Ди Гунан

Глава XXVIIЕдин покварен благородник признава прегрешението си; невярна жена упорито твърди, че е невинна

Привечер съдията пристигна със свитата си в съдилището на Джанпин. В личния си кабинет той написа подробен отчет за разигралите се в Хуанхуа събития. Едва сега можеше да оцени колко точни се оказаха прочетените насън стихове: „От постелята тръгваме… и намираме отговор на всички минали загадки.“ Сега, когато бе открил тайния проход под леглото на Сю Дъдай, смисълът им му се струваше очевиден.

След като довърши отчета, съдията се зае с текущите административни дела на окръга. Чувстваше огромно облекчение, защото знаеше, че неизбежно се приближава до развръзката на този безкрайно оплетен случай.

На другата сутрин събра съдебния състав и реши първо да призове Сю Дъдай. Когато младият мъж коленичи пред подиума, съдията заяви:

— Вчера ви показах, че съм открил тайния проход, свързващ вашата стая със спалнята на госпожа Джоу. При цялата ви поквареност вие сте кандидат за литературните изпити и би трябвало да разсъждавате последователно. Ще разберете, че е излишно да ме карате да ви разпитвам с изтезания. Спестете на мен, а и на себе си тази ненужна тегоба и направете признания за незаконната си връзка с госпожа Джоу, както и за начина, по който е бил убит Би Сюн. Ако се появи и най-малкото основание да смекча наказанието ви, няма да го пропусна.

— Кандидатът във вашите нозе — отговори Сю Дъдай — нямаше представа за съществуването на този проход. Предполагам, че предишният собственик го е направил, за да съхранява скъпоценности. Когато покойният ми баща, негово превъзходителство губернаторът, излезе в пенсия, купи този имот в Хуанхуа, включващ тогава и къщата, която днес обитава семейство Би. Баща ми не се нуждаеше от толкова голяма площ, затова продаде прилежащите къщи и нареди да зазидат междинните врати. А за този проход никой не е и подозирал досега. Във всеки случай кандидатът в нозете ви и не знаеше за съществуването му. Що се отнася до твърдението, че съм поддържал незаконни отношения с тази жена, която, както научавам, живеела в съседния дом, мога да ги определя само като тежко посегателство върху честта на моето име и името на рода ми. Моля негово превъзходителство да прояви милосърдие!

Съдията Ди се усмихна хладно и каза:

— Смайващо със скудоумието си разсъждение за един блестящ студент! Ако проходът наистина е толкова стар, как ще обясните липсата дори на прашинка? А капакът, задействан чрез лостове от леглото ви, а бронзовото звънче, което се разклаща, когато подръпнете връвчицата до главата си? Вашата вина е извън всяко съмнение, затова сега ще ви подложа на разпит с мъчения.

И съдията нареди на стражниците да отброят петдесет удара с бамбукова пръчка на Сю Дъдай. Те му разкъсаха робата на гърба и пръчката изсвистя във въздуха. Доста преди да бъдат отброени петдесетте удара, кръв потече по гърба на Сю и цялата зала прокънтя от виковете му. Но нито за момент той не даде вид, че е готов да направи самопризнание.

Съдията нареди на стражниците да спрат. Той разбра какво си мислеше младият Сю — след като изтърпи, без да обели дума, това наказание, съдията ще реши, че привидностите са спазени, и ще го остави на мира заради влиятелния му род. Но съдията Ди изрева с гръмовен глас:

— Ще ви покажа каква е участта на онези, които престъпват законите на нашата страна! Пред съда всички са равни независимо от ранга и положението им. Ще ви бъде наложено голямото изтезание!

По знак на съдията стражниците домъкнаха един дървен кръст с тежък нисък постамент. Двама стражници поставиха Сю на колене с гръб към кръста и закрепиха главата му с въже през шията. После напъхаха дланите му в две дупки, пробити в краищата на водоравната греда, и ги завързаха така, че той не можеше да шава. Провряха дебел прът между краката му, а на бедрата сложиха тежка талпа. Съобщиха на съдията, че всичко е готово, и той им нареди да започват.

Двама стражници натиснаха с все сила краищата на тежката талпа. Коленете и китките на Сю почти изскочиха от ставите, чу се хрущене на костите. Едновременно с натиска върху тялото се затягаше и примката около шията му и той започна да се задушава. Началникът на стражата махна с ръка на двамата си подчинени и те отслабиха за миг натиска. По тялото на Сю се стичаха кръв и пот, от пристегнатото му гърло излизаха само глухи стенания. В мига, когато стражниците се канеха за трети път да натиснат талпата, началникът им съобщи на съдията Ди, че Сю е загубил съзнание.

Магистратът нареди да го отвържат. Тикнаха под носа му загрят оцет, но мина доста време, преди да се свести. Наложи се четирима стражници да го повдигнат и той извика високо, когато го натиснаха да коленичи пред високата маса. Лицето му бе цялото изкривено от болка. Двама стражници останаха да го прикрепят под мишниците.

Известно време съдията го гледа изпитателно, после каза с неочаквано мек глас:

— Няма защо да се срамувате, че не сте издържали на това мъчение. Пред този съд най-закоравели престъпници са признавали, когато ги вържат на кръста. Може ли деликатен младеж като вас да изтърпи такава болка? Готов съм да изслушам признанията ви.

