Да имаш за съсед Порода

Десета глава

— Не мога да повярвам, че наистина се хвърли в юмручен бой с брат ми. — Изражението на Лира не беше никак доволно по-късно същата нощ, когато застана пред Тарик, за да прегледа потъмнялото му око и разцепената устна, които бе спечелил заради държанието си.

— Нито пък аз — изсумтя той и трепна, когато тя притисна напоения със спирт тампон, който държеше, към ожуленото място на бузата му. — Беше напразно усилие. Ти, Лира, си една размирница. Видях това тази вечер.

— Аз? — Тя се отдръпна, а широко отворените й очи бяха невинни, когато го погледна изненадано. — Какво съм направила?

— Ти предизвика братята си. — Мъжът улови бедрата й, когато тя се опита да се премести от леглото, където бе седнал. — Ти съзнателно подкопаваше авторитета им и непрекъснато ги държеше в състояние на бойна готовност. Този бой беше по твоя вина. Ако беше малко по-учтива, както те насърчавах да бъдеш по телефона, те нямаше да нападнат, решени да защитят честта ти.

Устните й се извиха. Малка пакостница.

— Ако беше останал настрани от това, нямаше да има бой. — Лира стегна ръце около раменете му, за да го задържи да не близне драскотината, която по някакъв начин бе придобила от нощните приключения.

Зачервеният белег се простираше от рамото й, минаваше покрай ключицата й и въпреки че щипенето беше досадно, не беше нищо, в сравнение с пламъците, които изгаряха останалата част от тялото й.

— Никой друг не може да ти дава нареждания, освен аз — изсумтя Тарик при отказа за достъп до сладката й плът. Заслужаваше някаква награда заради болките и страданията, отекващи под плътта му.

— Не ми давай заповеди — информира го тя повелително. — Какво има във вас мъжете, та смятате, че можете да нареждате на жените?

Тарик въздъхна уморено, виждайки живота пред себе си, непрекъснато изумяван и дразнен от една дребна жена. Не че не го очакваше с нетърпение. Но Лира имаше навика да изпада в конфронтации с братята си, когато може би трябваше да бъде по-малко нападателна.

Тарик определено трябваше да поговори с тях насаме по този въпрос. Тя изглежда се наслаждаваше на това да ги държи разтревожени.

— Фактът, че можеш толкова лесно да се забъркваш в неприятности. — Той изви вежда подигравателно. — Лира, любима, след разговора с братята ти, аз съм сигурен, че ти си магнит за неприятности.

Боят беше дяволски добър. Чист, брутален, летящи юмруци и яростни проклятия, докато той и Грант, най-големият й брат, продължаваха да унищожават кухнята.

Когато приключиха, Лира се бе втурнала към спалнята да се цупи, докато те се споразумяваха на по бира и разгорещен спор за това дали Лира да остане, или не при него.

Не че имаше съмнения доколко той е засегнат, но в очите на нейното семейство, Тарик бе видял любовта им към нея, както и страховете им. Той не беше точно съседското момче. Беше Порода и току-що едва не я бе намерил убита. Това би било достатъчно да ужаси един брат, който е приел отговорността за твърдоглавата си сестра.

И те като че ли приеха него и способността му да я защитава.

Повечето мъже биха се поколебали. За щастие, предразсъдъците срещу Породите липсваха в семейство Мейсън, което се дължеше на факта, че тримата братя на Лира са помогнали в спасяването на много от държаните в плен Породи.

Тогава Тарик придърпа младата жена в прегръдките си, а гърдите му се стегнаха при спомена за пистолета на Крайтън, галещ слепоочието й, куршумът бе много близо до това да унищожи огъня, който сгряваше всеки, който се докосне до нея. Как би могъл да продължи живота без нея?

— Не трябваше да се биеш с тях. — Лира се наведе към него, нежното й тяло се отпусна спокойно в Тарик, когато той я повдигна да седне в скута му, ръцете му се обвиха стегнато около гърба й, когато устните му се сведоха към белега, който бе оставил на рамото й. — Аз ги държах под контрол.

— Ти ги държеше в прединфарктно състояние — въздъхна мъжът. — Бедният ти баща никога няма да бъде същият.

Лайл Мейсън, въпросният баща, беше най-решен от всички да отведе дъщеря си у дома, да я обгърне със защитата, която чувстваше, че само той може да й осигури. Той беше човек, измъчван от мисли за загубата на дъщерята, която очевидно обожаваше.

Не че Тарик бе наясно с движещите сили в едно семейство, но разбираше нуждата да се защитава, нуждата да се обича тази малка жена, която държеше в прегръдките си. Тя беше неговата светлина. Неговият свят. Беше това за всеки, който я обича.

