и ще се отнесат благосклонно към един петгодишен договор. Те схванаха намека за акциите и закупиха няколко хиляди. Бяха заложили много и това служеше на Бепи като застрахователна полица.

По-късно същата седмица Вайсман се обади на Алън:

— Искам да ти благодаря, Алън, че ми даде възможност да участвам в тази фантастична сделка. Резултатите са чудесни.

— Недей да благодариш на мен, Вайсман. Благодари на Дарен, защото, ако не обичаше това куче толкова много… следващата точка от дневния ред беше да ти се направи пардесю от цимент.

Дошло бе време да се изпълни желанието на Шаги Голдберг. Алън бе дал на Бепи цялата необходима информация за акцията, която трябваше да се проведе в Сан Франциско. Направиха една среща, на която Бепи си поговори с Бен и Але Хоп.

— Ето ви снимката и адреса му. Искам вие да свършите тази работа и това да стане още тази седмица. Преценете какъв инвентар ще ви трябва и се пригответе.

— Готово, Беп. Смятай работата за свършена — каза Бен.

— Направете го така, както вие прецените, Бен. Разбрахме ли се? Искам да се оправите без мен. Заминете утре за Калифорния. Проучете снимката, къщата и колата, която кара. Проучете ги добре. Работата струва двеста хиляди, в които влизат и разходите. Аз ще задържа петдесет хиляди, а вие ще си разделите сто и петдесет. Ударът е лесен и се заплаща добре. Човекът е съвсем обикновен.

— Иска ли се нещо по-нестандартно от нас?

— Да, само едно. След като го пречукате, отрежете му чепа и топките и ги изпратете по пощата на адреса на тази жена. Внимавайте с отпечатъците. Разбрахте ли?

— Като подарък ли искаш да му опаковаме шишарките? — пак попита Бен.

— Не. Сложете ги в обикновена малка кутийка. Клиентът ни държи да го направим точно така. Плаща голямата сума заради шишарките. Съгласих се, така че уговорката си е уговорка.

— Знаех си, че ще е нещо повече от обикновено убийство. Абе какво стана с простичките поръчки, при които се иска само да стреляш и да изчезнеш? — оплака се Бен.

— Намират се. Искаш ли такива, Бен? За тях се плаща по десет-двадесет, а не седемдесет и пет хиляди. Вие получавате максимално заплащане за една елементарна поръчка. Трябва да утрепете един тъп негър. Ама ти що за глупости ми дрънкаш? Де да имах време аз да я свърша. Това е разкошна надница. Можех да прибера сто двайсет и пет бона. Щях да платя на Але седемдесет и пет и двамата щяхме да сме доволни. После щяхме да си починем три дни във Вегас и да си направим празненство от едно погребение. Ако не го искаш, върни се в погребалното си бюро и тъпчи с восък физиономиите на мумиите. Аз ще изпратя Маймуната с Але Хоп.

— Защо се стягаш сега? — попита с отбранителен тон Бен. — Само се шегувам.

— Слушай, Бен, доста неща са ми на главата и нямам време за майтапи с теб. Ще ми се да можех да отида като едно време и да си изпълня поръчката, но сега сме затънали до ушите в бизнес. В голям бизнес. Трябва да бъда тук, за да получа договора от „Корв“. По тази сделка сроковете са решаващи. В деня, в който го получа, трябва да го подпиша и в същия ден ще бъдат обявени цифрите. Трябва да бъда тук, когато акциите скочат нагоре, и да продадем фирмата си на голям конгломерат за много пари. Не искам да говоря повече за това. Имаш поръчка, отиди и свърши каквото трябва. Ти си професионалист, така че върви да си гледаш работата. Докладвай ми, след като приключиш. Използвай ръкавици и бъди внимателен. Не ми се обаждай по телефона. Желая ви успех.

Той целуна хората си по двете бузи.

Але прегърна още веднъж Бепи и прошепна:

— Ей, Беп, спомняш ли си оня китаец, Джими Лий? И оная нощ, когато ядохме агнешки главички? Тогава си отмъстихме за Маймуната, нали, Беп? Ония гадове пълзяха като змии, когато ги ударихме. Приличаха на змии, нали, Беп?

— Да, спомням си.

Те се усмихнаха при спомена за един абсурден момент, който бяха преживели заедно.

