Ди Гунан

Глава XIIСтих, прочетен насън, насочва подозренията към някой си господин Сю; Ма Жун попада на важна следа в селска странноприемница

Като видя, че сержант Хун не може да долови литературната основа на стиховете, съдията Ди се усмихна:

— Тук думата „дете“ означава име. Преди много години живял мъдрец на име Сю, чийто прякор бил „Детето“. В неговия град живеел един човек, който много почитал мъдреца и всеки път, когато трябвало да вземе решение, го канел в дома си, за да се посъветва с него. В гостната специално за мъдреца било поставено голямо легло и стопанинът не разрешавал на никого да сяда на него. Затова тази история за господин Сю и неговата постеля се разказва като пример за това, колко много са тачели мъдреците в древността. Но не виждам каква може да е връзката с някой от нашите случаи.

— Господарю — разпали се сержант Хун, — струва ми се, че смисълът е съвсем ясен. Последният стих от първото четиристишие ни подсказва, че трябва да намерим любовника на госпожа Джоу. Значи съществува пряка връзка между този стих и първия от другото четиристишие. Ясно става, че този любовник се казва Сю. Господарю, бихте ли ми обяснили какъв е този Яо Фу от втория стих?

— Втората част — каза съдията — е горе-долу ясна. Яо Фу също е историческа личност. Така са наричали големия гадател Шао Юн. И това напълно се покрива с нашата хипотеза, според която убиецът от Шестата миля е Шао, изчезналият търговец, който или се крие при свои роднини, дошли от Съчуан, или е избягал в тази провинция. И ти, и всички останали трябва да сте нащрек, когато срещнете човек, който говори на съчуански диалект.

— Сигурно това е вярното обяснение — съгласи се сержантът. — Остават акробатката, която жонглира с делва, и полето с труповете. Тези два образа могат да се обяснят по толкова много начини, че не ми е ясно откъде да ги подхвана. Може би ще разберем значението им, когато понапреднем със следствието.

Докато съдията Ди и Хун си блъскаха главата, зората започна да обагря в розово хартията на прозорците и скоро дневната светлина заля храмовата зала. Съдията Ди нямаше желание да спи повече, стана и подреди дрехите си.

Когато игуменът, който от известно време чакаше в коридора, разбра, че съдията е станал, влезе забързано и пожела добро утро. После се помоли пред олтара и нареди на един млад свещеник да стопли вода за утринния тоалет на съдията и да донесе чаша горещ чай. Когато младежът се върна, съдията изплакна лицето и устата си и се среса. Междувременно сержантът беше оправил постелята и предаде завивките на игумена да ги пази, докато съдията не изпрати някой да ги вземе. Освен това му нареди да не споменава на никого, че господарят му е прекарал тук нощта, и изскочи навън след съдията.

В съдилището пред личния кабинет на съдията чакаше Тао Ган. Помощникът бързаше да разбере дали нощта, прекарана в храма, е била ползотворна, и Хун накратко му разказа какво се бе случило. После помоли Тао Ган да отиде до кухнята и да поръча да приготвят закуската на съдията.

Утринта беше прекрасна и съдията закуси в малкото дворче пред кабинета. Сержант Хун и Тао Ган чакаха търпеливо да привърши с яденето. Съдията нареди на Хун да отиде заедно с вестоносеца до Хуанхуа и да доведат надзорника Хъ Кай. После поиска стражниците да му донесат текущите дела.

Сержант Хун се завърна с надзорника Хъ Кай следобед. Този път съдията го прие без много церемонии в личния си кабинет, а не в заседателната зала. Надзорникът се поклони почтително и зачака прав до писалището на съдията.

— Ако не успеем да открием по какъв начин е бил убит Би Сюн — започна съдията, — това дело ще означава позор не само за мен, а и за теб като надзорник на селото. Предполагам, че през последните дни си положил всички усилия да откриеш някакви нови сведения. Какво си свършил и защо трябваше аз да те повикам? Говори! Защо не дойде сам да ми докладваш докъде си стигнал?

