Дванайсета нощ

ПЪРВА СЦЕНА

На морския бряг.

Влизат Антонио и Себастиан.

АНТОНИО

Защо не останете още при мен? Или нека поне ви придружа!

СЕБАСТИАН

Не, Антонио, благодаря ти. Над мене светят мрачни звезди и пагубността на моята съдба може да повлияе и на твоята. Моля те, остави ме да нося сам бедите си — ще бъда лоша отплата за твоята привързаност, ако стоваря някоя от тях върху теб.

АНТОНИО

Кажете ми поне къде отивате!

СЕБАСТИАН

И това не мога, защото тръгвам без определена цел. Но забелязвам в тебе чудесната черта на скромността, която те възпира да изтръгнеш от мен онова, което бих искал да запазя за себе си. И тъкмо затова се чувствам задължен от възпитанието да ти се открия. Знай, Антонио, че макар да се наричах досега Родриго, истинското ми име е Себастиан. Аз съм син на оня Себастиан от Митилин19, за когото ми каза, че си чувал. Той остави две деца — мене и сестра ми, — родени в един и същи час. О, защо не пожела небето да ни даде и едновременна смърт! Но ти измени всичко, като ме измъкна от пенестите вълни цял час след като те бяха погълнали сестра ми.

АНТОНИО

О, горката!

СЕБАСТИАН

Една девойка, за която — макар да си приличаме много с нея — мнозина казваха, че е красива. Аз, разбира се, не можех да вярвам изцяло на възторзите от нейната външност, но колкото до душата й, смея да заявя, че и завистта дори беше принудена да я признае за прекрасна. Морето я погълна, но напразно очите ми се опитват да удавят в солените си води спомена за нея!

АНТОНИО

О, колко сте нещастен! Простете ми, моля ви, за скромния прием.

СЕБАСТИАН

Не, ти ми прости за грижите, които ти създадох!

АНТОНИО

Ако не искате да убиете един, който ви обича, позволете ми да бъда ваш слуга!

СЕБАСТИАН

Ако ти не искаш да убиеш един, когото си спасил, не настоявай! Гръдта ми прелива от нежност, а аз тъй приличам по нрав на майка си, че още миг и очите ще ме издадат. Отивам в двореца на княз Орсино. Сбогом!

Излиза.

АНТОНИО

Да те закрилят всички божества!

Аз имам неприятели в двореца.

Ако не бяха те, не бих оставил

да ме очакваш дълго… Не, отивам!

За този момък, толкоз мил и драг,

бих срещнал най-жестокия си враг!

Излиза.

ВТОРА СЦЕНА

Улица в столицата.

Влизат Виола и Малволио.

МАЛВОЛИО

Не бяхте ли вие току-що при графиня Оливия?

ВИОЛА

Току-що, господине — с умерен ход успях да дойда само дотук.

МАЛВОЛИО

Графинята ви възвръща този пръстен, господине. Бихте ми спестили труда, ако си го бяхте взели обратно сам. Графинята ви моли да внушите на господаря си безнадеждната увереност, че тя не го желае. И още: тя каза да не сте дръзнали да идвате вече при нея освен за да й съобщите как князът е приел отблъсъка й. Вземете!

ВИОЛА

Но тя го взе от моята ръка —

обратно аз не ща да го приема!

МАЛВОЛИО

Нищо подобно, господине! Вие нахално сте й го хвърлили и тя нареди той да ви бъде върнат по същия начин. Ако мислите, че си струва да се наведете за него — ей го пред очите ви; ако не — нека бъде на този, който го намери!

Излиза.

ВИОЛА

Не съм й дала пръстен! Не разбирам

какво туй значи! Ах, дано не я е

омаял моят образ! Май е тъй!

Тя гледаше ме с ей таквиз очи

и просто й се сплиташе езикът!

Изглежда, се е влюбила във мен

и хитростта на пламналата страст

ме кани с грубостта на тоз приятел.

Не щяла пръстена на моя княз —

но моят княз не й е пращал пръстен!

За мен е той, разбирам. И ако

това е тъй — а то е тъй — горката,

за нея щеше да е по-добре

да бе се влюбила в безплътен сън!

О, външност, днес разбирам как със тебе

Лукавия подмамва нас, глупачки,

и как без труд двуличните красавци

успяват своя лик да отпечатат

във восъка на женските сърца!

О, клети ний, създадени сме слаби,

но що да правим, като сме такива?

