Ди Гунан

Глава XIXСъдията Ди приключва делото от село Шестата миля; господин Хуа пристига в съдилището да съобщи за убийство

Същия ден съдията Ди изпрати Ма Жун в село Шестата миля, за да доведе стопанина на странноприемницата Кун Уандъ и надзорника Бан. Трябваше да се отбие също така в селото на госпожа Уан и да й предаде да се яви на следващия ден на сутрешното заседание. Но Ма Жун за нищо на света не биваше да съобщава, че убиецът е заловен. На другия ден още с откриването на заседанието съдията нареди да доведат Кун Уандъ:

— След като внесохте жалбата си — започна съдията, — се сблъсках с какви ли не трудности, за да разплета това дело, но успях да заловя убиеца. Това е търговецът Шао, онзи, който е изчезнал след убийството. Имали сте възможност отблизо да разгледате този човек, когато ви се е представил в странноприемницата. Опишете ми как изглеждаше.

— Ваше превъзходителство — отвърна Кун Уандъ с треперещ глас, — откак това се случи, минаха вече няколко седмици, пък и паметта ми напоследък започва да изневерява. Но добре помня, че беше среден на ръст, около трийсетгодишен. Лицето му беше дълго и смугло… Да, сетих се за нещо: късно през нощта двамата с Лю продължаваха да си приказват в стаята и той ме повика, за да попита дали е възможно да им занеса още една делва вино. Докато ми задаваше въпроса, се разсмя, и понеже беше близо до свещта, видях, че един от предните му зъби е съвсем черен.

— Вярно ли е — попита съдията, — че допреди броени минути, допреди аз да ви съобщя, не знаехте, че Шао е задържан, и че не сте го виждали от онази паметна нощ в странноприемницата ви?

Кун Уандъ енергично заклати глава и съдията внимателно проследи дали заявлението му се записва точно от писаря. Знаеше, че ако Шао наистина има черен зъб, всички съмнения изчезват. Написа бързо нареждане до тъмничаря и прати стражниците да доведат Шао Лихуай.

Когато Шао застана на колене пред магистрата, той му извика:

— Негоднико! Вчера упорито се кълнеше, че си невинен, сега вдигни глава и виж кой стои пред теб!

Шао веднага разпозна Кун Уандъ, собственика на странноприемницата от село Шестата миля. Разбра, че е загубен, и започна бясно да ругае. Всички видяха, че единият от предните му зъби е черен. Шао продължаваше неуморно да ругае Цао Уанчуан и Кун Уандъ и виеше от гняв:

— Мислите си, че сте ми видели сметката? Ще умра, но няма да призная!

Съдията Ди стовари юмрук върху масата и заповяда гръмогласно на стражниците да го подложат на голямото изтезание.

Стражниците донесоха голям мангал с аленееща жарава и хвърлиха отгоре й верига, дълга няколко стъпки. Когато брънките се нажежиха до червено, я извадиха с клещи и я хвърлиха на земята. После свалиха панталона на Шао и го накараха да коленичи върху веригата, като го теглеха с ръце. Шао изкрещя няколко пъти от страшната болка. Миризмата на изгоряла плът изпълни залата. После крясъците му преминаха в стонове и той загуби съзнание. Стражниците го извлякоха настрани и той рухна безчувствен. Началникът на стражата донесе купа оцет, който изля върху жаравата, за да отстрани неприятната миризма на изгоряла плът. Обвиняемият малко по малко идваше на себе си. Лицето му беше мъртвешки бледо, сгърчено от болка. Наложи се двама стражници да го придържат, за да коленичи отново пред съдията.

— Ако не признаеш престъплението си — каза съдията, — ще наредя да продължат с други мъчения. Всичко зависи от теб.

Волята на Шао беше прекършена и истината излезе наяве:

