Дванайсета нощ

ПЪРВА СЦЕНА

В градината на Оливия.

Влизат Виола и Шутът със свирка.

ВИОЛА

Да пази бог тебе и музиката! Ти май живееш на гърба на свирката си.

ШУТЪТ

Не, господине, на гърба на черквата.

ВИОЛА

Защо? Да не си клисар случайно?

ШУТЪТ

Не, но домът ми е на гърба на черквата, тъй че може да се смята, че живея на гърба й.

ВИОЛА

Тогаз би могло да се каже също, че кралят спи с просякинята, ако тя нощува край някой ъгъл на двореца му; или че черквата се крепи на твоята свирка, ако си я забравил, подпряна на зида й.

ШУТЪТ

Би могло, разбира се. Каквито времена са настанали, господине! Всяко изречение може да се обърне като велурена ръкавица. Сега опакото става лице като нищо!

ВИОЛА

Да, някои тъй подмятат ту насам, ту натам думите, че те олекват съвсем.

ШУТЪТ

И понеже и имената са думи, бих искал сестра ми изобщо да не бъде кръстена.

ВИОЛА

Това пък защо?

ШУТЪТ

Защото, ако мнозина й подмятат името, току-виж, станала лека жена. Освен това, откак ги постегнаха напоследък34, думите станаха още по-изврътливи — истински мошенички!

ВИОЛА

Изясни се, ако може.

ШУТЪТ

Там е работата, господине, че за това трябва пак да се употребяват думи, а те, както казах, са станали така фалшиви, че просто не ми се ще да имам вземане-даване с тях.

ВИОЛА

Ясно. Виждам, че си голям веселяк и пет пари не даваш за нищо.

ШУТЪТ

Не е точно така, господине, но, виж, за вас наистина не давам. И ако затова казвате, че не давам пет пари за нищо, то следва, че вие сте нищо, тъй че ставайте невидим моментално!

ВИОЛА

Слушай, ти не си ли шутът на графинята?

ШУТЪТ

Не, господине. Графинята няма шут при себе си, тъй като още не е омъжена. Виж, когато се омъжи… Защото съпрузите приличат на шутовете, както херингите — на сардинките, тоест те са по-големи риби от тях. Щом искате да знаете, аз съм не шут на графинята, а неин домашен словоизопачител.

ВИОЛА

Неотдавна те видях при княз Орсино, весели глупчо!

ШУТЪТ

Глупостта, господине, е като слънцето — трябва да свети навсякъде и би ме натъжило, ако тя навестяваше вашия господар по-рядко, отколкото моята господарка. Впрочем забелязах, че и вашата мъдрост се въртеше около него.

ВИОЛА

А, щом се залавяш и с мене, бягам! Дръж, това е за тебе!

ШУТЪТ

Дано боговете не те забравят при следващото разпределение на бради!

ВИОЛА

Честна дума, ще ти призная, че жадувам за една брада, макар че не искам да поникне на моето лице… Дали господарката ти си е у дома?

ШУТЪТ

А дали, ако това си намери една лика-прилика, двете няма да се размножат?

ВИОЛА

Веднага, стига да ги събереш и да ги пуснеш да работят.

ШУТЪТ

Бих взел занаята на сводника Пандар35, само и само да дам на този Троил една Кресида.

ВИОЛА

Разбрах те. Бива те да просиш.

ШУТЪТ

Никак даже. Тази Кресида заради неверността и — казват — била стигнала до просия, тъй че аз си изпросвам една просякиня. Голяма печалба! Господарката е вкъщи. Ще й съобщя отде идете. Кой сте и какво искате не ме засяга. За малко да кажа: „надхвърля моя кръгозор“, но изразът много се изтърка напоследък.

Излиза.

ВИОЛА

Не, тоз приятел е отличен шут,

а за това е нужен доста мозък:

той трябва в миг да знае на кого,

кога и за какво да се надсмее,

а не като сокол недообучен

към всяка перушинка да полита.

Това изисква дарба: не случайно

се случва често именно в шегата

мъдрецът да изтърси глупостта

и ум да звънне в шутовски уста!

Влизат сър Тоби и сър Андрю.

СЪР ТОБИ

Привет, господине!

ВИОЛА

Поздрав, рицарю!

СЪР АНДРЮ

Dieu vous garde, monsieur!

ВИОЛА

Et vous aussi, votre serviteur36!

СЪР АНДРЮ

Вярвам ви, господине. Аз също съм на услугите ви.

СЪР ТОБИ

Бихте ли желали да посетите дома ни! Моята племенница изрази готовност да ви приеме, ако имате дело с нея.

ВИОЛА

Никакво дело! Напротив, отношенията ни са отлични. Тъкмо тя е целта на моето пътешествие.

СЪР ТОБИ

В такъв случай, господине, съветвам ви да раздвижите краката си.

ВИОЛА

Те не са схванати, господине, и не мога да схвана защо да ги раздвижвам.