Не виждам изход! Моят господар

е влюбен в нея; аз — природно чудо —

увлечена съм в него; а пък тя

— измамена — е пламнала по мене!

И нямам как: доколкото съм мъж,

на Княза случаят е безнадежден;

доколкото — обратно — съм жена,

графинята напразно ще въздиша.

Ела и помогни ми, бъден ден —

тоз възел твърде стегнат е за мен!

Излиза.

ТРЕТА СЦЕНА

В дома на Оливия.

Влизат сър Тоби и сър Андрю.

СЪР ТОБИ

Ела, ела, сър Андрю! Щом човек е още на крак след полунощ, може да се каже, че е на крак рано. А да си на крак рано, е добро за здравето. „Diluculo sulgere“20, нали знаеш?

СЪР АНДРЮ

Бога ми, не знам, но знам, че щом си лягаш късно, значи, си лягаш късно.

СЪР ТОБИ

Невярно заключение, което ми е омразно като празна чаша! Щом човек си ляга след полунощ, значи си ляга рано. А да си лягаш рано, е също полезно за здравето. Или животът не е направен от четири елемента21?

СЪР АНДРЮ

Така казват, но аз мисля, че е направен от ядене и пиене.

СЪР ТОБИ

Ти си бил велик учен, сър Андрю! Тогава да ядем и пием! Ей, Мариано, кана вино, казах!

Влиза Шутът.

ШУТЪТ

Здравейте, гълъбчета! През колко баира сте се подушили?

СЪР ТОБИ

През колкото си ни подушил и ти. Ела да изревем нещо в хор!

СЪР АНДРЮ

Вярно, този шут има чуден глас. Бих дал четиридесет шилинга да имам крак като неговия и такова сладкопойно гърло. Ти наистина беше отличен снощи, когато разправяше за страшния Пигрогромитус22 и за това, как Блудкаците пресекли еквакватора. Чудесно беше! Аз ти пратих шест пенса23 за твоята красавица. Получи ли ги?

ШУТЪТ

Да, господине! И използвах вашата щедроватост за подполни цели с моята мила. Това е вярно, както е вярно, че на Малволио носът му е шик като дръжка на камшик, че моята мила е като камила и че мирмидонците24 са били хилави, макар да са били бойци Ахилови!

СЪР АНДРЮ

Отлично! Тази скороговорка беше даже по-добра от снощните. Сега една песен!

СЪР ТОБИ

Хайде, ето ти шест пенса. Изпей нещо!

СЪР АНДРЮ

И още толкоз от мен. Когато един рицар плаща…

ШУТЪТ

Каква да бъде: любовна или поучителна?

СЪР ТОБИ

Любовна, любовна!

СЪР АНДРЮ

По дявола поученията!

ШУТЪТ (пее)

„Де се бавиш, мое цвете?

Чуй как твоят мил зове те

с бликащ от сърцето зов:

стига скита и се мая,

всяко скитане накрая

свършва в ласки и любов!“

СЪР АНДРЮ

Чудесна! Това се казва песен!

СЪР ТОБИ

Хубаво! Карай нататък!

ШУТЪТ (пее)

„Че любов не се отлага,

тя веднъж ако избяга,

де ще иде, се не знай!

Не отвръщай: време има.

Днеска ме люби, любима.

Младостта не е без край!“

СЪР АНДРЮ

Меден глас, честна рицарска дума!

СЪР ТОБИ

И каква увличаща ария.

СЪР АНДРЮ

Да, ужасно заразителна!

СЪР ТОБИ

Истинска малария! Но хайде сега, ще изпеем ли нещо така, че небето да се разтърси? Ще разгоним ли всички кукумявки от гората или напротив? Ще ревнем ли една така, че и тъкачът да си запуши ушите? Ще или не, питам!

СЪР АНДРЮ

Ще! Щом е за пеене, аз съм ял от коза крак!

СЪР ТОБИ

То си личи от гласа ти!

СЪР АНДРЮ

Точно така! Хайде да изпеем за негодника!

ШУТЪТ

Онази, „Спри, негоднико проклет!“? Може. Но помнете, че сам сте ме заставили да ви викам „негодник“, рицарю!

СЪР АНДРЮ

Хе, колко пъти съм заставял хората да ми викат така! Хайде, шуте, ти почни: „Спри, негоднико проклет!“

ШУТЪТ

Е, хем „почни“, хем „спри“!

СЪР АНДРЮ

Добре го каза, браво! Хайде сега!

