Цвят от скреж

Глава 13

На следващата сутрин, като отиваше към магазините за дрехи, Мисти мина покрай мисис Хъксли, която стоеше във фоайето, и се направи, че не забелязва нейното неодобрение. Като излезе навън, на оскъдната зимна светлина, тя пое дълбоко студения въздух, радостна, че ще бъде далеч от мрачната къща, където всички като че ли бяха тъжни и говореха шепнешком. Беше решила да загърби вчерашния инцидент и да положи ново начало. Очевидно, за градските хора външността беше от огромно значение. Щом те искаха това, тя щеше да се облече като тях. Нат я чакаше усмихнат до прясно боядисаното ландо.

— Добро утро, мисис Девънпорт — извика й той. — Утринта е прекрасна, нали? — В очите му се забелязваше известна несигурност, когато погледна входа на къщата. — Къде е мистър Уорън? Казаха ми, че той ще дойде с вас.

— Не съм го виждала. — Мисти сви рамене. — Реших, че мога да отида и сама!

— Добре — отговори Нат. — Рейвън ми каза, че брат му обикновено закъснява. Предполагам, че ще ни настигне със своята собствена карета. — Нат намести шапката си и се засмя облекчено, а после й отвори вратата с думите: — Предполагам, че и сама можете да се справите, мадам.

— Не — каза Мисти. — Искам да съм горе, до теб. Искам да разгледам града и да науча къде какво има.

— Но нито една дама не прави така, мадам — обясни й Нат.

Мисти сложи обутия си в ботуш крак на колелото и се качи на мястото на кочияша.

— Аз не съм нито една от дамите, аз съм си аз — каза му през рамо. — И не искам да бъда затворена в този капан, откъдето нищо няма да мога да виждам.

Нат затвори вратата и заобиколи каретата. Изражението му беше измъчено.

— Да, мадам, както кажете — отговори той. — Но това е най-странното нещо, което съм виждал. — Пое юздите и ги тръсна леко. — Хайде, тръгвайте, момичета. Ще купим на мисис Девънпорт нови дрехи и тя ще стане най-красивата дама в Сейнт Луис.

Каретата се отдалечи от къщата, а лекият бриз галеше лицето на Мисти. Тя виждаше отлично наоколо си. Само след минути стигнаха търговския център на града. По тротоарите вървяха ранобудни минувачи, а собствениците на магазини поставяха отпред сергии, на които излагаха част от стоките си. Но, независимо какво правеха, всички спираха, за да видят красивото момиче, облечено така, както се обличат в планините. Тя се облегна назад и огледа улицата пред себе си.

— Знаеш ли, Нат — каза замислено, — не мисля, че разбирам гражданите. Те като че ли се интересуват от това, какво мислят останалите хора за тях. В планините Озарк ме приемаха навсякъде, а тук не съм добре дошла за никого. — Тя изпусна тежка въздишка. — Джон ме смята за безполезна, а мисис Хъксли е студена като мрамор.

— О, мадам, просто не сте били тук достатъчно дълго — опита се да я окуражи Нат. — Само това е, което ви пречи. Дайте време на гражданите и те ще ви приемат.

Мисти оценяваше приятелския му тон и се чувстваше добре с него. Осмели се да попита:

— Ние сме богати, нали? Наистина много богати, нали?

— Мадам — каза той и широка усмивка се разля на абаносовото му лице, — ние сме най-богатите в цял Сейнт Луис.

И тогава Мисти зададе въпроса, който я измъчваше още от пристигането й.

— Но щом семейство Девънпорт е толкова богато, защо всички в къщата са толкова тъжни?

Тя почувства напрегнатостта му, когато той отговори:

— Нещата бяха по-различни, когато първата мисис Девънпорт беше жива. О, мистър Джон непрекъснато крещеше и тогава, но не беше истински зъл. И когато прекрасната му съпруга почина, неговото щастие и веселост умряха с нея. — Лицето му видимо помръкна. — След това нещата не потръгнаха нито с него, нито с момчетата му.

