Дванайсета нощ - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Уилям Шекспир (ч. notes)

1

Оригиналното название на комедията — „Twelfth Night, or What You Will“ — „Дванайсета нощ, или Каквото щете“ — е свързано с дванайсетата нощ след Коледа, която бележела края на зимните празници и се празнувала по Шекспирово време с буйно веселие. Презимето на сър Тоби е в оригинала Belch, което значи уригване; а това на сър Андрю — Aguecheek, означаващо трескава, т.е. бледа буза.

2

Актеон (митол.) — млад гръцки ловец, който съгледал в гората къпещата се богиня на плодородието и лова Артемида (Диана). Разгневената богиня го превърнала в елен и той бил разкъсан от собствените си кучета.

3

Купидон (Амур) (митол.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като крилато момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.

4

„…сърце, чер дроб и мозък…“ — органи, смятани по Шекспирово време за вместилище — съответно на чувствата, любовната страст и разсъдъка.

5

Илирия — с това название била означавана тази област на Балканския полуостров, която се намира непосредствено на изток от Адриатическо море, т.е. днешна Далмация и Албания. Тук това име е дадено на въображаема държава.

6

Елизий (митол.) — или Елисейски полета — с това название древните гърци са означавали полята на блажените, в които след смъртта си са попадали праведниците. Този рай на древните се намирал „на брега на Океана, в най-западната част на земния кръг“.

7

Арион — гръцки поет и музикант (VII в. пр.н.е.), за когото легендата разказва, че при едно негово пътуване по море моряците се сговорили да го убият, за да го ограбят, но той измолил от тях да изпее една последна песен, която била тъй сладка, че когато след нея певецът се хвърлил в морето, един делфин, очарован от изкуството му, го изнесъл на гърба си до брега.

8

Евнух-певец — скопците били ценени в миналото като певци-изпълнители на дискантови партии.

9

Дукат — венецианска златна монета от XIII в., разпространила се по-късно из цяла Европа.

10

„…чаша канарско…“ — силното вино от Канарските острови се ценяло високо в Англия от Елизабетино време.

11

„…борби на мечки с кучета…“ — по Шекспирово време насъскването на кучета срещу завързана мечка било много популярно развлечение. Недалеч от театър „Глобус“, в който се играели Шекспировите пиеси, се намирала арената, на която показвали прочутата мечка Секерсън.

12

Галярда, жига, куранта — танц, популярен по Шекспирово време.

13

„…зодията на Телеца…“ — според астрологическите представи на епохата звездите оказвали влияние върху отделните части на човешкото тяло.

14

Квинапалус — измислено име.

15

Малволио — името на домоуправителя произлиза от италианското mala voglia — злонамереност.

16

Меркурий (митол.) — римски бог на търговците и крадците (Хермес у гърците).

17

„…като стълб пред съдийски дом…“ — пред входа на помещението, в което заседавал окръжният съдия по Шекспирово време, обикновено имало забити два стълба с пейка между тях, на която седели просителите или задържаните.

18

„…гигантка…“ — намек за дребния ръст на Мария.

19

Митилин — главен град на остров Лесбос.

20

„Diluculo sur gere“ (лат.) — пълният текст на максимата е „Diluculo surgere saluberrimum est“ — „Ставането призори е извънредно здравословно“.

21

„…от четири елемента…“ — според древните философи всичко съществуващо било образувано от четирите стихии (елементи): земя, вода, въздух и огън.

22

„…Пигрогромитус…“ и т.н. — измислени имена, навярно иронизиращи фалшивата ученост.

23

„…пенса…“ — дребна английска монета, равна на 1/12 част от шилинга.

24

Мирмидонци — гръцко племе, произхождащо от остров Егина. В Троянската война от него била съставена войската на Ахил.

25

„…златния гердан…“ — домоуправителите на знатните къщи носели на шията си златна верижка — знак на положението им в дома.

26

Пуритани (от латинското puritas — чистота) — калвинистко течение в Англия от XVI и XVII век, което в началото се развива в рамките на английската църква, а по-късно започва да се отделя организационно от нея. Пуританите проповядвали аскетизъм, деловитост, пестеливост и изобщо изразявали идеологията на буржоазията и на обуржоазилата се аристокрация в борба с феодално-абсолютисткия режим. Пуританите са били заклети врагове на театъра като зрелище, развращаващо нравите.

27

Пентезилея (митол.) — царица на амазонките, взела участие в Троянската война на страната на троянците. Името й е използвано тук шеговито във връзка с войнствеността — и може би с дребния ръст — на Мария.