Пеят в канон.

Влиза Мария.

МАРИЯ

Какъв е този котешки концерт! Да не ми викат Мария, ако господарката не е вече заповядала на домоуправителя Малволио да ви изхвърли навън.

СЪР ТОБИ

Твоята господарка е една ярка, нейният Малволио е краставица в олио, а ние значи сме трима къркачи!

Пее.

„Ние сме трима веселяци“… Какво си представяш? Аз съм й роднина и понеже сме от същата кръв, не може да ме изпъди като такъв. Аз си живея тук и това е!

Пее.

„Живял човек във Вавилон,

тралала и тралалон!…“

ШУТЪТ

Шут да не съм, ако рицарят не е по-добър шут от мен!

СЪР АНДРЮ

Да, такива сме ние, като изпаднем в настроение. Той е малко по-изтънчен, но аз пък съм по-естествен!

СЪР ТОБИ (пее)

„О, дванайсти декември, о, радостен ден!“

МАРИЯ

Шт! Тихо, за Бога!

Влиза Малволио.

МАЛВОЛИО

Господа, вие луди ли сте или какво? Нима не притежавате нито разсъдък, нито възпитание, та крещите посред нощ като пияни кърпачи! Домът на моята господарка не е кръчма, за да ревете в него своите грубиянски песни, без дори да предприемете опит за омекотяване на гласовете си. Нямате ли чувство за такт, не знаете ли да спазвате рамките на приличието?

СЪР ТОБИ

Ние чувство за такт имаме и си го спазваме. И изобщо марш през рамката на вратата!

МАЛВОЛИО

Сър Тоби, трябва да поговоря с вас без заобикалки. Моята господарка ме помоли да ви кажа, че макар да ви е дала подслон като на роднина, тя не е склонна да търпи повече безпорядъка ви. Ако можете да се отчуждите от безобразията си, нейният дом ще бъде на ваше разположение; в противен случай тя, речете ли да се разделите с нея, охотно ще ви пожелае добър път.

СЪР ТОБИ (пее)

„Прощавай, мила, смърт за мене тропа!“…

МАРИЯ

Не умирайте, сър Тоби!

ШУТЪТ (пее)

„Наистина той вече хвърля топа!“

МАЛВОЛИО

Значи, така?

СЪР ТОБИ (пее)

„Но още жив съм аз!“…

ШУТЪТ (пее)

„Ще чакаме тогаз!“

МАЛВОЛИО

Голямо възпитание, няма какво да се каже!

СЪР ТОБИ (пее)

„Върви си, бледа смърт!“

ШУТЪТ (пее)

„Какъв характер твърд!“

СЪР ТОБИ (пее)

„Върви си, смърт! Аз искам да живея!“

ШУТЪТ (пее)

„А ние се надявахме на нея!“

СЪР ТОБИ

Пееш фалшиво и се надяваш напразно!… А ти, господинчо мой, забравяш, че си един домоуправител и нищо повече! Мислиш ли, че понеже твоя милост е такъв светец, та вече няма да има на този свят вино и баници?

ШУТЪТ

Кълна се в света Ана и пивото ще има още да ни щипе небцето!

СЪР ТОБИ

Точно! Хайде, господине, къш в кухнята да си лъскаш с хляб златния гердан25! Кана вино, Мария!

МАЛВОЛИО

Госпожице Мери, ако не ценехте тъй ниско благосклонността на моята господарка, вие не бихте оказвали съдействие на такава безнравственост. Но бъдете спокойна, тя ще узнае за всичко!

Излиза.

МАРИЯ

Я си яж ушите!

СЪР АНДРЮ

Ще бъде живо удоволствие — като чаша студена вода, когато си гладен — да го извикам на дуел, а после да не се явя и да го направя за смях!

СЪР ТОБИ

Извикай го, рицарю! Аз ще ти напиша предизвикателството или ще му го предам устно от твое име.

МАРИЯ

Мили сър Тоби, бъдете по-кротък поне тази нощ! След посещението на новия княжески пратеник графинята е много неспокойна. Колкото до месьо Малволио, оставете го на мене. Ако не го завъртя около кутрето си и не го направя за смях пред всички, значи съм толкоз глупава, че не мога на две магарета слама да разделя. Сигурна съм, че ще успея.

СЪР ТОБИ

Кажи, кажи и на нас, как? И що за човек е той?

МАРИЯ

Малко пада от пуританите26.

