Дванайсета нощ

ПЪРВА СЦЕНА

В двореца на княза.

Влизат Князът, Турио, Придворни и Свирачи.

КНЯЗЪТ

Щом с музика се храни любовта,

свирете, натъпчете ме без мяра,

додето от преяждане със звуци

гладът й заболее и умре!…

Как беше? Повторете тук мотива!

Заглъхна той в слуха ми като полъх,

откраднал от лехата с теменужки

дъха им и донесъл го до мен…

Достатъчно! Не ми е сладък вече!

Любов, ти тъй си жадна, че макар

като море огромна, като него

поглъщаш всичко в себе си; и всичко —

най-трайното и скъпото дори —

потъне ли във тебе, мигновено

загубва откъм стойност и цена.

О, тъй си ти с фантазии богата,

че висша си фантазия самата!

ТУРИО

Ще ходим ли на лов, мой княже?

КНЯЗЪТ

Лов?

А на какво?

ТУРИО

На едър дивеч, княже.

КНЯЗЪТ

Какъв по-едър, Турио, от мен?

Когато взорът ми за първи път

видя Оливия, като че ли

тя въздуха пречисти от зараза,

и както Актеон2, съзрял Диана,

в елен се аз превърнах и до днеска

от своите желания съм гонен,

тъй както той — от кучетата свои!

Влиза Валентин.

Най-сетне! И какво ти каза тя?

ВАЛЕНТИН

Простете, но графинята изобщо

не ме прие, мой княже, и изпрати

прислужницата да ми съобщи,

че небосводът щял да я съгледа

в откритото лице едва когато

преминело под него седмо лято,

защото дотогаз под черно було

тя щяла да се крие и да ръси

с горчиви сълзи стаите в дома си

веднъж на ден, редовно; всичко туй,

за да опази по-задълго свежа

скръбта си по покойния си брат.

КНЯЗЪТ

О, щом е с тъй чувствително сърце,

че сестрин дълг изплаща толкоз дълго,

кой знае как дълбоко ще обича,

стрелата златна на Амур3, когато

изтреби в нея всички други чувства

и върху трите трона на духа й —

сърце, чер дроб и мозък4 — възцари се

единствен властник, за да я въздигне

до истинско човешко съвършенство!

Но да отидем, Турио, в гората —

най-сладък е любовният ни блян

сред цветен дъх, под навес от бръшлян!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

На морския бряг.

Влизат Виола, Капитанът и Моряци.

ВИОЛА

Приятели, коя е таз страна?

КАПИТАНЪТ

Илирия5, госпожице.

ВИОЛА

Ах, боже!

Защо ми е Илирия, когато

в Елизия6 е скъпият ми брат!

Или случайно може да е жив?

Как мислите? Кажете ми, моряци!

КАПИТАНЪТ

На случай се дължи, че вий сте жива!

ВИОЛА

О, бедният ми брат! Но може би

подобен случай е спасил и него?

КАПИТАНЪТ

Възможно е, мадам. За да ви дам

надежда, ще ви кажа, че видях го,

когато корабът ни се разпука

и вий, и тези неколцина тука

се хванахте за лодката ни, как

той — тласнат от надвисналата гибел —

съобразително със хватка бърза

завърза се за плаващ къс от мачта

и както Арион7 върху делфина

по бурните талази се понесе,

додето го загубих.

ВИОЛА

Ето злато

за златните ти думи! Моят случай

ми дава вяра, че и той спасен е,

а твойта реч я доукрепва в мене.

Илирия. Познаваш ли тоз край?

КАПИТАНЪТ

И още как, госпожице! Роден съм

и раснал в таз страна на час оттука.

ВИОЛА

А кой я управлява?

КАПИТАНЪТ

Славен княз

по титла и по кръв.

ВИОЛА

А как се казва?

КАПИТАНЪТ

Орсино.

ВИОЛА

Княз Орсино? От баща си

съм чувала туй име. Той тогава

не беше женен.

КАПИТАНЪТ

И сега не е.

Или е женен може би отскоро,

защото преди месец аз напуснах

страната, а мълвеше се тогава

(вий знаете как дребният народ

одумва големците си), че князът

бил влюбен във красивата и умна

Оливия.

ВИОЛА

Коя е тя?

КАПИТАНЪТ

Девойка

със рядък нрав и дъщеря на граф.

