Дървото на вси светии

Глава 11

Задъхани, те достигнаха върха на пирамидата, където ги очакваше огромна кристална леща, далекоглед, който се въртеше бавно на вятъра върху златен триножник; гигантско око, което правеше далечните места да изглеждат близки.

На запад слънцето потъваше задушено и умъртвено сред облаците. Саван възкликна радостно:

— Ето го, момчета! Сърцето, душата и тялото на Празника. Слънцето! Озирис отново е убит. Потъва Митрас4, персийският огън. Пропада Феб Аполон, всегръцката заря. Слънце и пламък. Гледайте и се удивлявайте. Обърнете този кристален далекоглед. Завъртете го надолу към средиземноморския бряг на хиляда мили оттук. Виждате ли гръцките острови?

— Разбира се — потвърди Джордж Смит, облечен като въображаем блед призрак. — Метрополии, градове, улици, къщи. Хора, които изскачат на прага и носят храна!

— Да — Саван засия, — това е техният празник на мъртвите: Празникът на гърнетата. В познатия стил на фокус или радост. Фокусите обаче идват от мъртвите, ако не ги нахранят. Затова на перваза се поставят богати ястия за тяхно угощение и радост.

Далече в мекия сумрак се носеше миризма на готвено месо, за духовете се разнасяха блюда, които димяха в страната на живите. Жените и децата от гръцките домове влизаха и излизаха с неизброими количества вкусна и пикантна храна.

После навсякъде по гръцките острови вратите се затръшнаха. Гигантският трясък отекна в мрачното небе.

— Залостват здраво храмовете — каза Саван. — Тази нощ всяка света обител в Гърция ще бъде залостена с двойно резе.

— Погледнете! — Ралф, тоест Мумията, завъртя кристалната леща. По маските на момчетата заигра светлина. — Защо тези хора боядисват портите си с черна меласа?

— С катран — поправи го Саван. — С черен катран, за да се уловят духовете, да залепнат здраво, така че да не могат да влязат вътре.

— Как не се сетихме!? — каза Том.

Над средиземноморския бряг се спусна мрак. От гробниците духовете на мъртвите подобно на мараня се люшнаха неуверено сред сажди и черни пера и се хванаха в черния катран, с който бяха намазани праговете. Вятърът запя тъжно, сякаш разказвайки за болката на уловените мъртъвци.

— А сега в Италия. В Рим — Саван обърна лещата към римските гробища, където хората оставяха храна върху гробовете и бързаха да се отдалечат.

Вятърът шибна плаща и изпълни устата на Саван.

Саван подскочи. Момчетата закрещяха от радост, когато неговите дрехи, плащ, коса, кожа, тяло и карамелени кости се разпаднаха пред очите им.

Вятърът го накъса на конфети, на милион есенни листа — златни, кафяви, червени като кръв, ръждиви — всичките подивели, шумолящи, набъбващи — топка от кленови, водопад от дъбови, напор от ронещ се шепот, от мъркане и шумолене към мрачното небе-река. Не на едно — на десет хиляди мънички хвърчила от мумия се пръсна Саван:

Навред стъмни! Листо, гори! Трева, умри! Дърво… лети!

От милиард други дървета в есенната страна се втурнаха листа, за да се присъединят към литналите батальони от сухи парченца, които всъщност бяха Саван, разпилян на вихрушки, и сред тях прогърмя гласът му:

— Виждате ли огньовете по брега на Средиземно море? И онези, които горят на север из цяла Европа? Огньове на страха. Пламъци на празника. Искате ли да ги разгледате, момчета? Бързо, да полетим!

И лавината от листа като ужасни пърхащи молци се стовари върху момчетата и ги понесе. Над пясъците на Египет с песни, смях и кикотене. Полетяха над странното море, обхванати от дива радост и възторг.

— Честита Нова година! — чу се глас далече отдолу.

— Честита какво? — попита Том.

— Честита Нова година! — това бе Саван — рояк ръждиви листа, а гласът му се извиси сред шума им. — В стари времена Нова година е била на първи ноември. Истинският край на лятото, студеното начало на зимата. Е, не е от най-честитите, но както и да е — честита Нова година!

Прекосиха Европа и долу видяха ново море.

— Британските острови — прошепна Саван. — Искате ли да зърнете самия друидски5 бог на мъртвите в Англия?

— Искаме!

— Тогава се спуснете по-тихо от тревата, по-леко от снежинки.

Момчетата се спуснаха.

Стъпиха така, сякаш се изсипа кош с кестени.