СЪР АНДРЮ

О, ако бях сигурен в това, щях да го пребия като куче!

СЪР ТОБИ

Само защото е пуритан? А имаш ли формални причини за това?

СЪР АНДРЮ

Формални нямам, но имам инакви.

МАРИЯ

Всъщност той не е и никакъв пуритан, и изобщо не е нищо определено! Той е само един мръсен мазник и нагаждан, един надут пуяк, който зубри оттук-оттам важни думи и ги ръси като свои наляво и надясно. Такъв един самодоволен и самомнителен, и самовлюбен, който се мисли за толкоз натъпкан със съвършенства, че всички, щом го видят, трябва да се захласват по него! И аз ще използвам тъкмо тази негова слабост за своето отмъщение.

СЪР ТОБИ

И какво мислиш да правиш?

МАРИЯ

Ще посея по пътя му едно-две мъгляви любовни писъмца и тъй ще опиша в тях цвета на брадата му, израза на очите му, челото му, цялото му телосложение, походката му, че той ще се види като на портрет. Почеркът ми тъй си прилича с почерка на вашата племенница, графинята, че често, когато намерим нещо написано отдавна, не можем да решим чия ръка го е писала, моята или нейната.

СЪР ТОБИ

Предчувствам гаврата!

СЪР АНДРЮ

И аз я подушвам с носа си!

СЪР ТОБИ

Той ще помисли, че писмата са от моята племенница и че тя се е влюбила в него!

МАРИЯ

Да, точно на това конче залагам.

СЪР АНДРЮ

И вашето конче ще направи от него магаре!

МАРИЯ

Магаре, и то какво!

СЪР АНДРЮ

Чудно ще бъде!

МАРИЯ

Чудо и половина, уверявам ви! Моето лекарство ще го раздруса ей така! Вие, двамата, и шутът с вас, ще се скриете близо до мястото, дето той ще намери писмото. Наблюдавайте го само как ще го тълкува! А сега в леглата и сънувайте утрешното веселие. Лека нощ.

Излиза.

СЪР ТОБИ

Лека нощ, Пентезилейо27, исполинска царице на амазонките!

СЪР АНДРЮ

Весело момиче. Харесва ми, ей богу!

СЪР ТОБИ

Пилещарче чиста порода. И ме обожава. Но кой ти гледа!

СЪР АНДРЮ

И мене веднъж една ме обожаваше!

СЪР ТОБИ

Да вървим да спим, рицарю! Ще трябва да пратиш за още пари.

СЪР АНДРЮ

Но ако не успея да получа племенницата ви, ще закъсам съвсем.

СЪР ТОБИ

Ти прати за пари, пък за това не се безпокой! Ако не успееш, наречи ме рязан шопар!

СЪР АНДРЮ

И ще ви нарека, да не мислите! Ще го направя, каквото ще да казвате!

СЪР ТОБИ

Добре, добре! Ела да сгреем сега малко винце — вече е късно за лягане. Горе главата, рицарю, върви след мене, рицарю!

Излизат.

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

В двореца на княза.

Влизат Князът, Виола, Турио и други.

КНЯЗЪТ

Душата ми за музика жадува.

Цезарио, как беше тази песен,

която чухме снощи? Бе наивна

и старомодна уж, а уталожи

скръбта във мене по-добре от всички

измислени мелодии и думи

на трескавите днешни времена.

Поне един куплет!

ТУРИО

Съжалявам, княже, но този, когото сте чули да я пее, не е тук.

КНЯЗЪТ

А кой е той?

ТУРИО

Шутът Фесте, господарю. Един смешник, когото бащата на графиня Оливия много харесваше. Трябва да е нейде из двореца.

КНЯЗЪТ

Викнете го! А вие подхванете

мелодията!

Турио излиза.

А пък ти, младежо,

ела насам! Ако узнаеш нявга

на любовта страданията сладки,

ще разбереш тогаз на своя княз

непостоянството: когато любим,

изменчиви са всичките ни чувства

освен онуй единствено — към тази,

която любим… Как ти се хареса

мелодията тук?

ВИОЛА

О, тя изпълни

със сладко ехо залата, в която

царува любовта28.

КНЯЗЪТ

Ах, колко тънко!

Макар че млад си, чувствам — твоят поглед

потапял се е вече в нечий друг,

за да подири там ответно чувство.

Така ли е, кажи!

ВИОЛА

Съвсем за кратко,

със ваше позволение.

