Чудовището на нашата улица

Двадесет и втора глава Мумията се завърна

Първа пристигна Клео. Тя отново последва шума на бушуващата вода през гъсталака и излезе в тайния двор на семейство Щайн. Водопадът все така се разбиваше в скалите отдолу. Поляната пак бе така мокра и подрязана. А над каменната тераса над вира мъглата пак танцуваше. Но този път Клео се чувстваше съвсем различно, защото тялото й съвсем скоро бе напръскано със спрей за тен и тя потръпваше от приятна възбуда.

Бризът на късния следобед повдигна перчема й към небето. Беше малко хладничко за късата бронзова рокля и черните сатенени боти с панделка отзад, но Клео бе твърде празнично настроена за нещо по-обикновено.

— Здрасти — изгука тя.

Франки седеше сама на терасата и си играеше с конците на китката си като коте с кълбо прежда.

— Здрасти — измрънка с наведена глава. Дори сивият й анцуг изглеждаше нещастен.

— Ден за пране, а?

Франки вдигна очи. Цветът на очите й, обикновено синьо-лилав, бе избледнял до скучно синьо на фона на грима й.

— Какво се е случило? Да не са ти потънали гемиите? — попита Клео.

— Все едно.

Клео щеше да й препоръча студени резенчета краставица, димяща чаша от съживяващия кожата еликсир от Нил на Хасина и още по-вдъхновено завръщане. Все пак, като отказа на Рос, Франки бе доказала, че е достоен боец и заслужаваше малко добрина. Но това щеше да почака, докато Клео се увери напълно, че „Чудовището на нашата улица“ няма да бъде излъчен.

— А ти какво правиш тук? — попита Франки повече изненадана, отколкото разтревожена.

— Получих съобщението ти за филма. — Клео седна. — И ако не е много късно, искам да участвам и аз.

— Ха! — изрече Франки през стиснати устни и след това вече не пожела да каже нищо. Не и преди другите да дойдат. И така двете зачакаха, потънали в мълчание.

Не след дълго поляната се огласи от развълнуваните РАД. Те се прегръщаха топло или енергично стискаха ръцете си. Вече не бяха инертното общество, обвързано единствено от своите тайни. Те бяха сила, активното крило на РАД, и бяха започнали мисия за промяна на живот и смърт. Гордостта им беше неприкрита. На всички страни около Клео разговорите като сапунени мехури се появяваха, после се пукаха и пръскаха из двора опиянение.

— От HBO направо ще го грабнат. Те обичат модните драми.

— Така ли? Според мен става повече за комедия.

— Или мюзикъл на Бродуей.

— О, а може някой писател да се опита да направи от него трилогия за тийнейджъри.

— Дали Опра ще включи книгата в своя „Клуб на книгата“ в интернет?

— Естествено. Низвергнатите са нейна любима тема.

— Хм, странно, че тя не е низвергната.

— Хм, странно, че ние сме. Но не за дълго.

— Видя ли рисунките на Джаксън? Нарисувал е всеки от нас като кукла.

— Представи си да те пъхнат в някое детско меню.

— Мммм, вкусно. Само това си представям през цялото време. Впрочем, така ли ми се струва, или някой пече филе на скара?

Клео се чувстваше изненадващо добре, макар най-близките й приятелки да не я поглеждаха дори. Всъщност, чувстваше се царствено. Като хладнокръвна царица, която пази стоически знанието за надвисналата опасност над нейния народ, тя приемаше самотата като плод на мъдростта — на върха винаги е самотно. Но не за дълго. Франки вече се опитваше да въдвори ред и само след минути мехурите щяха да се пръснат. А снимките за Teen Vogue щяха да попият хаоса.

— Благодаря ви, че дойдохте — започна Франки.

Последваха бурни аплодисменти. Сред разгорещилите се страсти Лала, Блу и Клаудин не спираха да поглеждат към Клео и сигурно се питаха защо бе дошла. Дюс й намигна, но предпочете да остане при останалите от актьорската трупа. Джулия се взираше във Франки с очакване в обичайното си зомби състояние. Клод и останалите от братята се виеха триумфално. Мелъди и Джаксън стояха най-отпред и се усмихваха така широко, че ъгълчетата на устните им скоро щяха да се съберат в една окръжност. Те също не знаеха какво ще последва.

Точно както и преди, Франки се покачи на каменната тераса. Но този път не спря рева на водопада. С приведени глави в края на поляната стояха Виктор и Вивека. Те вече бяха научили новините.

— Ще бъда кратка, защото повечето от нас утре имат тест по биология…

— Да, благодаря ти, Джаксън — извика Клод сърдито някъде отзад.

— Аз какво общо имам с това? — Джаксън се изчерви.

— Госпожа Джей е твоя майка.

— И твоя учителка. И каза, че ако не изкараш теста, догодина пак ще ти бъде учителка.

Джаксън, като същински Крис Рок35, разсмя всички. Това приличаше повече на отворена вечер на комедийните таланти, отколкото на понеделнишко събиране след училище.

— Ехо! — Франки пусна искри. С мрачно изражение до нея се изправи Брет. — Хайде спрете да говорите и ме чуйте.