СЪР ТОБИ

За да се приближите към дома ни и се явите пред графинята.

ВИОЛА

Веднага, щом един приближен на графинята ми го казва. Но май са ни изпреварили.

Влизат Оливия и Мария.

О, най-изискана и съвършена графиньо, нека небето ръси ухания над вас!

СЪР АНДРЮ

Този момък разбира от галантности. „Ръси ухания“ — добре беше казано!

ВИОЛА

Поръчката, която нося, графиньо, няма глас освен за снизходителния слух на благоразположеното ви ухо.

СЪР АНДРЮ

„Ухания“, „снизходителен“, „благоразположеност“! Ще си ги запазя и трите.

ОЛИВИЯ

Градинската врата да се затвори и нека бъда оставена сама със своя слух!

Сър Тоби, сър Андрю и Мария излизат.

Подайте ми ръка, красиви момко!

ВИОЛА

Пламтящ от чувството за дълг, мадам!

ОЛИВИЯ

А как е името ви, кавалере?

ВИОЛА

Цезарио, прекрасна. Ваш слуга.

ОЛИВИЯ

Слуга? И мой? Светът е сив, откакто

преструвката нарече се учтивост!

Не, вие сте слуга на княза, момко.

ВИОЛА

Слугата на слугата ви, графиньо,

е ваш слуга.

ОЛИВИЯ

За княза аз не мисля

и бих желала неговите мисли

да бъдат празни вместо пълни с мен.

ВИОЛА

Пък аз, графиньо, съм дошъл пред вас

да отстоявам неговото право.

ОЛИВИЯ

За неговото право нито дума!

Виж, дело ако водехте за друг,

бих слушала защитното ви слово

като небесна музика!

ВИОЛА

Графиньо!…

ОЛИВИЯ

Не, моля ви! След първото вълшебство,

извършено от вас във този дом,

изпратих ви аз пръстен, при което

успях — боя се — да се злепоставя

пред себе си, слугата си и вас

със туй, че ви принудих, нещо чуждо

да вземете, прибягвайки до хитрост.

Какво ли сте помислили! Навярно

завързали сте бедната ми чест

към стълба насред цирка и по нея

насъскали сте лаещите мисли

на своята безжалостна душа!…37

Но зная, за слушател като вас

тез думи стигат. Чувствам си сърцето

покрито вместо с плът с прозрачно було.

С какво ще ми отвърнете?

ВИОЛА

Със туй, че

ви съжалявам искрено.

ОЛИВИЯ

Това е

все пак известна стъпка към любов.

ВИОЛА

Не, ни най-малко. Както всеки знае,

човек изпитва жал и към врага си.

ОЛИВИЯ

Добре, да се усмихваме отново!

О, бедността умее да е горда!

Какво най-сетне! Вярно, губя кръв,

но ме разкъсва не чакал, а лъв!

Бие часовник.

Загубеното време ни упреква.

Не бойте се, не ще ви отвлека.

Но щом у вас узреят ум и сила,

жена ви ще пожъне хубав мъж.

Свободен сте.

ВИОЛА

Тогава вдигам котва!

Приятно забавление, госпожо!

Не ще ли пратите по мене нещо

за моя господар?

ОЛИВИЯ

Постойте миг!

Какво във същност мислите за мен?

ВИОЛА

Че смятате се не каквото сте.

ОЛИВИЯ

Щом аз съм друго, вий тогаз какво сте?

ВИОЛА

И аз не съм каквото ви изглеждам.

ОЛИВИЯ

Защо не сте какъвто ви желая!

ВИОЛА

Дали ще бъде по-добре? Възможно —

какъвто съм, превърнахте ме в шут!

ОЛИВИЯ

О, как дори обидата изглежда

красива върху тези два корала,

извити от презрителния гняв!

По-лесно престъпление се крие,

отколкото любов. Напразно ние

потулваме я в тайник съкровен.

Нощта на любовта е като ден.

Цезарио, в моминство, чест и име,

във всичко туй, което ний цениме,

кълна ти се: обичам те така,

че на страстта от бурната река

повлечена, сама към тебе ида,

забравила разсъдък и обида!

Но туй, че ти издадох свойта жажда,

не бива твоя отклик да охлажда.

Навярно ти се виждам твърде смела,

но бих на твое място предпочела

пред друг несигурен любовен лов

една приета сигурна любов.

ВИОЛА

Пред вас кълна се с двете си ръце,

че тези мои тяло, дух, сърце

преди и днес, и в бъдни времена

не ще владее ни една жена…

като не смятам себе си… но вече

от доста време времето изтече.

От днес натам не ще ви нося аз

покъртващия плач на своя княз.

ОЛИВИЯ

Но все таки минавай! Току-виж,

едно сърце успял си да смекчиш.

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

В дома на Оливия.

Влизат сър Тоби, сър Андрю и Фабиан.

СЪР АНДРЮ

Не, честна дума, няма да остана нито минутка повече!

СЪР ТОБИ

И защо бе, отрово жива? Защо си решил така?

