Единствена любов

42.

Около час след осуетеното посещение на Грег на третия етаж, къщата на Елиаху Ратбун отново потъна в тишина. Но той изчака дълго, след като икономът беше слязъл долу, преди да направи нов опит. Двамата с Холи убиха времето си не с чукане, както обикновено се случваше, а с разговори. И колкото повече говореха, толкова по-ясно разбираше всъщност колко малко знаеше за нея. Не беше допускал, че хобито й е нещо толкова старомодно като плетенето. Или че амбицията й е да стане водеща на новините, което не беше чак толкова неочаквано. Много от водещите на второкласни развлекателни предавания имаха по-големи амбиции от това да представят хора с най-различни куриозни хобита или да коментират яденето на хлебарки.

Все пак му беше известно, че се бе пробвала в местния новинарски канал в Питсбърг, преди да изхвърчи от работа. Само че досега не беше подозирал какви са истинските причини за уволнението й, а именно, че жененият генерален директор беше очаквал от нея да се снима в доста по-различни, тоест интимни пози. И когато тя отказала, я уволнил, след като нагласил така нещата, че тя да допусне грешка в ефир. Грег беше виждал записа с репортажа, в който тя беше объркала думите. Все пак си беше направил домашното и макар че прослушването й при него беше минало чудесно, бе проверил и препоръките й. Винаги го правеше.

Вероятно именно така беше започнал да си прави изводи за нея. Красиво лице, разкошен бюст, значи няма какво друго да предложи. Но не това беше най-лошото от всичките му погрешни заключения. Така и не беше разбрал, че тя има брат, който бе инвалид. И Холи го издържаше. Показа му снимка, на която бяха двамата заедно. И когато Грег бе изразил изненадата си, че не знае нищо за момчето, тя бе достатъчно откровена да му отговори: „Защото ти сам начерта границите в отношенията ни, а това би ги прекрачило“.

Естествено, той се държа като всички мъже и се опита да отрече, но истината бе, че тя имаше право. Той беше очертал границите прекалено ясно. А те гласяха: без ревност, без обяснения, нищо постоянно и нищо прекалено лично.

А и работната им среда не предразполагаше да разкриеш уязвимостта си.

Осъзнаването на всичко това го беше накарало да я придърпа към себе си, да опре брадичка в главата й и да погали гърба й. Точно преди да заспи дълбоко, тя беше промърморила нещо с нежен тон. Нещо в смисъл, че това е най-хубавата й нощ с него. И това след всички мощни оргазми, които й беше дарявал през годините. Е, беше й ги дарявал, когато бе в настроение. Имаше и много отменени в последната минута срещи, неприети обаждания — все вербални и емоционални прояви на отблъскване.

Боже… Какъв боклук се беше показал!

Когато най-накрая Грег стана за повторната си разузнавателна обиколка, той зави Холи внимателно, включи камерата, която се задействаше от движение и се измъкна в коридора. Наоколо цареше тишина.

Тръгна по коридора, насочи се към вратата с надпис „Изход“ и се озова при задното стълбище. Изкачи стъпалата, прекоси междинната площадка, изкачи следващия ред стъпала и отново беше пред вратата.

Но този път не почука. Извади малка отвертка, която обикновено използваха за снимачното оборудване, и се захвана с ключалката. Стана по-лесно, отколкото беше очаквал. Едно побутване и беше готов.

Вратата не изскърца и това го изненада. Но намиращото се от другата страна направо го шокира до смърт.

Целият трети етаж представляваше огромно пространство със старомоден дървен под от грубо рендосани дъски и таван, който се спускаше под стръмни ъгли от всички страни. В далечния край имаше маса с газена лампа върху нея и светлината й придаваше златистожълт оттенък на стените… А също така осветяваше черните ботуши на седящия в стола, намиращ се извън светлия кръг.

Големи ботуши.

И изведнъж вече не подлежеше на съмнение кой беше непознатия и какво беше сторил.

— Имам те на запис — заяви Грег на непознатия.

Разнеслият се тих смях накара адреналина на Грег да закипи.

Тих и хладен, това беше точно онзи смях, който убийците издават, преди да се захванат за работа с ножа.

— Така ли?

