Ди Гунан

Глава VIIЕдна жена отрича, че синът й е бил убит; съдията Ди разпитва вдовицата на Би Сюн

На другия ден призори, след като пренощуваха в Хуанхуа, сержант Хун и двамата стражници се явиха пред дома на госпожа Би и енергично затропаха на вратата.

— Кой чука толкова рано? — извика отвътре госпожа Би, отвори вратата и щом видя на прага тримата мъжаги, им препречи пътя. — Много добре знаете, че в този дом няма мъже, а само две бедни вдовици. Кои сте вие, та идвате да ни будите толкова рано?

— Идваме по заповед — обясни единият от стражниците, — не ни е скимнало сами да се явяваме! И на нас ни се искаше спокойно да спим по това време в домовете си. Защо според вас сме хукнали по никое време до вашето проклето село? За упражнение ли? Носим призовка от негово превъзходителство съдията, с което се нарежда на тук присъстващия сержант да отведе веднага вас и снаха ви в трибунала в Джанпин, за да бъдете разпитани на обедното заседание. Пуснете ни да минем!

При тези думи той избута госпожа Би и тримата мъже нахълтаха в двора. Видяха, че вратата на средната стая е отворена, и се насочиха натам. Стаята отдясно си стоеше плътно затворена. Сержант Хун се обърна към госпожа Би, показвайки съдебната призовка:

— Изпълняваме служебна задача и няма да търпим никакво протакане. Къде е снаха ви? Идете да й кажете да дойде и да ни последва в трибунала! И не се опитвайте да го увъртате.

Щом разбра, че тримата мъже са пристигнали в дома й по заповед на окръжния съдия, госпожа Би се разтрепери и занарежда през сълзи:

— Какво зло сме сторили, та искате да ни водите при съдията! Може би някой от кредиторите ни е подал оплакване за неизплатени дългове? Моля ви, господа, имайте милост към това нещастно семейство! Откак почина синът ми, с голяма мъка свързваме двата края. Как да си върнем борчовете, които взехме, за да направим прилично погребение? Ние сме дребни хорица, но никога не сме били унижавани така — да ни водят под стража в трибунала. Моля ви, господа, имайте човещина и се върнете без нас в съда. Кажете на съдията, че ще продадем покъщнината и дрехите си, за да си върнем борчовете. Проявете разбиране, не ни влачете насила в трибунала!

След тези думи госпожа Би се разрида горчиво. Сержант Хун видя, че жената е искрена, и каза с по-мек глас:

— Не се притеснявайте, госпожо, няма жалба срещу вас, подадена от кредитори. Нашият съдия просто иска да види снаха ви и да й зададе няколко въпроса. Вие само ни я представете и ще ви оставим на мира. Ще отведем само нея в трибунала.

Сержант Хун не беше свършил, когато госпожа Би се разкрещя:

— Не вярвам, че тези хора са истински стражници! Първо казахте, че и двете със снаха ми трябва да ви последваме, сега искате само тя да тръгне с вас. Искате да я отвлечете, понеже знаете, че в къщата няма мъж, който да ни закриля. Ясно ми е що за хора сте. Каните се да я изнасилите, а после да я продадете на някой публичен дом. Само през трупа ми ще стигнете до нея!

И тя скочи към сержант Хун. Загубили търпение, двамата стражници я бутнаха грубо и тя седна на пода.

— Слушай, старо! — ядно рече единият. — Не ти ли е ясно, че сержант Хун само от добро сърце ти каза, че няма нужда да идваш и ти. Не видя ли с очите си тази призовка, която негово превъзходителство сам написа? Толкова ли си изкуфяла, та не можеш да проумееш, че снаха ти през цялото време те мами? Ако негово превъзходителство не бе прозрял истината, дните ти бяха преброени!

В разправията никой не забеляза, че дясната врата се беше отворила. Изправена неподвижно на прага на стаята, младата госпожа Би не беше пропуснала нито една дума.

— Майко — обади се по някое време тя, — не се занимавайте повече с тях и ме оставете да им задам няколко въпроса. Вярно ли е, че носите само призовка и никаква заповед за арестуване? Не е ли вярно освен това, че никой не е подавал жалба срещу нас? Нито майка ми, нито аз някога сме нарушавали закона. Нима древните не са казали „Колкото и остър да е, мечът никога не реже главата на невинния“? Може и да е окръжен магистрат, но вашият съдия не би трябвало да си позволява да издава неразумни заповеди. Когато императорският двор научи, че някоя вдовица е умряла вярна на паметта на съпруга си, понякога губернаторът издига светилище в нейна чест и пролет и есен високопоставени сановници оставят в него жертвени дарове. Няма никакво основание вие, стражниците, да арестувате две опечалени вдовици. Ако съдията иска да ни зададе някакви въпроси, може просто да го стори. Не сме извършили престъпление и не се страхуваме да се явим пред всички в съдилището. Но няма да позволим да ни водите като престъпници. И ако ни принудите да ви последваме, ще откажем да напуснем трибунала, докато цялата история не се изясни. Така съдията няма да може да каже, че не сме се подчинили на заповедите му.

След като изслушаха тази разпалена реч, всяка дума от която удряше в целта, обезсърчените стражници се обърнаха към сержант Хун да поеме той по-нататъшния развой на събитията.