ФАБИАН

Вярно, сър Андрю, трябва да ни кажете защо.

СЪР АНДРЮ

Защото племенницата ви е по-благосклонна към прислужника на княза, отколкото към мен! Видях ги в градината!

СЪР ТОБИ

А тя видя ли те, човече? Ти това ми кажи!

СЪР АНДРЮ

Както аз ви виждам сега!

ФАБИАН

Тогава тя ви е дала почти сигурно доказателство, че ви обича!

СЪР АНДРЮ

Ама вие за магаре ли ме смятате?

ФАБИАН

Мога да ви го докажа пред съда на вярното чувство и здравия разум!

СЪР ТОБИ

А те са били върховни съдебни заседатели, преди още Ной38 да скове ковчега си.

ФАБИАН

Тя нарочно е показала благосклонност към младежа, за да пришпори ревността ви, да разтърси задрямалата ви дързост, да хвърли в сърцето ви искра и сипе сяра в жлъчката ви! Трябвало е вие да се приближите до нея и с няколко звънки духовитости, изсечени в момента от монетния двор на вашето остроумие, така да смачкате фасона на хлапето, че то да си глътне езика! Това е чакала графинята от вас, но вие сте направили засечка. Тя ви е подхвърлила един безценен, двойно позлатен случай и вие сте го изпуснали, за да отплавате към студения север на нейното настроение. Сега ще чакате сред ледовете като висулка в брадата на холандски шкипер, докато не възстановите честта си с някой подвиг в полето на храбростта или на политиката.

СЪР АНДРЮ

Предпочитам полето на храбростта, не мога да търпя политиците. Те са толкова лоши, колкото тези пуритански глави, дето се водят по ума на Роберт Браун39!

СЪР ТОБИ

Добре, залагай тогава на храбростта! Извикай княжеския пратеник на двубой и го направи на решето! Племенницата ми ще узнае, че си го надупчил, а, честна дума, една храбра проява представя мъжа по-добре в очите на желаната жена от похвалите на най-хитрия сватовник.

ФАБИАН

Само така, сър Андрю!

СЪР АНДРЮ

Но някой от вас ще трябва да му отнесе моето предизвикателство!

СЪР ТОБИ

Това да е! Върви и го напиши с войнствена ръка! Бъди гневен и кратък! Може и да не бъде много умно, стига да е красноречиво и да има в него въображение. Обиждай го, колкото мастилото позволява! Ако го назовеш два-три пъти на „ти“, няма да е лошо. И натъпчи толкоз измислици, колкото биха се побрали в листа, ако той би бил широк като чаршаф за сватбен креват. Стъпи му на шията и го просни да съхне! От перото ти жлъч да тече, па макар и да е гъше! На работа!

СЪР АНДРЮ

А вие къде ще бъдете?

СЪР ТОБИ

Ще дойдем в стаята ти. Бързай!

Сър Андрю излиза.

ФАБИАН

Личи си, че ви е скъп приятел!

СЪР ТОБИ

По-скоро аз съм му скъп. Вече съм му излязъл към две хиляди чиста пара.

ФАБИАН

Той писмото ще го напише, и то невиждано, но вие как ще го предадете?

СЪР ТОБИ

Като нищо! А ти гледай да накараш младежа да му отговори! Бас държа, че ще трябва с въжета и волове да ги теглим един към друг. Андрю, ако го изкормиш и намериш в дроба му40 толкоз кръв, колкото бълха да си намокри крачето, аз ще изям останалата му анатомия!

ФАБИАН

А и противникът му, с това личице, и той не изглежда от най-свирепите!

Влиза Мария.

СЪР ТОБИ

Ха, долетя най-малкото мушитрънче от гнездото!

МАРИЯ

Ако обичате веселието и искате да се разпорите по шевовете от смях, тръгвайте с мене! Този глупак Малволио е станал езичник и вероотстъпник, защото не може християнин, който иска да спаси душата си чрез вяра, да даде вяра на такава невъзможна глупост! Той е по жълти чорапи!

СЪР ТОБИ

А връзките?

МАРИЯ

Кръстосани! Като на най-сухия даскал от църковно училище! Проследих го по петите като убийца. Изпълнил е писмото точ в точ. И така се усмихва, че лицето му има повече бръчки, отколкото линии има картата на света с новооткритите Индии41! Такова чудо не сте сънували! За малко да го прасна с нещо по главата! Обзалагам се, че господарката, като го види, ще му удари две плесници, а той ще продължи да се усмихва, сякаш е получил особена милост!

СЪР ТОБИ

Води ни! Води ни! Къде е той?

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

Улица в столицата.

Влизат Себастиан и Антонио.

СЕБАСТИАН

Не бих желал да ти създавам грижи,

но тъй като насила си ги дириш,

не те отблъсквам вече.

АНТОНИО

Нямах как.