— Всяка година пресичах тази провинция, за да продавам коприната си — с тих глас заговори той. — Оправях се нелошо, докато не срещнах една жена, с която похарчих кажи-речи всичко спечелено. След една година започнах да вземам заеми и тази пролет вече бях натрупал големи борчове. С Лю бяхме от едно село. Цялото му име беше Лю Гуандзи и тази година решихме да тръгнем заедно. Когато разбрах, че носи триста сребърника и коприна за около още седемстотин, реших да го убия и да открадна стоката. Парите щяха да ми стигнат не само да си върна дълговете, но и да отворя дюкянче в някой отдалечен край и да заживея с онази жена. След като потеглихме, търсех сгода да го убия, но към нас се присъединиха други търговци. Останахме сами една нощ в Шестата миля. Странноприемницата на Кун беше по-встрани и затова убедих Лю да пренощуваме там. Вечерта го накарах да пие до късно и го сложих в леглото мъртвопиян. Само след няколко часа изсвири последната стража. Вдигнах го от леглото и го изведох навън, като го държах да не падне. Навън поизтрезня от хладния въздух. Накарах го да побута количката. Когато стигнахме до вратата на пазара, зората едва се показваше и нямаше никой по улиците. Минах зад него и забих ножа си в лявата му плешка. Лю се свлече на земята и се опита да се обърне към мен. Повалих го с един ритник. Когато отвори уста, за да изкрещи, му прерязах гърлото. После се наведох над него и започнах да развързвам пояса му, за да взема парите. И точно тогава чух скърцането на колела. Вдигнах глава и видях някакъв селянин, който буташе пред себе си празна количка. Когато наближи, видя трупа на Лю и отвори уста, но аз се хвърлих към него. Блокирах дясната му ръка с моята лява и забих ножа си в ребрата му. Той се разкрещя, аз го хвърлих ничком и го довърших с един удар в гърба. Количката му не беше много голяма, аз прехвърлих една част от балите на Лю в нея и побързах да се махна, като бутах количката на селянина и дърпах другата. Когато бях вече достатъчно далече, тикнах малката количка в някакъв ров. Бях се освободил от единствения свидетел на убийството, но се чувствах неспокоен. И когато няколко часа по-късно срещнах Цао Уанчуан на пътя, му казах, че Лю е починал, и му предадох неговия товар коприна. Той ми даде триста сребърника в предплата за онова, което щеше да вземе. После забързах за Лайчъ и оттам за проходите, където ме чакаше жената. Това е цялата истина. Умолявам негово превъзходителство да прояви милосърдие, тъй като старата ми майка все още се нуждае от мен.

— Лю Гуандзи и Уан също са имали родители, за които е трябвало да се грижат — поклати глава съдията. — В този случай това обстоятелство няма да бъде взето под внимание.

След като преписа изповедта на Шао Лихуай, писарят я прочете на глас. Шао потвърди верността на всичко и положи палец върху документа. След това го отведоха в тъмницата да изчака потвърждение на присъдата си от висшите власти.

Съдията заповяда да доведат надзорника Бан. Порица го строго, че се е опитал да измъкне пари от невинен човек с клевета. Нареди да го ударят няколко пъти с бамбукова тояга и го пусна да си ходи. Надзорникът Бан удари няколко пъти чело о пода, благодарен на магистрата за милосърдието, защото много добре знаеше, че можеше да му наложи много по-сурово наказание.

След това доведоха вдовицата Уан.

— Оня ден — обърна се той към нея — дойдохте да ми съобщите, че съпругът ви, каруцарят Уан е убит, и ме помолихте да отмъстя за него. Днес разкрих убиеца и той призна вината си. След като присъдата бъде потвърдена от по-висшите инстанции, той ще бъде екзекутиран и така духът на съпруга ви ще почива в мир.

После й каза няколко утешителни думи и й съобщи, че след екзекуцията ще й бъде изплатена немалка сума пари.

След това съдията напусна заседателната зала и отиде в личния си кабинет да смени официалните си дрехи с обикновени. Повика Ма Жун, Цяо Тай, Цао Уанчуан и стария стражник и ги поздрави за отлично свършената работа. Даде на Цао Уанчуан сто сребърника и му благодари за доброволното сътрудничество.

Цао Уанчуан се простря в краката на съдията и удари чело о пода в израз на благодарност. После каза, че иска да се върне колкото може по-скоро в Гадателско село, за да се заеме с делата си. Съдията Ди му даде още малко пари за път и Цао си тръгна.

Ма Жун го изпрати до входа на съдилището и когато се върна при господаря си, го попита има ли нещо ново по делото на Би Сюн. Съдията му обясни, че около госпожа Джоу засега няма нищо подозрително, но сержант Хун и Тао Ган продължават внимателно да наблюдават къщата. Канеше се да добави още нещо, когато проехтя гонгът на входа. С въздишка облече отново официалната си роба и седна в креслото на подиума, заобиколен от помощниците си.

Пред съдилището се беше събрало голямо множество. Вестта за арестуването и самопризнанията на убиеца от Шестата миля се беше разнесла като прашна вихрушка из целия град. Хората на висок глас изразяваха възхищението си от начина, по който съдията бе успял да разплете това сложно дело и да въздаде мир за душите на жертвите.

Групичка жени и мъже си бяха пробили път до входа на заседателната зала. Някои плачеха, други крещяха, че току-що е било извършено жестоко престъпление, трети протестираха, че някой бил обвинен несправедливо. Съдията помоли Ма Жун да усмири хората и да пусне вътре само тъжителя. Другите трябваше да останат отвън.

Тъжителите се оказаха двама — жена на средна възраст и изискан господин с посивели коси. Когато коленичиха пред високата маса, съдията каза:

— Представете се един след друг и изложете ясно жалбите си.