Надзорникът Хъ Кай се хвърли ничком на пода и заудря главата си.

— Недостойната личност пред вас — застена той — посвети последните дни и нощи на разследване, без да си даде и миг почивка. Но до този момент не съм открил нищо ново и не виждам как ще се разплете този случай.

— Засега няма да обсъждаме начините за разрешаване на това дело — сряза го съдията. — Няма повече да говорим за твоята небрежност в работата. Искам да ми кажеш това-онова за селото, на което си надзорник. Например колко семейства живеят в него и колко от тях носят името Сю?

— В селото са около триста семейства, десетина от тях се наричат Сю. За кое по-точно семейство Сю негово превъзходителство желае да научи нещо повече? Веднага ще тръгна и ще разуча.

— Магаре такова! — избухна съдията — Ако знаех, отдавна сам да съм извикал този човек, за да го разпитам. Известно ми е само, че някой си Сю е замесен в случая и дори има вероятност да е съучастник на госпожа Джоу. Открием ли този човек, делото ще бъде решено. Сега искам да ми кажеш дали някой от тези Сю в селото ти има нещо общо с Би Сюн, или със семейството му.

Надзирателят Хъ Кай се замисли дълбоко и след малко каза:

— Трябва да призная, че не знам нищо за приятелите и връзките на Би Сюн. За щастие семействата Сю в селото не са толкова много. Ако негово превъзходителство ми нареди, ще тръгна веднага и ще направя необходимите проучвания.

— Изглежда, си въобразяваш, че си измислил нещо много хитро! — отвърна съдията. — Твоят план е най-добрият начин да се събудят подозренията и човекът да си плюе на петите. Затова най-важното е проучването да става тайно. Подпитай издалеч съседите на Би Сюн. Научиш ли нещо, веднага тичай тук да ме уведомиш. Аз ще се погрижа нататък.

След като изпрати надзорника, съдията нареди на сержант Хун и на Тао Ган по свечеряване да отидат в Хуанхуа и да проследят как Хъ Кай провежда разследването. След това двамата трябваше да се потулят до дома на госпожа Би и да го наблюдават цяла нощ.

Съдията Ди нямаше високо мнение за умствените способности на Хъ Кай и не бе никак очарован, че му се налага да прибегне до неговите услуги в едно толкова тънко разследване. Но още от началото селяните познаваха по лице сержант Хун и Тао Ган и съдията се опасяваше, че виновникът може веднага да си плюе на петите, когато научи, че помощниците му издирват някой си Сю. От друга страна, такива проучвания влизаха в обичайните задължения на надзорника на селото и колкото и несръчно да действаше Хъ Кай, оставаше слабата надежда, че престъпникът няма да направи връзка между тези въпроси и криминалното разследване. Но съдията реши, че все пак не е зле действията на надзорника да се следят, за да може при нужда да се намеси в тях. Освен това искаше да провери дали Хъ Кай е небрежен, или просто е глупав.

Когато съдията приключи с текущите дела, вече се стъмваше. Той нареди да му донесат свещи и се зае в пустия кабинет да поработи върху някои изоставени напоследък дела. По някое време поиска да му донесат вечерята и тъкмо се бе унесъл след нея в лека дрямка, когато го сепнаха крясъци отвън. Още преди да отвори очи, в стаята нахълтаха Ма Жун и Цяо Тай. Двамата поздравиха съдията и Ма Жун заговори:

— Открихме нещо, но още не можем да преценим доколко е важно. Има опасност, ако проверим, да си навлечем неприятности, затова решихме да се върнем и да ви докладваме всичко. Вие ще се разпоредите как да постъпим.

— Разкажете, храбреци, какво сте направили — подкани ги съдията, — за да обсъдим положението.