Преди дванайсет месеца бащата

издъхна, завещавайки на брат й

да я закриля; но и братът също

умря наскоро и от скръб по него

девойката, тъй казваха, била

решила да страни за дълго време

от хората.

ВИОЛА

Да можех да й служа,

далеч от хорските очи, додето

съзрее сладък случай да разкрия

коя съм всъщност!

КАПИТАНЪТ

Май ще бъде трудно

графинята решително отблъсква

когото и да е, дори и княза!

ВИОЛА

Добри обноски имаш, капитане,

и аз — макар да помня колко често

природата във прелестна обвивка

укрива гнилост — искам да повярвам,

че на вида ти честен отговаря

и честна мисъл. Моля те (и щедро

ще ти платя, изпълниш ли молбата),

не ме издавай и ми помогни

да се преоблека по начин, който

подхожда на кроежа ми. Аз мисля

да искам служба в княжеския двор.

Като евнух-певец8 ще ме представиш —

аз знам да пея и добре умея

със музика сърцата да отключвам

в различни ключове; така че, вярвай,

не ще отиде твоят труд напразно.

За другото ще видим по-натам.

Най-важното е ти да бъдеш ням!

КАПИТАНЪТ

Евнух и ням? Ще бъде цял харем!…

Добре! Бъдете сигурна съвсем:

каквото зная, тука ще остане!

ВИОЛА

Благодаря! Води ме, капитане!

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

В дома на Оливия.

Влизат сър Тоби и Мария.

СЪР ТОБИ

И за какъв дявол племенницата ми взима тъй присърце смъртта на брат си! Бога ми, скръбта е враг на живота!

МАРИЯ

Все пак, сър Тоби, би трябвало да се приберете вкъщи по-раничко. Господарката ми е против тези ваши връщания по никое време.

СЪР ТОБИ

И от туй започва да ми се повръща по всякое!

МАРИЯ

Все пак трябва да се постегнете малко.

СЪР ТОБИ

Аз? Аз ще се разтегна даже още повече! Какво му е на облеклото ми? В такива дрехи се кърка чудесно! И ботушите ми също са отлични за тази работа. А ако не са, да се обесят на собствените си връзки!

МАРИЯ

Да, но чух вчера господарката да казва, че това наливане всеки ден ще ви разсипе. Тя спомена и за смахнатия рицар, когото сте й домъкнали да я ухажва.

СЪР ТОБИ

Кой? Сър Андрю Чикчирик?

МАРИЯ

Точно той!

СЪР ТОБИ

Че той е най-високият мъж в цяла Илирия!

МАРИЯ

И какво от това?

СЪР ТОБИ

Какво от това ли? Това, че има три хиляди дуката9 на година!

МАРИЯ

И ще ги има само до края на годината. Този вас сър Андрю е един глупак и прахосник!

СЪР ТОБИ

Не те е срам да говориш така! Той свири на виолончело, има високо чело, говори три или четири езика наизуст, без да е отворил книга, и изобщо е щедро одарен от природата.

МАРИЯ

По-скоро щедро ударен от нея. Защото освен дето е глупак, но е и страшен кавгаджия. И добре че има и дара на пъзливостта, да го обуздава, инак досега да са го одарили с един добър гроб!

СЪР ТОБИ

Кълна се в юмрука си, тези неща ги дрънкат разни мерзавци и клеветници! Казвай, кой ги разправя?

МАРИЯ

Същите, които освен това казват, че двамата сте пиели всяка нощ.

СЪР ТОБИ

Само че винаги за здравето на моята племенница. Да, аз ще пия за нейно здраве, докато има дупка в гърлото ми и вино в Илирия! Подлец и дръвник е оня, който не ще да се натряска в чест на моята мила Оливия дотам, че мозъкът му да се завърти около петите като пумпал, от тия, дето стоят на общинските площади, за да се забавляват селяците с тях! Тихо, девойче! Пристига сър Андрю!

Влиза сър Андрю.

СЪР АНДРЮ

Сър Тоби Хлъц! Здравейте, сър Тоби Хлъц!

СЪР ТОБИ

Мили ми сър Андрю Чикчирик!

СЪР АНДРЮ

Дал ви Бог добро, сладка вироглавке!

МАРИЯ

И на вас, господине!

СЪР ТОБИ

Запознай се, сър Андрю!

СЪР АНДРЮ

А коя е госпожицата?

СЪР ТОБИ

Камериерка на племенницата ми. Запознай се с нашата Мери. Смело!