Тълпата притихна.

— Работихме доста върху „Чудовището на нашата улица“ и…

Клод се засмя.

— Клод! — скастри го Брет. — Работата е сериозна. Втори канал няма да го излъчат.

Франки посърна най-много от всички. Хор от гласове се надигна сред РАД.

— Какво?

— Наистина ли?

— Шегуваш се, нали, Брет?

— Разбира се, че се шегува. Защо да не го излъчат?

Клео кръстоса напръсканите си със спрей за тен крака и затвори очи. Усещаше, че се потапя в гореща вана, но вместо с вода тя бе пълна със справедливост. И вместо лавандула, във водата плуваха думите: „Трябваше да се държите за мен“.

— От телевизията казаха, че ще излъчат филма само при условие че разкриете лицата си — обясни Брет.

— Не могат да направят това!

— Те ще ни унищожат!

— Ние отказахме — успокои ги Франки.

Дворът се умълча. Чуваше се само грохотът на водата. За миг Клео изпита съжаление към приятелите си. Не за изгубената слава, а за проваления опит да извоюват свободата си.

— Браво, Франки! — провикна се някой. Били започна да ръкопляска.

Отначало вяли, аплодисментите постепенно започнаха да се усилват, докато всички на поляната се присъединиха и запляскаха за Франки и нейния любим от ГАЩИ. Подкрепата не бе намаляла, но опиянението им се бе изпарило. Пламъкът бе угаснал в очите им. Огънят бе изтлял до тънка струйка дим.

Клео се изправи величествено. С опънати назад лъскави рамене тя прекоси поляната. Като се провираше сред плетеницата от тела, тя се почувства като призрак, тръгнал да дири изгубената си душа.

Клаудин първа я забеляза. Жълто-кафявите й очи като два камъка тигрово око се впиха право в нея. Някога вдъхновение за първата колекция от бижута на Клео, сега те бяха студени и непреклонни.

— Здравейте — заекна Клео.

Клаудин побутна с лакът Лала и Блу. И трите момичета я гледаха ядно.

— Ти какво правиш тук? — попита Лала.

По брадичката й имаше размазано червило, но Клео не се осмели да каже нищо.

— Дойдох да видя дали мога да помогна за филма и тогава…

— А какво стана с безценната ти кариера на модел? — излая Клаудин.

— Отмених снимките. Вие бяхте прави. Филмът е по-важен.

Момичетата си размениха одобрителни усмивки. Клео тъкмо щеше да се разпростре върху измислената „вербална атака, дошла от Ана Уинтур, и големите надежди, които тя възлага на многообещаващата млада дизайнерка (тире) модел“, когато усети на рамото си смущаващо топъл бриз. Той миришеше на лимонен Starburst.

— Били, спри да шпионираш!

— О, извинете. Не знаех, че разговорът е интимен.

— Ако не се махнеш оттук, ще те напръскам със спрей за тен. И тогава сам ще разбереш какво значи интимен. — Клео размаха малкия си пръст. — А и всички ние.

Момичетата се разсмяха.

— До скоро — изпъшка Били и лимоненият бриз изчезна.

— Значи — каза Блу, а сините й очи крещяха „Бизнес!“, — мислиш ли, че ще успееш да върнеш снимките? Сега, когато филмът се отлага.

— Не знам. Не съм мислила за това — Клео въздъхна. — Предполагам, че мога да опитам.

Клаудин нави една кестенява къдрица около пръста си. Дългите й нокти бяха лакирани с кафяви и жълти линии. — Мислиш ли, че и нас ще вземат обратно? Или вече си обещала работата на новите си приятелки?

Объркана, Клео сви професионално изваяните си вежди.

— Бека и Хейли — подсети я Лала.

— Да бе, да! Никога не бих ги поканила на снимки. Обръщали ли сте внимание на структурата им? Толкова е… нормална.

Момичетата кимнаха одобрително.

— Значи все още има шанс да участваме? — попита Клаудин.

— Тоест, ако тренираме позите и си правим упражненията против бръчки?

— Предполагам — рече Клео непринудено. — Ако много искате.

Те кимнаха и писнаха, казаха, че много, много, много, много искат.

— Клаудин, мислех си — Клео се наведе и докосна къдриците й, — ако искаш, можеш да сложиш обеците ми на рождения си ден — може би за една бляскава снимка за шестнайсетия ти рожден ден!

— Наистина ли? — изпищя Клаудин. — Това е чудесно!

— Това означава ли, че ми прощавате за егоизма? — попита Клео.

— А ти ще ни простиш ли за прибързаността? — отвърна Лала.

— Само ако ми простиш, че ще ти кажа да изтриеш червилото от брадичката си.

— Много благодаря — тросна се тя на Блу и Клаудин. — Защо не сте ми казали?

— Разкривената ти очна линия погълна цялото ни внимание и не сме забелязали — изкикоти се Блу.

Всички се засмяха. Дюс погледна към тях и вдигна палци във въздуха. Клео му намигна точно когато момичетата я придърпаха за групова прегръдка. С Дюс щеше да се оправя по-късно.

— Мумията се завърна! — извика Лала.

— Мумията се завърна! — усмихна се Клео.