— Да — продължи Але. — Още ги виждам пред очите си тия змии. — След това бързо смени темата. — Харесва ми новата ти кола, Беп. Красавица е. Страшно ми харесва. Със здраве да я караш. Ще ти намеря едни рога да си ги закачиш на предната броня. Те са за късмет. Гонят дяволите.

— Харесваш колата ли? Тогава е твоя още щом се върнеш. Твоя е, подарявам ти я.

— Само се шегувам, Беп. Не искам да ми даваш новия си кадилак. В Бруклин само босът кара кадилак. Просто исках да кажа, че ми харесва. Това сребристосиво е разкошен цвят.

— Твоя е, Але. Току-що ти я подарих. Вече взех решение. Никой няма да я кара, докато се върнеш.

— Знаеш правилата, Беп. Никой от другите мафиоти не позволява на хората си да карат кадилаци — само бюици и олдсмобили. Нямам право.

— Да, обаче… ние нямаме такива правила в нашата банда. Така или иначе ти ще караш кадилак. Току-що ти го дадох. Вече си негов собственик. Да не говорим повече по въпроса.

Але Хоп се усмихна.

— Ти си ненормален, Беп. Това знаеш ли го? Благодаря. Като се върна, и аз ще ти купя един.

— Свършихте ли с тези глупости? — намеси се Бен. — Имам работа. А вие двамата ме разплакахте.

— Добре, върви да свършиш каквото трябва — каза усмихнат Бепи на Бен. — И да го направиш както трябва, нали, Бени?

На другия ден двамата пристигнаха в Калифорния. Бен, който обичаше да командва, се държеше като бос. Разучиха района, за да могат да се измъкнат бързо, когато приключат. Накрая, след два дни чакане, видяха за кратко своя човек, когато излизаше от къщата си.

Бен изложи плана си. Задачата на Але бе да го сграбчи и да го държи. След това Бен щеше да го намушка няколко пъти. Умреше ли, щяха да му направят операцията.

— Ти да не си се побъркал? — запротестира Але. — Защо ни трябва да държим тоя великан? Защо не го гръмнем и после да му го отрежем? Дай да си намерим пистолет или даже пушка — предложи той. — Защо изобщо трябва да го пипаме? Той е цял гигант. Що за нападение ще е това?

— Сериозно ли говориш? — попита Бен. — Ако стреляме, даже и да е през нощта, ще привлечем прекалено много хора наоколо. Как ще имаме достатъчно време да го оперираме? Въобще не бива да вдигаме шум. Трябва да действаме тихо, за да успеем. За тия шишарки ни е необходимо време. Разчитай на мен, Але. Знам какво правя. Действам бързо с ножа.

— Трябваше да поръчаме да ни осигурят заглушител, щом те е страх от шума — възрази Але. — Бепи отдавна щеше да предвиди всичко това. Наистина ли искаш да го убиеш с нож? Според мен е неразумно. Видя ли го, като тръгна по улицата? Голям е като баскетболист.

— Защо се притесняваш толкова? Направил съм сума ти покушения и никога не съм имал проблеми. Попитай Бепи. Той беше с мен в Ню Орлиънс. Аз съставям плана според случая. — Бен не желаеше да промени решението си.

Але замълча и се опита да обмисли положението. Бяха паркирали на улицата и чакаха човека си да се върне вкъщи. Слънцето вече бе залязло и мракът се сгъстяваше.

Към два часа след полунощ жертвата най-после се завърна.

— Той пристигна! — извика Бен. — Това е неговата кола. Търси място да паркира. Сграбчи го веднага щом се покаже, докато още е наведен, та да не разбере какво става. Да тръгваме бързо.

Обектът на покушението вече излизаше от колата. Закъснели бяха с няколко секунди. Але го сграбчи в мечешка прегръдка, но в същото време, като гигантска змиорка, човекът се измъкна с едно движение от хватката му и го прободе със свой нож в гърдите. След това се отдръпна и побягна с лекотата на сърна. Ножът остана да стърчи от гърдите на Але Хоп.

Той се строполи на земята и остана да лежи, губейки много кръв от раната, която приличаше на пряко попадение в сърцето. Изправен над него, с неизползван нож в ръка, Бен вида, че Але е почти мъртъв. Станало бе толкова бързо, че не можеше да повярва.