СЪР АНДРЮ

Мила госпожице Смелоу, много ми е приятно.

МАРИЯ

Името ми е Мери, господине.

СЪР АНДРЮ

Разбрах. Мери Смелоу. Много ми е приятно.

СЪР ТОБИ

Нищо не си разбрал. Не „Смелоу“, а просто „смело“. Исках да кажа: смело, сър Андрю! Не се бой! Запознай се, ухажвай я, нападай я!

СЪР АНДРЮ

А, не, честна дума, не смея в този дом.

МАРИЯ

Прощавайте, господа!

СЪР ТОБИ

Ако я изтървеш така, сър Андрю, да не извадиш нож от ножница!

СЪР АНДРЮ

Ако ви изтърва, госпожице, да не извадя нож от ножница! Какво си мислите, че държите в ръцете си глупаци?

МАРИЯ

Никой не ви е уловил, господине.

СЪР АНДРЮ

Честна дума, мисля, че тук сте права — ето ръката ми!

МАРИЯ

Мисълта е свободна птица. Заведете ръката си в избата да си пийне!

СЪРАНДРЮ

Какво означава вашата метафора, гълъбче? Защо трябва да пие?

МАРИЯ

За да се сгрее, господине. Много е хладна.

СЪР АНДРЮ

Каква е тази шега, госпожице?

МАРИЯ

И тя е хладна, господине.

СЪРАНДРЮ

И много ли имате от тях?

МАРИЯ

Пълна шепа!… Но сега, като ви пускам ръката, се разпиляха!… Всичко най-добро, господа!

Излиза.

СЪР ТОБИ

Ай, ай, рицарю! Сега ти трябва чаша канарско10! Мисля, че не съм те виждал нито веднъж така проснат на земята.

СЪР АНДРЮ

Разбира се, освен когато канарското ме е просвало. Но струва ми се понякога, че не съм много по-духовит от който и да е било християнин или даже обикновен човек. Много телешко ям и това, изглежда, ми притъпява остроумието.

СЪР ТОБИ

Без друго, от телешкото е.

СЪР АНДРЮ

Ако бях сигурен, щях дори да се откажа от него. Утре си заминавам, сър Тоби.

СЪР ТОБИ

Pourquoi, мой рицарю?

СЪР АНДРЮ

Какво значи, „pourquoi“? Да замина или не? Съжалявам, че не използвах времето си за учене на езици, вместо да го хабя по фехтовки, танци и борби на мечки с кучета11! Ах, защо не се отдадох на изкуствата!

СЪР ТОБИ

Да, тогава косата ти щеше да е по-хубава!

СЪРАНДРЮ

Защо?

СЪР ТОБИ

Защото не се къдри естествено, затова.

СЪР АНДРЮ

Все пак и така ми стои, как мислите?

СЪР ТОБИ

Стои ти, разбира се. Като лен на хурка. Надявам се, че скоро ще се намери една хазайка, да те стисне между краката си и да почне да те преде.

СЪР АНДРЮ

Нищо няма да стане. Утре си тръгвам. Вашата племенница не се показва никаква, а и да се покаже, обзалагам се, че няма и да ме погледне — сам князът се върти около нея!

СЪР ТОБИ

Тя не ще да знае за него! Чувал съм я да се кълне, че не иска мъж, по-висш от нея по знание, ум или богатство. Слушай мене, има надежда, приятелю!

СЪР АНДРЮ

Добре тогава. Ще остана още месец. Аз съм такъв човек: имам най-чудатия нрав на този свят! Понякога дай ми само балове и маскаради!

СЪР ТОБИ

Не думай! Как не съм знаел, че си по тази част!

СЪР АНДРЮ

Хе! Аз танцувам не по-лошо от който и да било в Илирия… като не се смятат по-високопоставените от мен!

СЪР ТОБИ

А галярда12 танцуваш ли?

СЪР АНДРЮ

Разбира се! И вижте, козия подскок колко леко го правя.

СЪР ТОБИ

Ако подскачаш още месец тук, ще олекнеш още повече!

СЪР АНДРЮ

Да! И знам ето тази задна стъпка. Никой в Илирия не я умее!