Странен акцент. От къде ли идваше? Не беше френски… нито унгарски…

Както и да е. Мисълта, че някой беше използвал Холи, го направи по-силен и по-висок, отколкото беше в действителност.

— Знам какво направи онази вечер.

— Бих ти предложил стол, но както виждаш имам само един.

— Няма да се застоявам. — Грег направи крачка напред. — Знам какво й се е случило. Не го е искала.

— Искаше секс.

Шибано копеле.

— Била е заспала.

— Така ли? — Върхът на ботуша са задвижи нагоре-надолу. — Външният вид, също както и душата, може да бъде подвеждащ.

— За кого, по дяволите, се смяташ?

— Аз съм собственикът на тази прекрасна къща. Ето кой съм. Аз съм този, който даде разрешение да си играете наоколо с всички тези камери.

— Можеш да се сбогуваш с всичко това. Няма да рекламирам подобно място.

— О, мисля, че ще го направиш. В природата ти е.

— Не знаеш нищо за мен.

— Мисля, че е точно обратното. Ти не знаеш нищо за себе си. Между другото, докато свършваше, тя извика твоето име.

Това окончателно разгневи Грег и той направи още една крачка напред.

— На твое място бих бил по-внимателен — предупреди гласът. — Нали не искаш да бъдеш наранен? Минавам за ненормален.

— Ще се обадя в полицията.

— Няма за какво. Двама възрастни, по взаимно съгласие и така нататък.

— Тя е била заспала!

Ботушът се раздвижи и стъпи здраво на пода.

— Внимавай с тона, момче.

Преди да успее да отвърне на оскърблението, мъжът се наведе напред… И Грег изгуби способността си да говори. В онова, което виждаше под светлината на лампата, нямаше никаква логика. Беше портретът. От дневната на долния етаж. Само че жив и дишащ. Единствената разлика се състоеше в това, че косата му не беше опъната назад, а се спускаше на червеникавочерни кичури по раменете му, които бяха два пъти по-широки от тези на Грег.

О, боже… Очите му приличаха на залязващо слънце, блестящи и с прасковен цвят.

Напълно хипнотизиращи.

И действително донякъде налудничави.

— Бих предложил — заговори непознатият със странния си акцент — да се разкараш от този таван и да се върнеш при своята прекрасна дама…

— Потомък на Ратбун ли си?

Мъжът се усмихна. Да, добре… Нещо със зъбите му съвсем не беше наред.

— Имаме някои общи неща, наистина.

— Боже.

— Време е да си тръгнеш и да завършиш малкия си проект. — Вече не се усмихваше, което беше донякъде успокояващо. — И ще ти дам един съвет вместо ритника отзад, който съм изкушен да ти тегля. Няма да е зле да се грижиш за жената малко по-добре, отколкото го правиш напоследък. Тя изпитва истински чувства към теб, за което не е виновна, а и очевидно ти не ги заслужаваш… Иначе не би излъчвал такава силна миризма на вина. Късметлия си, че я имаш до себе си, така че спри да се държиш като сляп глупак.

Грег не се стъписваше лесно, но дори животът му да зависеше от това, не знаеше какво да отговори. Откъде този непознат знаеше толкова много?

А и мисълта, че Холи е била с друг, му беше непоносима… Но пък беше произнесла неговото име.

— Помахай ми за довиждане. — Ратбун вдигна ръка и изимитира помахване на дете. — Обещавам да оставя жената на мира, стига ти да спреш да я пренебрегваш. Сега върви.

По рефлекс Грег вдигна ръка и помаха, а после краката му го поведоха към вратата.

Господи, слепоочията го боляха. Господи… Защо беше… Къде… Мозъкът му спря да функционира, сякаш беше блокирал. После слезе долу на втория етаж. Отправи се към стаята си.

Съблече дрехите си и легна в леглото само по боксерки. Отпусна пулсиращата си глава на възглавницата до Холи и я придърпа към себе си, като се мъчеше да си спомни…

Трябваше да направи нещо. Какво беше… Третия етаж. Трябваше да се качи на третия етаж… Нов прилив на болка замъгли съзнанието му, което не само уби желанието му да ходи някъде, но и интереса му към всичко случващо се в таванското помещение над тях. Затвори очи и получи много странно видение за някакъв непознат, чието лице му се струваше познато… Но после заспа дълбоко и вече нищо нямаше значение.