С широко отворени очи, Але прошепна тихо:

— Мамо, помогни ми…

Бен го разтърси и опита да говори с него, но той бе умрял страшно бързо.

— Але, стани! — Бен го разтърси отново. — Ставай веднага! Моля те, изправи се. — Очите му се стрелкаха насам-натам. — Огромен глупак такъв. Не ми прави такива номера. Ставай.

Бен се озърна и пъхна ножа в джоба си. След това бързо опразни джобовете на Але Хоп. Призляваше му, като гледаше съвсем неподвижното му тяло. Такъв силен мъж, а бе умрял толкова бързо. Прехапа устни, взирайки се в мъртвия си приятел, и го прекръсти. Мислите му се превърнаха в самоизтезание. Какъв глупав негодник съм! Направих голям провал. Как ще живея със съзнанието за случилото се? Знаеше, че неговият план е причината за смъртта на Але.

Увери се, че в портфейла на Але са документите му за самоличност, защото трябваше да забави разпространяването на информация от полицията за нюйоркска следа в убийството. Никак не му се искаше да го спрат на летището.

Изостави Але Хоп мъртъв на една калифорнийска улица и се върна в Ню Йорк още същата нощ. Трябваше да се изправи с лице срещу Бепи с ясното съзнание как би могъл да реагира той. На сутринта, страхувайки се за собствения си живот, Бен изпи половин дузина хапчета валиум, преди да се яви при Бепи.

— Имам лоши новини — каза бавно Бен.

— Да не искаш да ми кажеш, че сте изпуснали човека си?

— По-лошо. — Бен подаде на Бепи портфейла на Але Хоп. — Онзи уби Але. Але е мъртъв, Беп.

— Какво! Але Хоп? — изкрещя Бепи и скочи от стола. — Приятелят ми от двайсет години? Как, Бен? Как е успял този тип да го убие? Але би могъл да му счупи врата.

— Бепи, този човек беше огромен, истински великан — измънка Бен, треперейки нервно. — Измъкна се от хватката на Але за части от секундата.

— Хватка ли? Каква хватка?

— Але го държеше — каза Бен и извърна поглед.

— А ти какво правеше, Бен? — попита с обвинителен тон Бепи. — Защо не застреля копелето?

— Стана много бързо. С едно движение той се изскубна от прегръдката на Але и го намушка в гърдите. Умря изключително бързо, Беп, ножът сигурно е попаднал точно в сърцето. — Тук той се разрида. — Всичко свърши за секунди.

Крачеше из стаята и стискаше пръстите си, за да не трепери.

— Бен — каза хладно Бепи, — попитах те, защо не го застреля?

— Бях въоръжен с нож, за да не вдигаме шум. Не носех пистолет. Направих страшен провал. За първи път в живота си не носех пистолет.

Бен сложи длани на лицето си и се разплака.

— Защо поне не го халосахте първо? Най-напред е трябвало да го цапардосате с тръба, да го замаете здраво. Чак след като го нараниш и замаеш, можеш да го хванеш. По-лесно щяхте да го усмирите. Абсурдно е да правиш опит да държиш такъв голям човек. Като видят, че ги чака смърт, жертвите придобиват животинска сила. Але би трябвало да го задуши с тел, за да го държи в подчинение. Вие какво приложихте? Мечешка прегръдка ли? Би трябвало да имаш приготвен пистолет за в случай, че възникнат непредвидени обстоятелства. Замисълът ти е бил аматьорски. Бен, ти ме съсипа. Але ми беше най-скъпият приятел. Обичах го. С теб е свършено, Бен. Отдай се на проклетия си погребален бизнес. Бъди благодарен, че не предприемам нищо срещу теб заради този случай. Уволнявам те още сега, днес. Старото ни приятелство ме задължава да те оставя жив, а и си ми съсед. Не казвай нито дума. Не ме подтиквай да направя нещо, за което ще съжаляваш. Много сме преживели заедно. Обаче повече никога не се приближавай до мен. Знаех си, че трябва да ти дам план, преди да заминеш. Мислех те за професионалист. Аз сгреших. Аз съм виновен, че Але Хоп е мъртъв — каза Бепи, хапейки пръстите си. — Страшно ще ми липсва Але, много страшно — прошепна той, опитвайки се да възвърне самообладанието си. Бързо промени тона на гласа си. — Ще кажа на Морано още тази вечер — никакви поръчки за теб, каквито и да било. Ти си finito. Не си способен да взимаш верни решения.