Тарик я притисна силно към себе си, усещайки как тя се залюлява към ерекцията, нарастваща под панталоните му и навлажнявайки плата с влажната топлина на женствеността й.

Лира не носеше бикини под роклята си. Ръцете му се плъзнаха надолу по плата, докато достигнаха подгъва и повдигнаха дрехата, а дланите му обхванаха гладкото й голо дупе.

Един стон заседна в гърлото му, когато усети плъзгането й към него, дишането й стана по-дълбоко, а уханието на възбудата й изпълни стаята.

— Не ме оставяй, Лира. — Тарик не можа да спре думите, изплъзнали се от устните му, когато я хвана здраво, вдигна я, положи я по гръб на леглото и се изправи над нея.

— Нямам никакво намерение да те оставям, Тарик. — Очите й светеха от чувство, от копнеж. — Казах ти, че те обичам. А аз не казвам това с леко сърце. На никого.

Тарик докосна бузата й, а гърлото му се стегна, докато се бореше с объркването и с невъзможността да повярва, че тази жена може да го обича. Че Господ, в цялата си щедра милост, най-накрая го е приел и му поднася този дар, който никога не бе мислил, че може да има. Нещо, някого, което винаги да нарича свое.

— Следващия път, когато започнеш да спориш с братята си обаче, ще те напляскам — изръмжа той, когато главата й се надигна, а устните й намериха твърдото връхче на зърното му и го захапаха игриво.

— Звучи забавно. За колко спора говорим, преди да получа само десерт?

Тарик простена, когато ноктите й се плъзнаха надолу по корема му, преди пръстите й да се закачат на колана на панталоните му и започнаха бавно да го събуват.

— Ти си пакостница — въздъхна тежко мъжът, като се надигна от леглото и бързо се съблече.

Роклята й прелетя покрай него, докато той сваляше панталоните си. Когато се изправи, Лира бе застанала подпряна на колене и длани, а езикът й се подаде да оближе набъбналата главичка на пениса му.

Черната й коса се разпиля около лицето й, а сините й очи блестяха от възбуда и желание. Те блестяха като най-яркия чист сапфир и бяха по-ценни от злато за Тарик.

Малкият й розов език отново потрепна по върха на ерекцията му, оставяйки огнена следа по чувствителната главичка. Тарик се напрегна от удоволствието, което се изстреля от пениса му към всички нервни окончания в тялото му. Той не мислеше, че удоволствието може да стане по-хубаво, докато устните й не се разделиха и горещата й уста се отвори да поеме главичката във влажните си дълбини.

Тарик гледаше как зачервения, набъбнал връх на ерекцията му изчезва между устните й, как езикът й галеше долната му част с такова невероятно удоволствие, че той се чудеше дали ще може да го понесе.

Ръцете му се заплетоха в косата й и я стиснаха силно, когато приглушено ръмжене изпълни гърдите му и се откъсна от устните му, в момента, в който Лира започна да го засмуква жадно и невъздържано.

Движенията й бяха колебливи, невинни.

Погубваше го.

Тя погледна нагоре към него. Веселие и възбуда блестяха в погледа й, когато езикът й го погали, устата й го притегляше, а палавата й ръка се придвижи бавно нагоре по бедрото му, докато улови тестисите му с копринените си пръсти и унищожително удоволствие.

— Пакостница — простена Тарик, борейки се за въздух. За контрол.

Езикът му пулсираше като зъбобол, нуждата да излее излишното количество хормон в устата й го караше да подивее. Той можеше да усети вкуса на подправката, да усети ефекта й върху себе си, да почувства как пенисът му се стяга допълнително, а нуждата да се освободи се превръщаше в почти агонизиращо удоволствие.

А устата й все още се движеше по него. Бавни, изтънчени близвания и дълбоки, притеглящи ласки, докато от гърдите му не избухна чисто животинско ръмжене.

Тарик затегна ръцете си в косата й и я издърпа назад, когато усети туптенето на шипа точно под главичката на пениса си.

— Достатъчно.

— Хмм. Гладна съм. — Лира облиза устните си чувствено. Те бяха пълни и подути. — Може би аз искам още.

Тя се засмя, един нисък, сладък звук, когато мъжът я бутна обратно към леглото, разтвори бедрата й и сведе рамене между тях.

Нямаше време за предварителни ласки. Трябваше да я вкуси. Да опита деликатната коприна на женствеността й, преди да полудее. Или да я целуне.

Ако я целунеше, нямаше да може да чака. Породата вървеше прекалено близо до ръба, а нейният собствен глад растеше толкова бързо, че уханието му щеше да се качи в главата му.

