Джентълмени и привидения

Увод

Беше навечерието на Коледа.

Започвам така, защото това е единствено правилният, добропорядъчен и достоен начин да се започват подобни разкази, а аз съм възпитан в единствено правилен, добропорядъчен и достоен дух и съм приучен да извършвам винаги единствено правилни, добропорядъчни, достойни постъпки; този навик е много силен в мене.

Разбира се, да се посочва датата просто заради едната информация в дадения случай няма никаква нужда. Изкушеният читател и без мене си знае, че беше навечерието на Коледа. В един разказ с призраци, всичко винаги става в навечерието на Коледа.

Призраците отбелязват навечерието на Коледа доста тържествено. В навечерието на Коледа те устройват свой ежегоден празник. В навечерието на Коледа всеки в Страната на Призраците, който сам по себе си нещо представлява — излиза на земята, за да се покаже и да поразгледа другите, да се поразходи малко и да се поперчи със своя саван или друг гробищен тоалет, да поклюкарства кой как е облечен и злобничко да забележи кой какъв цвят на лицето има.

„Коледен парад“ — мисля, че те именно този термин употребяват — това е такова тържество, за каквото се готвят дълго и го чакат с нетърпение в цялата Страна на Призраците и най-вече важните личности като злодейски умъртвените барони и престъпните графини, а също и графовете, тези, които са дошли в Англия заедно с Вилхелм Завоевателя, изпоклали са своите роднини и са умрели в състояние на буйна лудост.

По всички кътчета духовете с огромно старание се упражняват в глухи стонове и в дяволски хихикания. Много седмици те репетират вопли, от които стине кръвта, и жестове, от които ужасът прониква до мозъка на костите. Ръждясалите вериги и окървавените кинжали се подлагат на на внимателен преглед и се привеждат в пълен ред; а саваните и покривалата на ковчезите, прибрани от миналата година и внимателно пазени в сандъците, отново се изваждат, изтръскват, кърпят се и се проветрят.

Да, вълнуващо е това време, нощта преди Коледа!

В нощта на 26 декември, както вие вероятно сте забелязали, призраците не се появяват. Предполага се, че Бъдни вечер им е съвсем достатъчен и те не са свикнали да се вълнуват. Цяла седмица подир Коледа призраците-джентълмени ходят с натежала глава и си дават тържествени обещания за следващата година да останат на Бъдни вечер вкъщи; а духовете-лейди са раздразнителни и превъзбудени и ако ги заговорите, те са готови във всеки момент да избухнат в плач и да избягат от стаята без видима причина.

По-простите призраци, тези, на които не им се налага да се стараят така, че постъпките им да съответстват на тяхното високо положение, все пак понякога се появяват непредвидено: в навечерието на Вси светии, на Ивановден; а някои излизат на земята даже просто по повод на събития от местно значение — например, за да отпразнуват годишнината от обесването на нечий дядо или за да предскажат някакво нещастие.

Ох, ама пък обича да предсказва нещастия средния британски дух! Изпратете го да предизвести някому беда — и той е вече щастлив. Позволете му да нахлуе в мирно жилище и да преобърне там всичко наопаки с предзнаменование за погребение или с предизвестие за банкрут, или с намек за предстоящо безчестие, или каквото и да било друго ужасно нещастие, за каквото никой нормален човек не би искал да знае предварително, след като тъй и тъй никой с нищо не би могъл да помогне — и той вече чувства как съчетава приятното с полезното. Той никога не би си простил, ако в бившето му семейство с някого се е случила беда, а той не се е появил два месеца преди събитието, не е направил разни глупашки фокуси на поляната пред къщата или не се е крепил, балансирайки върху рамката на нечий креват.

А съществуват още и много млади или много съвестни призраци със загубено завещание или някаква тайна, витаеща над тях; тези се явяват постоянно, през цялата година; или някакъв неуморим покойник, преизпълнен с негодувание по повод на това, че мястото на неговото погребение се е оказало сметището или блатото край село — той не дава мира на цялата енория, явявайки се всяка нощ, докато някой не му устрои за своя сметка погребение по първа категория.

Но това са изключения. Както вече споменах, средният добропорядъчен дух излиза да се разходи веднъж в годината; в навечерието на Коледа и това му стига.

Защо именно в навечерието на Коледа, аз самият тъй и не разбрах. От всички дни на годината, това е най-неподходящото време за разходки — хладно, мръсно, влажно. И после, на Коледа къщата се натъпква с живи роднини, тъй че и без това грижите са премного и никой не изпитва нужда да общува с умрелите родственици, печално и сънно бродещи по стаите.

Навярно има нещо такова в задушевната, интимна атмосфера на Коледата, някакъв особен празничен дух, който привлича духовете, тъй както влагата след летния дъжд предизвиква появата на жаби и охлюви.

И не стига, че самите привидения винаги бродят по земята в навечерието на Коледа, но в навечерието на Коледа живите хора винаги седят и разговарят за привидения.

Всеки път щом пет-шест човека, говорещи на английски се настанят на Бъдни вечер пред камината, те веднага почват да си разказват един на друг истории за призраци. Ние не можем да се успокоим, докато не изслушаме в навечерието на Коледа няколко разказа за призраци. В такъв един весел, празничен час на нас ни е особено приятно да поразмишляваме за гробове, за трупове, за убийства и кръвопролития.

