Да имаш за съсед Порода

Осма глава

Вие не сте хора… Може да погледнете в огледалото и да заявите, че сте хора. Може да си казвате, че външният вид е всичко, което има значение. Но не е така. Вие сте животни. Създадени в лаборатория, създаване, предизвикано от човека, и ще служите на тези, които са ви създали. Наши инструменти. Нищо повече…

Тарик се взираше в тавана, докато държеше Лира в прегръдките си. Главата й бе отпусната на гърдите му, а тялото й бе обвито около неговото. Тя беше като котенце — решена да бъде възможно най-близо до него в съня си, като се бе извила към тялото му с въздишка, преди да се предаде на умората преди няколко часа.

Той не беше човек. А животно, което я бе нападнало на стълбите. Тялото му покриваше нейното, сякаш предаваше чувството му за човечност. Неговата вяра, че е човек, а не животно.

Шип.

Тарик затвори очи, когато го заля горчивина.

Той потисна тръпката от чиста страст при спомена за усещанията.

Мили боже, удоволствието! То се различаваше от всичко, което някога би могъл да очаква. Израстъкът бе толкова силно чувствителен, пулсиращ, туптящ от насладата на оргазма, докато изливаше спермата си в Лира.

Мъжът въздъхна тежко и направи гримаса заради ерекцията, която още го измъчваше. Имаше чувството, че никога няма да получи достатъчно от усещането на копринената й вагина — с или без разгонването.

Ръката му погали косата й, пръстите му се заплетоха в меките кичури, докато той се наслаждаваше на усещането Лира да лежи до него.

Тя беше топла. Истинска. Тя беше подарък, какъвто той никога не си бе представял, че ще получи.

И го харесваше. Тарик знаеше, че тя изпитва към него поне малко привързаност, макар може би не толкова, колкото той изпитваше към нея. По дяволите, беше се влюбил в Лира през първите месеци, откакто се бяха запознали. Знаеше, че е любов. Знаеше, че чувството за притежание, радостта и чистата наслада, която намира в нея, не може да бъде друго.

Искаше да я сграбчи, да стегне ръцете си около тялото й и да я държи завинаги. Но знаеше, че реално погледнато, това е невъзможно. Можеше да я прегръща само сега и да види как ще реагира тя, когато се събуди.

А тази част го ужасяваше.

Щеше ли да бъде отвратена?

По дяволите, разбира се. Коя нормална, разумна жена би могла да приеме така лесно нещо толкова животинско? Толкова извън границите на онова, което тя знаеше, че е човешко?

Тарик усети как Лира се премести към него и потисна ръмженето от нетърпелива страст, когато кракът й се плъзна по бедрото му, а коляното й почти докосна стегнатата плът на скротума му.

Мили боже, тя го правеше необуздан. И той не винеше разгонването. Той знаеше какво ще му причини още от първата му конфронтация с нея.

Лира въздъхна в гърдите му, тихият, лек звук накара сърцето му да се свие, когато ръката й погали корема му, плъзгайки се нагоре към гърдите му и обратно.

Тарик замръзна, дъхът му почти секна, когато тя повтори действието си, а тялото й се стегна.

— Какво ти се е случило? — Пръстите й проследиха почти невидимата редица от белези, пресичащи гърдите му.

— Обучение. — Той се надяваше, че ще остави тази тема. Молеше се да го стори.

— Какъв вид обучение? — Тя се надигна достатъчно, за да отвори сънливите си очи, въпреки че погледът й бе ясен както винаги.

Тарик бе готов да се обзаложи, че Лира докарва баща си до лудост. Тя беше прекалено любопитна, прекалено независима и прекалено настоятелна за отговорите, които искаше.

— Просто обучение, Лира — отвърна най-сетне Породата. — Понякога не бях съвършеният малък войник, който трябваше да бъда.

Младият мъж чу огорчението, което стягаше гласа му и трепна при звука.