Двамата се погледнаха в очите, полагайки усилия да не се разплачат от скръб. Бепи заговори със задавен глас:

— Ти си един безотговорен капут, Бен. Не мога да повярвам, че си подходил по такъв нелеп начин. Какво става с теб, Бен?

— Съжалявам, Бепи. Съжалявам. Аз също обичах Але. Чувствам се отвратително.

Бен направи опит да запали цигара, но ръцете му трепереха прекалено силно.

— Престани да трепериш! Повдига ми се! — изкрещя Бепи. — Спри се! Але Хоп не каза ли нещо, преди да умре? Поне някоя дума.

— Не, Бепи. Той умря много тихо, като истински мъж. — Бен счете, че не е необходимо да утежнява мъката на Бепи, като му каже, че умирайки, Але е викал майка си. — Не мога да спра треперенето. Преди половин час изгълтах шест валиума и не ми помагат.

— Прибери се вкъщи и изпий още дванайсет. Опитай да се самоубиеш. Обаче този път го направи както трябва. Сбогом, Бен — каза Бепи, отпращайки го.

— Сбогом, Бефино. Съжалявам. Повярвай ми, наистина съжалявам.

Децата бяха на училище, а Дана бе излязла на пазар със сестра си. Бепи седя мълчаливо с часове, взирайки се в океана. Мъчеше се да сдържи сълзите си и непрекъснато мислеше за Але Хоп, паднал на улицата, и за времето, което бяха прекарали заедно. Колко предан му беше Але! Сега всичко бе свършено. Ясно му беше, че се занимава с опасен, смъртоносен занаят. Във всеки момент можеше да се очаква да умре или той, или някой от хората му. Но в продължение на толкова много години им вървеше. Никой не бе убит. Никой не бе арестуван. Животът им се подреждаше чудесно — до днес. Как е могъл Бен да измисли такъв нескопосан и глупав начин да ликвидира някого? Тъпият му план бе струвал живота на Але. Точно когато Але най-после започна да се радва на многото пари, изисканите дрехи, новите коли и най-хубавите гаджета, които можеше да срещнеш. При все това, той даваше на майка си предостатъчно пари за семейството. Бепи отново се замисли колко много ще му липсва Але Хоп — най-верният му приятел от повече от двадесет години. Бореше се упорито да сдържи сълзите си, но в часовете след залеза загуби битката.

На другия ден Бепи изпрати съобщение до Шаги чрез Алън, който беше в Ню Йорк: „Следващия път ще работим по друг начин. Съжаляваме за това злополучно забавяне.“

— Шаги разбира, че в тази работа има голям риск. Не бързайте — каза му Алън. — Не ставай роб на гнева си. Бъди внимателен. Не искаме да губим скъпи приятели. Разбираме те, така че постъпи, както сметнеш за необходимо. Моля те, не позволявай наши хора да пострадат. Може би е по-добре да се откажем от цялата работа?

— Не бих допуснал загубата на друг добър приятел заради такава лесна поръчка. Следващия път ще действам сам. Знам какво трябва да се направи. Хайде да отидем вкъщи и да хапнем. Дана и децата ни чакат. Хлапетата се върнаха от училище заради тази случка. Дана им каза. Според мен не биваше да го прави. Сега и те са разстроени. Много обичаха Але Хоп.

Докато пътуваха с колата, Алън попита:

— Къде е трупът на Але?

— Още го държат в калифорнийската морга. Сестра му отиде да го разпознае. Накарахме я да го обяви за издирване, за да ориентираме полицията. Онази нощ Бен е прибрал всичките му документи. В полицията очакваха да им върнат отпечатъците от пръстите. Сестра му е много разстроена, а майка му изобщо не знае. Не сме й казали.

— Господи, това ще й се отрази много зле.

Когато влезнаха в къщата, Дана ги прегърна и двамата.

— Много ми е мъчно за Але Хоп. Още не мога да повярвам, че е умрял. Цял ден си мисля за него и съм като болна — каза тя. — Беше като член на семейството ни. Децата го обичаха. — Обърна се към съпруга си и продължи: — Бефино, ами ако беше ти? Моля те, Бефино, помисли си. Замисли се какво правиш. Трябва да мислиш и за близнаците. Вече нямаш нужда от такива мръсотии.