Във всички наши разкази за срещи с привиденията има много общи неща, но това, разбира се, не е наша вина, а вина на самите привидения, които не желаят да изпробват някой нов номер и упорито се придържат към старата изпитана програма. Като резултат — струва си веднъж в навечерието на Коледа да изслушате шест разказа за приключения, в които са замесени призраци и повече никога няма да ви бъде нужно да чуете каквато и да била история с привидения. Ако след това някой вземе пак да ви разказва за привидения, вие ще се почувствате така, сякаш сте изгледали две весели комедии една след друга или сте прочели две хумористични списания: повторението ще ви се стори леко уморително.

На вас непременно ще ви разкажат за някакъв младеж, който веднъж на Коледа гостувал в имението на свои приятели и точно в нощта срещу Коледа го настаняват в западното крило на дома. И, значи, посред нощ вратата на стаята му тихо се отваря и някой — най-често лейди по нощница — бавно приближава към него и сяда на края на леглото. Младият човек мисли, че това е, най-вероятно, някаква гостенка или далечна роднина на хазяите и че тя, страдайки от безсъница и самота, се е отбила при него да си побъбрят, макар че по-рано той май не я е срещал. Младежът и не подозира, че това е привидение: толкова е простодушен. Обаче тя даже не прави опит да го заговори и когато той пак поглежда към мястото, където току-що е седяла — забелязва, че нея вече я няма там!

На следващата сутрин, на закуската, младият човек излага пред събралите се тези обстоятелства и разпитва всяка от присъстващите дами не е ли възможно някоя от тях да е била нощната посетителка. Но всички дами го уверяват, че не са били те; а домакинът, ужасно бледен, го умолява да не говори повече на тази тема, което се струва на младежа необикновено странна молба.

След закуската домакинът отвежда младия човек в ъгъла и му обяснява, че през нощта е видял призрака на една лейди, която е била убита в същото легло — или която сама е убила там някого си — какъв именно вариант ще бъде използван няма значение: привидение може да станеш или ако убиеш някого, или ако самият тебе някой те убие — изобщо, както ти харесва. Може би привидението убиец е по-популярно, но от друга страна за убития е по-лесно да плаши хората: той може да им показва своите рани и да издава стонове.

И още се разказва за госта скептик. Впрочем, в истории от този род винаги е забъркан гост. Привидението не цени особено своите роднини, той предпочета да окаже внимание на гостенина, който, изслушвайки вечерта преди Коледа страшния разказ на домакина, почва да се смее и да твърди, че изобщо не вярва в духове и че тази нощ, ако му позволят, е готов да прекара в същата тази стая, където според думите на разказвача, се явява привидението.

Всички го разубеждават, настояват да се откаже от от тази необмислена постъпка, но той упорства в своето безразсъдство, качва се в Жълтата стая (или в какъвто и да било там друг цвят) с леко сърце и със свещ в ръка, пожелава на всички лека нощ и затваря вратата.

На следващата сутрин се оказва, че за една нощ той е побелял съвършено.

Той никому не говори какво е видял — то би било твърде ужасно.

Разказват също за храбрия гост, който вижда привидение и знае, че това е привидение, и следи как то се появява в стаята и после си отива през стената, след което, доколкото става ясно, че привидението не възнамерява да се върне и, следователно по-нататъшното бодърстване става безсмислено, гостът заспива.

Той никому не разправя, че е видял привидение, за да не плаши хората без нужда — някои много се вълнуват, когато слушат за привидения — но решава да изчака следващата нощ и да провери дали то ще се появи пак.

И то се появява пак, но този път той става от леглото, облича се, сресва си и тръгва след него, и намира таен проход, водещ от неговата стая към избата с вината — проход, който без съмнение, нерядко се е използвал в недоброто старо време.

После идва ред на младия човек, който се събудил със странно чувство посред нощ и видял, че до постелята му седи неговият богат чичо — ерген. Чичото се усмихва с някаква съдбовна усмивка и изчезва. Младият човек веднага става и гледа часовника. Но часовникъг е спрял, тъй като младежът е забравил да го навие и стрелките показват четири и половина.

На следващия ден той узнава, че колкото и да е странно, неговият богат чичо, на когото се пада единствен наследник, се е оженил за вдовица с единайсет деца и всичко това е станало преди два дни точно в дванайсет без четвърт.

Младият човек даже не се и опитва да обясни това необичайно съвпадение. Той може само да се закълне, че всичко, разказано от него, е самата истина.

А още разправят как някой си джентълмен, връщайки се вкъщи късно вечер от обед в масонската ложа, забелязва светлина сред развалините на стар манастир, предпазлива со промъква и наднича през ключалката. Вижда как духът на сивата сестра се целува с духа на кафявия монах и остава до такава степен шокиран и изплашен, че веднага се лишава от чувства и на сутринта го намират полегнал в състояние на пълна немощ пред самата врата; казват, че здраво стискал в ръката си своя верен стар ключ. Всички тези неща стават в навечерието на Коледа и се разказва за тях също в навечерието на Коледа. В съвременното английско общество нито един разказ за привидения не може да бъде разказан в друго време, освен вечерта на 24 декември.

По силата на гореобясненото аз разбирам, че пристъпвайки към изложението на печалните, но напълно достоверни истории с призраци, които привеждам по-нататък, няма никаква нужда да уведомявам читателите, запознати с англосаксонската литература, че всичко това е било разказано и събитията, за които се разказва, всичко това е ставало — в навечерието на Коледа.

И въпреки това го правя.