КНЯЗЪТ

Усетих!

А как изглежда прелестната цел

на чувствата ти?

ВИОЛА

Като вас, мой княже.

КНЯЗЪТ

Тежко ти, ха! А на години как е?

ВИОЛА

И на години също като вас.

КНЯЗЪТ

Какво? Че много стара! Не, жената

по-млада трябва да е от мъжа си,

тогава тя към него се пригажда,

за да държи сърцето му до края;

защото, момко, можем да се хвалим,

но чувствата у нас са по-нетрайни,

повърхностни, несигурни, летливи,

отколкото у тях.

ВИОЛА

Уви, така е!

КНЯЗЪТ

Затуй избирай любовта си млада.

Жената, знай, е розов цвят през май.

Разкошна е, но твърде кратко трай.

ВИОЛА

А някога дори окапва вяла,

едва до съвършенство доживяла!

Влиза отново Турио, следван от Шута.

КНЯЗЪТ

Ела, изпей ни песента от снощи!

Цезарио, послушай я и ти!

Тя стара е, но проста и сърдечна.

Старици си я спомнят край чекръка

или на стана, и моми я пеят,

потраквайки с иглите за дантели.

Наивна и невинна, тя припомня

със искреното си любовно чувство

доброто старо време.

ШУТЪТ

Мога ли да започна, ваша светлост?

КНЯЗЪТ

Да, пей!

Музика.

ШУТЪТ (пее)

„Ах, ела, ах, ела, смърт,

загърни ме във мрачен покров!

Ах, елмаз, ах, елмаз твърд

е сърцето на мойта любов!

Ковчега ми със черна пръст

зарийте вие

и мястото шумакът гъст

да скрие!

Даже цвят, даже цвят ням

да не казва къде съм зарит!

Даже брат, даже брат сам

да не сяда до надпис изтрит!

И спомен вече отзвучал

да не събужда

в сърцата влюбени печал

без нужда!“

КНЯЗЪТ

Вземи за своя труд!

ШУТЪТ

Какъв труд, княже! Аз пея за свое удоволствие!

КНЯЗЪТ

Тогава удоволствието плащам.

ШУТЪТ

Тук си прав, княже. За удоволствията се плаща рано или късно.

КНЯЗЪТ

Сега прости ми, че ще се простим.

ШУТЪТ

Да те закриля богът на меланхолията и кажи на шивача си да ти шие винаги дрехите от преливаща се тафта, защото душата ти мени всеки миг оттенъците си като опал. Такива постоянни люде като тебе, княже, би трябвало да бъдат качвани на кораби и пускани да плават към пристанището, което им хрумне, по курса, който им скимне, и според вятъра, който духне. Щастлив път, ваша светлост!

Излиза.

КНЯЗЪТ

Останалите, моля, да излязат.

Турио и другите освен Виола излизат.

Цезарио, иди за втори път

при мойта повелителка жестока.

Кажи й, че за чистото ми чувство

без стойност са нечистите земи,

че аз съм безразличен към благата,

с които е дарена от Съдбата,

че само тез съкровища, които

Природата е пръснала във нея,

привличат мощно моята душа!

ВИОЛА

Но ако тя не ви обича, княже?

КНЯЗЪТ

Не може да ми отговори тъй!

ВИОЛА

А да речем, че някоя жена —

съвсем възможен случай! — ви обича

тъй, както вий — Оливия. И вие

й отговорите: „Не ви обичам“,

ще бъде ли тя умна, ако каже:

„Не може да ми отговаря тъй!“

КНЯЗЪТ

Къде ти крехко тяло на жена

ще удържи бушуване подобно

на моето! На женското сърце

вместимост липсва, за да може в него

да се помести част от мойта страст.

В жената чувството е от небцето,

а не отвътре, и минава бързо

в пресищане, а после във отврата.

А любовта във мене е море,

тя гълта всичко и не може нивга

да се задоволи. Не ми сравнявай

онуй, което би могла да чувства

жена към мене, с чувството, което

към дивната Оливия влече ме!

ВИОЛА

Все пак аз знам…

КНЯЗЪТ

Какво ли знаеш ти!

ВИОЛА

Аз знам каква е женската любов.

Жените са тъй верни като нас.

Единствената дъщеря, която

баща ми имаше, обикна страстно,

тъй както — чувствам — аз ви бих обикнал,

да бях жена.

КНЯЗЪТ

И как завърши туй?

ВИОЛА

Със бяла страница, любими княже.

