Доктор Паскал - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Емил Зола (ч. notes)

1

… „Епок“, оня републикански вестник, който излиза в голям тираж и публикува материалите на Тюилри! — Дворецът Тюилри е бил построен като градска резиденция на френските крале в края на XVI в. в централната част на столицата. Той бил изоставен по време на управлението на Луи XIV, който предпочел да живее в двореца край Версай. След Великата френска буржоазна революция от 1789 г. в него се разполагат канцелариите на висшите правителствени органи. През 1852 г. в качеството на „император на французите“ тук се настанява Наполеон III. Зола намеква за документите, открити в хранилищата на двореца и засягащи управлението на Наполеон III, които се публикуват в парижките вестници през месец юли 1872 г. — Бел.Г.Г

2

… бе умрял от преяждане през нощта на 3 септември 1870 година, след като бе научил за Седанската катастрофа. — Войската на Наполеон III претърпява пълно поражение от пруската армия при Седан, град в Ардените, Североизточна Франция, на 2 септември 1870 г. Това събитие бележи края на Френско-Пруската война и краха на Втората империя във Франция. — Бел.Г.Г.

3

… след преврата от 2 декември бяха допринесли за възтържествуването на новия режим. — На 2 декември 1851 г. Шарл-Луи Наполеон заповядва да арестуват водачите на Републиканската и на Роялистката партия във Франция, а след това разпуска Националното събрание. На 2 декември 1852 г. принцът президент се обявява за „император на французите“ под името Наполеон III. — Бел.Г.Г.

4

Легендата за нейните два салона — жълтия салон… зеления салон. — Вж. т. I на настоящото издание — „Възходът на семейство Ругон“. След победата на Империята Фелисите променя цвета на тапицерията в салона на дома си, където се стича висшето общество на Пласан. Зеленият цвят бил символът, по който се разпознавали всеотдайните привърженици на политическия режим, наложен от Наполеон III. — Бел.Г.Г.

5

Нали чичо ти Йожен доста се издигна… Не говоря за брат ти Максим, той е толкова богат… Нито за братовчедите ти: Октав Муре… нашият мил абат Муре е истински светец! — Зола описва подробно издигането на Йожен Ругон в политическия живот на градчето Пласан по време на преврата на Наполеон III в романа „Възходът на семейство Ругон“, а преуспяването му в Париж е проследено в „Негово превъзходителство Йожен Ругон“. Издиганията и паденията във финансовите спекулации на Аристид Сакар са отразени художествено в романите „Плячката“ и „Пари“. Преуспяването на Октав Муре в сферата на търговията с модни стоки е пресъздадено в романите „Врящото гърне“ и „Дамско щастие“. Любовната идилия на Серж Муре с Албин е обрисувана в „Грехът на абат Муре“. — Бел.Г.Г.

6

… достойната леля Дид, твоята прабаба не е ли от двадесет и една години в лудницата в Тюлет? — Настаняването на прародителката на всички Ругон-Макарови в приюта за душевноболни в Тюлет се описва в романа „Завоюването на Пласан“. — Бел.Г.Г.

7

… очертаваше течението на Виорн, отвъд която започваха хълмовете на Сент Март… — Зола изрежда местности и пейзажи от околностите на Пласан, които вече познаваме от романа му „Възходът на семейство Ругон“. — Бел.Г.Г.

8

Така, тръгвайки от гемулите на Дарвин, от неговата пангенеза, той бе минал през категориите на Галтън и бе стигнал до перигенезата на Хекел. — Според Чарлс Дарвин (1809–1882) живите клетки произвеждат безкрайно малки невидими телца, които той назовава „гемули“. Именно гемулите придават специфичните свойства на клетките и при делението им преминават от една клетка в друга. Отделяните от размножителните органи клетки съдържат по една гемула от всички клетки на организма. Хипотезата на Дарвин за унаследяването на родителските белези посредством пренасяне на гемули се назовава „пангенеза“. Франсис Галтън (1822–1911), братовчед на Дарвин, един от създателите на евгениката — реакционна лъженаука за подобрението на биологическата природа на човека, в основата на която лежи делението на хората на биологически пълноценни и непълноценни. Ернст Хекел (1834–1919), последовател на еволюционната теория на Дарвин, който развива някои от постановките на учителя си. Според Хекел наследствеността би трябвало да се обяснява с естеството на трептенето на гранулите в клетката. Тъй като приписва определяща роля на външната среда при изменението на видовете, учението му често се назовава с термина „перигенеза“. — Бел.Г.Г.

