Диамантът, голям колкото „Риц“

VII

Под завета на диамантената планина юли е месец на прохладни звездни нощи и горещи слънчеви дни. Джон и Кисмин бяха влюбени. Той обаче не знаеше, че малката златна футболна топка (с надпис: Pro deo et patria et St Midas3, която й беше подарил, висеше окачена на една платинена верижка до сърцето й. Тя пък от своя страна не подозираше, че Джон бе скътал грижливо в една кутийка големия сапфир, който бе паднал веднъж от пристегнатите й с венчето коси.

Един късен следобед, когато украсената с рубини и хермелин стая за музика беше празна, те прекараха там цял час. Джон хвана ръката й, а тя го погледна така мило, че той не се сдържа и прошепна името й. Кисмин се наведе към него… после се поколеба.

— Кисмин ли каза? — попита тя тихо. — Или…4

Искаше да бъде сигурна. Страхуваше се да не би да е разбрала погрешно.

Нито той, нито тя бяха целували някого досега, но в този следобеден час това нямаше значение.

Денят отмина. Когато се спусна нощта и последните нежни звуци на цигулките, долитащи от високата кула, замираха, двамата лежаха будни, преживявайки отново щастливите мигове на изминалия ден. Бяха решили да се оженят колкото е възможно по-скоро.