Колко е укрепнал здравият разум на господин Андре, откакто има библиотека! Той се отнася към книгите, както към хората: подбира ги и никога не се подвежда по имената. Какво удоволствие е да се просвещаваш и да разширяваш духовния си кръгозор само за едно екю, и то без да излезеш от дома си!
Той се облажава, че е роден в епоха, когато човешкият разум започва да се усъвършенства. „Колко нещастен бих бил — казва той, — ако епохата, в която живея, беше епохата на йезуита Гарас, йезуита Гиняр, доктор Буше, доктор Обри, доктор Генсестр или на хората, които осъждаха на каторга онези, които пишеха срещу категориите на Аристотел!“
Нищетата беше отслабила душевните пружини на господин Андре! Благосъстоянието им възвърна гъвкавостта. В света има хиляди господа Андре, за които колелото на щастието трябва да се завърти само веднъж, за да станат наистина достойни хора. Днес той е запознат с всички европейски въпроси и особено с напредъка на човешкия дух.
— Струва ми се — казваше ми той миналия вторник, — че Разумът пътува на малки преходи от север на юг, придружен от своите близки приятели — Опитът и Търпимостта. Съпровождат го също Земеделието и Търговията. Той се представи в Италия, но конгрегацията на Индекса36 го прогони оттам. Най-многото, което можа да направи, беше да изпрати там няколко от своите агенти, които не престават да вършат добро. Още няколко години и страната на сципионовците37 няма да бъде вече страна на облечените в расо палячовци.
Разумът има от време на време жестоки врагове във Франция, но той има там и толкова приятели, че накрая ще трябва да стане първи министър.
Когато се представи в Бавария и в Австрия, Разумът срещна там две-три големи глави с перуки, които го изгледаха с глупави и учудени очи. Те му казаха:
— Господине, никога не сме чували да се говори за вас. Не ви познаваме.
— Господа — отвърна им той, — с течение на времето ще ме опознаете и ще ме обикнете. Аз съм много добре приет в Берлин, в Москва, в Копенхаген, в Стокхолм. Отдавна вече, благодарение на влиянието на Лок38, Гордън39, Тренчард, милорд Шафтсбъри40 и толкова други, получих свидетелство за английско поданство. И вие един ден ще ми дадете вашето поданство. Аз съм син на Времето и чакам всичко от баща си.
Когато премина границите на Испания и Португалия, той благодари на Бога, защото видя, че кладите на инквизицията не се палят вече толкова често. У него се събудиха големи надежди, когато видя, че изгониха йезуитите, но се страхуваше, че като се прочисти от лисици, страната може да бъде изложена на нападенията на вълците.
Ако той отново се опита да влезе в Италия, смята се, че най-напред ще се установи във Венеция и че ще спохожда Неаполитанското кралство, макар че религиозният екстаз в тази страна го замайва. Твърди се, че той притежава безпогрешно тайно средство да отделя панделките на една корона, които са заплетени не знам как с панделките на една тиара, и да попречи на кротките коне да отидат да се поклонят на магаретата.41
С една дума, разговорите с господин Андре ми доставят голямо удоволствие и колкото по-често го виждам, толкова повече го обиквам.