28

„…залата, в която царува любовта…“ — т.е. сърцето.

29

Графиня Стрейчи — навярно злободневен намек за някакъв неравен брак, нашумял в обществото.

30

Месалин — мъжки род от името на Месалина — известната римска развратница, сестра на императора Август (VIII в.), по чиято заповед били избити мнозина знатни римляни, осъдили нейната порочност. (в оригинала е употребено по-малко познатото у нас име на прочутата библейска сладострастница Йезавел.).

31

Арбалет — средновековно оръжие: лък, снабден с приклад и с улей, насочващ стрелата.

32

Лукреция — древна римлянка, която, обезчестена от сина на цар Тарквиний (VI в. пр.н.е.), се самоубила пред очите на близките си, като ги заклела да отмъстят за позора й.

33

„…spiritus vini…“ (лат.) — винен спирт. Изглежда, акушерките от епохата са обичали да се почерпват след раждането на детето.

34

„…откак ги постегнаха напоследък…“ — намек за указа от 1600 година, с който са били въведени в Англия цензурни ограничения.

35

„…на сводника Пандар…“ — име на сводника, използван от Троил в историята за Троил и Хризеида. Троил — герои на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас.

36

„Dieu vous garde… Votre serviteur“ (фр.) — „Да ви пази бог, господине. — И вас също, ваш покорен слуга“.

37

„…насъскали сте… безжалостна душа…“ — по Шекспирово време насъскването на кучета срещу завързана мечка било много популярно развлечение.

38

Ной (библ.) — еврейски патриарх, който според преданието спасил живота върху земята от всемирния потоп; посъветван от бога, той построил голям кораб (ковчег), в който взел по една двойка от всеки животински вид.

39

Роберт Браун — основател на пуританска секта, който се борел за разделянето на църквата от държавата (към 1580 г.).

40

„…в дроба му…“ — по Шекспирово време черният дроб бил смятан за едно от вместилищата на страстите и смелостта.

41

„…с новооткритите Индии…“ — географската карта с двете Индии, тоест Източната (Азиатска) и Западната (Американска) — е била току-що отпечатана в Англия.

42

Галера — военен кораб, движен с весла, много разпространен в средните векове.

43

Римско писмо — елегантно закръглен начин за писане, смятан по-изящен от „секретарското“ писмо на Шекспировите съвременници.

44

Горгона (митол.) — женско чудовище с ужасен поглед и коси от живи змии, чието лице превръщало смъртните в камък.

45

Харпия (митол.) — харпиите, богини на вятъра при гърците, били изобразявани като птици с женски глави. Названието им е станало синоним на зла жена.

46

Унция — английска мярка за тегло (към 30 г).

47

Лета (митол.) — река на забравата, която течела в царството на мъртвите: този, който пийнел вода от нея, преставал да помни за земята и земния живот.

48

„Bonos Dies“ (лат.) — добри дни.

49

Горбодук — име на легендарен британски цар. „Отшелникът от Прага“ и неговите думи са по всяка вероятност шутовска безсмислица.

50

„…племето египетско в мъглата…“ (библ.) — за да накаже египтяните, Мойсей им пратил гъст мрак, който траял три дни.

51

Питагор — гръцкият математик и философ Питагор (ок. 580–501 г. пр.н.е.) учел, че душите могат да се преселват от животински тела в човешки и обратно.

52

„…петте си умствени способности…“ — за такива били смятани по Шекспирово време: здравият разум, въображението, находчивостта, способността за преценка и паметта.

53

„…със нокти подрязани бяга…“ — в оригинала Шутът се оприличава на Порока (Vice) — познат образ от средновековния театър. Порокът бил пакостник с дълги уши и дървен меч, който влизал в борба с дявола, изрязвал му ноктите и т.н., но накрая бивал победен от него и попадал в пъкъла.

54

Вулкан (митол.) — римски бог на огъня и на ковашкото изкуство, съответстващ на гръцкия Хефес. Изобразяван като силен ковач с чук или клещи в ръка.

55

Кандия — главен град на остров Крит.

56

„…египетски разбойник…“ — в романа на Хелиодор „Етиопика“ (III в.), преведен на английски език през 1569 г., се разказва между другото за разбойника Тиамис, който в бой с други разбойници, боейки се, че не ще избегне смъртта, решил да убие любимата си Хариклея, за да не попадне тя в чужди ръце.