Пръстите й се раздвижиха по грапавите белези отново, а погледът й се насочи към него. Поглед, изпълнен с гняв. Намерението му не бе да я ядосва. Искаше само да я предпази от това, което бе познал през тези години. Нямаше причина тя да разбира жестокостите и безпощадността на онези, които го бяха създали.

— Надявам се да са мъртви. — Ръмженето й го изненада, както и кръвожадната ярост в красивите й очи, докато се взираше в него. — Който и да е сторил това, надявам се да си го убил.

Тарик го бе направил. Но това не бе нещо, с което се гордееше.

Гордееше се с този малък знак на притежание от нейна страна обаче. Тя беше ядосана заради него, а не на него.

— Свърши. Това е всичко, което има значение. — Тарик докосна бузата й, изумен от нея, точно толкова, колкото бе от първия миг, в който я бе зърнал.

Лира изсумтя при думите му, един напълно неженствен звук, който не го изненада особено, тъй като изражението й показваше несъгласието й с него.

— Имам нужда от душ. — Младата жена най-сетне се отдръпна от него, движенията й бяха колебливи.

— Ще ти покажа банята и ще ти дам да облечеш една от моите ризи. — Той стана от леглото, обърна се и я вдигна на ръце.

Лира се хвана за раменете му, като погледна нагоре към него изненадано.

— Много си деликатна. — И лека като перце. — Може би трябва да опиташ вана за облекчаване на болезнените усещания. В скрина имам соли, които ще те накарат да се почувстваш по-добре.

Джонас бе предложил гореща вана вместо душ, за да премахне болката, както и да даде малка отсрочка на нарастващата възбуда.

Тарик знаеше, че миризмата на Лира ще се промени и той ще може да долови промяната, докато тя преминава процеса на овулация. Таблетката, която бе взела, нямаше да направи нищо, за да спре възбудата, а само крайният резултат от процеса на овулацията. Нямаше да има яйцеклетка, без забременяване. Младият мъж игнорира лекия пристъп на съжаление при мисълта за това.

— Също така съм и гладна — информира го Лира. — Но не искам някои от онези гадни бисквити, изобщо. Искам малко истинска храна.

Тарик я пусна в банята и погледна надолу към нея объркано.

— Като например?

— Ще се обадя на Лю. Тя ще изпрати един от своите доставчици. — Жената огледа огромната баня, преди да го погледне отново многозначително.

Една покана да излезе. Това бе нещо, което бе трудно да се пропусне. Но все още не.

— Кажи ми какво искаш, ще изпратя един приятел да вземе за двама ни — предложи той вместо това. — Засега бих предпочел да не допускам никого, когото не познавам, в къщата.

Лека тръпка премина през тялото й, когато тя извърна поглед настрани за миг и въздъхна тежко.

— Добре. Мога да разбера това. Поне докато получа моя Китайски фикс.

Тарик изслуша внимателно ястията, които тя искаше да поръча, потискайки усмивката си. Бяха достатъчни да нахранят цяла армия. За щастие, имаше почти перфектна памет.

— Изкъпи се. Аз ще се обадя на Джонас да донесе поръчаната храна. Докато приключиш, ще бъде тук.

Можеше да подуши надигащата се в нея възбуда и искаше Лира да има време да се наслади на храната.

— Благодаря. Сега излез. — Тя му махна с изящен жест на пръстите си. — Не ми трябваш тук точно сега.

Устните му се извиха от раздразненото й изражение, но направи това, което му каза. И се молеше. Молеше се да му прости заради животното, което бе, а не човека, от когото знаеше, че се нуждае тя.

— Трябва да си отида до вкъщи за малко дрехи и вещи. — Лира намери нощницата и халата си в пералното помещение, сгънати прилежно върху на сушилнята, след като бяха изяли донесената китайска храна.

