Цвят от скреж

Глава 10

Рейвън намести чувала с дъбравника на раменете си и огледа живописното селце Юрика Спрингс, чиито извити улици предизвикваха чувството му за ред и логика. Колиби от дървени трупи, мъждукащи лампи на фона на мрачното сиво небе, тук-там дори няколко платнища. Селцето приличаше на гранично селище, което е вдигнато само за една нощ. Облечено в бяло, селцето приличаше на селище в Тиролските планини — без нито една равна улица. Намести още веднъж тежкия чувал на гърба си.

Рейвън и Мисти вървяха по улица „Спринг“, която беше далеч от мястото, където бяха оставили каруцата и мулето си. Минаха покрай един салон, откъдето се чуваше музика, изпълнявана на пиано. Точно тогава оттам излязоха няколко планинци, усмихнаха се широко и стиснаха ръката на Рейвън. Гордост стопли сърцето на Мисти. Сега Рейвън беше най-известният човек в долината Ред Оук и близката околност. Никой не беше по-обичан от лекаря, който беше спасил живота на Томи Брустър в най-лошата нощ на годината. Дори хора, които не страдаха от никаква болест, се отбиваха да го видят само за да могат да се похвалят с това на приятелите си. Той не само беше вече един от тях, той беше герой.

Мъжете продължиха по пътя си, а Мисти и Рейвън най-после пристигнаха в магазина на мистър Танър. Магазинът беше близо до гарата, откъдето тъкмо потегляше един парен локомотив.

— Спомням си времето, когато работници полагаха тук релсите — каза тя замислено. — Чуковете им ечаха като че ли из цялата долина. Това беше най-голямото събитие в този малък градец.

— Хайде да погледаме влака — предложи Рейвън, загледан в лицето й, повдигнато към него. Въпреки споровете, които имаше с баща си, той с гордост гледаше надписа на машината:

Проницателността и острият търговски нюх на Езекийл бяха поставили началото на железопътната компания и дори само този факт беше достатъчен той да изпита задоволство. Сградата на гарата имаше два етажа, като на първия от тях имаше отоплена чакалня за пътниците. Като се вгледа по-отблизо, той видя, че има помещение за багаж и за приемане на колетни пратки и писма. Обхванат от носталгия, се заслуша в тракането на колелата на влака, който изчезна в снежната пелена. Изведнъж го осени мисълта, че тези релси свързват Юрика Спрингс и Сейнт Луис, където много хора се тревожеха за него и очакваха завръщането му. В чакалнята той видя карта на Съединените щати и разписание на влаковете. Посочи огромната черна точка, която представляваше Сейнт Луис на картата.

— Погледни тук — каза той на Мисти. — Тук е домът ми. А по този път пътувах, докато стигна до планините Озарк. — И той проследи с пръсти червените линии на картата.

Тя се наведе и втренчи поглед.

— Тази малка точка е Сейнт Луис? Мислех, че е по-голям.

Рейвън се поизправи и се засмя.

— Е, разбира се, че е по-голям. Той е вратата към Запада, перлата на Мисисипи. — Въпреки новото си положение в долината, той изпита силна носталгия по дома, по града, който преди нямаше търпение да напусне и в който сега копнееше да се върне. — Не искаш ли някой ден да отидеш там, в Сейнт Луис? — Тонът на Рейвън беше умолителен. Той не сваляше поглед от лицето й, което издаваше известни съмнения. — Сейнт Луис има всичко. Пристанище на реката, красиви къщи и големи магазини, театри, катедрали и дори симфоничен оркестър, както и един от най-добрите вестници в Щатите.

Мисти постави длан върху неговата.

— А има ли там планини и бързи поточета и дървета, толкова високи, та да не се виждат върховете им?

Той се засмя.

— Не, но…

— Там пълно ли е с еноти, сърни и птички, които да изливат сърцата си в песни?

— Не, но…

— Въздухът там чист ли е и блести ли като кристалчета, студена ли е водата? — попита тя и премигна, за да отърси клепките си от снега.

Той въздъхна раздразнено.