СЪР ТОБИ

Ама какво правим ние наистина? Къде гледаме, пита се! Защо държим скрити тези чудеса? И докога ще затваряме вратите пред талантите? Защо например танцьор като теб да не отива на черква, танцувайки галярда, и да не се връща, танцувайки куранта? На твое място бих се разхождал, играейки жига, и дори щях да пускам вода в петостъпен такт! Така де! Бива ли на този свят да крием изящните си заложби? Като гледам твоите стройни нозе, казвам си: крака, създадени за музика!

СЪРАНДРЮ

Нали?

СЪР ТОБИ

Да. Такива пищялки не съм виждал никъде!

СЪРАНДРЮ

Особено като обуя огненочервени чорапи! Какво ще кажете, да изтанцуваме нещо?

СЪР ТОБИ

Ами какво друго ще правим! Чудо крака! Роден си в зодията на Телеца13!

СЪР АНДРЮ

Че Телецът не значеше ли гръд и сърце?

СЪР ТОБИ

Не, драги — бедра и прасци! И после ти си Телец, по всичко личи! Хайде още един подскок! Ха така! По-високо! Ха-ха! Отлично! Телец си ми и още какъв!

Излизат.

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

В двореца на княза.

Влизат Валентин и Виола, в мъжко облекло.

ВАЛЕНТИН

Ако Князът продължи да бъде все тъй разположен към вас, Цезарио, много ще напреднете. Той ви знае от три дни, а вие сте вече свой човек в двора!

ВИОЛА

Навярно се боите от някой мой пропуск или от някое хрумване на Княза, щом не сте сигурен в трайността на разположението му. Нима е непостоянен в милостта си?

ВАЛЕНТИН

О, не, вярвайте ми!

ВИОЛА

Благодаря ви. Ето, Князът иде.

Влизат Князът, Турио и Свита.

КНЯЗЪТ

Цезарио да се е мяркал тук?

ВИОЛА

Той чака само заповеди, княже.

КНЯЗЪТ

Вий стойте там! Цезарио, за мен

ти знаеш всичко. Своята душа

пред тебе като таен ръкопис

разгърнал съм. Върви при нея бързо,

не се оставяй да те върнат с отказ,

упорствай, стой на входа, заяви им,

че корени ще пуснеш, но ще бъдеш

приет от нея!

ВИОЛА

Благородни княже,

ако графинята е тъй вглъбена

в жалейката си, както казват, няма

да ме приеме никога.

КНЯЗЪТ

А ти

вилней, бушувай, дръж се най-нахално,

но тук те искам, с отговор от нея!

ВИОЛА

Добре, да предположим, че успея.

Какво да кажа?

КНЯЗЪТ

Опиши й ярко

как пламенна е моята любов

и удиви я с разказа вълнуващ

за верността ми! Нека да почувства

как адски страдам! Мисия такава,

аз мисля, по-добре ще подобава

на юноша чаровен като теб,

отколкото на пратеник тържествен.

ВИОЛА

Не зная, княже.

КНЯЗЪТ

Знай го, знай го, момко,

защото клевета ще бъде просто,

ако ти каже някой, че си мъж!

Дианините устица едва ли

по-сочни са от твойте; чист и звънък

гласът ти е като гласче девиче!

Като че ли за роля на момиче

създаден си! Звездите ти вещаят

успех във начинанието. Тръгвай!

И нека придружат го двама-трима!…

Не, всички! Предпочитам да съм сам.

Върви, успей и волно и охолно

ще заживееш заедно със своя

щастливец-княз!

ВИОЛА

Отивам, господарю.

Ще сторя всичко да я убедя.

Настрани.

Но как да му докарам друга тук,

като сама го искам за съпруг!

Излизат.

ПЕТА СЦЕНА

В дома на Оливия.

Влизат Мария и Шутът.

МАРИЯ

Не, ако не ми кажеш къде си бил, няма да си отворя в твоя защита устата, колкото сламка да мине! Господарката ми ще те обеси, задето те нямаше толкова време!

ШУТЪТ

И сега не ме е страх, а после пък никак!

МАРИЯ

Защо?

ШУТЪТ

Защото бесен от въж се не бои.

МАРИЯ

Казва се „мокър от дъжд“, глупако!

ШУТЪТ

Е, нека господ даде ум на умните, а ние, глупците, ще разчитаме на дарбите си.

МАРИЯ

И с дарба ще те обесят за дългото ти отсъствие. Или ще те изпъдят. Което предпочиташ.

ШУТЪТ

Труден избор. Ако ме обесят на добра примка, не могат да ме оженят за лоша жена. Но и изпъждането не е страшно през лятото.