Тя кри докрай дълбокото си чувство

и тайната, подобно таен червей

във млада пъпка, бавно й подточи

руменината. Тъй си тя остана,

с усмивка тъжна, меланхолно бледа,

като изваян в мрамор образ ням

на Примирението. Туй нима

не казва нищо? Княже, ний, мъжете,

премного шумно се кълнем и верим,

но щом речем делата си да мерим,

излизаме пред този съд суров

богати с думи, бедни на любов.

КНЯЗЪТ

Как свърши туй? Нима умря сестра ти?

ВИОЛА

От всички дъщери и синове

на бащината къща само аз съм

на тоя свят… Макар че може би…

Да тръгвам, значи?

КНЯЗЪТ

Да. Вземи таз брошка

и с нея на графинята предай,

че любовта ми откази не знай!

Излизат.

ПЕТА СЦЕНА

В градината на Оливия.

Влизат сър Тоби, сър Андрю и Фабиан.

СЪР ТОБИ

Идеш ли, месьо Фабиан?

ФАБИАН

А как мислите! Да ме сварят в казан с черна жлъчка, ако изпусна един миг от целия номер!

СЪР ТОБИ

Нима толкоз ти е дотрябвало да гледаш как жестоко ще бъде подигран този мръсен стипца, този мазен и подъл кучи доносник?

ФАБИАН

Не, но само ще скачам до небето от радост. Той ме злепостави пред графинята зарад една борба на мечки с кучета.

СЪР ТОБИ

Сега него ще го разиграем като мечка, докато позеленее от яд. Нали, сър Андрю?

СЪР АНДРЮ

Да пукнем, ако не позеленее!

СЪР ТОБИ

Ето я и нашата малка хитруша!

Влиза Мария.

Какво става, бисерче мое индийско?

МАРИЯ

Скрийте се и тримата зад чемшира! Малволио иде по тази алея. Стоя половин час на слънце да учи сянката си на изящни движения. Не го изпускайте, ако искате да си умрете от смях — писмото ще го превърне в самовлюбен идиот. Крийте се да не ви види!

Пуска на земята писмо.

Ей го рибока! Сега ще го пипнем с гъделичкане под хрилете?

Влиза Малволио.

МАЛВОЛИО

Всичко зависи от случая! Да ще да ми провърви! Мария ми каза, че графинята имала слабост към мене; а и тя самата веднъж почти ми намекна, че ако би обикнала някого, то той би бил от моя тип. Освен туй тя се отнася към мене с повече уважение, отколкото към другите от дома. Как да си обясня това?

СЪР ТОБИ

Какъв самовлюбен петел!

ФАБИАН

Тихо! Още не се е надул съвсем. Гледайте го сега, пуяка му с пуяк, как ще разпери опашка!

СЪР АНДРЮ

Ръцете ме сърбят! Ще скоча да го пребия!

ФАБИАН

Тихо!

МАЛВОЛИО

Да стана граф Малволио!…

СЪР ТОБИ

Ах, негодяй!

СЪР АНДРЮ

Застреляйте го! Дайте ми пищова!

ФАБИАН

Ш-шт! Тихо!

МАЛВОЛИО

Има такива случаи. Графиня Стрейчи29 не се ли омъжи за своя камерлакей?

СЪР АНДРЮ

У-у-у, Месалин30 мръсен!

ФАБИАН

Вече е с двата крака! Гледайте къде ще го откара манията му!

МАЛВОЛИО

Седя под балдахина, три месеца след женитбата…

СЪР ТОБИ

Абе няма ли един арбалет31? Искам да го застрелям в окото!

МАЛВОЛИО

…извиквам подчинените си и заставам пред тях, облечен в кадифен халат с бродерии, след като съм оставил на дивана своята Оливия, разхвърляна и потънала в сладък сън…

СЪР ТОБИ

Огън и сяра! Пали фитила!

ФАБИАН

Тихо, тихо!

МАЛВОЛИО

…И тогава ми хрумва да ги постегна малко. Бавно-бавно ги обхождам със строг поглед, който им казва, че зная кой съм аз и че ще съумея да накарам и тях да знаят какво са. После давам нареждане да повикат моя сродник Тоби…

СЪР ТОБИ

Бомби и гранати! На парчета да стане!

ФАБИАН

Тихо! Тихо, ви казвам! Ще развалите всичко!