— Не, разбира се, че не, но…

— Е, щом там няма всички тези неща — отбеляза тя високомерно, като разтри ръцете си, облечени в ръкавици, — не искам да отида. — Вдигна високо брадичка и тръгна към магазина на мистър Танър, с което показа, че въпросът е приключен.

Само с няколко бързи и широки крачки, той я настигна.

— Не знаеш какво говориш. Няма друго място като Сейнт Луис!

— Можеш да го повтаряш колкото си искаш. Пет пари не давам.

Той я хвана и я завъртя с лице към себе си.

— Откъде знаеш, че няма да ти хареса, след като дори не си го виждала? — попита я с нарастващо раздразнение. — Отговори ми, мис Всезнайке!

— И в ада не съм била, но знам, че там няма да ми хареса. И няма да си купя билет за влака само за да проверя дали наистина ще е така. — Тя се отдръпна, очите й хвърляха мълнии. — Не се тревожи, знам какво е в Сейнт Луис!

— Не, не знаеш! — извика той, гледайки я как върви пред него. — Никога не си напускала планините!

— Леля Изи ми разказа за Сейнт Луис — отвърна тя през рамо.

Той я настигна.

— А леля ти Изи живяла ли е там?

— Не, но аз знам, че онова място е лошо. Няма да се преместя да живея в Содом и Гомор.

Той избухна в смях.

— Содом и Гомор?

— Да. Леля Изи има братовчедка на име Айда Бел.

— О, разбирам — отговори той, като не вярваше на ушите си. — Айда Бел живее там?

Той хвана ръката й и двамата спряха пред витрината на магазина, изпълнена с реклами.

— Не — отговори Мисти с тон, който даваше да се разбере, че започва да се ядосва. — Айда Бел има племенница, която е омъжена за Рип от Беривил. Рип е приятел на Люк Галахър от Спрингфийлд. Веднъж Люк говорил с един човек, който пък има втори братовчед, който пък веднъж говорил с един продавач на дърва. Продавачът на дърва пък говорил с един бизнесмен, който правел редовни пътувания до Сейнт Луис.

Бяха спрели до една бяла дървена пейка.

— Редовни пътувания? — повтори Рейвън, опитвайки се да разбере обърканата информация, с която току-що го бяха засипали.

Тя сложи ръце на хълбоци.

— Да. На всеки две-три години този беден човечец трябвало да си запушва ушите и да си затваря очите, за да влезе в този Содом и Гомор независимо дали го искал или не.

Рейвън се усмихна. Мисълта да се сравнява Сейнт Луис със Содом и Гомор му се виждаше много смешна. Мисти въздъхна, а после прехапа устни.

— Не искам да отида в Сейнт Луис. Аз съм момиче от планината и такова искам да си остана. Виждаш ли, бизнесменът е разказал всичко на продавача на дърва, той — на втория братовчед, той — на своя приятел, приятелят му — на Люк, Люк — на Рип, а Рип — на съпругата си, която пък разказала всичко на Айда Бел, Айда Бел го повторила на леля Изи, а леля Изи — на мен. Не можеш да обориш информация от първа ръка като тази. Не, не искам да отида в Сейнт Луис!

— Но това е смешно! — извика Рейвън. — Нямаш ни най-малка представа, какъв е този град. Ти си предубедена…

Тя влезе в магазина и той остана сам с вятъра на тротоара.

— Имаме нужда от свещи за елхата и ориз, защото Езра много обича оризов пудинг — извика му тя, като му хвърли поглед през рамо. — О, трябва да вземем и ментови бонбони. Без тях Коледа не е Коледа.

Рейвън, който си мислеше, че ментовите бонбони са най-малкият от всичките му проблеми, също влезе в магазина и затвори вратата след себе си. Рафтовете от едната страна бяха пълни с бурканчета и кесии с продукти, а от другата — с лекарства. В задната част се виждаха бижута, ножове и очила за по петдесет цента. Мисти се огледа в празния магазин, а после направи крачка към задната част и извика:

— Мистър Танър? Тук ли сте? Аз и Рейвън ви носим малко дъбравник.