— След като получихме вашата заповед — започна Ма Жун, — аз обходих целия окръг и внимателно разпитах тук и там. Преди няколко дни по здрач стигнах до малък мост и реших да пренощувам в един от хановете, с които там е пълно. Заприказвах се за това-онова с посетителите и един от тях подметна нещо за убийството в Шестата миля, а двамата му спътници се позасмяха и поклатиха глава. Опитах се да им развържа езиците, но те млъкнаха като риби. Разбрах от прислужника, че са търговци на кожи, почерпих ги по чашка и им казах, че моят занаят е същият като техния. Добавих, че, естествено, се интересувам за това убийство, защото човек от нашата гилдия е нощувал тогава в хана на същото село. Тогава те се поотпуснаха като пред техен човек, който няма да раздрънка чутото. След няколко чашки вино научих следното: в деня на убийството бутали една голяма ръчна количка по главния път към село Шестата миля. По някое време срещнали як мъжага на трийсетина години, който идвал от селото и също бутал количка, по-малка от тяхната, отрупана с бали. Мъжът, изглежда, много бързал и щял да се размине с тях без обичайните поздрави при среща, но тяхната количка закачила лявото колело на количката му. Колелото излязло от оста, всички бали се изтърколили в калта. Те очаквали той да се нахвърли с юмруци върху тях или най-малкото да ги обсипе с ругатни, но нищо такова не станало. Без да обели дума, мъжът сложил набързо колелото на място и събрал балите. Една от тях се разтворила и те видели, че вътре има коприна. Той я завил криво-ляво, като промърморил някакви извинения на диалекта на Цзянсу. После си тръгнал. Сетне, когато научили за двойното убийство в Шестата миля, били сигурни, че са срещнали убиеца. Попитах ги защо не са разказали на властта за тази среща, за да получат и някой сребърник за награда, а те се разсмяха и ме попитаха за глупаци ли ги смятам. Убиецът и без това бил избягал надалеч, а те не изгаряли от желание да ги забъркват в убийство. Имали си достатъчно работа, а със залавянето на убиеца да се занимавали онези, на които им плащат за това. След като се намерихме с Цяо Тай, двамата останахме още няколко дни в хана, но не научихме нищо ново. После хванахме пътя, по който бе заминал непознатият, като пресичахме по преките пътеки в планината, където човек с ръчна количка не може да мине. Вече бяхме извън нашия окръг, когато видяхме на главния път тълпа селяни, които ругаеха, побеснели от ярост, край една количка, излязла от пътя. Мушнахме се в групата зяпачи малко по-встрани и станахме свидетели на следната сцена: един млад як мъжага беше стъпил на количката, без ни най-малко да се плаши от крещящата тълпа. Напротив, сам ги ругаеше и ги наричаше „мръсна сган“. Крещеше, че бил пребродил империята от север на юг, бил преживял какво ли не и не се страхувал от никого. „И да съм стъпкал пършивата ви нива — викаше им той, — тази келява земица не струва повече от шепа грошове. Ако ме бяхте оставили да мина, ако си бяхме поговорили по човешки, щях да ви платя с коприна. Но щом сами си търсите белята, ще си я получите!“ И той скочи от количката и се хвърли в тълпата, налагайки наляво-надясно с юмруците си. Селяните вдигнаха мотики и копрали и се скупчиха около него, но мъжагата изтръгна мотиката от ръцете на един селянин и ги започна с нея. Пръсна тълпата, отиде до количката си, подпъхна рамо отдолу и я изправи на пътя. Ние го проследихме отдалече до едно търговско средище, наречено Гадателско село. Там той нае стая в една странноприемница, а ние научихме от собственика, че щял да остане най-малко седмица, докато не си продаде стоката. Понеже бяхме излезли от нашия окръг, решихме, че може да си имаме неприятности с местните власти, ако го арестуваме на място. А и как да докажем, че точно той е убиецът, когото търсим? И тъй като се канеше да стои там поне една седмица, побързахме да се върнем тук, за да ви докладваме, господарю, и да изпълним каквото наредите.