9

После бе предугадил теорията, която по-късно се наложи с Вайсман. — Аугуст Вайсман (1834–1914) създава теорията за предаване на наследствените белези чрез зародишната плазма — наследствено вещество, съдържащо се в половите клетки.

10

… докато слагаше морфинова инжекция с малката спринцовка „Праваз“. — По името на лекаря, който през 1872 г. изобретява спринцовка за инжектиране на морфин в човешкия организъм. — Бел.Г.Г.

11

… за предателството му по време на смутните дни през декември 1851 година. — Вж. бележка 3. Предателството на Макар е подробно описано от Зола във „Възходът на семейство Ругон“. — Бел.Г.Г.

12

Бабата бе прибрала у дома си своя внук Силвер. — Вж. „Възходът на семейство Ругон“. — Бел.Г.Г.

13

… да приеме кръвосмешението, да затвори очи пред любовта между сина си Максим и втората си жена сред пламтящия блясък, на ликуващия Париж. — Тези събития са пресъздадени от Зола в романа му „Плячката“. Вж. том II на настоящото издание. — Бел.Г.Г.

14

… умира от любов в деня на сватбата си при първата целувка на Фелисиен дьо Откьор. — Трогателната история на Анжелик е описана в романа „Мечта“. Вж. том IV на настоящото издание. — Бел.Г.Г.

15

… вековната борба между Дебелите и Кльощавите. — Съдбата на Лиза Макар, олицетворение на Дебелите, и нещастията на Флоран, представител на общността на Кльощавите, са проследени в романа „Търбухът на Париж“. Вж. том II на настоящото издание. — Бел.Г.Г.

16

… превръща я в жалка жертва на съучастницата нищета, която накрая една вечер я убива от глад. — Трагичната участ на Жервез Макар е завладяващо пресъздадена в романа „Вертеп“. Вж. том III на настоящото издание. — Бел.Г.Г.

17

… и един ден любимата му машина го смазва, после, останала без машинист, полетява стремглаво през незнайни катастрофи към хоризонта. — С тази фраза завършва откъсът, в който се преразказва накратко съдържанието на „Човекът-звяр“. — Бел.Г.Г.

18

… заслушан в глухия напор на новия свят, чиито кълнове отново ще пробият земята. — В този откъс се прави сбит преразказ на някои епизоди от романа „Жерминал“, Вж. том IV на настоящото издание. — Бел.Г.Г.

19

… Умира от едра шарка, която прихваща от сина си Луизе на смъртното му легло — Триумфът, падението и смъртта на дъщерята на Жервез са пресъздадени в романа „Нана“. Вж. том III на настоящото издание. — Бел.Г.Г.

20

… старият цар Давид се прибира в покоите си, опрял ръка на голото рамо на Ависага, младата сунамитка. — Вж. Първа книга, Царства. Според библейския разказ слугите на престарелия цар Давид, за да сгреят изстиналата му кръв, решили да му намерят млада девойка, която да спи с него и да топли тялото му. Най-сетне открили в град Сунам прекрасна девойка на име Ависага. Красивата сунамитка изпълнила добре задачата си: нощем топлела стария нар, а денем му служела вярно и ревностно. Зола следва почти дословно библейския текст, макар в него да се отрича, че цар Давид е познал обграждащата го с топли грижи девойка като жена. — Бел.Г.Г.

21

… господар на покорната Агар. — Според библейската легенда бездетната Сара, съпругата на Аврам, предложила на мъжа си своята прислужница, египтянката Агар, която родила от него Измаил. Но след раждането на Исак Сара я прогонила заедно със сина й. — Бел.Г.Г.

22

… И прелестната идилия на Вооз и Рут… — Тук Зола преразказва историята на Вооз и Рут от Книга Рут на Стария завет. Според библейското сказание, след като останала вдовица, Рут последвала свекърва си във Витлеем, където спечелила сърцето на богатия Вооз и станала негова съпруга. — Бел.Г.Г.

23

… бе видял у една търговка на дрехи е Пласан блуза, цялата е алансонски дантели… — Алансон е град във Франция, разположен на 200 км западно от Париж, известен с производството на изящни дантели. — Бел.Г.Г.

24

Образът на Албин изникна пред тях… — Образът на младата и непорочна Албин, израсла на воля сред девствената природа на Параду, е в центъра на художествения интерес на Зола в романа му „Грехът не абат Муре“. — Бел.Г.Г.