Гладът й бе заситен, но това бе всичко. Непрекъснато нарастващата страст, надигаща се в тялото й, беше на път да я подлуди. Тя караше гърдите й да туптят, а вагината да се свива. И я болеше за целувката на Тарик — буквално. Младата жена бе сигурна, че няма наркотик, който да е по-пристрастяващ от неговата целувка.

— Още не можеш да напускаш къщата, Лира. — Тонът му не търпеше възражение.

Добре, един мъж може наистина да бъде секси, когато е доминиращ, особено този мъж. Но тя просто не беше в настроение за това. Искаше да бъде обладана, но проклета да бъде, ако го помолеше да го стори. И тъй като знаеше, че той може да помирише възбудата й, знаеше, че е много добре запознат с глада, надигащ се в нея.

Лира се обърна внимателно, държейки сгънатите дрехи до гърдите си.

— Много лошо. Имам нужда от чисти дрехи и време да помисля…

Горчива усмивка изви устните му, а в погледа му се отрази яростна болка.

— Времето за мислене беше преди да решиш да приемеш целувката ми.

Младата жена поклати глава при гнева в гласа му.

— Не за това — информира го тя гневно. — Трябва да разреша някои неща, Тарик. Това промени живота ми, знаеш го, и аз го знам. Има и други неща, които участват, освен ти и аз, и това разгонване, или както там го наричаш.

Разгонване? По-скоро ад. Това я убиваше.

— Тогава се погрижи за тях по телефона — не се предаваше Тарик.

Господи, защо не бе обърнала внимание на предупрежденията на съвършено мъжката му упоритост, които бе зърнала през последните месеци? Той изглеждаше непоклатим като камък.

— Нуждая се от дрехи. Лаптопът ми…

— Няма да имаш време да носиш дрехи или да работиш… — Тарик тръгна към нея, очите му потъмняха от страстта, блестяща в погледа му. — Ще бъдеш щастливка, ако имаш време да ядеш.

Коремът й се стегна щом чу ръмженето в гласа му, когато той се протегна, взе нощницата и халата от ръцете й и ги остави обратно на сушилнята.

— Искам да те взема в леглото този път. — Пръстите му се заплетоха в косата й, когато Тарик дръпна главата й назад, а лицето му се сведе, сякаш щеше да я целуне.

Като че ли тя бе толкова лесна.

Нея не я интересуваше колко възбудена е или колко болезнена става възбудата. Нямаше просто така да се подчини и да приеме всичко. Тя може да не беше Порода с ясна преценка за това нещо с чифтосването, но все пак притежаваше разум.

Преди Тарик да успее да я спре, тя се завъртя настрани от него, мина през вратата и премина през кухнята към фоайето. Нямаше да се опитва да излезе през задната врата. Но може би имаше шанс да стигне до собствената си къща, преди Тарик да я спре на предния двор. Леден дъжд и всичко останало.

— Лира! Къде, по дяволите, си мислиш, че отиваш?

Той мина пред нея, преди тя да стигне до вратата, и се взря в очите й безмълвно, докато тя потискаше желанието си да го ритне.

— В моята къща — напомни му жената. — Забрави ли? Дрехи? Лаптоп?

— Не. — Грубото ръмжене изпрати тръпки нагоре по гръбнака й, а вагината й бе атакувана от спазми. Проклет да е. Един мъж не би трябвало да има толкова вродено секси глас.

— Тарик, ти си с впечатлението, че това твое разгонване по някакъв начин ти дава права, с каквито не разполагаш. — Тя смушка с пръст гърдите му, притискайки упорития мъжки мускул, който не помръдна и сантиметър.

Свирепа напрегнатост стегна изражението му, придавайки му опасен, хищнически вид.

— Ти си моята половинка. Мое право е да те защитавам. — Той изръмжа думите, повдигайки устната си, за да покаже страшните си бели резци.

— Навън е ден, Тарик — посочи Лира, сякаш говореше на малко дете. Понякога мъжете не се влияеха от нищо друго. — Аз съм в безопасност, скъпи. Просто ще мина през моравата.

