Джентълмени и привидения

При какви обстоятелства започнахме своите разкази

Това се случи в навечерието на Коледа! В навечерието на Коледа у моя чичо Джон; в навечерието на Коледа (май нещо станаха много навечерията на Коледа за една книга. Аз и сам го усещам. Това става твърде еднообразно даже за мен, но не виждам начин сега как да се избегне.) в дом № 47, Лебърнхем Гроув, Тутинг! В навечерието на Коледа в гостната, слабо осветена от свещите (стачкуваха работниците от газовата компания), където танцуващите пламъци хвърляха причудливи сенки върху пъстрите тапети, а в същото време навън, из пустинните улици бушуваше свирепа буря и вятърът като някакъв неспокоен дух летеше, стенейки през площада и с вой завиваше зад ъгъла при магазинчето за мляко.

Току-що бяхме свършили с вечерята и беседвахме, и пушехме, без да ставаме от масата.

Вечерята бе много хубава — безспорно прекрасна вечеря. Впоследствие във връзка с тази вечеря в нашето семейство възникнаха известни недоразумения. Разпространяваха се слухове относно цялата тази история изобщо и за моята роля в нея в частност, изказваха се мнения, които не ме удивиха особено — тъй като аз добре познавам своите роднини — но те силно ме огорчиха. Що се отнася до моята леля Мария, аз даже не знам кога отново ще ми се прииска да я видя. Поне тя би могла да ме познава малко по-добре.

Но тази несправедливост — вопиюща несправедливост, както ще докажа после — която бе допусната по отношение на мен, няма да ми попречи да бъда справедлив по отношение на другите, даже към тези, които ме оскърбиха жестоко. Та нали аз отбелязвам качеството на телешкия пастет, с който ни нахрани леля Мария, и на печените омари, след които следваха сладки палачинки собствен лелин патент, топлички (по мое мнение, да се ядат студени палачинки е глупаво — никакъв вкус не се усеща) и залети със стария елей на чичо Джон — наистина всичко бе много вкусно. Аз и тогава отдадох дължимото на вечерята, самата леля Мария бе принудена да признае това.

След вечеря чичо свари малко пунш с уиски. И нему отдадох дължимото, чичо Джон сам го казваше. Да, той каза: „Радвам се, че пуншът ти хареса.“

Малко след вечерята леля отиде да спи, оставяйки чичо в компанията на стария доктор Скрабълс, помощника на енорийския свещеник, нашия депутат в съвета на графството мистър Самуел Кумбс, Теди Бифълс и мен. Ние решихме, че още не е дошло време да се предаваме и чичо свари втора порция пунш; и аз предполагам, че ние всички отдадохме дължимото на пунша — във всеки случай аз го отдадох, сигурен съм. Няма що, такъв съм си, винаги постъпвам справедливо.

После седяхме още дълго и докторът свари пунш с джин, за разнообразие, макар че аз, лично, вече особена разлика не усещах. Но всичко бе толкова хубаво и ние бяхме много щастливи — всички бяха тъй любезни един към друг.

Чичо Джон ни разказа една много смешна история. О, това наистина беше смешна история! Не помня сега за какво ставаше дума, но съм сигурен, че тогава тя ми се стори изключително забавна; май никога така не бях се смял. Даже е чудно, че не мога да си спомня тази история — та нали той ни я разказа четири пъти! И само по наша вина не я разказа пети път. След това докторът ни изпя една забавна песен, където му се наложи да имитира гласове на домашни животни и птици. Наистина той ги обърка малко. Ревеше като магаре, когато ставаше дума в песента за петел, а изобразявайки свиня — кукуригаше. Но ние прекрасно разбрахме какво точно той има предвид.

Аз почнах да разказвам един много интересен виц, но почти веднага с удивление забелязах, че никой не ми обръща никакво внимание.

Отначало помислих, че от тяхна страна това е доста неучтиво, но после загрях, че всъщност през цялото време съм разказвал наум, а не на глас, тъй че те, разбира се, изобщо и не са подозирали, че аз нещо им разказвам, и, навярно, съвсем не са могли да разберат какво означават моите красноречиви жестове и оживеното изражение на лицето ми. Да, ето ти тебе презабавна, наистина, грешка! Никога по-рано не беше ми се случвало подобно нещо.