— Ще те погълна — простена Тарик, секунда преди да прокара език по голата, обляна в сироп коприна на интимните й гънки. — Всеки сантиметър от теб, Лира. Докато вкусът ти не проникне във всяка фибра на сетивата ми.

Младата жена въздъхна тежко, плътта на корема й потрепваше конвулсивно, докато Тарик я гледаше с присвити очи. Той можеше да види толкова много. Всеки трепет на меката плът съответстваше на нивото на нейната възбуда.

Езикът му описа кръг около клитора й, преди Тарик да го притегли между устните си, докато наблюдаваше как корема й сякаш се тресе. Засмуквайки я, той раздвижи пръстите си по влажните гънки на женствеността й и я разтвори още малко, за да може да плъзне един пръст в горещите й дълбини.

Лира се разтресе към него, бедрата й се сгърчиха, притискайки се по-близо за навлизането, когато кремообразните й сокове започнаха да текат.

— О, господи, Тарик, подлудяваш ме — извика тя отчаяно, вагината й се свиваше около пръста му. — Спри да ме измъчваш по този начин.

Тарик изсумтя леко, показвайки насладата си от вкуса й. Сладък, пристрастяващ вкус. Той я поведе почти до ръба на освобождението й, а пръстът му се тласкаше дълбоко вътре в нея, галейки отзивчивите дълбини, когато тя се повдига за него.

— Дразниш ме. — Грубото й обвинение бе натежало от удоволствието й. — Чукай ме, Тарик. Не ме карай да искам да те убия.

Младият мъж щеше да се засмее, ако не беше толкова завладян от глада си по нея.

— Тарик… — Лира почти изкрещя името му, вагината й се сви около пръста му, а коремът й се стегна. — Ще си платиш за това. — Коленете й се свиха, а петите й се забиха в матрака, когато тя се надигна по-близо. — Кълна се, ще те накарам да си платиш…

Тарик й даде това, от което имаше нужда. Добавяйки още един пръст към тесните дълбини на вагината й, той започна да ги движи вътре в нея, използваше устните си, езика си, смучещата си уста, за да я тласне по-високо, да я запрати в експлозиите на екстаза.

Лира се изви към него и изкрещя името му, когато той се изправи бързо над нея, повдигна я и притисна пениса си към конвулсиращата тъкан на вагината й, стискайки зъби от удоволствието.

Беше толкова тясна. Толкова гореща.

Течна коприна. Гореща като лава сметана.

Тарик улови бедрото й с една ръка и отпусна тежестта си на лакътя на другата, когато усети как краката й се обвиват около него.

Вагината й се свиваше около пениса му, малки пипала от усещане — стегнати, вълнообразни ласки — заливаха ерекцията му, когато се раздвижи вътре в нея, първо с кратки, отчаяни тласъци, а след това с твърди удари, започна да я обладава с цялата сила и отчаяние на глада, нарастващ в него.

Устните му се сведоха към нейните, езикът му се гмурна в устата й. Лира се раздвижи под него, отворена за него, пленявайки го с приглушени викове и все по-стегнати свивания на отзивчивата й женственост.

Тя беше екстаз. Тя бе живот.

Темпото на тласъците му нарасна, когато хормонът бликна от езика му в нейния организъм, възбуждайки ги допълнително, запращайки ги стремително към оргазъм.

Когато Тарик почувства как освобождението стяга тестисите му, израстъкът под главичката на пениса му започна да се изпълва, втвърдява и надига оживено, за да го заключи здраво вътре.

Бурни тръпки разтърсиха Лира, ръцете й се стегнаха около врата му, а главата й се завъртя, когато устните му безпогрешно откриха белега, който я маркираше като негова половинка. Тогава започна да я залива със спермата си.

Шокиращо, бурно удоволствие. Свързване, различно от всичко, което Тарик би могъл да познае. И Лира. Винаги Лира. Центърът на неговия живот.

— О, господи! Кажи ми, че това нещо, което наричаш шип, няма да изчезне с разгонването — изпъшка младата жена, когато двамата намериха способността да дишат. — Не бих била доволна.

— Предполагам, че ще трябва да ме нараниш? — засмя се Тарик слабо, като се извъртя на една страна, придърпа я към гърдите си и въздъхна от задоволство.

— Ще трябва да те нараня лошо — въздъхна тя.

— Но все още ще ме обичаш.

— Винаги ще те обичам. — Лира ухапа гърдите му, преди да отметне глава назад, за да му се усмихне. — Винаги, Тарик. Може да не си съседското момче, но съседът Порода звучи много по-добре.

Смехът им бе тих и доволен. Душата му ликуваше.

Той не беше напълно човек. Но не беше и животно. Беше Порода. Порода, която е намерила половинката си. И живота си.