Мисти мълчаливо пое информацията и изпита съжаление към малкото тъжно момченце, каквото сигурно е бил Рейвън. Разбра, че въпреки бедността, нейното детство е било щастливо. Искаше да зададе на Нат още много въпроси, но усещаше, че за момента той се е отдръпнал от нея.

Няколко минути по-късно той спря каретата пред най-елегантния магазин за дрехи в града и помогна на Мисти да слезе от капрата. Тя му се усмихна.

— Хайде, влизайте и си купете най-хубавите дрехи, които намерите. — Той също й се усмихна. — И не забравяйте, че ние сме най-богатите в Сейнт Луис!

Мисти хвърли поглед към огромната стъклена врата и настроението й спадна. Обърна се към Нат, който й кимна окуражително, и разбра, че не може да се откаже. И тъй като нямаше друг избор, завъртя топката на вратата.

Като влезе вътре, Мисти видя, че подът е застлан с красиви килими, а на блестящи като злато закачалки са закачени най-красивите рокли на света. Изумена, тя почти замръзна на прага. После дръпна шнура на звънчето и подскочи тревожно, като чу звъна му. Веднага се появи висока дама с посивяла коса.

— Добро утро, млада госпожо — поздрави я тя небрежно, а погледът й показваше, че мястото на Мисти не е в магазина. — С какво, мога да ви помогна?

Мисти изрече на един дъх:

— Аз съм Мисти Девънпорт и искам да си купя дрехи, рокли, искам да кажа. — Сведе поглед към роклята си и мислено я сравни с копринената синя рокля на дамата. — Никога досега не съм напускала долината Ред Оук, а там рокли не се носят много често.

Жената присви очи.

— Казахте, че последното ви име е Девънпорт? — попита тя, изведнъж станала любезна. — Нима Джон Девънпорт ви е роднина?

Мисти кимна.

— Да. Омъжена съм за по-големия му син, Рейвън. Брат му сигурно ще дойде по-късно — каза тя и хвърли поглед към улицата. — Няма кой да ми помогне, освен Нат. — Погледна жената и видя изражението й, което показваше недоволство. — Може ли той да застане близо до вратата, за да вижда роклите?

— А кой, ако мога да попитам, е Нат?

— Кочияшът ни — отговори Мисти с усмивка. — Той наистина е много мил и…

Жената беше ужасена.

— Аз мога да ви помогна с избора на роклите — каза грубо. — Не е необходимо кочияшът ви да стои пред нашия магазин заради това! — Тя се изчерви силно, хвана Мисти за лакътя и я поведе към пробната. В същото време от вътрешната част на магазина излязоха няколко млади продавачки, закрили устите си с ръце, за да потиснат кикота си.

Жената смръщи вежди.

— Донесете по-бързо кафявата кадифена рокля и зелената копринена! — нареди им тя.

Мисти влезе в пробната и съблече якето си. Присмехът на момичетата й причини болка, но тя беше в плен на ситуацията и се опита да спаси гордостта си, като се престори, че не е забелязала. След минута момичетата донесоха великолепните рокли. Секунди по-късно няколко чифта ръце я разсъблякоха и тя скръсти ръце пред гърдите си, чувствайки се гола и уязвима. Шапката с широката периферия и ботушите още бяха на нея и жената извърна неодобрително глава.

— Хайде — каза тя на Мисти, — трябва да започнем всичко от самото начало. — И започна да дърпа единия й ботуш. — Донеси за мисис Девънпорт най-добрия ни корсет — нареди тя на момичето, което беше донесло кадифената рокля.