— Няма. — Породата пристъпи към нея.

И тя, разбира се, отстъпи назад.

Изражението на лицето му я увери, че той вече е приключил с пренебрегването на възбудата й и сега е готов да направи нещо по въпроса. Разбира се, ерекцията, опъната под широките му спортни панталони, до голяма степен я уверяваше сама по себе си.

— Тарик, тези мъжкарски тактики започват да ми писват — озъби се тя, раздразнението й нарастваше. — Не ми харесват.

— Е, и? — Устните му се извиха в подигравателна усмивка. — Кажи ми, половинке, как ще го спреш?

Хладна мъжка увереност белязваше чертите на лицето му.

— Наистина ще те нараня — измърмори Лира, чувството на неудовлетвореност бушуваше в нея, защото знаеше, че не би могла да стори това нещо.

Щеше да се обади на братята си.

Но това не би било наистина справедливо. Нали така?

Не, реши тя, с това трябваше да се справи сама.

Младата жена отстъпи отново, когато Тарик се приближи, а очите й се присвиха към него.

— Все още не съм готова да правя секс с теб — заяви властно, като се опита да избяга във всекидневната.

Той се усмихна. Порочната, чувствена усмивка накара женствеността й да се навлажни. Проклет да е.

— Не си ли? — Тарик я дебнеше през голямата стая, а погледът й пробягваше по тежките мебели, привлечен от изчистените мъжки линии и почти болничната стерилност на обстановката. Нямаше дори една картина.

— Не. Не съм.

О, но беше. То туптеше във вените й, пулсираше в гърдите й. Гърдите й бяха стегнати от желание, вагината й се свиваше от копнеж.

Тарик спря, когато тя мина покрай тежката маса за кафе от черешово дърво, наблюдавайки го предпазливо.

— Ти ме караш да искам да се усмихвам — прошепна Тарик тогава, а очите му бяха пълни с топлина, с желание. — Дори и упорита, колкото си, ме караш да искам да се усмихвам.

Сърцето й се разтопи. Сега как, по дяволите, щеше да отстоява становището си, когато той й говореше подобни неща?

— Сега не е време за забавление, Тарик — отсече тя гневно.

— Но аз искам да ти бъде хубаво. — Породата използва опияняващ като уиски и леко дрезгав като ласка глас, и това бе прекалено въздействащо върху спокойствието на Лира. — Искам да ти бъде много хубаво, Лира. Искам да те положа на това канапе, да разтворя прекрасните ти крака и да ти покажа точно колко хубаво може да ти бъде. Не би ли искала това, скъпа?

Температурата в стаята скочи на сто градуса. Лира усети потта да се събира между гърдите й и по челото й, а гладът я разкъсваше на парчета.

Тя не побягна, когато Тарик заобиколи масата. Наблюдаваше го, чудейки се какво, по дяволите, се бе случило с волята й, със силата й и с решителността й да не позволява този мъж да я спечели толкова лесно.

Но той го направи. Не с думите си. Или с намерението си. Беше копнежът в очите му, уязвимостта и радостта, която блестеше там, когато тя го посрещна.

— Наистина ще ти се ядосам един от тези дни — предупреди го Лира, когато той пристъпи по-близо, обгради я и ръката му се плъзна под косата й, за да улови врата й. — И не ме хапи отново. Просто е прекалено откачено.

Тя усещаше как раничката пулсира, болезнено чувствителна.

— Оплакваш се от ухапването, не от шипа? — Небрежният тон на гласа му не бе повлиян от напрегнатостта на тялото му.

— Ами, да. — Лира прочисти гърлото си нервно. — За шипа мога да ти простя. Но ако братята ми видят това ухапване, ще ти сритат задника. Предпочитам да си останеш цял.

Той се загледа в нея замислено.

— Мисля, че шипът ти хареса. — Тарик наведе глава, а езикът му погали малката раничка от ухапването. — И ухапването също, Лира.

