Дванайсета нощ

ПЪРВА СЦЕНА

Улица пред дома на Оливия.

Влизат Себастиан и Шутът.

ШУТЪТ

Значи искате да ме убедите, че не сте този, за когото съм пратен?

СЕБАСТИАН

Върви! Върви, ти казвам! Ти си смахнат.

Измитай се!

ШУТЪТ

Добре изиграно. Съгласен: ние с вас не сме се и виждали, моята господарка ме е пратила да поканя друг, вие не сте господин Цезарио, този нос не е моят нос и всичко, което е тъй, е съвсем инак.

СЕБАСТИАН

Лей другаде безумството си, драги!

Не ме познаваш!

ШУТЪТ

„Лей другаде!“ Задигнал е този израз от някой големец и сега го прилага към един шут. Да лея безумството си! Уплашва ми се окото, като гледам колко изтънчен е станал напоследък този свят от простаци. Слушай какво: я си поразкопчай малко маниерността и ми кажи какво да направя с господарката си. Да излея ли пред нея, че ще дойдеш?

СЕБАСТИАН

Повтарям ти, глупако, остави ме!

Вземи и бягай, докато не съм

решил да ти платя със друго нещо!

ШУТЪТ

Честна дума, имаш щедра ръка! И това е добро. Тези умници, които дават пари на глупците, си натрупват добра слава… след четиринайсет години редовни вноски.

Влиза сър Андрю.

СЪР АНДРЮ

Ха, срещнах ли ви пак! Тази плесница е за вас!

Удря плесница на Себастиан.

СЕБАСТИАН

А таз пък е за теб! И също таз!

Бие го и измъква шпагата си.

Тук всички са, изглежда, полудели!

Влизат сър Тоби и Фабиан.

СЪР ТОБИ

Спрете, господине, или шпагата ви ще изхвърчи на покрива!

ШУТЪТ

Отивам да обадя на господарката! Не бих искал да си сменя кожата с някой от вас дори за цели две стотинки.

Излиза.

СЪР ТОБИ

Хайде, хайде! Не мърдай!

СЪР АНДРЮ

Не, оставете го! Аз ще се разправя с него по друг начин: ще го дам под съд за телесна повреда, ако още има закони в Илирия! Нищо че съм го ударил пръв!

СЕБАСТИАН

Махни си ръката!

СЪР ТОБИ

Как не! Хайде, младо петле, вмъкнете желязото в ножницата му. Този път сте се добре настървили!

СЕБАСТИАН

Пусни ме и измъквай свойта шпага!

Аз ще ти дам един урок веднага!

СЪР ТОБИ

А, така ли? Тогава ще източа една-две унции46 от нахалната ти кръв!

Измъква шпагата си.

Влиза Оливия.

ОЛИВИЯ

Веднага да престанеш, вуйчо Тоби!

СЪРТОБИ

Мадам!

ОЛИВИЯ

Това е немислимо! Грубиян,

създаден да живее в дива пустош

и в пещери на варвари, които

приличие не знаят. Да се махаш!

Цезарио, недей да му се сърдиш!

Вървете, казах!

Сър Тоби, сър Андрю и Фабиан излизат.

Моля ти се, мили,

не с гняв, а с разум погледни на туй

просташко посегателство над твойто

спокойствие. Да влезем у дома!

Ще ти разкажа всички лудории,

извършени от този стар обесник,

и сам ще се разсмееш. Да вървим!

Щом зърнах двете шпаги да блестят,

усетих си сърцето в твойта гръд!

СЕБАСТИАН

Какво туй значи? И дали съм буден?

Ако сънувам, този сън е чуден!

О, Лета47, потопи ме във забрава,

та още дълго той да не престава!

ОЛИВИЯ

Тогаз ела!

СЕБАСТИАН

Докрай ръка в ръка!

ОЛИВИЯ

Щом ти го казваш, нека е така!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

В дома на Оливия.

Влизат Мария и Шутът.

МАРИЯ

Сега сложи си това расо и тази брада! Нека те вземе за отец Топас. И бързо! Аз ще избягам за сър Тоби.

Излиза.

ШУТЪТ

Добре, ще се скрия под тази одежда и ще се преструвам на свят човек. Де да бях първият преструвай в расо!… Не съм нито достатъчно едър за важен проповедник, нито достатъчно мършав за учен богослов, но нищо: да си просто порядъчен човек и добър стопанин не е по-малка чест, отколкото да си прославен пастир или голям книжовник. Ето и другите играчи излизат на арената.