Час по-късно в пробната имаше цял куп копринено бельо и поне дузина скъпи рокли. Мисти погледна отражението си в голямото овално огледало и се възхити на образа си, но практичността й, която беше необходима за живота в планините, се възмути от цената. А още по-лошо беше това, че я накараха да премери три корсета, кой от кой по-стегнат, бяха заболи карфици навсякъде по дрехите й и сега единствената й мисъл беше как да избяга от това мъчение. Като чу гласа на Уорън, който разговаряше с едно от момичетата, тя се втурна навън от пробната, обаче жената твърдо я задържа, тъй като трябвало да закопчее всичките копчета на роклята. Но когато и това беше направено, Мисти се втурна в централното помещение на магазина. Уорън седеше на един от столовете и изглеждаше много нещастен. Той се изправи на крака, а на лицето му се изписа силна изненада.

— Съжалявам, че закъснях — каза той тихо. — Трябваше да отида до бизнес центъра на града, за да изпълня една поръчка на татко и…

— И какво? — попита тя, като се чудеше какъв ли може да е проблемът.

Той хвана ръката й, накара я да се завърти и се възхити на външния й вид.

— Много си красива — каза той топло. — Непременно трябва да купиш тази рокля.

— Но тази е като останалите — каза Мисти и хвърли поглед към момичетата, които бяха се обърнали плътно една до друга и си шушукаха тихо. — Накараха ме да облека дузини рокли и купища бельо. Какво мъчение! Мислех, че ще се задуша. Когато се върна в планините Озарк, тези рокли няма да струват и пукната пара. Те не биха стрували нищо там. Тази рокля е тясна като обвивката на наденица — оплака се тя. Срещна погледа на Уорън в огледалото, размаха ръка напред и назад, за да му демонстрира това, което току-що беше казала. — Виждаш ли? Няма място.

Той изхъмка няколко пъти, а после каза:

— Правилно ли чух, че се връщаш в планините Озарк? — И я загледа много внимателно.

— Разбира се, Рейвън не ти ли каза? Ние ще останем тук, докато… докато… — Гласът й заглъхна, защото беше смутена.

— Докато татко умре? — попита я той.

Тя кимна с глава и се запита дали не е казала нещо нередно.

Той я погледна с празен поглед, очевидно не я беше разбрал.

— Не — повтори той. — Рейвън не ми е казал, че ще се върнете в планините.

Страховете на Мисти за идването й в Сейнт Луис веднага се върнаха. Изненада я фактът, че Рейвън не беше казал на брат си, че са дошли за кратък период от време. А после се успокои с мисълта, че Рейвън е прекалено зает в момента и може би не се е сетил да го направи.

Жената и момичетата отново я наобиколиха и започнаха да я убеждават да си купи цял куп шапки. Но тя беше нерешителна. Струваше й се, че много бързо се опитват да я променят от момиче от планината в принцеса от приказките. Погледна безпомощно Уорън. Той я дръпна за ръката и прошепна в ухото й:

— Купи всичко. Парите не са проблем. А сезонът наближава и ще имаш нужда от много рокли. Освен това — той се изчерви леко, когато погледът му се спусна към ниско изрязаното деколте, — ако всички рокли ти стоят добре като тази, ти ще бъдеш истинска сензация.

Тя прехапа устни и изпусна тежка въздишка. Все още не беше убедена, че на един човек му трябват толкова много дрехи. Уорън разбра, че ще се наложи да вземе инициативата в свои ръце, и кимна с глава на жената.

— Тя ще купи всичките рокли, шапки и бельото, което сте й предложили. — Погледна босите й крака. — Покажете също така какви чорапи и обувки имате.

Жената буквално разцъфна.

— Прекрасно, мистър Девънпорт — отговори тя и нареди на момичетата да опаковат стоките, преди купувачът да се е разколебал. — Ще ви доставим всичко по-късно днес.

Мисти влезе в пробната, като отново се направи, че не забелязва хихикащите момичета. Реши, че дори да изложи семейство Девънпорт, ще го направи с известен стил. Но дълбоко в себе си изпитваше болка, че дрехите, които беше носила цял живот, не са добри за изисканите жители на града. Погледна Уорън, а неговите сини очи блестяха весело.