При тези думи Сю Дъдай само поклати глава, все още неспособен да обели дума. Съдията нареди на стражниците да му дадат да изпие няколко чаши силен чай. В залата се бе установило дълбоко мълчание, сред което се извиси треперещият глас на Сю:

— Кандидатът във вашите нозе едва днес за жалост разбира цялата тежест на прегрешението си. Всичко започна един ден, когато бях влязъл в дюкяна на Би Сюн да купя нещо. Съпругата му, застанала отзад, ми се усмихна незабелязано за Би Сюн. Стори ми се много привлекателна и на другия ден отидох отново в дюкяна под някакъв измислен предлог. Би Сюн го нямаше и двамата си поговорихме насаме. После веднъж тя ми каза, че следобеда щяла да бъде сама в дома си, защото свекърва й и дъщеричката й трябвало да помагат на Би Сюн. Това беше първата ни среща, след нея започнах редовно да ходя при нея, когато домашните й отиваха в дюкяна. След известно време тя ми каза, че не й харесвали тези откраднати срещи, при които всеки миг можело да дойде някой. Подсказа ми да извикам майстор от някое далечно село, който да съедини стаите ни с таен проход, защото се оказа, че са съседни. Тогава си бях изгубил ума по нея. Докарах един майстор от юг, където живее семейството ми, под предлог да поправи старите ми мебели. И за известно време, нощ след нощ, той проби прохода. Платих му богато и си замина, без да каже нищо на някого. Така стана възможно да се срещаме, когато пожелаем. Но и това не я задоволи. Каза ми, че тайната на нашата връзка много й тежала и че искала да се освободи от съпруга си, за да можем да се оженим. Тези безмилостни думи ме ужасиха и я помолих да не върши такова престъпление. Тя се засмя и каза, че се е пошегувала. Но през нощта след състезанието с кораби дракони тя уби Би Сюн. Едва на другата сутрин научих за смъртта му, когато чух плач в съседната къща. Разбрах, че е изпълнила сатанинския си план, проумях истинската й природа и в същия миг любовта ми се изпари. Не исках да се виждам с нея и няколко дни ме мъчеше изкушението да я предам на властите. Но излязох малодушен човек и не направих нищо, защото в такъв случай трябваше да призная за тайната ни връзка. След една седмица госпожа Джоу настоя да се видим на всяка цена. „Заради теб убих съпруга си — ми каза, — за да можеш да се ожениш за мен. И понеже ти, изглежда, вече не ме обичаш, ще отида да се предам в съдилището. Съжалявам, но ще трябва и да призная, че съм го направила заради теб. Но ако ме обичаш още, можем да изтърпим една година и след това да се оженим.“ Тези думи ме накараха да осъзная колко правдива е поговорката: „Яхнал ли си тигър, трудно ще слезеш от него.“ И аз я уверих, че я обичам, обещах й да се оженя за нея, след като изтече срокът, изискван от благоприличието. Казах й, че съм избягвал срещите, за да не ни изненада някой и да я заподозрат в убийство. Тя прие оправданията ми и добави усмихната, че нямало защо да се страхувам от разкриване, защото никой не можел да отгатне как е убила мъжа си. Често я питах след това как го е направила, но тя само се смееше и не ми казваше нищо. Оттогава настояваше всяка нощ да ходя при нея, страстта ми се превърна в дълбоко отвращение и водех ужасен живот, който стана направо кошмарен в деня, когато негово превъзходителство започна разследването си и нареди да изровят трупа на Би Сюн. Това е цялата истина.

Първата среща на Сю Дъдай и госпожа Би. Надписът горе гласи: „Магазин за вълна“

Съдията Ди накара главния писар да прочете на глас изповедта на Сю, след което престъпникът сложи отдолу личния си печат. Съдията изчете бавно целия документ и нареди на стражниците да доведат госпожа Джоу.

Когато тя коленичи пред високата маса, съдията изложи накратко събраните срещу нея доказателства. След това посочи коленичилия пред подиума Сю Дъдай, целия потънал в кръв и пот, и заяви:

— След като бе подложен на мъчения, вашият любовник направи пълни самопризнания. Вината ви е вече недвусмислено установена и ви съветвам да признаете, защото в противен случай ще ви подложа на още по-страшно мъчение.

— Нищо чудно да сте изтръгнали с мъчения лъжливи самопризнания от този господин. Аз не възнамерявам да признавам престъпления, които не съм извършила. Нищо не знам за разни проходи и тайни срещи. Не съм убивала съпруга си. Единственото ми желание е да живея като непорочна вдовица до края на дните си.

Съдията Ди направи знак на стражниците. Те съблякоха горните дрехи на младата жена и я проснаха на пода. Донесоха голямото менгеме, сложиха я да легне на дъските и мушнаха ръцете и краката й в стягите. Завъртяха винтовете, костите се натрошиха на парчета, каменните плочи почервеняха. Тя надаваше пронизителни крясъци и припадна, когато стражниците завъртяха още един път винтовете. Стражниците веднага ги разхлабиха и поляха със студена вода госпожа Джоу, която малко по малко дойде на себе си. В този момент те отново затегнаха. Жената се загърчи от болка в неумолимата прегръдка и изпищя кански. И все пак дори за миг не изказа желание да направи признание.

Сю Дъдай не можеше повече да издържа страшната гледка.

— Моля ви, признайте! Защо, о, небеса, не ме послушахте, когато ви молех да не убивате мъжа си? Вярно, в такъв случай любовта ни завинаги щеше да остане тайна, но и двамата щяхме да избегнем тази страшна участ!

Госпожа Джоу изскърца със зъби, за да не извика, и с мъка си пое дъх:

— Подъл страхливецо, пършиво псе! Щом аз съм убила мъжа си, кажи им как съм го направила! Кажи им… ако можеш!

След това отново припадна от болка.