Ароматът на кафе се смесваше с този на тютюн, домашна шунка, кожени седла и ботуши. Рейвън остави чувала на тезгяха, където имаше няколко торби с ментови бонбони и ванилов шоколад. Пое си дълбоко дъх. Господи, колко много аромати, помисли си той. В Сейнт Луис нямаше нито един магазин, който да атакува сетивата по този начин. Въздъхна раздразнено, защото беше разбрал, че ако се води по ума на Мисти, никога вече няма да види Сейнт Луис. Как да й обясни, че като негова съпруга ще бъде принудена един ден да напусне любимите си планини и да отиде да живее в Содом и Гомор, място, което предварително беше решила, че мрази?

Чуха се гласове и слаб мъж с очила и бяла престилка излезе от склада.

— Значи вие сте лекарят от Сейнт Луис, за когото всички говорят — отбеляза той, усмихна се и около устата му се очертаха бръчици. — Какво мога да направя за вас, доктор Рейвън? Имам уиски, което облекчава болката, и библии, които пък успокояват духа. Продавам всичко, като се започне от пелени и се стигне до зъбни протези.

Рейвън развърза чувала и изсипа малко от билката върху тезгяха.

— Днес няма да имаме нужда от такива неща. Мисти каза, че често купувате нейните билки.

Мъжът взе няколко стръка, гледа ги внимателно известно време, после взе молива, затъкнат зад ухото му, и записа нещо на гърба на една хартиена кесия. Сложи няколко стръка върху кантара и каза:

— Да, билката е първокачествена, добре изсушена. — Погледна ги над очилата си. — Мога да ви дам двайсет цента за паунд — предложи им.

Лицето на Мисти грейна.

— Сделката ще стане, мистър Танър. Това е най-добрата цена, на която мога да се надявам — пошушна тя в ухото на Рейвън. Взе едно пакетче кафе и го сложи в торбата си. — По-добре да побързаме, преди той да е променил решението си.

Мистър Танър им каза:

— Вземете каквото желаете, докато аз претегля билката.

Те взеха бонбони, ориз, захар и всичко, от което щяха да имат нужда по Коледа, и сложиха покупките в книжни кесии. Като вдигна поглед, Рейвън видя Мисти да се възхищава на една рокля, която висеше от тавана, за да се вижда по-добре. Беше украсена с дантели, а ред малки копчета се спускаха по цялата й задна част. Лицето на Мисти грееше. Тя допря плата до бузите си, за да му се полюбува. После, като видя, че Рейвън я наблюдава, се изчерви и започна да прибира кесиите с брашно в торбата си. Докато уреждаха сметката си с мистър Танър, Рейвън видя чифт семпли златни халки, поставени върху парче кадифе, проблясващи под онази част от тезгяха, покрита със стъкло.

— Имали още нещо, което мога да ви покажа, мистър Рейвън? — попита го мистър Танър почтително.

Мисти го гледаше, а лицето й грееше радостно.

— Да, ще купя онази рокля ей там и един чифт от тези брачни халки — каза той, без да сваля поглед от лицето й.

Сърцето на Мисти подскочи в гърдите. Тя не познаваше човек, който да е достатъчно богат, за да си купи златни брачни халки. Не беше и сънувала, че тя самата може да притежава такава халка. А Рейвън беше готов да й направи толкова скъп подарък! В очите й заблестяха сълзи, а той я погледна с такава нежност, че я накара да се изчерви. Някъде като отдалеко тя чу гласове и разбра, че Рейвън и мистър Танър разговарят. Собственикът беше готов да открие кредит на Рейвън, защото вярваше, че като лекар той ще може да плати за покупките и по-късно. И ето, че Рейвън вече сваляше ръкавицата й, за да й сложи брачната халка! Но преди това той се наведе и целуна малката й длан с толкова обич, че тя беше готова да се разплаче. Халката й беше съвсем по мярка. Пръстенът блестеше пред очите й, блясъкът му беше равен по сила на огъня, който гореше в сърцето й. Рейвън я прегърна и притисна към гърдите си. Милваше гърба й и тя забрави колко ядосана беше, когато двамата разговаряха за Сейнт Луис. За първи път имаше рокля, купена от магазин! Те бяха женени и макар още да не беше й го казвал, той сигурно я обичаше, щом й купуваше златна халка. Рейвън й се усмихна топло, с неизразима нежност.