Бепи погледна Алън и след това Дана.

— Стига глупости, Дана. Знаеш, че трябва да правя това, което правя.

— Не, не трябва!

В този момент, докато Дана се молеше, в стаята влязоха Рене и Патси. Те прегърнаха баща си и Алън и се разплакаха, още щом заговориха за Але Хоп. Толкова години той се бе държал изключително топло с децата, като приятел великан. Много често ги бе гледал като бавачка и си бе играл с тях. Той ги беше научил да играят на дама и шах.

Дон Емилио пристигна след вечерята да поднесе съболезнованията си. Беше много разстроен от неудачното решение на Бен. Постоянно повтаряше все един и същи въпрос към Бепи:

„Не знаеха ли, че тия чернилки са бързи? Най-добре е да ги трепеш с автомат. Никога не се допирай до черна маймуна. Винаги действай по най-лесния начин. Стреляй ги от три метра. Прави ги на кайма. — Повтаряше и повтаряше. — Никога не ги доближавай. Прекалено са бързи за нас.“

След няколко дни тялото на Але бе докарано в Бруклин и изложено за поклонение от страна на роднини и приятели. Една неочаквана смърт в малък и познаващ се квартал като Бей Ридж пробужда симпатии към починалия. Забравят се всякаква злоба и неприязън. Оказа се, че Але Хоп е бил симпатичен на мало и голямо и всички семейства между Мот стрийт и Бат авеню засвидетелстваха уважението си.

Кола след кола спираха пред гробището „Марчела“. Групата на Менесиеро стоеше отпред и приемаше съболезнования. Предпочетоха да стоят отвън и мълчаливо да дишат чистия въздух, отколкото миризмата на цветя да пълни дробовете им със скръб.

Маймуната наруши тишината, заговаряйки за Бен.

— Тоя скапан Бен е пълен въздух! Претендираше, че е голям професионалист. — Крачеше в кръг, удряше токове в тротоара и продължаваше да нарежда: — Ега ти професионалиста! Той уби Але. Как така големият мъж от Стейтън Айлънд допусна да се случи това?

— Не бързай да съдиш толкова лесно Бен — прекъсна го Бепи. — Винаги е бил с нас, когато ни е трябвал. Провали се, но винаги е бил почтен с нас.

Бепи се стараеше да запази мира и част от достойнството на Бен.

— Айде бе, така ли? Тогава защо не е тук с нас? Мястото му е точно тук, да отдаде последна почит на Але Хоп! — повиши глас Маймуната.

— Всичко ще се оправи, Маймун. Не се притеснявай. Бен страда повече и от нас. Той също обичаше Але.

През следващите дни Бен потъна в пълно уединение. Никой не го бе виждал след смъртта на Але.

— Горкият Бен — подхвърляше често Бепи, докато седяха и разговаряха в клуба. — Жал ми е за него. Повярвайте, той страда по-зле и от нас. Беше изключително горд дребосък, а сега сигурно не може да се понася. Знам, че Бен е взел лошо решение. Загубата на Але Хоп ни струва скъпо. Обаче Бен продължава да ни е верен приятел. Не бива никога да губим уважението си към своите хора. Убеден съм, че лоялността му не подлежи на съмнение.

Обаче не го потърси повече.

Два месеца по-късно, докато вечеряха, Дана каза:

— Не е лошо да се обадиш на Бен. Накарай го малко да се разведри. А, Бефино? В края на краищата той ни е съсед. Не ми изглежда добре. Ходя на пазар с жена му. Виждам, че е разстроена, но и двете мълчим.

— Така и трябва да бъде — отвърна й той. — И двете не знаете нищо. Затова и няма какво да коментирате.

— Но той отдавна е и твой приятел. Не можеш да го съдиш прекалено жестоко. Вероятно и той страда. Вече никой не иска да го види. Даже не се разхожда по плажа като преди.

Бепи издуха кълбо дим от пурата си и не й отговори.