Приятелското чувство ме пришпори

по-остро от изострена стомана —

последвах ви. И главното не беше

желанието да съм с вас — макар че

да беше само то, аз пак бих тръгнал —

страхът ме мъчеше: какво могло би

да ви се случи в тез места, които

към чужденеца без водач и връзки

оказват се враждебни често пъти.

Така, подтикван от любов и страх,

пристигнах тук.

СЕБАСТИАН

Антонио мой верни,

какво в отплата мога да ти кажа

освен все туй „благодаря“ и после

„благодаря“, и пак „благодаря“!

Знам, нищо не изплаща вече тази

изтъркана монета, но да бях

богат със злато, както съм със чувства,

ти би почувствал мойта благодарност!

Сега какво да правим? Бих предложил

да видим тукашните старини.

АНТОНИО

Не, по-напред да видим де ще спим.

СЕБАСТИАН

За туй е рано. Моля ти се, нека

се поразходим и запълним поглед

с творбите на изкуството, които

разнасят славата на този град

далече по света!

АНТОНИО

За жалост в него

самият аз прославен съм, така че

разходките за мен са тук опасни.

Във морски бой с галерите42 на княза

се случи да участвам малко нещо,

което малко ще ми струва много,

ако ме пипнат.

СЕБАСТИАН

Сигурно избил си

мнозина от моряците на княза?

АНТОНИО

Не, кръв не се проля, макар нещата

да можеха да доведат до кръв.

По-късно князът разреши градът ни

да заплати нанесения ущърб.

Мнозина, за да могат да търгуват,

направиха го. Моя милост — не.

Затуй, ако случайно заловят ме,

ще бъде лошо.

СЕБАСТИАН

Но тогава крий се!

АНТОНИО

Налага се. Вий дръжте таз кесия.

Във южното предградие дирете

страноприемница със знак „При слона“.

Във нея ще ви чакам за вечеря,

когато си наситите очите

с вида на всички градски красоти.

СЕБАСТИАН

Защо ми са пари?

АНТОНИО

Кой знае, може

да ви допадне на пазара нещо,

а джобът ви покупки извънредни,

доколкото го знам, не позволява.

СЕБАСТИАН

По твоему да бъде! Ще съм честен

пазител на богатството ти. Сбогом!

АНТОНИО

Страноприемница „При слона“.

СЕБАСТИАН

Помня.

Излизат в различни посоки.

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

В градината на Оливия.

Влизат Оливия и Мария.

ОЛИВИЯ

Изпратих да го викнат. Ако дойде,

какво могла бих да му дам в подарък?

По-лесно се купува младостта,

отколкото изпросва… Как го казах!

Дано не ме е чула!… Но къде е

Малволио! За моя дом в тъга

приляга тоз безрадостен слуга,

скъперник на усмивки. Да, Мария,

повикай тук Малволио!

МАРИЯ

Той иде, господарко, само че е в много особено състояние. Струва ми се, мадам, че не е с всичкия си!

ОЛИВИЯ

Какво говориш? Да не би да буйства?

МАРИЯ

Напротив, господарко. Усмихва се непрекъснато. Не би трябвало да оставате сама с него — сигурна съм, че се е побъркал!

ОЛИВИЯ

Не се плаши! Извикай го да дойде!

Мария излиза.

Той все усмихнат, все печална аз —

съмнявам се кой по е луд от нас!

Влиза отново Мария, следвана от Малволио.

Какво има, Малволио?

МАЛВОЛИО

Сладка ми господарко, хе-хе!

ОЛИВИЯ

Защо се смеете? Извиках ви по сериозен въпрос.

МАЛВОЛИО

А на мене мислите, че ми е до смях с тези връзки? Ако знаехте как възпрепятстват кръвообращението! Но какво от това? Щом те радват нечий взор, както казва простолюдието: „Трай, бабо, за хубост.“ Или по песничката: „Ах, всичко ще направя, на теб да се понравя!“ Хе-хе!

ОЛИВИЯ

Не разбирам! Какво ви е, Малволио?

МАЛВОЛИО

Розово в душата, макар да съм жълт в нозете! Изпратеното е получено и желанията — изпълнени. Мисля, че можем да разпознаем нечие изящно римско писмо43.

ОЛИВИЯ

Не искате ли да си легнете, Малволио?

МАЛВОЛИО

Да си легна? Да, сладка! С тебе, нали?

ОЛИВИЯ

Да ви помага бог! Човече, защо току се усмихвате и пращате въздушни целувки?

МАРИЯ

Какво ви е, Малволио?

МАЛВОЛИО

И кой ме пита! Славеят да отговаря на свраката!

МАРИЯ

Защо се държите с такава смешна дързост пред господарката ни?

МАЛВОЛИО

„Но ти не се плаши от величието.“ Добре беше казано.

ОЛИВИЯ

За какво величие говорите, Малволио?

МАЛВОЛИО

„На едни то се пада по наследство.“

ОЛИВИЯ

Как?

МАЛВОЛИО

„Други го придобиват.“

ОЛИВИЯ

Но какво приказвате?

