Единствена любов

26.

— Правила си секс? С Елиаху Ратбун?

Грег отблъсна Холи от себе си и се загледа в лицето й, убеден, че явно беше изгубила ума си. Е, поне малкото ум, който беше притежавала. А това ги правеше двама, защото той очевидно си беше въобразил онова, което току-що беше „видял“ отвън. Но очите й гледаха напълно искрено.

— Той дойде при мен. Бях заспала…

Последва още блъскане по вратата и това я прекъсна, а от коридора се разнесе гласът на Стан.

— Хей? В коя стая съм аз?

— По-късно, Стан — отряза го Грег.

Мърморенето стана по-тихо и се чуха отдалечаващи се по коридора стъпки към стаята на Холи, а после затръшване на врата.

— Ела тук. — Грег дръпна Холи към леглото. — Седни и ми разкажи… Какво точно мислиш, че се случи?

Той се съсредоточи върху сочните й устни, докато тя говореше.

— Тъкмо бях излязла изпод душа. Бях изтощена и полегнах на леглото, за да се отпусна, преди да си облека нощницата. Явно съм заспала… Защото в следващия миг сънувах…

О, за бога.

— Холи, само защото си имала кошмар, не значи, че…

— Не съм свършила — остро възрази тя. — И не беше кошмар.

— Мислех, че си ужасена.

— Страшното дойде после. — Тя повдигна вежда. — Ще ме оставиш ли да говоря?

— Добре. — Но само защото се надяваше, че устата й щеше да се заеме с нещо друго малко по-късно. Дявол да го вземе, устните й бяха прекрасни… — Продължавай. — Да. Той имаше нещо съвсем конкретно наум.

— Сънувах как мъж влезе в стаята ми. Беше много висок и мускулест… Един от най-едрите мъже, които някога съм виждала. Беше облечен в черно и се надвеси над леглото ми. Ухаеше невероятно… И просто се взираше в мен. Аз… — Дланта й обхвана шията й и се плъзна надолу между гърдите. — Аз махнах кърпата и го придърпах върху себе си. Беше… неописуемо…

Което беше добра новина. Защото изведнъж беше изгубил желание да чуе случилото се по-нататък.

— Бях негова. — Ръката й продължи да се движи по шията. — Не бях преживявала подобно нещо преди. Той беше толкова…

— … дълъг като пожарникарски маркуч и те е обладал по дванайсет различни начина. Поздравления. С такова подсъзнание можеш да режисираш порнофилми. Защо мислиш, че е бил Елиаху Ратбун?

Холи се втренчи в него… А после дръпна ревера на халата си.

— Защото, когато се събудих, открих това. — Тя докосна нещо, което очевидно беше следа от засмукване. — И наистина бях правила секс.

Грег се намръщи.

— Откъде… знаеш?

— Ти как мислиш?

Грег прочисти гърло.

— Добре ли си? — Положи ръка върху нейната. — Искам да кажа… Би ли желала да се обадиш в полицията?

Смехът на Холи беше гърлен и болезнено сексапилен.

— Беше по взаимно съгласие. Каквото и да се е случило. — Блясъкът в очите й угасна. — Точно там е работата. Не знам какво беше. Мислех, че съм сънувала. Не допусках, че се е случило в действителност, докато…

Докато не беше открила безспорни доказателства за противното. Грег погали русите й екстеншъни на косата й, които се стелеха по раменете.

— Сигурна ли си, че си добре?

— Така мисля.

Не му отне и миг да промени решението си.

— Добре, утре си тръгваме.

— Какво? О, боже, Грег… Не исках да създавам проблеми. — Тя се намръщи. — Може би… Може би съм сънувала и това как се събуждам. Изкъпах се още веднъж. Може би нищо от това не се е случило.

— По дяволите. Сутринта ще се обадя в Атланта и ще им кажа, че отново са на дневен ред. Няма да допусна да останем някъде, където не си в безопасност.

— Боже, искам да кажа, много рицарска постъпка от твоя страна, но… Не знам. Всичко е така нереално и започвам да се чудя дали на сутринта няма да се чувствам по-добре. Наистина съм объркана… Беше странно. — Пръстите й се плъзнаха към слепоочията й и започнаха да ги масажират, като че имаше главоболие. — Бих казала, че исках да се случи точно по начина, по който и стана…

— Вратата ти беше ли заключена? — Искаше отговор на въпросите си, но не желаеше да слуша за великите изяви на призрака.

— Винаги заключвам вратите на хотелските стаи, преди да вляза под душа.

— Прозорците?

— Бяха затворени. Предполагам, че са заключени. Не знам.

— Тази нощ остани при мен. Тук си в безопасност.

И то не само защото в момента не възнамеряваше да я сваля. Имаше пистолет у себе си. Винаги го носеше. При това беше легален и той знаеше как да го използва. Преди време, когато се случваше хората да бъдат нападани в задръстванията на Ел Ей, той се беше въоръжил.

Двамата се изтегнаха на леглото.

— Ще оставя лампите запалени.

— Всичко е наред. Само заключи вратата.

Той кимна и стана от леглото, заключи бравата и сложи веригата, а после бързо огледа прозорците. Когато отново легна, тя се намести на рамото му и въздъхна. Той се протегна, измъкна одеялото изпод краката си, зави и двама им, угаси лампата и се отпусна на възглавницата. Замисли се за онзи мъж и почти изръмжа разгневено. Или беше някой местен, притежаващ резервен ключ, или някой от персонала знаеше как да обработи ключалката.

В случай че изобщо нещо се беше случило. В което тя изглеждаше все по-малко убедена…

Както и да е. На сутринта щяха да си тръгнат и точка по въпроса. Той се намръщи в тъмнината.

— Холи?

— Да?

— Защо помисли, че е бил Ратбун?

Тя се прозя широко.

— Защото изглеждаше точно като на портрета в дневната.