Дълбините

4

Теория, мислеше Ган, само теория. Обикновен човек от повърхността преди един милион или повече години, би могъл да види космоса, направо да го почувства. А сега, с близо хиляда и триста километра скала над главите им, Расата би могла да прави само предположения въз основа на показанията на апаратурата им.

Беше само теория, че мозъчните клетки, като допълнение към обичайните си функции, излъчват също така и друг вид енергия. Енергия, която не е електромагнитна и съответно не е подчинена на слабата скорост на светлината. Енергия, която е свързана само с най-висшите функции на мозъка и следователно е присъща само на интелигентни, разсъждаващи същества.

Имаше само една трепкаща стрелка, която засичаше такова енергийно поле, процеждащо се в подземната им кухина и други стрелки, които определяха точно източника на полето в такава и такава посока на разстояние десет светлинни години. Поне една звезда трябва да се е приближила достатъчно за времето, откогато човек от повърхността е посочил, че най-близката звезда е на разстояние петстотин светлинни години. Или теорията не беше вярна?

— Страхуваш ли се? — Ган нахлу в комуникативното ниво на мислите без предупреждение и се удари рязко в трептящата повърхност на съзнанието на Рой.

— Това е голяма отговорност — отговори Рой.

„А другите говорят за отговорност“, помисли си Ган. Цели поколения в Главния изследователски център бяха работили върху предавателя и приемателната станция, но сега трябваше да се направи решителната стъпка. Какво знаят другите за отговорността!

— Така е — каза той. — Говорим за изчезването на Расата твърде много и винаги си мислим, че това ще се случи някой ден, но не сега, не в нашето време. Но то се случи, разбираш ли? Случи се. Това, което ще направим днес, ще отнеме две трети от целия ни енергиен запас. Няма да остане достатъчно, за да опитаме отново. Няма да остане достатъчно, за да може това поколение да изживее живота си. Но това ще е без значение, ако следваш заповедите. Ние сме помислили за всичко. Имаме цели поколения, които са премислили всичко.

— Ще правя каквото ми се нареди — каза Рой.

— Мисловното ти поле ще бъде противопоставено на тези, идващи от пространството. Всички мисловни полета са типични за отделния индивид и както обикновено, вероятността от дублиране е много малка. Но полетата от пространството наброяват милиарди, според най-добрите ни изчисления. Много е вероятно твоето поле да прилича на някое от техните и в този случай препращането ще бъде продължено, докато предавателят не започне да действа. Знаеш ли правилата?

— Да, господине.

— Тогава знаеш, че по време на препращането съзнанието ти ще бъде на Планета X в мозъка на същество, чието мисловно поле е идентично на твоето. При този процес не е нужна енергия. При препращането на съзнанието ти ние ще изпратим и самата Приемателна станция. Методът за пренасяне на маса по този начин беше последната фаза от проблема, който трябваше да бъде разрешен и ще отнеме толкова енергия, колкото Расата би изразходвала за сто години.

Ган вдигна черния куб, който представляваше Приемателната станция и го погледна мрачно. Преди три поколения се е смятало, че е невъзможно да се изобрети такава станция с всички необходими свойства, на площ по-малка от шест кубически метра. Но те успяха. Станцията беше голяма колкото юмрука му.

— Мисловното поле от интелигентни мозъчни клетки може да следва само строго определени модели — продължи Ган. — Всички живи създания, без значение на каква планета се развиват, трябва да притежават протеинова база и кислородно-водна химия. Ако светът им е подходящ за тях, подходящ е и за нас.

Теория, мислеше Ган, само теория. След това продължи:

— Това не означава, че тялото, в което се озовеш, неговото съзнание и емоции не могат да ти бъдат съвсем непознати. Така че сме подготвили три начина за активиране на Приемателната станция. Ако си със силни крайници, ще трябва само да окажеш натиск от двеста и петдесет килограма където и да било върху куба. Ако си с по-деликатни крайници, ще трябва само да натиснеш копчето, което се намира в единствения отвор на куба. Ако си без крайници, ако тялото приемник е парализирано или по някакъв друг начин е безпомощно, можеш да активираш станцията и само чрез мисловна енергия. Когато станцията се активира, ние ще имаме две отправни точки, а не една и Расата ще може да бъде прехвърлена на Планетата X чрез обикновено телепортиране.

— Това — каза Рой — означава, че ще използваме електромагнитна енергия.

— Е, и какво?

— Прехвърлянето ще продължи десет години.

— Няма да го усетим.

— Разбирам, господине, но това означава, че станцията ще остане на Планетата X десет години. Какво ще стане, ако бъде разрушена през това време?

— И за това сме помислили. За всичко сме помислили. Когато станцията се активира, тя ще произвежда силово поле. Ще се движи по посока на гравитационното привличане, преминавайки през обикновени вещества дотогава, докато непрекъснат фактор със сравнително висока плътност не упражни достатъчно триене, за да я спре. Шест метра скала могат да направят това. Всичко друго с по-малка плътност няма да й окаже влияние. Тя ще остане на шест метра под земята за десет години, след което противоположно поле ще я изтласка обратно на повърхността. Тогава, един по един, Расата ще се появи.

— В такъв случай защо не направим активирането на станцията автоматично? Вече има толкова много автоматични приспособления…

— Не си премислил всичко. Рой. Но ние — да. Не всяко място от повърхността на Планетата X е подходящо. Ако обитателите са могъщи и напреднали, ти ще трябва да намериш по-неочебийно място за станцията. Каква полза, ако се появи в центъра на града. И ще трябва да се увериш, че заобикалящата природа не е опасна в някои отношения.

— В какви отношения, господине?

— Не знам. Древните документи съдържат много неща, които ние вече не разбираме. Те не ги обясняват, защото ги приемат за даденост, но ние сме напуснали повърхността преди почти сто хиляди поколения и сме объркани. Нашият Изследователски център дори не е единодушен за материалната природа на звездите, а това е нещо, което документите често споменават. Какво са „бури“, „земетресения“, „вулкани“, „торнадо“, „суграшица“, „свлачища“, „наводнения“, „светкавици“ и т.н. Всички тези са термини, които се отнасят към явленията на повърхността, но ние не знаем какво представляват. Не знаем как да се предпазваме от тях. Чрез съзнанието на приемника може би ще успееш да разбереш какво е необходимо и да предприемеш съответните действия.

— С колко време ще разполагам, господине?

— Приемателят не може да действа повече от дванадесет часа. Бих предпочел да свършиш работата си за два. Ще се завърнеш тук автоматично, щом станцията се активира. Готов ли си?

— Готов съм — отговори Рой.

Ган го поведе към кабинета с матовите стъкла. Рой зае мястото си и нареди крайниците си в съответните вдлъбнатини. Пипалата му бяха потопени в живак за по-добър контакт.

— Какво ще стане, ако се озова в тяло, което е на ръба на смъртта? — попита Рой.

— Мисловното поле е изменено, когато тялото е близо до смъртта. Ненормално мисловно поле няма да бъде в обсега — отговори Ган, докато регулираше контролното табло.

— А ако е застрашен от внезапна смърт?

— И за това сме помислили. Не можем да му противодействаме, но шансовете смъртта да настъпи толкова бързо, че да нямаш време да активираш станцията мислено, са изчислени на по-малко от едно на двадесет милиарда, освен ако мистериозните опасности на повърхността са по-страшни отколкото сме очаквали… Имаш една минута.

Поради някаква странна причина последната мисъл на Рой, преди пренасянето, беше за Уенда.