Тя потръпна, когато езикът му я одраска, изпращайки вълни от удоволствие по цялото й тяло.

— Може би — изпъшка от наслада, оставайки неподвижна, а ръцете от двете страни на тялото й се свиха в юмруци, за да не го докосне и да не наруши усещането, което чувстваше как се обвива около нея.

— Ела тук, скъпа. — Той я придърпа в ръцете си, като не й остави друг избор, освен да вдигне своите, а дланите й се плъзнаха към врата му, към великолепната грива на косата му. — Нека видим колко много ти харесаха тези две неща.

Главата му се сведе, устните му покриха нейните и тя бе изгубена. Знаеше, че е изгубена. Захвърлена в една буря от чувствена топлина, деликатно ароматизирана от хормона, който започваше да нахлува във вече подготвените й сетива.

Лира простена в устата му и устните й се разтвориха, приемайки езика му, притегляйки го във вътрешността. Диво ръмжене завибрира в гърлото на младия мъж.

Ноктите й се забиха в раменете му, одраскаха плътта и го погалиха на свой ред, когато дланите му обхванаха хълбоците й и я повдигнаха към бедрата му.

Лира осъзнаваше неясно, че той я премества, полага я по гръб на възглавниците на претрупания диван и се намества над нея. Тарик избута ризата от гърдите й, но нито един от двамата не прекъсна целувката за достатъчно дълго време, за да разкъса дрехата. Но по някакъв начин бе свалил панталоните си.

Тя усещаше пениса му, твърд и тежък, до бедрото си, а ръцете му блуждаеха по чувствителното й тяло. И двамата стенеха, звуците на удоволствието им се смесваха, сливаха се, когато той я повдигна към себе си и широката главичка на ерекцията му се притисна към хлъзгавия, готов вход на свиващата й се вагина.

— Лира… — Дрезгавият, грапав глас прониза сърцето й, когато Тарик откъсна устни от нейните, надигна глава и се взря в нея с очи, които сякаш бяха разтопени от емоция.

О, Господи, обичаше го. Всичко в него. Всяка частица от него.

— Сега — прошепна Лира, когато той спря. — Обичай ме, Тарик. Моля те…

Той направи гримаса и устните му се изтеглиха назад от зъбите му в диво ръмжене, докато я гледаше изненадано.

— Не знаеш ли, Лира? — Усмивката му бе горчива. — Нима не знаеш колко много те обичам?

Тя щеше да го отблъсне или поне да му изкрещи, задето го казва с такава безнадеждна болка. Но той избра този момент да започне да се притиска към нея, разтягайки стегнатите й мускули, докато проникваше вътре в нея.

Изпълни я гореща, агонизираща топлина. Удоволствието беше бързо като мълния, изгаряше всяка клетка на тялото й, докато той трепереше над нея.

Лира го усещаше как потъва във вагината й сантиметър по сантиметър, точно както бе превзел сърцето й. Малко по малко той я разтвори, изгаряйки я не само с удоволствието, но и с изключителната нежност, с която действаше.

— Бих умрял за теб — прошепна в ухото й, скривайки изражението си в шията й, докато тя се обвиваше около него, а ръцете й бяха впити в косата му. — Нима не знаеш, че сега живея само за теб, Лира. Сега и завинаги.

Тарик проникна докрай в измъчените й дълбини, притискайки се силно, преди да се отдръпне със същото агонизиращо темпо, което бе използвал при навлизането.

— Тарик. — Лира захапа ухото му. Той я правеше дива, караше сърцето й да пламти, изпращайки тялото й в разтърсващи тръпки на удоволствие. — Просто живей за мен — задъха се тя. — О, господи! — Той се тласна в нея бързо, след това се изтегли назад бавно, крадейки дъха и мислите й.