— Чудесно, млада госпожо, вие притежавате рядко за възрастта си красноречие. Сега започвам да разбирам как сте успели да извършите такива смайващи престъпления. Не съм аз магистрат на Джанпин, за да ви кажа в какво точно сте обвинена. Знам само как трябва да се изпълни призовка за явяване в съдилището. Ако желаете да научите нещо повече, обърнете се направо към трибунала. Нас вашата пламенна реч ни най-малко не ни трогна.

И той направи знак на стражниците, които хванаха госпожа вдовицата Би за ръцете и я повлякоха навън, без да й дадат възможност да се обади повече. Като видя, че не може да се противопостави на въоръжените мъже, старата госпожа Би се хвърли ничком на земята в изстъпление. Без да я погледне, сержантът тръгна след стражниците, отвеждащи снаха й. На улицата се беше събрала тълпа любопитни селяни.

— Водим тази жена на разпит в съдилището по заповед на негово превъзходителство магистрата на Джанпин. Ако някой ни попречи да изпълним задълженията си, ще бъде призован да отговаря в съда. И знайте, че не става въпрос за нещо дребно!

Уплашените зяпачи се пръснаха тозчас, тъй като никой не искаше да си има работа с правосъдието. Сержантът и малката групичка тръгнаха с бърза крачка към Джанпин и по обед стигнаха в съдилището. Когато съобщиха на съдията Ди, че четиримата са пристигнали, той нареди да чакат в заседателната зала. Облече официалния си костюм и сложи магистратската шапка. Завесата се разтвори пред подиума, за да се появи съдията, седнал зад високата маса. Той се обърна към писарите и стражниците, застанали срещу него:

— Доведете обвинената!

Стражниците извикаха „На вашите заповеди!“, изтикаха младата госпожа Би пред съдията и я накараха да коленичи пред подиума. Но страховитата съдебна церемония не направи особено впечатление на госпожа Би. Още преди съдията да се обърне към нея, тя заговори:

— Аз, недостойната личност госпожа Би, родена Джоу, поднасям почитанията си на негово превъзходителство, като удрям чело о земята. Доведоха ме тук по заповед на негово превъзходителство и бих искала да науча какво е моето престъпление. Аз съм млада опечалена вдовица и едва ли ще остана дълго време коленичила на плочите.

Раздразнен от това безочие, съдията извика:

— И вие се осмелявате да се наречете „опечалена вдовица“? Можете да лъжете глупавата си стара свекърва, но не и мен, съдията. Вдигнете глава и ме погледнете!

Госпожа Джоу, както ще я наричаме оттук насетне, се подчини и се сепна изумена.

„Това е докторът, който онзи ден беше у дома — каза си тя. — Сега разбирам защо още тогава ми се стори подозрителен и все се питах какво странно има в него.“

Но колкото и притеснена да бе, това не пролича нито по изражението й, нито по уверения й глас:

— Не знаех, че лекарят от онзи ден е не друг, а негово превъзходителство, и се показах неучтива. Обидих ви, без да го желая, но вие не можете да използвате това срещу мен. Негово превъзходителство има репутация на добър съдия. Как е възможно такава дреболия да го ядоса?

— Вие още не ме познавате, развратна жено! Мъжът ви е бил още млад и сте можели да живеете щастливо и заедно да остареете. Защо предпочетохте прелюбодейството, а после убихте съпруга си? Знайте, че съпругът ви, чиято душа не може да намери покой в гроба си, ви обвини в мое присъствие. Нима не ви е известно, че за една жена убийството на съпруга й е най-тежкото престъпление в очите на закона? Кажете как убихте мъжа си и кой е любовникът ви.

Когато чу, че я обвиняват в убийството на Би Сюн, госпожа Джоу усети, че сърцето й замира, но пак успя да овладее вълнението си и заяви спокойно:

— Негово превъзходителство е баща на всички нас, дребните хора. Миналия път ви обидих, без да искам. Може ли заради едно дребно провинение да ме обвинявате в толкова страшно престъпление? Та това се наказва със смърт. Не би трябвало да подхващате с лека ръка толкова сериозни въпроси.

Съдията Ди си даваше сметка, че госпожа Джоу разчита на красотата си и се опитва да го постави в неудобно положение с намеци, че я е посетил със задни мисли и се мъчи да й отмъсти, понеже е бил отблъснат.

— Наясно съм, че умът ви е остър — каза той, — но вашият отровен език няма да ви помогне. И сега ще ви дам доказателство за това, а после ще видим дали няма да признаете. Вашият покоен съпруг ясно ми даде да разбера, че сте го убили, и освен това от страх дъщеря ви да не издаде истината сте й дали да пие някакво лекарство, от което е загубила говора си. Видях я вчера със собствените си очи. Все още ли се осмелявате да отричате престъплението си? Ако не признаете веднага, ще ви разпитвам с изтезания.

Но госпожа Джоу не се поддаваше на сплашване.

— Как да призная нещо, което не съм извършила? — отвърна тя. — Можете да ме изтезавате, докато смъртта ме освободи, но няма да ме накарате да призная нещо ненаправено!

— Вие се осмелявате да ми противоречите пред трибунала! Добре, залагам тази черна магистратска шапка и ще рискувам да мина за жесток съдия. Ще видим дали ще признаете след изтезанието. Най-напред четирийсет удара с камшик!

Стражниците разкъсаха роклята й, разголиха гърба й и й нанесоха заповяданите четирийсет удара.