МАРИЯ

Значи нищо не те свързва с този дом?

ШУТЪТ

Свързва ме, но всяка служба има свое начало и конец.

МАРИЯ

Добре, само внимавай, защото този конец ако се скъса, може да ти се смъкнат гащите.

ШУТЪТ

Добре ме нареди, честна дума! Карай в същия дух! Ако успееш да отучиш и сър Тоби от виното, ще те призная за най-хитрата Евина щерка в цяла Илирия!

МАРИЯ

Дръж си езика, мошенико! За това ни дума! Господарката иде. Гледай да си измъдриш по-умна лъжа за извинение.

ШУТЪТ

О, мъдрост, учи ме на шутовски лудории! Тези умници, които си мислят, че те притежават, така често се оказват палячовци, че палячовците като мен, които си знаят колко им липсваш, могат да минат за философи. Как казваше Квинапалус14? „По-добре мъдър луд, отколкото луд мъдрец.“

Влизат Оливия, Малволио15 и свита.

Да ви благослови бог, господарко!

ОЛИВИЯ

Изгонете тази въплотена глупост!

ШУТЪТ

Не чувате ли, господа? Изгонете господарката!

ОЛИВИЯ

Млък! Ти си един празен шут. Не искам да те виждам! При това ставаш все по-разпуснат!

ШУТЪТ

Два гряха, господарко, които доброто вино и добрият съвет лесно лекуват. Дайте на празния шут да си пийне и няма вече да е празен! Посъветвайте разпуснатия да се постегне и ако се поправи, няма да е вече разпуснат; а ако не се поправи, извикайте кърпача да го закърпи! Защото всяко изправяне е всъщност кърпеж: добродетелта, която е посъгрешила, има кръпка от порок; а порокът, който се е изправил — само лепка от добродетел. Ако този силогизъм ви върши работа — добре! Ако не — здраве! Рогата са нещастие, а красотата — цвете за мирисане… Господарката заповяда да изгоните въплотената глупост. Хайде, повтарям, изгонете господарката!

ОЛИВИЯ

Ти знаеш, господинчо, че ги помолих да изгонят теб!

ШУТЪТ

Недоразумение от най-висша степен! Господарко, „cucullus non facit monachum“, тоест качулката монах не прави и още по тоест — шутовската ми гугла не означава, че и мозъкът ми е пълен със звънчета. Разрешете да ви докажа, че глупостта е въплотена във вас!

ОЛИВИЯ

И се надяваш да успееш?

ШУТЪТ

Като нищо, мадам.

ОЛИВИЯ

Добре, опитай!

ШУТЪТ

Само че първо ще трябва да изтърпите един урок по вероучение на въпроси и отговори. Добродетелна сестро, готова ли сте да отговаряте?

ОЛИВИЯ

Готова, по липса на по-добри развлечения.

ШУТЪТ

Неповторима графиньо, защо сте в траур?

ОЛИВИЯ

Неповторими глупако, защото жаля покойния си брат.

ШУТЪТ

Сигурно душата му е в ада, мадам!

ОЛИВИЯ

Сигурно е, че е в рая, глупако!

ШУТЪТ

Но, мадам, щом душата му е в рая, защо тогава го жалите? Това е глупост и тя е въплотена във вас! Господа, изгонете господарката оттук!

ОЛИВИЯ

Как ви се струва, Малволио, този шут започва сякаш да се поправя?

МАЛВОЛИО

О, да, госпожо. И ще продължи така, докато го разтърси смъртният гърч. Старостта, която води към упадък разумните, събужда у лудите нови сили.

ШУТЪТ

Господ да ви прати, господине, скоропостижна старост, която да подсили лудостта ви! Сър Тоби, който от лов разбира, би се заклел, че аз не съм лисица, но и не би заложил спукана пара, че вие не сте див петел.

ОЛИВИЯ

Как ще отговорите на туй, Малволио?

МАЛВОЛИО

Изразявайки учудването си от факта, че ваша милост може да намира забава в един разговор с подобен безсолен нахалник. Завчера бях неволен свидетел на това как един обикновен площаден смешник, който нямаше ум за пет пари, го сравни със земята. Вижте го сега, той е сбръчкан като празен мехур. Когато не се смеете на шегите му и не го поощрявате, млъква като риба. Ако искате моето мнение, сериозните хора, които посрещат със смях всяка глупост на тези глумци, сами стават техни палячовци.