Договорът с „Джей Пи Джей Корв“ бе подписан. Общественото му оповестяване бе пресметнато така, че да провокира истинска надпревара в купуването на акции. Пазарът реагира бързо и цената им на „Уолстрийт“ стана неудържима. Всички говореха за шампиона на деня — „Интернешънъл Амекс Корпорейшън“. Дон Емилио направи милиони от сделката; Вайсман също стана милионер; президентът и вицепрезидентът на „Корв“ увеличиха инвестициите си повече от два пъти. Всички празнуваха.

Бепи и Алън тихичко предложиха фирмата за мексикански изделия, като част от „Интернешънъл Амекс“, за продан чрез брокер, който бързо я пробута на един голям конгломерат. Конгломератът веднага се възползва от предложението и сделката стана реалност. Фирмата бе продадена за четиридесет милиона долара, платими в продължение на пет години. Във финансово отношение всичко вървеше добре — както в Бруклин, така и в Лас Вегас.

Дон Емилио бе забогатял доста от отдавнашното си познанство с Бефино. Той откри попечителски влогове на близнаците, всеки за по четвърт милион. Подарък от него.

— Защо? — попита Бепи. — Не е нужно да го правиш. Ще имат достатъчно, когато станат пълнолетни.

— От твоите сделки спечелих милиони, Бефино — отвърна му донът. — Сърцето не ми дава да бъда дребно човече и да не направя нищо за близнаците. Длъжен съм да го направя за Рене и Патси. Знаеш, че ги обичаме. Остарявам, дъщеря ми ще получи милиони. Питам се дали ще знае какво да прави с това състояние? Мъжът й е вегетарианец, не вкусва месо. Може би ще си купи цял куп зеленчук с това зелено, а?

— Е, сигурно може — засмя се Бепи. В този момент го налегнаха тъжни мисли. — Всички забогатяхме, освен горкия ми приятел Але Хоп. Сделката с акциите дойде прекалено късно за него. Притежаваше много от тях, а майка му няма да знае какво да прави с толкова пари. Трябва да помогна на нея и сестра му. Трябва да им открия някаква подопечна сметка или инвестиционна схема. Боже, Господи… Але Хоп — прошепна тихо той. — Много ми е мъчно. Страшно ме боли за него.

— Забрави за Але Хоп — каза донът. — Иначе все ще те боли някъде вътре.

Бепи кимна в знак на съгласие, но си помисли: „Никога няма да спре да ме боли.“

Джоуи Ди се ожени за Шейла Даймънд, след като тя научи за притежавания от него капитал в „Интернешънъл Амекс“. Тя му направи предложението. След две седмици семеен живот тя си направи операция за корекция на носа, а на Джоуи се падна да плати сметката. Изминаха още няколко месеца и тя поиска развод и половината от парите му като издръжка. След операцията Джоуи не можеше да я удържи. Тя спеше с келнери, бармани, пиколите от хотела, работници на бензиностанции, даже и с готвача на любимия й китайски ресторант. В Мексико Шейла стана известна като свинята на Калия Бийч.

Джоуи Ди сподели проблема си с Бепи.

— Какво да правя, Бепи? Настоява за развод и иска всичките ми акции и облигации или паричния им еквивалент. Знае, че спечелих много от сделката с „Интернешънъл Амекс“. Как да постъпя? Разговаря с мен чрез някакъв адвокат евреин.

— Къде е тя сега?

— Замина пак в Мексико, още на другия ден, след като поиска развода. Отседнала е на хотел в Пуерто Ваярта. Сметката за миналия месец беше шест хиляди долара! Очаква аз да ги платя. Повече няма да плащам. Дотук бях. Тази жена ми извади душата.

— Изненадан съм, че толкова бързо те нападна. Не знае ли, че ще вземем мерки в твоя защита?

— Не се притеснява. Казва да разговарям с адвоката й. Този разбойник иска да прибере всичко, което имам. При последното ми пътуване натам опитах да се разбера с нея. Потърсих я край басейна и келнерът ми каза: „La gahoo е в стая деветнайсет.“ Отидох там и я заварих в леглата с чистачката.

— С чистачката ли? — попита удивен Бепи.

— Да. Камериерка в хотела, мексиканка с дълга черна коса. Направо ми идваше да я убия на място. После разбрах, че gahoo означава свиня — каза Джоуи и наведе глава.

— Защо се ожени за нея?

— Не знам. Голяма грешка беше.