МАЛВОЛИО

„А към трети то само снизхожда.“

ОЛИВИЯ

Господ да ви пази!

МАЛВОЛИО

„Спомни си: кого възхитиха твоите жълти чорапи?“

ОЛИВИЯ

Моите жълти чорапи?

МАЛВОЛИО

„И кой каза, че иска да ги вижда винаги пристегнати накръст?“

ОЛИВИЯ

Накръст?

МАЛВОЛИО

„Действай и ще ме завоюваш, стига само силно да ме желаеш.“

ОЛИВИЯ

Аз да ви желая?

МАЛВОЛИО

„Ако не, остани си там долу, с дружбата на слугите.“

ОЛИВИЯ

Но той е слънчасал! Или има мозъчно възпаление!

Влиза Слуга.

СЛУГА

Господарко, младият пратеник на княз Орсино пристигна. Едва успях да го убедя да дойде. Той очаква вашите заповеди.

ОЛИВИЯ

Кажи му, че идвам.

Слугата излиза.

Мария, някой да се погрижи за този приятел! Може

би вуйчо Тоби. Бих дала половината си зестра, за да не му се случи нищо!

Излиза, следвана от Мария.

МАЛВОЛИО

Охо! Почнахте ли да ме ухажвате? Не друг, а сър Тоби ще се грижи за моето здраве! В пълно съгласие с писмото! Тя ми го праща нарочно, за да се държа неучтиво с него. Там изрично се казваше: „Отхвърли скромната си обвивка! Бъди груб към роднините ми, надменен с прислугата… езикът ти да говори високо по държавни въпроси… порази всички с разни чудатости“ и по-надолу се уточняваше държането ми: израз — мрачен, осанка — величава, говор — тежък, облекло — като на високопоставено лице, и така нататък. Пипнах я, но бог го поиска и богу трябва да благодаря. А сега, като излезе, какво каза? „Нека някой се погрижи за този приятел.“ Приятел! Не „Малволио“, не „домоуправител“, а „приятел“! Всичко така съвпада, че вече не съществува ни сянка от съмнение, нито намек за сянка от съмнение, никакво препятствие, никакво подозрително или несигурно обстоятелство! Нищо, което би могло да застане между мен и пълното осъществяване на моите въжделения. Но от Господа е всичко, нему да благодарим!

Влиза отново Мария със сър Тоби и Фабиан.

СЪР ТОБИ

Къде е, в името на всичко свято! Ще говоря с него, ако ще цял легион дяволи да са напуснали ада, за да се набутат в душата му! Къде е той?

ФАБИАН

Ей го! Ей го! Какво ви се е случило, господине?

СЪР ТОБИ

Какво ти става, драги?

МАЛВОЛИО

По-далече от мене, моля ви! Не ме възпрепятствайте да се насладя на самотата си!

МАРИЯ

Чувайте какъв е дрезгав гласът на беса, който говори в него! Какво ви казвах! Сър Тоби, господарката ми ви моли да се погрижите за него!

МАЛВОЛИО

Аха, нима?

СЪР ТОБИ

Тихо, тихо! Мълчете! Трябва да се отнасяме много внимателно с него. Оставете го на мене! Как си, Малволио? Как се чувстваш? Дръж се, приятелю! Не се давай на Сатаната, този враг человечески!

МАЛВОЛИО

Давате ли си сметка какво говорите?

МАРИЯ

Как се дразни само, когато говорим лошо за Нечистия! Дано не е съвсем обладан!

ФАБИАН

Да отнесем пикоч от него на знахарката.

МАРИЯ

Още утре! Господарката ми каза, че за нищо на света не иска да го загуби.

МАЛВОЛИО

Така ли, госпожице?

МАРИЯ

О, Боже Господи!

СЪР ТОБИ

Мълчи, моля ти се! Не така! Тъй се гневи, не виждаш ли! Остави го на мене!

ФАБИАН

Внимателно трябва. Като с памук. Демонът в него е така злобен, че трябва да му се действа само с добро.

СЪР ТОБИ

Хайде сега, гълъбче! Кажи какво ти е, пиленцето ми!

МАЛВОЛИО

Господине!

СЪР ТОБИ

Ела, ела! Пили-пили! Кът-кът-кът! Хайде сега, не приляга на един разумен човек да си играе на шикалки с Лукавия. Гони го, черния, пъди го, опашатия!

МАРИЯ

Накарайте го да се моли, сър Тоби! Нека си каже веруюто!

МАЛВОЛИО

Аз ли, безсрамнице?

МАРИЯ

Ето, не ще да чуе за нищо свято!

МАЛВОЛИО

Вървете да се обесите всички. Напуснете хоризонта ми, празни, жалки твари! Нямам нищо общо с вас! Ще си говорим пак!

Излиза.

СЪР ТОБИ

Възможно ли е?

ФАБИАН

Ако беше театър, бих казал, че е нагласено и невероятно!

СЪР ТОБИ

Заразата на номера ни проникна вдън душата му!