ОЛИВИЯ

О, Малволио! Вие страдате от болезнено самолюбие и не можете да преварите и най-безобидната шега. Когато човек е снизходителен, великодушен и чужд на всяка мнителност, той приема като сачмици за врабци тези закачки, които на вас се виждат топовни ядра. Шутът не засяга никого, макар и да си прави шега с всичко, както разумният не се шегува с нищо дори когато осъжда много неща.

ШУТЪТ

Господарко, дано Меркурий16 те надари със способност да послъгваш, защото говориш добро за шутовете!

Влиза отново Мария.

МАРИЯ

Един млад господин чака на входа, господарко, и настоява да го приемете.

ОЛИВИЯ

От княз Орсино навярно?

МАРИЯ

Не зная, мадам, но е красив и с добра свита.

ОЛИВИЯ

А кой от моите хора го занимава?

МАРИЯ

Вуйчо ви, графиньо, сър Тоби!

ОЛИВИЯ

О, боже! Изведи го оттам! Той говори само глупости и ще ме изложи съвсем!

Мария излиза.

Идете вие, Малволио! Ако пак е изпратен от княза, аз съм болна или излязла — изобщо отпратете го!

Малволио излиза.

Сега разбра ли, приятелю, че шегите ти са се изтъркали и никого не разсмиват?

ШУТЪТ

Но ти ни защити така, господарко, сякаш първородният ти син, който още не се е родил, се готви за нашата професия. Дано му натъпче бог главата с ум и разум, защото знам вече един от вашия род — ето го, пристига! — който има много дантелени мозъчни ципи.

Влиза сър Тоби.

ОЛИВИЯ

Знаех си, пак е пийнал!… Кой е на входа, вуйчо?

СЪР ТОБИ

Някакъв човек.

ОЛИВИЯ

То се знае. Но какъв човек?

СЪР ТОБИ

Един чов… хлъц!… Да му се не видят и маринованите херинги!… Какво се смееш, глупчо! Ама пък как ми се спи!

ШУТЪТ

Ай, ай, сър Тоби!

ОЛИВИЯ

Вуйчо, вуйчо! Как можахте да се напиете до такава летаргия!

СЪР ТОБИ

Литургия? Каква литургия? Далеч от мен тези работи!… Има там някакъв човек на входа…

ОЛИВИЯ

Разбрахме. И кой е той?

СЪР ТОБИ

Който и да е! Ако ще да е и дяволът, пет пари не давам! Все ми е едно!

Излиза.

ОЛИВИЯ

Кажи сега, шуте, на какво прилича пияният?

ШУТЪТ

На удавник, на глупак и на луд: от първата глътка в повече — глупее, от втората — лудее, а от третата — се удавя!

ОЛИВИЯ

Извикай тогава пристава да освидетелства вуйчо ми — той е вече в трета степен — на дъното. Пази го да не направи нещо.

ШУТЪТ

Не, той е още във втората — само лудее. Отивам, господарко. Шут да пази луд — докъде стигна светът!

Излиза.

Влиза Малволио.

МАЛВОЛИО

Господарко, въпросният млад човек се кълне, че каквото и да ставало, щял да говори с вас. Заявих му, че сте болна, но той ми каза, че това му било известно и тъкмо затуй трябвало да ви говори. Съобщих му, че спите, но се оказа, че той и това знаел и във връзка с него бил дошъл да ви говори. Какво друго да му кажа, господарко? Той е укрепен срещу всеки отказ!

ОЛИВИЯ

Кажете му просто, че няма да говори с мене.

МАЛВОЛИО

И това му казах. Но той каза, че щял да стърчи пред входа ви като стълб пред съдийски дом17, че ако искаме, сме могли да го използваме като подпора за пейка, но че бил решил да ви говори.

ОЛИВИЯ

Какъв род човек е?

МАЛВОЛИО

От мъжки род, господарко.

ОЛИВИЯ

Но как изглежда отвън?

МАЛВОЛИО

Отвън изглежда нахален, а кой знай какъв ще стане, ако го пуснем вътре.

ОЛИВИЯ

Да, но на каква възраст е?

МАЛВОЛИО

Недостатъчно възрастен за мъж, господарко, и недостатъчно млад за момче: неузряла шушулка или зелена ябълка. Нещо, тъй да се каже, като морето между прилив и отлив. С прилична външност е и притежава хаплив език, макар че има още мляко по устните, ако бих могъл да се изразя така.