Влизат сър Тоби и Мария.

СЪР ТОБИ

Да ви благослови Бог, почтени отче!

ШУТЪТ (с преправен глас)

Bonos dies48, сър Тоби! Защото както неукият отшелник от град Прага казва за краля Горбодук49 от едноименната пиеса: „Щом нещо е, значи е“; тъй и аз, грешният, щом съм почтен отец, то, значи съм почтен отец. Амин!

СЪР ТОБИ

Поговорете с него, отче Топасе!

ШУТЪТ

Хей! Кой е там? Мир вам в този затвор!

СЪР ТОБИ

Добре се преструва, подлецът му с подлец!

МАЛВОЛИО (отвътре)

Кой е? Кой говори?

ШУТЪТ

Отец Топас, свещеникът, дошъл да навести Малволио, помрачения.

МАЛВОЛИО

Почтени отче, свети отче, моля ви, идете при господарката ми!

ШУТЪТ

Фу! Отходи, демоне похотливи! Не мъчи слабата му плът!… Не знаеш ли да говориш за друго освен за жени!

СЪР ТОБИ

Браво, свети отче!

МАЛВОЛИО

Отче Топасе, спрямо мене бе извършена най-жестока несправедливост! Не им вярвайте, че съм луд, отче Топасе! Те ме затвориха тук, в ужасен мрак!

ШУТЪТ

Фу! Сатана лъжовен! И прилагам към теб това умерено прилагателно, защото съм тъй възпитан, че се държа учтиво и със самия дявол… Ти твърдиш какво, че наоколо ти е тъмно?

МАЛВОЛИО

Като пъкъл, отче!

ШУТЪТ

Как е възможно? Долните прозорци са светли като плочи за писане, а горните, които гледат към североюг, са прозрачни като абаносови талпи! И въпреки това ти се оплакваш, че не ти стигала светлината?

МАЛВОЛИО

Но аз не съм луд, отче! Казвам ви: тук е ужасно тъмно!

ШУТЪТ

Мамиш се, безумецо! Казвам ти, че тук няма друг мрак освен невежеството, сред което ти се луташ като племето египетско в мъглата50.

МАЛВОЛИО

А аз казвам, че този дом е мрачен като невежеството, ако ще то да е мрачно като пъкъла! И казвам, че не е имало мъж, по-подло подигран от мене! Те ме направиха на шут, а аз съм толкоз луд, колкото сте вие! Проверете ме, отче, задайте ми въпроси!

ШУТЪТ

Добре. Кажи ми какво е казал Питагор51 за дивите пернати?

МАЛВОЛИО

Че душите на предните ни могат да се преселват в тях.

ШУТЪТ

А ти на какво становище си по този въпрос?

МАЛВОЛИО

Аз имам високо мнение за човешката душа и не мога да одобря такова твърдение.

ШУТЪТ

Тогава остани си в мрак и заблуда! Ще те призная за здравомислещ само когато дотам се проникнеш от пернатото Питагорово учение за пернатите, че да се откажеш от лова на диви гъски поради страх, че можеш да улучиш баба си. Приятно прекарване!

МАЛВОЛИО

Отче Топасе! Преподобни пасторе!

СЪР ТО БИ

Безподобни майсторе!

ШУТЪТ (тихо)

Ние сме такива: за всичко ни бива!

МАРИЯ

Само че можеше да минеш и без преобличането. Все едно, не те вижда!

СЪР ТОБИ

Сега му заговори с естествен глас и после ще ми разправиш какво ти е казал. Май е вече време да приключваме с шегата и да го пуснем без повече усложнения, защото връзките ми с племенницата са тъй обтегнати напоследък, че ме е страх да не се скъсат. Ще те чакам в стаята си.

Излиза заедно с Мария.

ШУТЪТ (пее с естествен глас)

„Що си днеска весел Робин…“

МАЛВОЛИО

Шуте!

ШУТЪТ (пее)

„…като паметник надгробен?…“

МАЛВОЛИО

Ей, шуте!

ШУТЪТ (пее)

„…С друг жена си днес видях…“

МАЛВОЛИО

Шуте! Чувай!

ШУТЪТ (пее)

„…а тя казва: — Аз не бях!…“

Кой ме вика?

МАЛВОЛИО

Добри ми смешнико, ако искаш да си спечелиш моята признателност, намери ми отнейде свещ, перо, мастило и хартия. Да не съм честен човек, ако не ти бъда благодарен цял живот!

ШУТЪТ

О, господин Малволио!