— Сабу, знаеш, че трябва да се жениш единствено за италианка. Какво ти стана, дявол да го вземе? На нищо ли не те е научил баща ти. Чукай всякакви момичета, но се жени само за такава като теб. Ето, сега имаме проблем.

— Тази жена направо ме нападна, Беп. Оказа се същинска свиня! — каза Джоуи, бършейки челото си с хартиена салфетка.

— Свиня, а? — отвърна Бепи. — В такъв случай трябва да се разправим с нея като със свиня. Остави това на мен. Забрави за адвоката й. Не разговаряй повече с него.

Той вдигна слушалката на телефона и се обади в Мексико на един от доверените си хора там, който се казваше Хорхе Алварес.

— Искам утре да дойдеш в Ню Йорк. Имам нещо за теб. Обади ми се в моя кабинет, щом пристигнеш. Ще чакам.

— Добре, господин Менесиеро. Утре следобед съм там.

На другия ден, докато вечеряха, Хорхе попита:

— Значи не искате да я убивате?

— Не. Тази поръчка е дребна работа. Още не искам да я убиваме. Само държа да разбере какво мислим за нея. Може и сама да се убие и да ни спести тази грижа. Искам да се получи нещо екзотично. Тя е еврейска принцеса и трябва да се отнесем с нея особено деликатно. Искам да занесете в апартамента й седем. — Той погледна Шантавия Майки, който също присъстваше на срещата, за да се увери, че е разбрал намеренията му.

— Няма страшно, господин Менесиеро. Ще го направя с финес. Майки ще види колко добре мога да върша такива неща.

— Заминете утре сутринта. Майки ще ти заплати в Мексико. Майки, ще уреждаш всички необходими плащания. Води си точна сметка. Недей да взимаш фактури, само ще ми кажеш какво си изхарчил. Разбрахме ли се?

— Парите не са ми грижа, господин Менесиеро — прекъсна го Хорхе. — Това, което правите за нас, е достатъчно.

Майки се върна в Ню Йорк следващата седмица. Превиваше се от смях, докато разказваше подробностите на Бепи и Алън.

— Божичко, какъв ефект имаше, Бепи! Видът й беше ужасен. Еврейската принцеса не можа да понесе гледката на толкова много свинско — приличаше на Дракула, видял кръста. Когато се събуди, отвсякъде беше заградена от червени зурли. Стаята смърдеше на кочина. Излежавахме се край басейна и чухме писъците, идващи от нейната стая. Оглушителни бяха. Камериерката отвори вратата й. Изтичахме заедно с голяма група народ и я видяхме как пищи в леглото. Направихме се на зрители. Предната вечер бяхме сипали приспивателно в напитките й, за да спи до късно и да не ни чуе, докато подготвяме работата. Когато я изведоха от хотела, тя беше боса и по гол задник, само с едно бяло сако. Косата й стърчеше право нагоре. Леле, колко изплашена беше! А прасетата се разбягаха по целия плаж до басейна, защото камериерката остави вратата отворена и избяга.

Бепи се усмихна.

— Добре, точно така исках да стане. Добре сте се справили, Майки. Хорхе остана ли доволен?

— Да, дадох му две хиляди плюс разходите. Цял ден вървя подир мен и ми благодареше. Мексиканската полиция не успя да изясни как прасетата са се озовали в стаята й. Казаха, че нямат доказателства за преднамерен номер. В крайна сметка решиха, че тя е поредната ексцентрична американка, която малко е прекалила с перверзните си игрички.

— Е, това решава проблема. Дайте да се заемем със следващия. Сега, след като Але Хоп загина, кой ще се занимава с твоите приходи от хотела и инкасото? — обърна се Алън към Бепи.

— Джоуи Ди — отвърна Бепи. — Той е единственият човек, когото имаме в наличност и комуто можем да поверим толкова много пари. Встъпва в длъжност от следващия месец. Нали ще работиш с него, Алън? Той ще е новият касиер. И го наглеждай, защото от време на време му избива чивията. Той е чудесен и почтен, но напоследък е малко изнервен… и много беззащитен. Пази го. Виждал съм и с други мъже да се случва така. Мозъкът му става на мътеница. Взел, че се оженил за тая курва. Сега в погледа му личат прекалено много емоции. Наглеждай го.

— Дадено, Беп. Както кажеш.

— Обаче не му досаждай. Остави го да се чувства мъж.