ОЛИВИЯ

Поканете го да влезе. И повикайте камериерката ми!

МАЛВОЛИО

Госпожице, господарката ви вика!

Излиза.

Влиза отново Мария.

ОЛИВИЯ

Подай воала ми. Лицето скрий ми!

Ще трябва — няма как — да се изслуша

поредното послание на княза.

Влиза Виола със Свитата си.

ВИОЛА

Простете, коя тук е уважаемата господарка на този дом?

ОЛИВИЯ

Обръщайте се към мене! Аз ще ви отговарям зарад нея. Какво желаете?

ВИОЛА

О, лъчезарна, изящна и несравнима хубавице… Красавици, моля ви, кажете ми: нали говоря именно с господарката на този дом; защото не съм се срещал досега с нея, а не бих желал да хабя на вятъра красноречието на своето приветствие, което не само е изящно съчинено, но и ми струваше много усилия, докато го науча наизуст. Моля ви да не се шегувате с мене, защото съм извънредно чувствителен дори и към най-леката неучтивост.

ОЛИВИЯ

Откъде идете, господине?

ВИОЛА

Трябва да се придържам към текста, който съм заучил, а този въпрос не е предвиден в ролята ми. Благородна красавице, потвърдете, че вие именно сте господарката на дома, за да пристъпя към речта си.

ОЛИВИЯ

Да не би да сте актьор?

ВИОЛА

Не, проницателна красавице! Макар да се кълна в острия зъб на завистта, че играя нещо, което не съм. Питам, вие ли сте господарката на дома?

ОЛИВИЯ

Аз съм, ако не ограбвам друга.

ВИОЛА

Ако сте вие, то ограбвате себе си, защото туй, което ви е дадено, за да го отдадете, не ви е дадено, за да си го пазите… Но това е вън от задачата ми. Вие сте, значи, господарката и аз мога да мина към възхвалата на вашата хубост, подир което ще навляза в сърцевината на мисията си.

ОЛИВИЯ

Навлизайте направо! Освобождавам ви от възхвалата.

ВИОЛА

Но аз си дадох толкоз труд да я зауча и после тя е много поетична.

ОЛИВИЯ

Толкоз по-голяма е вероятността да е лъжлива. Запазете я за себе си! Чух, че на входа сте се държали нахално и ви приех повече от любопитство да ви видя, отколкото от желание да ви слушам. Ако сте луд, вървете си; ако сте с ума си, бъдете кратък! Днес нямам настроение за празни приказки!

МАРИЯ

Ще вдигнете ли платната, господине? Курс — към вратата!

ВИОЛА

Не, мили юнга, мисля, че за известно време ще легна на дрейф тук. Моля ви, прекрасна графиньо, укротете тази своя разгневена гигантка18!

ОЛИВИЯ

Казвайте, какво искате?

ВИОЛА

Аз нося послание…

ОЛИВИЯ

И то трябва да е ужасно, щом предговорът му е така страшен. Казвайте, да го чуем!

ВИОЛА

То е предназначено само за вашите уши. Не заплашвам с война, нито искам данък. Нося маслинова клонка и думите ми дишат мир и разум.

ОЛИВИЯ

Но сте започнали с грубости. Кой сте и какво желаете?

ВИОЛА

На грубост се научих от приема, който ми бе оказан. А кой съм и какво желая, е тайна, по-строга от тази на девствеността. За вас ще бъде тя свещено откровение, но би я осквернил слухът на друг.

ОЛИВИЯ

Оставете ни сами! Да чуем това откровение.

Мария и Свитата излизат.

Е, господине, започвайте проповедта си!

ВИОЛА

Милосърдна дево…

ОЛИВИЯ

Смирено учение, което би могло да се излага надълго. Къде се пази свещеният му текст?

ВИОЛА

В гръдта на Орсино.

ОЛИВИЯ

В гръдта му? А в коя страница на гръдта му?

ВИОЛА

Щом трябва да спазваме стила, в страница първа на сърцето му.

ОЛИВИЯ

О, чела съм я! Чиста ерес! Нещо друго да искате да кажете?

ВИОЛА

Само едно, госпожо: позволете ми да видя за миг лицето ви!

ОЛИВИЯ

Може би имате някаква, тъй да се каже, лична поръчка до моето лице? Вие се отклонихте от текста си. Но нищо, все пак ще вдигнем завеската и ще ви покажем портрета, който ви интересува. Ето, господине, тъй изглеждаме сега. Как ви се вижда изпълнението?