МАЛВОЛИО

…Седмина от моите хора с послушен подскок се отправят да го дирят. Аз чакам, сбърчил вежди. И може би навивам часовника си или си играя с… с нещо, с някаква скъпоценност. Тоби се приближава, прави ми дълбок поклон…

СЪР ТОБИ

Ще му скъсам врата като на пиле!

ФАБИАН

Тихо! Мълчете, колкото и думите да ви издуват!

МАЛВОЛИО

…Аз простирам ръката си към него, като охлаждам усмивката на роднината със строгостта на оня, комуто се дължи послушание…

СЪР ТОБИ

И Тоби не ти стоварва един в муцуната?

МАЛВОЛИО

…и казвам: „Вуйчо Тоби, тъй като щастието, което ме свързва с вашата племенница, ми дава прерогатива да ви говоря…“

СЪР ТОБИ

Какво, какво му давало?

МАЛВОЛИО

„…искам да ви кажа, че трябва да преустановите пиенето…“

СЪР ТОБИ

Пукни, мерзавецо!

ФАБИАН

Търпение, инак ще развалим шегата!

МАЛВОЛИО

„…Освен това вие пилеете ценното си време с един изкуфял рицар…“

СЪР АНДРЮ

Това е за мене, сигурен съм!

МАЛВОЛИО

„…някой си сър Андрю…“

СЪР АНДРЮ

Познах, като каза „изкуфял“! Много често ми викат тъй.

МАЛВОЛИО

…Я! Какво представлява тази находка?

Вдига писмото от земята.

ФАБИАН

Глухарят наближава мрежата!

СЪР ТОБИ

Тихо! И дано духът на шегите го подучи да го прочете на глас!

МАЛВОЛИО

Почеркът на графинята! Ето нейното „да“, нейното „у“, нейното „п“ и точно с такава извивка завършва нейното „е“. Няма съмнение, това е ръката на графинята!

СЪР АНДРЮ

Нейното „д“, „у“, „п“, „е“? Не разбирам!

МАЛВОЛИО (чете)

„До моя незнаен възлюбен с най-добрите ми пожелания.“ Нейният стил! С твое позволение, червено восъче! Но чакай! Спокойно! Да не бързаме! Това е образът на Лукреция32 от пръстена, с който тя си запечатва писмата! От графинята е! Но до кого ли е отправено?

ФАБИАН

Това ще го изкорми с дроба и дреболиите!

МАЛВОЛИО (чете)

„О, любя го!

Сърце, ридай!

Но по кого,

познай, познай!“

„Познай, познай!“ Какво следва? Размерът става друг. „По кого?“ Ами ако е по теб, Малволио?

СЪР ТОБИ

Върви да се обесиш, борсук!

МАЛВОЛИО (чете)

„Над своя повелител аз владея,

ала Лукреция е мой печат

и аз немея, горда като нея.

М, О, А, И, по тебе чезна в жад!“

ФАБИАН

Ама че завъртяна гатанка!

СЪР ТОБИ

Бива си го девойчето, ви казвам!

МАЛВОЛИО

„М, О, А, И, по тебе чезна в жад.“ Чакай сега, чакай сега! Трябва поред и спокойно.

ФАБИАН

Добра отрова му е сипала!

СЪР ТОБИ

И как стръвно се нахвърля, ястребът му глупав!

МАЛВОЛИО

„Над своя повелител аз владея.“ Така! Владее над мен, защото аз съм на служба при нея и тя ми е господарка. Това е очевидно за всеки нормален интелект. Отсъстват каквито и да било затруднения. Но краят? Какъв може да бъде скритият смисъл на тази азбучна комбинация? Да можеше да се свърже някак с мен! „М, О, А И…“

СЪР ТОБИ

Обясни го де!… Обърка се!

ФАБИАН

Ще се оправи! И ще има да тича по сърнешката диря, макар че тя вони на лисица!

МАЛВОЛИО

„М“ — Малволио! Да! С „М“ започва името ми!

ФАБИАН

Казвах ви, че ще измисли нещо! Чуден нюх има!

МАЛВОЛИО

„М“-то е добре, но по-нататък съвпадението не е налице. Догадката ми не издържа на проверка. След „М“-то би трябвало да дойде „А“, а пък тук има „О“.

ФАБИАН

И ще ти трябва още едно „О“ накрая!

СЪР ТОБИ

Ако трябва, с малко бой ще го каже!

МАЛВОЛИО

„И“-то вече е добре! Умишлено ги е разместила, защото инак съкращението щеше да бъде така просто, че би ми извадило очите.

