Човекът с четиридесетте екю

ГЛАВА IIIПРИКЛЮЧЕНИЯ С ЕДИН КАРМЕЛИТСКИ КАЛУГЕР

Като благодарих на академика от Академията на науките за обясненията, аз си тръгнах смаян, като възхвалявах провидението и тъжно мърморех през зъби: „Само двайсет екю доход, за да живея, и само двайсет и две години живот! Уви, защо животът ни не е още по-кратък, щом сме толкова нещастни!“ Скоро се озовах пред една великолепна сграда. Вече чувствах глад, нямах дори и една сто и двайсета част, която по право принадлежи на всеки човек; но щом ми казаха, че този дворец бил манастирът на преподобните боси кармелитски отци, у мен се събудиха големи надежди и си рекох: „Щом тези светци са толкова смирени и ходят боси, те ще бъдат достатъчно милостиви да ми дадат да ям.“

Позвъних; излезе един кармелит:

— Какво искаш, синко?

— Хляб, преподобни отче. Новите декрети ме лишиха от всичко.

— Ние сами просим милостиня, синко, ние не раздаваме милостиня.

— Как! Вашите свети правила ви повеляват да не носите чорапи, а вие имате царски дом. Нима ще откажете да ми дадете храна!

— Синко, вярно е, че ние не носим нито обуща, нито чорапи, това представлява един разход по-малко. На нас не ни е по-студено на краката, отколкото на ръцете, ако нашите свети правила ни заповядваха да ходим с гол задник, нямаше да ни бъде студено и на задника. Колкото до нашия красив дом, построихме го много лесно, защото получаваме сто хиляди ливри доход от къщи, които се намират на същата улица.

— А, оставяте ме да умра от глад, а имате сто хиляди ливри доход! А не давате ли петдесет хиляди на новото правителство?

— Опазил ни Господ да платим и един обол! Единствено плодовете на земята, обработвана от трудолюбиви ръце, закоравели от мазоли и обливани в сълзи, дължат данък на законодателната и изпълнителна власт. Подаянията, които получаваме, ни дадоха възможност да построим тези сгради, от които събираме сто хиляди ливри годишно, но тези подаяния идват от плодовете на земята, които вече са платили данък и не трябва да бъдат облагани два пъти. Тези подаяния са спасили душата на вярващите, които са станали още по-бедни, за да направят нас по-богати. И ние продължаваме да искаме милостиня и да смучем предградието Сен Жермен, за да можем да спасим още много други вярващи.

След като каза тези думи, кармелитът ми затвори вратата под носа.

Минах пред казармата на сивите мускетари, разказах случката на един от тези господа: те ми дадоха хубав обед и едно екю. Един от тях предложи да отиде да подпали манастира, но друг, по-разумен мускетар, му изтъкна, че още не му е дошло времето и го помоли да почака две-три години.