Открива лицето си.

ВИОЛА

Прекрасно, ако е работа само на божията четка.

ОЛИВИЯ

Бъдете спокоен, боите са естествени — трайни и издържат на дъжд и вятър.

ВИОЛА

О, прелестно лице, върху което

природата е смесила тъй нежно

червеното и бялото! Графиньо,

ще бъдете нечувано жестока,

ако запазите такова чудо

за гроба и оставите света

без копие от него!

ОЛИВИЯ

Бъдете спокоен, господине, не съм тъй коравосърдечна. Ще направя точен опис на всичките си прелести. Те ще бъдат означени с числа и всяка моя частица ще бъде упомената в завещанието ми. Например, първо: устни — две, доста червени; второ: очи — две, сиви, с ресници към тях; трето: шия — една; брадичка — една; и така нататък. Вие навярно сте пратен да ме оцените?

ВИОЛА

Разбирам, вий сте твърде горделива,

но дявол да сте, пак сте тъй красива!

Тоз, който ме изпраща, ви обича

тъй силно, че дори да бяхте първа

сред първите красавици, все пак

би трябвало да го възнаградите!

ОЛИВИЯ

А как по-точно ме обича той?

ВИОЛА

С поройни сълзи, огнени въздишки

и стонове, раздиращи небето!

ОЛИВИЯ

Но той е известен, че аз не мога

да го обичам. Чувала съм, бил

високодобродетелен и зная,

че е богат и млад, и благороден,

в делата смел, а в мислите свободен,

с прекрасно име, учен и с изящно

телосложение. Но аз не мога

да го обичам. И отдавна той

би трябвало да разбере това.

ВИОЛА

Ако ви любех с неговия плам,

със неговата страст и мъка, знам,

че също бих отхвърлил този отказ.

За мене той би бил неприемлив

и непонятен!

ОЛИВИЯ

Е, добре. И после?

ВИОЛА

И после сплел бих върбова колиба

пред вашата врата и непрестанно

със страстен глас ви бих зовал оттам,

бих писал песни за злочеста обич

и с тях среднощ не бих ви дал да спите

бих викал името ви към скалите

отекващи, така че този вечен

бъбривец — въздухът, да ви повтаря:

„Оливия!“… Не, мир не бих ви дал

за миг между земята и небето

дордето над сърцето мое клето

не се смилите!

ОЛИВИЯ

Бихте може би

добили нещо. От какъв сте род?

ВИОЛА

От по-висок, отколкото подсказва

чинът ми. Благородник съм по кръв.

ОЛИВИЯ

Вървете, благороднико, при княза

и съобщете му, че аз не мога

да го обичам. Нека спре със своите

посланици, освен ако вий сам

наминете, за да ми съобщите

как той приел е отказа ми. Сбогом.

Вземете за услугата!

ВИОЛА

Графиньо,

задръжте си кесията. Не аз,

а моят господар отплата дири.

Дано Амур даде сърце от кремък

на тоз, в когото влюбите се, тъй че

и вие утре, както князът днеска,

да блъскате в заключена врата!

Прощавайте, жестока красота!

Излиза.

ОЛИВИЯ

„От по-висок, отколкото подсказва

чинът ми. Благородник съм по кръв.“

О, вярвам ти! По всичко си такъв!

Език, лице, постъпки, стойка, ум

ти дават петократен герб! Но стой!

Сърце, по-бавно! О, да би бил той

на мястото на своя господар!

Тъй бързо хващала таз болест! Чувствам

как образът на младия посланик

прониква с тихи стъпки крадешком

на взора ми в разтворения дом!

Боя се, но не мога да се спра!

Малволио!

Влиза Малволио.

МАЛВОЛИО

На вашите услуги

съм, господарко!

ОЛИВИЯ

Бързо настигнете

нахалстващия пратеник на княза!

Вземете този пръстен! Той насила

ми го остави. Вий му го върнете!

Да храня господаря му не бива

с надежди празни. Аз не съм за него.

Ако младежът дойде утре тука,

ще разбере причините. И бързо!

МАЛВОЛИО

След миг ще го настигна, господарко

Излиза.

ОЛИВИЯ

Замаях се! Дано, мой хладен разум,

не те измами външната съблазън!

Съдба, човек е слаб, за да решава.

Каквото кажеш ти, това да става!

Излиза.