— Повтарям ти — каза тя, — че когато аз и Рейвън се върнем в Озарк, тези дрехи няма да струват нищо. Карабината ще се закача по тези дантели и няма да мога да застрелям нито една катеричка!

— На капрата! — повтори Джон пред своя син по-късно същата вечер. — Мисис Хъксли гледала през прозореца и видяла съпругата ти да сяда на капрата до Нат.

Рейвън се спря до леглото на баща си, погледна недоволното му лице и се ядоса. Нима баща му не разбираше, че тези думи имаха за цел да му попречат да се сприятели с Мисти. Не, вероятно не разбираше, баща му знаеше твърде малко за човешката природа, а и за приятелството.

— Решила е, че оттам ще вижда по-добре — отговори безгрижно Рейвън и се опита да потисне гнева си. — Нищо лошо не е станало.

— Нищо лошо не е станало? И не те ли интересува, че всички хора от квартала са я видели да седи там? — Джон повиши глас. — Това само показва колко неподходяща е тя за твоя съпруга. Трябва да поговорим. Трябва да решим как да се отървеш от тази неприятност.

— Не, няма да разговаряме за това — заяви той авторитетно. Присви очи и изправи рамене. — Няма да стоя тук, за да те слушам как нападаш съпругата ми.

Срещна за миг погледа на Джон, който сякаш го изгаряше, после се обърна и излезе от стаята, като чувстваше, че очите на баща му не се отделят от гърба му. Докато крачеше из фоайето, се опитваше да потисне гнева си. За него поведението на Мисти не означаваше почти нищо, но разбра, че и други, освен Джон, скоро ще започнат да говорят затова и, за нещастие, той ще бъде този, който ще трябва да плати. Като се успокои, си спомни, че по време на вечерята беше обещал да види новите й дрехи, и тръгна към стаята им, решен нежно да й напомни, че в града обноските са регламентирани, за разлика от поведението в планините Озарк.

Като влезе в спалнята, премигна от изненада. Мисти беше облечена в красива, леко прозрачна долна риза, гащи с дантели и вързалки, обувки с високи токчета, шапка с пера и беше застанала пред леглото, на което бяха преметнати роклите й. Той се усмихна, защото тя му заприлича на малко момиченце, което си играе с роклите на майка си. Знаеше, че тя няма ни най-малка представа, колко е изкусителна в тази премяна, която позволяваше да се видят розовите зърна на гърдите й. По столовете бяха преметнати бельо, чорапи, ръкавици и рокли и спалнята приличаше на магазин, в който е вилняло торнадо. Роло, на когото се беше придала част от нейната възбуда, подскачаше наоколо и си играеше с хартията, която Мисти вадеше от кутиите, челото й беше леко смръщено. Тя отметна назад косите си и тръгна към него с думите:

— Господи, какво ще правя с толкова много рокли? Уорън ми каза да ги купя, но те са достатъчни за три живота! А ако някой ми беше казал какво носят градските жени под роклите си, нямаше да му повярвам! — Вдигна един корсет, а после, с измъчено лице, го хвърли пак върху леглото. — Виждаш ли това нещо? Прилича на капан. Връзките му се забиват в корема ми като горещи ножове. Стягаха и стягаха, а на мен ми се струваше, че сърцето ми ще спре да бие. Трябвало да бъде постигната някаква идеална парижка форма, каза жената. Но на мен моята стара озаркска форма си ми харесва. — Той протегна ръка към нея, но тя продължи да вади от кутиите шапки и чорапи и да ги хвърля в различни посоки. — Казаха, че имам нужда и от това. Бяха готови да ми продадат целия магазин. И знаеш ли какво, жената беше слаба като вейка, но беше много упорита и силна!