МАРИЯ

Само че сега вървете след него, защото тя може да изскочи на открито и да замирише!

ФАБИАН

Няма. Ще го направим да полудее наистина.

МАРИЯ

И къщата ще се умири.

СЪР ТОБИ

Ще го вържем и заключим в някой тъмен килер. Моята племенница вярва, че той е луд, така че можем да продължим забавата си за наше удоволствие и негово назидание, докато тя сама не се задъха и не ни накара да го съжалим. Тогава ще разкрием играта, а тебе ще провъзгласим за дипломирана лечителка на душевни болести. Но вижте кой иде!

Влиза сър Андрю.

ФАБИАН

Още един палячо за карнавала!

СЪР АНДРЮ

Ето предизвикателството. Прочетете го. Цялото е огън и жупел!

ФАБИАН

Сигурно пари тогава!

СЪРАНДРЮ

И още как, честна дума! Прочетете го и ще видите!

СЪР ТОБИ

Дай!

Чете.

„Хлапак, какъвто и да си, ти си само едно нищожество…“

ФАБИАН

Силно и дръзко!

СЪР ТОБИ (чете)

„…Не се учудвай, нито се удивлявай, че те наричам така, защото аз обяснения няма да ти давам!…“

ФАБИАН

И това е добре — законът не може да се хване за нищо.

СЪР ТОБИ

„…Ти посещаваш графиня Оливия и тя се държи пред мен любезно с тебе, но ти лъжеш като разпран, защото аз не те предизвиквам за това, а за друго!…“

ФАБИАН

Кратко и съвършено… безсмислено!

СЪР ТОБИ (чете)

„…Ще те изчакам, когато се връщаш, и ако съдбата реши да ме убиеш, тогава…“

ФАБИАН

Добре!

СЪР ТОБИ (чете)

„…ти ще ме убиеш като куче и негодник!…“

ФАБИАН

И тука сте на завет от закона. Добре.

СЪР ТОБИ (чете)

„…Сбогом и дано бог прости греховете на една от нашите души! Може би той ще ги прости на моята, но аз се надявам на по-добро и затова пази се! Твой приятел или заклет враг според поведението ти. Подпис: Андрю Чикчирик.“

Чудесно! Ако и това не го предизвика, аз ще го следизвикам сам! Отивам да му го предам!

МАРИЯ

Сега му е времето. Той тъкмо беседва с господарката и след малко ще си тръгне.

СЪР ТОБИ

Върви, сър Андрю! Издебни го като пристав при ъгъла на градината. Щом го зърнеш, вади шпагата и ругай зверски, колкото сила имаш, защото често една ужасна ругатня, ревната със страховит глас, доказва по-убедително мъжката смелост от най-смелото дело. Върви!

СЪР АНДРЮ

Ти дай ми да ругая на мене!

Излиза.

СЪР ТОБИ

Няма да го предам, разбира се. От обноските на оня младок си личи, че има развит ум и добро възпитание; службата му между княза и племенницата ми го потвърждава. Такова глупашко писмо няма да изплаши човек като него — той веднага ще подуши, че има работа с тъпак. Не, аз ще му предам предизвикателството устно и ще опиша нашия Чикчирик в такава светлина, че оня — младостта е доверчива — ще си го представи невероятно яростен, ловък, смел и кръвожаден. Двамата тъй ще се изплашат един от друг, че само като се видят отдалече, ще се смразят взаимно като горгони44!

ФАБИАН

Ето го и него с племенницата ви! Да ги изчакаме да се разделят. После ще го настигнем.

СЪР ТОБИ

Тъкмо дотогава ще си съчиня едно по-страхотно предизвикателство.

Сър Тоби, Фабиан и Мария излизат.

Влизат отново Оливия и Виола.

ОЛИВИЯ

Разкрих се много пред сърце от камък

и чувствувам честта си унизена.

В мен нещо тук осъжда тази слабост,

но тя е силна и се подиграва

на укорите.

ВИОЛА

Знам тези признаци на болестта

от онзи болен, който ме изпраща.

ОЛИВИЯ

Носи от мен туй малко медальонче.

Това е моят образ. Тук съм няма

и няма със слова да ти досаждам.

Не го отблъсквай! Утре пак ела!

Каквото ми поискаш — вън от тез

неща, които влизат във разрез

със честността, — веднага ще го сторя!

ВИОЛА

Тогава дайте своята любов

на господаря ми!

ОЛИВИЯ

Но аз на теб

я дадох вече — няма да е честно!

ВИОЛА

О, аз ще ви простя.

ОЛИВИЯ

Ще видим утре…

Лукавия под твойта външност млада

отнесъл би душата ми във ада!

Излиза.

Влизат отново сър Тоби и Фабиан.

СЪР ТОБИ

Да ви пази Бог, господине!

ВИОЛА

И вас също, сър!