— О, скъпа, не съм приключил с теб. — Гласът му бе толкова див, толкова кадифено груб, че почти я накара да свърши. Утробата й се свиваше, дъхът заседна в гърлото й, когато клиторът й набъбна от наближаващия екстаз.

Тарик се облегна назад, а коленете му се притиснаха към дивана, когато обви краката й около бедрата си. Вече със свободни ръце, той я повдигна към себе си и я задържа до гърдите си, докато се взираше в шокираното й лице.

— Свали ризата.

Пенисът му пулсираше вътре в нея. Вагината й го засмукваше с възторжена алчност, а той се притесняваше за ризата й?

— Веднага. — Гласът му се втвърди, а погледът му стана упорит. — Няма да ти дам това, от което се нуждаеш, докато не го направиш, Лира.

Ръцете й се смъкнаха от врата му, уловиха ризата и започнаха да се борят да я измъкнат през главата й, когато едната му длан обхвана хълбока й и я повдигна няколко сантиметра от дебелото копие на члена му. След това я пусна и отново се тласна силно и дълбоко вътре в нея, когато Лира проплака от замаяно желание.

Ризата премина през главата й, след което тя продължи да се опитва да освободи ръцете си. Най-сетне успя, дланите й се насочиха отново към раменете му, а краката й се стегнаха около кръста му, докато се бореше да го накара да се движи вътре в нея.

— Тарик, ще те одера жив, ако продължаваш да ме измъчваш. — Тя бе сигурна, че жалкото скимтене в гласа й не носи заплаха. Но той би трябвало да я познава достатъчно добре, за да знае, че тя ще удържи на думата си. Може би.

Тарик се засмя.

— Дръж се. Отиваме в леглото.

— Леглото? — Очите й се разшириха ужасено, когато той се раздвижи лесно на дивана.

Лира потръпна, тъй като пенисът му помръдваше при всяко движение.

— Чух това последния път. — Задавената й въздишка почти се превърна в скимтене от възторг, когато пенисът му започна да влиза и излиза от нея с всяка стъпка. — Тези стъпала… — простена тя от усещанията на движенията във вътрешността й. — Не са много удобни.

— Ние ще ги направим. — Тарик звучеше прекалено самоуверен. Прекалено решителен.

Мили боже, той щеше да я убие.

Лира се кълнеше, че ще го направи. Знаеше, че ще го направи.

— О, господи, Тарик! Тарик, не мога да го понеса. — Тя крещеше името му, когато той започна да изкачва стъпалата с бързи, резки крачки.

Пенисът му се тласваше вътре в нея, отнемайки й дъха, преди да се отдръпне назад и миг след това силно да се тласне отново в тялото й.

Ноктите й се забиха в раменете му, от устните й се откъснаха отчаяни викове, когато стегна краката си около хълбоците му, опитвайки се да се задържи.

Първият оргазъм я връхлетя на шестото стъпало. На дванадесетото Лира трепереше и гърчеше се в ръцете му, когато втората кулминация открадна дъха и разума й.

Едва осъзнаваше, че Тарик е стигнал до леглото, когато я положи по гръб, сграбчи ханша й и започна да я води към третия, унищожителен оргазъм.

Тя се изви, дъхът напусна тялото й внезапно, когато усети освобождението му да го разкъсва. Шипът набъбна яростно под главичката на пениса му и се притисна в деликатния сноп от нерви, който никой мъж не би достигнал по друг начин. Той пулсираше, галеше и я накара да полети в един оргазъм, който нямаше начало и край. Съществуваше единствено Тарик, който я държеше, а зъбите му одраскаха раничката, която й бе оставил по-рано, преди отново да се забият в плътта, и тъмната забрава да я погълне.

— Обичам те. О, господи, Тарик, обичам те… — Кадифената тъмнина се затвори около нея, когато думите се освободиха шепнешком, сърцето й разцъфна, а душата й сякаш се надигна, потръпна и се отвори, за да приеме тази част от Тарик, която Лира знаеше, че дори смъртта не може да открадне.