— Това не е пръстенът, който бих избрал, ако зависеше от мен, но ще стане на първо време — каза й.

Мисти обви врата му с ръце и го целуна пред очите на мистър Танър и Бил Уигинс, който току-що беше влязъл в магазина и извикал, че ще купи мехлем за мулето си.

А Мисти забрави за Сейнт Луис и за необходимостта някога да се срещне с богатия баща на Рейвън. Мислеше само за това, че е най-щастливата жена в долината Ред Оук и дори в целия щат Арканзас.

Навечерието на Коледа в долината Ред Оук беше доста студено, но огънят в колибата на Мисти хвърляше златни отблясъци, които докосваха предметите и им придаваха почти неземни очертания. Мисти стоеше пред напуканото огледало и пробваше роклята си за трети път днес Черните й коси блестяха, кожата й беше чиста и бяла, а щастието караше зелените й очи да блестят като смарагди. Ръкавите, обточени с дантели, и дългите поли на роклята я караха да изпитва възторг, непознат дотогава. Докато вчесваше косата си, светлината се отразяваше от златната й халка, а сърцето й преливаше от радост. Рейвън, който до този момент беше опаковал подаръци, отиде при нея и ръцете му обхванаха гърдите й, а устните му се сведоха над бялата й шия.

— Тази нощ си хубава като кралица — каза й той нежно. — За какво мислиш?

— Мислех за това, че беше истинско чудо, дето те намерих на пътя — прошепна тя. — Какъв късмет имах, Господи!

Той я обърна към себе си и нежно погали косата й.

— Повярвай… — каза й тихо — наистина е било чудо, но късметът си беше изцяло мой.

Думите му докоснаха някаква дълбоко скрита струна в душата й. Близостта и мирисът на тялото му накара кръвта й да потече по-бързо. Той докосна нежно устните й със своите и тя почувства толкова силен копнеж по него, че краката й омекнаха. Стисна здраво раменете му, а той задълбочи целувката. Зърната й се опряха почти болезнено в сатенената рокля. Беше страстно влюбена в него, изпитваше диво щастие, когато той беше до нея, чувстваше се самотна, когато го нямаше, но когато се сетеше за това, колко много неща още не знае за него, й се свиваше сърцето. Беше се изплашила до смърт, когато в Юрика Спрингс той й заговори за желанието си да посети Сейнт Луис.

Той обсипа с нежни целувки челото и бузите й и я погледна с очи, потъмнели от страст. Между бедрата й се разля сладка топлина, защото знаеше, че скоро ще изгасят лампата и ще си легнат. Но сега й се искаше да намери някакво извинение, за да постоят още малко и да се порадват по-дълго на разбирателството, което цареше между тях. С тяло, предчувстващо ласките му, тя го погледна изпод полуспуснатите си клепачи и прошепна:

— Хайде сега да отворим подаръка ти.

Той й хвърли поглед, изпълнен със съмнения.

— Сигурна ли си?

Тя се изплъзна от ръцете му и отиде бързо до малкото коледно дръвче в ъгъла. Под него лежаха няколко подаръка, изработени вкъщи и завити в кафява хартия. Клоните на дръвчето бяха украсени с пуканки, червени боровинки и свещички.

— Разбира се, че съм сигурна — отговори тя, коленичи до дървото и започна да рови из подаръците.

За Лъки тя беше изработила гребен, над който се беше трудила дълги часове; за отец Джубал беше изработила възглавница, пълна с гъши пух, който беше събирала цяла година; а за Били Червеното шалче — в случай, че го видеше — имаше кутия с бонбони. Но в подаръка на Рейвън беше вложила най-много усилия. В редките моменти, когато оставаше сама, беше успяла да му оплете красив вълнен пуловер. Не можеше повече да крие радостните си предчувствия. Взе пакета и му го подаде, като се питаше какво ли ще си помисли такъв богат човек като него, щом види своя първи домашно изработен подарък.