Госпожата заговори първа:

— Незначителната особа пред вас се нарича Ли. Вдовица съм на покойния Ли Дзайгун, дипломиран литератор, който преподаваше учението на класиците в храма на Конфуций. Когато почина, ме остави с единствената ни дъщеря Лигъ, която миналата година отпразнува своята осемнайсетгодишнина. Чрез посредничеството на един господин от града я сгодих за Хуа Уъндзуан, син на негово превъзходителство префекта в оставка Хуа Гуосян. Сватбата бе насрочена за вчера. Брачното шествие потегли от къщата ми за дома на господин Хуа. Кой би могъл да допусне, че клетата ми дъщеря ще почине внезапно по време на първата си брачна нощ със своя съпруг! Щом научих ужасната новина, веднага се втурнах към дома на господин Хуа и открих дъщеря си бездиханна на брачното ложе. Цялото й тяло беше в синкави петна, а по „седемте отвора“ имаше кръв. Всичко несъмнено говореше, че е била отровена. Дойдох да съобщя това на негово превъзходителство и да го помоля да възмезди смъртта на невинното дете, както и майка му, лишена сега от единствената си надежда и опора за старини.

И жената избухна в ридания. Съдията Ди й каза няколко утешителни думи, след това се обърна към достолепния господин:

— Предполагам, че вие сте господин Хуа Гуосян?

— Да, аз съм Хуа Гуосян — отвърна възрастният мъж.

— Как е възможно — попита съдията — в дома ви да се случи такова нещастие? Човек с вашия пост би трябвало да се грижи в къщата му да царува безупречен ред. Нима сте допуснали такава немарливост, че някакъв престъпник е успял да проникне в дома ви?

— Моят дом — с достойнство започна господин Хуа — е от онези, в които добродетелите на предците се почитат. Синът ми Уъндзуан, при все че е твърде млад, вече се подготвя за литературните изпити. Възпитан съм в почит към свещените обичаи и нравствеността. Снощи в приемния салон на моя скромен дом се бяха събрали множество гости. След като бе обявено бракосъчетанието, група младежи придружиха двойката до брачната стая за обичайните „закачки на новобрачните“4. И аз се присъединих към общото веселие и в къщата се възцари неподправена атмосфера на радост и щастие. Сред младите гости беше и Хъ Дзъбин, съученик на сина ми и един от най-добрите му приятели. Като видя колко хубава е съпругата на сина ми, подтикван може би от ревност, той започна да се държи непристойно. Отправяше дръзки шеги и неуместни закачки към сина ми и съпругата му, за миг не оставяше младоженците насаме. Започна да става късно, реших, че е време гостите да напуснат брачната стая, и поканих младежите в библиотеката, за да пийнем още малко. Всички възпитано приеха поканата ми, при условие че младоженецът пресуши за тяхно щастие три чаши една след друга. Само кандидатът Хъ упорито отказваше да остави младата двойка на мира, като настояваше, че веселбата всъщност сега започвала. Ядосах се и го упрекнах за разпуснатото му поведение. Тогава той побесня, нарече ме дъртак и със заплашителен тон заяви, че още преди края на вечерта горчиво ще съжалявам за станалото. Другите приеха всичко на шега и след няколко закачки ме последваха в библиотеката, повеждайки със себе си и кандидата Хъ. Кой да помисли, че този млад човек е говорил толкова ужасяващо сериозно и че преди да излезе от брачната стая, воден от кой знае каква стара омраза, ще сипе отрова в чайника, поставен до леглото? Синът ми за щастие не е пил от чая, но съпругата му е изпила една чаша, преди да си легне. Тъкмо удари третата стража, когато тя проплака, че коремът много я болял. Изтичахме в стаята и когато видяхме колко страда, веднага повикахме лекар. Уви, когато той пристигна, това младо момиче, красиво като нефритово изваяние, нежно като цветна пъпка, вече беше починало. Затова тази сутрин Хуа Гуосян ляга в краката ви, ваше превъзходителство, и заявява, че снаха му бе подло убита от кандидата за литературните изпити Хъ Дзъбин. Умолявам негово превъзходителство да стори така, че правдата да възтържествува.

И той подаде с две ръце на съдията Ди писмената си жалба. Съдията я прочете набързо и заяви:

— Значи и двамата обвинявате кандидата Хъ, че е убил дъщеря ви? Къде е този мъж?

— Кандидатът Хъ също дойде в съдилището, ваше превъзходителство — отвърна господин Хуа, — за да подаде жалба за клеветническо обвинение.

Съдията Ди нареди на стражниците да го доведат. Скоро те се върнаха с един млад мъж. Лицето му беше приятно, носеше синята роба на кандидат за литературните изпити.

— Хъ Дзъбин ли ви е името? — попита съдията.

— Особата пред вас действително е кандидатът Хъ Дзъбин — отвърна младежът.

— И имате наглостта да се наричате кандидат! — възкликна гневно съдията. — Изучавали сте класиците, защо сте пренебрегнали напътствията на нашите уважавани мъдреци от древността? Нима не знаете, че достигането на мъжка възраст, женитбата, траурът и почитането на предците са четирите най-важни церемонии в живота на човека? Как сте дръзнали да се държите толкова зле по време на брачна церемония? На това отгоре сте учили заедно с младоженеца и е трябвало да се отнасяте към съпругата му с още по-голямо уважение. Как сте могли да ревнувате, заслепен от хубостта й, и да изричате заплахи? Вие осквернявате синята роба, която носите! Сега говорете, кажете точно какво се случи?