Човекът с четиридесетте екю - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Волтер (ч. notes)

1

Нантски едикт — декрет, издаден в 1598 г. от крал Анри IV, с който се гарантират религиозните свободи и равноправието на протестантите във Франция. Този едикт е бил отменен от крал Луи XIV в 1685 г.

2

Бивши съдилища, по едно във всяка провинция на кралството преди Френската революция.

3

Отлично, добри и верни контрольоре, понеже в малкото си бил верен, правя те… (лат.) — Б. пр.

4

Жан-Батист Колбер (1619–1683) — министър на финансите през царуването на Луи XIV. Допринесъл много за стопанското процъфтяване на Франция.

5

Гасиен дьо Курти дьо Сандрас (1644–1712) — френски писател, чиито исторически съчинения изобилстват с измислени от самия него „факти“.

6

Себастиен Льопретр дьо Вобан (1633–1707) — знаменит френски военен инженер и маршал; създател на нов тип укрепления.

7

Пиер Льопезан дьо Боагийбер (1648–1714) — френски икономист. Поддръжник на свободната търговия.

8

Арман-Жан дьо Ришельо (1585–1642) — кардинал, бележит френски държавник. Водил ловка външна политика, подчинил напълно феодалните благородници на краля и подготвил установяването на абсолютизма във Франция.

9

Амабл дьо Бурзеис (1606–1672) — дипломат и богослов, секретар на Ришельо. Волтер неоснователно му приписва авторството на „Завещанието на Ришельо“.

10

Алберони (1664–1725) — италиански кардинал, министър на испанския крал Филип V.

11

Шарл Фуке дьо Бел-Ил (1684–1761) — френски маршал.

12

Солип (640–558 пр.н.е.) — велик гръцки държавник, изработил конституцията на Атина.

13

Ликург (IX в. пр.н.е.) — спартански законодател.

14

Триптолем — митически цар на древногръцката държавица Елевзис; според легендата научил хората на земеделие.

15

За брака (лат.). — Б. пр.

16

Санчес — испански богослов.

17

В съвъкупление със светия дух Дева Мария изхвърли семе от утробата си (лат.). — Б. пр.

18

Човешките лица се смеят със смеещите се и плачат с плачещите (лат.). — Б. пр.

19

Татария — френският град Абвил.

20

Волтер има пред вид пруския крал Фридрих II.

21

Чезаре ди Бекария (1738–1794) — италиански правник, допринесъл за хуманизиране на наказателното право.

22

Франсоа-Мари Коже (1723–1780) — ректор на Парижкия университет, в писанията си нападал съвременните философи.

23

Клод-Франсоа Нонот (1711–1793) — френски писател, йезуит, водил полемика с Волтер.

24

Луи Патуйе (1699–1770) — писател, йезуит, автор на брошури срещу Волтер.

25

Лоран де Лабомел (1726–1773) — френски литератор. Автор на „Бележки“ върху Волтеровото съчинение „Векът на Луи XIV“.

26

Ели Фрерон (1718–1776) — френски критик, поддръжник на класическите традиции в литературата и враг на Волтер.

27

Пиер-Анри Ларше (1726–1812) — професор по гръцка литература в Парижкия университет, автор на трудове по археология и преводач от гръцки и английски. Водил остра полемика с Волтер.

28

Волтер има пред вид философа Жан-Жак Русо.

29

„Петит Мезон“ — парижка болница за душевноболни.

30

Йезуити, които са били осъдени несправедливо. Така португалският йезуит Габриел Малагрида е бил осъден за ерес с фалшиви доказателства и изгорен на клада; Хенри Гарнет, английски йезуит, е бил осъден без свидетелски показания и екзекутиран.

31

Мишел Льотелие — йезуит, преподавател по хуманитарни науки и философия и по-късно изповедник на крал Луи XIV.

32

Последователи на Карпократ — александрийски философ от II в., отцепник от християнската църква.

33

Еретици, които отричали автентичността на Евангелието.

34

Калугерки от два женски католически ордена.

35

Поддръжник на партията, която била против ограничаването на правата на правителствата на швейцарските кантони.

36

Конгрегацията по Индекса — съвет от кардинали, натоварен да вписва в един указател (индекс) книгите, които католическата църква не разрешава да се печатат и разпространяват.

37

Сципионовците — римски патрициански род, дал няколко бележити пълководци и държавници: Сципион Африкански, който разбил Анибал, Сципион Емилиус, който разрушил Картаген, и др.