Дим Мак

Речник на използваните японски думи

Бакуфу — военно феодално правителство.

Банчо — район на запад от замъка Едо, където потомствените васали на Токугава притежават имения, оградени с плетове от жив бамбук.

Буцудан — възпоменателно светилище във формата на малко сандъче съответства на божница.

Киот — сандъче или шкафче за икони или други предмети за религиозно поклонение.

Бушидо — самурайският кодекс за вярност.

Даймио — едри феодални земевладелци, управляващи провинциите в средновековна Япония.

Дим мак — китайско бойно изкуство, изградени умения да се използват определени точки по тялото с цел премахване и обезвреждане на противника.

Йорики — началник на отдел в силите на реда.

Каго — подобен на кошница стол под наем.

Кобан — старинна японска златна монета.

Коку — количеството ориз, достатъчно да изхрани един човек за една година.

Котацу — мангал.

Мецуке — разузнавателната служба на Токугава.

Онагата — изпълнител на женски роли.

Ронин — самурай без господар.

Сама — господар, учтиво обръщение към вишестоящ.

Сан — господин, госпожа, госпожица.

Сашими — японско ястие от тънки ивици филе от сурова риба.

Соробан — сметало.

Сосакан — личен следовател на шогуна.

Сумата — „тайната техника на бедрата“ — когато единият мъж мушка органа си между бедрата на другия, симулирайки анален акт.

Суши — малки питки от студен ориз, гарнирани със сурова риба.

Татами — сламена рогозка, стандарт за определяне размерите на стая; мека настилка, върху която се провеждат тренировки.

Футон — подплатена завивка; дюшек, които се слага на пода; постеля.

Хатамото — потомствени васали на Токугава.

Хинин — граждани, запратени на дъното на социалната стълбица като наказание за престъпление.

Чан — суфикс в японския език, който се добавя след личното име за образуване на умалителни и галени имена.

Шамисен — японска старинна триструнна китара.

Ширасу — част от пода, покрита с бял пясък, символ на истината.