Ди Гунан

Глава XIСъдията Ди открива ключ за неизвестното в една книга; съновидение обяснява минали загадки

Съдията установи, че му е невъзможно да се съсредоточи. Трудностите по делото Би Сюн, напрежението при изравянето на трупа и огледа, заканите на госпожа Джоу и жалбите на госпожа Уан продължаваха да терзаят сърцето му. Той остана дълго на молитвената възглавничка, но колкото и да се опитваше със спуснати клепачи да си наложи вътрешно успокоение, съмненията и подозренията все така го измъчваха.

Когато първото бдение почти изтичаше, съдията Ди започна да усеща раздразнение. Беше дошъл в храма, за да открие във видение разрешение за безизходицата, а унесът не идваше и всичко сякаш бе напразно.

Той стана и тръгна надолу по стъпалата, където се натъкна на дълбоко заспалия сержант Хун. Не искаше да го безпокои, върна се в голямата зала и се заразхожда напред-назад.

Когато мина може би за двайсети път пред голямата олтарна маса, зърна някаква книга, оставена отгоре.

„Казват, че четенето призовава духа на съня. Ще почета малко. С книгата няма да усетя времето, а може и така да ми доскучае, че да заспя накрая.“

Той взе книгата и я отвори наслуки.

Оказа се тълковник за гадаене с бамбукови пръчици.

„Дойдох тук за помощ от висшите сили — помисли си съдията. — Защо да не се допитам до съдбата, като хвърля бамбукови клечки. Кой знае дали духовете няма да изберат тъкмо този начин, за да покажат присъствието си?“2

Той почтително остави книгата на мястото й, запали свещите и нова ароматна пръчица. Направи дълбок поклон пред олтара и се помоли безмълвно. После се изправи, вдигна съда с две ръце и го разклати, докато от него не изпадна една пръчица. Вдигна я бързо. Номерът беше 24. Отвори книгата и потърси отговор 24. Заглавието беше от два йероглифа, които означаваха съответно „среда“ и „чифт“, а отдолу бе изписано едно име: „Госпожа Ли“.

Съдията си спомни, че тази госпожа Ли беше известна историческа личност, живяла преди повече от хиляда години. Била наложница на един цар и го накарала да убие престолонаследника. Не след дълго царството било завладяно и царят бил принуден да спасява живота си с бягство. Съдията си помисли, че историята може би има връзка с госпожа Джоу, която с убийството на мъжа си бе навлякла беда на дома.

Следваше кратко стихотворение:

Съдията си каза, че, отнесени към убийството на Би Сюн, тези стихове с нищо не му помагат да реши загадката. Първият стих можеше да се свърже с непристойното държане на госпожа Джоу, заела мястото на мъжа в дома, както и с обидите, които нанасяше на свекърва си и на самия съдия. Вторият би могъл да се разтълкува, че Би Сюн сам си е навлякъл нещастието, вземайки госпожа Джоу за жена, а третият — че госпожа Джоу стои в основата на убийството на съпруга си. А в четвъртия, който би трябвало да предостави ключ за загадката, като че ли нямаше особен смисъл. Би Сюн и госпожа Джоу бяха женени — какво по-естествено от това да споделят постелята и да имат нормални съпружески отношения?

В несигурната светлина на свещта съдията Ди отново и отново се взираше в последния стих, без да долови някакво правдоподобно тълкувание.

Когато удари часът на второто нощно бдение, се почувства малко по-спокоен и усети как го завладява умората. Загърна се плътно с дрехата си и легна да поспи. В мига, когато потъваше в съня, видя някакъв мъж с дълга бяла брада да влиза в залата. Той поздрави съдията като равен и му каза:

— Негово превъзходителство прекара един ужасен ден. Защо да оставате тук в това пусто място, по-добре елате с мен до чайната и докато опитваме ароматната напитка, ще послушаме какво си приказват хората.

Възрастният човек изглеждаше странно познат на съдията, но той не можеше да си спомни къде го е виждал. Реши, че няма да е учтиво да му покаже недосетливостта си, стана забързано и тръгна подир посетителя.

Улиците гъмжаха от народ. Двамата повървяха и не след дълго стигнаха до една чайна, която съдията не си спомняше да е виждал. Възрастният господин го въведе вътре.

Озоваха се в просторен двор. В единия ъгъл се издигаше шестоъгълен павилион, пълен с малки масички и насядали около тях гости. Хората отпиваха, без да бързат, от чая си и разговаряха. Двамата мъже изкачиха стъпалата на павилиона и се настаниха на една свободна маса. Съдията забеляза, че павилионът е обзаведен с безупречен вкус. Дървените решетки между колоните бяха със сложни мотиви, по гредите висяха лакирани в черно дъски, върху които, изписани със златни йероглифи, се четяха гравирани стихове и мъдри слова на древни учители. Погледът му попадна на стихове, които силно го заинтересуваха. Сториха му се познати, но не можеше да си спомни къде ги е чел.

Заинтригуван, съдията се обърна към възрастния господин:

— Може да се очаква, че по стените на такава чайна ще бъдат окачени класически четиристишия на поети, възпяващи прелестите на тази напитка. Защо са избрали точно тези стихове? Те са посветени на исторически личности, за които повечето от тукашните жители не са и чували. Освен това римите не са правилни.

— Забележката ви е напълно основателна — отвърна усмихнат възрастният господин. — Но кой знае, може би тези стихове са тук именно за да ги прочете високообразован човек като вас, а не обикновените посетители. Може би един ден ще разгадаете смисъла им.