ФАБИАН

И да беше ги извадило и сложило на дирника ти, та да видиш, че повече подигравки те гонят по петите, отколкото почести те чакат пред носа!

МАЛВОЛИО

„М, О, А, И.“ Тази загадка е по-трудна от първата и все пак с малко насилие може да се свърже с мен, защото всичките букви ги има в името ми! Но чакай! Тук имало и проза!

Чете.

„Ако това писмо попадне в ръцете ти, размисли! Моите звезди са по-висши от твоите, но ти не се плаши от величието: на едни то се пада по наследство, други го придобиват; а към трети то само снизхожда. Щастието разгръща ръце, за да те прегърне. Дръж го със своите ум и страст и за да се приготвиш за туй, което те очаква, отхвърли скромната си обвивка и се появи обновен! Бъди груб към роднините ми, надменен с прислугата, остави езикът ти да говори високо по държавни въпроси, порази всички с разни чудатости — такъв съвет ти дава таз, която въздиша по тебе. Спомни си: кого възхитиха твоите жълти чорапи и кой каза, че иска да ги вижда винаги пристегнати накръст? Спомни си, повтарям! Действай и ще ме завоюваш, стига само силно да ме желаеш! Ако не, остани си там, долу, с дружбата на слугите, недостоен да докоснеш пръстчето на щастието! Сбогом. Тази, която жадува да ти служи, вместо да бъде обслужвана от тебе. Щастливата нещастница“…

Всичко е ясно като бял ден! Пълна очевидност! Ще бъда надменен, ще чета политически книги, ще преследвам сър Тоби, ще се освободя от всичките ниски познанства, ще стана, отдето и да ме погледнеш, изискан господин! Сега вече няма съмнение, че въображението не ми играе лоша шега; всичко доказва, че господарката ми е влюбена в мене. Нали тя похвали неотдавна жълтите ми чорапи? Нали тя заяви, че пристегнати накръст, ми стоели отлично! А в писмото вече дава път на моята любов и с помощта на намеци ме насочва да се обличам по нейния вкус. Небе, благодаря ти, аз съм щастлив! Ще бъда необичайно груб, обут в жълти чорапи и с кръстосани връзки. И то веднага! Още сега! Всевишни Боже и вие, звезди мои, бъдете благословени!… Ха, тук има и послепис!

Чете.

„Ти навярно си отгатнал вече коя съм. В такъв случай, ако не отхвърляш любовта ми, дай ми знак с усмивка! Тя тъй те отваря! Затова в мое присъствие усмихвай се винаги, скъпи мой! Моля те! Същата…“

Светци небесни, благодаря ви! Ще се усмихвам, мила! Ще правя всичко, което пожелаеш!

Излиза.

ФАБИАН

Не бих дал участието си в тази шега за доживотна пенсия от хазната на персийския шах!

СЪР ТОБИ

Бих се оженил за тази хитруша само заради измислицата й!

СЪР АНДРЮ

И аз!

СЪР ТОБИ

И не ми трябва друга зестра освен още една шега като тази!

СЪР АНДРЮ

И на мен!

ФАБИАН

Ето я нашата „Мери — втора не мож намери“! Укротителката на глупците!

Влиза Мария.

СЪР ТОБИ

Искаш ли да ми стъпиш на врата?

СЪР АНДРЮ

И на моя!

СЪР ТОБИ

Готов съм да си изиграя свободата на барбут и да ти стана роб до гроб!

СЪРАНДРЮ

И аз съм готов!

СЪР ТОБИ

Ти го унесе в такъв сън, че когато всичко се разсее, той съвсем ще откачи!

МАРИЯ

Не, кажете наистина: подейства ли му?

СЪР ТОБИ

Като „Spiritus vini“33 на акушерка!

МАРИЯ

Тогава, ако искате да видите плодовете на шегата, наблюдавайте как ще се държи пред господарката ми! Той ще се появи в жълти чорапи, а тя мрази този цвят. Той непременно ще е кръстосал връзките си, а тя не може да търпи тази мода. И най-после той постоянно ще се усмихва, а това е най-неподходящото, което би могъл да измисли при нейното жалейно настроение. Това стига, за да предизвика гнева й. Следвайте ме, ако искате да сте свидетели на избухването му!

СЪР ТОБИ

До портите на пъкъла с тебе, дяволче остроумно!

СЪР АНДРЮ

И аз!

Излизат.