Рейвън й се усмихна нежно. Въпреки гнева си тя приличаше на дете, което отваря подаръците си в коледната утрин. Знаеше, че част от нея се възхищава на красивите дрехи, но практичността й, възпитана в планините, ги смята за ужасно екстравагантни. Разбра, че думите на Мисти имат за цел да го позабавляват. Тя беше правила често така и когато бяха в планините. Нещо й се е случило днес и тя се опитва да го прикрие. Беше решен да узнае какво е. Махна вратовръзката си, хвърли я върху тоалетната масичка и взе Мисти в прегръдките си.

— Е, дяволче, какво друго се случи в магазина днес? — попита я с поглед, сведен към лицето й, и я погали нежно с пръст по бузата.

Мисти вдигна поглед към него, изненадана, че я познава толкова добре.

— А-ами, нищо. Какво искаш да кажеш? — заекна неуверено тя и извърна очи.

Как да му каже, че момичетата й се бяха присмели за провинциалния вид и обноските, които издаваха невежеството й? Изчерви се силно. В опит да избегне неудобната тема, взе Роло на ръце и го сложи в една от празните кутии. Цял ден я болеше заради присмеха, но реши да бъде смела. Свали ръкавиците си и ги остави на един стол. Рейвън отиде до нея и я завъртя с лице към себе си, а тя го обгърна с ръце и сгуши глава на гърдите му. Той започна да масажира гърба й и напрежението й се стопи. Рейвън нежно повдигна лицето й към своето и надникна в очите й.

— Нещо се е случило днес? Нещо, за което не искаш да ми кажеш. Хайде, доктор Малоун, какво е то?

Непролятите сълзи пареха очите й. Не можеше да се сдържа повече.

— Те ми се присмяха. Смееха се на начина ми на говорене, смееха се на дрехите ми. — Тя преглътна тежко. — Лицата им изглеждаха ей така. — И тя стисна силно устни и си пое дълбоко дъх, за да направи носа си колкото се може по-тънък. — Мислеха, че не ги виждам, но аз ги видях.

Рейвън се ядоса, че глупавите момичета са посмели да се присмеят на Мисти. Той не искаше никой да й се смее, но със съжаление призна, че това можеше да се очаква. А после разбра, че тя има нужда от учител — някой, който да подобри граматиката й, да я запознае с изкуствата и да й придаде по-елегантни маниери. Но сега трябваше да я успокои. Погали нежно голата й чак до рамото ръка.

— За мен твоят глас е по-сладък от песента на вятъра в боровите клони — каза той напълно искрено. — Не съм виждал по-красива гледка от Мисти Малоун в нейните еленови панталони. — Видя как лицето й светна от щастие, и отново оцени естествената й борбеност и оптимизъм. — Какво ни интересува нас какво мислят една стара жена и няколко глупави момичета?

Той погали нежно косите й и целуна върха на носа й. Мисти се притисна в него, а той съблече долната й риза и започна да я целува. Брадата му я погъделичка, тя се засмя и попита:

— Какво правиш?

— Целувам ключиците ти, разбира се. Толкова са красиви, че не мога да устоя на изкушението.

Засмяха се. Той взе шапката от главата й, захвърли я нанякъде и понесе Мисти към леглото. Положи я на мекия дюшек и обувките паднаха от краката й. Той седна до нея и хвана зърното й между пръстите си. Почувства както се втвърдява, и желанието се запали и в него. Погледна в очите й, а те бяха топли и подканващи. За него тя беше най-красивата жена на света и за миг той забрави всичките грижи около баща си. Сега в центъра на Вселената бяха той и Мисти. Страстта се усилваше с всяка секунда. Той стана и съблече дрехите си, после легна до нея. Изправи се на лакът, за да плъзне поглед по тялото й, върху което падаше лунна светлина. Когато устните му се спуснаха над нейните, желанието й се надигна като мощен прилив, а сърцето й заби лудо. Езикът му разтвори устните й и влезе в устата й, а тя обви врата му с ръце и го придърпа към себе си. Желанието й беше толкова силно, колкото и първия път, когато се любиха.