После помощникът на нашия свещеник взе да показва фокуси с карти. Попита не ни ли се е случвало да видим някога игра, която се нарича „три листчета“. Той каза, че това е такова изобретение на човешкия ум, при което долни, безсъвестни хора, постоянни посетители на конните състезания и други подобни злачни места, чрез измама отнемат парите на неразумните юноши. Той каза, че това е много прост фокус: всичко зависи от ловкостта на ръцете. Ловкостта на ръцете мами окото. Той каза, че ще ни демонстрира този мошенически номер, за да бъдем винаги нащрек и да не попадаме на въдицата. Измъква чичовата колода с картите, от нея потегли три карти, две обикновени и една с картинка, седна на килимчето пред камината и ни обясни какво ще прави.

Той каза:

— Ето, вземам тези три карти — така — и ви ги показвам. След което спокойно ги поставям на килимчето с гръбчето нагоре и ще ви помоля да посочите коя е картата с фигурата. И на вас ще ви се стори, че знаете коя точно е картата с фигурата. — И той извърши всичко това.

Старият мистър Кумбс — той при нас е още и църковен настоятел — каза, че фигурата е по средата.

— На вас ви се струва, че сте я видели — каза, усмихвайки се помощникът на нашия свещеник.

— Въобще нищо не ми се струва — отвърна мистър Кумбс. — Аз ви казвам, че тя е в средата. И залагам половин крона за това, че тя е в средата.

— Ето, виждате ли, то е точно това, за което ви говорех — каза помощникът на нашия свещеник, обръщайки се към нас. — Ето по такъв начин се завличат в мрежите неразумни юноши и им се прибират парите. Те са уверени, че знаят коя е картата, на тях им се струва, че са я видели. Те не схващат, че ловкостта на ръцете мами очите им.

Той каза, че познава млади хора, които тръгват на гребни състезания или за мач по крикет с няколко фунта в джоба, а се връщат вкъщи още по светло без грош, губейки всичките си пари в тази безнравствена игра.

Той каза, че ще вземе половината крона на мистър Кумбс, защото това ще му послужи като много сериозен урок и може би ще се окаже в бъдеще като едно средство за спасение на парите на мистър Кумбс; а два шилинга и шест пенса той, помощникът на нашия свещеник, ще отдели за църковния фонд.

— За това не се безпокойте — възрази мистър Кумбс. — Помислете по-добре как да не вземете половин крона от църковния фонд.

И той постави парите върху средната карта и я обърна.

Колкото и да е странно, но действително се оказа, че е дама.

Всички ние много се изненадахме, а помощникът на нашия свещеник — особено.

Той каза, че понякога наистина става и така, човек да познае картата… случайно.

Помощникът на нашия свещеник каза, че това е най-лошата от злините, които човек може да си причини, защото когато си опиташ щастието и от първия път спечелиш, то веднага ти харесва тази тъй наречена игра и се увличаш дотам, че си готов отново и отново да рискуваш парите си, докато накрая не си принуден да напуснеш полесражението разорен.

След което той отново взе да ни показва своя фокус. Този път мистър Кумбс каза, че дамата е от края към кофичката с въглищата и поиска да постави на тази карта пет шилинга.

Ние взехме да се смеем и да го разубеждаваме. Но той не искаше да слуша никакви съвети и настояваше на своето.

Помощникът на нашия свещеник каза тогава, че какво пък, много добре, той го е предупредил. И ако той (мистър Кумбс) твърдо е решил да излезе глупак, нека той (мистър Кумбс) да прави каквото иска.

Помощникът на нашия свещеник каза, че той ще вземе тези пет шилинга и ще внесе недостигащата сума обратно в църковния фонд.

Мистър Кумбс постави две по половин крона на тази карта, която лежеше по-близо до кофичката с въглища и я обърна.

Ако искате вярвайте, ако искате не, но това пак беше дамата!

След което чичо Джон също постави една златна монета и също спечели.

А след това ние всички почнахме да играем и всички печелехме. Тоест всички, освен помощника на свещеника. Той доста си изпати за този половин час. Никога не бях виждал човек, на когото толкова да не му върви на карти. Той всеки път губеше.

После чичо пак се зае да вари пунш, при което допусна забавна грешка: забрави да налее уиски. Ох, ама се посмяхме с него! И за наказание го накарахме да добави двойна порция уиски.

Да, ние се позабавлявахме чудесно тази вечер!

А след това работата, очевидно, тъй или иначе, е стигнала до привиденията, защото моят следващ спомен се отнася към онзи момент, когато ние си разказваме един на друг истории с привидения.