СЪР ТОБИ

Вадете веднага каквито оръжия имате! Не зная какво зло сте му сторили, но пострадавшият, кипящ от ярост и жаден за кръв, ви дебне като тигър зад ъгъла на градината! Изтеглете шпагата си и бъдете нащрек, защото противникът ви е бърз, ловък и смъртоносен!

ВИОЛА

Тук има някаква грешка, господине! Аз нямам вражда с никого. Паметта ми е чиста от какъвто и да било спомен за нанесено оскърбление.

СЪР ТОБИ

Нещата обаче стоят иначе и вие сам ще се убедите в това. Ако цените живота си, пазете се, повтарям! Вашият враг има на своя страна всички предимства, които дават младостта, силата, ловкостта и гневът!

ВИОЛА

Но кажете ми, сър, какъв е той?

СЪР ТОБИ

Рицар от тези, получили шпагата си за салонни битки на килимно полесражение. Но истински дявол в личните свади! До днес е развел вече три души от телата им. А сега яростта му е такава, че може да бъде успокоена само от смъртен гърч и надгробна плоча! „Или той ще умре — казва, — или аз ще го убия!“

ВИОЛА

Ще се върна в дома на графинята и ще поискам охрана от нея. Не обичам да се бия. Чувал съм, че някои нарочно измислят предлози, за да изпитват чуждата храброст. Този човек навярно е от тях.

СЪР ТОБИ

Не, господине! Неговата ярост е предизвикана от действителна обида. Вървете и му дайте нужното удовлетворение! Не се опитвайте да се криете в дома освен ако желаете да се сблъскате с мене, при което опасността за вашата кожа не ще бъде по-малка! Повтарям, напред, и вадете шпагата си, защото инак ще трябва да се откажете от правото да я носите на бедрото си!

ВИОЛА

Всичко това е толкоз неучтиво, колкото и чудно! Умолявам ви, бъдете тъй добър да узнаете от рицаря каква обида съм му нанесъл! Ако е имало нещо, било е извършено по невнимание, в никакъв случай не нарочно!

СЪР ТОБИ

Добре! Фабиан, останете с господина, докато се върна!

Излиза.

ВИОЛА

Моля ви се, господине, какво знаете за всичко това?

ФАБИАН

Знам, че рицарят е разгневен срещу вас до кръвна мъст. Подробности не са ми известни.

ВИОЛА

Но, моля ви се, що за човек е той?

ФАБИАН

Ако съдите за него по външността му, не обещава ужаса, който ще изпитате, когато пусне в действие храбростта си. Но това е най-умелият, жесток и кръвожаден противник, който бихте могли да си намерите в цяла Илирия. Ако желаете, да тръгнем към него… Ще се опитам да уредя спора ви по мирному.

ВИОЛА

Ще ви бъда много признателен. Предпочитам да имам работа със свещеници, отколкото с рицари. Не ме засяга какво ще говорят за мен.

Излизат.

Влизат сър Тоби и сър Андрю.

СЪР ТОБИ

Казвам ти, той е истински сатана! Досега не съм срещал такава мъжка харпия45. Опитахме две-три пробни хватки с шпаги в ножниците и той ми показа едни такива опасни финти, че не ти е работа! А пък гардът му парира тъй сигурно, както твоят крак стъпва на земята. Казват, че бил учител по фехтовка на персийския шах!

СЪР АНДРЮ

Треска да го тресе! Не искам да имам вземане-даване с него!

СЪР ТОБИ

Да, но той не ще да се помири, Фабиан едва го сдържа!

СЪР АНДРЮ

Чума да го хване! Ако знаех, че е такъв майстор на шпагата, за нищо на света нямаше да го викам на двубой! Я му кажи да уредим работата по мирному! Ще му дам коня си.

СЪР ТОБИ

Ще опитам. Ти стой тук и заеми горда осанка. Всичко ще свърши без кръвопролития.

Настрани.

Само дето аз ще яхна кончето ти, както сега яхам тебе.

Влизат отново Фабиан и Виола.

Дава си коня, ако уредим спора без бой. Убедих го, че оня е въплътеният ужас.

ФАБИАН

И точно така е — той е в ужас от него! Блед като платно и задъхан, сякаш мечка го гони!

СЪР ТОБИ (към Виола)

Няма изход, господине. Бил дал клетва да се бие. Но изглежда, че вече не намира обидата така страшна и се закле, че ако кръстосате шпагата си с неговата, за да се спази формата, нямало да ви стори зло.

ВИОЛА (настрани)

Божичко, помогни ми! Още малко и ще им разкрия колко много ми липсва, за да съм мъж!

ФАБИАН

Ако е много яростен, отстъпвайте!

СЪР ТОБИ

Няма изход, сър Андрю. Той казва, че законът на честта го задължавал да кръстоса шпагата си с твоята, но ми даде дума на войник и благородник, че няма да ти нанесе рана. Хайде, вземай позиция!

СЪР АНДРЮ

Божичко, само да не ме излъже!

ВИОЛА

Вярвайте, правя го срещу волята си!

Изваждат шпагите си.

