Джентълмени и привидения

Интерлюдия. Разказ на доктора

Горчиво плаках, слушайки тази история — младият Бифълс я разказваше с толкова чувство. Всички ние след това изпаднахме в размисъл и аз забелязах, че даже старият доктор тихомълком избърса сълзата си. Чичо Джон обаче свари още една порция пунш и ние постепенно се утешихме.

А докторът след някое време даже се развесели и ни разказа за духа на един от своите пациенти.

Не мога да ви предам неговата история. Много съжалявам, но не мога. Всички твърдяха после, че тя била най-хубавата история — най-страшната, най-ужасната — но аз самият не разбрах нищо от нея. Тя ми се стори твърде откъслечна…

Той почна разказа си както се следва, а след това нещо като че ли се било случило, а още след това идваше вече краят. Съвсем не мога да разбера къде той пъхна средата на своя разказ.

Знам обаче, че всичко свършваше така — някой някого намерил. И цялата тази работа изрови от паметта на мистер Кумбс една много интересна история, станала някога в старата мелница, наета тогава от неговия зет.

Мистър Кумбс каза, че ще ни разправи историята и преди някой да успее да го спре, той вече почваше.

Мистър Кумбс каза, че разказът му може да бъде наречен —