— Ето — каза тя гордо. — Отвори го.

Погледът му беше нежен като ласка.

— Благодаря ти — прошепна той.

— Не е много — каза тя с усмивка. — Най-хубавият ти подарък ще дойде малко по-късно.

Те се засмяха. Тя го поведе към стола до огнището. Въздухът беше изпълнен с аромата на много подправки, защото тя току-що беше привършила с приготовленията за празника. Всичко беше готово и очакваха Лъки и отец Джубал. Тази вечер всичко беше толкова топло и уютно! Искаше й се да може да спре времето, да задържи този миг завинаги. Но докато гледаше как Рейвън отваря подаръка си, си помисли, че въпреки празниците, той сякаш нямаше настроение тези дни. Макар да казваше, че се радва на завръщането на Езра у дома, поведението му говореше друго. А имаше и нещо дълбоко в погледа му, което силно я тревожеше. Тя също се тревожеше, защото не беше събрала смелост да пише на брат си за женитбата си, и се чувстваше виновна, че не го беше сторила. Беше си казала с въздишка, че това е новина, която е най-добре да се съобщи лице в лице.

Преди Рейвън да е успял да види пуловера, отвън долетя тропот от конски копита. Отпърво тя изпита страх, а после си каза, че това е глупаво. Сега Рейвън беше приет и от най-заклетите си врагове. Ездачът можеше да е само приятел. Разбира се, това сигурно е Езра! Тя почувства радост, но и нервна възбуда. Скочи да отвори вратата, но Рейвън поклати глава и сложи длан върху нейната, за да я спре. Той сам отиде да посрещне новодошлия.

Когато той излезе, Мисти изтича до прозореца и дръпна завесите. Светлината от лампата освети снега под прозореца. През падащия сняг тя видя фигурата на мъж да слиза от коня и сърцето й се сви, защото фигурата беше прекалено дребна. Не можеше да е на Езра. Не, този мъж беше облечен в модерно зимно сако за яздене с кожена яка. Шапката и ботушите му също бяха скъпи. Рейвън стоеше неподвижен и гледаше непознатия с невярващи очи, но тя усещаше, че той го познава. Когато те поставиха длани на раменете си, тя разбра, че е била права. Изпита страх, защото този мъж не познаваше нейния свят. Тя усещаше, че той носи новини, които ще накарат Рейвън да напусне планините, че ще разбие нейното щастие. Тревогата на Мисти прерасна в силен страх, но тя притежаваше жизнена сила, която щеше да й помогне и този път да посрещне приближаващата опасност. С ускорен пулс, тя наметна шала върху главата си и изтича вън от колибата. Въздухът беше студен и свеж. Тя отиде до Рейвън и хвана ръката му. При нейното приближаване непознатият млъкна. Рейвън обви кръста й с ръка и я погледна с тревожни очи.

Непознатият беше висок почти колкото Рейвън и приличаше на него. Лицето му обаче издаваше по-слаб характер. Той я гледаше с нескрита изненада, но тя видя и топлота в тъжните му очи. И изведнъж разбра кой е той — братът на Рейвън. И инстинктивно усети, че сега ще се разкрият онези тайни, които Рейвън отказваше да сподели с нея. Той хвана лицето й в дланите си и каза:

— Мисти… Уорън е изминал целия път от Сейнт Луис до тук, за да ме намери. — Сърцето й се сви, защото най-лошите й предчувствия се потвърдиха. Заболя я и заради болката, която видя в очите на Рейвън. — Хайде да влезем в колибата. Няма да повярваш на онова, което имам да ти кажа.

Мисти вдигна поглед към мрачното лице на Рейвън. С глас, тих като шепота на вятъра, тя попита:

— Как ти е името?

Той коленичи в краката й и взе ръката й.