Влиза Антонио.

АНТОНИО

Веднага спрете! Рицарю, назад!

На мястото на този момък млад,

какъвто да е спорът между вас,

ще давам или диря сметка аз!

Изважда шпагата си.

СЪР ТОБИ

Кой, вий ли, господине? Кой сте вие?

АНТОНИО

Тоз, който за приятелство ще стори

дваж повече, отколкото говори!

СЪР ТОБИ

Щом сам си тикате носа, добре!

Двамата се сражават.

ФАБИАН

Спрете, сър Тоби! Стражата!

Влизат Стражи.

СЪР ТОБИ

Пак ще си говорим след малко!

ВИОЛА

Моля ви, господине, скрийте шпагата си!

СЪР АНДРЮ

С удоволствие, господине! И обещаното си е обещано: ще видите, не е плашлив и слуша юздата.

ПЪРВИ СТРАЖ

Това е той! Познавам го. Задръж го!

ВТОРИ СТРАЖ

Антонио, във името на княза

те арестувам!

АНТОНИО

Имаш грешка, драги!

ПЪРВИ СТРАЖ

Не, ни на йота! Разпознах те мигом,

макар и да не си с пиратска кърпа.

Води го! Той си знае, че го знам!

АНТОНИО

Принуден съм да им се подчиня…

Към Виола.

За вас бях тръгнал, а намерих тях!

Сега ще отговарям пред съда;

но вий какво ще правите, когато

бедата кара ме да си поискам

кесията? За вас ми е по-мъчно,

отколкото за мен… Защо мълчите?

Главата горе!

ВТОРИ СТРАЖ

Хайде! Да вървим!

АНТОНИО

Тогаз ще ви поискам само малко

от своите пари.

ВИОЛА

Какви пари?

За помощта, която тъй учтиво

оказахте ми, и зарад бедата,

в която се намирате, на, ето,

от скромните ми средства ще ви дам

назаем една част. Не съм богат,

това е половината от всичко,

което имам.

АНТОНИО

Как? Не ща да вярвам!

Нима от мене ще се отречете?

Възможно ли е моите услуги

въздействие да нямат върху вас?

Недейте ме в бедата изкушава,

че, току-виж, оказал съм се толкоз

безволен, че самичък да изтъкна

как много ми дължите!

ВИОЛА

Аз не помня

да съм ви длъжен и не ви познавам.

Неблагодарността е според мене

по-лоша от пиянството, лъжата,

бъбривостта… от всичките пороци,

които тровят слабата ни кръв.

АНТОНИО

О, небеса!

ВТОРИ СТРАЖ

Човече, губим време!

АНТОНИО

Две думи! Аз измъкнах този момък

от челюстите страшни на смъртта

и после го лекувах с нежна обич,

не, с обожание към туй лице,

което обещаваше — тъй мислех —

неземна добродетел!…

ПЪРВИ СТРАЖ

Всичко туй

не ни засяга. Времето тече!

АНТОНИО

Но колко грозен идол се оказа

туй мое божество! Себастиан,

опозори ти дивната си външност!

Но тялото не знае грозота;

тя само на духа ни е черта

и няма друг сакат човек освен

тоз, който е със дух осакатен.

Добро и хубост заедно вървят,

а хубавото зло е празен съд,

изписан от Лукавия!

ПЪРВИ СТРАЖ

Той май че

се е побъркал!… Тръгвай! Стига думи!

АНТОНИО

Водете ме!

Излиза със Стражите.

ВИОЛА

Словата му изглеждаха такива,

че сякаш яростта му бе правдива!

Като че ли си вярваше! О, Боже!

Не, не, не вярвам! Ах, да ще да може

наистина тоз доблестен пират

да ме е взел за родния ми брат!

СЪР ТОБИ

Ела, рицарю! Хайде, Фабиан! Струва си да си пошепнем по този повод някоя и друга мъдра мисъл.

ВИОЛА

Той каза точно тъй: „Себастиан!“

А брат ми беше двойник мой излян —

погледна ли се в свойто огледало,

лицето му аз виждам оживяло;

а и нали уших си за утеха

еднаква като неговата дреха!

Дано сте се смилили, вихри диви!

Вълни, дано били сте милостиви!

Излиза.

СЪР ТОБИ

Подло и безчестно хлапе! И пъзливо като заек! Подлостта му си пролича от това как се отрече от приятеля си, когато оня изпадна в беда. А за страхливостта му Фабиан да ти каже!

ФАБИАН

Страхливо, и то прекалено. Просто направило си е кумир от страха!

СЪР АНДРЮ

Сто хиляди дяволи, ще го стигна и пребия от бой!

СЪР ТОБИ

Пребий го, но без да вадиш хладно оръжие!

СЪР АНДРЮ

Да не съм рицар, ако…

Излиза.

ФАБИАН

Елате да погледаме развитието на събитието!

СЪР ТОБИ

Обзалагам се на колкото щеш, че пак ще излезе в морето дупка!

Излизат.