МАЛВОЛИО

Какво, любезни ми шуте?

ШУТЪТ

О, господине, как стана, та загубихте петте си умствени способности52?

МАЛВОЛИО

Кой ги е загубил? Ти си луд! Вярвай ми, никой не е бил тъй безпричинно обвинен като мене! Мозъкът ми е не по-малко здрав от твоя!

ШУТЪТ

Ето, виждате ли? Сам казвате, че съм луд, а после се хвалите, че мозъкът ви бил в ред като моя! Значи наистина сте умопомрачен.

МАЛВОЛИО

Не, те ме хванаха, затвориха ме на тъмно, изпращат ми разни свещеници — и то какви? Невероятни магарета! Изобщо правят всичко, за да ме подлудят!

ШУТЪТ

Внимавайте! Свещеникът е още тук!…

С гласа на свещеника.

Чедо мое Малволио, да укрепи небето разума ти! Спри това празно дърдорене и се постарай да заспиш!

МАЛВОЛИО

Но, отче Топасе!…

ШУТЪТ (с гласа на свещеника)

Не разговаряй с обладания, приятелю!

С естествен глас.

Кой? Аз? За нищо на света, отче!

С гласа на свещеника.

Добре, и моли се за душата му, чедо мое!

С естествен глас.

Ще се моля, отче, непременно!

МАЛВОЛИО

Шуте, шуте! Ей, шуте!

ШУТЪТ

Не, господин Малволио! Моля ви се, недейте! Току-що ми се скараха, задето съм разговарял с вас!

МАЛВОЛИО

Добри ми шуте, намери ми само свещ и хартия! Казвам ти, аз съм толкова с ума си, колкото всеки друг в Илирия!

ШУТЪТ

Де да беше така, господине!

МАЛВОЛИО

Но, честно дума, така е! Моля те за капка мастило и лоена угарка. А след това ще отнесеш, нали, бележката до господарката ми? От това ще спечелиш повече, отколкото от всички писма, които си разнесъл досега.

ШУТЪТ

Добре, ще ви помогна. Но кажете, наистина ли не сте луд или само се преструвате на здравомислещ?

МАЛВОЛИО

Наистина не съм! Повярвай ми, като ти казвам!

ШУТЪТ

Е как да ви повярвам, че не сте луд, като за да ви вярвам, трябва първо да бъда сигурен, че сте в ред. Все пак ще ви донеса свещ, хартия и мастило.

МАЛВОЛИО

Пък аз ще ти платя богато! Само бързай!

ШУТЪТ (пее)

„Летя, господине,

миг няма да мине,

и пак ще съм тука веднага!

Щом пада парата,

пред мен сатаната

със нокти подрязани бяга!“53

Излиза.

ТРЕТА СЦЕНА

В градината на Оливия.

Влиза Себастиан.

СЕБАСТИАН

Това е слънцето! Това — земята!

Тоз бисер подарен ми бе от нея —

аз пипам го и виждам го! Макар че

отвред ме обкръжават чудеса,

не вярвам да съм луд! Ала тогава

Антонио къде ли е? В „При слона“

ми казаха, че тръгнал да ме дири.

Ах, как за мен по-ценен и от злато

би бил съветът му сега, когато

таз приказка чудесна, тоз потоп

от щастие така надхвърля всичко

и видено, и чуто, че готов съм

на своите очи да не повярвам

и да отхвърля здравия разсъдък,

говорещ за това, че нито аз

побъркан съм, ни с болен ум е таз,

която, едва срещната, веднага

чаровната си обич ми предлага!

Не, тя е явно със ума си, инак

не би могла умело да върти

тоз дом огромен и да управлява

слугите си тъй трезво и разумно.

Все пак във всичко туй се крие нещо

неразбираемо. Но ей я, иде!

Влизат Оливия и Свещеникът.

ОЛИВИЯ

Недей осъжда тази ми припряност,

а с мен ела в параклиса домашен.

Под свода му пред тоз духовник благ

ще те помоля да повториш пак

обета си, така че тази моя

недоверчива, трепетна душа

да се успокои. Той в пълна тайна

ще пази всичко до деня, във който

ти сам поискаш да го разгласим,

за да се свържем с тържество, достойно

за потеклото ми. Какво ще кажеш?

СЕБАСТИАН

Че клетва дадох и докле живея,

на теб ще бъда верен и на нея!

ОЛИВИЯ

Тогаз води ни, отче! Слънце, ти

кортежа ни годежен освети!

Излизат.