— Името ми е Адам Девънпорт. — Наведе чернокосата си глава, а после вдигна поглед към нея. — Излъгах те в онзи първи ден, когато ти ме попита как се казвам. — Стисна силно ръката й. — Излъгах, за да те предпазя, любима, за да не те нараня. — В очите на Рейвън имаше само мъка. — Знаех, че това не е правилно и с всеки изминал ден все повече ме болеше, че не успявам да ти кажа истината. Беше ужасна грешка. Непрекъснато търсех сгоден момент да ти го кажа, но винаги нещо ми попречваше.

Мисти беше толкова изненадана, че не разбираше какво й казва той. Но когато думите му най-после стигнаха до съзнанието й, тя се отдръпна от него. Направи огромно усилие, за да се изправи на крака. Уорън беше отишъл да прибере коня в конюшнята, да го нахрани и напои. Тя и Рейвън бяха сами. В колибата беше настанала мъртва тишина, беше студено. А само преди половин час тя беше изпълнена с топлина, щастие и смях.

На Мисти й се струваше, че Рейвън е изтръгнал сърцето й — толкова болно й беше. Тя го беше дарила с цялата си любов, мечти и надежди, а той я беше излъгал. Тя го искаше толкова много, че беше решила, че бракът им може и да потръгне, но сега разбра, че той само я беше използвал — за удоволствие. Тя си спомни как бяха стояли пред гроба на дядо му, а той все избягваше да отговори на въпросите й за неговото име. И се запита дали Езра не беше прав, дали пък всички онези ужасни неща, които чуваше за Девънпортови още в детството си, не бяха истина. Виеше й се свят. Погледна Рейвън и видя неговата тъга, неговата мъка. Странно, но това само засили болката й. Нима той си мислеше, че ще успее толкова лесно да изкупи вината си! Да каже няколко думи за извинение и с това да приключи въпроса! Тя беше глупачка! Чувстваше се така, сякаш животът й беше разбит.

Рейвън гледаше Мисти. Видя как руменината изчезна от лицето й, как тялото й започнала трепери. Забеляза, че гърдите й започнаха да се повдигат по-често отпреди — като че ли се бореше за въздух. Изпита съжаление — не, дълбоко разкаяние. Отиде при нея и я прегърна. Тя се опита да се изплъзне, но той я задържа. Все пак беше доста по-силен от нея. Отчаяно започна да търси думи, които да облекчат болката й.

— Прости ми. Трябваше да ти кажа. Аз…

Тя се завъртя диво и успя да се отскубне от ръцете му. В очите й блестяха сълзи.

— Как можа да направиш това? — извика тя. Гледаше го, без да мигне, с укор. — Нима ме помисли за толкова тъпа, че да можеш да ми говориш каквито лъжи си пожелаеш? — добави тя възмутено, дълбоко обидена.

— Не, разбира се, че не. Знаех, че не постъпвам правилно, но продължавах да чакам. Чаках по-сгоден момент, за да ти кажа — отговори с глас, сякаш се задушаваше.

Тя стисна устни.

— Но не намери достатъчно сгоден момент, нали? — Тя кипеше от гняв. Вдигна високо брадичка и срещна погледа му. — Нима щеше да чакаш, докато се срещна с баща ти или пък просто щеше да си отидеш, когато леглото ми ти омръзнеше?

— Не, по дяволите! — извика той. Копнееше да я вземе в прегръдките си, да направи така, че болката й да се стопи. Прокара ръка през косата си, направи усилие, за да сдържи собствените си чувства. — Уорън е дошъл да ми каже, че баща ни е на смъртно легло — каза най-после и видя съчувствие да се изписва по лицето й. — Джон страдаше от сърце, откакто се помня. А преди седмица е получил силен сърдечен удар.

Тя отиде до един от столовете и стисна облегалката му. Като че ли беше по-спокойна вече. Рейвън закрачи от единия край на колибата до другия, за да намали гнева, нервността и разочарованието си. Като си мислеше за бащата, когото никога не беше обичал, изпитваше много и все противоречиви чувства. И болка.