Чувстваше се сигурна в силните му ръце, забрави, че беше прицел на насмешки сутринта, тръпнеше, когато дланите му галеха кожата й, струваше й се, че оставят огнени следи по нея. Въздъхна страстно, а той прекъсна целувката, освободи я и от гащите с дантели и ги пусна на пода.

— Можем да минем и без това — прошепна в ухото й. Притисна голото й тяло към своето. Очите му издаваха сексуален глад, устата му покори нейната в дълбока целувка. Някъде в подсъзнанието й се появи мисълта, че трябваше да го попита защо не е казал на Уорън, че ще се върнат в планините Озарк, но завладяна от страстта, реши, че не е толкова важно. Въпросите и упреците можеха да почакат. Точно това искаше, призна си тя — да бъде винаги негова. И нищо повече. Пръстите му галеха невероятно нежно зърната й, бедрата й и онова място между тях, което като че ли сладко я болеше. Движенията му накараха страстта й да достигне непреживяни дотогава висоти. И когато й се стори, че сърцето й ще избухне, той влезе в нея със силен тласък. И всеки негов удар задоволяваше по малко нуждата й.

— Толкова си красива! — прошепна той в ухото й.

Останала без дъх, тя се притискаше в него, забиваше нокти в гърба му, искаше да запази завинаги великолепието на мига, искаше това да трае вечно. Надаваше страстни стонове и той мълчаливо отговаряше с все по-бързо темпо, което караше треперещото й тяло да тръпне от сладост. Като че ли в мекия нощен въздух имаше някаква магия. Най-после стигнаха до освобождението, което ги остави изтощени, но доволни. Тялото й докосваше тялото на Рейвън, главата й беше положена на ръката му, тя се унасяше в сън. Той обхвана нежно гърдите й, погали зърната й с палци, докосна с устни нейните.

— Мисля следващата седмица да ти взема учител — каза й бодро.

Мисти се вгледа в осветеното му от луната лице.

— Учител? — повтори сънено. — Защо имам нужда от учител? Отец Джубал каза да бъда самата себе си.

Той я целуна по челото.

— Правилно, точно така трябва да бъде. Само дето ще прикачим няколко панделки.

— Панделки?

— Да, ще направим някои дребни промени. — Той се повдигна на лакът и я погледна право в очите. — Учителят ще те научи как да се държиш в града, а също така да се наслаждаваш на прекрасните неща. Ще те запознае с интересни хора, като например Цезар и Август. Не искаш ли да се запознаеш с тях? — попита той и прокара длан по цялото й тяло.

Мисти се запита дали Цезар и Август живеят в Сейнт Луис. А колкото до наслаждението от прекрасните неща, тя мислеше, че цял живот го е правила. В планини Озарк, когато мъглата се спускаше от върховете като воал, когато клоните на дъбовете се полюшваха на вятъра и блестяха като златни, дъхът й спираше от възхищение. И не беше сигурна, че градските жени са с всичкия си, щом носеха дрехи като тези. Но разбра, че за Рейвън това е важно, и реши да опита.

— Е? — попита той.

— Добре — отговори тя. Гласът й беше нежен като целувката на съвсем малко дете. — Ще се науча да се държа като градска дама.

Топлата му усмивка й подсказа, че е доволен. Той я целуна и я притегли отново към себе си.

— Ще наема жена, която да те научи и на малко френски — каза той развеселен, с блеснали очи. Когато тя не отговори, той се усмихна и погали с пръсти бузата й. — Умът ти е някъде на мили далеч оттук. За какво мислиш?

— Мислех си — каза тя бавно, — че ако баба можеше да ме види в тези рокли и да ме чуе как говоря френски, щеше да се обърне в гроба си.