Съдията не можа да проникне докрай в значението на тези думи и се поколеба дали да не помоли за по-подробно обяснение, когато ненадейно гръмнаха оглушително гонгове и зазвуча силна музика. Той вдигна глава и видя, че павилионът е изчезнал, а той се бе озовал в някакъв театър сред шумна тълпа зрители.

На сцената се изпълняваше акробатичен номер, имаше танцьори, гълтачи на саби и жонгльори. Сред акробатите забеляза трийсетинагодишна жена, легнала по гръб на един стол. С вдигнати нагоре стъпала тя жонглираше с голяма делва. После красив млад мъж се приближи до жената и й се усмихна. Тя сякаш много се зарадва, че го вижда, и с рязко движение на краката запрати делвата нависоко. После скочи с необикновена бързина и я улови с ръце. След като номерът свърши, тя се усмихна на младия мъж:

— Ето че се завърна, съпруже мой!

В този миг от делвата изскочи слабичко момиченце и се вкопчи в дрехата му. Тримата се заляха в смях, тълпата внезапно се разпръсна, сцената се опразни и съдията остана сам-самичък. Дори не му остана време да се зачуди на всичко това, когато до него застана възрастният господин и каза:

— Видяхте първото действие, но не и второто. Елате с мен.

И без да даде възможност на съдията да го запита нещо, го поведе към някакъв пущинак, обрасъл с трева и бурени. Стелеше се гъста мъгла, през нея прелитаха странни птици. Тук-там сред високата трева лежаха трупове.

Изведнъж съдията забеляза гол зеленикав труп. Червена усойница изпълзя от ноздрата му и се насочи към съдията. Той отскочи ужасен и се събуди, плувнал в пот.

Лежеше на мястото си в главната зала на храма. Удари третото бдение. Той се надигна и известно време остана седнал, опитвайки се да дойде на себе си. Гърлото му беше пресъхнало и той повика сержант Хун. Сержантът донесе мангала за чай и не след дълго му наля една чаша. Когато съдията утоли жаждата си, Хун попита:

— През цялото време ли спахте, господарю?

— Дремнах малко — отвърна съдията. — Не мога още да се съвзема. Ти какво сънува там на стъпалата?

— Да си кажа право, господарю — отвърна Хун, — тези дни толкова търчах насам-натам и толкова се притесних от всички неприятности, които ви причини делото на Би Сюн, че съм спал като пън. И да съм сънувал нещо, не си го спомням. Може би вие сте имали повече късмет, господарю?…

Тогава съдията разказа подробно на Хун всичко, от гадаенето с бамбукови пръчици до странния сън. Взе тълковника и прочете на глас стиховете, на които се бе натъкнал.

— Обикновено обясненията в тези книги са много объркани — забеляза сержантът. — Но този път и без да съм литератор, ми се струва ясен смисълът на това четиристишие. Не прехвърлям древните събития, за които се намеква, приемам всичко едно към едно. Според мен първият стих се отнася до последните часове на нощта преди зазоряване. Това е най-спокойният миг на нощта, когато любовниците напускат бързешком дома на своята любима. „Споделянето“ от четвъртия стих не е свързано със съпружеските взаимоотношения, а с тайните на госпожа Джоу и нейния любовник. Вие от самото начало предположихте, че такъв човек съществува. И стихотворението подсказва, че той е присъствал на самото престъпление или е бил съучастник. Това се връзва с развоя на събитията — известно ни е, че госпожа Би, синът й и снаха й са вечеряли, след като са се върнали от състезанията с кораби дракони. Би Сюн се е оплакал от болки в стомаха по-късно през нощта и госпожа Би е накарала снаха си да отведе мъжа си да спи. После е поразтребила малко, направила е нощния си тоалет, приготвила се е за сън и посред нощ е била разбудена от виковете на сина си. Не е ли възможно любовникът на госпожа Джоу да е дошъл някъде около третата стража, Би Сюн да го е изненадал и тогава госпожа Джоу да го е убила по все още неизвестен за нас начин? Не е изключено според мен нещата да са се развили именно така.

— В думите ти има доста смисъл — поклати глава съдията. — Предполагам, че е замесен трети човек, защото иначе госпожа Джоу не печели нищо от смъртта на мъжа си, а, напротив, само губи. Но бях сигурен, че тя ще признае и че така ще разберем кой е бил любовникът й и каква роля играе в убийството. И не направих нищо, за да открия този човек. А това е сериозна грешка. Сега е още по-важно да го открием, защото точно той може да ни каже как е извършено убийството. Но как да стигнем до него?

— Не би трябвало да е толкова трудно — каза Хун. — Щом се върнете в трибунала, заповядайте да пуснат госпожа Джоу. Ще изпратим някой от най-добрите ви помощници да следи къщата на госпожа Би, и то главно през нощта, в часовете преди разсъмване. Този любовник сигурно не е далеч оттук и щом разбере, че госпожа Джоу е на свобода, рано или късно ще потърси начин да се види с нея. Тогава ще го хванем.

Съдията Ди поздрави Хун за находчивите му разсъждения и го попита какво мисли за съня му.

— Когато сте стояли угрижен тук, преди да заспите, само за убийството на Би Сюн ли мислихте, или и за двойното убийство от Шестата миля?

— Преди да задремя — отвърна съдията Ди, — през главата ми преминаха събитията и от двете дела. Но не виждам връзка между съня и някой от двата случая.

— Трябва да призная, че и на мен този сън ми изглежда много загадъчен — призна сержант Хун. — Дали господарят ще има добрината да ми изрецитира четиристишието, което е прочел в павилиона за чай? Споменаваше се нещо за дете и за легло.