— Трябва да отида да го видя. Може би ще успея да направя нещо за него — обясни той и я погледна. Тя стоеше, свела рамене. — Ако не мога да му помогна, приличието и здравият разум изискват да се сдобря с него, преди той да си отиде от този свят. — Усети празнота в себе си, защото не изпитваше естествена обич към човека, дарил му живот. Беше изпълнен само с чувство за дълг — дълг, който трябваше да изпълни. Той я погледна. — Искам да дойдеш с мен.

Молбата му я изненада и разтърси. Макар да изпитваше съчувствие към него, тя още му беше много ядосана.

— Искаш да дойда с теб в Сейнт Луис? — попита тя, като да не вярваше на ушите си, и бавно седна на леглото.

След всичко, което й беше сторил, как можеше да я моли да отиде с него в града, който презираше? Изпитваше едновременно объркване, отчаяние и гняв, които й причиняваха болка в областта на сърцето. Затвори очи и си помисли, че никога вече няма да изпита сърдечна топлота и пълно щастие.

Отвън се чуха стъпки. Уорън отвори вратата и влезе, а заедно с него нахлу и струя студен въздух. Той веднага схвана положението и се огледа смутено.

— Аз… съжалявам — каза неуверено. — Не исках да…

— Забрави го — каза Рейвън. Посочи му стола до огнището. — Разкажи ми какво става у дома. Ела, седни до огнището и се стопли.

Рейвън погледна Мисти и лицето му й каза, че той съжалява за това, че са ги прекъснали. Но тонът му й подсказаха, че той обича по-малкия си брат, който й се струваше странно безпомощен. Въпреки гнева си, тя изпитваше възхищение от него за това му качество. Изпита облекчение, че Рейвън се беше съобразил и й беше разкрил истинското си име в отсъствието на брат си. Преди да отиде в конюшнята, той беше поседял малко при тях и му беше сервирала бисквити и горещо кафе. Бяха разговаряли и тя беше впечатлена от неговата интелигентност и любезност. Сега той изглеждаше много по-добре от онзи премръзнал непознат, какъвто беше в началото. Беше им разказал как хората в Юрика Спрингс го упътили към дома на Рейвън, известния и обичан от всички доктор.

Мисти знаеше достатъчно за човешката природа, за да разбере, че Уорън се гордее с по-големия си брат, но е огорчен, че вечно е в неговата сянка. Чувстваше топлота към него, защото виждаше съчувствие към нея в погледа му. Уорън съблече прекрасните си връхни дрехи и пуловера си, настани се до огнището и заговори, а Рейвън се изправи, за да го чува по-добре. На лицето му беше изписана силна мъка. Тя гледаше право пред себе си, едва разбираща думите им, опитвайки се да подреди собствените си объркани мисли. Мигове по-късно чу тропот на конски копита, който идваше много отдалеч. Обзе я тревога. Езра, помисли си тя и погледна Рейвън и Уорън, които бяха така погълнати от разговора си, че не бяха чули почти недоловимия звук.

Паниката й се засилваше. Тя отиде до прозореца, дръпна завесите и се вгледа в мрака. Не можа да види нищо, защото снегът валеше много силно. Но като си спомни колко силен е брат й и колко горещ темпераментът му, обзе я ужас. И ето, че секунда по-късно го видя. Позна кобилата му. Той скочи на земята и завърза юздите за близкото дърво, очевидно нетърпелив да я види, преди да заведе кобилата в конюшнята. Стомахът й се сви на топка, видя умората, изписана на лицето му. Видя как той взе от седлото един пакет — очевидно, коледен подарък за нея. Паниката й беше толкова голяма, че краката едва я удържаха права. Тя се завъртя към Рейвън и брат му, за които сега много се тревожеше — не, за които изпитваше силен страх. Устата й беше така пресъхнала, че едва можеше да говори.

— Езра е тук! — извика тя.

Едва успя да застане до Рейвън и огромният Езра Малоун влезе в колибата и заключи вратата след себе си.